04
Съб, Дек
8 Нови статии

Гео+политика: времепространствени асоциации

брой 3 2021
Typography

Пространството е основният, незаменим ресурс. Неговото овладяване от човека започва с даването на име на основните земни ориентири и пространствените репери. На първо място, това са планините и планинските върхове, подир тях - водите. Всяка промяна в имената на ориентирите и реперите води до объркване във връзките вътре в тази и преди всичко – в първичната, човешка общност.

Затова преименуването бива старателно избягвано. Може да приемем, че планинските имена, ако са запазени и до днес, са сред най-старото в нашата днешна реч от времето на първите колонисти: събирачи+ловци.

Събирачи + ловци.

Поминъкът на събирачи+ловци е възможен при гъстота на обитаване от 10 души/100 км². Това означава, че пред малцината дръзновени просторите на Европа са били изцяло отворени и достъпни, без съпротивата на заварен стопанин. Тези малцина не срещат никакво чуждо човешко присъствие и така разнасят безпрепятствено своя език, включително топонимия, сред възможно най-големите пространства. Не само разнасят, а и ги пазят, защото чрез/от наследената топонимия черпят предимства и права върху кръстените и назоваваните от тях части от земята.

От казаното дотук можем да заключим, че топонимията, освен най-старата, е и най-пазещата/съхраняващата териториалното Status quo част на речта ни и поради тези две нейни качества е претърпяла сравнително по-малки промени в резултат от по-късното етно- и лингво-фрагментиране на първоначалното единно (днес - европейско) пространство на събирачи+ловци.

Иначе казано: колкото едно топо-, хидрографско име/название е по-древно, толкова  по-големи са пространствата, върху които то днеска е разпространено, ако е устояло да се запази. Следва примерът с прохода/ връх Шипка. Има “... два върха с едно и също име Шипка [...]. Единият - старият „Св. Никола" - е с височина 1326 м., а другият, отстоящ на около 1000 м. на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 м.“ (1), [01]

 

 

 

Но има и трети:  Shipki - la. Намира се на 4500 км от България, на границата между Индия и Китай. Но също като нашата Шипка е проход/път между две големи пространства. Уважителното определение  la (= издигнат, високопоставен;  тибетски език [ 03 ]) съпътства всяка личност и/или феномен, които изискват особена почит:  „Защото, когато тибетецът иска да изрази уважение [към нещо/някого], той добавя ла ...[ 04]  „The suffix “la” is a term of respect which can be affixed to the end of a title,..” [ 06]

Този, третият пример Shipki - la утвърждава нашата Шипка като по-старото име, докато Св. Никола е по-новото име, дадено/наложено  в хода на християнизацията и замяната на древните названия. Въпреки че този процес продължава вече хиляда години, новото име Св. Никола не успява да заличи изцяло старто име Шипка. Те, двете, продължават да същестуват успоредно. Нещо повече:  la устоява и се запазва в(!) новото: Св. Никола. При избора на  светия за кръстник, са се съобразили с тогава завареното име Шипка-ла.

Другаде заварените древни имена са устойчиво запазени и до днес:

Рила  + Мусала

Ще рече уважаемите/високопоставените/издигнатите  Ри, съответно - Муса. Да се на-стоява върхът Мусала да бъде преименуван на Св. Йоан Рилски е белег на  невежество и повторение на лош прецедент с хилядолетна давност.

За това, че планините, върховете са първичните/първите репери в ориентацията/разбирането ни за пространството и поради това носят названия-константи, които непроменими преодоляват хилядолетия и хиляди километри говори и следващият пример:

Пирин + Pirineos (исп.) / Pirineus (катал.) / Pyrenees (фр.)

В този случай километрите са почти 2000. А времето на „кръщенето“? То низхожда до времената, когато хората, обитавали Южна Европа са говорили на един и същи език. Родопите сякаш са запазили следи от него като Пир+П(и/е)р + ек  (светилище и близка река). А имената Арда+ Кърджа-ли не са ли езикови следи от тази древност?

Земеделци ± рало

Заливаемите крайречни тераси, с техните плодородни и влажни наноси предлагат на  събирачи + ловци  примери за това, как храната, вместо да се търси и/или преследва, може и да се отглежда. Дории в Древен Египет това все още не е земеделие. В заливаните тераси семената се натъпкват в плодоносната крайречна тиня (там на река Нил, у нас – по дъното на сезонния водоем, станал днес дъното на Мраморно море). Тази революция в прехраната се ускорява от изнамирането на орната технология (→ земеделие), а тя пък става възможна  в нашите земи, защото, за разлика от горните два примера, при нас „водата била падала от небето!!

Специфичната нужда от пространство спада при този цивилизационен преход. Докато всеки събирач + ловец  обхожда и пази  „по“ 10 кв.км = 1000 хка, всеки земеделец се грижи за и/или наблюдава 10 хка (=   , но обработва 1/10-та част), а обитателят на (тогавашно) селище – 1 дка (= ú  в/около селищната стена/ограда. Низходящата стъпка между трите равнища е  К = 0,01. (вж долната таблица).   

 

 

           

Интензивността на оползотворяване на територията се увеличава драстично – 100-кратно бива увеличена „продуктивостта“ на  пространството, като цяло, въпреки че делът на селскостопански оползотворимите земи е само 5-10%  =  5-10 дка/земеделец.  Гъстотата на обитаване в континенталните граници достига 1000 души/100 км² (= 10 д./км²). Тази нарастваща интензивност на използване/оползотворяване на пространството води до бурно нарастване броя на населението. Наново оказал се недостигащ, Гео-ресурсът се превръща в предмет на спорове, а именуването му – в аргумент/източник на легитимни права на собственост. Започва процесът на фрагментация на пространството.

И, ако реките участват в живота на събирачите + ловците само като място за (рибо-)лов, водите (крайречни и/или тези от небето) се превръщат в условие за съществуването на хората, станали земе(-делци?). Лесната храна ги привързва към нейния източник - отрязъка от плодоносен крайбрежен нанос и сигурния близък източник на вода. Кръгозорът им се стеснява, но остава открит към земеделски тепърва усвоими земи, сиреч - на Северозапад. Северозападното крайбрежие на т.нар. Мраморно море получава ново/днешното име Европа (заради заслугите на едноименната дъщеря-нимфа). Име, което като опашка на комета покрива след време целия континент. Именуват и новите пространствени репери - реките получават име; бидейки обаче част от хорския бит/ежедневие и спорове, техните имена стават предмет на етно-(пре)именуване; например от  Марица става Еврос

Но следите остават и то не само у нас: Мар-поредицата от „водѝ“ продължава да вòди на северозапад, навътре в дъждообилния  континент:  

австрийската рeка Mur   ß река Морава  ß река Марица ß Мар+Мар'но Море.

Има и други речни ориентири-репери, насочени в една и съща посока -  на запад:

португалската  рeка Arda  ß езерото Garda в итал. Алпи  ß Arda - приток на рeка. По ß Вардар (= Axius River) ß нашата Арда  ß Dardaneli (проток).

А и на север-североизток: å Тунгуска река, нашата Тунджа ß Туна река =Дунав  ßстр ß пр  ß Дон

Почти като легендата за трите сестри: Тунджа, Арда и Марица. Звучи национал-сантиментално, но ще трябва да привикнем с мисълта, че живеем на място, което днес е кръстопът, но е било нещо повече -  предмостието, откъдето започва колонизацият на европейското пространство. И, ако е имало някакво преплуване на Дунав на мехове/коне/салове, то е станало не от север на юг, а от юг на север. Поне първият път! Кога? Преди 7500 години, когато придошлите черно(-морски/езерни) води взривяват [ 02 ] Босфора (= Oxford' ът = „Волски брод“), който пък дължи името си едва след като друга нимфа - Йо избягала от Хера през дотогава(!) безименния брод, преобразена на крава. Водите заливат влажната и плодородна Мар-Мар-низина (вж бележка №6), за да я превърнат в дн. т.нар. Маморно море. Това дава началото и на библейската легенда за Всемирния потоп.

Семантичният корен:

- Туна (= течаща вода) е етруска глоса[ 08 ], която се възпроизвежда в старонемското Thonaw, унгарското Duna, българското Дунав.

- Арда  на тракски е (течаща) Вода [ 08 ]., а на санскрит Арда = половина, разполовяваща.  Вероятно на праезика, предхождащ(?) тракския, смисълът на Арда е бил близък до цитираните по-горе?

- Мар  e  блато (= Marais, фр.)= (Marschland, нем.)=( Marsh, англ. ), а и добре обяснява произхода на т.нар. Mar Marmara (итал.+ исп.) = МраMорно Mоре.

Каквото и да  е съдържанието на трите корени, тяхната съвместна поява и хилядолетно съвместно устойчиво присъствие определят пространственият ареал на Одрин/Едирне/Ardianopolis (не е грешка!) като разпределителя на колонизационните намерения/пориви на първите (желаещи да бъдат) европейци и са доказателството за древността и на запазилите се от/в него урбо-, топо- и хидроними. Оказва се, че такива има запазени до днес. По-подробно за това в следващите редове.

Строящите убежища à селища

Земе(-вече-)делците произвеждат достатъчно храна, осигуряват излишъци от блага и нуждата да бъдат опазвани, а заедно с тях и собствениците им. Те създават собствени пространствени репери – убежищата à селища. Не говоря за имена от рода Сталинград, Атина (Палада), Търново, София, а за такива, които произлизат недвусмислено от топографията като Средец, Букурещ (= Букова гора = Buchenwald),  Innsbruck, Кърджали.

Често селищните имена подчертават човешкото съзидателно начало (Тър-ново ß Turn/m = кула), но понякога са плод на политически претенции: Царицин става Сталинград, той пък на свой ред бива разжалван до Волгоград; от Koenigsberg правят Калининград. Вторият пример ясно ни предлага правилото на уж-компромиса при пременуването -

новото име да съдържа и част (= К) от старото, за бъде по-лесно наложена промяната. (Сравни с примера, предлаган от Шипки-ла à Св. Нико-ла).

В ранното време на европейската урбанизация откриваме, наред с началата на бъдещата (етно-)фрагментация на пространството и по-дълбока, универсална система за означаване на пространствените репери.  Това е общата наставка ли към названията/имената на убежищатаà селищата. На Френски и до днес настав-ката Lieu (= място, среда, ранг,... фр.) е даже топографски термин (10): “Lieu dit, lieu qui porte un nom particulier (= място със собствено име; фр.)“ без то да е задължително трайно населено (11). Терминът е широко разпространен и то още от времената на палеолита(!!)[ 05 ]. Той звучи на франко-провансалски –luë;  бургундски - leu, lei ; пикардийски - liu ; каталунски – lloc ; испански - lue-go ; италиански - loco, luogo; латински – locus.

На немски Pla tz носи подобен смисъл: Marktplatz (= пазарно място), Schauplatz (= място на събитието),... Защо на български да е различно?  Общото окончание на Кърджа-ли, Харман-ли, Пашмак-ли [= Смолян], Отман-ли, Гевге-ли [+ много ли-топоними в Македония], Сев-ли[-ево?], Се-ли [ври?, в Източна Тракия], Дуван-ли, Гечкен–ли (до Одрин), Тарак-ли-я, Чамур-ли-я  говори за местоположение на нещо си – на хармана например.

Кърджали като пример

След всичко гореказано да се опитаме да вникнем в произхода на името Кърджали. То е съставно название: Кър по подобие на немското Acker, както и на някои индоевропейски езици в Централна Азия, където означава обработваема земя. Г/Джал в същия индоевропейски ареал означава Пазач/Охрана. А пък ли е коментираното по-горе топографско[!] указание/определение за място. Прочетени в обратен на изложения ред те означават мястото на охраната в полето.

До/през Ранното Средновековие предходник на днешния Кърджали е било селище, разположено на южния бряг на Арда (Вишеград, Веселчане). На север от реката са били малкото полски земи, годни за работа (= Къра). Те са били ценени и пазени/вардени с въоръжена охрана. В по-късни времена градът слиза в полето на северния бряг, но като възприема/запазва хилядолетното име на мястото, където се новонастанява. Място, което след 1885 е вече част от българскат дър-жава. Южният бряг, село Веселчане, тогава все още не е.

А защо асоциативно?

Асоциацията не е причинно-следствена връзка; тя може да бъде оприличена на уликата. Когато съберем достатъчно улики и ги подчиним на общ мотив/хипотеза, сме близо до истината; в криминалистиката те става истина едва след самопризнанието. Такова историята обаче не предлага. Затова, когато правим опит да вникнем в отдавнашни/отколешни времена (Ли+Ла - времената?), от/за които нямаме достатъчно свидетелства, вместо(!) да резигнираме, ще трябва да си послужим с асоциациите/сходствата/аналогиите. Подходът е крайно субективен. Указание за истинност - не, но за правдоподобност - ще е цялостността/вътрешната непротиворечивост на предлаганата картина. 

 

София, 6/19 март 2021

 

Бележки:

 

  1. [01][ Петков, Петко. https://ciela.com/kniga-za-varhovete-sveti-nikola-i-shipka.html]
  2. 2. „If a Tibetan wants to show respect, he will add 'la' after the word...“ [ 04 ][Tibetan Greetings - Tibet Highland Tours, tibethighlandtours.com › tibetan...
  3. 3. [ 06 ] [Other Titles in Tibetan Buddhism.https://fpmt.org/mandala/archives/mandala-issues-for-2007/april/other-titles-in-tibetan-buddhism/]
  4. 4. .... а и старогерманското Walhalla (= местообитаването на старогерманските богове).
  5. 5. Kang Ri [06] is a Tibetan expression for "snow peak" [= снежен връх, англ. ]. Ri (= планина/ връх, тиб.[00]) Тибетското Ri ≈ рид.à Ri + La (= планина/връх + почитани)à обожествени планина/връх à (пределинският!) “О л и м п” по нашите земи.
  6. Библейският потоп, взривил Босфора слага край на удобната земе(-не-)делска технология. Тогава дъното на дн. Мраморно море престава да е лесно обработвана земя, която само пролетес бива заливана със сладка вода и плодоносни наноси, за да се превърне в днешната соленоводна пустош.
  7. [ 02 ] = Diodoros, Siculus. Men of Samothrace & the Deluge, http://www.theoi.com?Text?Diodorus Siculus...
  8. Marschland = Bruch u Feuchtgebiet und Sumpf
  9. Както в Софийско, така и край Тополовград има села, наречени „МраМор“? Без кариери!!
  10. [ 05] Terme de topographie. [https://www.littre.org/definition/lieu]
  11. “Lieu qui, à la campagne, porte un nom rappelant une particularité topographique ou historique et constitue souvent un écart [= отдалечено, периферно, встрани] d'une commune.” [ 09 ]

 

Извори и позовавания:

я

[ 00 ]  Ауфшнайтер, Петер. 8 години в Тибет, изд. Изток-Запад, 2020

[ 01 ]   Петков, Петко. https://ciela.com/kniga-za-varhovete-sveti-nikola-i-shipka.html][

[ 02 ]  Diodoros, Siculus. Men of Samothrace & the Deluge, http://www.theoi.com?Text?Diodorus Siculus

[ 03 ]   https://www.nalandatranslation.org/choosing-the-right-word/lha-or-is-it-la/

[ 04 ] Tibetan Greetings - Tibet Highland Tours, tibethighlandtours.com › tibetan...

[ 05 ]   Terme de topographie.  [https://www.littre.org/definition/lieu]

[ 06 ] Titles in Tibetan Buddhism. https://fpmt.org/mandala/archives/mandala-issues-         for-2007/april/other-titles-in-tibetan-buddhism/    и/или     https://www.definitions.net/definition/rinpoche

[ 07 ]  https://itibettravel.com/top-100-basic-tibetan-phrases/

[ 08 ]  E:/Thracian Glossary, htm

[ 09 ]  www.linternaute.fr › a-l-ecart. Dictionnaire - LHYPERLINK "https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwje8ffNhqvvAhUhx4UKHe2KB88QFjAAegQIARAD&url=https://www.linternaute.fr/dictionnaire/fr/definition/a-l-ecart/&usg=AOvVaw3o62TmaotqP7y4P3UUvYQE"'HYPERLINK "https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwje8ffNhqvvAhUhx4UKHe2KB88QFjAAegQIARAD&url=https://www.linternaute.fr/dictionnaire/fr/definition/a-l-ecart/&usg=AOvVaw3o62TmaotqP7y4P3UUvYQE"Internaute

 

* Член на Редакционния съвет са "Геополитика"

 

Поръчай онлайн бр.6 2021