Правни и организационни мерки за борба с корупцията в ЕС

Сред най-масовите и опасни глобални явления е корупцията, чиито проявления не са само на международно ниво, а достигат до всички точки на света, превръщайки се в глобално предизвикателство. Това предполага разработването на система от мерки, програми и стратегии за противодействие и възпиране разпространението на това порочно явление, което е и основната цел на Европейската общност, както и обект на международно сътрудничество. Целта на настоящата статия е да изследва и анализира богатата гама от документи, свързани с корупцията, която подкопава устойчивостта на публичните бюджети и намалява публичните средства за инвестиции, превръщайки се в сериозна пречка за икономическия растеж на държавите, поради което е необходимо да се поеме политическа и социална отговорност за разрешаването и ограничаването на този проблем, като се вземат предвид недостатъците на досегашната система и те се превърнат в ориентир за усъвършенстване.

Съвременният свят предоставя огромно разнообразие от модели на национални антикорупционни системи и антикорупционни мерки. Важно е да се подчертае, че когато говорим за антикорупционни системи в предкапиталистическата епоха периодът е само условен, тъй като корупцията става системна с окончателното утвърждаване на примата на частната собственост и развитието на държавата през XIX век, като напълно институционализирано явление, изразено с „абстрактно“ и „конкретно“ разделяне на властите. Следователно институционализацията на антикорупционната система, като цяло, е възможна едва на този етап (1). В предишни исторически периоди и при наличието на неразвити държавни структури можем да говорим само за система от антикорупционни мерки.

Понятието „система от антикорупционни мерки“ е по-широко, като включва и най-развитата форма - „антикорупционна система“.

В съответствие с това многообразие повечето автори систематизират и класифицират основните класове на тези системи.

Подход за формиране (включващ не само марксистката концепция, но и съвременните западни теории: етапи на икономически растеж и др.) Като логично следствие се предполага, че антикорупционната система, като част от надстройката, отразява естеството на икономическото, политическото и социално-културно ниво на развитие на обществото.

Цивилизационният подход се фокусира върху ценностния, етнокултурен критерий и изисква анализ на спецификата на обществото, в случая националните антикорупционни системи, в сравнение с други общества, които обикновено съществуват в същото историческо време. Може да се говори за по-голяма предразположеност на защитниците на цивилизационния подход към сравнителните и сравнително-изследователските методи.     

Това състояние до голяма степен се определя от донякъде опростения подход за определяне на критериите за класификация на антикорупционните системи. Повечето изследователи все още работят на ниво на едномерен критерий, макар да е налице спешна необходимост от разработване на сложен критерий (подобно ситуация съществува до втората половина на ХХ век и в сравнителното право, където разработването на сложен критерий се свързва с името на Рене Давид) (2).

Основни документи за борба с корупцията в ЕС

Основните документи за борба с корупцията в ЕС са: Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейската общност от 26 юли 1995, Конвенцията „За борба с корупцията сред функционерите на Европейската общност и функционерите на държавите-членки на Европейския съюз“ от 26.06.1997, Директивата на Съвета на EИО от 06.06.1991, № 91/308 „За предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари“ и Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003.

Еспертите отбелязват, че в тях е налице известно дублиране на приети по-рано норми. Може обаче да се твърди, че всеки следващ закон отчита недостатъците на предишните и представлява качествено нов етап в борбата с корупцията в страните от ЕС. Трябва да се отбележи, че в страните членки на Съюза за корупция се приема не само факта на получаване на подкуп, но и обещанието за разрешаване на един или друг проблем с помощта на официални правомощия.

По съдържание си горните документи са по-близки до онези стандарти, които Съветът на Европа разработва и прилага в рамките на своите конвенции и преди всичко до Страсбургската конвенция от 1990 на Съвета на Европа „За изпирането, измамите, изземването и конфискацията на доходите от престъпления“. Това включва всички видове подкуп, като вид корупция, и различни официални злоупотреби. В същото време, в сравнение с корупционните престъпления в документите на Съвета на Европа, същите престъпления в документите на Европейския съюз (включително официалната злоупотреба) не са подробно разработени. Те традиционно включват например „търговия с влияние“. Навремето европейските монархии са в състояние да управляват интелигентно корупционните сделки, като преразпределят сферата на „търговията с влияние“ в своето общество и в света, като фокусират вниманието на пресата и обществеността не върху причините за престъплението, а върху други проблеми, като в замяна осигуряват определени ползи и предпочитания на влиятелните медии. За сравнение, в някои страни „търговията с влияние“ се разглежда като социално явление, което не подлежи на преследване.

Борбата срещу корупцията на международно и национално ниво е официално обявена от Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC) от 31 октомври 2003. Антикорупцията изисква разширяване на взаимоизгодните отношения между България и Европейския съюз в обмена на информация с правни данни. От особено значение е обменът на информация за финансовите дейности на европейските и българските участници във външноикономически операции.

Интензифицирането на усилията на държавите за разработване на международни и национални антикорупционни норми се оценява положително. Това е особено вярно във връзка приетите промени в законодателството на Европейския съюз, поради влизането в сила на Договора от Лисабон.

Международните антикорупционни стандарти оказват влияние върху съдържанието на общите и секторни споразумения за партньорство и сътрудничество, върху предотвратяването на двойното данъчно облагане, взаимната защита на инвестициите, гарантирането на финансова сигурност и др. В тази връзка възниква въпросът, какви са начините за формиране на обща правната рамка относно насоките и организационните форми за борба с корупцията в ЕС?

На 25-26 февруари 2010 в Трир, Германия, се проведе международна научна конференция „Годишният форум за борба с корупцията в ЕС-2010“, организирана от Академията за европейско право (ERA). В конференцията участваха над сто участници от цял свят, включително представители на антикорупционни служби, правоприлагащи органи, съдебни, финансови власти на отделните държави-членки на ЕС, представители на европейски банки и други финансови организации, юристи по наказателно, административно, банково право, криминалистика и други, представители на Хагския университет, Сорбоната, британското Висше училище за социални науки, Стокхолмския университет , Люксембургския университет, Полската асоциация по европейско право на Варшавския университет, Мадридския университет „Мари Кюри“, Университета в Бърно (Чехия), Криминологичния институт на Университета в Цюрих, Университета „Йоханес Кеплер“ (Германия) и др, От особено значение за анализа на антикорупционните практики бяха докладите на европейските представители на службата за финансов мониторинг, службите за борба с корупцията и изпирането на пари от престъпния, експерти от международни организации, ангажирани в борбата с корупцията и борбата с престъпността във финансовата сфера, като Интерпол, FATF, OECD, ОССЕ и др.

Конференцията се фокусира върху организационните и правни мерки за защита на финансовите интереси на Европейския съюз, международни и европейски антикорупционни инициативи. На форума беше направени и оценка на ефективността на десетгодишна дейност на службата на Европейската комисия за борба с измамите (OLAF).

Учени, практикуващи и експерти от ЕС подкрепиха многостранното сътрудничество на държавите членки на Съюза при предоставяне на правна помощ и обмен на информация относно „съмнителни“ финансови транзакции. Отбелязана бе необходимостта от подобряване на функциите на Европейската комисия и Интерпол при провеждане на обща антикорупционна политика по отношение на трети страни. Правото на Европейския съюз разширява правните и процедурни мерки за предотвратяване на транснационалната финансова престъпност.

 Конкретните европейски и международни мерки за борба с корупцията бяха очертани в рамките на петгодишната оценка на Съвета на ЕС за насърчаване на цялостните изследвания в борбата срещу финансовата престъпност и защитата на финансовата система на Съюза от корупционни рискове.

ЕС постига положителни резултати в търсенето на правна рамка и насоки за борба с корупцията, въпреки че няма единна правна концепция за „корупция“. Подобряването на функциите на органите за борба с корупцията и финансовия надзор в ЕС зависи от яснотата на правните понятия в тази област. Участниците във въпросния форум бяха единодушни, че правната дефиниция на понятието „корупция“, елементите на корупционните престъпления и мерките за законова отговорност следва да бъдат еднакви за всички членове на ЕС и трети страни, които сътрудничат с него.

Участниците в годишния форум за борба с корупцията ЕС-2010 разработиха практически мерки и препоръки за справяне с най-важните международни правни и европейски антикорупционни въпроси, включително (3):

• - повишаване на ефективността на международното сътрудничество на ЕС в борбата с финансовата престъпност и засилване на мерките за борба с корупцията на Европейската комисия чрез службата за борба с измамите на Съюза (OLAF),
• - защита на публичните средства на ЕС от злоупотреби, транснационални финансови престъпления и „съмнителни“ операции;
• - подобряване функциите на OLAF при проверка на измамите и антикорупционната проверка на финансовите транзакции на юридически лица от държавите-членки на ЕС с бюджетни средства на Съюза в контекста на увеличаване на броя на членовете му до 27 и влизането в сила на Договора от Лисабон;
• - прилагане на международните норми на Конвенцията на ООН срещу корупцията в наказателното, административното, банковото, бюджетното, данъчното, митническото и инвестиционното законодателство на европейските държави;
• - определяне на основните подходи на OLAF към прилагането на легални антикорупционни мерки, включително: правно определение на понятието „корупция“, обединено на международно ниво и хармонизирано в европейското законодателство;
• - разработване на Кодекс за антикорупционно поведение и Кодекс на стандартните финансови договори, осигуряващи прозрачност на финансовите транзакции и възможност за „идентификация“ (контрол) на изпращача и получателя на финансови ресурси;
• - установяване в наказателното законодателство на държавите от ЕС на пълен списък на финансовите престъпления в съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията;
• - установяването от държавите от ЕС, в съответствие с основните принципи на европейското право и тяхната правна система, на подходящи мерки за насърчаване на прозрачността и отчетността при управлението на публичните финанси;
• - прозрачност при одобряване на бюджета на ЕС и на националните бюджети на държавите-членки; навременно отчитане на приходите и разходите; разработване на система от стандарти за счетоводство и одит и свързания надзор; ефективни и ефикасни системи за управление на бюджетен риск и вътрешен бюджетен контрол;
• - реформа на законодателния процес с акцент върху идентифицирането и премахването на разпоредби, допринасящи за корупцията в законопроектите и съществуващото законодателство на ЕС и въвеждане на длъжността Европейски прокурор (член 86 от Договора за функциониране на ЕС);
• - международно сътрудничество с трети страни извън ЕС (особено от Африка и Азия), при сключване на нови специални споразумения между тях, като се вземат предвид изискванията на Съюза за борба с корупцията в областта на търговията, митниците, данъчното облагане, селското стопанство и др.;
• - сътрудничество на ЕС с международни организации, като Комитета на ООН за координация на действията на държавите-членки на Световната организация при прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията, Международната асоциация на държавните органи за борба с корупцията (IAACA), Експертната група за борба с корупцията на Интерпол (IGEC), Международната антикорупционна група (IGAC) и Международната академия за борба с корупцията;
• - използване на Програмата от Стокхолм за по-нататъшното формиране на пространството на свобода, сигурност и върховенство на закона на ЕС като стратегическа основа за цялостна антикорупционна политика, която формира процедурната основа за контрол на транснационалните финансови транзакции;
• - разширяване на международните финансови изследвания, увеличаване на ролята на криминологичните, счетоводни и правни антикорупционни експертизи.  

Институционалното и организационно използване на антикорупционните инструменти от ЕС е оригинално и обмислено, но не е абсолютно ефективно. Така, през последните две-три години, регулаторната рамка не е претърпяла значителни промени. Единствените нови официални документи по антикорупционните въпроси са свързани основно с доклади по различни разследвания, провеждани от институциите на Съюза.

Европейската прокуратура

С оглед спазването на законовите изисквания, както и практическото прилагане на защитата на финансовите интереси на Европейския съюз, по-специално на бюджета и фондовете на ЕС, които са силно податливи на престъпления, като корупция и измами, особено остро възниква въпросът за създаване на независима институция за разследване на финансови престъпления. В тази връзка беше лансирана идеята за създаване на Европейска прокуратура и на длъжността Европейски прокурор, която се основава на такъв акт като Corpus Juris (4), разработен от група експерти от държави-членки на ЕС през 1997.

Въз основа на Corpus Juris бе изготвено Съобщение на Европейската комисия - Наказателна защита на финансовите интереси на Общността: Европейски прокурор 2000 (5), където проектът за създаване на позиция Европейски прокурор е отразен за първи път, но участващите държави не стигат до съвместно решение по този въпрос. Следващата инициатива на Европейската комисия за създаване на Европейска прокуратура е закрепена в Зелената книга за защита на наказателното право от финансовите интереси на Общността от 2001 (6).

Проектът за Конституция на Европейския съюз от 2004 включва член за създаването на Европейска прокуратура за защита на финансовите интереси на ЕС, но, както е известно, конституцията не влиза в сила (7). В течение на доста години текат преговори и в резултат на Договора от Лисабон „За изменение на Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност“ през 2007, Чл. 86 предвижда възможност за създаване на Европейска прокуратура на базата на Евроюст, като в случай на несъгласие на поне девет държави-членки, процедурата за разглеждане от Съвета се спира и впоследствие се прехвърля за одобрение от напредналото сътрудничество на държавите (8), което всъщност делегира правомощията да се приемат държавите-членки.

В резултат на дълга работа, извършена от Европейската комисия, на 17 юли 2013 е публикувано Предложение на ЕК за решение на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (9).

Според Съвета, Европейската прокуратура следва да се превърне в независим орган на ЕС с правомощия да разследва и преследва корупция и други престъпления, които нарушават финансовите интереси на Съюза. Досега само националните органи можеха да се борят с корупцията и измамите в Европейския съюз. Правомощията им обаче са ограничени до националните граници. Съществуващите правоприлагащи организации в ЕС (като OLAF, Евроюст и Европол) нямат собствен мандат за наказателни разследвания.

Появата на структурата на Европейската прокуратура ще доведе до интеграция при вземане на решения на европейско и национално ниво, което ще увеличи ефективността на работата по проблемите на копупцията. Европейските прокурори ще комбинират разследващите и прокурорски ресурси на държавите-членки с ясни йерархични линии, за да гарантират бързо вземане на решения. Те ще разполагат с правомощия да разследват престъпления в рамките на Съюза въз основа на националните правни системи на държавите-членки, като гарантират правата на лицата, участващи в дела, в съответствие с националното и международното право. Разследванията на Прокуратурата ще подлежат на съдебен контрол в националните съдилища, което ще позволи на държавите-членки и Съюза да работят ръка за ръка за защита от корупционни престъпления.

Основните предимства на Европейската прокуратура са: единна европейска политика на прокуратурата; единен системен подход за работа с националните съдебни системи; разследване на всички случаи на корупция и измами срещу бюджета на ЕС; приемственост в сложни трансгранични случаи; превантивен ефект спрямо онези, които планират да извършат престъпление.

Реално, Европейската прокуратура все още не е започнала работа, а развитието на събитията в Съвета, ясно показва, че някои държави-членки не споделят виждането на Комисията относно вертикално интегрирания и йерархичен модел на Прокуратурата. Загрижеността на страните-членки относно потенциалното въздействие, което Европейската прокуратура може да окаже върху техните национални системи за наказателно правосъдие, нарушавайки суверенитета им, не позволява на участващите държави да вземат общо решение (10).

Поради факта, че около десет държави-членки на ЕС отказаха да одобрят инициативата на Европейската комисия за създаване на Европейска прокуратура, на 9 март 2017, след среща на върха на Европейския съвет, с цел стартиране работата на Прокуратурата, беше взето решение за прилагане на разширените мерки за сътрудничество на страните-членки на ЕС, предвидени в Чл. 86 от Договора от Лисабон, чрез сътрудничество с усилията на държавите, които се съгласяват да участват в нейното създаване, с възможност за последващо присъединяване на отказалите се държави.

Както подчерта председателят на Европейската комисия, един от начините, по които ЕС ще се развива след Brexit, е интеграцията на отделните държави-членки на Съюза в областта на икономиката, сигурността и социалната политика, като по този начин се реализира на практика идеята за "Европа на много скорости" (11). В момента 22 страни членки (от общо 27), както и OLAF, подкрепят инициативата на Европейската комисия, и участват в Европейската прокуратура, чиято дейност поне на теория стартира през есента на 2020 с полагането на клетва от Лаура Кьовеши като първи главен прокурор на Съюза.

Значение на международното антикорупционно взаимодействие: силни и слаби страни

Изчерпателното проучване и конструктивното използване на опита на международното сътрудничество в борбата с корупцията са изключително важни. Днес никой не бива да се съмнява, че изучаването и използването на положителния международен опит помага да се създаде наистина "пробивна" програма за ефективна борба с корупцията и най-важното - да се формират предпоставки за премахване на условията, които я генерират, възпроизвеждат и разпространяват. Напротив, следва да сме наясно, че изкореняването на корупцията от обичайната й среда и премахването на условията, които я създават, може да се извърши само в рамките на регулаторни условия и технологии, които са тествани от световната практика.

В тази връзка не бива да се пренебрегва положителния опит в борбата срещу корупцията, натрупан от успешните страни в това отношение:

Дания, осъществява стриктна защита на интересите на обществото, бизнеса и на всеки отделен гражданин от корупционно-бюрократична престъпност, вземат се предвид причините за недостатъчната ефективност на действащите антикорупционни механизми, предлага се по-подробно коригиране на практиката за прилагане на антикорупционните закони, включително по отношение на засилване правната отговорност на елитните корумпирани служители, а също на статуса и кариерното израстване на най-способните, интелигентни, прогресивно настроени служители;

За Великобритания, Финландия, Швейцария са характерни отвореност на ведомствените системи и ефективнни механизма за предотвратяване изпирането на доходи от престъпления;

Швеция разчита на своята независима и ефективна правосъдна система, със стимули за длъжностните лица, които честно и добросъвестно служат на общественото благо;

В Холандия и Израел се осъществява постоянно наблюдение и анализ на причините за корупцията, а корумпираните служители биват лишавани от социални помощи и държавни гаранции;

Сингапур води ефективна борба срещу елитната корупция, за опростяване на бюрократичните процедури, защита на информаторите и конфискация на незаконно придобитите активи;

В Германия, Норвегия, Франция се полагат усилия за да се наложи в общественото съзнание имиджа на длъжностното лице като личност, пазеща държавния интерес, както и за криминализирането на корупцията в частния сектор;

В Япония се залага на гражданския контрол, етичния кодекс за официално поведение и кодекса на честта на предприемача, като основа за правно регулиране на публично-частните отношения;

В Белгия, Канада и САЩ се работи за опростяване на държавния контрол върху бизнеса, горещи телефонни линии, подвеждане под отговорност за корупция не само на физически, но и юридически лица.

Характеристиките на съвременното международно антикорупционно сътрудничество се определят от доста широк спектър фактори от обективен и субективен характер. Сред тях са глобализацията на корупционните практики, превръщането на корупцията във феномен, застрашаващ националната сигурност и в непреодолима пречка за демократичното развитие, високата латентност на корупционните практики, тясната връзка на корупцията с други видове престъпления - пране на пари, измами и тероризъм, както и приспособимостта и към всяка среда. В същия ред е непълнотата и несъвършенството на правните изисквания на националните законодателства.

Стратегията за "износ на корупция"

Не може да се пренебрегне фактът, че дори и най-добрите реформи, насочени към налагането на ценностите на законността, демокрацията и гъвкавите пазарни отношения, при определени обстоятелства могат да доведат до нови корупционни схеми и по-сложни форми на злоупотреба. Често тенденцията при тях е ориентирана в обратна посока, т.е. използва се не с цел създаване, консолидиране и отстояване на идеалите на социалната справедливост, а с цел унищожаване, деморализиране, установяване на режим на господство и дори репресия срещу други (обявявани за "недемократични") политически системи. Само че това вече не е борба с корупцията, а добре информиран, добре планиран нормативно и политически обезпечен износ на корупция.

В тези случаи, корупцията, включително под формата на незаконно използване на някои форми на чуждестранна или международна финансова помощ, не е включена в механизма за борба с беззаконието, а се използва като инструмент за борба с управляващите режими на „неудобните“ суверенни държави. Тоест, тя се превръща не само в един от най-ефективните инструменти за политически спекулации и дискредитиране на "неудобните правителства", но и за реалното, както се изразяват политолозите, „превземане на държавата“ (12). Това се осъществява чрез „купуване“ на политици и влиятелни служители, лобиране в сянка, създаване на атмосфера на взаимно недоверие и социален конфликт. Тоест, става въпрос за технология за организиране на вътрешнодържавни "революции", провокиране на правителствени кризи и дори установяване на терористични режими. В крайна сметка, стратегията за "износ на корупция" се превръща във фактор на международна дестабилизация, агресия и поробване (13).

На ниво официална реторика, борбата с корупцията, разбира се, изглежда приоритетна област за международно сътрудничество в името на формирането на силен международен правен ред, демокрация и справедливост. На практика обаче, понякога се получава точно обратното - безотговорност, организирана престъпност, слаба воля и слаба държава (14). Нито една страна не е защитена от такава корупция. Трудността да се противодейства на подобна (включително "внасяна отвън") корупция е свързана с това, че световната общност все още не е разработила адекватни мерки за борба с корупцията на държавно ниво. Ако конкретният субект (физическо или юридическо лице), който получава корупционни дивиденти, е сравнително лесен за установяване и подлагане на разследване, корумпираната държава остава, както изглежда, извън сферата на открития политически анализ и съответната публична правна оценка. Само малцина намират сили да говорят за това открито, т.е. да поставят въпроси за "износа на корупция" не само в политическия, но и в правния контекст (15).

Освен това практиката на държавна корупция и износ на корупция е концептуално защитена от различни видове „мозъчни тръстове“, „мисловни фабрики“, „научни фондации“ и „елитни клубове“ (16). Никакви международни конвенции срещу корупцията, международни наказателни съдилища и международни военни трибунали, нито GRECO (Групата на държавите, борещи се с корупцията, към Съвета на Европа, сред чиито учредители е и България) са успели да стигнат и разобличат това ниво на корупционна дейност. Проблемът може да бъде решен само с общи усилия и въз основа на принципите на независимост и суверенитет, доверие, прозрачност, справедливост, взаимна отговорност и антикорупционни стандарти, определени от международното право (17).

Сред договорните документи за международно правно основание могат да се посочат Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейския съюз от 26 юли 1995; Конвенция за ограничаване на даването на подкуп на чуждестранни държавни служители при осъществяване на международни бизнес операции от 21 ноември 1997, Конвенцията „За борбата с подкупа на чуждестранни служители при осъществяване на международни търговски сделки“ от 17 декември 1997, Конвенцията за наказателното право за корупция от 27 януари 1999 и Конвенцията „За гражданската отговорност за корупция“ от 4 ноември 1999. Тези документи не само нормативно залагат стандартните изисквания за одит срещу корупцията, но и стриктно ориентират правоприлагащите органи и бизнес общността към активно трансгранично сътрудничество. Освен това, нормите са общовалидни, независимо от това, дали страната се е присъединила към Конвенцията или не.

Разбира се, не по-малко значими са и много други документи като Резолюцията на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 6 ноември 1997 № (97) „Двадесетте принципа за борба с корупцията“ и Конвенцията на Съвета на Европа от 27 януари 1999 ETS № 173 „За наказателната отговорност за корупция“. Те са насочени към засилване на сътрудничеството с цел преследване на корупционни престъпления, както и към създаване на ефективен механизъм за предприемане на последващи антикорупционни мерки, основаващи се на принципите на прозрачност, независимост и автономност на разследващите органи, предотвратяване на използването на юридически лица като параван за криминално придобиване на незаконни облаги и формиране на антикорупционно обществено съзнание.

Значително място в системата на европейското антикорупционно законодателство заема Резолюция Rec (2003) 4 от 8 април 2003 „Единни правила срещу корупцията при финансиране на политически партии и предизборни кампании“. Целите и са надзор над легитимността на финансирането на политическите партии, прозрачност на даренията за политически партии, забрана на чуждестранни дарения, строго отчитане на постъпленията от спонсорство, систематичен одит, отчетност пред държавата, т.е. всичко, което не подкопава, а укрепва независимостта на партиите и гарантира тяхната политическа независимост.

Заключение

Въпреки факта, че през последните години са предприети значителни стъпки на различни нива за обединяване на държавите в единен антикорупционен фронт, европейското и международното сътрудничество в тази област все още е в началния си стадий. Признаването на престъпния характер на националната и международната корупция, освен отражение в законодателната рамка на европейските държави и на Европейския съюз, като цяло, не се постига в пълна форма.

Европейският и международен опит доказва, че тестовете за интегритет са най-добрия модел и действено средство за предотвратяване на корупцията сред служителите от всички нива на съответните структури.

Особено актуално е европейското и международното сътрудничество не само във всички области на борбата с корупцията, но и в изследванията, касаещи корупционната проблематика. Ефективността на антикорупционните политики на ЕС зависи от включването на антикорупционни мерки в цялостния процес на реформи в рамките на Съюза.

Резюме:

Корупцията възпрепятства икономическите процеси не само на отделните държави, но и на правилното протичане на международните отношения. Това налага обединяването на общите усилия на страните в дейността по разработването на мерки и механизми, които да противодействат на корупцията и да ограничат влиянието й. Това е причината за актуалността на проблема, който изисква налагане на сериозни правни и организационни мерки за борба с корупцията на ниво Европейски съюз (ЕС) и осъществяване на международно сътрудничество в тази област.

Бележки:

1. Дробышевский, В., С., Романова, Н.П., Современные типы антикоррупционных систем: региональный срез, 2012, https://cyberleninka.ru/article/n/sovremennye-tipy-antikorruptsionnyh-sistem-regionalnyy-srez
2. Миловидова, А., С., Правовье и организационнье инструменти противодействия коррупции в Европейском союзе/Международное право, №3, окт.2018.
3. Миловидова, А., С., Правовье и организационнье инструменти противодействия коррупции в Европейском союзе/Международное право, №3, окт.2018.
4. Weyembergh A. Towards a European Public Prosecutor’s Office (EPPO). Study / A. Weyembergh, C. Briere // Directorate general for internal policies – European Union, 2016.
5. Communication from the Commission – Additional Commission contribution to the Intergovernmental Conference on institutional reforms The criminal protection of the Community's financial interests: a European Prosecutor // COM (2000) 0608 final, Brussels, 29.09.2000.
6. Green paper on criminal-law protection of the financial interests of the Community and the establishment of a European Prosecutor // COM (2001) 0715 final, Brussels, 11.12.2001.
7. Treaty establishing a Constitution for Europe // Official Journal of the European Union, 16.12.2004.
8. Treaty of Lisbon amending the Treaty on European Union and the Treaty establishing the European Community // Official Journal of the European Union, C. 306, 17.12.2007.
9. Proposal for a Council regulation on the establishment of the European Public Prosecutor's Office // COM (2013) 0534 final, Brussels, 17.07.2013.
10. Ligeti K. The European Public Prosecutor's Office:What Role for OLAF in the future? // European Criminal Procedure Law in Service of Protection of European Union Financial Interests, Luxembourg, 2016.
11. Stupp C. Commission hails downsized EU public prosecutor as victory for «multi-speed Europe» // URL: https://www.euractiv.com
12. Краснова К. А. Правовье антикоррупционнье механизми Европейского союза: перспективи реализации // Международное уго- ловное право и международная юстиция. 2015.
13. Охотский Е.В. Коррумпированное государство // Публичное и частное право. 2009.
14. Arnim H.H. Aus Politik und Zeigeschichte // Die Rolle der Berufspolitiker. B16/2000.
15. Политологи: коррупция полезна для страны,2018, https://newizv.ru/article/general/02-02-2018/politologi-korruptsiya-polezna-dlya-strany-i-naroda
16. Виноградов А., В., Международное сотрудничество в борьбе с коррупцией, Право,2015.
17. USC. Klich, 1996.

Източници:

Дробышевский, В., С., Романова, Н.П., Современные типы антикоррупционных систем: региональный срез, 2012, https://cyberleninka.ru/article/n/sovremennye-tipy-antikorruptsionnyh-sistem-regionalnyy-srez

Миловидова, А., С., Правовье и организационнье инструменти противодействия коррупции в Европейском союзе/Международное право, №3, окт.2018.

  Weyembergh A. Towards a European Public Prosecutor’s Office (EPPO). Study / A. Weyembergh, C. Briere // Directorate general for internal policies – European Union, 2016.

  Communication from the Commission – Additional Commission contribution to the Intergovernmental Conference on institutional reforms The criminal protection of the Community's financial interests: a European Prosecutor // COM (2000) 0608 final, Brussels, 29.09.2000.

  Green paper on criminal-law protection of the financial interests of the Community and the establishment of a European Prosecutor // COM (2001) 0715 final, Brussels, 11.12.2001.

  Treaty establishing a Constitution for Europe // Official Journal of the European Union, 16.12.2004.

 Treaty of Lisbon amending the Treaty on European Union and the Treaty establishing the European Community // Official Journal of the European Union, C. 306, 17.12.2007.

  Proposal for a Council regulation on the establishment of the European Public Prosecutor's Office // COM (2013) 0534 final, Brussels, 17.07.2013.

  Ligeti K. The European Public Prosecutor's Office:What Role for OLAF in the future? // European Criminal Procedure Law in Service of Protection of European Union Financial Interests, Luxembourg, 2016.

  Stupp C. Commission hails downsized EU public prosecutor as victory for «multi-speed Europe» // URL: https://www.euractiv.com

  Краснова К. А. Правовье антикоррупционнье механизми Европейского союза: перспективи реализации // Международное уго- ловное право и международная юстиция. 2015.

  Охотский Е.В. Коррумпированное государство // Публичное и частное право. 2009.

  Arnim H.H. Aus Politik und Zeigeschichte // Die Rolle der Berufspolitiker. B16/2000.

  Политологи: коррупция полезна для страны,2018, https://newizv.ru/article/general/02-02-2018/politologi-korruptsiya-polezna-dlya-strany-i-naroda

  Виноградов А., В., Международное сотрудничество в борьбе с коррупцией,  Право,2015.

  USC. Klich, 1996.

*ВСУ „Черноризец Храбър“