09
Нед, Май
24 New Articles

САЩ и ядрената геополитика в Източна Европа

брой 2 2021
Typography

Още от аварията в съветската АЕЦ Чернобил през 80-те години на миналия век (западно)европейската общественост е силно чувствително към потенциалната заплаха, свързана с атомните електроцентрали, разположени в страните от Източна Европа.

Тази чувствителност контрастира с настроенията във въпросните държави, чието население е сравнително безразлично към рисковете, уж свързани с използването на ядрената енергия. От общо 449 АЕЦ в света, 41 се намират в Централна и Източна Европа, като с най-много разполага Украйна - 15 действащи ядрени реактори, плюс още три в процес на изграждане.

Най-много се разчита на ядрената енергия в Словакия, чиито АЕЦ осигуряват 55% от цялата електроенергия в страната. Следват я Унгария (50%), Украйна (49%), Словения (37%) и България (36%).

Унгарската АЕЦ "Пакш" не е само свободен от вредни емисии източник на енергия, но и най-голямата централа в страната, покриваща основното натоварване на националната енергийна мрежа.

Текущата ситуация

Около 1/3 от електроенергията в Словения се произвежда от единствената и АЕЦ, 1/3 -  от ТЕЦ-ове на въглища и почти още толкова от ВЕЦ. Най-евтиният източник на електроенергия в страната са водните електроцентрали, осигуряващи между 1/4 и 1/3 от цялата електроенергия. Както посочва професорът от Университета на Любляна Изток Тисели обаче, почти половината от хидроенергийния потенциал на страната вече се използва активно и в тази връзка възниква въпросът, дали Словения е склонна да използва всичките си реки за производството на електроенергия.

Ако Любляна смята за приоритет постигането на самодостатъчност в сферата на електроснабдяването и действително се стреми към декарбонизация, ядрената енергия остава единствения и вариант. Разбира се, като възможна алтернатива се споменават такива възобновяеми ресурси, като вятърната и слънчевата енергия, но по отношение на първата словенският потенциал не е голям. Освен това, без ефективни технологии за съхраняване на електроенергията, тези два ресурса могат да осигурят само малък дял от необходимата на страната електроенергия. В тази връзка проф. Тисели посочва, че прогресът, постигнат в сферата на съхраняването на електроенергията, не вдъхва особени надежди.

Най-агресивна "ядрена" политика в момента прокарва Чехия. Нейният премиер Андрей Бабиш заяви, че страната следва да изгради нови реактори в своите АЕЦ "Темелин" и "Дуковани", разположени в Южна Бохемия и Южна Моравия, дори и в разрез с европейското законодателство. Пред долната камара на чешкия парламент Бабиш заяви: "Страната ни на практика проспа темата за ядрената енергетика. Вече можехме да сме завършили дострояването на "Темелин". Следва да направим това, дори ако се наложи да нарушим законодателството на ЕС, защото надеждното енергоснабдяване е наш приоритет".

Впрочем, както Чехия, така и много други страни не за първи път се обявяват за изграждането на нови ядрени реактори. Както е известно, проектът за изграждане на два нови реактора в АЕЦ "Темелин" получи положителен ОВОЗ още преди повече от десет години. Обществената поръчка, обявена от компанията ČEZ, която стопанисва централата беше отворена до 2014, но приключи след като правителството отказа да потвърди гарантираната покупна цена на произвежданата електроенергия. Причината за колебанията и последвалата отмяна на търга беше баналната липса на яснота относно това, как да бъдат осъществени нерентабилните и  рисковани инвестиции, въпреки неодобрението на миноритарните акционери на ČEZ, както и сбъркания бизнес-инвестиционен модел.

Затова чешкото Министерство на промишлеността потърси други механизми за реализация на ядрените си проекти. Едно от решенията, подкрепено и от премиера Бабиш, изисква ČEZ директно да финансира ядрените реактори, предвид факта, че компанията разполага с достатъчно средства.

Както отбеляза министърът на промишлеността Марта Новакова, Европейската комисия е предложила на страната и да следва унгарския модел. Според нея: "Енергетиката и най-вече ядрената изисква политическо решение. За завършването на строителството в АЕЦ "Дуковани" и "Темелин" е необходима политическа воля и яснота, как то ще бъде финансирано. В света няма нито една електроцентрала, която да може да бъде изградена без държавна подкрепа. Това означава, че ще ни се наложи да разчитаме на нечия помощ, а енергийната концепция за завършване строителството на ядрените ни обекти да е практически приложима".

Унгарската АЕЦ "Пакш" е положителен пример за ядрени реактори, които се изграждат при абсолютно прозрачни условия, включително заради активността на местната партия на зелените. Както е известно, четирите и реактори влизат в експлоатация през 1982, а през 2019 стартира изграждането на два нови от руската "Росатом". Този проект се сблъсква с известна съпротива, особено от страна на зелените. Според бившия им евродепутат Бенедикт Явор: "В момента енергийния пазар на ЕС преживява преходен период и много трудно може да се прогнозира със сигурност, как ще изглежда в бъдеще. Очевидно е обаче, че пазарът става все по-гъвкав и все повече ще се основава на малки локални централи. Епохата на големите електроенергийни компании отминава и увеличаването на базовите генериращи мощности вече няма да играе толкова важна роля. Освен това цените на възобновяемите източници на енергия ще намаляват".

С тези твърдения обаче не е съгласен унгарският президент Янош Адер, който обяви, че през 2030 страната му ще спре производството на електроенергия от въглища, за да съкрати вредните емисии, и съответно, да допринесе за борбата с климатичните промени. На срещата на ООН, посветена на тази тема, Адер съобщи, че: "До 2030 Унгария ще увеличи десет пъти производството на електричество от слънчева енергия, ще прекрати работата на ТЕЦ-овете на въглища и, паралелно с това, ще разшири енергийното производство на своята АЕЦ. Благодарение на съвкупния ефект на тези три мерки, 90% от производството на електроенергия в страната ще стане "безвъглеродно" още през следващите десет години, а не до 2050".

Беларус също се стреми да не изостава от най-близките си европейски съседи и след седемгодищно строителство, през ноември 2020 първият блок на Беларуската АЕЦ (БелАЕЦ) беше включен в обединената енергийна система на страната. БелАЕЦ е най-големия руско-беларуски икономически проект. Централата се намира в Островец и разполага с два реакторяа ВВЭР-1200, с обща мощност 2400 МВт. Влизането и в екплоатация ще способства за намаляване на зависимостта от въглеводородите, по-голямата част от които се внасят от Русия. За проекта се заговори още през 2011, а практическата му реализация стартира през 2013. Той се оказа изключително изгоден не само за Беларус, но и за Русия, тъй като строителството се осъществява с руски кредит. Реализираният от "Атомстройекспорт" проект за ядрени реактори от трето поколение (ІІІ+) е първият, който руснацитге осъществяват в чужбина.

Както е известно, реализацията му породи протести в съседна Литва, тъй като БелАЕЦ е само на 50 км от столицата и Вилнюс. Литовската страна твърди, че при изграждането на централата са нарушени международните стандарти в сферата на ядрената енергетика, а процедурата за избора на площадката е била непрозрачна. През 2017 литовският Сейм дори прие закон, определящ беларуската АЕЦ в Островец за "заплаха на националната сигурност, околната среда и здравето на населението". Малко по-късно обаче, след осъществената от тях комплексна проверка на централата, експертите на Международната агенция по атомна енергия (МАГАТЕ) не отправиха никакви претенции към БелАЕЦ. Разбира се, това не промени позицията на Литва, чиито президент Гитанас Науседа заплаши, че ще направи всичко по силите си, проектът за беларуската АЕЦ да се окаже нежизнеспособен.

В момента в Украйна функционират четири АЕЦ, с общо 15 реактора. Напоследък обаче ситуацият в атомната енергетика на страната се влошава. През май 2020 например, аварира един реактор в Николаевска област, което доведе до спад на сумарната експлоатационна мошност на украинските ядрени реактори. Малко преди това пък, през април, беше изключен вторият реактор на Запорожката АЕЦ. Горе долу по същото време беше автоматично изключен и трети реактор на АЕЦ „Ровно”. В момента подобни технически проблеми са нещо нормално за Украйна, най-вече поради липсата на финансиране и недостига на професионално подготвени кадри.

Американската "ядрена експанзия" в Източна Европа

Междувременно стана ясно, че САЩ и Румъния са постигнали споразумение за ангажирането на американската страна в проекта на стойност 6,45 млрд. евро за изграждане на два нови реактора (3 и 4) в единствената румънска АЕЦ "Черна вода".

През миналата 2020 американският държавен секретар по енергетиката Дан Бруйет и румънският министър на икономиката Върджил Попеску утвърдиха проект за междуправителствено споразумение за разширяване и усъвършенстване на програмата за развитие на ядрената енергетика в Румъния. В съобщението на Департамента по енергетиката по този повод се твърди, че "това историческо споразумение ще позволи на Румъния да използва опита и технолигията на САЩ за изграждането на два и модернизацията на един реактор в АЕЦ Черна вода".

Според посланика на САЩ в Букурещ Адриан Цукерман, финансовият пакет, който страната му ще отпусне за целта, "ще бъде най-големия, който Румъния някога е получавала", а двустранните отношения "никога не са били толкова добри".

Тук е мястото да напомня, че през юни 2020 Букурещ отмени предварителното споразумение, подписано през 2015 с Китайската генерална ядрена енергийна корпорация (GCNPC) за изграждане на още два блока в АЕЦ "Черна вода". Според румънските управляващи, за страната е по-добре да реализира подобен стратегически проект с най-близките си партньори, както и с начален капитал, осигурен от "такъв демократичен съюзник, какъвто са САЩ". В тази връзка ще припомня и, че през 2016 американският Департамент по правосъдието обвини китайската GCNPC в "ядрен шпионаж". Между другото Румъния на практика спря достъпа на друга голяма китайска компания, обвинявана от САЩ в "груби нарушения" - Huawei, до изграждането на 5G мобилните мрежи в страната.

Впрочем, сходно с това между Вашингтон и Букурещ е и споразумението от юни 2020 между американският президент Тръмп и полският му колега Анджей Дуда. Според последния, САЩ ще бъдат основния партньор при изграждането на АЕЦ в страната, като стойността на споразумението в тази сфера е около 30 млрд. долара. Но свой ред, полският правителствен секретар по въпросите на стратегическата енергийна инфраструктура Пьотр Наимски обяви, че американците не само ще отпуснат сериозни средства на страната му, но и ще участват в тези проекти със собствени капитали, разчитайки, че ще "спечелят от експлоатацията на новите АЕЦ". Макар че президентът Дуда даде да се разбере, че конкретният американски изпълнител вече е избран, Наимски отказа да уточни, дали става дума за Westinghouse или GE Hitachi, но съобщи, че от полска страна в проекта ще участва като инвеститор специализирана държавна компания.

По-рано управляващите в Полша заявиха намерение през следващите двайсет години да построят шест ядрени енергоблока с обща мощност между 6 и 9 ГВт.

Междувременно, българското правителство също периодично се опитва да възкреси идеята за изграждане на ядрен реактор с американски технологии в АЕЦ „Козлодуй”.

В момента страната ни разчита на два съветски реактора в единствената си АЕЦ "Козлодуй" (5-ти и 6-ти) и планира изграждането на два нови (7-ми и, евентуално, 8-ми). Както заяви в тази връзка премиерът Бойко Борисов: "Искаме да изградим 7-ми реактор с изцяло нова технология и друго ядрено гориво. На свой ред, енергийният министър Теменужка Петкова нееднократно е потвърждавала, че правителството е склонно да одобри изграждането на нов реактор в АЕЦ "Козлодуй". В тази връзка, Reuters отбелязва, че изявлението на българския премиер беше направено само няколко дни след посещението на помощника на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси Франсис Фенън в София, в началото на октомври 2020. Според Фенън, недостроената втора българска АЕЦ "Белена", се базира на стари технологии и затвърждава енергийната зависимост на страната ни от Русия.

Според директора на неправителствената организация за подкрепа на развитието на ядрените изследвания и технологии "АтомИнфо-Център" Александър Уваров, изграждането на ядрени реактори в България "представлява специален случай". В потвърждение на това ще припомня, че при посещението си в АЕЦ „Козлодуй”, в началото на декември 2020, американският посланик у нас Херо Мустафа е обсъдила с домакините си хибридно решение на проблема с платеното руско оборудване за АЕЦ "Белене" като е предложила то да се използва за превръщането на работещата ядрена централа в Козлодуй в „енергиен център за бъдещите поколения”. По-конкретно, става дума доставеното и консервирано руско оборудване на площадката на АЕЦ "Белене", което е за изграждането на първия контур на единия от реакторите и съоръженията за двата блока, да се използва в комбинация с нова турбина от американската General Electric за изграждането на 7-ми в АЕЦ "Козлодуй". Според Мустафа, „това би гарантирало голям обем безопасна, надеждна, безвъглеродна енергия за българските граждани, като същевременно укрепва енергийната независимост и сигурност на България".

Ангажираните с реализацията на АЕЦ „Белене” експерти обаче смятат, че използването на въпросното оборудване в АЕЦ "Козлодуй" е невъзможно, тъй като то е изработено за проект на друга лицензирана площадка и не може току така да бъде преместено.

При всички случаи, докато не бъде отменено решението на българския парламент за

провеждане на процедура за дострояване на АЕЦ "Белене", тя не може да бъде прекратена.

Спореда анализатора в Центъра за изследване на демокрацията в София Мартин Владимиров:„Макар че САЩ се стремят да противодействат на руската и китайската икономическа намеса, тези проекти може да не следват пазарната логика и ще се нуждаят от значителна държавна подкрепа“.

На свой ред Русия изглежда не раглежда сегашните ядрени сделки на САЩ в Европа като заплаха за своята ядрена корпорация "Росатом", защото американските компании в момента нямат капацитета да строят нови централи. Според експертите, американските проекти в Европа вероятно ще бъдат ограничени само до споразумения за обслужване.

Самата държавна компания "Росатом" също омаловажи риска от засилване на конкуренцията, отбелязвайки, че в региона има място за много проекти.

Заключение

Очевидно случващото се в ядрения сектор в Полша и Румъния е опит на САЩ да предприемат експанзия на световния ядрено-енергиен пазар. Според споменатия по-горе руски енергиен екперт Уваров, "това е част от американския план за изтласкване на конкурентите", а "Полша и Румъния се разглеждат от САЩ като своеобразни полигони, на които американските ядрени компании ще се опитат да възстановят загубените си навици и умения за реализация на големи обекти в чужбина". Както е известно, през пролетта на 2020 Департаментът по енергетика на САЩ представи "Стратегия на работната група за ядрено гориво", предвиждаща редица мерки с цел да бъде възстановено американското лидерство на глобалния ядрено-енергиен пазар". Както отбеляза в тази връзка вече бившият държавен секретар по енергетиката Дан Бруйет, "упадъкът на американската индустриална база в сферата на ядрената енергетика през последните няколко десетилетия застрашава националните интереси и сигурността на страната".

В документа се посочва, че САЩ са загубили конкурентните си позиции за сметка на руските и китайски държавни компании. Затова американското правителство възнамерява да прекрати зависимостта на страната от обогатяването на урана извън пределите на Съединените щати и да влезе на пазарите, където днес доминират китайските и руски държавни компании". В тази връзка, в Стратегията на Департамента по енергетиката се твърди, че: "Русия усилва своето икономическо и външнополитическо влиние в целия свят, като вече е получила поръчки за ядрени реактори на обща стойност 133 млрд. долара и планира да финансира изграждането на над 50 реактора в 19 държави. Китай, който е наш стратегически конкурент, в момента изгражда четири реактора в чужбина, с перспектива за още 16. В самия Китай през последните 33 години бяха изградени 45 реактора, а още 12 са в процес на изграждане". Между другото, Департаментът по икономика на САЩ оценява общия обем световния пазар на ядрени реактори през следващите десетина години на 500-700 млрд. долара. Което означава, че битката за този пазар ще става все по-ожесточена.

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

 

Поръчай онлайн бр.3 2021