„Буксуващият” жироскоп: взаимоотношенията в триъгълника Москва-Анкара-Техеран

В етапа на своето деескалиране на конфликта, използвайки преговороте за мир в казахстанската столица Астана, Русия, Иран и Турция се заявявиха пред  света като политическо трио, което може да налага и проектира сила и прави сериозна заявка да дефинира поствоенния модел в Сирия. Гражданската война „се превърна“ в своеобразен „жироскоп“, който балансира  краткосрочно хармонизирания  интерес на тази ad hoc коалиция. С появата на вътрешни проблеми и в трите страни, задълбочаването на конфликта в Либия, както и принципното несъгласие между тях относно съдбата на Башар Асад, „жироскопът“ изглежда „забуксува“. В каква траектория ще поеме силовата динамика на политическата тройка?

Иран: регионалният играч с големи амбиции и големи предизвикателства

Обективо погледнато, в най-сложно положение, в рамките на „триото”, се намира Ислямска република Иран. От една страна, заради тежкото си икономическо състояние. През 2018, САЩ се оттеглиха от т.нар. „Ядрена сделка”. Покледва серия от едностранни американски икономически санкции[1], последните от които станаха факт през септември 2020[2]. Допълнителни усилия в тази насока бяха и очакваните опити на президента Доналд Тръмп да окаже натиск, в тазгодишната си реч пред ООН, да се наложат и колективни санкции на Иран, макар последното да изглежда малко вероятно[3]. Санкциите са сериозна пречка пред иранската търговия с петрол. Непосредствено след влизането им в сила, обемът на продажбите му е спаднал от близо 1900 до 650 барела на ден[4]. Освен това петролът е с рекордно ниска цена[5], а от края на 2014 насам. Иран е петия най-голям производител на „черното злато“ в света[6], като по данни на Световната банка, към 2017 петролните продажби са формирали 15,6% от иранския БВП.[7] Друг отежняващ икономическото положение в страната фактор са щетите, които Иран понесе както в икономически, така и в здравен план от пандемията от Covid -19.[8] Нещо, за което политическият елит е силно критикуван. На фона на икономическото състояние настроенията в страната са неспокойни - от ноември 2019 досега избухнаха редица протести като се твърди, че жертвите в тях надхвърлят 1500 души.[9] В опита си да преодолее икономическата криза, иранският президент Хасан Рухани потърси сделка с Пекин, в чиито рамки китайското правителство се ангажира с инвестиции от над 280 млрд. долара срещу създаване на китайска военна база на иранска територия и гарантирани петролни доставки за 25-годишен период. [10] Има данни и за размяна на петрол срещу злато между Венецуела и Иран[11]. Това показва, че поне за момента единственият изход от изолацията за Ислямската република е да търси връзка с други „авторитарни” режими.

В политически план Иран е в началото на процес на смяна на върховния си водач (най-силната фигура в иранския модел - върховният водач е формален държавен глава и върховен главнокомандващ, освен това разполага с преки правомощия в изпълнителната и законодателната власт) аятолах Хаменей, който е в напреднала възраст. Авторитетното издание Strategic survey[12] отбелязва, че вече е задействана неформалната процедура по намирането на негов наследник. Само по себе си, това поставя страната пред три алтернативни сценария:

• Следващият върховен водач на Иран да е по-голям хардлайнер, което ще означава още по-твърда външна политика и стремеж към по-стриктно спазване на религиозните догми вътре в страната;
• Запазване на статуквото;
• Избор на по-либерален наследник, което би могло да смекчи отношението на Запада и регионалните играчи към Иран.

Първите два сценария изглеждат доста по-вероятни. При избиране на „неподходящ” претендент обаче, положението на страната може значително да се влоши, както във външен, така и във вътрешен аспект.

Поведението на Израел е друг важен маркер за състоянието на Иран. Една от първите държави, които застанаха зад сирийския президент, беше именно Ислямската република. Това се случи в контекста на регионалната борба за надмощие със Саудитска Арабия и Израел и включваше разполагане на ирански военни и проирански паравоенни милиции, както и военна техника, в Сирия. В отговор, през последните няколко години иранските бази и цели в тази страна бяха подложени на интензивни израелски въздушни атаки, включително посред бял ден, което е без прецедент.[13]

Междувременно, днес в региона тече и друг не по-малко значим, макар и тромав процес - затоплянето на отношенията на арабските държави от Близкия Изток с Израел. Така, Бахрейн и ОАЕ подписаха споразумения за мир с израелската държава, вероятно в опит да подобрят отношенията си със западния свят и в частност със САЩ.[14] На практика това означава постепенното изоставяне на митологемата за вечната конфронтация между единния арабския свят и еврейската държава и превръща Израел в приемлив съюзник за арабите. Редица други държави от Близкия Изток и Северна Африка също подават сигнали за затопляне на отношенията с Израел, като сред тях са Саудитска Арабия, Мароко, Судан, Египет и др[15]. Този процес, следва да се разглежда и катозадълбочаваща се консолидация срещу иранците, които все повече изместват антагонистичния образ на евреите в очите на арабските елити. Все по-отчетливата готовност на Израел да анексира части от Западния бряг и нуждата на американския президент Тръмп от голям външнополитически успех преди изборите също имат пряко отношение към този процес, в смисъл, че политиката на Израел става все по-смела. [16] [17] Заради по-слабата си позиция в международен план и вътрешните си проблеми, Иран е в най-трудна ситуация в рамките на триъгълника Москва-Анкара -Техеран.

Русия, Турция и Иран в Сирия: точките на противопоставяне

Перспективите пред Ислямската репубрика в Сирия също не са обещаващи. От една страна изглежда, че интересите и се разминава драстично с тези на Руската Федерация. Докато последната изразява все по-настойчиво желание за приключване на конфликта в Сирия и дори за намаляване ролята на настоящия президент Башар Асад, Иран има нужда конфликтът да продължава, за да може да продължи да разполага там своите милиции, които получават неоценим опит на терен, както и за да държи Асад зависим. Сметките на руснаците обаче, са други. В момента те нямат капацитет да възстановят сами Сирия, а не проявяват и особено желание да се нагърбят с подобна задача. Според The Atlantic, осъществяването и ще изисква поне 250 млрд. долара[18].  Москва вече частично постигна своите цели – да се заяви като глобална сила, оспорваща американската хегемония, да укрепи и разшири  военния си капацитет в Сирия (базата в Татрус, военновъздушната база в Хмеймим и т.н.)[19] и да си гарантира достъп до сирийските енергоносители, което Руската Федерация постигна чрез сключването на договори за ексклузивен добив на сирийски петрол от страна на руски фирми.[20] Затова, както отбелязва Guardian, Русия полага усилия да запази водеща роля в процеса на изграждане на следвоенна Сирия (включително изготвянето на нова конституция)[21], а Reuters цитира Владимир Путин, който говори[22] за „нуждата от по-бързо разрешаване на конфликта“, както и, че „подкрепя въоръжената опозиция в борбата с ИДИЛ“. Изглежда за Русия е настъпил моментът да насочи своето внимание към други стратегически цели, независимо от желанието на партньорите си. Тази линия може да се проследи и в положителното отношение към кюрдското малцинство и изказванията на руски официални представители, че кюрдите трябва да бъдат защитени от новата сирийска конституция, което на практика е в разрез с интересите на Асад, както и с тези на Турция [23]. Кюрдският въпрос може да се окаже „ябълка на раздора“ между Анкара и Москва. Макар поведението на Кремъл да е амбивалентно, като декларираната подкрепа често се оказва формална, а руските военни части нерядко си „затварят очите“ за турските нападения срещу кюрдски части[24] [25], тя е важен елемент от стратегията на Руската Федерация, защото кюрдите остават едни от малкото съюзници на САЩ в Сирия и привличането им би било голям удар по Вашингтон. От друга страна, Анкара изпитва страх от формирането на квазидържавно образувание, подобно на Иракски Кюрдистан, на турската граница. Кюрдите са най-голямото малцинство в Турция, като според някои оценки достигат 20% от населението, при това са компактно концентрирани в Югоизточен Анадол (регион, който традиционно е икономически е пренебрегван от Анкара още от времето на Кемал Ататюрк). Борбата на кюрдите за политическо представителство е дълга и упорита, а исканията на част от тях за създаване на автономен регион са сериозно предизвикателство за централната власт. Под предлог да с справи с ислямистите от ИДИЛ, през 2018 турската армия започна операция „Маслинова клонка” в Източна Сирия, чиято истинска цел беше разгромът на местните кюрдски отряди и недопускане създаването на т.нар. „Сирийски Кюрдистан”. Освен това окупираните територии вероятно ще се използват като разменна монета в последващи преговори за бъдещето на Сирия, така че запазването им е от първостепенна важност за Турция. На 5 март 2020 беше постигнато ново споразумение между Русия и Турция за спиране на огъня в североизточната сирийска област Идлиб, което най-общо гласи, че ще се създаде 12-километрова защитена зона, ще се намали потокът на сирийски бежанци към границата с Турция, а Анкара ще се примири с възстановяването на контрола на сирийското правителство върху част от областта.[26] [27] Споразумението обаче, ще трябва да балансира между очертаните по-горе интереси на Турция и желанието на Асад да овладее напълно територията на Сирия.

Сблъсъкът на геополитически интереси в Либия

На 2000 км западно от Сирия, Руската Федерация и Република Турция се намират от двете страни на барикадата в друг горещ конфликт – този в Либия. В него Русия, Франция, ОАЕ, Саудитска Арабия и, поне доскоро, Египет подкрепят ген. Халифа Хафтар, командващ т.нар. Либийска национална армия, който контролира богатата на петрол Източна Либия, докато Турция, Катар, Италия, ООН и други застават зад официално признатото и контролиращо западната част на страната Правителство на националното съгласие (ПНС) в Триполи[28] [29]. В основата на международното участие в конфликта са огромните залежи на петрол и природен газ. Либия е деветата държава по доказани залежи на петрол и 22-ра в света по залежи на природен газ.[30] [31] Италия и Франция защитават интересите на своите добивни компании, докато Турция се бори (с известен успех) да получи директен достъп до ресурсите на Либия[32] [33] [34] [35] [36]. В момента Анкара е в напреднал етап на преговори с Триполи за дългосрочно използване на две военни бази[37]. Едната от тях е в стратегическата зона на Мисрата , като контролът над нея би дал лост на Турция в конфликта за икономическите зони и шелфа на Кипър и Гърция.[38] Сделката между Турция и подкрепяното от ООН ПНС, на практика, оспорва заявките на Гърция и Кипър за икономическото им пространство и така Анкара може да се добере до находища, с които да покрива сама нуждите си от енергоносители[39]. Перспектива, която притеснява Москва, от една страна защото Турция е голям „клиент“ на руския Газпром (около 52 % от цялото и газово потребление е внос от Русия[40]), а от друга - защото я прави по-независима част от „триото“ Техеран, Анкара, Москва. Неформални източници твърдят, че споразумението между Триполи и Анкара позволява директна интервенция в Либия, ако Турция реши, че интересите й там са накърнени.[41]

С падането на няколко ключови военни обекта[42] през пролетта на 2020 шансовете на Хафтар за победа в либийската гражданска война силно намаляха и той явно го осъзнава, тъй като през септември обяви, че прекратява наложената още през януари блокада на петролните и газовите рафинерии в контролираната от него зона[43] [44] и декларира готовност за примирие, договорено с посредничеството на Египет.[45] Бъдещето на Турция и способността и да отстоява интересите си в ad hoc коалицията с Иран и Русия, зависи пряко от позитивното за Анкара развитие на процесите в Либия.

Автократичните тенденции в развитието на Турция

Траекторията на развитие на Турция напомня тази на Иран. По аналогичен начин, в усилията си да се превърне в регионален лидер, страната влиза в спирала на санкции. През 2019 САЩ наложиха такива санкции, заради сделката между Анкара и Москва за закупуване на  руския зенитен комплекс с голям и среден обсег на действие С-400[46]. Заради спора  с Гърция за точните размери на икономическите зони и шелфа [47], ЕС също обсъжда налагане на санкции на Турция[48]. В резултат от това турската лира се срива системно, достигайки рекордно ниски нива. По данни на Световната банка, турският брутен вътрешен продукт се е свил от 950 милиарда, през 2013,  до 754 милиарда, през 2019, което е осезаем спад.[49] Данните за 2020 вероятно ще са още по-неприятни за Анкара, заради последиците от пандемията от Covid-19. Неосманистките амбиции на президента Реджеп Тайип Ердоган му струват скъпо. Електоралната подкрепа за партията му се свива, като на на местните избори през 2019 тя изгуби почти всички големи градове[50].

Въпреки това обаче, Ердоган все още държи важни механизми за овладяване на вота, включително пълен контрол на съдържанието на държавните телевизии, и се ползва с широката подкрепа на наскоро урбанизиралата се прослойка от населението, която при неговото управление повиши значително стандарта си на живот и е лоялна към Партията на справедливостта и развитието, както и от религиозно-консервативните кръгове. Тук е  мястото да напомня, че според проучване на Konda Interactive[51], над 34% от турското население се определят като активно вярващи, а 10% - като дълбоко набожни. Голямата част от тях си остават сигурен резерв за Ердоган.

От друга страна, колкото повече Ердоган използва тези механизми, толкова по -тежка опозиция ще среща в големите градове и от страна на високообразованата част от турското население. При първите избори за Истанбул, проведени през 2019, основният претендент за кметския пост от Републиканската народна партия Екрем Имамоглу, спечели едва с 13 729 гласа[52]. След касирането на изборите и повторното им провеждане победата му бе постигната с над 775 000 гласа.[53] С други думи, антиправителствените настроения и страхът от задълбочаване на автократичните процеси сред турското общество се изострят. Ердоган също го осъзнава и отговаря по-единствения възможен начин, а именно като консолидира мощта си. Това личи както от отказа на централната власт да си партнира с общините, управлявани от опозицията[54], така и от неуспешния опит да бъде политизиран съдебния процес в Турция чрез въвеждане на множество адвокатури в градовете [55], та дори и от референдума за превръщане на Турция в президентска република.

Задълбочаващите се автократични тенденции, както и задъхването на турската икономика, могат да се проследят и в процеса на затоплящите се отношения между Турция и Китай. Както посочва в тази връзка Foreign Рolicy, през последните 4 години китайците са инвестирали над 3 милиарда долара  в турската икономика. От друга страна, докато през първия си мандат Ердоган осигуряваше защита на бежанците уйгури[56] и яростно критикуваше създадените за тях в Северозападен Китай трудови лагери, през 2019 Турция започна да ги връща обратно в Китай. Процесът на автократизация на Република Турция води до нарастващата  и политическа изолация от нейите евроатлантически партньори, както впрочем и от редица арабски държави от Залива. Задълбочаването на този процес ще направи невъзможно за Анкара избирането на алтернатива, различна от оста Русия- Иран-Турция, плюс Китай.

Русия и цената на проектиране на сила

В момента зоните, представляващи интерес за Руската Федерация, се множат. Освен че продължава внимателно да следи процесите в Украйна и протестите срещу „последния диктатор в Европа“ в Беларус, Москва активно работи за затвърдяването на алтернативна валута на долара, участва в оръжейната надпревара със Съединените щати и Китай и се намесва в различни горещи точки в Близкия Изток и Африка. Налице са ясни индикации, че Москва търси ново място „под слънцето“ на всяка цена. Това, от своя страна, предполага и алианси с други страни със сходни интереси.

Остава въпросът, дали подобна политическа експанзия (в смисъла на проектиране на сила, а не на териториални придобивки) е устойчива, особено предвид икономическите проблеми, породени от срива в цените на енергоносителите и санкционната война със Запада (САЩ).

От друга страна, резултатът от референдума от 25 юни-1юли 2020 за предложените промени в Конституцията на страната показва, че в руския политически процес няма пряка връзка между икономика и политика. Все пак плебесцитът целеше да легитимира промяна на конституционни текстове, с които да се премахне ограничението от два последователни мандата. Тоест, де юре, да направи възможно доживотното управление на Владимир Путин. 78% от гласувалите отговарят утвърдително[57]. В същото време шансът за партньорство между Запада и Русия става все по-малко вероятен поне към момента.

Заключение

През последните години Руската Федерация, Република Турция и Ислямска република Иран формираха своеобразна ad hoc коалиция, способна да действа в синхрон по определени въпроси. Това стана възможно, заради активното им участие на сцената на Близкия Изток и съвпадащия им интерес от създаването на зони на деескалация в Сирия. Същевременно обаче, се открояват и техните различаващи се  интереси по такива важни въпроси, като бъдещето на сирийския президент Асад, кюрдският въпрос и изходът от гражданската война в Либия.

От друга страна се очертава процес на задълбочаваща се изолация между Иран, Русия и Турция, от една страна, и Запада - от друга, както и наличието на сериозни икономически проблеми. Заключението, което може да бъде направено е, че е твърде вероятно това политическо „трио“ да продължи да функионира като ролята на Иран в него вероятно ще става все по-второстепенна. При неуспех на начинанията на Анкара в Либия пък, може да се очаква ново изместване на баланса на силите в посока Русия. В този смисъл „жироскопът“ вероятно ще продължи да действа в краткосрочен до средносрочен план, въпреки моментните буксувания. Същевременно, в тази новообразувала се блокова система, Китай си взаимодейства активно всички участници в „триото“, което означава, че втори възможен сценарий е някои от тях, а защо не и тримата, да се ориентират към по-тесен съюз с Пекин.

Бележки:

*Авторът е политолог и геополитически анализатор

[1] https://edition.cnn.com/2018/11/05/politics/iran-sanctions/index.html

[2] https://news.bg/int-politics/sasht-s-novi-sanktsii-sreshtu-iran-1.html

[3] https://www.bbc.com/news/world-us-canada-45652670

[4] https://www.ceicdata.com/en/indicator/iran/crude-oil-exports

[5] https://www.macrotrends.net/1369/crude-oil-price-history-chart

[6]https://www.eia.gov/international/data/world#/?pa=00000000000000000000000000000000002&c=ruvvvvvfvtvnvv1vrvvvvfvvvvvvfvvvou20evvvvvvvvvvvvuvo&ct=0&tl_id=5-A&vs=INTL.57-1-AFG-TBPD.A&vo=0&v=H&start=2019&end=2019

[7] https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PETR.RT.ZS

[8] https://covid19.who.int/?gclid=EAIaIQobChMIh-LdqdLy6wIVpQwGAB1uCQ6AEAAYASAAEgK57vD_BwE

[9] https://women.ncr-iran.org/2019/12/16/1500-protesters-killed-during-iran-uprising-29-women-confirmed-dead/

[10] https://www.nytimes.com/2020/07/11/world/asia/china-iran-trade-military-deal.html

[11] https://www.reuters.com/article/us-venezuela-iran-idUSKBN25J0M3

[12] 210 Strategic survey

[13] https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/izrael-zasili-udarite-si-po-iran-dylboko-v-siriia-6109488

[14][14] https://nova.bg/news/view/2020/09/15/299460/%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%BE%D0%B0%D0%B5-%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D1%85%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/https://edition.cnn.com/2020/09/15/politics/israel-uae-bahrain-white-house-analysis-intl/index.html

[15] Виж задълбочен анализ https://www.vesti.bg/sviat/izrael-pravi-tajni-sreshti-za-sblizhavane-s-arabski-dyrzhavi-6105306

[16] https://www.al-monitor.com/pulse/originals/2020/09/israel-seizure-west-bank-archeological-sites-settlements.html

[17] https://www.middleeastmonitor.com/20200919-israel-seals-off-west-bank-gaza-strip/

[18] https://www.theatlantic.com/international/archive/2019/03/where-will-money-rebuild-syria-come/584935/

[19] https://www.smh.com.au/world/middle-east/syria-agrees-to-let-russia-expand-hmeimim-air-base-20200820-p55nfo.html

[20] https://oilprice.com/Energy/Energy-General/Russia-Is-Taking-Over-Syrias-Oil-And-Gas.html

[21] https://www.theguardian.com/world/2019/oct/30/russia-backed-syria-constitution-talks-begin-in-geneva

[22] https://www.reuters.com/article/us-mideast-crisis-syria-putin-idUSKCN0UQ09H20160112

[23] https://www.kurdistan24.net/en/news/2f3887b0-6220-45db-a397-5f22b5f6b075

[24] https://www.vesti.bg/sviat/shte-uspee-li-rusiia-da-specheli-kiurdite-v-siriia-6112287

[25] https://www.voanews.com/extremism-watch/sdf-chief-our-trust-united-states-its-lowest

[26] https://www.aljazeera.com/indepth/opinion/long-turkish-russian-deal-idlib-200316135110613.html

[27] https://www.theguardian.com/world/2020/mar/05/russia-and-turkey-agree-ceasefire-in-syrias-idlib-province

[28] Виж задълбочен анализ на https://www.aljazeera.com/news/2020/01/libya-war-supporting-200104110325735.html

[29] https://www.vesti.bg/sviat/bitkata-za-prirodnite-resursi-na-libiia-se-izostria-6104865

[30] https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2253rank.html

[31] https://www.eia.gov/international/data/world#/?pa=00000000000000000000000000000000002&c=ruvvvvvfvtvnvv1vrvvvvfvvvvvvfvvvou20evvvvvvvvvvvvuvo&ct=0&tl_id=5-A&vs=INTL.57-1-AFG-TBPD.A&vo=0&v=H&start=2014&end=2016

[32] https://www.worldoil.com/news/2020/9/10/turkey-in-talks-to-secure-libyan-oil-and-gas-exploration-rights

[33] https://www.petroleum-economist.com/articles/politics-economics/middle-east/2020/turkey-strengthens-libyan-position

[34] https://atalayar.com/en/content/turkey-sets-out-conquer-libyas-oil

[35] https://www.vesti.bg/sviat/bitkata-za-prirodnite-resursi-na-libiia-se-izostria-6104865

[36] https://www.worldoil.com/news/2020/9/10/turkey-in-talks-to-secure-libyan-oil-and-gas-exploration-rights

[37] https://www.reuters.com/article/us-libya-security-turkey-russia-idUSKBN23M1D9

[38] https://www.dailysabah.com/op-ed/2019/12/27/haftar-is-russias-stone-to-kill-many-birds

[39] https://www.aa.com.tr/en/africa/analysis-strategic-legal-aspects-of-turkey-libya-deal/1673079

[40] https://www.aa.com.tr/en/energy/general/turkeys-gas-imports-from-russia-down-43-in-1q19/25502

[41] https://english.alarabiya.net/en/News/north-africa/2020/07/04/Turkey-signs-a-military-agreement-with-Libya-s-GNA-Sources

[42] https://www.vesti.bg/sviat/turciia-i-rusiia-v-sblysyk-v-libiia-es-ochakva-bezhanski-natisk-6110076

[43] https://www.aljazeera.com/news/2020/09/haftar-announces-conditional-lifting-libya-oil-blockade-200918134841754.html

[44] https://www.investor.bg/drugi/338/a/gen-haftar-blokadata-vyrhu-iznosa-na-petrol-v-libiia-triabva-da-byde-premahnata-312266/

[45] https://www.investor.bg/drugi/338/a/sled-novo-porajenie-libiiskiiat-general-haftar-e-gotov-za-primirie-305790/

[46] https://www.reuters.com/article/us-turkey-usa-sanctions-idUSKBN1YF24P

[47] https://www.bbc.com/news/world-europe-53497741

[48] https://www.dw.com/en/eu-turkey-sanctions-mediterranean/a-54746538

[49] https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.MKTP.CD?locations=TR

[50] https://www.bbc.co.uk/news/topics/cwwwnvp4e4pt/turkish-local-elections-2019

[51] https://interaktif.konda.com.tr/en/HayatTarzlari2018/#7thPage/1

[52] https://dariknews.bg/novini/sviat/vis-na-turciia-razreshi-povtornoto-provezhdane-na-izborite-v-istanbul-2163873

[53] https://dariknews.bg/novini/sviat/koj-e-noviiat-kmet-na-istanbul-ekrem-imamoglu-2172993

[54] https://foreignpolicy.com/2020/04/17/erdogan-turkey-coronavirus-relief-politics-akp-chp-brother-tayyip-soup-kitchen/

[55] Виж по- подробен анализ на: https://www.jurist.org/news/2020/07/turkish-parliament-passes-new-bar-associations-law/

[56] Малцинство от тюркски произход, което живее в Северозападен Китай.

[57] https://www.bbc.com/news/world-europe-53255964