12
Вт, Ное
4 Нови статии

Арда: працивилизацията на Европа

брой 2 2020
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Горната карта [4] изобразява Каскадата от трите, последователно свързани басеина: Черноморският водосбор, самото Черно море и т.нар. Мраморно море. В тази последователност те са с драматично намаляващи повърхнини в съотношения 160:40:1. Вследствие на това, обилният, продължил 40 дни, дъжд над Средна и Източна Европа препълва Черно море, което от един миг руква през „взривения“ Босфор и залива земите (днес под) т.нар. Мраморно море.

Според преданията, това събитие продължава цели 150 дни [2] след началото на дъждовете. Впечатлява не само неговата продължителност, а и това, че много надхвърля представите за обичайното: ако 40-дневният дъжд във водосбора е с воден стълб от 1000 мм, то като последица равнището на Мраморно море се повишава с повече от 100 метра – голямо бедствие! Библията пази, макар хипертрофиран спомен (потопът бил всемирен, а придошлите води достигат чак планината Арарат!). Както накратко го описахме, то даже става  наблизо до нашите земи. Бедствието обаче променя към добро живота на първите, съзнателно престрашили се да (о-)станат земеделци, но вече в непознатата земя, която днес назоваваме Европа. Потопът прави от нея част от цивилизования свят. Дотогава събирачеството и (рибо-)ловът са били средството за оцеляване на обитаващите земите отвъд Дунава. Тамошният човек „...ни ми е на поле урал, / ни ми е на поле сел; / чи ми шета низ гора, / та ми трева пасе.“ ("Веда словена", Песна 1., Притурка [I], втори том [3])“

Земеделие и вярвания

Приемаме хипотезата, че „колонизацията“ на Европа  става от първите евроземеделци, принудени да изо-ставят плодородните и „удобно“ (от пролетната приливна вълна през Волския  брод, сиреч - Босфора ) напоявани територии, днес вече трайно/окончателно под водата на т.нар. Мраморно (мар = блато, шум.) море. След  Потопа, станал преди хилядолетия по време на енеолита[1], прогонените от него земеделци търсят ново отечество. Те го намират наблизо, на северозапад, отвъд река Евро(с)-Марица. За тези земи се е говорило, знаело се, че там като Дар Божи „водата била падала от небето“

Но и колонистите-земеделци, доверили се на дъжда - този Дар Божи, са жизнено зависими от него. Те се идентифицират с него и така стават първите именувани европейци – ДАР[-уван-]ите. И тъй като този Дар Божи – пролетният дъжд идва, но не всякога и не винаги навреме, на Бог дължат ДАН[-ък]. Така в йерархичния тиъгълник „Бог-земеделие-хора“, последните намират своето място -  като зависими от Бога-дъжд, но и от собствения труд. На тази тройна зависимост нашите предци дължат архиисторичното си име: ДАР-ДАН-и, както и първото име на отечеството им – ДАР-ДАН-ия.

Затова земеделският Бог обитава небето, а не Олимп на търговците и/или Walhalla на германските народи. Наглед безспорната йерархия „Бог ▼ хора“ не е безусловна. Тя съдържа, като условие, земеделския труд. И не е вечна - бива „разтрогната“ съгласно формулата „ВЗЕЛ-ДАЛ“.

 

Потопът лишава нашите предци от земята им в ДарДания. Тя се оказва под водите на т.нар. Мраморно море, но името ѝ остава вечво, поне докогато съществува едноименният проток.  

Когато тръгват в търсне на нови земи, ДарДаните са изправени пред избора: да тръгнат на север по поречието на дн. Тунджа или по долината на Марица, на запад, или пък, пак на запад, но по река Арда. Избират поречието/долината/ждрелата на Арда. В онези времена на глад и опасности това е правилният избор; долината на Арда (арда = река, трак.) предлага не само вода и земя, но и сигурност за нейните нови обитатели. Това демографско придвижване не е организирано от държава, племе, а е самостоятелно решение на личности, семейства, в добрия случай – на целия род/клан. Средата, която създават (в този „Див Запад“), е лишена от държавен (и общоприет?) ред. Всеки трябва сам да защити себе си и своето семейство. За разлика от маришките и тунджанските простори, където опасността се стоварва изневиделица, в Ардинската долина само няколко хиляди крачки делят нивата/пасището, сиреч – поминъка им, от планинското убежище.       

Сигурност и урбанизация

По нашите земи бягството в планината е обичайния начин да се избяга от насилника. Така, целият Срѣдецъ се скрива в околните планини (август 1189) при наближаването на император Фридрих Барбароса, начело на войската на Третия кръстоносен поход. А как ли е било още няколко хиляди години по-рано, във времената на архаиката и нейната липса на (днешните) нравствени задръжки! Поминък и сигурност са двете достойнства, които по онова време предлага единствено Ардинската долина. Нейните брегове са осеяни с непристъпни върхове и скрити места, които дават подслон, докато вилнеещото зло в долината не си отиде – заситено или останало гладно. В къщите/колибите/землянките в долината, до реката (в Газиолар, Лисиците, Широко поле, ...), грабителят търси жито, но то овреме е заровено на скрито.

          Дълго време долината на Арда спестява подобни изпитания на своите обитатели. Едва Третият и Четвъртия кръстоносни походи, сиреч XIII век, изправя ардинци пред чуждоземно присъствие. За разлика от твърденията на археоисторическата популяристика, този контакт със западния свят не е причината за опожаряванията на „Св. Йоан Предтеча“ (сравни със скорошни тълкувания на хрониката „Завладяването на Константинопол“ на хроникьора[11] Geoffroi de VillehARDOUin (*1150, +1212/15). На такива издева-телства нашите предци стават свидетели едва два века по-късно. Впрочем знакът  h в името на хроникьора  маркира пауза-предихание. Фамилията на Geoffroi ще да е била произнасяна като Ville ' ARDOU + in. Изглежда тези хора – кръстоносците, са се възприемали(?!) не като натрапници/погромаджии в долината на Арда, а като принадлежащи ѝ. Или поне Geoffroе искал да стане/се е представял като такъв?

Многобройни[2] са защитените места (твърде малки, за да са крепости) по върховете. Те са плод на усилията на семейства-род и предлагат сигурност за хората от рода и(?) добитъка, а битовите удобства и тежкият инвентар са изоставени в долината. Убежищата се изграждат от наличния подръчен материал – ломен и/или събран камък, зидани са на сухо, без разтвор. Гредоредът е от кръгъл дървесен материал. Укрепените убежища са изцяло подчинени/адаптирани към скалните овенчавания и поради това не могат да развият своя собствена планова идея.

 

Така възниква мотивът на първата урбанизационна структура - пространственото обособяване на две различни и раздалечени местоприсъствия в бита на едни и същи хора. Разделянето пък е предпоставка за нуждата от връзки - физически и информационни. С времето те стават все по-различни като подбуди  и осъществяване, което налага тяхната йерархизация. Това пространствено развитие (първо обособяване, а после - свързване), отчетливо видимо в долината на Арда, е паметник на Началото – урбанизационното семе на Европа.

 

         

Не само укрепените места (Вишеград, Моняк, Менека, Лисиците,...) са в зрителна връзка помежду си; те предават информация с помощта на сигнали – огън през нощта, а денем – дим. В днешни времена бихме нарекли това „колективна сигурност“. Този начин на предупреждание дава преднина от поне ден (20-25 км дневен преход на въоръжен конник) на ардинското население пред нашествениците. Това е началото на солидарност, която се основава вече не само на род и кръв, а и на съвместно обитаване/отбраняване на „обща“ територия.

По същото време Близкият свят (Мала Азия+Междуречието) е на път да изостави пикто- и идеограмите и търси пестелива графика. Такава е угаритската азбука[3] (отпреди 4 хилядолетия?). Тя е клинописна, което я прави пригодна за икономично, дори бинарно (0/1 = празно/пълно = тъмно/светло) пресъздаване. Наличието на подобни търсения подсказва готовност и за далечни връзки. Имало е такива. Старите автори[4] твърдят, че падането на Троя е разгласено на стотици километри чрез сигнални огньове. Скалните ниши[5] са възможност за близка, но и по-далечна(? светлинна) комуникация посредством предварително уговорени знаци и/или от буквени съчетания.

 

 

Угаритската азбука [10] е само пример (географски близък!!) за това, че във времената преди 4 хил. години (и колко още преди?) сведения/предупреждения са  могли да бъде представени чрез кратки точкови съчетания. Но не следващи бързо едно друго, както е било при оптичната телеграфия допреди 200 години, а „трайно“ записвани върху големи „екрани“. Затова съобщенията вероятно са били къси, а точковите свето-символи - предварително уговорени.

 

 

Трапецовидните ниши[6] са древни, вече на десет хиляди години. Те са дело на първите земеделци, които били  богати за онези времена. Тяхната териториална солидарност е скок в политическата организация и в крайна сметка създава териториални образувания, целяща общата сигурност. В Ардинската долина този процес остава в първичния си (и със запазени свидетелства) вид поради ограничеността на пространството, малобройното население и скромните ресурси. Трайно го „осуетява“ (за добро!) 200-годишното спокойствие, наложено от Pax Romana (от 27 г.пр.Хр - края на имперските междуособици при Octavian Augustus, до смъртта на Marc Aurelius-180 г.сл.Хр.). Тогава укрепените места биват изоставени(?) като трайно заселване, което дава началото на тяхната деградация – (само!)разрушение. За щастие обаче, се оказва, че хилядитe години не могат да заличат това най-ранно урбанизационно свидетелство!

Келтски oppidum, I век сл. Хр. [Wikipedia]. В анонимния източник  Historia Peregrinorum[12] се споме-нава за [ардински?] oppidum, който се намира близо до Одрин.

Келтски oppidum, I век сл. Хр. [Wikipedia]. В анонимния източник  Historia Peregrinorum[12] се споме-нава за [ардински?] oppidum, който се намира близо до Одрин.

 

От друга страна обаче, тази ардинска териториална солидарност не води и до създаване на големи (оградени с палисада/ров, с една пазена порта и с няколкохилядно население) укрепени полски селища от рода примерно на келтския oppidum. Той би затруднил земеделския поминък по бреговете на Арда, а при внезапна опасност близко разположените крепости са винаги подръка. Поради това ардинската териториална солидарност намира други форми на изява. Това е общата  литургия. И общите гробища  от около 20 дка, малка част от от които е днешният храм/комплекс „Св. Йоан Предтеча“ в кърджалийското Веселчане. Гробища,  които по днешни нормативи биха принадлежали на селище или на селища с общо няколко хиляди души население[7]. Каквото наоколо, съсредоточени на едно място, на достъпно разстояние не е имало.

Не селище, а заселване, опазило се в неговата първична форма – пръснати махали, без палисади, без обществени сгради и без улична структурирана мрежа, но разполагащи наблизо с непристъпни убежища - маника/ви[8] (= Manica/ua, лат.). Форма, която другаде, в полето, едва по-късно, при развито занаятчийство и търговия, се развива в oppidum. Ще наречем тази ардинска форма pre-oppidum, а защо не – маника/вна. Това е начална селищна организация, първата (за България и Европа?!) – създала, но и самата тя паметник на цивилизацията на Арда.

Среда и въздействие

Големите ориентири/константи (веществени и духовни), с които се свърза ардинският бит, превръщащ се в цивилизация са: водата - реката, планината – висината, земята и земеустройственият (възникващ тогава) ред, както и селището – общността. Били са осъзнати, използвани/обгрижвани и АРДА-назовани. Основание за подобно (хипотетично!) твърдение ни дава плътното присъствие на Арда, както в древните индоевропейски езици (тракски., галски,...) така и в днешната европейска топонимия и то тъкмо във водообилнитe части на Южна Европа.

 

 Топо/хидро-ономастична списъчна илюстрация (с 50 примера)  за присъствието в нашите представи/език на звуко-смисловото гнездо   АР ± гласна +Д/Т ± гласна; с/без  метатеза =  ) 

АРДА като субститут на РЕКА се въпроизвежда пряко във ВАРДАр (= Axius River, лат.), в АРДжеш (влашка р.) в ARDèche (фр.планинска река),  ARDA (приток на р. По), ARDA (приток на порт. р. ДОУРо), река ЙОРДАНн, ОДРА/ODER (пол.-герм.), ДРАвА/DRAu (слов.-герм.), ORonTo (=Axius River, лат.), DOURо (исп/порт..), IDAR герм. река в Pfalz, в българското ДеРе. АРДА като мощно всеприсъствие на ВОДА дава име на АДРИАтика, на GARDA-See в Алпите, на DARDAneli, че и на ОхРИД. Названието на планините ARDènnes...[Ardenne which could derive from  from Celtic origin– of "high", "high woods" or "forest"], както и при d'ARTAgnan във фр. Пиринеи, CARРATes, ArARAT, РОДопА  планина, РиДО.           

Присъствието на АРДА е опосредствено и говори за абстрактно мислене, когато стане дума за ERDE(= земя, свят, нем.) CARDO+DECUMANUS, ORDO (= РЕД , лат.)  ORDnung= l'ORDre(= ред, герм./фр), (Urbs) QuADRA(-ta), гРАД / ГОРОД, огРАДА, РЕД, DARDAnia, САРДикА, СРЕДец, УРДОвиза (= дн. Китен), ОДРин + ADRIAnopolis, ARAD + ОРАДЯ, рум. градове, САРДи  (столица на Лидия), САРДиния, ЗАДАР (хърв.), ШкОДРА (алб.), ARTois (фр.-флам. Департ., LombARDIA, KARTAgen, Castro URDiAles (баскско прист.), ARDEA мястото на лигурския бряг, където стъпва Еней, за да основе Рим.

                                                                                                 

Извадката от 40 примера подсказва посоката на миграция на първите змеделци, повече устремени на юг, отколкото към  Северна  и/или Централна Европа. Една четвърт от цитираните (топо/хидро)-ними са в България, втората четвърт са запазени до днес в съседните ни страни, а останалата половина са от средиземноморските страни на Европа и Северна Африка. Процесът на усвояване-придобиване, започващ винаги(!) със задължителното „(пре-)кръщаване“ на новопридобитото землище стихва на запад, но оставя следи чак до Атлантическия бряг на днешна Португалия.

 

Таблично извлечение  с  25 примера  от горния списък

Река,       .        Вода

 

 ARTA(s), arda(s) (= stream current,, трак.)

ARDèche (фр.планинска река)

GARDA-See в Алпите

АРДА се въпроизвежда във ...

... ВАРДАр (= Axius River), в

АРДжеш (влашка р.) в

ARDA-приток на р. По, Италия

ARDA-приток на р.Дуро,Португалия,

DARDAneli (проток)

АДРИАтика

ARDènnes...[Ardenne which could derive from  from Celtic origin– of "high", "high woods" or "forest".]

d'ARTAgnan  във фр. Пиринеи

ArARAT

 

 

 Планина, .     Висина

 

the Gallic ARDU(= “high") …

 Welsh:

ARRD (= "high")

   Ред,

  Общност,

 вклч.           

                     

   Селище

 

wARDA della voce german.

(= "luogo di guardia")

ARDEA брегът, на който стъпва Еней след бягството от Троя

KARTAgen

AхРИДас - митрополия

САРДиния

CARDO+DECUMANUS

DARDAnia (първите балканаци?)

САРДикА,

ARAD. ORADea, MagnovARADinum (лат.), австр. GrosswARDAin, унгар. NagyvARAD.

САРДи  (столица на Лидия)

ARTois (франко-флам. департ.)

LombARDIAА →                                                                                    А    (ъ/А–)РДжАли ??

 

Горната таблица  потвърждава началното хипотетично заявление: Водата, реката, сиреч - АРДА е основание за именуване в ½ от цитираните градски/регионални имена. Даже името Одрин (= ADRiA+nopol), е реминисценция на/от АРДА (= вода, трак.). Едва в късни, исторични времена то е прередактирано от/като почит към август  ADRIAN (117-138 г).  И то без връзка с USCU (= мочур, трак.)+dama - най-старото(?) име на Одрин.


 Местоположение на цитираните в Таблицата названия/имена. С черно са показани хидронимите.


Местоположение на цитираните в Таблицата названия/имена. С черно са показани хидронимите.

            

Ардинската цивилизация произвежда достатъчно храна, за да оцелее, да осигури блага и време за самовглъбяване/мисъл/разсъждения и самоизява. Следва бурно развитие (навсякъде, включително и на европейския Юг), потвърдено и от географското разпространение/разпределение на АРДА-хидро/топоними в (днешния картографски обхват на) Античния свят.

Изява и достойнство

          Ардинската цивилизация осъзнава, че нейният възход и благоденствие се дължи на Камъка. И затова го почита. Скалните ниши (в Родопите те са няколко хиляди!) манифестират  взаимодействието на Човека и Камъка. Цивилизация на Арда знае да го използва по начин, който за нас, днешните е недостъ-пен/забравен/ненужен вече(?) „Ние сме пак господари на земите!!“

Освен че са разговаряли посредством скалните ниши помежду си, предците ни са подхваналии и втори разговор – с Естеството. Дали са израз на радост и благодарност за това, че храната и препитанието не е дело на случайността и съдба, а вече на човешката решимост/промисъл/труд. И как по-добре да го заявят, освен върху камъка! Били са виртуозни каменоделци.

Но преди всичко – земеделци. И както може да се очаква, когато земеделецът (за разлика от ловци и други „кръвници”) се обръща към своя Д(-ъ/а-)жд-Бог той го прави без кръв(-ни жертви), а с молитва (= МОлба, която ЛИТВА към небето):

           

Калпак-кая. [duma.bg] Човешкото с/вплетено в Eстеството, но и отчетливо различно от него. Първоначалният утилитарен замисъл на скалните ниши придобива/e нова ценност/основание да пребъде;  това е  самодостатъчната графична/пластична изразност.  По-древен художествен/пластичен знак, България, а и(?) Европа не притежават. Само знак(!), забравил своето начално, банално основание и превърнал се в патетично заявяване/прогласяване на личното и на колективното ego... пред Д(а/ъ)жд-Бог, пред приятели и врази, пред „себе си дори!

           

Това вече е  цивилизационен символ.

 

10 януари 2020

 

 

 

 

Източници:

 

 [1].     Балкански, Иван. Източнородопски крепости, изд......, С., 1977

 [2].     Б и б л и я т а

 [3].     Веркович, Стефан. Веда Словена, I том, изд. Отворено общество,  С., 1997

 [4].     Генчев, Христо. София, мислена в пространството и отвъд времето, изд. ФЕХГ, С., 2012

 [5].     Иванова, Миглена. „Родопски отражения“ – документален филм за душата на [Източните]             Родопите, БНРадио, публикувано на 11.12.18 в 11:35.

 [6].     Иванова, Миглена.  Die eingemeißelten Geheimnisse in den Felsen bei Dazhdowniza ,veröffentlicht am             10.06.18 um 14:15.

 [7].     Михайлов, Стамен. Допълнителни проучвания на триконхалната църква в Кърджали, Родопски сборник VI, изд. БАН, С., 1987

 [8].     Хаартман, Харалд. Загадката на Дунавската цивилизация, изд. Захарий Стоянов, С. 2019     

 [9].     –. Трапецовидни ниши в България от Уикипедия, свободната енциклопедия, XII. 2019

[10].    Berkmen, Doç. Dr. Haluk. The Ugaritic Script,...

[11].       Villehardouin, Geoffroi de. La conquête de Constantinople (около 1212 г.) – Firmin Didot             frères,    fils et c, 1872

[12]                   _. Historia Peregrinorum. Ed. A.Croust. Quellen zur Geschichte des Kreuzzuges Kaiser             Friedrichs I – MGH SS., N.S.,V (с.с. 129 – 152), 1928

Бележки:

[1]За Харалд Хаартман, автор на „Загадката на Дунавската цивилизация“[8], тези земеделци са не само първите в Европа, а и в света.

[2] Върху картата [1] на крепостите в Източните Родопи (= Кърджалийски окръг+ Ивайловградско ) са отбелязани 46 оцелели крепости. Това прави по около 10 кв.км територия/крепост. Ако приемем сегашната (според преброяването през 2011) гъстота на обитаване в Кърджалийски окръг от 47.5 души/кв.км за сравнителна база,  всяка от крепостите  с давала защита/подслон на средно по около 500 души. При криза рядко  се е налагало да приеме повече от 1000 човека. При днешните санитарни норми от максимум 400 д/ха нето-жилищна гъстота това означава, че крепоститене са се нудаели от площ, по-голяма от 25 дка. Няма толкова голяма крепост. “Една от най-големите в Родопите – 18 000 кв.м“ е крепостта „Широко поле“ [1], сиреч – Моняк/„Шеста крепост“. Голямата част от останалите са с площ от около само 1 дка! (Вишеград е със само  562 м кв площ [7]). Те са защищавали по стотина души, а при  недопустими днес, нето-жилищни гъстоти от 2000 д/хка, са подслонявали по не повече от 200 души, т.е. род от няколко многолюдни семейства. 

[3] Нейните създатели носят спомена за Потопа и идват от (кой?) Север.  Богът им бива зован от тях самите „БОГ-УЛУ“[10].

[4] Есхил в 458 г. пр.Хр. в драмата „Агамемнон“. Описаното събитие е от ХII век пр.Хр.- падането на Троя.

[5]"Hristo Todew. Von Beruf ist er Wirtschaftsanalyst, von Berufung Alpinist und Forscher, der seit Jahren wilde Gegenden in den östlichen Rhodopen durchforstet, fotografiert, kartographiert und die Felsen-nischen erfor-scht, die seiner Ansicht nach in der Zeit vor den Thrakern gemacht wurden, konkret in der Steinzeit. Bisher hat er 3.600 Nischen gezählt [=... преброил е 3600 ниши...], und vermutet, dass es vereinzelt weitere, noch unent-deckte gibt... Die von Hristo Todew beschriebene „ideale“ Nische hat die Form eines Trapezes und ist 70-80 cm hoch, nach innen ist sie tief und breitet sich wie eine Muschel..." [6]

[6] Ст.н.с. д-р Стефанка Иванова и проф. дин Ана Радунчева от НАИМ при БАН и геофизикът инж. Мария Златкова изказват една друга хипотеза за ... трапецовидните ниши...  Според тях, някои от скалните светилища в Родопите са функционирали още 7000 г. пр. Хр., а цялостната система била създадена през втората половина на Каменно-медната епоха (5000 г. пр. Хр.). [9]

[7] Съгласно Наредба №5 за правила и номативи за устройство на територията, ДВ, бр.51/ 2001. спецфичният „гробищен“ показател е от 1.30 до 4.00 м кв/жител. При около 20 дка, заети от гробището около „Св. Йоан Предтеча“ може условно да се предположи, че околното население е наброявало от между 5 и 15 хил. души. Това многобройно население е търсило убежище при опасност не в една, а в няколко крепости (вж.  Бележка №2)

[8] Окончанието на  писмено документираното [12], вече хилядолетно название Manicaua (=Маника/ва, лат.), се обяснява чрез окончанието -ва за близка определеност на тройния определителен член в родопските/ западните/македонските български говори. Това разпространено родопско название, многократно възпро-изведено (Менекенски камъни, Менека, Моняк,...) се родее с  испанското СМЕЛ/ ДЪРЗЪК, с  гръцкото САМО-ТЕН, с  индоевропейското МONACO... с фамилното име Маник/ови, Сто/моняк/ови, … с габров-ското село Сто/монеци

Поръчай онлайн бр.3 2024