В коментар на "Ню Йорк Таймс" от лятото на миналата 2019 се твърди, че "ако Москва и Пекин продължат да се сближават, глобалната система и американското влияние в нея ще се обърнат с главата надолу". Всъщност, тревогата на САЩ е съвсем разбираема. Според редица анализатори, през последните години Китай и Русия са издигнали двустранните си отношения до ниво на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие.
Сред доказателствата за това са и резултатите от осъщественото в началото на юни 2019 посещение на китайския лидер Си Дзинпин в Москва и подписаните там съвместни заявления "за развитие на отношенията на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие, навлизащи в нова епоха" и "за укрепване на глобалната стратегическа стабилност в съвременната епоха". Те за пореден път демонстрираха, че руско-китайските отношения преживяват най-големия възход за цялата си история. На фона на задълбочаващата се неопределеност и нестабилност на ситуацията в света, Китай и Русия се стремят да укрепят всеобхватното си стратегическо взаимодействие, което не само ще даде нов импулс на тяхното развитие, но и - поне според Пекин и Москва - ще съдейства за укрепване на глобалната стабилност. Двете страни потвърдиха, че в двустранните си отношения и занапред ще се придържат към следните фундаментални принципи: взаимно уважение, равнопоставеност, взаимно доверие, взаимопомощ, добросъседство и дружба, взаимна подкрепа и стратегическо взаимодействие, взаимно разбирателство и съгласие, взаимноизгодно сътрудничество, неприсъединяване към военни блокове и отказ от конфронтация с трети държави.
Путин и Си обявиха, че ще продължат да следват основната цел на Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество между Китай и Русия, както и духа на останалите документи, определящи двустранните отношения, като ще направят всичко възможно за да реализират на практика идеите за взаимна помощ и подкрепа, задълбочаване на интеграцията между двете страни и развитие на всестранни отношения на стратегическо взаимодействие и партньорство в новата епоха. Що се отнася до политическото сътрудничество, страните и занапред ще използват високата степен на взаимно доверие, като своеобразен крайъгълен камък.
По-интересното обаче е, че Москва и Пекин разглеждат и националната си сигурност като общ ангажимент, декларирайки намерение да създадат благоприятни условия за собственото си стабилно развитие и да реагират ефективно на традиционните и новите заплахи и предизвикателства. Двете страни твърдят, че ще защитават с всички сили мира и стабилността, ще настояват да бъдат уважавани нормите на международното право, ще прокарват демократизацията на международните отношения и ще съдействат за развитието на един по справедлив и рационален световен ред.
Китайско-руското сътрудничество в сферата на отбраната
На този фон, особена тревога у т.нар. "колективен Запад" поражда засилвашото се военно-техническо сътрудничество между Китай и Русия. Налице са достатъчно примери за това, че двете страни последователно укрепват двустранните връзки в тази сфера. Така, в началото на септември 2019 зам. председателят на китайския Централен военен съвет Джан Юся и руският военен министър Сергей Шойгу подписаха Споразумение за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството в отбранителната сфера. Според говорителя на Комитета по отбрана на Съвета на Федерацията, то включва обмен на технолигии и използването от китайска страна на отделни елементи на руската система за ПВО в Далечния Изток, което само по себе си говори за висока степен на взаимно доверие.
В китайската Бяла книга за отбраната, публикувана през юли 2019, също се посочва, че сътрудничеството с Русия във военната сфера се развива на високо равнище и играе значителна роля за гарантиране на глобалната стратегическа стабилност. При това се подчертава, че китайско-руското военно сътрудничество не е насочено против трети държави и ще продължи да се задълбочава по суша и по вода, както и във въздуха. От 2012 насам висши офицери от двете армии са провели седем стратегически консултации. През 2017 Русия и Китай осъществиха първите си съвместни учения в Балтийско море, през 2018 китайски части участваха в руските стратегически учения „Восток”, а през пролетта на 2019 бяха осъществени съвместни учения „Военноморско взаимодействие” в района на китайското пристанище Циндао.
В провелите се през миналия септември мащабни руски военни учения „Център 2019” китайците изпратиха 3500 свои военни, 900 броя тежко въоръжение и 30 самолета от Северното обединено командване на Китайската народноосвободителна армия. По време на ученията руски ракетоносци Ту-22М3 и бомбардировачи от далечната авиация на Китай „Хун-6” хвърлиха над 150 250-килограмови бомби, унищожавайки автомобилна и бронирана техника на условия противник.
През юли китайските и руските военновъздушни сили осъществиха първото си съвместно въздушно патрулиране със самолети на далечната авиация над акваториите на Японско и Източнокитайско морета, провокирало острата реакция на военните съюзници на САЩ в Далечния Изток и други региони на света. Повечето западни експерти смятат тези действия не просто за обичайните съвместни учения, а по-скоро за демонстрация на готовността на Москва и Пекин за още по-тясно взаимодействие във военната сфера.
В изказването си на миналогодишния Форум по сигурността в Аспен, командвашият на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ адмирал Филип Дейвидсън заяви, че напоследък се наблюдава значително усилване на китайско-руското военно сътрудничество, сред примерите за което е осъщественият през юли 2019 полет на руски стратегически бомбардировачи в близост до Тайван. Показателно е, че китайците въобще не реагираха на тези действия, макар че традиционно протестират, ако някоя друга страна осъществи подобни полети. Според Дейвидсън това означава, че руснаците са действали с мълчаливото одобрение на Пекин.
Адмиралът смята, че руските балистични ракети и подводници в Далечния Изток представляват екзистенциална заплаха за САЩ, а укрепващата военна мощ на Китай може да доведе до това американците да загубят сегашното си стратегическо предимство още преди 2050. В тази връзка той подчертава, че Вашингтон не бива да допуска формирането на военен алианс между Пекин и Москва, тъй като „това би било предизвикателство пред сегашния международен ред, предполагащ един свободен и открит Индо-Тихоокеански регион”.
Истината е, че военно-техническото сътрудничество е сред най-важните елементи на отношенията между Русия и Китай. Днес Китай, наред с Индия, е сред ключовите партньори на Москва в тази сфера. Според директора на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество Дмитрий Шугаев, в момента общата стойност на китайските военни поръчки надхвърля 7 млрд. долара. Още по-важна обаче е устойчивата положителна динамика на китайския дял в общия портфейл на поръчките на руска военна продукция, който от 2013 насам е нараснал от 5% на 15%. Китай например стана първата страна, получила руски зенитно ракетни комплекси С-400 „Триумф”, както и многоцелеви изтребители от поколение „4++” Су-35, което пък стана причина за наложените му от САЩ санкции (през септември 2018).
С други думи, свидетели сме на планомерно и постъпателно нарастване на китайско-руското взаимодействие във военната сфера. В тази връзка, американското издание The Hill призовава САЩ да направят всичко възможно за да провокират конфронтация между тях. Според неговите анализатори, подобни действия биха били изгодни не само за Вашинггон, но и за всички „западни демокрации”.
Хипотетичният военен съюз
Напоследък на Запад не крият опасениято си, че изброените по-горе действия на Пекин и Москва излизат извън рамките на обичайното военно сътрудничество, а целта им не е само да демонстрират готовност да отправят открито предизвикателство към САЩ и техните военно-политически съюзноици, но и да формират своеобразен военен алианс. Дали обаче това наистина е така?
Ако се съди по официалните изявления на висшите китайски ръководители, страната се придържа към „извънблокова” политика, изключва формирането на военни алианси с когото и да било, обявява се против използването на сила и се стреми към постигане на мирни решения на спорните въпроси. Така, в речта си от края на 2014 пред постоянния комитет на Политбюро на Централния комитет на Китайската компартия, президентът Си Дзинпин заяви, че страната му няма да формира военен блок нито с Русия, нито с друга държава, тъй като това само би вързало ръцете на Пекин. Според него, Китай ще укрепва влиянието си в света, изграждайки мрежа от приятели на всички континенти и опирайки се на своята „мека сила”. Китайският лидер подчерта, че страната следва да остане извън военните блокове, т.е. да провежда политика на неприсъединяване, тъй като не се нуждае от блокове, и вместо това ще формира мрежи от партньори по целия свят.
В същото време, напук на някои твърдения, китайците въобще не са влошили отношенията си със Запада и въпреки проблемите в сферата на търговията те продължават курса си към укрепване на отношенията със САЩ, с цел постигане на мирно съвместно съществуване в условията на международна стабилност. В споменатата по-горе Бяла книга, озаглавена „Националната отбрана на Китай в новата епоха”, Пекин се опитва да разсее опасенията на Запада. Така, в нея се потвърждава приоритетът на отношенията с Русия, но в същото време се подчертава и необходимостта от широко военно взаимодействие със САЩ и съюзниците им.
Тоест, в Пекин очевидно смятат „извънблоковата външна политика” за оптималния за себе си вариант. Не бива да забравяме и, че както Пекин, така и Москва се стремят да запазят възможността си да провеждат гъвкава външна политика, а формирането на по-тесни военно-политически отношения между тях би могло да се окаже пречка за това.
Въпреки това обаче, опасенията на Запада, че Москва и Пекин могат да излязат извън рамките на традиционното военно и военно-политическо сътрудничество са разбираеми. Просто, защото военният алианс между две толкова мощни военни държави би променил целия стратегически баланс на планетата. При това тревогата на Запада се дължи не само на споменатите по-горе действия във военната и военно-техническа сфери, но и на факта, че Пекин и Москва се придържат към еднакви или сходни позиции по повечето международни проблеми и действат коордирано в международните организации. Мнозина акцентират и върху близостта на много от елементите на стратегическата култура на Китай и Русия, чиито израз са отбранителният характер на техните военни доктрини, отказът от стремеж към хегемония в международните отношения, отношението им към използването на военна сила, както и в целенасоченото възпитание на младото поколение китайци и руснаци в подчертано патриотичен дух. Тези и някои други фактори създават предпоставки за развитие на взаимноизгодни отношения между двете страни в интерес на съвместното противопоставяне на съвременните заплахи и предизвикателства и укрепването на световния ред. Тоест, евентуалното формиране на китайско-руски военен алианс не изглежда съвсем нереалистично.
В същото време обаче, твърденията за създаването на официален китайско-руски военно-политически съюз очевидно са преждевременни, което се осъзнава и в Пекин, и в Москва. Подобни алианси, още повече пък между държави, които в исторически план не застрашават никого, се формират само в краен случай и то по чисто отбранителни съображения. С други думи, действията на Китай и Русия в тази поосока до голяма степен ще зависят от политиката на „колективния Запад” и неговите съюзници. Ако в своята външна политика и политика на сигурност, администрацията на Тръмп продължи да следва курс, насочен против националните интереси на Пекин и Моска, включително разполагайки в Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион ударни ракетни и военноморски сили, по-нататъшното военно сближаване между Китай и Русия ще стане неизбежно. Китайците, които все още не разполагат с военен паритет със САЩ по отношене на стратегическото ядрено оръжие, ще бъдат силно заинтересовани да привлекат на своя страна военната мощ на Русия. По същия начин, руснаците са заинтересовани да използват всячески икономическата мощ на Китай.
Новият етап във формирането на руско-китайския алианс
В публикуваната си в края на октомври 2019 в The Hill статия, старшият научен сътрудник в изключително авторитетния американски Съвет по международни отношения (CFR) Стивън Бланк посочва, че "докато западните медии бяха заети със сирийската криза и разследването на импийчмънта на Тръмп, в света се случват далеч по-важни събитния, изискващи неотложното внимание на Америка. Така, на 3 октомври руският президент Путин обяви за началото на следващия етап от формирането на отбранителен алианс между Китай и Русия и съобщи, че страната му оказва помощ на Пекин за изграждането на система за ранно предупреждаване в рамките на китайската противоракетна отбрана. По този начин Путин опроверга мнението на самодоволните американски експерти, според които алиансът между Китай и Русия е малко вероятен, ако не и невъзможен. В същото време той увеличи потенциала на китайско-руската заплаха за интересите, ценностите и съюзниците на САЩ".
При това, както посочва самият Путин, този алианс е многостранен: Русия и Китай осъществяват съвместни военни учения в Азия и Европа, провеждат редовни срещи между своите високопоставени военни и съвместно обучават военни кадри. Смята се, че през последните години 3600 китайски офицери са преминали обучение в различни руски военни академии.
Освен това Русия и Китай осъществяват мащабни продажби на въоръжение, както помежду си, така и на трети страни, което няма как да не тревожи САЩ и съюзниците им. Във Вашингтон смятат също, че те изграждат коордирана система за противоракетна отбрана в Североизточна Азия, която трябва да ги защити от евентуална американска атака и в същото време да им позволи да упражняват натиск върху Япония и да защитят Северна Корея от това, което руските и китайски стратези формулират като "превантивен удар в близост до собствените граници".
Пекин и Москва очевидно не са склонни да се съобразяват с американските интереси в морското пространство, включително в Южнокитайско море, Арктика, Черно и Азовско море, както и в Керченския пролив В същото време те участват активно в широк спектър от междуправителствени срещи, работят съвместно в такива глобални международни организации като БРИКС и ШОС, осъществяват взаимноизгодни икономически проекти (така например, руснаците доставят енергоносители на Китай, срещу което получават китайска помощ и инвестиции), освен това осъществяват впечатляващи оръжейни сделки.
Китай помогна на Русия да развие редица свои приоритетни енергийни програми (Ямалският газопровод), а пък руснаците позволиха на Китай да изпрати свои атомни подводници с балистични ракети в Арктика.
В глобален мащаб двете страни или работят заедно, или координират действията си, отправяйки предизвикателство към интересите на САЩ в цялото огромно пространство от Аржентина до Арктика и опитвайки се да ерозират хегемонията на долара в международната търговия. Според някои американски експерти, в Европа вече са засечени случаи на руски информационни операции, целящи да бъдат подкрепени интересите на Китай в търговската му война със САЩ.
На свой ред, Пекин подкрепя политиката на Москва в Близкия Изток, а двете страни си сътрудничат в Централна Азия. Освен това, руснаците координират позицията си по "корейския въпрос" с тази на Китай.
Всъщност, това развитие на събитията не е нещо ново, защото тенденцията е налице поне от няколко години насам. Китайско-руският алианс, включително военното му измерение, укрепва особено видимо след 2014, на фона на все по-ограниченото глобално присъствие на САЩ в резултат от тежкото бреме на американските провали в Ирак и Афганистан и финансовата криза през 2008.
Вярата в способността на президента на САЩ Доналд Тръмп успешно да лавира между сложните морални и военни решения в региона на Близкия Изток непрекъснато намалява, а на сцената в Персийския залив и около него не появяват нови играчи. В момент, когато американската политика в региона се оказва все по-хаотична и неефективна, възниква закономерния въпрос, кой би поел ролята на САЩ като гарант за сигурността на гигантския трафик на енергоносители, добивани в Близкия Изток. Налице са все повече признаци, че тази роля може да бъде поета именно от алианса между Русия и Китай, разширяващи влиянието си в региона. Сред най-очевидните индикатори за това беше официалното изявление на иранския Генерален щаб за бъдещи съвместни иранско-руско-китайски военноморски учения в района на Оманския залив. Ще припомня, че то беше направено непосредствено след като САЩ (в отговор на атаките, осъществени от йеменските бунтовници "хуси" срещу саудитски петролни находища) съобщиха, че изпращат няколкостотин свои военни с цел укрепване отбраната на Саудитска Арабия. Както е известно, тези "няколкостотин" американски военни всъщност се оказаха цели три хиляди.
В същото време обаче, заявлението на иранския Генерален щаб не беше просто реакция на американското решение, нито пък може да се смята за изненада, поне що се отнася до отношенията между Москва и Техеран. Както напомня специализираното американско издание Jane's Navy International, още в края на юли 2019 командващият иранските военноморски сили контраадмирал Хосейн Ханзади и командващият руския военноморски флот адмиран Николай Евменов подписаха меморандум за взаимно разбирателство относно разширяването на двустранните връзки.
В началото на октомври 2019 Москва също потвърди, че подготвя съвместни военноморски учения с Иран и Китай в Индийския океан. В речта си пред дискусионния клуб "Валдай" през есента на миналата година руският външен министър Сергей Лавров открито заяви: "ние, китайците и Иран подготваме военноморски учения за борба с терористите и пиратите в Индийския океан". Ограничените мащаби на ученията се дължат най-вече на предпазливостта на Китай. Веднага след заявлението на иранския Генерален щаб, китайският South China Morning Post уточни, че страната ще участва само с няколко кораба от ескадрата за борба с пиратството, която от няколко години насам е разположена край бреговете на Сомалия. Истината е, че Пекин в никакъв случай не иска да попадне в капана на конфликта между Вашингтон и Техеран.
В същото време обаче, в интервю за същия вестник, китайския анализатор Сун Джунпин посочва, че "китайският съпровождащ флот" край африканските брегове иска да разшири географията на своите действия към северната част на Индийския океан и Ормузския пролив, т.е. да поеме контрола над онези близкоизточни морски маршрути, които са "жизненоважни за петролните доставки в Китай".
Според някои анализатори, планираните тристранни военни учения са част от стратегията на "изпреварваща отбрана", която трябва да защити Иран от евентуално американско нападение. Това едва ли е точно така, но дори и фактът, че се обсъждат подобни учения, сам по себе си, е демонстрация на подкрепа за Иран в момент, когато тази страна е подложена на "максимален натиск" от страна на САЩ, опитващи се да я изолират от останалия свят.
Разбира се, въпросните военни учения не са гаранция, че Пекин и Москва биха застанали на страната на Техеран, ако той бъде атакуван от САЩ или Израел. Те обаче са свидетелство най-малкото за това, че подобно развитие не бива да се изключва. Иранците очевидно се стремят да покажат, че дори ако бъдат изолирани икономически, това няма да доведе до тяхната политическа и военна изолация, а пък Китай и Русия искат да демонстрират солидарността си с Техеран, но без да поемат каквито и да било по-сериозни рискове. Както посочва в тази връзка директорът на московския Център за политически изследвания и консултации Андрей Фьодоров пред американското издание The Daily Beast, заявлението на руския външен министър на заседанието на Международния клуб "Валдай" е било направено по молба на Иран, но Москва няма никакво намерение да предприема прибързани действия в тази посока.
Но, ако в средносрочна и дългосрочна перспектива Китай, Русия и Иран продължат да развиват и задълбочават връзките си с цел да защитят своите стратегически интереси в Индийския океан, те ще формират изключително мощен триумвират, под егидата на Москва. През юли 2019 руснаците представиха собствена концепция за колективната сигурност в Персийския залив. Тя предвижда провеждането на международна конферения за сигурността и сътрудничеството в района на Персийския залив, която да даде тласък за създаване на организация за сигурност и сътрудничество в региона. Малко по-късно Китай подкрепи тази идея. Според говорителя на китайското Външно министерство Хуа Чунин: "Ние приветстваме руската инициатива и също искаме да развиваме сътрудничеството и взаимодействието с всички държави от региона".
Китай и Русия, които са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, запазват деловите си връзки с Техеран, демонстративно игнорирайки новите санкции, наложени от администрацията на Тръмп. И двете държави възнамеряват да разширяват участието си в иранския енергиен сектор и инфраструктурните проекти в страната. Така, въпреки едностранните санкции на Вашингтон срещу купуването на ирански петрол, наложени през май 2019, само два месеца по-късно Китай внесе от Иран над 900 хил. тона от този енергоносител, увеличавайки вноса си с 8% в рамките на един месец.
Освен това китайците смятат, че Иран, който има важно стратегическо местоположение, може да се превърне в ключово звено на инициативата "Един пояс, един път", целяща още по-тясното свързване на Китай с Европа. През 2016 Пекин и Техеран се споразумяха да развиват двустранното сътрудничество в сферата на отбраната, а през август 2019 обсъдиха изготвянето на пътна карта на всестранното стратегическо сътрудничество помежду си, като това стана по време на срещата на иранския външен министър Мохамад Зариф и китайския му колега Ван И в Пекин. Както е известно, Китай е най-големият петролен вносител в света, а Саудитска Арабия, която му доставя по милион барела дневно, е на второ място по обем на петролните доставки след Русия. Пекин обаче иска да диверсифицира доставките и тъкмо поради това търси начини да увеличи вноса на петрол от Иран.
Както посочват редица американски експерти, в резултат от действията на Тръмп, който с решението си да изтегли САЩ от "иранската сделка" провокира криза в Персийския залив и провежда обречена политика за икономическо задушаване на Иран, Москва, Пекин и Техеран все повече се сближават, формирайки изключително опасно за Вашингтон стратегически партньорство, което в определен момент би могло да прерасне и във военен алианс.
Руско-китайското сътрудничество в ракетната сфера
На провелия се през октомври 2019 в Сочи пореден форум на клуба "Валдай" руският президент Путин официално заяви, че страната му "вече оказва помощ на нашите китайски партньори за създаването на системи за предупреждение за ракетно нападение". Каква е целта на този проекта и как би могъл да се реализира на практика?
Тук е мястото да посоча, че още преди това за подобно сътрудничество между Русия и Китай в ракетната сфера спомена и известният руски военен експерт Евгений Бужински. Според него, китайците неколкократно са настоявали за такова сътрудничество и сега най-сетне са получили положителен отговор от Москва, в рамките на постоянно развиващото се "стратегическо партньорство" между двете страни. На свой ред, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков твърди, че всички работи "ще бъдат реализирани в уговорените срокове".
Както е известно, системите за ранно предупреждение за ракетно нападение традиционно се изграждат на две нива: наземно с радиолокационни станции с голям обсег, и космическо - със спътници, предназначени да засичат изстрелването на междуконтинентални балистични ракети (МБР) и балистични ракети, изстрелвани от подводници (БРП). Русия сравнително скоро съумя да постигне пълен обхват на наземното ниво, макар че строителството на нови радиолокационни станции продължава. На космическо равнище ситуацията е по-различна, въпреки че третият спътник от Единната космическа система "Тундра" влезе в експлоатация през септември 2019, а траекторията на системата е предназначена да гарантира колкото се може по-постоянен обхват на териториите, откъдето могат да бъдат изстреляни противниковите ракети.
На свой ред, Китай се опита да създаде собствена система за ранно предупреждение още през 80-те години на миналото столетие, но без особен успех. Затова, през второто десетилетие на ХХI век Пекин стартира нов проект. За китайските планове да бъде изградено и космическо ниво на тази система не се знае много, макар че се правят някои предположение относно мисията и потенциала на китайския спътник SJ-11. Според руски източници, до момента Китай и Русия са подписали поне един таен договор за въпросната система на стойност около 60 млн. долара, като сред основните доставчици на елементи за нея са дъщерните компании на концерна "Алмаз-Антей" - "Вимпел" и "Комета". Договорът включва и разработването на необходимното програмно осигуряване. Генералният директор на "Вимпел" Сергей Боев признава, че компанията му работи съвместно с китайците по моделирането на система за ранно предупреждение, но отказва да даде подробности относно проекта. Експертите смятат, че "Вимпел" притежава впечатляващ опит в разработванаето и производството на системи за ранно предупреждение, включително системи за противоракетна отбрана и противокосмически комплекси. Моделирането, както и изпитателните лаборатории за всички елементи на споменатите системи, са включени в офертите, предлагани от компанията.
Ранното предупреждаване е една от сферите, в които Русия (както и САЩ) все още изпреварва Китай, впрочем това се отнася и за повечето настъпателни и отбранителни системи въоръжение, смятани за стратегически. Това се дължи не само на факта, че в тези сфери руските военни технологии превъзхождат китайските, но и на огромния практически опит, натрупан от Русия през десетилетията, в които тя разработваше системи за ранно предупреждаване. Сред най-важните сфери, в които този опит се оказва от решаващо значение, е възможността за грешки и неточни действия от страна на операторите, системите и лицата, които вземат решенията. На практика обаче, обмяната на подобен опит ще съдейства за сигурността в глобален мащаб.
Предвид оскъдната, но изключително важна достъпна информация, може да се предположи, че на сегашния етап Русия активно помага на Китай да изгради структурата на първата си национална система за предупреждаване - при това както на наземно, така и на космическо равнище. Двете страни инвестират сериозни средства и в технологиите, свързани с изкуствения интелект. Русия очевидно е натрупала огромна база данни за изстрелването на ракети по целия свят, а наличието на подобни комплекси от данни са от решаващо значение за подготовката на алгоритми за машинно обучение.
Друга важна сфера е подготовката на персонала, управляващ системата за ранно предупреждаване - и то не само от гледна точка на практическия ежедневен контрол на показателите на датчиците, но и на това, как тази информация може да бъде поднесена достъпно на лицата, вземащи решенията.
Освен "консултантските услуги", Русия може да предостави и необходимото оборудване. В страната продължават да се изграждат наземни радиолокационни станции (нови станции следва да бъдат въведени в експлоатация през 2021, 2022 и 2024 във Воркута, Оленогорск и Севастопол), като през следващите десетина години броят им непрекъснато ще нараства. Въпреки това е напълно възможно, руският концернн АО "РТИ", който разработва и произвежда сегашното поколение радиолокационни станцииу да започне да ги изнася в чужбина. Въпреки че международният пазар на подобни технологии не е особено голям, разпространението на все по-съвършени модели ракети вероятно ше повиши интереса към системите за ранно предупреждаване или към изграждането на отбранителен потенциал в тази сфера и в други държави (и най-вече в Китай).
В това отношение географията играе най-важната роля - така например траекториите на полета на някои от американските междуконтинентални балистични ракети, насочени към Китай, ще минават над територията на Русия, затова руските радари могат съществено да повишат китайския отбранителен потенциал. Въпреки това, преминаването на китайско-руското военно сътрудничество на подобно равнище би могло да се очаква в по-далечно бъдеще.
Последиците от фактическото денонсиране на Договора за ракетите с маък и среден обсег
Тъй като в резултат от действията на САЩ и последвалата реакция на Русия, Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег вече не ограничава никого, вероятността американците да разположат нови ракети с такъв обсег прогресивно нараства. А Азия неоднократно се споменава като един от регионите, където това би могло да се случи.
Напълно е възможно, че - предвид различията в географията и предполагаемите заплахи - руската помощ за Китай няма да доведе до създаването на потенциал за ранно предупреждаване, аналогичен на вече съществуващите системи, а до появата на китайска система, адаптирана към регионалните заплахи, която пък, на свой ред, може да се окаже много по-интересна за редица други потенциални "оператори" по света. Според някои експерти, фактът, че Русия и Китай вече нееднократно провеждаха "съвместни компютърни учения за противоракетна отбрана", вероятно означава, че двете страни разглеждат и възможността за създаването на далеч по-мощна съвместна система за ранно предупреждаване.
Глобалната цел
В света, повече или по-малко, се е наложило мнението, че системите за ранно предупреждаване, като цяло, водят по-скоро до стабилизиране на ситуацията. Страните, разполагащи с подобна система, са по-добре информирани за случващото се във въздуха и в космоса, както и с повече време за да вземат решение за ответни действия, в случай, че конфликтът ескалира, преминавайки в "гореща" фаза. По отношение на противоракетната отбрана обаче, нещата стоят по съвършено различен начин: страните, които разполагат с подобни системи, както и онези, които се чувстват застрашени от това, могат да станат жертва на неразбиране или погрешна оценка, в резултат от което военният баланс ще бъде нарушен.
Много е вероятно, че и Китай, и Русия ще продължат да ограничават количествените и качествени показатели на своите стратегически отбранителни системи, защото и двете държави решително се противопоставят на американските планове в сферата на противоракетната отбрана. Въпреки това, те вероятно разработват редица системи за защита от евентуално разполагане на американски ракети със среден и малък обсег в Азия. В същото време, ако Русия и Китай започнат да настигат САЩ в сферата на ракетната отбрана, може да възникне възможност за установяване на тристранен или многостранен контрол на въоръженията, с подчертано отбранителна насоченост. На фона на сегашното развитие на събитията обаче, това не изглежда особено вероятно.
В обозримо бъдеще Русия и Китай едва ли ще формират пълноценен военен алианс, като основната причина е, че и двете страни изключително държат и ценят суверенитета си, освен това интересите им в различните части на света нерядко се разминават - Москва например, се стреми да поддържа добри отношения с повечето играчи, ангажирани в споровете относно Южнокитайско море, а Пекин има собствени интереси в Централна и Източна Европа. В същото време обаче, нарастващата тревога, породена от политиката на САЩ, която представлява заплаха и за двете страни, принуждава Русия и Китай да повишават нивото и обхвата на сътрудничеството във всички сфери. А сред най-важните измежду тях е областта на отбраната и въоръжените сили.
Заключение
Както посочва в коментар за Fox News известният американски политик и анализатор Нют Гингрич, Китай, който и без това представлява много сериозно "предизвикателство" за САЩ, може да стане още по-опасен, като влезе в съюз с Русия. Според него, потенциален конфликт с китайците би могъл да приключи с победа за Вашингтон, но сблъсъкът с хипотетичния китайско-руски военен алианс едва ли би оставил някакви шансове на Америка.
През последните десетилетия Китай радикално модернизира и разви своите въоръжени сили, икономиката и влиянието си в света, превръщайки се за сравнително кратко време от "изостанала, като цяло, страна" в истинска глобална суперсила. А, ако към китайската мощ се добавим и тази на Русия (особено във военен план), това при всички случаи би поставило под въпрос способността на САЩ да съхранят своите доминиращи позиции в света. В подкрепа на тази теза, споменатият по-горе Нют Гингрич предлага да си представим, какво би се случило, ако Китай реши да присъедини Тайван със сила. Според него, на фона на досегашната американска реторика, при подобно развитие от САЩ ще се очаква да се намесят в конфликта на страната на Тайван, само че това няма да се окаже никак лесно. Китай не само значително укрепи и модернизира своите въоръжени сили, но и "окупира и военизира" редица острови в Южнокитайско море, което пък означава, че всеки опит за американска военна намеса в защита на Тайван ще изисква стъпки, които "неминуемо ще бъдат възприети като нападение срещу самия Китай". Това, на свой ред, ще създаде потенциал за "невероятно напрегнат конфликт между двете свръхдържави, в който САЩ могат и да победят, но на огромна цена".
Този мрачен за Вашингтон сценарий обаче, може да се окаже още по-негативен, ако Китай започне военната си кампания срещу Тайван с подкрепата на руските Военнокосмически сили. Според Гингрич, подобно развитие "тотално ще промени цялата динамика на конфликта, превръщайки го в много по-сложен и скъп (по отношение на човешките и финансовите ресурси), и ще направи почти невъзможна победата на САЩ в него, защото на Вашингтон ще се наложи не да се сражава с китайците за една, конкретна територия, а да реши, дали може да си позволи "да рискува и да влезе в глобална битка едновременно и с Пекин, и с Москва".
В продължение на дълги десетилетия Русия и Китай поддържаха хладни (а понякога и откровено враждебни) отношния, но от известно време насам, това съвсем не е така. През последните няколко години двете страни проведоха поредица съвместни военни учения, а от 2013 насам техните лидери Владимир Путин и Си Дзинпин са провели цели 24 срещи. Всичко това създава реален потенциал за формирането на китайско-руски стратегически алианс, който е в състояние да обърне с главата надолу всички планове и стратегии на САЩ в сферата на сигурността.
Засега е рано да се твърди, че в съвсем скоро време Пекин и Москва ще формират военен алианс и дори ще се ангажират да си оказват взаимна помощ в случай на военно нападение. Възможно е това никога да не се случи, ако външните фактори не способстват за подобно развитие.
В заключение, следва да отбележа, че руско-китайските отношения издържаха изпитанията, свързани със сериозно променящата се ситуация в света. От ден на ден те стават все по-зрели, стабилизират се и укрепват, трансформирайки се в отношения между две велики сили, които изпитват много силно взаимно доверие, достигнали си високо ниво на взаимодействие и притежават огромна стратегическа ценност, което не само ускорява развитието и възхода и на двете държави в новата епоха, но – нещо повече – се превръща в механизъм, способен да балансира международни мир и стабилност.
* Българско геополитическо дружество
