04
Съб, Апр
7 New Articles

Глобалните последици от деиндустриализацията на САЩ

брой 1 2020
Typography

Проблемите на американската конкурентоспособност са в центъра на научните и обществени дискусии от 80-те години на ХХ век насам. През последните 20 години прехвърлянето в чужбина на широк спектър от производства - при това не само трудоемки, като леката индустрия например, но и производството на компютри, телекомуникации, потребителска електроника, индустриално оборудване и много други отрасли, доведе в крайна сметка да загубата на 5 млн. работни места в обработвателната промишленост, както и до намаляване броя на предприятията в Съединените щати.

Офшоринг-стратегията се оказа толкова "успешна", поне във финансово отношение, че мнозина в САЩ стигнаха до извода, че всичко вече трябва да са произвежда в Китай, защото това ще бъде по-евтино, по-гъвкаво и по-ефективно. Според тази гледна точка, вместо обработваща индустрия, американците следва да заложат на своята "постиндустриална" икономика, концентрирайки се върху научните изследвания, програмното осигуряване и финансите, а производството да бъде изнесено в офшорните зони.

Реалните загуби от изнасянето на производството

С течение на времето обаче, реалните национални загуби от тази стратегия станаха очевидни, при това до голяма степен се оказаха точно такива, каквито прогнозираха редица експерти още през 80-те. На първо място, офшорното производство на детайли, възли и крайна продукция беше от полза най-вече за транснационалните корпорации, загрижени за тримесечните си финансови показатели, но имаше разоряващо и унищожително въздействие върху малките и средни комапнии от обработвателната индустрия, формиращи основата на националните стойностни вериги и дисперсните в географско отношение промишлени клъстери. От 90-те години на ХХ век насам броят на тези компании намаля със сто хиляди [Kota, Mahoney]. На второ място, както прогнозираха Стивън Коен и Джон Зисман, иновациите в обработващата индустрия се насочват натам, където има производство [Cohen, Zysman]. Опитът показа, че приложните изследвания и инженерингът, необходими за появата на нови стоки на пазара, тяхната разработка и усъвършенстването им, са по-ефективни в близост до съответните фабрики и заводи. С прехвърлянето на все повече инженери и дизайнери в чужбина, много американски компании започнаха да губят компетенциите си на територията на САЩ. Така, с течение на времето, лозунгът "изобретявай тук, произвеждай там" се трансформира в "изобретявай и произвеждай там".

Нещо повече, последните изследвания, посветени на отбранителната индустриална база на САЩ, показаха, че са налице рискове в производството на въоръжение - слаби национални доставчици, зависимост от вноса, фалшиви и контрафактни детайли, както и недостиг на материали [Assessing and Strengthening]. В сферата на търговията, вносът на продукция на обработващата индустрия продължава да бие всички рекорди, въпреки последното повишаване на митата. На практика, зависимостта от вноса унищожи способността на американската промишленост да произвежда големи плоски дисплеи и гъвкави дисплеи от ново поколение, смартфони, нови материали и полупроводникови блокове. И най-важното, загубата на производствена база във водещите отрасли, съществено ограничи способността на страната да реализира в производството резултатите от мащабните си инвестиции в научно-изследователски и опитно-конструкторски работи (НИОКР).

Технологичните иновации радикално се отличават както от научните открития, така и от инженерните изобретения. Ролята на иновациите е да трансформират перспективните изобретения и открития в нови стоки или технологични процеси, за да удовлетворят определени социални потребности с помощта на челните ноу-хау. За да създаде богатство и да гарантира националната си сигурност, една страна следва да генерира иновации. В противен случай големите държавни инвестиции в НИОКР се оказват просто субсидииране на НИОКР в други страни, които организират производство и извличат печалба от получените резултати.

Някои американски политици твърдят, че САЩ си остават голям производител и, че опасенията във връзка с тяхната деиндустриализация са силно преувеличени. Реалността обаче сочи друго. Така например, през 2018 делът на обработвателната индустрия в БВП на САЩ е била по-ниска отколкото по време на рецесията през 2009, а и възстановяването след рецесията беше факт само в ограничен брой отрасли: хранителната промишленост и производството на транспортно оборудване и на метални изделия. Темповете на нарастване на производителността, което е ключов фактор за конкурентоспособността, намаляват от 2005 насам и в момента се колебаят около нулата. Паралелно с това продължава да се задълбочава разривът между цените на вътрешните (т.е. американските) производители на готови стоки и тези на китайския внос. В редица аспекти, с изключение на авиационно-космическия сектор, САЩ вече не са държава с водеща обработвателна индустрия, фокусирайки се в по-голяма степен върху отраслите от средно ниво, отколкото върху високотехнологичните, които са определящи за високото жизнено равнище и военното превъзходство.

Навремето, основен конкурент на САЩ беше Япония с нейните автомобили, оборудване, потребителска електроника и технологии на пестеливото производство. Днес такъв конкурент е Китай. През последните 20 години той беше предпочитаното място за изнасяне на производството на американските индустриални компании с цел намаляване на разходите. През 90-те и началото на 2000-те години Китай все още се разглеждаше не като конкурент, а като регион на разширяване на американските производствени мощности, т.е. като съставна част от стратегията на американските компании. Последните използваха предимствата на Китай (ниски заплати и данъци) за да съкратят рязко разходите си - първоначално в нискостойностните и нискотехнологични отрасли, а с течение на времето - и в по-наукоемките сектори на производство на стоки и компоненти и особено в електрониката.

Масовото изнасяне на производствени мощности на американските компании в чужбина и особено в Китай продължава по цялата стойностна верига. През последните години този процес на съкращаване на разходите се усили, включвайки и сферата на изследванията и иновациите, тъй като американските компании увеличиха инвестициите си в НИОКР на територията на Китай. През периода 1997-2016 инвестиците в НИОКР на американските дъщерни компании и филиали в чужбина нараснаха повече от три пъти, надхвърляйки 3 млрд. долара. Макар че с дял от 58%, Европа продължава да заема водещото място в тези инвестиции, разходите на американските фирми за НИОКР на китайска територия (включително Хонконг) са нараснали през този период цели 31 пъти, като са били по-големи, отколкото в Япония [Kota,Mahoney].

Старите представи, че САЩ ще се специализират в отраслите с висока добавена стойност и ще продължат да се изкачват нагоре по стойностните вериги, бяха опровергани от постепенното "изтичане" на наукоемките производство в чужбина. По някои оценки, делът на добавената стойност на високотехнологичните отрасли на обработвателната индустрия в САЩ е едва 50%, докато в Германия и Южна Корея е 70% [Wubbeke]. Ситуацията се влошава от факта, че в Китай и редица други развиващи се държави бързо се създават собствени национални компании, включително и в наукоемките отрасли.

Наскоро, дори и Департаментът по отбраната на САЩ призна, че редица критично важни отбранително технологии са силно зависими от чуждестранни производители, а някои ключови доставчици са прекалено слаби в технологично отношение. Това се отнася най-вече за слънчевите батерии и елементи, плоските дисплеи за авиацията, печатните платки и полупроводниците [Assessing and Strengthening  p. 41]. Статистиката илюстрира слабото развитие на американската обработвателна индустрия през последните десетилетия, които компанията McKinsey определя като "загубени" [McKinsey ...]. Ето само някои данни, потвърждаващи тази нерадстна картина:

- През 2018 делът на обработвателната индустрия в БНП на САЩ е бил 11,4%, което е по-малко дори, отколкото по време на ресецията през 2009 (11,7%);

- Най-значимите отрасли на обработвателната индустрия са транспортното оборудване (18% от стойността на целия сектор), химията (13%), хранителната промишленост (13%) и нефтопреработването (11%). Затова пък отраслите, които обикновено се смятат за високотехнологични и челни, имат съвсем незначителен дял: компютърно и периферно оборудване (1%), телекомуникационно оборудване (1%), медицинско оборудване (2%), полупроводници (2%), енергийно оборудване (1%), машиностроене (1%), електротехническо оборудване (1%). Сред високотехнологичните центрове, само авиокосмическата индустрия може да се похвали с по-висок дял (4%). Тя обаче е сред най-приоритетните отрасли и в Китай (в стратегията му за развитие до 2025) и е обект на повишен интерес, израз на което е агресивното изкупуване на много американски компании от китайците [Senate Small... p. 25];

- През 2018 числеността на заетите в обработвателната индустрия на САЩ е била 12,8 млн. души, което е с 34% по-малко от върховите показатели от 2000-та. Проучванията сочат, че това съкращаване се дължи най-вече на прехвърлянето на мощности в чужбина и нарастването на вноса, а не на процеса на автоматизация на производството [Autor, Dorn, Hanson; Andes, Muro]. Наистина, от 2010 насам е налице известно увеличаване на броя на заетите с 1,4 млн. души, но то касае най-вече транспортното машиностроене, хранителната промишленост и металообработването [Abel, Deitz] (фигура 1).

 

Фигура 1. Промяна на броя на заетите в отраслите на обработвателната индустрия на САЩ през 2000-2018 (хил.)

 Фигура 1. Промяна на броя на заетите в отраслите на обработвателната индустрия на САЩ през 2000-2018 (хил.)

Източник: Jaison Abel and Richard Deitz, “The (Modest) Rebound in Manufacturing Jobs,” Feb. 4, 2019

Легенда:

Ред 1 Транспортно машиностроене Електронно машиностроене Металообработване Машиностроене Електротехническа Хранително Нефтопреработванве

 

- През 2006-2016 най-голямо съкращаване на производството се наблюдава в най-челните отрасли на САЩ: фармацевтичната индустрия - с 3,1%, в общото машиностроене - с 2,9%, в производството на телекомуникационно оборудване - с 2,5%, в производството на компютри и периферни устройстви - с 2,3%. Във всички тези отрасли вносът е нараснал [Abel, Deitz].

Както се вижда на фигура 2, ръстът на производителността в обработвателната индустрия на практика е изчезнал.

 

Фигура 2. Динамика на нарастването на производителността в обработвателната индустрия на САЩ, %

Фигура 2. Динамика на нарастването на производителността в обработвателната индустрия на САЩ, %

Източник: S. Kota and T. Mahoney. Reclaiming America’s Leadership in Advanced Manufacturing. MForesight. Alliance for Manufacturing Foresight. June 2019.

 

С намаляване на темповете на нарастване на производителността е нараствал и разривът между цените на крайната продукция, американско производство, и китайския внос в страната (фигура 3). Предвид ценовия фактор, американската обработвателна индустрия прогресивно губи конкурентното си предимство пред китайските производители.

 

Фигура 3. Динамика на цените на производителите в САЩ и на китайския внос (2004 - 100) 

 Фигура 3. Динамика на цените на производителите в САЩ и на китайския внос (2004 - 100)

Източник: S. Kota and T. Mahoney. Reclaiming America’s Leadership in Advanced Manufacturing. MForesight. Alliance for Manufacturing Foresight. June 2019.

Легенда:

Китайски внос

Цени на производителите в САЩ

 

Този ценови разрив е и основният фактор за вноса на стоки от чужбина в САЩ. Така, през 2017 вносът от 14-те най-големи азиатски държави - търговски партньори на САЩ, е нараснал с 8%, достигайки 55 млрд. долара. В периода 2003-2017 вносът от тези страни е нараснал с 19%, докато обемът на производството на американската обработвателна индустрия - едва с 1% [1].

Следва да се има предвид, че около 40% от китайски износ за САЩ се произвеждат от местни филиали на чуждестранни компании или от съвместни предприятия. Чуждестранните компании произвеждат 87% от китайската електроника и 60% от машиностроителната продукция. Това обстоятелство ускорява процеса “learning by doing” в Китай, стимулира иновациите в страната и ръста на нейната конкурентоспособност в сферата на високите технологии. 85% от стоките, засегнати от американските мерки за повишаване на митата, са произведени от чуждестранни компании, действащи в Китай, много от които са американски [Lovely, Liang]. Нарастването на китайския износ в САЩ касае най-вече продукцията на високотехнологичните отрасли (фиг.4).

 

Фигура 4. Нарастване на китайския износ в САЩ по отрасли, през 2009-2017 (млрд дол.)

Фигура 4. Нарастване на китайския износ в САЩ по отрасли, през 2009-2017 (млрд дол.)  

Източник: International Trade Administration.

Легенда:

Компютърна техника

Електронна индустрия

Общо машиностроене

Транспортно машиностроене

Металообработване

 

През същия период общият обем на китайския износ в САЩ е нараснал с 200 млрд. долара, като 70% от този ръст се пада на пет иновационни отрасъла.

Процесът на решоринг все още не е набрал необходимата скорост. През 2017 индексът на решоринг на компанията A.T. Kearny дори е намалял. Заради необратимите инвестиционни разходи (които компаниите вече са направили), решорингът се случва само, когато производителят осъзнае, че офшорингът се е оказал грешка, водейки до загуба на контрола над производството, ниско качество на продукцията, забавяне на доставките и загуба на интелектуална собственост.

След кризата от 2007-2008 обработвателната индустрия на САЩ въобще не демонстрира никакъв ръст. Известен ръст беше фиксиран в транспортното машиностроене, нефтопреработването и хранителната промишленост, докато във весокотехнологичните отрасли като фармацевтика, телекомуникационно оборудване и компютри се наблюдаваше стагнация.

По време на т.нар. "загубено десетилетие", тези неблагоприятни тенденции в американската обработвателна промишленост оказаха негативно влияния върху обранителната индустриална база на страната, което беше признато и от управляващите. През септември 2018 Департаментът по отбраната публикува доклад с оценка на рисковете, застрашаващи американската военна индустрия (фиг.5).

 

Фигура 5. Рискове за американската отбранителна индустрия (по оценка на експертите)

 Фигура 5. Рискове за американската отбранителна индустрия (по оценка на експертите)

Източник: U.S. Department of Defense, “Assessing and Strengthening the Manufacturing and Defense Industrial Base and Supply Chain Resiliency of the United States,” Report to President Donald J. Trump by the Interagency Task Force in Fulfillment of Executive Order 13806, September 2018.

 

Легенда:

Ерозия на базовата инфраструктура

Зависимост от вноса

Единствен източник на доставки

Недостиг на човешки капитал

Свиване на производствената база и недостиг на материали

Недостиг на мощности

Несигурни доставчици

 

Конкретните рискове за всяка категория са следните:

- в страната има само един производител на голямокалибрени цеви;

- единственият национален доставчик на тънкостенни отливки с големи размери за винтокрили скоростни кутии фалира през 2016, което постави под въпрос програмата за производство на военни хеликоптери (AH-64E Apache, V-22 Osprey и CH-53K);

- от 2010 насам броят на производителите на ключови отбранителни системи (боеприпаси, оръдия, ракети и космически системи) намалява, въпреки стабилните и дори нарастващи военни разходи;

- контрафактните (т.е. фалшифицираните) резервни части, особено в сферата на електрониката; недостатъчният контрол на качеството и липсата на проследяване на доставките се оказаха най-уязвимите места в отбранителната стойностна верига. При това голяма част от контрафактната продукция идваше от Китай. През 2012 например, проучване на Сенатската комисия по отбрана доказа, че само една китайска компания е доставила в САЩ около 84 хил. контрафактни резервни части за електрониката [Senate Armed...];

- въпреки огромното им значение зе всички видове електронни устройства, американската индустрия, произвеждаща печатни платки, се свива и не съумява да използва пълноценно технологиите на твърдите и гъвкаво-твърдите печатни платки.

Тези примери илюстрират последиците от мащабното изнасяне извън страната на обработвателните мощности и непредсказуемото му влияние върху отбранителното производство в САЩ. Процесът оказва сериозно въздействие върху професионалната равнище на заетите в обработвателната индустрия. Тоест, секторът губи не само производствени мощности, но и професиолни кадри.

Непредвидените последици

Непредвидена последица от процеса на офшоринг през последното десетилетие се оказа рязкото съкрашаване на американската индустриална база. Това са т.нар. industrial commons (индустриално достояние) - термин, лансиран от Гари Пизано и Уили Ших преди десетина години, с който се обозначават съвкупните възможности на НИОКР, инженеринга и обработвателната индустрия да генерират и поддържат иновационния процес [Pisano, Shih]. С изнасянето на производството на големите компании в чужбина, натам се насочват и техните вериги на снабдяване и доставки. В резултат от това, от 1993 насам, броят на предприятията от обработвателната индустрия на територията на САЩ е намалял с над 25% (фиг.6).

 

Фигура 6. Брой предприятия от обработвателната индустрия на САЩ (хил.броя)

Фигура 6. Брой предприятия от обработвателната индустрия на САЩ (хил.броя)

Източник: S. Kota and T. Mahoney. Reclaiming America’s Leadership in Advanced Manufacturing. MForesight. Alliance for Manufacturing Foresight. June 2019.

 

Предприятията, останали на американския пазар, се борят с проблемите на ниските приходи и печалби, застаряващата работна ръка и свиващите се перспективи за дългосрочно развитие. Мнозина производители - както едри, така и дребни, посочват като основен проблем недостига на квалифицирана работна ръка. Загубата на "индустриално достояние" се проявява в конкретни отрасли и регионални клъстери. Град Синсинати например, навремето е бил център на машиностроенето, доминирано от компанията Cincinnati Milacron, която за определен период е най-голямата в света в този отрасъл. Днес, въпреки наличието на редица американски машиностроителни компании (като Hurco, Hardinge и Bourn&Koch), глобалният машиностроителен отрасъл се доминира от германски, японски и южнокорейски компании.

Друг пример са електронните дисплеи. Прехвърляйки производството си в азиатските държави, американските компании отстъпиха първенството и възможностите за иновации в този сегмент на обработвателната индустрия. Въпреки големите държавни инвестиции в новото поколение гъвкави дисплеи, твърде малко национална компании разполагат с достатъчно компетенции и знания за да могат да се конкурират на глобалните пазари. Аналогична е и ситуацията при полупроводниковите блокове, РСВ интерконекторите с висока плътност [2] и новите материали, включително биоматериали, керамични композити и такива от въглеродно влакно [Assessing and Strengthening...].

Иновационната обработвателна индустрия се нуждае от работници, притежаващи нови мултидисциплинарни компетенции, включително познания по механика, електроника и програмно осигуряване.За подготовката и усъвършенстването на такава работна ръка са необходими значителни инвестиции, докато САЩ изразходват за целта едва 0,03% от своя БНП, което е значително по-малко, отколкото в други държави от ОИСР [Public expenditure...].

Впрочем, проблемите с "индустриалното достояние" очертаха и други предизвикателства, свързани с националната иновационна екосистема, особено в сферата на компютърния хардуер. След десетилетията на офшоринг, представителите както на държавния, така и на частния сектори започнаха да осъзвават, че САЩ не са в състояние да поддържат своята икономическа и отбранителна сигурност само на основата на компютърните програми и програмното осигуряване.

На първо място, осъществяваните днес в САЩ проучвания и разработки до голяма степен зависят от чуждестранни специалисти, предимно от Азия, което дава възможност на американските конкуренти да използват резултатите от въпросните проучвания.

На второ място, американските университети биват стимулирани да си партнират с чуждестранни институции, което позволява на чужди компании постоянно да участват в работата на американските изследователски центрове. Тези центрове невинаги разполагат със съвременно оборудване, произведено в САЩ, и са принудени да го купуват отвън, а чуждестранните участници се възползват от резултатите от изследванията за да създадат производства в собствените си страни.

На трето място, недостигът на финансиране за създаване на производство на прототипи на различни технологии извън тесните рамки на лабораториите, позволява на чуждестранните компании да лицензират появяващите се нови технологи или да инвестират директно в т.нар. "стартъпи" , осигурявайки си достъп до тези технологии. Няколко водещи американски университети, включително Станфордския, Северозападния и редица други, подписаха партньорски споразумения с Пекинския институт за съвместни иновации (ВІСІ) за финансиране на транслационни приложни изследвания, осигурявайки на въпросния институт приоритет при лицензирането на бъдещите технологии [3].

Накрая, преминаването към етапа на масово производство на новите технологии изисква не само мащабни инвестиции, но и наличие на всеобхватна производствена база, каквато често липсва в САЩ, което пък дава възможност на чуждестранните компании, финансиращи подобни дейности, да използват новите технологии за производство и получаване на приходи в чужбина.

Финансирането на фундаменталните изследвания на американските университети, особено от страна на федералните фондове, си остава ключов елемент на националната иновационна систам. Проблемът е, че очакванията, че американските компании ще финансират тези толкова необходими изследвания, както и, че ще създават и развиват обработващи мощности и компетенции с цел създаване на търговски продукти, не се оправдаха [Kota, Mahoney]. Сред причините за това беше офшорингът на производството и, като последица от него, ерозията на индустриалния ландшафт.

Така, американските инвестиции в базови НИОКР на практика субсидират усъвършенстването на стоките и технологиите на чуждестранните компании. Сегашната американска администрация осъзна необходимостта да бъде повишена възвръщаемостта на инвестициите в НИОКР и през април 2019 Националният институт за стандарти и технологии (NIST) публикува т.нар. Зелена книга (Return on Investment Initiative for Unleashing American Innovation). В нея се анализират многобройните препятствия пред трансфера на технологии и необходимостта от инвестиции за усъвършенстване и практичеко използване на технологиите, както и за преференциална подкрепа на националните производители на интелектуална собственост (ІР).

Федералното финансиране на НИОКР в обработвателната индустрия на САЩ трудно се поддава на количествена оценка поради недостатъчната информация и ненадеждната статистика. Оценките за него варират между 733 млн. (според ОИСР) и 3,7 млрд. долара (според Government Accounting Office). Според наскоро публикуваните данни на компанията MForesight пък, става въпрос за федерални инвестиции на стойност 796 млн. долара, отпуснати от три агенции: Advanced Manufacturing Office на Департамента по енергетика и NSF’s Advanced Manufacturing Program и Manufacturing Technology programs на Департамента по отбраната на САЩ. Ако към тях добавим и финансирането от други агенции, които по един или друг начин са свързани с обработвателната индустрия, цифрата нараства до 2,9 млрд. долара [Kota, Mahoney].

Сумата 796 млн. долара е много по-ниска от съответния показател в другите развитие държави. Дори ако вземен предвид разходите на другите институции, излиза, че Япония изразходва за аналогични изследвания три пъти повече средства, Германия - 6 пъти повече, а Южна Корея - 10 пъти повече. По такъв показател като дела на обработвателната индустрия в общите НИОКР, САЩ изостават далеч след основните си конкуренти (фиг.7).

 

Фигура 7. Дял на НИОКР в обработвателната индустрия от общите разходи за НИОКР по държави (%).

Фигура 7. Дял на НИОКР в обработвателната индустрия от общите разходи за НИОКР по държави (%). 

Източник: S. Kota and T. Mahoney. Reclaiming America’s Leadership in Advanced Manufacturing. MForesight. Alliance for Manufacturing Foresight. June 2019.

Легенда: Южна Корея, Италия, Германия, ОИСР, средно Яхония, Великобритания, Франция, САЩ

 

Следва да отбележа, че три държави - Япония, Германия и Южна Корея - поддържат положителен търговски баланс в наукоемките високотехнологични отрасли на обработвателната индустрия и далеч изпреварват САЩ в използването на промишлени роботи (фиг.8).

 

Фигура 8. Брой роботи на 10 хил. заети в обрабатватерната индустрия, 2017

 Фигура 8. Брой роботи на 10 хил. заети в обрабатватерната индустрия, 2017

Източник: International Federation of Robotics, 2018.

Легенда: Южная Корея - Южна Корея США - САЩ Тайвань - Тайван

 

Американските експерти разглеждат малкия и среден бизнес като фундамент на индустриалната база на страната. Докато транснационалните корпорации имат глобални интереси и често реализират по-голямата част от приходите и печалбите си на чуждестранните пазари, малките и средни компании обикновено са обвързани с локалните си територии. Най-големите рискове пред тях са свързани с интензивния внос и чуждестранните конкуренти, които твърде често са в състояние да ги изтласкат от националния пазар, принуждавайки ги да прехвърлят производството си в офшорните зони. Затова те са много по-заинтересовани от собствената си страна, като място за разполагане на производството, и губят много повече от съкрашаването и свиването на националното "индустриално достояние", отколкото големите корпорации, притежаващи диверсифицирани глобални мощности и възможности да разполагат своите заводи и доставчици в най-изгодните за тях страни и региони.

Високото ниво на фалити и разрушаване на мрежите за снабдяване, затруднява усвояването на водещите технологии от малките и средни компании, както и формирането на ефективни вериги на доставки. Въпреки наличието на редица програми (Hollings Manufacturing Extension Partnership (MEP) и the Manufacturing USA institutes), други държави изразходват много повече средства в подкрепа на приложните изследвания и внедряването на нови технологии от малките е средни предприятия. Германия например, инвестира за тези цели 20 пъти повече средства от САЩ, а Япония - още повече [Мahoney, Helper].

Сред проблемите, с които се сблъскват малките и средни предприятия, изпъква необходимостта от понижаване на разходите, макар че през последните десетилетия остротата на този проблем, както и на проблема с финансирането донякъде спадна. Затова пък рязко нараства значението на професионалните кадри, чиито дефицит ограничава по-нататъшното развитие на малкия бизнес в САЩ, както и повишаването на технологичното ниво, необходимо за разработването на нови продукти (фиг.9).

 

Фигура 9. Проблеми, с които се сблъскват малките и средни компании в САЩ

 Фигура 9. Проблеми, с които се сблъскват малките и средни компании в САЩ

Източник: S. Kota and T. Mahoney. Reclaiming America’s Leadership in Advanced Manufacturing. MForesight. Alliance for Manufacturing Foresight. June 2019.

 

Легенда: Понижаване на разходите Недостиг на работна сила Недостиг на технологии Финансиране Износ

 

Държавите, които активно подкрепят своя малък и среден бизнес, имат положителен баланс в търговията с продукция на обработвателната индустния със САЩ. През 2018 търговският дефицит на САЩ достигна 891 млрд. долара, докато Германия например имаше положителен баланс от 280 млрд. долара, а Южна Корея - от 95 млрд. долара [4].

В контекста на общата слабост на американската обработвателна индустрия е интересно да проследим процеса на внедряване и използване на нови технологии в отрасъла. В случая, специално внимание заслужава автомобилната индустрия, предвид значението и за националната промишлена база.

Новите технологии

По приблизителни данни, секторът, произвеждащ леки и товарни автомобили и резервни части за тях, държи 15% от цялото производство на американската обработвателна индустрия [2016, Census...]. През последното десетилетие автомобилната индустрия демонстрира най-високи темпове на растеж в цялата обработвателна индустрия на САЩ. Дълбоката и дългосрочна промяна в този сектор, както и в цялата обработвателна индустрия, е свързана с развитието на електромобилите. Според прогнози на компанията McKinsey, през 2030 на тях ще се падат 17% от всички продажби на автомобили в света [Globalization in transition...]. Водещите автопроизводители увеличават инвестициите си в този сегмент на пазара. Ford например, са увеличили инвестициите си в производството на електромобили с 11 млрд. долара, като планират до 2022 да пуснат на пазара до 40 нови модела електро- и хибридни автомобили. На свой ред, General Motors планира на инвестира 8 млрд. долара в електромобили и автономни машини. Компанията осъществява по-голямата част от своите НИОКР в собствения си Advanced Technical Center, в околностите на китайския мегаполис Шанхай (Китай е най-големия пазар за електромобили в света). Volkswagen пък, възнамерява през следващите десет години да инвестира 90 млрд. долара за преориентирането си към производство на електромобили [Taylor, Schwartz].

По някои данни, електромобилите се нуждаят от до 40% по-малко части и разходи за труд при сглобяването им [Factbox...]. Основните разходи се изместват от механичните компоненти (стойността на бензиновия двигател е около 5 хил. долара) към електродвигателите и инверторите на стойност 2 хил. долара, както и към акумулаторните блокове, чиято стойност в момента достига 20 хил. долара. Тоест, на тях се пада до 40% от стойността на автомобила. През следващите години ръстът на производството на електромобили ще наложи рязък скок в производството на акумулатори. В САЩ отдавна се осъществяват изследвания в сферата на литиевите акумулатори, но в страната и досега липса достатъчна производствена база. Така например, компанията Boston Power, която е сред водещите стартъпи в сферата на акумулаторните технологии, се прехвърли в Китай, където производството на подобни акумулатори се ползва със сериозна финансова подкрепа от държавата [Bullis].

В момента най-големият производител на акумулатори за електромобили е компанията Tesla, която си партнира с Panasonic. Заводът и в щата Невада произвежда продукция с капацитет 35 гигават/часа, с перспектива той да нарасне трикратно през 2020. Други компании в тази област са LG Chem, Xalt Energy и SK Innovation. Има и няколко стартъпа, които планират да създадат собствени предприятия в най-близко бъдеще. Те обаче използват най-вече чуждестранен корпоративен капитал, а не венчърни инвестиции. Така, QuantumScape (Станфордския университет) вече разполага с 20 патенти в сферата на литиевите акумулатори. Негов основен инвеститор е Volkswagen. През 2025 планира да стартира производствата си Solis Power (Университет на Колорадо), чиито основни инвеститори са BMW, Samsung и Hyundai Motors. На свой ред, Ionic Materials от Масачузетс разработва акумулатори, използващи пластичен електролит. Сред водещите инвеститори тук са RenaultNissan, Mitsubishi, Hyundai и Hitachi. Твърде малко от разработваните в САЩ технологии обаче, стигат до етапа на практическото производство на литиеви акумулатори (вътре в страната), докато най-големите китайски производители на акумулатори, като CATI и ИНВ, бързо увеличават производството си.

Друг обект на интензивни изследвания и разработки е гъвкавата електроника. Поне от 90-те години на ХХ век насам подобни проучвания се финансират от американските военни. Въпреки наличието на редица инициативи и програми обаче, и независимо от технологичните постижения на университетите, тази технология така и не се произвежда масово в САЩ. Производствената база в такива сегменти на гъвкавата електроника, като смартфоните, лаптопите и големите дисплеи, остава крайно недостатъчна. В сферата на производството на гъвкава електроника лидерските позиции се държат от такива корпорации, като южнокорейските Samsung, LG и Hanwha, японската Fuji Electronic и китайската BOE Technology. Единствено Kodak, Fuji и Xerox могат да се похвалят с патенти (при положение, че общият брой на издадените в сферата на технологиите на гъвкавата електроника патенти в света е 3200). Въпреки лидерството на САЩ в първоначалните фундаментални изследвания, центърът на приложните технологии и комерсиализация на продуктите се премести в Азия. Което е класически пример, как американските изследвания в сферата на приложните технологии следват примера на производствените мощности в сферата на обработвателната индустрия и също се прехвърлят в азиатските държава, докато в САЩ оставят само малък брой специализирани играчи.

Една от сферите, където САЩ все още могат да разчитат на някакви конкурентни предимства, е производството на процесорни системи и материали, необходими за производството на гъвкава електроника. Редица компании, включително 3M, произвеждат гъвкави подложки и други материали за електрониката. Компанията Kateeva (стартъп от Силициевата долина) пък произвежда оборудване и машини, използващи струен метод за печатане на екрани с органични светодиоди. През 2016 тя получи заем от 88 млн. долара от група китайски инвеститори, а повечето потребители на продукцията и също са в Азия, включително Samsung, LG и BOE Display.

Според експертите, друга перспективна сфера за американските компании е производството на гъвкави субстрати (полимери, гъвкаво стъкло, метално фолио и гъвкава керамика). В тази посока са проучванията на редица университети, както и на компании като 3M, Molex и Brewer Science.

В същото време, специалистите отбелязват изоставането на САЩ в сферата на разработването и внедряването на интелектуални технологии в обработвателната индустрия, като роботи, адитивни технологии и анализ на големи данни. Така, в един от последните доклади на Световния икономически форум "Forth Industrial Revolution: Beacons of Technology and Innovations in Manufacturing" се съдържа информация за проучванията на 1000 обекта на обработвателната индустрия в целия свят, 16 от които са признати за най-високотехнологични. Само един от тях е на територията на САЩ [Fourth Industrial...].

Възрастта на използваните в различните отрасли на американската обработвателна индустрия технологии варира между 2 години, в автомобилостроенето, до над 6 години, в химическата промишленост, или средно 4,6 години. При това малките и средни предприятия инвестират в нови технологии още по-слабо, като често предпочитат да използват вече употребявано или ремонтирано оборудване за разширяване на производството си.

Американските експерти смятат, че мащабното внедряване на интелектуални технологии е необходимо, но недостатъчно условие за възраждане на растежа и ефективността на обработвателната индустрия. Подобни технологии могат да помогнат за предотвратяване на изнасянето на производствените мощности в чужбина, но за да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на американската обработвателна индустрия са необходими и други стъпки.

На първо място, държавата и бизнесът следва да осъзнаят, че интелектуалните технологии и компютризираното оборудване, позволяващо да се осъществява итеративно проектиране, както и моделиране на продукта и на технологичните процеси, са достъпни и за американските конкуренти. Подобно оборудване ускорява копирането на технологичните иновации и цикъла на разработване на продуктите, намалява преградите през навлизането на пазара и води до бързата комерсиализация на широка номенклатура от стоки.

На второ място, най-важните изходни ресусри за бъдещите отрасли (например, такива елементи на електромобилите, като акумулатори, сензори, дисплеи и т.н.) трябва да се произвеждат на територията на САЩ - не само с цел създаването на мащабна индустриална база в страната, но и за да се гарантира, че иновациите също ще се генерират в Америка.

На трето място, националните инвестиции в НИОКР, резултат от които е генерирането и производството на нови технологии, следва да способстват за възникването на нови отрасли и нови конкурентни предимства на САЩ.

 

Бележки:

 

  1. Тези 14 търговски партньори на САЩ са Китай, Тайван, Малайзия, Индия, Виетнам, Таиланд, Индонезия, Сингапур, Филипините Бангладеш, Пакистан, Хонконг, Шри-Ланка и Камбоджа [Bossche, Gott]
    2. Printed circuit board – печатни платки.
    3. research.northwestern.edu/news/global-partnership-enhance-northwestern-innovations
    4. comtrade.un.org/data/

           

Литература:

 

 2016 Census of Manufactures. – factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?pid=ASM_2016_31VS101&prodType=table.

Abel J., Deitz R. The (Modest) Rebound in Manufacturing Jobs. February 4, 2019. libertystreeteconomics.newyorkfed.org/2019/02/the-modest-rebound-in-manufacturing-jobs.html.

Andes S., Muro M. Don’t Blame the Robots for Lost Manufacturing Jobs. Washington. April 29, 2015. brookings.edu/blog/the-avenue/2015/04/29/dont-blame-the-robots-for-lost-manufacturing-jobs/.

Assessing and Strengthening the Manufacturing and Defense Industrial Base and Supply Chain Resiliency of the United States,” Report to President Donald J. Trump by the Interagency Task Force in Fulfillment of Executive Order 13806, September 2018. media.defense.gov/2018/Oct/05/2002048904/-1/-1/1/ASSESSING-AND-STRENGTHENING-THE-MANUFACTURING-AND%20DEFENSE-INDUSTRIAL-BASE-AND-SUPPLY-CHAIN-RESILIENCY.PDF.

Autor D., Dorn D., Hanson G. The China Shock: Learning from Labor Market Adjustment to Large Changes in Trade. Cambridge, MA. January, 2016.

Bossche P., Gott J. Reshoring in Reverse Again // ATKearney. atkearney.com/operations-performance-transformation/article?/a/reshoring-in-reverse-again.

Bullis K. Why Boston Power Went to China // MIT Technology Review. 06.12.2011. technologyreview.com/s/426288/why-boston-power-went-tochina/#comments.

Cohen S., Zysman J. Manufacturing Matters: The Myth of the Post-Industrial Economy, N.Y.1987.

Factbox: The challenges and consequences of moving to electric cars  // Reuters. 26.07.2017. reuters.com/article/us-britain-autos-factbox/factbox-the-challenges-consequences-of-moving-to-electric-cars-idUSKBN1AB1RJ.

Fourth Industrial Revolution Beacons of Technology and Innovation in Manufacturing. January 2019. World Economic Forum. weforum.org/docs/WEF_4IR_Beacons_of_Technology_and_Innovation_in_Manufacturing_report_2019.pdf.

Glaser B.S. Made in China 2025 and the Future of American Industry. Statement before the

Globalization in transition: The future of trade and value. McKinsey Global Institute. January 2019. mckinsey.com/featured-insights/innovation-and-growth/globalization-in-transition-the-future-of-trade-and-value-chains?cid=otheremlnsl-mip-mck&hlkid=0c823927be10461681597b702d11f4a6&hctky=10424165&hdpid=061101a9-35af-42ab-9f48-92747f862bb6.

Kota S.,  Mahoney T. Reclaiming America’s Leadership in Advanced Manufacturing. MForesight. Alliance for Manufacturing Foresight. June 2019.

Lovely M., Liang Y. Trump Tariffs Primarily Hit Multinational Supply Chains, Harm U.S. Technology Competitiveness. Peterson Institute for International Economics. 2018.

McKinsey Global Institute. Making it in America: Revitalizing U.S. Manufacturing. November 2017.   mckinsey.com/~/media/mckinsey/featured%20insights/Americas/Making%20it%20in%20America%20Revitalizing%20US%20manufacturing/Making-it-in-America-Revitalizing-US-manufacturing-Full-report.ashx.

Mahoney T., Helper S. Ensuring American Manufacturing Leadership Through Next-Generation Supply Chains. MForesight. June 2017. file:///C:/Users/%D0%90%D0%BD%D0%BD%D0%B0/Downloads/Supply-Chain-Digital-FINAL-June-2017.pdf.

Pisano G.P., Shih W.C. Restoring American Competitiveness // Harvard Business Review. July-August 2009. hbr.org/2009/07/restoring-american-competitiveness.

Public expenditure and participant stocks on LMP // OECD. hstats.oecd.org/viewhtml.aspx?datasetcode=LMPEXP&lang=en.

Senate Armed Services Committee Releases Report on Counterfeit Electronic Parts // Senate Armed Services Committee. 2012. armed-services.senate.gov/press-releases/senate-armed-services-committee-releases-report-on-counterfeit-electronic-parts.

Senate Small Business and Entrepreneurship Committee. February 2019.  csis-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/congressional_testimony/190226_Glaser_Testimony.pdf.

Taylor E., Schwartz J. Bet everything on electric: Inside Volkswagen's radical strategy shift // Reuters. 06.02.2019. reuters.com/article/us-volkswagen-electric-insight/bet-everything-on-electric-inside-volkswagens-radical-strategy-shift-idUSKCN1PV0K4.

Wubbeke J. Made in China 2025: The Making of a High-Tech Superpower and Consequences for Industrial Countries, Mercator Institute for China Studies, December 2016. merics.org/sites/default/files/2018-07/MPOC_No.2_MadeinChina2025_web.pdf.

 

* Ръководител на Центъра за индустриални и инвестициони изследвания на Института за световна икономика и международни отношения в Москва