19
Вт, Ное
22 New Articles

Великобритания след Брекзит

брой 4 2019
Typography

Социално-икономическата, политическа и институционална криза на Европейски съюз (ЕС) е следствие от цялостната структурна криза на световната система и съпътстващите я процеси на интеграция и дезинтеграция, свързани с отслабване на съвкупната мощ на предходния хегемон и появата на нови центрове на сила. Неравенството, бежанските вълни, тероризмът, екологията, очертаващата се нова икономическа криза, младежката безработица, търговската война между САЩ и Китай, санкциите срещу Русия, натискът на Вашингтон и Брюксел… и накрая Брекзит, правят Европа все по-нестабилна.

Задълбочават се разделителните линии между държавите в Съюза, който губи цивилизационната си инициатива и привлекателността, която имаше в миналото. Европейските лидери се люшкат между амбициите на глобалситкия елит и националните си перспективи, докато вътрешнополитическата нестабилност расте.

Доскоро най-лоялният съюзник на САЩ – ЕС, все по-остро се сблъсква с негативите от самодейната дипломация на Тръмп. В политическия дискурс навлезе понятието „изпочупване“ (на трансатлантическите връзки), особено след последната конференция по сигурност в Мюнхен (15.02.2019). Според колумниста на New York Times Роджър Коен, „арогантната реторика“ на вицепрезидента Майк Пенс на конференцията е била посрещната с враждебност, която „може да служи за измерител, колко ефективно Тръмп е успял да изпочупи старите съюзи с Европа – изоставяйки споделени стратегии (многостранното ядрено споразумение с Иран, климатичните промени, търговията, израело-палестинския въпрос и др.), и превръщайки в подигравка споделените ценности... Думи като „диалог” и „сътрудничество”  не са част от концепцията на Тръмп за съюзи – и поради това тези съюзи ерозират.“

Същото „изпочупване“ на трансатлантическите отношения вижда и Крейг Кенеди (старши научен сътрудник в Института Хъдсън), но според него те са започнали да се рушат много по-отдавна (от войната в Ирак насам): „В известен смисъл, Мюнхенската конференция за сигурност е последното издихание на съществуващия свят, който се променя много бързо. Не мисля, че ще видим възраждане на трансатлантическите отношения от 60-те, 70-те или 90-те години....“.

Опасностите през ЕС

Увеличават се антиевропейските националистични партии, значителна част от политиците в ЕС (както еврооптимистите, така и евроскептиците) все по-реалистично оценяват полезността на Съюза като средство за реагиране на общите предизвикателства и постигане на общи цели. Отговорните прагматични политици разбират, че запазването и развитието на опорните проекти на ЕС е от стратегически интерес и за техните страни. Защото цената на деградацията на  Съюза е много висока.

Както подчертава Христина Амбарева, неконтролираният разпад на ЕС не е в интерес на нито една държава, която е търговски партньор или част от Съюза. Отцепването на държави застрашава икономиката в Европа с дългогодишна депресия, която се очаква да доведе до дълга рецесия и в САЩ. Внезапното излизане на фискално слаби и неконкурентни икономики, без постепенно и планирано освобождаване от съществуващите политически, икономически и правни ангажименти, ще доведе до хаос. Загубата на еврото ще е катастрофа за много бизнес сделки и ще предизвика сътресения на световните финансови пазари, защото една четвърт от валутните резерви са в евро. Очакват се проблеми в търговията между европейските страни, както и спад в доверието на инвеститорите. Паралелно с икономическия се очаква и политически хаос.  Алтернативен сценарий на хаотичния разпад е контролираното разграждане на ЕС, което дава шанс за запазване на еврото. В този случай вариантите са два – първо излизат по-слабите страни, като Гърция и Португалия, а после силните икономики или обратното. Мненията, кое е по-малкото зло се разминават.

Вероятно това е една от причините Париж и Берлин да лансират свой проект за нова обща Европа, основан на идеята за „две скорости“, като през януари 2019 подписаха Аахенския договор. Двете страни се договориха да създадат наднационални общи органи, както в политическата, така и във финансовата област. По този начин се формира основно ядро, около което се очаква изграждане на ЕС при нови условия. Френският министър на финансите Бруно Льо Мер описва същността на Споразумението като „най-важната гаранция за европейския напредък. Суверенитетът на Европа е борба на поколението. Европа трябва да стане империя, като Китай или Съединените щати, но мирна империя.“ Може ли сключването на споразумението от Аахен да се разглежда като знак, че двете най-големи сили на континентална Западна Европа възнамеряват да противодействат на по-нататъшното разпространение на англосаксонското влияние в Стария свят? „Очевидно, да“ – счита Владислав Гулевич. От юли 2020 Германия ще поеме председателството на ЕС и тези събития в Берлин и Париж вече се подготвят.

Бе взето решение и за сформиране на общ френско-германски парламент, който да осигури законодателна подкрепа за новата асамблея на ЕС. Подготвителната работа по „правилното форматиране” на следващия състав на Европейския парламент също е в ход. Въпреки че неговата роля в системата на институциите на ЕС не е толкова голяма, резултатите от изборите ще покажат, колко мащабни са промените в политическите елити.

Великобритания след Брекзит

Според данни от проучване на Института „Опиниум“, цитирано от Ройтерс, очакванията бяха, че на евроизборите във Великобритания партията на Фараж ще събере повече гласове от тези на Лейбъристката и Консервативната партии, взети заедно. Както е известно „Партия Брекзит“ получи 32% от вота и 28 евродепутати. Либералдемократите, които са най-силния глас в полза на втори референдул за Брекзит, спечелиха 15 места в Европарламента, лейбъристите - 10, "зелените" - 7, а консерваторите - едва три (както е известно, часове след изборите Мей съобщи, че ще подаде оставка на 7 юни).

Има хипотези, че излизайки от Европейски съюз (при цялата сложност на процеса), Великобритания възнамерява да реабилитира „Британската империя“ (Империя 2.0) – това е един от сценариите за развитието (и съхранението) на англосаксонския свят след Бракзит. Другият е „Реанимация на Британската общност (БО)“. Вече се разработват политики, насочени към младите британци, с цел те да участват активно в реализацията на идеята за „Глобална Британия“.

Опитът за осъществяване на първия сценарий ще бъде предприет, ако в диапазона 2025-2050 САЩ се разпаднат или отслабнат дотолкова, че повече няма да са способни да бъдат лидер на западната коалиция. Сценарият „Реанимация на БО“ пък предполага икономическа реинтеграция на англосаксонския свят между Обединеното кралство и бившите доминиони – Австралия, Канада и Нова Зеландия, както и съществено разширяване на търговско-икономическите връзки със страните в Британската общност (общо 52, сред които Индия, Пакистан, Малайзия, Сингапур и ЮАР). Процесът на реинтеграция ще се реализира постепенно, в зависимост от темповете на отслабване на САЩ.

 

Съгласно сценария „Империя 2.0“, Лондон ще се стреми не само към икономическа, но и към военно-политическа интеграция. В огромния азиатски регион, Австралия (с 85% бяло население) и Нова Зеландия (70%) са „чужди елементи“ и е логично да се опасяват за своята сигурност в условията на динамично развиващите се гиганти като Китай, Индия и Индонезия. При положение, че САЩ губят влиянието си в Азиатско-Тихоокеанския регион (AТР), проектът, предлаган от Британия, дава възможност на бившите й доминиони да оцелеят (ресурсно-икономически, военно-политически, демографски, културно) в периода на трансформация на световната система и евентуално разцепление на западната цивилизация.

Логично, в АТР Великобритания и западната коалиция ще продължат политиката „разделяй и владей“, за да „сдържат“ Китай, опитвайки се да привлекат Индия, за която са сигурни, че без американската подкрепа, тя „просто няма на кого да разчита“ и ще склони да участва в британската игра. 

Лондон ще използва и позициите си в Африка и Близкия Изток за да възпрепятства китайската икономическа експанзия, предлагайки в същото време широки форми на икономическо сътрудничество, особено чрез Хонконг, представляващ интересите на китайските банки в Европа и в страните от Британската общност; Ще се опита да създаде свой собствен икономически блок чрез двустранни икономически договори (и в момента Лондон е финансово-икономически център, съпоставим с Ню Йорк, а британският капитал стабилно присъства в такива ключови страни, като Индия, ЮАР, Япония, Хонконг, Сингапур, Малайзия, Турция, Саудитска Арабия и др.). Паралелно с това ще продължи политиката на „мека сила“ чрез образованието и културата, опитвайки се повлияе върху идеологическа ориентация и мирогледа на обществата в АТР.

Накратко, Великобритания отново ще се стреми да се позиционира като световен финансов център, обезпечаващ взаимодействието на Европа с Китай, Индия, евентуално САЩ, и страните в Британската общност.

По отношение на тези планове обаче, не всичко е толкова просто. На първо място, на Общността се пада незначителен дял от британския износ и внос (около 8-9%). Вторият и по-важен проблем е, че за повечето от страните в БО търговските връзки с ЕС са по-важни от тези с Обединеното кралство. Което не е изненадващо. Следвайки собствените си интереси и стремейки се да укрепи позициите си както в ЕС, така и в страните от БО, Лондон в продължение на години насърчаваше сключването на търговски споразумения между бившите си колонии и ЕС. Запазването на достъпа до пазара на ЕС ще бъде приоритет за много от членовете на БО, включително за големите икономики като Индия и Австралия. И, ако Канбера настоява за координация на всички стъпки в рамките на БО с ЕС, Индия почти открито направи избор в полза на Брюксел. През май 2018, в отговор на предложенията за разширяване на икономическото сътрудничество (както двустранно, така и в рамките на БО), Делхи пренасочи вниманието към второстепенни противоречия, като визовите ограничения за индийските граждани. Тези въпроси са не толкова причина, колкото повод индийците да се откажат от преговорите за търговско-икономическо сътрудничество с Великобритания.

Според  депутата от британската Консервативна партия Kвази Куартенг (чиито родители са от Гана), който е ключова фигура в кампанията за напускане на ЕС, в много бивши колонии спомените за британското управление са в най-добрия случай смесени. Наследството на Британската империя продължава да се дискутира десетилетия след нейния крах. В Южна Африка статуите на колонизатора Сесил Роудс бяха съборени през 2015. Въпреки това, Куартенг счита, че Великобритания все още може да изгради стабилни икономически отношения със страните в БО.

Британският износ за Африка е само 21,3 млрд. долара. За да разшири тази търговия, Обединеното кралство иска бързи търговски сделки с развиващите се икономики. Но приоритетите на африканските страни са регионалната интеграция и сътрудничество. „Така че сега не е моментът Лондон да се опитва да договори сделки с африкански държави, които ще подкопаят тези приоритети, както и способността им да развиват производствения и преработвателния си сектор“ – посочва Мат Грейди от благотворителната компания „Traidcraft“, която се застъпва за справедлива търговия и глобална справедливост. 

Брекзит подлага африканските държава и на други рискове. Великобритания внася стоки от Африка на стойност 9,7 млрд. долара, включително продукти като кафе от Кения или вино от Южна Африка. Производителите в развиващите се страни не знаят как ще се променят тарифите след Брекзит. „Вече две години се вземат решения в несигурни условия”, посочва Грейди. Позовавайки се на тази несигурност, ръководителят на групата от африкански, карибски и тихоокеански държави заявява през май, 2017, че споразумението за свободна търговия с Великобритания трябва да бъде отложено с най-малко шест години след излизането й от ЕС.

Следва да се има предвид, че търговията на Европа с Азия е по-голяма от тази с всеки друг регион. Китай е основният вносител в ЕС (17,6% от общия внос) и вторият най-голям паазар за износ от Съюза след САЩ (9,3% от общия износ на ЕС), като почти целият експорт на ЕС за Китай (96,4% от общата стойност) е по море. По същия начин ЕС е основен пазар за китайския внос (12,5% от целия китайски мпорт) и втория най-голям износител в Китай след Съединените щати (15,6% от износа в Китай). По-голямата част от този износ (92,3% от общата стойност) също е по море, оставяйки много малко на сухопътния. Въпреки че морският транспорт е много по-удобен от всеки друг, някои основни търговски пътища са неефективни (и то най-вече тези между ЕС и Китай), затова е логично двете страни (ЕС и КНР) да споделят общ интерес за намаляване на транспортните разходи (които са значително по-високи от средните за света, както и времето за доставки). С разширяването на инфраструктурните връзки и търговските споразумения, обменът ще се ускорява (той и в момента изпреварва търговията на двата региона със Северна Америка).

Великобритания не може да предложи пазар, сравним с този на ЕС, затова и привлекателността на Обединеното кралството и желанието на партньорите да склонят на отстъпки ще бъдат незначителни.  Остава перспективата за икономическо сближаване с Америка, въпреки че Тръмп изисква от Лондон отстъпки за отстраняване на дисбаланса в двустранната търговия, което ще обремени още повече британската икономика. Само че вече няма време за дълги преговори със Съединените щати. Великобритания се нуждае от американския пазар сега. В крайна сметка, ако не е възможно да се запази пазарът на ЕС, тогава свободната търговия със САЩ ще бъде единствения шанс да се избегне спада в производството на Обединеното кралство. Извън ЕС обаче, Великобритания е по-малко привлекателна и за САЩ. „Специалните отношения“ между Вашингтон и Лондон са най-вече инструмент за влияние на Америка върху ситуацията в ЕС. Тоест, няма основания за отстъпки от страна на Съединените щати, а позицията в преговорите със слаб партньор, какъвто е Лондон, винаги ще бъде колкото се може по-егоистична, независимо от това, кой точно е в Белия дом.

Увеличаващото се значение на Западните Балкани в условията на Брекзит

В периода 2017-2018 Съединените щати, ЕС и Обединеното кралство започнаха да разработват нови стратегии за Западните Балкани. Обновената стратегия на ЕС за региона беше официално представена на 6 февруари 2018. Още в края на 2017 Атлантическият съвет разработи система от приоритети за Балканите. Появи се и собствена концепция на Обединеното кралство „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“, различна от тази на ЕС. 

Централно звено в тези три документа остава „поглъщането“ на Западните Балкани от ЕС, като страните от региона следва да се ориентират безусловно към Брюксел в най-чувствителните области, като например външната политика и енергийната независимост, в замяна на обещания за бързо членство. Разбира се, за реализация на инициативата, са необходими лоялни и максимално предсказуеми политически елити. 

Стратегията, изготвена от Атлантическия съвет, включва четири основни приоритета: 

  • - постоянно военно присъствие на САЩ в региона;
  • - „историческо” сближаване със Сърбия;
  • - възстановяване на репутацията на САЩ като лоялен партньор;
  • - подкрепа за регионалните предприемачи и младите хора.

Осигуряването на „постоянно военно присъствие в Югоизточна Европа“ е   геостратегически съобразено. Основната връзка тук е базата на НАТО в Косово „Bondsteel“, която има логистично значение, по отношение на базите в Румъния и България, и транзитно, по отношение на маршрута от Централна Азия до Европа.

Важен приоритет е и нарастващият натиск върху страните, опитващи се да водят мултивекторна политика и на първо място Сърбия, която трябва да прояви „по-голям интерес“ към присъединяването към ЕС и сътрудничеството с НАТО. Новата американска концепция предполага, че „по-голям интерес“ на Балканите трябва да бъде демонстриран и от лидерите на Атлантическия съвет, които стоят на най-високото ниво на политическата йерархия. В документа се посочва необходимостта да се организира посещение на президента на САЩ в Белград, което ще е първото от 1980 насам.

Не бива да се пренебрегва и ценността за САЩ на албанското движение - едно от най-активните националистически движения в Европа. Албанското население е най-бързо нарастващо, което ще има сериозно въздействие върху всички съседни държави: Македония, Гърция, Черна гора и Сърбия.

Американският натиск в региона обаче, вече предизвиква съпротива, макар и все още недотам съществена. Това пък оставя широко поле за маневриране на Обединеното кралство.

През юли 2018 във Великобритани се проведе срещата на върха за Западните Балкани - ежегодно събитие в рамките на Берлинския процес, стартирано през 2014, за интензифициране напредъка на европейска интеграция на региона, в резултат от което е разработена и концепцията „Великобритания и бъдещето на Западните Балкани“, значително различаваща се от европейските и американските документи. По същество, това е документ по-скоро за вътрешна употреба. Той е посветен не само на специфичния за страната анализ на успехите и неуспехите на евроатлантическата интеграция, но и на ролята на международните участници в Балканския регион. Той накратко описва процеса на формиране и разпадане на Югославия и се базира на „полеви“ проучвания във всички страни от региона. От публикувания текст става ясно, че Обединеното кралство обмисля разрешаване на най-важните и трудни за Западните Балкани въпроси през призмата на евроатлантическата интеграция, което да му осигури „вграждане“ във вътрешните, както икономически, така и политически процеси в региона.

В условията на Брекзит това „внедряване“ на Кралството като арбитър е ход напред пред Брюксел и Вашингтон, защото, от една страна, се предполага, че развитието на ситуацията на Балканите няма да е така рисково, както в Близкия Изток или Централна Азия например. От друга, отговорността за всеки провал (доколкото регионът е изцяло зависим от ЕС), винаги може да се припише на Брюксел, а успехите - на Лондон. Действайки едновременно от името на САЩ и НАТО, както и от това на ЕС, и позиционирайки се като играч, чиято „твърда” сила мултиплицира тази на САЩ, заедно с финансово-икономическата и „меката“ сила, Лондон разчита да компенсира част от икономическите и външнополитическите си загуби.   

Самият лайтмотив на документа е следния: Великобритания трябва да продължи да насърчава ценностите и институционалните стандарти на ЕС, както в самия Съюз, така и в двустранните формати. Правителството следва да работи, за да гарантира, че излизането на Кралството от ЕС не се възприема като отказ да се следват европейските ценности. Освен това ЕС и Обединеното кралство не бива да позволят на местните елити да се възползват от противоречията между Лондон и Брюксел. Вторият дългосрочен императив е, САЩ и ЕС,  чрез своята „мека“ сила, да „увеличават подкрепата си за бъдещите регионални лидери“.  

Заключение

Обобщавайки изложеното дотук, може да се каже, че основната цел на Великобритания както по отношение на страните от АТР, така и на Балканите е, на първо място, да се сведе до минимум влиянието на Русия, което нараства и в двата региона, а също в много западноевропейски страни, въпреки натиска на Вашингтон и Брюксел. Разбира се, това се отнася и за Китай, но с Пекин Лондон ще се стреми да играе играта на САЩ (привличане на КНР срещу Руската Федерация), разгледана по-горе. 

Ето защо, мнозина руски анализатори считат, че разработването на приоритети за сътрудничество между Русия и страните от Западните Балкани би било балансирано и мъдро решение поради интензифицирането на международните, политически и икономически процеси в региона и по неговите граници. В същото време, рисковете от международната конкуренция и сътрудничество на Балканите са значително по-ниски, отколкото, например, в Близкия Изток. Москва все още запазва определено влияние в региона и въпреки слабото на места икономическо взаимодействие, както и различното ниво на политическо сътрудничество с всяка балканска страна, Руската Федерация се възприема като един от ключовите глобални играчи и един от международните участници, потенциално способен систематично да влияе върху целия регион.

От своя страна, исторически най-близките с Русия държави, като България и Сърбия, би следвало да се възползват от възможностите, които предоставя Евразийския икономически съюз, ако искат не само да се възстановят и развият икономически, но въобще да запазят териториалната си цялост и политическа стабилност през ХХI век.

Англо-американските проекти за влияние никога не са били, не са и няма да бъдат насочени към регионална и вътрешнополитическа стабилност, а напротив – вмешателството на двете сили на Балканите се очертава като все по-дестабилизиращо. 

 

Great Britain after Brexit

Vihra PAVLOVA

 

Summary 

The article analyzes some of the problems аnd the prospects for the United Kingdom in the process of leaving the European Union and after this. Britain says that Brexit will allow it to „go global“. In a 21st century the British hopes to build Post-Brexit „Empire 2.0“, which suggests to boost trade ties with Africa аnd the Commonwealth countries. But British plans to build on historical links with its former empire could face resistance in many of these countries. Because the trade relations with the EU are more important for most of them. Furthermore, these countries have indicated that their priorities are regional integration and cooperation. As an alternative, the American market has remains. But outside of the European Union the United Kingdom hasn't attractive also to Washington.

To compensate some of these problems, London again turns to Balkan region, whose importance, however, is increasing also for the United States and EU. The anti-Russian pivot of US and UK policy in the region is becoming more pronounced, too. In these circumstances, Russia needs to develop a set of priorities for the cooperation with the Western Balkans region as a whole and adjust to the intensification of international, political and economic developments in the area. For their part, the historically closest countries to Russia, such as Bulgaria and Serbia, should take advantage of the opportunities offered by the Eurasian Economic Union if they want not only to recover and develop economically, but to preserve their territorial integrity and political stability in a 21st century.

 

Keywords: European integration, Brexit, Empire 2.0, Asian-Pacific region, Western Balkans, Commonwealth countries, Eurasian Economic Union

 

Библиография:

  1. A credible enlargement perspective for and enhanced EU engagement with the Western Balkans: Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions, 2018, European Commission, Strasbourg, COM(2018) 65 final, 06.02.2018. https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/communication-credible-enlargement-perspective-western-balkans_en.pdf  (06.02.2018)
  2. Cohen,  Roger, 2019, Europe to Mike Pence: No, Thank You. In: New York Times, February, 18, 2019.  https://www.nytimes.com/2019/02/18/opinion/mike-pence-munich.html?rref=collection%2Fbyline%2Froger-cohen&action=click&contentCollection=undefined&region=stream&module=stream_unit&version=latest&contentPlacement=1&pgtype=collection (18. 02. 2019).
  3. Kennedy, Craig, 2019, The reality of the transatlantic relationship. In: Dialogue of Civilizations Research Institute, February 19, 2019. https://doc-research.org/2019/02/craig-kennedy-the-reality-of-the-transatlantic-relationship/?fbclid=IwAR0duND0LJxBLEeRFWomCngGv9Tb9gX5U3S2K2XBXj2rXo_4f30E8hAm0Sw (19. 02. 2019) 
  4. Kizeková, Alica, 2018, China’s Belt and Road Initiative and the 16+1 Platform: The Case of the Czech Republic. In: Securing the Belt and Road Initiative. Singapore: Palgrave Macmillan
  5. Lotten, Mona, 2017, From the outside in: G20 perceptions of the UK & Brexit. In: Вritish Сouncil, June, 2017. https://www.britishcouncil.org/research-policy-insight/insight-articles/from-outside-in-article (June, 2017)
  6. Marusic D., Bedenbaugh S., Wilson D., 2017, Balkans forward: A new US strategy for the Region. Atlantic Council, August 1, 2017. http://www.atlanticcouncil.org/images/Balkans_Forward_web_1128.pdf (01. 08. 2017)
  7. Ridgwell, Henry, 2017,  British Hopes to Build Post-Brexit ‘Empire 2.0’ Hit 21st Century Reality. In: Voice of America, May 03, 2017.  https://www.voanews.com/a/britain-africa-trade/3834549.html?fbclid=IwAR0iXrnaOe9Lq8TO_xaQ8JP3_A3QD6JbSwLLT3N8jigBnaGc5bdvTf4x9-0 (03.05.2017)
  8. The UK and the future of the Western Balkans, 2018, London: House of Lords, 10 January 2018. https://publications.parliament.uk/pa/ld201719/ldselect/ldintrel/53/53.pdf  (10.01.2018) 
  9. Амбарева, Христина, 2016, Европейски ценности и интеграцията. В: Ще се разпадне ли Европейският съюз? С. Фабер
  10. Гулевич, Владислав, 2019, Аахенское соглашение Германии и Франции. Обозначен континенталистский вектор европейской политики. В: Фонд Стратегической культуры. https://www.fondsk.ru/news/2019/02/05/aahenskoe-soglashenie-germanii-i-francii-47552.html (05.02.2019)
  11. Мир в XXI веке: Прогноз развития международной обстановки по странам и регионам, 2018,   М.: МТИМО
  1. Фараж печели евроизборите във Великобритания, гласи проучване, 2019. В: Свободна Европа, Май 12, 2019. https://www.svobodnaevropa.bg/a/29935935.html?fbclid=IwAR0JXTUzT4dLLmPQ1wOsnYL-xjnHnUCTWS9mmZI_lpgWupaZTI0piu-IVis (12. 05. 2019).

 

*  Институт за изследване на обществата и знанието (ИИОЗ) на БАН.