Българската Православна църква: между националната, религиозната и европейската идентичности

Една от институциите, които в тази ситуация застанаха на определено патриотични позиции, беше Българската Православна църква (БПЦ). Макар че бе сериозно отслабена по време на управлението на комунистическия лидер Тодор Живков, в рамките на първите двайсет години след свалянето му Църквата съумя да се превърне в център на възраждането на религиозната и национална идентичност, въпреки че не разполага със сериозен финансов или политически потенциал.

През 90-те години на миналие век БПЦ беше изправена пред задачата да запълни духовния вакуум, възникнал в българското обшество по време на комунистическия режим. Сред факторите, препятстващи това, бяха църковния разкол, подкрепян от държавата, информационните атаки, дискредитиращи църковната институция, както и  разпространяването, от страна на различни, финансирани от чужбина, неправителствени организации, на религиозни култове и идеологии, опитващи се преориентират масовото съзнание към "европейския избор".

Дейността на БПЦ през първото десетилетие на ХХІ век може условно да се характеризира като борба за укрепване на собствените позиции в общественото пространство на страната. По данни от последното преброяване през 2011, 76% от населението на България (т.е. 4,3 млн. души) се смятат за православни християни. Следващата най-многочислена религиозна общност е мюсюлманската (577 хил.), следвана от изповядващите други християнски конфесии - протестантите (65 хил.) и католиците (49 хил.) (1). Въпреки че официално православнието се изповядва от мнозинството български граждани, активно вярващите не са много. Така, по данни на Pew Research Center, през 2016 само 5% от православното население на България посещават всяка седмица църковните богослужения (2). В други държави от Балканския полуостров, където православното население преобладава, този показател е по-висок. В Румъния например, той е 21%, в Гърция - 17%, в Сърбия - 6% (3).

В съвременния етап, въпреки неблагоприятните на пръв поглед условия, БПЦ упражнява значително влияние върху обществено-политическите процеси в страната. Заслужава внимание фактът, че църковното ръководство се стреми да заема независима позиция по редица въпроси, провокиращи ожесточени дискусии в българското общество, като миграционната криза или прокарването на законодателни инициативи за гарантиране на т.нар. "джендърно равенство" например. В същото време Патриаршията се сблъсква с необходимостта да балансира между отстояването на националните и църковните интереси, които в редица случаи си противоречат, например по въпроса за евентуалното признаване на автокефалията на Македонската Православна църква (МПЦ) (4).

Основното внимание в настоящата статия е концентрирано върху тези три проблемни точки в дневния ред на България, които оказват влияние върху разположението на силите в отношенията между църквата и държавата и положението на БПЦ в обществото. Ще се опитам да направя и кратък обзор на църковния разкол през 90-те години на миналия век, причините за който до голяма степен бяха политически и който изигра ролята на дезинтегриращ фактор в църковния живот на страната.

Разколът в Българската Православна църква

Разколът в БПЦ, възникнал през 1992 на вълната на "демократичните" преобразувания в посткомунистическа България, може да се разглежда като феномен с далеч отиващи последици, който съществено ерозира положението на църквата в обществото. През 1990 инициативна група от свещеници, начело с йеромонах Христофор (Събев), се обяви за опозиция на Синода на БПЦ и патриарх Максим (Минков). Основното искане на групата на Събев беше провеждането на нови избори за църковен глава, тъй като според участниците в нея, тогавашният патриарх Максим е бил избран през 1971 в нарушение на Устава на БПЦ (5). Църковната опозиция беше подкрепена от Съюза на демократичните сили, победил на изборите за Народно събрание през 1991. Исканията на църковните опозиционери напълно съвпадаха с линията на новото правителство за "декомунизация" на България и преориентация на страната към Запада. Патриарх Максим, както и повечето епископи, се смятаха за "опетнени" заради връзките с комунистическия режим на Живков и ориентацията си към Руската Православна църква (РПЦ).

Против патриарха се обявиха петима от общо тринайсетте архиереи на БПЦ, които през 1992 създадоха "алтернативен Синод" и формираха три свои епартии. Държавните власти, в лицето на Дирекцията по вероизповеданията, признаха новия Синод, начело с митрополит Пимен (Енев), и обявиха патриарх Максим за свален, което бе съществено превишаване на пълномощията на въпросния орган и означаваше пряка намеса на държавата в църковните дела.

През 90-те и началото на 2000-те години разположението на силите в църковния живот на България изцяло зависеше от политическата конюнктура, а църковните механизми за преодоляване на разкола се оказаха неефективни. През септември 1998 в София се проведе Всеправославен събор, на който присъстваха предстоятели и представители на почти всички поместни православни църква и, който трябваше да преодолее разделението в БПЦ. В резултат, повечето свещеници от "алтернативния синод" се върнаха в лоното на каноничната църква, запазвайки сана и титлите, получени от разколниците. Съборът обаче, така и не съумя да постигне напълно поставаната цел. През ноември 1998 бившите разколници, подкрепени от тогаващния президент Петър Стоянов, свикаха свой Църковно-народен събор, на който обявиха свалянето на патриарх Максим. През 2000-та пък, българският Върховен администратен съд узакони съществуването на две "Български Православни църкви" (6).

Разколът беше окончателно преодолян едва през 2005, след като през 2001 управлението на България беше поето от Националното движение "Симеон Втори" (НДСВ). Новият премиер и бивш цар Симеон Сакскобургготски подкрепи патриарх Максим. С приемането на нов закон за религиозните вероизповедания през 2003 дейността на разколниците беше обявена за нелегитимна, а завзетите от тях храмове и църковно имущество бяха върнати на БПЦ.

Въпреки наличието на редица вътрешноцърковни предпоставки за разкола, главната роля за възникването и по-нататъшното му развитие изигра българската държава. Разделението беше изгодно на властите, тъй като беше повод за отлагане на реституцията на църковната собственост (формално, не беше ясно, на кой от синодите трябва да бъде върната тя). Постоянните конфликти между двете църковни структури ерозираха авторитета на църквата, лишавайки я от възможности за по-конструктивни действия. Показателно е, че от момента на краха на социалистическия режим до 1999 в София не беше изградена нито една нова църква (7).

Съществен удар по позициите на църквата в България станаха оповестените през 2012 данни на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на армията през комунистическия период, според които 11 от 15-те български митрополити са сътрудничели на специалните служби (8). Повечето от тях отричаха това, като и до днес не е възможно да се установи, доколно реални са били въпросните връзки. Важното обаче е, че оповестените разкрития доведоха до това, че според социологическите проучвания на Центъра за анализи и маркетинг рейтингът на общественото доверие към БПЦ намаля от 45,9% до 34,7% (9).

След избора на митрополит Неофит за патриарх през февруари 2013 БПЦ постепенно започна да демонстрира по-активно присъствие в общественото пространство. Паралелно с това, тя се сблъска с нови предизвикателства, на които беше принудена да реагира, декларирайки позиция, различаваща се от онази, заета от прозападно ориентираното ръководство на страната.

Става дума най-вече за защитата на традиционните ценности, решаването на проблемите в социалната сфера, образованието и т.н. През юни 2015 в България, с активното участия на църквата беше приет закон, разрешаващ на родителите да погребват децата си, родени мъртви или починали непосредствено след раждането си. До този момент те не получаваха смъртен акт, а самите починали деца се третираха като биологични отпадъци (10).

През юли 2015 Синодът подкрепи синдикатите в стремежа им да регламентират отношенията в трудовата сфера (11). Неодобрението на църквата беше породено от действията на бизнеса, принуждаващ работниците да работят извънредно, което не им дава възможност да посещават църковните богослужения в почивните дни.

От 2009 насам в България наново се разгоряха споровете за задължителното преподаване на основи на религията в училищата. Държавата игнорира призивите на църквата да въведе училищни образователни програми по предмета "Религия". След като тези му усилия претърпяха неуспех, през юни 2015 Синодът на БПЦ публично изрази възмущението си от действията на Министерството на образованието и по-точно от включването във въпросника за матурите по български език и литература на теми, касаещи индийските йога учения (12). В декларацията на Синода това беше квалифицирано като "елемент от планомерните и систематични усилия за възраждането в България на езическите култове и ереси" (13), които, според духовенството, ще доведат до загуба на националната идентичност. Особен патос на тази декларация придаде констатацията, че "държавата на желае да допусне православието да се изучава в училищата" (14). Успоредно с това, през юни 2015, Българската Православна църква призова паството си да не участват в честването на Международния ден на йогата, а властите да ограничат пропагандата на йога, като нехристияско учение.

"Джендърният въпрос"

БПЦ зае не по-малко принципна позиция и по отношение на опитите за насаждане в България на т.нар. "джендърна идеология" и популяризирането на нетрадиционните сексуални отношения. В тази връзка, Синодът редовно отправя послания против провежането на гей-паради в градовете на страната (15).

През 2018 в страната се разгоря дискусия за евентуалната ратификация от българския парламент на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция). В тази връзка Българската Православна църква призова Народното събрание да не приема въпросния документ, виждайки в това заплаха за сигурността на страната и духовната самобитност на нацията. Според членовете на Синода, Конвенцията въвежда понятия, "несъвместими с българския обществен строй, непознати за националната правна система и несъвместици с вярата на Светата Православна Църква" (16). Според църковните йерарси, сред реалните последици от ратификацията на документа ще станат "насаждането на чужда ценностни система, което ще доведе до установяването на нов модел на управление на българското общество в интерес на малцинството", както и до "отказа на целия ни народ от библейските истини и заповеди" (17).

Както е известно, конвенцията беше приета от Съвета на Европа още през 2011 и е подписана от 45 държави. В началото на 2018 тя не беше подписана само от две страни членки на Съвета - Русия и Азербайджан. В същото време, конвенцията е ратифицара от парламентите на само 27 държави.

В самия документ се декларира необходимостта да бъдат защитени правата на жените и да се противодейства на насилието срещу тях от страна на мъжете. В същото време, с него в правната практика се въвеждат понятия като "джендър" и "джендърна политика". При това, под "джендър" се разбират "социално конструирани роли, поведение, дейност и качества, които в конкретното общество се смятаг за приемливи за жените и мъжете" (18). Следва да се отбележи, че тази дефиниция е доста размита и съществено разширява възможните тълкувания на понятията "джендър" и "джендърна идентичност". От ключово значение в случая е, как те се разбират от авторите на Конвенцията и как тези термини се тълкуват в правната практика на Европейския съюз. Така например, в "Разясненията към европейското антидискриминационно законодателство", издадени под егидата на Съвета на Европа, дефиницията "джендърна идентичност” касае не само лицата, които са сменили пола си (транссексуалните), но включва и „други средства за изразяване на собствения джендър като тренсвестизма, или промяната в стила на обличане" (19). В същия документ се посочва, че "джендърната идентичност е свързана с дълбоко личностния и вътрешен опит на джендъра, който може да съвпада с неговия пол, получен при раждането му, а може и да не съвпада, включвайки личното усещане за собственото тяло... и други видове изразяване на джендъра, включително дрехите, начина на говорене и поведение" (20). Следователно, определянето на "джендъра" като социален пол и производните му модели на обществени отношения (еднополовите бракове и партньорства, практиката на промяна на биологичния пол, "правата" на ЛГБД-общностите и т.н) в съответствие с Истанбулската конвенция, следва да станат обект на защита от страна на държавата. Страните, подписали и ратифицирали конвенцията, са длъжни да внесат поправки в националните си законодателства за да гарантират изпълнението на нейните изисквания.

Не е учудващо, че опитите за прокарване на джендърната идеология под прикритието на програми за защита на правата на жените породиха остър обществен резонанс в България. При положение, че прокарването на Истанбулската конвенция беше официално подкрепено от основната управляваща партия, Българската църква съумя да обедини консервативните сили в българското общество за противодействие на "новите европейски ценности". Позицията на Православната църква беше подкрепена от Главното мюфтийство, Католическата църква и патриотично настроените обществени кръгове, въпреки че някои медии открито обвиниха Синода, че църквата "обслужва интересите на Москва" (22).

Във все още неприключилия в онзи момент спор за Истанбулската конвенция, църквата се позиционира като защитник не само на традиционните ценности, но и на реалните национални интереси, публично обявявайки се против намеренията на държавното ръководство. Ситуацията допълнително се усложни от факта, че през януари 2018 България пое поста председател на Съвета на Европа, което налагаше тя да съхрани имиджа си на страна, привързана към европейските ценности.

Интерес поражда и фактът, че ниската религиозна активност на българите - ако се съди по статистическите данни, цитирани от Pew Research Center, както и слабата комуникация между духовните йерарси и миряните (което, според мен е една от последиците от показателите за ниска религиозна активност), не попречиха на църквата успешно да отстои консервативната си позиция. Въпросът за ратифицирането на Истанбулската конвенция беше временно отложен.

Показателно е, че в съседна Румъния, която подписа Конвенцията през 2014 и я ратифицира през май 2016 и където е налице най-висока религиозна активност сред православните държави, нямаше кой знае какви публични дискусии с участието на Румънската Патриаршия относно целеъобразността на одобряването и (23).

Миграционната криза

Патриотичната позиция на БПЦ, озвучена по отношение на Истанбулската конвенция, беше демонстрирана неведнъж. Не по-малко принципна, в частност, беше и позицията на Бълтарската Патриаршия във връзка с миграционната криза.

Както е известно, напливът на мигранти от държавите от Близкия Изток и Северна Африка придоби особено мащабни измерения през 2014-2016. Само по официални данни на Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), през 2015 в Европа са влезли 1,8 млн. души (24). Т.нар. "бежанци" се оказаха изключително сериозно предизвикателство за европейского общество, разкривайки съществуващите противоречия в обществено-политическия живот на ЕС.

Въпреки това, някои експерти разглеждат миграционната криза, засегнала Европа през последните години, като инструмент на "мека агресия", която САЩ осъществяват с цел да съхранят доминацията си на глобалната сцена (25). Този нюанс е важен в контекста на разглежданата тема, защото подходите към преодоляване на последиците от стихийните бедствия, с които според мен биха могли да се сравнят мигрантските потоци, залели Европа, и към противодействието на предварително планирани действия в рамките на геополитическото противопоставяне са различни. Този аспект следва да се отчита при оценката на действията на недържавните и обществени институции по отношение на бежанските проблеми и, в частност, на позицията, заета от БПЦ.

Не може да се твърди, че България, която се оказа един от основните транзитни коридори за бежанците, насочващи се към Европа, не е предприела мерки за ораничаване на миграционните потоци през своята територия. Така, през 2014, правителството изгради оградно съоръжение, защитаващо 33 км от общо 160-километровата граница с Турция (26). На 19 септември 2015 премиерът Бойко Борисов заяви, че България затваря границите си за нелегалните мигранти. На практика обаче се оказа, че за София ще бъде много по-сложно да се отклони от политиката на Брюксел за разпределяне на бежанците сред страните членки на ЕС, пропорционално на броя на тяхното население.

През 2016, съобразявайки се с определените от Брюксел квоти за разпределяне на мигрантите, България трябваше да приеме 1302 души (27), против което рязко се обяви Православната църква. Добре известно е решението на Синода на БПЦ от 25 септември 2015, в което - от една страна - се изразяваше готовност да бъдат подпомогнати хората, изпаднали в беда и действително нуждаещи се от помощ,  но от друга се призоваваше правителството да затвори границите и да положи усилия за отстраняване на причините, довели до миграционната криза (28).

Синодът, в частност, заяви че: "Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност, но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава. Изхождайки от това виждане, Българската православна църква призовава българското правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия Изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи" (29).

Важно е да посоча, че в това заявление, миграционната криза и необходимостта от настаняване на бежанците директно са дефинирани като заплаха за българската държавност. На практика, църквата призова към саботиране на указанията на Европейския парламент. В същото време патриотичната настройка на БПЦ констрастира с позицията на други православни църкви, чието ръководство на практика способства за прокарването на интересите на външни сили, целящи дестабилизиране на ситуацията в Европа. В този контекст е уместно да си припомним съвместното посещение, през април 2016, на остров Лесбос, осъществено от Константинополския патриарх Вартоломей, архиепископа на Гръцката църква Йероним и Римския папа Франциск.

На фона на гръмките твърдения в съвместната им Декларация за необходимостта да се помогне на бежанците и преодоляване на хуманитарната криза, прозвучаха и призиви за "гарантиране на сигурни процедури за преселване" и "подкрепа за интеграционните процеси, които да обхванат всички религиозни общности" (30). Предстоятелят на Гръцката православна църква архиепискок Йероним заяви, че "се гордее с гърците, които въпреки собствените си трудности, оказват помощ на бежанците" (31).

Има основание това посещение в Лесбос на тримата религиозни лидери да се разглежда като фактор, легитимиращ миграционните потоци от Близкия Изток към Европа. Въпросната акция беше осъществена на фона на активните протести от страна духовенството и православната общност в Гърция против участието на архиепископ Йероним в тази среща, както и против бездействието на гръцките власти по въпроса.

Може да се предположи, че тези стъпки на ръководството на Гръцката православна църква бяха предизвикани от съществуващите проблеми в отношенията между църквата и държавата в Гърция, където позициите на църквата не са особено силни. Въпреки това, този пример помага за възприемането на по-обективен подход към оценката на позицията на БПЦ.

Македонският въпрос

В съвременния църковско-политически дискурс македонският въпрос изглежда едновременно и наболял, и нееднозначен, което говори за валичието на разнопосочни тенденции в българското общество. Ако позицията на църквата по джендърния и миграционния проблеми, поне според мен, защитава националната идентичност и духовния суверенитет на страната, проблемът за Македонската православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ-ОА) поставя БПЦ пред избора, дали да следва националните или чисто църковните интереси. При това, в този случай противопоставянето между националните и църковните интереси съвсем не е изкуствено създадено.

Както е известно, църковната ситуация в Македония се изостри в средата на ХХ век. През 1967 Македонската църква, която се намираше под юрисдикцията на Сръбската Патриаршия, се самообяви за автокефална, което обаче не беше признато от нито една автокефална православна църква. През онези години този разкол беше изгоден за федералните власти в Белград. Югославското ръководство, в лицето на Йосип Броз Тито, активно провеждаше политика за формиране на "югославска национална идентичност". С тази цел Комунистическата партия лансира програма за подкрепа на малките народи в СФРЮ и борба срещу "сръбския великодържавен шовинизъм". В същото време югославският лидер се стремеше изкуствено да трансформира живеещите във Вардарска Македония етнически българи в отделна нация. Процесът на конструиране на македонска идентичност трябваше да бъде стимулиран от създаването на независима Македонска църква. В резултат от това, както посочват някои изследователи, през "социалистическия период" изкуствено създадената църковна структура се превърна в своеобразна идеологическа основа за "новосъздадената и слабо жизнеспособна македонска нация" (33).

През постсоциалистическия период всички опити на Сръбската Православна църква (СПЦ) да преодолее разкола се сблъскваха с твърдата съпротива на властите в Македония (34). Нито държавата, нито македонските йерарси са склонни да приемат варианта с предоставяне на автономен статут на МПЦ-ОА в рамките на СПЦ. В същото време, македонците се опитват да излязат от каноничната си изолация, използвайки, в частност, "българския фактор". Сближаването между БПЦ и МПЦ-ОА се очерта още в средата на 2000-те (35). През юли 2017, България и Бивша югославска република Македония (БЮРМ) подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Той даде нов импулс на укрепването на диалога между МПЦ-ОА и БПЦ и позволи на македонците да гледат с оптимизъм на възможността за легитимиране на МПЦ-ОА (36). В Македония все по-често започна да се озвучава гледната точка, според която БПЦ, в качеството си на "църква-майка", следва да признае автокефалията на МПЦ-ОА (37).

В самата България има немалко привърженици на сближаването с Македония както на политическо, така и на църковно равнище. Популярните в българското обществено пространство идеи, че Македония е важна съставляваща на българската национална идентичност, а македонците са част от българския народ (38), който в момента живее в две държави - Българска и Македонска (39), се проектират и върху църковната действителност. На 9 ноември 2017 Синодът на МПЦ-ОА взе решение да се обърне към БПЦ с молба да възстанови евхаристичното общуване между двете църкви и изрази готовност да признае БПЦ за своя "църква-майка" (40). Македонската църква заяви, че очаква от Българската Патриаршия да признае нейната автокефалия и да поеме протекцията на интересите и в отношенията с другите поместни църкви. Непосредствено след обръщението на МПЦ-ОА, което изглежда, не отразява общата позиция на македонския епископат (41), но беше светкавично тиражирано от българските медии, в България започнаха оживени дискусии, дали да бъде удовлетворена молбата на македонците.

Обществеността призова йерарсите от БПЦ "да не пропуснат уникалната възможност", да станат "църква-майка" за Македонската църква (42), нагърбвайки се с "ролята на авторитетна духовна институция, уверена в това, че е първата славяноправославна църква в християнския свят" (43). Изказани бяха мнения, че подобна стъпка официално би означавала двустранното признаване на схемата "един народ - две държави". Паралелно обаче се изказваха и предположения, че МПЦ-ОА всъщност се опитва да шантажира СПЦ за да получи признанието си от нея (44). Интересен ми се струва и аргументът, че по този начин България би могла да преодолее чувството си за дълг, което уж българският Синод изпитва към Московската и Константинополската Патриаршии, заради помощта им при преодоляването на разкола в БПЦ (45). Анализът на промакедонската аргументация обаче излиза извън рамките на задачите, които си поставя настоящата статия. Струва ми се важно, че обръщението на МПЦ-ОА активизира националните и патриотични сили в България, виждащи в признаването на автокефалията на Македонската църква не само повод за национална гордост, но и възможност за укрепване на международния авторитет на страната.

В отговор, ръководството на БПЦ декларира намерението си да осъществи консултации с другите поместни църкви по този проблем (46). Така, на 27 ноември 2017 Синодът на БПЦ създаде комисия, която да проучи въпроси, заявявайки готовност да ходатайства за МПЦ-ОА пред православния свят (47).

Българските власти следяха внимателно развитието на ситуацията. Патриарх Неофит обсъди македонското обръщение с президента Румен Радев (48), а премиерът Бойко Борисов и македонският му колега Зоран Заев официално подкрепиха предоставянето на автокефалия на МПЦ-ОА от страна на БПЦ (49). Вероятно българските управляващи са разчитали чрез разрешаването на този църковен проблем да укрепят позициите на страната на Балканите, особено в навечерието на 2018, през чиято първа половина България трябваше да поеме председателствата на Съвета на ЕС. Сред приоритетните задачи на София по време на този мандат беше подпомагане на ускорената интеграция в ЕС на държавите от Западните Балкани. Съответно, в Скопие също разчитаха с помощта на църквата да улеснят пътя си към Европа (50).

В резултат от това, БПЦ, която е подложена на натиск от страна на политиците и обществеността, е изправена пред избора, дали да признае МПЦ-ОА или не. Признанието съответства на очакванията на българското политическо ръководство и патриотично настроените среди. В същото време, то може да доведе до изостряне на междуцърковните отношения. В православния свят е налице консенсус относно това, че Македония е канонична територия на СПЦ. Затова възможността за решаване на македонския църковен въпрос без участието на Сръбската Патриаршия се разглежда от поместните църкви като "път без изход", способен да провокира нови църковни разделения. Позицията на СПЦ се подкрепя и от РПЦ (51). Против българския сценарий се обявява и Константинополската Патриаршия, която в същото време държи на правото си - като църква-майка на славянските църкви - да съдейства за преодоляването на разкола (52).

В самите църковни среди съществуват различни мнения. От една страна са налице опасения, че едностранното признаване на МПЦ-ОА би могло да доведе до санкции от страна на Константинополската Патриаршия (53), с която българите исторически имат напрегнати отношения, както и до прекъсване на каноничното общуване със СПЦ. В същото време се забелязва недоволство от факта, че МПЦ-ОА си е присвоила името "Охридска архиепископия", тъй като според българската страна, единственият приемник на тази автокефална църква, престанала да съществува през ХVІІІ век, е БПЦ. В този смисъл, признаването на МПЦ-ОА със сегашното и име ще означава, че българите са загубили битката за "охридското наследство" (54). От друга страна, в дискусията достатъчно силно присъства и позицията на привържениците на модела "две държави - една църква". Като условен компромис се предлага инкорпорирането на МПЦ-ОА, като отделна епархия, в състава на БПЦ (55), което обаче също би означавало нарушаване на юрисдикцията на СПЦ.

Сред доказателствата за разминаващите се възгледи сред българските епископи по македонския въпрос беше решението на Синода от 14 май 2018, в отговор на поканата на МПЦ да участва в тържествата по случай 1000-годишнината от създаването на Охридската архиепископия. Синодът отклони поканата, но решението му не беше единодушно, а беше взето с осем гласа "за" и петима - "против" (т.е. за приемане на поканата) (56).

Месец по-късно беше публикувано посланието на Синода във връзка с 1000-годишнината от създаването на "българската Охридска архиепископия", в което БПЦ декларира постоянното си желание да помогне на Македонската църква да излезе от изолацията, но без да нарушава "вековните правила" на Църквата (57). В обръщението, в частност, се посочва: "Като епископи, назначени от Бог за Неговата Църква, сме готови дори и днес да направим всичко, което и във възможностите ни и е в съответствие с каноните на нашата света Църква, за да помогнем на православните си братя в днешна Македония - в съгласие с очевидната и ясно изразена позицията на другите братски православни църкви" (58).

Ако приемем, че това послание отразява официалната позиция на Българската Патриаршия, то би могло да свидетелства за нежеланието на българите да се конфронтират с другите поместни църкви. В същото време обаче, формулировките в него позволяват по-късно този въпрос отново да бъде поставен на дневен ред.

В крайна сметка, македонският въпрос, за разлика от джендърния и миграционния, в значителна степен поляризира не само общественото пространство, но и църковната среда в България. По отношение на първите два проблема, противоборството беше между властите и стоящите зад тях международни организации и мнозинството българи, като БПЦ се позиционира именно като защитник на интересите на последните. Този факт позволява тя да се разглежда като една от основите на националната идентичност на българите и влиятелна социална институция, въпреки тежките последици от събитията през 90-те години на миналие век.

В случая с македонския проблем обаче, БПЦ се оказа в малцинство и не можа, поне досега, да формулира обща, консолидирана позиция. Окончателният отказ от признаването на МПЦ-ОА ще доведе до определени имиджови загуби на църквата в средите на националните елити. От друга страна, признаването на Македонската църква би имало далеч отиващи последици, съществено изостряйки отношенията между поместните православни църкви. Едностранната ревизия, от страна на Българската Патриаршия, на общопризнатите канонични граници на СПЦ може да провокира верижна реакция в други части на православния свят, легитимирайки претенциите на различни разколнически структури.

В Българската Патриаршия осъзнават рисковете и необходимостта от търсене на компромисно решение, последиците от чието приемане могат както да изгладят съществуващите противоречия, така и да подчертаят демаркационната линия между понятията за национална и религиозна идентичност.

Бележки:

1. Данни на българския Национален статистически институт, виж.: Република България.Национален статистически институт. URL: http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011final_en (дата обращения: 24.05.2018).

2. Religious Belief and National Belonging in Central and Eastern Europe // Pew ResearchCenter. 2017. 10 May. P. 13.

3. Ibid.
4. Пълното и наименование е Македонска православна църква - Охридска архиепископия.
5. При изборите на патриарх през 1971 действително са налице нарушения на действащия Устав на Българската църква. Така например, представители на епархиите, участващи в Събора, не се избират според изискванията на Устава, а се назначават от съответния архиерей. Но, за легитимността на избора на патриарх Максим (макар и с незначителни процесуални нарушения) говори фактът, че той е признат от всички поместни православни църкви. Освен това, при избора на патриарха са спазени каноничните правила на Православната църква, изискващи в избора на предстоятел на църквата да участват всички епископи на поместната църква, което бива изпълнено през 1971. По-подробно за спецификата на Устава на БПЦ по отношение на избора на патриарх, виж.: Бурега В. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии //
6. Бурега В. Посоч. съч.
7. Broun J. Schism in the Bulgarian Orthodox Church and its Repercussions on Religious Developments and the New Law of Confessions / George Fox University // OccasionalPapers on Religion in Eastern Europe. 2004. Vol. 24. Р. 25. URL: http://paperity.org/p/83893774/schism-in-the-bulgarian-orthodox-church-and-its-repercussions-on-religious-developments (дата обращения: 25.05.2018).

8. В публикуваните списъци фигурират следните митрополити: Старозагорският Галактион (Табаков), Видинският Дометиан (Топузлиев), Великотърновският Григорий (Стефанов),Американския, Канадски и Австралийски Иосиф (Босаков), Сливенският Иоанникий(Неделчев), Врачанският Калинник (Александров), Западно- и Средноевропейският Симеон (Костадинов) и сегашният патриарх Неофит (Димитров). Виж: Решение № 298.

17.01.2012 // Comdos.bg. URL: https://comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=384 (дата обращения: 25.05.2018).

9. Ловчанският митрополит Гавриил: "Раскрыли досье некоторых митрополитов, нопосмотрите, что они делают в своих епархиях" // Русская линия. 2012. 3 февраля. URL:http://rusk.ru/newsdata.php?idar=52922 (дата обращения: 01.06.2018).

10. Мъртвородените бебета вече няма да се третират от закона като биологичен отпадък // Православие. БГ. 2015. 17 юни. URL: http://www.pravoslavie.bg/България/мъртвородените-бебета-вече-няма-да-се/ (дата обращения: 02.06.2018).
11. Обръщение на Светия Синод на БПЦ-Българска Патриаршия // Българска Патриаршия.
12. 09 юли. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=178808 (дата обращения: 25.05.2018).

12. Българската църква въстана срещу йога учението // Darik News. 2015. 23 юни. URL:http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1458591 (дата обращения: 02.06.2018).

13. Извънредно патриаршеско и синодално обръщение към православния клир, миряните и държавните институции // Българска Патриаршия. 2015. 23 юни. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=177215 (дата обращения: 03.06.2018).

14. Пак там.
15. Становище на Св. Синод по повод предстоящото провеждане на гей парад в София // Българска Патриаршия. 2018. 15 май. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=263474 (дата обращения: 01.06.2018).

16. Становище на Светия Синод по повод Истанбулската конвенция // Българска Патриаршия. 2018. 22 януари. URL: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254101 (датаобращения: 02.06.2018).

17. Обръщение № 1085 на Св. Синод относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция // Българска Патриаршия. 2018. 22 януари. URL:http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254118 (дата обращения: 01.06.2018).

18. Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women anddomestic violence // Council of Europe. 2011. 11 May. URL: https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/rms/090000168008482e (дата обращения: 02.06.2018).

19. Handbook on European non-discrimination law // Council of Europe. 2010. Р. 92.
20. Ibid.
21. Кръстева К., Дочева Е. И молитви срещу третия пол от днес (Обзор) // 24 часа.
22. 23 януари. URL: https://www.24chasa.bg/novini/article/6678691 (дата обращения: 02.06.2018); Св. Синод призова парламента да не ратифицира Истанбулската конвенция: Тя отваря вратите към морален разпад // ГЛАСОВЕ. 2018. 24 януари. URL: http://glasove.com/categories/novini/news/sv-sinod-istanbulskata-konvenciya-otricha-biblejski-istini (дата обращения: 02.06.2018).

22. Как от защитник на Истанбулската конвенция църквата стана неин яростен противник // КАПИТАЛ. 2018. 23 януари. URL: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/01/23/3116939_kak_ot_zashtitnik_na_istanbulskata_konvenciia_curkvata (дата обращения: 02.06.2018).

23. Сред европейските държави от традиционно православния ареал, Истанбулската конвенция беше подписана от Сърбия, Румъния, Грузия, Черна гора и Кипър. Гърция, Украйна и Молдова подписаха документа, но не го ратифицираха- Виж: Chart of signatures and ratifications of Treaty 210 // Council of Europe. 2018. 3 July. URL: https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/210/signatures (дата обращения: 22.05.2018).
24. СМИ: в Болгарии по квотам Евросоюза находятся только три мигранта // РИА Новости. 2016. 26 мая. URL: https://ria.ru/world/20160526/1439789105.html (дата обращения: 02.06.2018).

25. Този подход се споделя например от В.А. Алексеев, който смята, что "бежанският поток съзнателно се насочва към страните, които следва да бъдат отслабени или дори да бъде разрушена социалната им инфраструктура и да се провокира в тях критично напрежение в резултат от появата в утвърдилата се социо-културна и религиозно-духовна среда на съвършено нетипични нови играчи". Виж: Алексеев В. Жестокий проект // Москва. 2016. Июнь.
26. Шумицкая Е.В. Болгария и Румыния // ЕС перед вызовом миграционного кризиса. Позиции европейских стран / Под ред. Н.К. Арбатовой, А.М. Кокеева. М.: ИМЭМО РАН, 2016. С. 41.

27. Медиите: България е приела едва трима мигранти по квотите на ЕС.
28. Св. Синод излезе с обръщение по въпроса за бежанците // Двери. 2015. 25 септември. URL: http://dveri.bg/9hyrk (дата обращения: 25.05.2018).
29. Извънредно обръщение на Св. Синод на БПЦ-БП по повод кризата с бежанците // Българска Патриаршия. 2016. 26 ноември. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=184530 (дата обращения: 02.06.2018).
30. Лесбосская декларация Папы Римского Франциска, Патриарха Константинопольского Варфоломея и архиепископа Афинского Иеронима // Благовест. 2016. 18 апреля. URL: http://blagovest-info.ru/index.php?ss=2&s=8&id=67684 (дата обращения: 02.06.2018).

31. Archbishop Ieronymos: Today we unite our voices in condemning the uprooting of the refugees // Basilica.Ro. 2016. 18 April. URL: http://basilica.ro/en/archbishop-ieronymos-today-we-unite-our-voices-in-condemning-the-uprooting-of-the-refugees/ (дата обращения: 02.06.2018).

32. Като пример можем да цитираме думите на Пирейския митрополит Серафим, че "инициативата на Римския папа да посети бежанците на гръцките остров Лесбос и съгласието с това на православните йерарси ги прави изпълнители на плановете на Фондация "Отворено общество" на Джордж Сорос, който трескаво се опитва да провали изпълнението на договора за връщане на нелегалните имигранти от Европа в Турция". Самото посещение на Римския папа на острова, в компанията на православните йерарси, "цели да провали връщането на нелегалните имигранти в Турция и отварянето на европейските граници за милиони преселнцици от Средния Изток, Магреб, Африка, Пакистан и Бангладеш". Виж: Пирейският митрополит Серафим: "Посещението на Римския папа в Гърция е свързан с опитите за легализиране на нелегалната имиграция на мюсюлмани в Европа" // Agionoros.
33. URL: http://www.agionoros.ru/docs/2323.html (дата обращения: 02.06.2018). Показателна е и оценката за създалата се ситуация на Фтиотидския митрополит Николай: "Подобен наплив на мигранти е безпрецедентен за Гърция. Преследваните сирийци се нуждаят от помощ и подкрепа. Мигрантите обаче не са само от Сирия, според статистиката те са от 72 различни държави. Защо всички са струпани в бедната Гърция? Това е необяснима загадка. Цялата ситуация вероятно е предварително планирана. Но, ако съществува план за постоянното заселване на имигрантите, в Гърция ще възникне много сериозен проблем. Ислямските фанатици-екстремисти смятат насилието срещу християните за свой дълг. Нашите политици би следвало да се замислят". Виж.: Фтиотидският митрополит Николай: "Преследването против Православието се осъществява в целия свят" // Agionoros.ru. URL: http://agionoros.ru/docs/2329.html (дата обращения: 02.06.2018).
34. Payne D.P. Nationalism and the Local Church: The Source of Ecclesiastical Conflict inthe Orthodox Commonwealth // Nationalities Papers. 2007. November. Vol. 35. № 5. Р. 839.

34. Така, през 2002, в Ниш, между епископите на на СПЦ и МПЦ-ОА беше подписан договор, според който МПЦ-ОА трябваше да получи статут на широка автономия в рамките на СПЦ. Под натискка на властите в Скопие обаче, Синодът на МПЦ-ОА се отказа от този договор. Единственият архиерей, който го подкрепи, беше епископ Йоан (Вранишковски). През 2002 той беше назначен от Архиерейския събор на СПЦ за екзарх на Сръбската Патриаршия в Македония, а през 2005 - за глава на автономната Охридска архиепископия, която започна да функционира на територията на Македония, паралелно с МПЦ-ОА. Македонската църква и правителството видяха в това заплаха за независимостта на страната. В крайна сметка, архиепискор Йоан, както и духовниците и привържениците на Охридската архиепископия, бяха подложени на преследвания от македонските правоохранитечни органи (по-подробно за това, виж например: Иоанн, архиепископ Охридский и митрополит Скопский. Свободен в неволе. М.: Даниловский благовестник, 2012).
35. През 2008. МПЦ-ОА подари част от мощите на св. Климент Охридки на българската катедрала в Пловдив. През 2014 висшето духовенство на МПЦ-ОА, съвместно с йерарсите на БПЦ, взе участие в тържеството в памет на св. св. Кирил и Методий, в софийската катедрала "Александър Невски".
36. Македонската църква подкрепи договора между България и Македония // Добролюбие.
37. 25 септември. URL: https://dobrotoliubie.com/?s=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B8+%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B8+%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F (дата обращения: 02.06.2018).

37. Игуменът на Бигорския манастир: Българи и македонци са братя, излезли от еднацивилизационна люлка // Двери. 2017. 17 август. URL: https://dveri.bg/uphhc (датаобращения: 20.08.2017).

38. Типични в това отношение са изказванията на историка Войн Божинов: "Македония заема най-значимото място в българската памет, като от незапомнени времена е един от стълбовете на нашата национална идентичност". Виж: Божинов В. Република Македония в съвременната геополитика. София, 2017. С. 9.
39. Така, по данни на българските медии, през 2017, около 72% ог гражданите на страната споделят това мнение, а още повече - около 91%, смятат, че говорят на един и същи език с македонците. Виж: 72 % от българите: С македонците сме един народ // OFF News. 2017. 17 ноември. URL: https://offnews. bg/obshtestvo/72-ot-balgarite-s-makedontcite-sme-edin-narod-669503.html (дата обращения: 02.06.2018); 91 % от българите категорични: С македонците говорим един език! //Dnes.bg. 2017. 17 ноември. URL: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/11/17/91-ot-bylgarite-kategorichni-s-makedoncite-govorim-edin-ezik.359535 (дата обращения: 02.06.2018).
40. Македонската архиепископия е готова да признае БПЦ за Църква-майка // БНТ.
41. 18 ноември. URL: https://www.bnt.bg/bg/a/priznava-li-makedonskata-arkhiepiskopiya-blgarskata-patriarshiya-za-tsrkva-mayka (дата обращения: 02.06.2018).

41. В пресата можеха да се прочетат твърдения, че самата МПЦ-ОА е станала обект на натиск от страна на властите. Като доказателства се цитира фактът, че в писмото липсват подписи на членове на Синода на МПЦ-ОА, както и, че самото обръщение е обнародвано не от главата на МПЦ-ОА митрополит Стефан (Веляновски), а е било предоставено от митрополита на Струмишката епархия на МПЦ-ОА Наум (Илиевски). Виж: Мерхеб В. Операция "Македониада" // 24 часа. 2017. 11 декабря. URL: https://www.24 chasa.bg/mnenia/article/6606666 (дата обращения: 02.06.2018). В медиите се цитираха и мненията на македонските архиереи относно пътищата за преодоляване на разкола. Преспанско-Пелатонийският митрополит Петър (Каревски) например смята, че трябва да се иска автокефалия от Константинополския патриарх, Дебърско-Кическият митрополит Тимотей (Йовановски) се обявява за получаване на Томос от Сръбската Патриаршия, докато "българският вариант" се подкрепя именно от митрополит Наум. Тези разногласията дадоха повод за предположения за възможен разкол в МПЦ-ОА. Виж: Силен обществен натиск върху БПЦ да признае Македонската църква // Двери. 2017.

22 ноември. URL: https://dveri.bg/uaxk4 (дата обращения: 15.06.2018).

42. Костадин К. А кога ще признаем и македонската църква? Виж офиц. блог К. Костадинова
43. 3 августа. URL: http://kostadin.eu/2017/08/03/%d0%b0-%d0%ba%d0%b e%d 0%b 3 %d 0%b 0 -%d1% 8 9 %d 0%b 5 -%d 0%bf %d1% 8 0 %d 0%b 8 %d 0%b7%d 0%b d%d0%b0%d0%b5%d0%bc-%d0%b8 %d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%86%d1%8a%d1%80%d0%ba/ (дата обращения: 20.08.2017); Bulgarian, Macedonian Orthodox Churches Edge Closer Despite Thorny History // Reuters. 2017. 27 November. URL: https://www.voanews.com/a/orthodox-churches-working-to-better-relationship/4139561.html (дата обращения: 20.08.2017); BulgarianBishops Agree to Lobby for Macedonian Church // Balkaninsight. 2017. 27 November.URL: http://www.balkaninsight.com/en/article/bulgarian-church-to-examine-macedonianplea-for-aid-11-27-2017 (дата обращения: 20.08.2017).

43. Божинов В. Република Македония в съвременната геополитика. С. 291.
44. Ibid.
45. Ibid.
46. След консултации с православните църкви Св. синод ще реши дали да признае македонската // Dnevnik. 2017. 20 ноември. URL: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/11/20/3081804_sled_konsultacii_s_pravoslavnite_curkvi_sv_sinod_shte/#commentswrapper(дата обращения: 20.08.2017).

47. Решение на Св. Синод по повод отправено писмо от Македонската православна църква // Българска Патриаршия. 2017. 27 ноември. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=249763 (дата обращения: 20.08.2017).

48. Президентът Румен Радев се срещна с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит // Президент РБ. 2017. 23 ноември. URL: https://www.president.bg/news4084/prezidentat-rumen-radev-se-sreshtna-s-negovo-sveteyshestvo-balgarskiya-patriarhneofit.html (дата обращения: 20.08.2017).

49. Бойко: Ако църквите ни си помагат, ще сме щастливи // Стандарт. 2017. 23 ноември. URL: http://www.standartnews.com/balgariya-politika/boyko_ako_tsarkvite_ni_si_pomagat_shte_sme_shtastlivi-365314.html (дата обращения: 20.08.2017).

50. Мерхеб В. Операция "Македониада".
51. Митрополит Иларион твърди в Сърбия, че македонският въпрос не може да се реши без СПЦ // ТелевизиJa Храм. 2018. 29 януари. URL: http://www.tvhram.rs/vesti/vesti-izcrkve/53/mitropolit-ilarion-kanonskim-okvirima-nezamislivo-makedonsko-pitanje-resava-bezvodece-uloge-spc (дата обращения: 20.08.2017).

52. Патриарх Варфоломей: Константинополь – Церковь-Мать для балканских народов // Союз православных журналистов. 2018. 17 апреля. URL: http://spzh.news/ru/news/52788-patriarkh-varfolomej-konstantinopolycerkovy-maty-dlya-balkanskih-narodov (дата обращения: 20.08.2017).

53. Митрополит Гавриил: Крайната цел е да получат благодатно служение и да бъдат приобщени към семейството на братските поместни православни църкви // Ловчанска Епархия. URL: http://predanie.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/ (дата обращения: 20.08.2017).

54. Митрополит Наум: МПЦ се опитва да присвои историята на българския народ //Добролюбие. 2018. 19 май. URL: https://dobrotoliubie.com/2018/05/19/%D0%BC%D0%B 8 %D1% 8 2 %D1% 8 0 %D 0 %B E%D 0 %B F %D 0 %B E%D 0 %B B%D 0 %B 8 %D1% 8 2 -%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BC-%D0%BC%D0%BF%D1%86-%D1%81%D0%B5-%D 0 % B E % D 0 % B F % D 0 % B 8 % D 1% 8 2 % D 0 % B 2 % D 0 % B 0 -% D 0 % B 4 % D 0 % B 0 -%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B2/ (дата обращения: 20.08.2017).

55. Мерхеб В. Операция "Македониада"; Църковното писмо от Македония крие политическа завера // Стандарт. 2017. 17 декември. URL: http://standartnews.com/mneniya/tsarkovnoto_pismo_ot_makedoniya_krie_politicheska_zavera-366237.html (дата обращения: 20.08.2017).

56. Решения на Св. Синод от заседанието на 14.05.2018 // Българска Патриаршия. 2018. 14 май. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=263400 (дата обращения: 20.08.2017).

57. Patriarchal and Synodical Epistle on the occasion of the 1000th anniversary of the establishment of the Bulgarian Archbishopric of Ohrid – 10th June 2018 // Българска Патриаршия. 2018. 12 юни. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=265659 (дата обращения: 18.06.2018).

Литература:

1. Алексеев В. Жестокий проект // Москва. 2016. Июнь. URL: http://moskvam.ru/publications/publication_1539.html (дата обращения: 04.06.2018).

2. Божинов В. Република Македония в съвременната геополитика. София, 2017.
3. Бойко: Ако църквите ни си помагат, ще сме щастливи // Стандарт. 2017. 23 ноември.URL: http://www.standartnews.com/balgariya-politika/boyko_ako_tsarkvite_ni_si_pomagat_shte_sme_shtastlivi-365314.html (дата обращения: 20.08.2017).

4. Бурега В. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии // Богослов.ru. 2008. 24 октября. URL: http://www.bogoslov.ru/greek/text/353078.html (дата обращения: 29.05.2018).

5. Българската църква въстана срещу йога учението // Darik News. 2015. 23 юни. URL: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1458591 (дата обращения: 02.06.2018).

6. И молитви срещу третия пол от днес // 24 часа. URL: https://www.24chasa.bg/novini/article/6678691 (дата обращения: 02.06.2018).

7. Игуменът на Бигорския манастир: Българи и македонци са братя, излезли от една цивилизационна люлка // Двери. 2017. 17 август. URL: https://dveri.bg/uphhc (дата обращения: 20.08.2017).

8. Извънредно обръщение на Св. Синод на БПЦ-БП по повод кризата с бежанците // Българска Патриаршия. 2016. 26 ноември. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=184530 (дата обращения: 02.06.2018).

9. Извънредно патриаршеско и синодально обръщение към православния клир, миряните и държавните институции // Българска Патриаршия. 2015. 23 юни. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=177215 (дата обращения: 03.06.2018).

10. Иоанн, архиепископ Охридский и митрополит Скопский. Свободен в неволе. М.:Даниловский благовестник, 2012.

11. Как от защитник на Истанбулската конвенция църквата стана неин яростенпротивник // КАПИТАЛ. 2018. 23 януари. URL: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/01/23/3116939_kak_ot_zashtitnik_na_istanbulskata_konvenciia_curkvata/ (дата обращения: 02.06.2018).

12. Лесбосская декларация Папы Римского Франциска, Патриарха Константинопольского Варфоломея и архиепископа Афинского Иеронима // Благовест. 2016. 18 апреля. URL: http://blagovest-info.ru/index.php?ss=2&s=8&id=67684 (дата обращения: 02.06.2018).

13. Македонската архиепископия е готова да признае БПЦ за Църква-майка // БНТ. 2017. 18 ноември. URL: https://www.bnt.bg/bg/a/priznava-li-makedonskata-arkhiepiskopiya-blgarskata-patriarshiya-za-tsrkva-mayka (дата обращения: 02.06.2018).

14. Мерхеб В. Операция "Македониада" // 24 часа. 2017. 11 декабря. URL: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6606666 (дата обращения: 02.06.2018).

15. Миграционный кризис в Европе / Под ред. А.П. Кошкина. Вып. 6. М.: ФГБОУВО "РЭУ им. Г.В. Плеханова", 2016.

16. Митрополит Гавриил: Крайната цель е да получат благодатно служение и дабъдат приобщени към семейството на братските поместни православни църкви // Ловчанска Епархия. URL: http://predanie.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/ (дата обращения: 20.08.2017).

17. Митр. Иларион в Сербии говорит, что македонский вопрос нельзя решить без СПЦ // ТелевизиJa Храм. 2018. 29 януари. URL: http://www.tvhram.rs/vesti/vesti-izcrkve/53/mitropolit-ilarion-kanonskim-okvirima-nezamislivo-makedonsko-pitanje-resava-bezvodeceuloge-spc (дата обращения: 20.08.2017).

18. Митрополит Ловчанский Гавриил: "Раскрыли досье некоторых митрополитов, но посмотрите, что они делают в своих епархиях" // Русская линия. 2012. 3 февраля.URL: http://rusk.ru/newsdata.php?idar=52922 (дата обращения: 01.06.2018).

19. Митрополит Пирейский Серафим: "Визит папы Римского в Грецию связан с попытками легализовать нелегальную иммиграцию мусульман в Европу" //Agionoros.ru.URL: http://www.agionoros.ru/docs/2323.html (дата обращения: 02.06.2018).

20. Митрополит Фтиотидский Николай: "Гонение против Православия идёт во всём мире" // Agionoros.ru. URL: http://agionoros.ru/docs/2329.html (дата обращения:02.06.2018).

21. Мъртвородените бебета вече няма да се третират от закона като биологичен отпадък // Православие. БГ. 2015. 17 юни. URL: http://www.pravoslavie.bg/България/мъртвородените-бебета-вече-няма-да-се/ (дата обращения: 02.06.2018).

22. Обръщение на Светия Синод на БПЦ-Българска Патриаршия // Българска Патриаршия. 2015. 9 юли. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=178808 (дата обращения: 25.05.2018).

23. Обръщение на Св. Синод относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция // Българска Патриаршия. 2018. 22 януари. URL: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254118 (дата обращения: 01.06.2018).

24. Патриарх Варфоломей: Константинополь – Церковь-Мать для балканских народов // Союз православных журналистов. 2018. 17 апреля. URL: http://spzh.news/ru/news/52788-patriarkh-varfolomej-konstantinopolycerkovy-maty-dlya-balkanskih-narodov (дата обращения: 20.08.2017).

25. Президентът Румен Радев се срещна с Негово Светейшество Българския патриархНеофит // Президент РБ. 2017. 23 ноември. URL: https://www.president.bg/news4084/prezidentat-rumen-radev-se-sreshtna-s-negovo-sveteyshestvo-balgarskiya-patriarhneofit.html (дата обращения: 20.08.2017).

26. Република България. Национален статистически институт. URL: http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011final_en (дата обращения: 24.05.2018).

27. Решения на Св. Синод от заседанието на 14.05.2018 г. // Българска Патриаршия. 2018. 14 май. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=263400 (дата обращения: 20.08.2017).

28. Решение на Св. Синод по повод отправено писмо от Македонската православнацърква // Българска Патриаршия. 2017. 27 ноември. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=249763 (дата обращения: 20.08.2017).

29. Решение № 298. 17.01.2012 г. // Comdos.bg. URL: https://comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE/Decision-View/p/view?DecisionID=384 (дата обращения: 25.05.2018).

30. Св. Синод излезе с обръщение по въпроса за бежанците // Двери. 2015. 25 септември. URL: http://dveri.bg/9hyrk (дата обращения: 25.05.2018).

31. Св. Синод призова парламента да не ратифицира Истанбулската конвенция:Тя отваря вратите към морален разпад // ГЛАСОВЕ. 2018. 24 януари. URL: http://glasove.com/categories/novini/news/sv-sinod-istanbulskata-konvenciya-otricha-biblejski-istini (дата обращения: 02.06.2018).

32. Силен обществен натиск върху БПЦ да признае Македонската църква // Двери. 2017. 22 ноември. URL: https://dveri.bg/uaxk4 (дата обращения: 15.06.2018).

33. След консултации с православните църкви Св. синод ще реши дали да признае македонската // Dnevnik. 2017. 20 ноември. URL: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/11/20/3081804_sled_konsultacii_s_pravoslavnite_curkvi_sv_sinod_shte/#comments-wrapper (дата обращения: 20.08.2017).

34. СМИ: в Болгарии по квотам Евросоюза находятся только три мигранта //РИА Новости. 2016. 26 мая. URL: https://ria.ru/world/20160526/1439789105.html (датаобращения: 02.06.2018).

35. Становище на Светия Синод по повод Истанбулската конвенция // БългарскаПатриаршия. 2018. 22 януари. URL: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=254101 (дата обращения: 02.06.2018).

36. Становище на Св. Синод по повод предстоящото провеждане на гей парад в София // Българска Патриаршия. 2018. 15 май. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=263474 (дата обращения: 01.06.2018).

37. Църковното писмо от Македония крие политическа завера // Стандарт. 2017.17 декември. URL: http://standartnews.com/mneniya/tsarkovnoto_pismo_ot_makedoniya_krie_politicheska_zavera-366237.html (дата обращения: 20.08.2017).

38. Шумицкая Е.В. Болгария и Румыния // ЕС перед вызовом миграционного кризиса. Позиции европейских стран / Под ред. Н.К. Арбатовой, А.М. Кокеева. М.:ИМЭМО РАН, 2016.

39. 72 % от българите: С македонците сме един народ // OFF News. 2017. 17 ноемвли. URL: https://offnews.bg/obshtestvo/72-ot-balgarite-s-makedontcite-sme-edin-narod-669503.html (дата обращения: 02.06.2018).

40. 91 % от българите категорични: С македонците говорим един език! // Dnes.bg.
41. 17 ноември. URL: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2017/11/17/91-ot-bylgaritekategorichni-s-makedoncite-govorim-edin-ezik.359535 (дата обращения: 02.06.2018).

41. Archbishop Ieronymos: Today we unite our voices in condemning the uprooting ofthe refugees // Basilica.Ro. 2016. 18 April. URL: http://basilica.ro/en/archbishop-ieronymos-today-we-unite-our-voices-in-condemning-the-uprooting-of-the-refugees/ (дата обращения: 02.06.2018).

42. Broun J. Schism in the Bulgarian Orthodox Church and its Repercussions on ReligiousDevelopments and the New Law of Confessions / George Fox University // OccasionalPapers on Religion in Eastern Europe. 2004. Vol. 24. Р. 19–28. URL: http://paperity.org/p/83893774/schism-in-the-bulgarian-orthodox-church-and-its-repercussions-onreligious-developments (дата обращения: 25.05.2018).

43. Bulgarian Bishops Agree to Lobby for Macedonian Church // Balkan Insight. 2017.27 November. URL: http://www.balkaninsight.com/en/article/bulgarian-church-to-examine-macedonian-plea-for-aid-11-27-2017 (дата обращения: 20.08.2018).

44. Bulgarian, Macedonian Orthodox Churches Edge Closer Despite Thorny History //Reuters. 2017. 27 November. URL: https://www.voanews.com/a/orthodox-churches-working-to-better-relationship/4139561.html (дата обращения: 20.08.2018).

45. Chart of signatures and ratifications of Treaty 210 // Council of Europe. 2018. 3 July. URL: https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/treaty/210/signatures (дата обращения: 22.05.2018).

46. Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence // Council of Europe. 2011. 11 May. URL: https://www.coe.int/en/web/conventions/full-list/-/conventions/rms/090000168008482e (дата обращения: 02.06.2018).

47. Handbook on European non-discrimination law // Council of Europe. 2010. Patriarchal and Synodical Epistle on the occasion of the 1000th anniversary of theestablishment of the Bulgarian Archbishopric of Ohrid – 10th June 2018 // Българска Патриаршия. 12 юни. URL: http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=265659 (дата обращения: 18.06.2018).

49. Payne D.P. Nationalism and the Local Church: The Source of Ecclesiastical Conflict in the Orthodox Commonwealth // Nationalities Papers. 2007. November. Vol. 35. № 5.

50. Religious Belief and National Belonging in Central and Eastern Europe // PewResearch Center. 2017. 10 May.__

* Авторът е научен сътрудник в Центъра за социални изследвания на Руския институт за стратегически изследвания