Трансформацията на NAFTA в контекста на новата геополитика на САЩ

брой 1 2019
Typography

На 30 септември 2018, приключиха проточилите се 14 месеца преговори между САЩ, Канада и Мексико за преразглеждане на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), като това стана буквално в последния момент, само няколко часа преди изтичането на установения от Вашингтон краен срок. Предварителният текст на новото Споразумение на САЩ, Мексико и Канада (USMCA), чиито обем е няколкостотин страници, беше подписан в края на ноември 2018 и ще влезе в сила след като бъде ратифициран от законодателните органи на трите държави. Тоест, това може да стане още през 2019.

Експертите оценяват UMSCA като победа за администрацията на американския президент Доналд Тръмп, който отдавна настояваше за промяна на NAFTA (както е известно, споразумението регулира търговията между трите страни, чиито общ обем надхвърля 1 трлн. долара).

Въпросът за бъдещето на NAFTA привлича вниманието не само в страните-участници в споразумението, но и далеч извън пределите на Америка. Политици и бизнесмени, експерти и медийни анализатори постоянно следяха напрегнатите тристранни преговори за промяна на неговите условия, които от почти четвърт век насам определяха характера на търговско-икономическите отношения между северноамериканските държави. Което е разбираемо, защото става дума за едно от най-големите (а по редица показатели - и най-голямото) интеграционни обединения на планетата, чиито членове играя ключова роля в световната икономика и търговия и оказват силно влияние върху развитието на глобалните икономически връзки. А фактът, че те успяха да преразгледат и модернизират действащото от 1994 насам споразумение, означава, че интеграцията между тях ще продължи и дори ще се задълбочи.

В същото време, за САЩ NAFTA e най-важното споразумение за регионална икономическа интеграция, което усилва позициите им в глобалната икономика и политика. Канада и Мексико са втория и третия външнотърговски партньор на Съединените щати след Китай. При това съвкупният им дял в американската търговия със стоки през 2017 достигна почти 30% (докато този на Китай беше 16,4%). Още по-висок пък е делът им в американския стоков износ, където на Канада се падат 18,3%, на Мексико - 15,7%, а на Китай - едва 8,4%.

NAFTA е интересна и заради факта, че в тази регионална търговско икономическа общност участват две силно развити държави (САЩ и Канада) и една възходяща сила с формиращ се пазар, в лицето на Мексико. Освен това, интересът на света към NAFTA се определя от обстоятелството, че общността се оказа обект на острата критика на Белия дом и на многобройните, откровено пропагандистки лични атаки от страна на президента Тръмп, превърнал реформирането на основните пунктове на досегашното Споразумение в една от основните цели на външноикономическата си политика.

Мястото на NAFTA в глобалната икономика и търговия

Както е известно, интеграционните процеси в Северна Америка имат сравнително дълга история и започват далеч преди подписването и влизането в сила на NAFTA. Пример за това са канадско-американските икономически връзки. Така, непосредствено след Втората световна война, през 1947 е приет, а след това и реализиран на практика, т.нар. "план Абот" (по името на тогавашния канадски финансов министър Дъглас Абот), който предвижда стимулиране на инвестициите на американските индустриални корпорации в редица водеши отрасли на икономиката на Канада. Той представлява своеобразен политически отговор на стратегическите стремежи и директния натиск на бизнеса в двете държави и дава силен тласък на икономическото сближаване между тях. През 1959 Вашингтон и Отава подписват споразумение за производство на военна техника, което води до възприемането на американските технологични стандарти от канадската отбранителна индустрия.

Знаково за развитието на двустранните отношения е споразумението от 1965 за либерализация на взаимната търговия с продукция на автомобилостроенето, което е ключов отрасъл и на двете икономики. И тъй като той е тясно свързан с много други икономически сектори, реализацията на споразумението засяга и тях, ускорявайки процеса на формиране на разклонена система от интеграционни, производствени и търговски връзки. На практика, в пространството на Северна Америка се изгражда регионален икономически комплекс, отразяващ интересите на влиятелни сегменти на бизнеса в двете съседни държави. Естествено, с течение на времето развитието на тези тенденции (особено на фона на обединителните процеси в Западна Европа, Латинска Америка и други райони на света) поставя на дневен ред и въпроса за институционализацията на американско-канадското икономическо сближаване. Така, през януари 1988, в резултат от тригодишни напрегнати преговори, е подписано американско-канадско споразумение за свободна търговия (FTA), според което в рамките на следващите десет години САЩ и Канада следва да премахнат повечето прегради в двустранната търговия и да положат допълнителни усилия за поощряване на взаимните инвестиции.

За разлика от европейския интеграционен проект, който се реализира най-вече "отгоре", т.е. благодарение на политическата воля на лидерите на западноевропейските държави, формирането на северноамериканския икономически алианс се осъществява предимно "отдолу", т.е. на корпоративно равнище. С други думи, движеща сила в интеграционните процеси в пространството на Северна Америка са

транснационалните корпорации (ТНК) и най-вече тези от САЩ, стремящи се да превърнат целия регион в единна индустриална и търговска зона. Що се отнася до правителствата във Вашингтон и Отава, те се включват към интеграционните проекти с цел да формулират и утвърдят системните норми и правила на регионалната икономическа игра, а също за да могат при нужда да защитят интереса на "своите" ТНК.

Създаването на FTA бе важна стъпка към формирането на по-широко интеграционно обединение с участието на Мексико, без което създаването на обща икономическа система на Северна Америка би останало недовършено. Този въпрос придоби особена острота през 90-те години на миналия век, на фона на рязко нарасналата конкуренция от страна на ЕС и стремителния възход на Китай и други азиатски държави. Под натиска на конкурентите, американските ТНК трябваше да ускорят проникването си на пазарите на съседните държави, за което се нуждаеха и от политическата подкрепа на Вашингтон. При това Мексико постепенно придоби стратегически интерес за САЩ, тъй като разполагаше със значителен потенциал за превръщането си в мащабна производствена база на американския бизнес. Сред аргументите за това беше сравнително големият мексикански вътрешен пазар (над сто милиона души), достатъчно развитата инфраструктура и наличието на многобройна и евтина работна сила. Стратегическият план на американските ТНК целеше създаването в северноамериканското пространство на моноцентрична система на търговско-икономически връзки, в чиито рамки САЩ трябваше да играят ролята на основния притегателен център, а Канада и Мексико - на негови периферни зони.

На свой ред, мексиканските политически и бизнес среди разчитаха, че интеграцията със САЩ и Канада ще изиграе решаваща роля за комплексната модернизацията на страната и ще помогне за преодоляването на натрупалите се изключително остри социално-икономически проблем. Сред тях са: структурната и технологична изостаналост на националната икономика, ниското ниво на инвестициите в производството, незначителният за мащабите на страната обем на външната търговия, огромният държавен дълг, недостигът на квалифицирани кадри, високата безработица, бедността, бумът на престъпността, трансграничният наркотрафик, ерозиращ националната сигурност, и масовата емиграция.

Що се отнася до Канада, отношението на местния политически и бизнес елит към евентуалното включване на Мексико в регионалните интеграционни процеси беще общо взето положително. В Отава с основание смятаха, че подобна стъпка би позволила разширяването на търговско-икономическите отношения не само с Мексико, но и с другите латиноамерикански държави и по този начин ще съдейства за диверсификацията на канадските външноикономически връзки, едностранно ориентирани към пазирите на САЩ. Освен това, канадците разчитаха, че при определени обстоятелства Мексико би могло да стане техен съюзник в търговско-икономическите спорове с Вашингтон.

Тоест, и трите северноамерикански държави (всяка по свои причини) бяха заинтересовани от развитието на регоналните интеграционни процеси. Благодарение на това стартиралите през 1991 тристранни преговори приключиха през декември 1992 с подписването на Договор за северноамериканска зона за свободна търговия, влязъл в сила от 1 януари 1994. Създавайки това регионално търговско-икономическо обединение САЩ, Канада и Мексико пристъпиха към формирането на най-голямото интеграционно пространство на планетата, на което се падат 14,6% от земната суша, 6,6% от световното население, 28% от глобалния БВП и 7% от международната търговия със стоки и услуги.

Разбира се, в течение на следващите над двайсет години функционирането на NAFTA се сблъскваше с немалко проблеми и трудности, в резултат от често противоположните бизнес-интереси на компаниите от страните участници, както и заради конюнктурните или дългосрочни промени. В частност, особено остри спорове възникваха периодично във връзка с търговията с т.нар. "чувствителни стоки", имащи ключово значение за националните производители и потребители. Става дума най-вече за продоволствените стоки: месна и млечна продукция, пресни плодове и зеленчуци, захар. Освен това, сериозни разногласия пораждаха националните системи на трудови отношения, трансграничната миграция на работна сила, както и правните аспекти на инвестиционната активност.

Въпреки това, чак до появата на Донолд Тръмп в Белия дом, никой от участниците в NAFTA не поставяше въпроса за необходимостта от радикално преразглеждане на Споразумението. Разискваше се само евентуалното му допълване с нови раздели, отразяващи променените търговско-икономически реалности, или пък то да стане по-гъвкаво с цел да се повиши търговската привлекателност на NAFTA, т.е. зоната да стане притегателна за капиталите на европейските и азиатски корпорации.

След победата на Тръмп всичко това се промени, тъй като новият президент на САЩ започна да отправя директни нападки срещу NAFTA, периодична заплашвайки, че ще изтегли страната си от Споразумението. При това се създаде впечатление, че той не харесва нищо в него, а и критиките му не бяха особено оригинални. Така, Вашингтон обвиняваше партньорите си, че "изтеглят" на своя територия американските производствени мощности, деиндустриализират американската икономика и увеличават активното си салдо в търговията със САЩ.

Все пак, за разлика от ситуацията в американско-китайските отношения, Тръмп не обвиняваше Канада и Мексико в "нечестни търговски практики", но пък твърдо настояваше за трансформиране на договора за северноамериканска интеграция. В крайна сметка, подложени на натиска на Вшингтон, Мексико и Отава просто нямаха друг избор, освен да склонят да преговарят за реформирането на NAFTA.

Eфектите от интеграцията

В същото време, критичната реторика на Тръмп по отношение на NAFTA игнорира положителните ефекти от интеграцията за икономиките на трите стран, включително тази на САЩ. По-долу ще се опитам да очертая някои от тях.

На първо място, през периода 1993-2017 търговският стокообмен между страните от NAFTA е нараснал четирикратно - от 297 до 1170 млрд. долара, което доведе до ръст на производството и заетостта, приходите на корпорациите и данъчните постъпления в бюджетите на САЩ, Мексико и Канада. През този период износът на американски стоки към двете съседни държави нарасна от 142 до 525 млрд. долара, а вносът от тях - от 151 до 614 млрд. Наистина, дефицитът на САЩ в търговията с партньорите от NAFTA им също нарасна, но много по-малко, отколкото ръстът на отрицателното салдо в търговията на Съединените щати с останалия свят.

На второ място, намаляването или пълната отмяна на вносните мита в рамките на NAFTA доведе до спад на стойността на внасяните стоки, което пък съдейства за ограничаване на инфлационните процеси и позволи на Федералния резерв на САЩ и Централните банки на Канада и Мексико да запазят основните лихвени проценти на сравнително ниско равнище. За САЩ беше особено важно поевтиняването на вноса на мексиканския и канадския петрол, тъй като американският пазар се намираше в критична зависимост от петролния внос от чужбина. По същия начин (благодарение на по-интензивните вътрешнозонални обмени) съверноамериканската интеграция помогва за частично понижаване на цените на много продоволствени стоки, включително месна продукция и пресни плодове и зеленчуци.

На трето място, по експертни данни, участието на САЩ в NAFTA им осигуряваше годишен ръст от 0,5% на националния БВП. При това, основните бенефициенти бяха предприятията от автомобилната индустрия, селското стопанство и сферата на услугите. В частност, понижаването на традиционно високите мексикански мита върху вноса на храни позволи на американските фермери съществено да увеличат износа на месо, ориз, соеви продукти, ябълки, царевица, растителни масла и т.н. на мексиканския пазар. В резултат от това Мексико и Канада се превърнаха в основни купувачи на стоките на селскостопанските производители от САЩ. Паралелно с това, интеграцията на северноамериканските пазари беше от решаващо значение за модернизацията на американското автомобилостроене, което през 80-те и 90-те години на миналия век значително отстъпваше в конкуренцията с японските и западноевропейски автомобилни производители. В рамките на NAFTA (от канадската провинция Онтарио, през Детройт, към северните щати на Мексико) се формира конкурентоспособна производствена верига на северноамериканското автомобилостроене, чиито предприятия са тясно свързани помежду си. Така например, 70% от детайлите и компонентите на кросоувъра Honda CR-V, който се сглобява в завода в мексиканския щат Халиско, са произведени от предприятия в САЩ и Канада.

На четвърто място, напук на твърденията на Доналд Тръмп, участието в NAFTA, като цяло, имаше благоприятно въздействие върху американския пазар на работна сила. Нарастването на експортно ориентираното към Канада и Мексико производство доведе до появата в САЩ на пет милиона нови работни места. Около 43% от всички американски компании-износителки (над 130 хил. предприятия) доставят продукцията си на мексиканския и канадския пазари. Дори и вносът от тези страни способства за ръста на заетостта в САШ, тъй като 40% от стоките, купувани в Мексико, са създадени и разработени в американски лаборатории и дизайнерски центрове. Тук е мястото да отбележа, че канадските власти също оценяваха положително влиянието на NAFTA върху трудовия пазар. По техни данни, около 9 млн. работни места в САЩ зависят от доставките на стоки и услуги на пазара на Канада.

На пето място, приетият със споразуменията за NAFTA гаранционен механизъм за частните чуждестранни инвестиции радикално промени ситуацията в тази сфера. Ако преди мексиканските и канадските власти ограничаваха притока на инвестиции на корпорациите от САЩ, опасявайки се, че икономиките им могат да се окажат под чужд контрол, сега Мексико и Канада на практика премахнаха всички прегради пред транснационалния капитал. В резултат от това, през периода 1993-2016, американските ТНК увеличиха директните си инвестиции в двете съседни държави 5,3 пъти - от 85,1 до 451,5 млрд. долара, т.е. от 8% на 16% от съвкупния БВП на Мексико и Канада през съответните години.

Наличието на значителни положителни ефекти даваше основание да се прогнозира, че NAFTA ще продължи да функционира успешно и занапред, макар мнозина да твърдяха, че Споразумението следва да бъде модернизирано. В частност, то не отчиташе някои нови явления (като електронната търговия например), възникнали през последните две десетилетия и оказващи нарастващо въздействие върху развитието на глобалната икономика. От по-сериозно внимание се нуждаеха и някои други актуални теми, като защитата на интелектуалната собственост, опазването на околната среда, сътрудничеството в енергийната сфера, състоянието на трудовия пазар и т.н. Освен това, политическите и бизнес средите в САЩ, Мексико и Канада бяха обезпокоени от рязко изострилата се конкуренция на глобалните пазари (включително на техните собствени) от страна на азиатските държави и най-вече на Китай. В тази връзка, реформирането на NAFTA трябваше да гарантира максимално благоприятни условия за повишаване на международната конкурентоспособност на северноамериканските икономики.

Позициите на Вашингтон, Отава и Мексико относно реформирането на NAFTA

Подготвяйки се за преговорите за "модернизиране" на споразумението за северноамериканската интеграция, трите държави участнички очертаха изходните си позиции. Първи го сториха мексиканците, които очевидно си бяха направили съответните изводи от гръмките и провокационни предизборни декларации на Тръмп. Когато той спечели президенските избори, в Мексико осъзнаха, че преразглеждането на условията на NAFTA е неизбежно, затова президентът на страната Енрике Пеня Нието формулира позицията на страната си на предстоящите преговори още в края на януари 2107, т.е. веднага след като Тръмп влезе в Белия дом. Тя беше озаглавена: "Отношенията със САЩ: нито конфронтация, нито подчинение, а диалог и договореност", и включваше пет основни принципа и десет конкретни цели. Сред принципите бяха: защита на националния суверенитет, уважаване на правовата държава, търсене на взаимна изгода, привързаност към идеята за северноамериканската интеграция и стремеж към интегрален характер на постигнатите споразумения. Що се отнася до целите, мексиканското ръководство акцентира върху редица ключови въпроси, част от които не бяха пряко свързани с проблематиката на NAFTA, но касаеха най-деликатните аспекти на взаимоотношенията със съседните държави. В частност, три точки от мексиканския "дневен ред" бяха посветени на положението на мигрантите в САЩ и необходимостта да се спазват правата им, включително свободното превеждане на парични средства в Мексико. Друга точка беше посветена на съвместните действия на Мексико и Вашингтон за подпомагане на социално-икономическото развитие на държавите от Централна Америка, които са основния източник на нелегалната миграция и наркотрафика към САЩ. Петата точка пък касаеше нелегалния оръжеен износ от САЩ за нуждите на мексиканските престъпни картели. Останалите пет цели в мексиканската програма за преговори пряко засягаха реформирането на NAFTA:

- стимулиране на режима на свободна търговия в системата на икономическите отношения между САЩ, Мексико и Канада и увеличаване на мексиканския износ в САЩ и Канада на основата на "лоялната конкуренция";

- с цел модернизирането на NAFTA в Споразумението да бъдат включени и нови икономически отрасли, като телекомуникации, енергетика и електронна търговия;

- в модернизирания текст на договора да се съдържат точки, стимулираши повишаването работната заплата на мексиканските работници, като според президента Пеня Нието, в основно конкурентно предимство на Мексико следва да се превърне не ниската стойност на работната сила, а високата производителност на труда;

- да бъдат защитени и стимулирани националните и чуждестранните инвестиции в мексиканската икономика, а също да се подписват такива споразумения, които да внушават доверие у международните инвеститори;

- да се гарантира утвърждаването на принципите на добросъседства в отношенията със САЩ, като в тази връзка мексиканският президент призова "да не строим стени, а мостове", очевидно намеквайки за скандалното предизборно обещание на Тръмп да изгради стена по цялата южна граница на страната.

Тоест, делегацията на Мексико на преговорите за бъдещето на NAFTA залагаше на по-широкия подход към по-нататъшното развитие на северноамериканската интеграция и беше готова да се противопостави на опитите на вашингтонската администрация да ограничи търговско-икономическото взаимодействие между трите съседни държави. В същото време мексиканците, които са крайно заинтересовани от запазването на зоната за свободна търговия, бяха настроени да преговарят и да търсят взаимноприемливи компромисни решения на спорните въпроси.

Междувременно, на 18 май 2017 Тръмп официално уведоми Конгреса за намерението на президентската администрация да търси преразглеждане на договора за условията на търговията с Канада и Мексико (както е известно, законът изисква Белият дом да информира Конгреса поне 90 дни преди началото на търговски преговори с чужди държави). През юли пък, САЩ публикуваха своята платформа за преговорите за реформиране на NAFTA, която беше уточнена през ноември 2017. Този обемист документ, съдържащ 22 раздела и цели сто точки, отразяваше предимно критичната позиция на държавната администрация по отношение на резултатите от функционирането на NAFTA за американската икономика. Както се посочва в увода на документа: "президентът смята, че NAFTA не беше изгодна сделка за мнозина американски работници и за бизнеса". Именно въз основа на този подход на Тръмп бяха формулирани и задачите пред делегацията на САЩ на предстоящите преговори.

Тук следва да отбележа, че в хода на самите преговори, както и по време на обсъждането и от многобройните представители на американския политически елит и еспертите - икономисти и юристи, позицията на Вашингтон периодично биваше коригирана и допълвана. Ако трябва да обобщя основните претенции на САЩ към партньорите им от NAFTA (освен станалия вече банален призив за балансиране на търговията в рамките на свободната зона чрез понижаването на американския дефицит), следва да акцентирам върху следните моменти:

- да се запази свободният достъп на повечето американски индустриални стоки на мексиканския и канадския пазари, като в същото време бъдат защитени интересите на САЩ в онези сектори, които са "най-чувствителни" за американските компании;

- да се разшири износът на американска селскостопанска продукция в двете съседни държави, включително чрез премахване на ограниченията за внос в Канада на млечни продукти и птиче месо, а също да се настоява за отмяна на дискриминационните прегради, затрудняващи износа на пшеница и алкохол от САЩ;

- да се актуализират и увеличат изискванията към "северноамериканската продукция" (т.е. към онази част от добавената стойност на продукта, която е произведена в държавите членки на NAFTA), внасяна безмитно в САЩ, Канада и Мексико, като в частност се поставя задачата за повишаване дела на "северноамериканските" детайли и компоненти в стойността на автомобилите от 62,5% до 85%;

- да се акцентира върху сътрудничеството в сферата на енергетиката за да се гарантира енергийната сигурност и независимост на северноамериканските държави и се постигне ръст на производството на енергоносители чрез увеличаване на инвестициите;

- да бъде улеснен достъпът на американските компании до държавните поръчки в Канада и Мексико и да нараснат възможностите на телекомуникационните фирми от САЩ да се конкурират свободно на пазарите на тези две държави;

- канадското и мексиканското национални законодателства да се адаптират към това на САШ по въпросите за "адекватната и ефективна" защита на интелектуалната собственост;

- да бъдат приети правила, които ограничават или напълно премахват все още съществуващите секторни и други ограничения върху активността на американските инвеститори в Канада и Мексико;

- да се реформира предвиденият в Споразумението за северноамериканските зона за свободна търговия механизъм за разрешаване на споровете между участниците в NAFTA (например, като се разшири практиката на предварителни консултации с цел бързо намиране на взаимноприемливи решения);

- в новото споразумение за NAFTA да бъде включена т.нар. "ограничителна клауза", предвиждаща автоматичното му прекратяване след пет години, ако и тримата участници не изразят изрично желание то да бъде продължено за още пет години (по този начин САЩ целяха да си запазат правото да излязат от споразумението, ако сметнат това за необходимо);

- всички въпроси, свързани с практическата реализация на концепцията на Тръмп "купувай американски стоки", да останат извън рамките на новото споразумение.

Очевидно, предвид ключовата роля на САЩ в NAFTA, именно лансираните от американската делегация предварителни условия се оказаха определящи за съдържанието на последвалата дискусия, както и за целия ход на преговорите. Нещо повече, самото публикуване на позицията на САЩ по преговорите повлия много сериозно за окончателното формулиране на позицията на Канада, която последна обяви подхода си към проблема за реформирането на северноамериканския търговски договор - само няколко дни преди началото на първия кръг на преговорите.

В основата на канадската позиция беше запазването на някои, изгодни за Отава, точки от първоначалното споразумение за NAFTA, като например: изключване от сферата на действия на договора на канадските "културни сектори" (книгоиздаването, радио- и телевизионните програми и т.н.), както и на съществуващата в тази страна сравнително строга система на държавно регулиране на пазарите на месна и млечна продукция. Освен това, канадската делегация получи указания да настоява за намаляване на бюрократичното бреме върху бизнеса и хармонизиране на касаещите бизнеса норми и правила в САЩ, Канада и Мексико, както и включване в новото споразумение на специални раздели, касаещи екологичните проблеми, правата на коренните народности, джендерните и трудовите отношения. По този начин, правителството в Отава се опитваше да придаде на договора за NAFTA по-ясно изразени "прогресивни" характеристики.

Формулирайки по този начин своите изходни позиции, делегациите на трите държави стартираха преговорите помежду си, като постигането на компромис беше изключително важно най-вече за Мексико и Канада, чиито външноикономически връзки са ориентирани предимно към пазарите на САЩ.

Как се развиха преговорите

Преговорите за преразглеждане условията за северноамериканската интеграция започнаха през август 2017. Тръмп постави начело на делегацията на САЩ търговския представител Робърт Лайтхайзър, начело на мексиканската застана министърът на икономиката Иделфонсо Гуахардо, а на канадската - външният министър Кристина Фрийланд. Общо, в преговорите бяха ангажирани стотици експерти, обединени в трийсетина работни трупи. Въпреки многократните остри декларация на президента на САЩ по адрес на партньорите от NAFTA, първоначално членовете и на трите делегации бяха убедени, че новото споразумение може да стане факт още до края на 2017. Оказа се обаче, че са били прекалени оптимисти. Процесът на преговорите се проточи, като позитивните очаквания периодично се сменяха с усещане за неминуем провал.

По-голямата част от проблемите, с които се сблъскаха участниците в преговорите, бяха породени от две обстоятелства. Първото беше обективно и беше свързано с необходимостта да бъдат променени повечето точки в споразумението за NAFTA, както и да се подготвят и съгласуват новите раздели в него. Второто обстоятелство пък беще по-скоро субективно и беше продиктувано от упорития стремеж на Тръмп да постави в центъра на внимането само интересите на САЩ, което нямаше как да не затрудни постигането на взаимноприемливи договориности.

В същото време по редица спорни въпроси американската делегация се сблъска с обединения фронт на Канада и Мексико, опитващи да се противопоставят на политическия натиск на Вашингтон. В отговор Тръмп периодично се опитваше да шантажира партньорите си, заплашвайки ги с едностранното излизане на САЩ от NAFTA, като по този начин провокираше силното недоволство на значителна част от бизнес кръговете в трите държави, заинтересовани от запазването на зоната за свободна търговия. Тук е мястото да посоча, че още преди началото на преговорите американските и мексикански бизнесмени, членуващи в Американско-мексиканската търговска палата, се обединиха в защита на интеграцията и представиха свои, собствени предложения относно съдържанието на модернизирания договор. Впрочем, те и впоследствие продължиха с опитите да повлияят върху процеса на подготовката на новия вариант на тристранното споразумение.

В началото на март 2018 приключи седмият кръг на преговорите без да бъде постигнато съгласие по всички основни точки на дневния ред. Ситуацията се усложни допълнително от решението на Тръмп да повиши от 31 май митата върху вноса на стомана и алуминий (съответно, с 25% и 10%). Сред пострадалите от тази мярка се оказаха мексиканските и канадски металургични компании, за които пазарът на САЩ е приоритетен. В отговор премиерът на Канада Джъстин Трюдо нареди да бъдат предприети ответни мерки и одобри налагането на мита върху американски стоки на обща стойност 16,6 млрд. долара.

В резултат от това се създаде впечатлението, че преговорите окончателно са попаднали в задънена улица. В този момент Тръмп реши да използва изпитания метод "разделяй и владей", предлагайки (като изход от ситуацията) да бъде подписано двустранно американско-мексиканско споразумение. За целта Белият дом използва резултатите от президентските избори в Мексико, провели се на 1 юли 2018. Както е известно, на тях победи опозиционният кандидат-левичар Андрес Мануел Лопес Обрадор, който беше заинтересован въпросът за реформирането на NAFTA да бъде решен преди официалното му встъпване в длъжност на 1 декември 2018 и затова подкрепи идеята на американския президент. Както отбеляза и самият Тръмп, за него се оказа  по-лесно да се споразумее с левичаря Лопес Обрадор, отколкото с предшественика му - американския възпитаник Енрике Пеня Нието. Впрочем, за последния също беще от полза да приключи мандата си с подписването на един толкова важен международен договор, затова пътят към лансираната от Белия дом "сепаративна сделка" се оказа открит.

За по-малко от два месеца делегациите на САЩ и Мексико успяха да преодолеят всички "препъни камъни" в хода на преговорите. При това мексиканците се отказаха от редица искания, които бяха важни и за Отава. Например от чл.19 на Споразумението, който канадците използваха за да подкрепят националните износители на дървен материал. Тоест, в крайна сметка, Тръмп постигна своето, трансформирайки тристранните преговори в двустранни.

Геополитическият натиск

В края на август 2018 президентът на САЩ съобщи, че американската и мексиканската делегация на преговорите за преразглеждане на условията на NAFTA са разрешили всички спорни въпроси и са подготвили предварителния текст на ново двустранно споразумение. Според Тръмп: "Америка най-сетне обърна страницата на десетилетната несправедлива търговия, жертва на която беше нашият просперитет и която унищожаваше нашите компани и богатството на нацията".

Това заявляние на Тръмп имаше знаков характер. На първо място, беше сложен край на 13-месечния преговорен маратон, по време на който подписаният през 1992 първоначален договор беше много сериозно преразгледан. На второ място, в заключителния етап от преговорите от тях "изпадна" Канада, контактите с която бяха подновени едва след постигането на двустранното американско-мексиканско споразумение. На трето място, Тръмп, който нарече NAFTA "най-лошия търговски договор", подписван някога от Вашингтон, специално подчерта, че новото американско-мексиканско споразумение отговаря на интересите на индустрията и селското стопанство на САЩ. Тоест, той обяви, че поставената от самия него в началото на преговорите цел вече е постигната.

В средата на септември 2018 Тръмп отново засегна темата за преговорите за реформиране на северноамериканската интеграция, потвърждавайки намерението абревиатурата NAFTA да бъде заменена с "пакт между САЩ, Мексико и Канада - USMCA. При това, той не изключи възможността въпросното обединение да бъде редуцирано до само двама участници - САЩ и Мексико (USMA).

Според известния икономист и финансист, главен икономически консултант и анализатор на Bloomberg Мохамед ел-Ериан, споразумението с Мексико следва да се разглежда в контекста на опита за понижаване на напрежението в търговските спорове с Европейския съюз и стратегическия курс на Тръмп към създаване на общ атлантически търговско-икономически и финансов фронт срещу Китай. Ел-Ериан смята, че най-подходяща за оценка на политиката на Тръмп изглежда "теорията на игрите", като в случая под игра се разбира процесът, в който участват държавите, борещи се да реализират своите интереси. Той твърди, че Тръмп използва различни стратегии в отношенията с партньорите, но всеки път се стреми да постигне от тях отстъпки в полза на САЩ. Алтернативна стратегия може да стане (ако в крайна сметка Пекин отстъпи пред натиска на Вашингтон и склони да приеме ролята на негов "младши партньор") постигането на всеобхватно американско-китайско споразумение, което да промени радикално глобалния търговско-икономически пейзаж. В този смисъл, действията на сегашния американски президент очевидно целят да повторят "ефекта Рейгън", т.е. постигането на глобална геополитическа трансформация на основата на отслабването на Съветската империя. В сегашните условия пък, може да се говори за своеобразен "ефект на Тръмп", т.е. за икономически еквивалент на тогавашния геополитически прелом. Паралелът с епохата на Рейгън дава възможност за по-точна оценка на перспективите пред северноамериканската интеграция. След подписването на американско-мексиканското и американско-канадското споразумения, приключва един сложен и поучителен етап от реформирането на NAFTA, който се вписва в общата тенденция, характеризираща дълбоката трансформация на глобалната икономика и търговия, както впрочем и на целия световен ред.

В крайна сметка опитът на Тръмп да предоговори условията на северноамериканската интеграция, който беше интегрална част от стратегията му "мир чрез сила", се увенча с успех, осигурявайки на САЩ значителни търговско-икономически и политически предимства, за което самия той открито заяви на Генералната асамблея на ООН в края на септември 2018. Въпросът опира до това, че развитието на глобализационните процеси не само открива пред американските ТНК безпрецедентни възможности за овладяване на световните пазари, но и стимулира появата на нови регионални и глобални играчи, способни успешно да се конкурират със САЩ в икономическата и политическата сфери. А, както е известно, търговските загуби водят и до загуба на политически позиции и тъкмо това е причината Тръмп да се ориентира към водене на търговски войни, да игнорира многостранните споразумения, да шантажира ЕС, остро да се конфронтира с Китай и да ескалира санкциите срещу Русия, Иран и Венецуела. Тоест, геополитиката мощно се намества в икономиката, в резултат от което ситуацията в света става все по-нестабилна и труднопрогнозируема. И тъкмо в тези турбулентни условия се решаваше съдбата на интеграцията в северноамериканското пространство. В този смисъл, появата на USMCA (или "новата NAFTA") нямаше как да не се случи, тъй като в региона са концентрирани жизненоважни интереси на САЩ, в същото време обаче, мощният геополитически натиск при формулирането на новата Споразумение, показва, че новият вариант на обединението на трите северноамерикански държави силно ще се различава от досегашния.

Разликите между USMCA и NAFTA

Новото споразумение USMCA, което ще замени NAFTA включва 34 глави (срещу 22 в предишното) и 12 допълнителни двустранни писма (side letter), съдържащи определени ангажименти.Според експертите, сновните различия между USMCA и NAFTA са следните:

- по искане на САЩ, в USMCA се приема че срокът на действие на споразумението е 16 години, с възможност той да бъде удължен. При това обаче се поставя условие, след шест години да бъде осъществен всестранен анализ на резултата от него (споразумението за NAFTA беше безсрочно);

- двете допълнителни споразумения към NAFTA, касаещи екологията и трудовите отношенията, вече са включени като отделни глави в основния текст на USMCA, като са осъвременени, освен това се предвиждат по-строги мерки за контрол на изпълнението им;

- включени са редица нови глави, посветени на такива актуални за ХХІ век въпроси, като цифровата търговия, участието на малките и средни компании във външноикономическата активност, борбата с корупцията, макроикономическата политика и валутния курс;

- Канада прие да отвори частично за американския износ своя стриктно регулиран от държавата пазар за млечни продукти (до 3,59%), както и да премахне въведения през юли 2016 седми, най-нисък клас мляко, постъпващо за преработка - една мярка, която породи крайно негативна реакция в САЩ, тъй като даваше неоправдани преференции на канадските производители за сметка на фермерите на разположените в близост до границата американски щати Ню Йорк и Уискънсин. Незначителните мащаби на тази отстъпка обаче, говори за това, колко упорит е бил пазарлъка, както и колко малко всъщност са отстъпили канадците и то при положение, че отказът от съществуващата в Канада държавна система за регулиране на пазарите на мляко, птиче месо и яйца (supply management) беше сред основните искания на Тръмп по време на преговорите;

- най-големите промени, при това осъществени най-вече за сметка на Мексико, касаят правилата на северноамериканската търговия с автомобили и части за тяхното производство. Сред основните нововъведения тук са: увеличаването, по искане на САЩ, на т.нар. "северноамериканско съдържание" в стойността на автомобилите, необходимо за да могат те да попаднат в списъка на безмитни товари, от сегашните 62,5% до 75% (първоначално САЩ настояваха за 80-85%, плюс ангажимента, чисто американското съдържание, т.е. онова "made in USA", да не пада под 50%); изискването 40% от стойността на северноамериканските автомобили да бъде произведена от работници, чиято заплата не надхвърля 16 долара на час, което трябваше да отслаби конкурентното предимство на Мексико, като локация с евтина работна сила, или изискването до 70% от стоманата и алуминия, използвани в автомобилното производство, да имат "северноамерикански произход";

- Канада и Мексико склониха да усилят на своя територия защитата на интелектуалната собственост, като сред най-важните отстъпки е решението да се увеличи срока на патентната защита за най-съвременните и иновационни лекарства (от типа на "биопрепаратите") от 8 на 10 години, както и да се удължи срока на действие на авторските права след смъртта на автора от 50 на 70 години; Освен това двете страни повишиха разрешените максимуми на онлайн-покупките за своите физически и юридически лица, за които не трябва да се плащат мита (Канада - от 20 на 150 долара, а Мексико - от 50 на 100 долара).

Характеризирайки постигнатото на 30 септември 2018 споразумение, склонният към самореклама Тръмп го нарече "напълно ново споразумение", "най-важното споразумение, подписано някога" и "най-модерното, съвременно и балансирано търговско споразумение в историята на САЩ". Впрочем, той го определи и като "невероятна търговска сделка" и "историческа транзакция".

Повечето анализатори обаче смятат, че може да се говори за далеч по-скромни промени и допълнения, т.е. за своеобразен "ремонт" на старото споразумение за NAFTA с цел да бъде модернизиран този поостарял 25-годишен документ, при това изцяло в полза на САЩ. Така, според председателя на Правната комисия на Сената Чък Грасли, "предстои Конгресът да гласува едно споразумение, което на 95% повтаря основните постановки на NAFTA".

Какво постигнаха тримата участници

Постигането на споразумението USMCA беше посрещнато положително и в трите държави участнички. Сред управляващите и големия бизнес в Канада и Мексико то породи определено облекчение, доколкото двете страни съумяха да не допуснат събитията да се развият по най-лошия възможен сценарий, т.е. избягнаха изтощителна търговска война с "американския гигант". Или, както коментира канадската телевизия CTV News: "споразумението е не толкова победа, колкото чудесно избавление". Впрочем, за нетърпението, с което в страната очакваха това събитие, говори и фактът, че между съобщението за постигнатото споразумение и посветеното на това събитие заседание на канадското правителство минаха само 30 минути, като премиерът Джъстин Трюдо и членовете на кабинета се събраха в неделя, още в 10 сутринта за да изразят удовлетворението си от постигнатото.

Според повечето анализатори, споразумението USMCA е изгодно, макар и в различна степен, и за тримата участници в него.

Разбира се, най-много спечелиха САЩ, които проведоха тези преговори от позиция на силата, превръщайки ги своеобразен пазарлък, съпроводен от множество заплахи и нарастващ натиск, а най-малко спечели Мексико, което беше принудено на направи по-големи отстъпки, отколкото Канада. Що се отнася да последната, тя в общи линии съумя да защити икономическите си интереси. Отстъпките на Отава пред натиска на Вашингтон бяха сравнително малки и премерени. Както се посочва по този повод в коментара на водещото канадско политическо списание Maclean’s: "Тръмп победи, но не толкова безапелационно, за може да да се твърди, че Трюдо е загубил".

Най-важните промени, които са от полза на САЩ, са следните:

- съществено беше увеличено задължителното "северноамериканско съдържание" в стойността на автомобилите, произведени в Канада и Мексико, и беше приета нова норма, регламентираща използването на "скъп" труд при тяхното производство (подобно изискване няма в нито едно друго търговско споразумение);

- беше разширен достъпът на американски млечни продукти на канадския пазар, както искаха фермерите от Ню Йорк и Уискънсин и лично Тръмп;

- беше усилен механизмът за защита на интелектуалната собственост в Канада и Мексико и удължен срокът на действие на патентите на биопрепаратите, за което настояваше фармацевтичната индустрия в САЩ;

- срокът на действие на споразумението за USMCA беше фиксиран на 16 години, със задължителен анализ на резултатите от действието му след шест години. Освен това САЩ не премахнаха наложените през май 2018 мита върху внасяните от Канада и Мексико стомана и алуминий. Официално беше обявено, че тези въпроси ще се решават отделно, т.е. извън рамките на за USMCA, което вероятно ще означава допълнителни отстъпки от страна на Канада и Мексико;

На свой ред, Канада постигна в новото споразумение да бъдат съхранени редица принципно важни за нея точки, присъстващи и в старото, въпреки желанието на САЩ да ги премахнат. Става дума най-вече за специфичния механизъм за разрешаване на споровете относно законността на наложените от САЩ антидъмпингови и компенсационни мита върху вносните стоки, както и за изключване от действието на договора на продукцията на "културните сектори". В едно от допълнителните двустранни писма (side letters) се потвърждава, че небутилираната канадска изворна вода също не е обект на споразумението.

Беше премахнат т.нар. параграф "за пропорционалността", според който Канада нямаше право да облага износа на свои енергоносители в САЩ с по-големи мита, данъци или други такси, отколкото износа на същите енергоносители в друга държава от USMCA, или пък доставките за вътрешно потребление. В канадски интерес са и прокараните под натиска на Вашингтон нови правила за търговията с продукция на автомобилния отрасъл в Северна Америка. Най-голямата отстъпка на Отава беше частичното отваряне на канадския пазар на мляко, птиче месо и яйца за вноса от САЩ.

Що се отнася до Мексико, макар че страната склони да направи сериозни отстъпки в сферата на автомобилостроенето, тя съумя да наложи в USMCA да бъде включена отделна глава, с която - в съотвествие с мексиканската конституция - принадлежащите и находища на петрол и газ се признават за "национално достояние".

Както за Канада, така и за Мексико беше от полза фактът, че с подписването на договора за USMCA, за двете страни приключи проточилият се от идването на Тръмп на власт период на икономическа неопределеност и политическо противопоставяне със САЩ, довел до спад на инвестиционната активност. Инвеститорите, индустриалците, износителите и вносителите пък бяха успокоени от факта, че онези икономически правила на играта, които действаха в Северна Америка през последния четвърт век, в общи линии, ще бъдат запазени. Планираните промени имат ограничен характер, освен това са разтеглени във времето, което прави адаптирането към тях не чак толкова трудно. В частност, по данни на една от най-големите канадски банки Scotiabank, "северноамериканското съдържание" в стойността на продукцията на местната автомобилна индустрия и днес се равнява на 71%, а при трите най-големи американски амтомобилни компании - General Motors, Ford и Fiat-Chrysler, той е още по-висок - 80% и повече.

В крайна сметка, Канада и Мексико съумяха да избегнат най-лошия вариант - едностранното излизане на САЩ от NAFTA, както и да премахнат заплахата САЩ да наложат 25%-ни вносни мита върху канадските и мексикански автомобили и резервни части.

Значението и непосредствените последици от подписаното споразумение

След съобщението за приключването на преговорите скочиха индексите на Нюйоркската фондова борса (Dow Jones и S&P-500), както и технологичният индекс Nasdaq100 на извънборсовата търговия. На фондовата борса в Торонто поскъпнаха акциите на водещите канадски автомобилни компании Magna International, Linamar Corp. и Martinrea International. Макар и с малко, се повиши и курсът на канадския долар и мексиканското песо спрямо долара на САЩ.

Коментирайки международното значение на постигнатото споразумение, следва да отбележим следното. На първо място, също както и след влизането в сила на NAFTA през 1994, новото споразумение USMCA залага по-високи стандарти в сферата на свободната търговия, които САЩ, Канада и Мексико ще прилагат и в отношенията си с други държави и региони. Можем да предположим, че очерталите се в USMCA новаторски моменти и варианти за тяхното решение постепенно ще си пробиват път и на по-широки международни форуми и на първо място в Световната търговска организация. На второ място, САЩ съумяха да консолидират икономическата си периферия за години напред, привързвайки още по-тясно към себе си Мексико и Канада и укрепвайки доминирания от Вашингтон северноамерикански интеграционен блок. В текста на споразумението за USMCA се появи и един съвършено нов момент (чл.10, на гл.32), какъвто липсва във всички други споразумения за свободна търговия. Според него, страните участнички следва предварително да информират останалите за намеренията си да подпишат споразумения за свободна търговия с т.нар. "непазарни икономики", сред които, според САЩ, са Китай и някои други държави. И, ако съдържанието на постигнатото с "непазарните икономики" споразумение не се приема от останалите участници, те могат да напуснат USMCA, макар и запазвайки помежду си системата на свободна търговия. На трето място, САЩ изпратиха ясен сигнал на останалия свят, че поведението им на бъдещите преговори с други държави ще бъде не по-малко, а вероятно доста по-твърдо, отколкото с Канада и Мексико. Трансформирайки в своя полза NAFTA, Съединените щати си развързват ръцете за предстоящите битки на другите фронтове на разпалената от тях търговска война, концентрирайки усилията си върху нейната основна мишена - Китай. При това, сега САЩ ще могат да се пазарят с китайците от по-силни отпреди позиции, опирайки се на USMCA и наскоро преразгледаното в същия дух споразумение с шестия най-голям американски външнотърговски партньор - Южна Корея, подписано през септември 2018. Тоест, Вашингтон несъмнено разчита, че в очертаващото се продължително противопоставяне с Пекин, ще може еднозначно да разчита на подкрепата на Мексико и Отава.

 

* Българско геополитическо дружество