16
Нед, Юни
26 New Articles

Вашингтон върви към гореща война с Москва и Пекин

брой 1 2019
Typography

Вероятно някои все още смятат, че студената война е приключила през 1991, когато се разпадна Съветският съюз. Според мнозина експерти обаче, през изминалите оттогава почти трийсет години беше пропусната златната възможност да бъдат излекувани раните, нанесени през 45-годишния период на открита враждебност между Вашингтон и Москва.

Вместо да съдействат за развитието на такава Русия, която да се придържа към западноевропейските избирателни норми, прозрачността и индивидуалните свободи, определени среди в Европа и Америка се опитаха да ограбят природните ресурси и другите активи на страната. Този процес продължи през цялото управление на руския лидер Борис Елцин, като грабежът се съпровождаше от феноменално неумелите политически стъпки на президента на САЩ Бил Клинтън, който игнорира постигнатите в края на студената война споразумения да не се използва разпадането на Съветския съюз като оправдание за включването на бившите му съюзници от Източна Европа в НАТО, или който и да било друг враждебен на Русия военен алианс. Впрочем, процесът на разширяване на НАТО продължава и днес - паралелно с военните маневри и разполагането на нови ракетни системи в непосредствена близост до руската граница, което само ще задълбочи обяснимата параноя на Москва по отношение на собствената и сигурност.

Военните ходове се съпровождат от дълбоко политическо "замразяване", което изглежда особено иронично днес предвид факта, че по време на предизборната си кампания президентът Тръмп обещаваше да подобри отношенията с Русия. В момента обаче тези отношения са достигнали най-ниската си точка, от разгара на студената война насам. Това се случи, включително и заради измислените санкции срещу руските държавни чиновници, наложени в съответствие с откровено антируския "Закон Магнитски" и в резултат от продължаващата сага Russiagate, в хода на която Москва беше обвинена, че се е намесила в американските избори през 2016, въпреки липсата на реални доказателства за това. Подобна "клоунска" политика на Вашингтон със сигурност няма да доведе до нищо добро.

Бих посъветвал онези, които смятат, че всичко това е просто театър, да си помислят още веднъж, дали наистина е така. Редица анализатори започват да признават, че Съединените щати са се превърнали в държава, критично зависима от воденето на войни. За да се убедим в това е достатъчно да погледнем федералния бюджет, в който се съкрашават всички разходи, освен военните. Последните ще продължат да нарастват и занапред, въпреки че на планетата няма нито една държава, или група държави, които реално да застрашават САЩ.

Войните като "естествено състояние" на Америка

Две, появили се наскоро, публикации особено нагледно демонстрират, колко далеч е стигнал Вашингтон във възприемането на войната като повече или по-малко естествено състояние на Съединените щати. Първата е статията на Шон Нейлър, озаглавена "След дълги години на борба с бунтовниците, американската армия се подготвя за голяма война" (1), която до голяма степен беше игнорирана от обшественото мнение. В нея обаче се говори за това, как въоръжените сили на САЩ променят доктрината си, подготвяйки се за пълномащабен военен конфликт с мощен противник, в лицето на друга голяма държава. Както е известно, досега американските военни акцентираха върху борбата с враждебни сили от типа на Ал Кайда или Ислямска държава, разчитайки за целта на т.нар. "Антибунтовническа доктрина" (Counter-insurgency Doctrine - COIN). Според официални представители на Пентагона, нейното преразглеждане се налага от факта, че очертаващите се на хоризонта мащабни междудържавни конфликти вече не изглеждат чак толкова невъзможни, както ни се струваше доскоро.

Във въпросната статия се посочва, че американското военно командване отново започва да залага на онзи тип подготовка, който доминираше в годините на студената война и включваше танкови сражения, мощни артилерийски атаки и плътна въздушна подкрепа. Промяната на доктрината е свързана с оценката, съдържаща се в Стратегията за национална отбрана на САЩ от 2018 (2018 National Defense Strategy assessment), в която се дефинират четирима държавни играчи, способни да воюват със Съединените щати. Това са големите ядрени сили Русия и Китай, плюс ядрената Северна Корея и разполагащият (поне засега) само с конвенционално въоръжение Иран.

На провелата се през октомври 2018 годишна среща на Асоциацията на армията на САЩ (Association of the U.S. Army - AUSA) в дискусията по този повод се включиха мнозина бивши и настояши висши офицери. При това най-голямата им тревога беше свързана с опасността "поуките от последните седемнайсет години на антибунтовническа война да бъдат забравени с връщането на американските въоръжени сили към по-традиционни военни действия". Определена загриженост е налице и във връзка с недостига на ресурси, който не позволява на армията да продължи борбата с бунтовническите формирования, развивайки паралелно и "традиционния си компонент". Някои офицери смятат, че въоръжените сили на САЩ са в състояние да решават двете задачи едновременно, други обаче съвсем не са убедени в това, посочвайки че на практика се налага създаването на две отделни армии - едната, подготвена за водене на традиционна война, а другата - за антибунтовнически операции, които си остават далеч по-вероятни и чиято реализация и управление са много по-сложни.

Според шефа на Командването за подготовка и доктрина на армията на САЩ (TRADOC) генерал Стивън Таунсенд, "Хибридната заплаха е бъдещето на войната. Следва да сме готови за всичко - от танкове, ракети и изтребители-бомбардировачи, до криминални банди, терористи, атентатори-камикадзи и партизански ядра... Ще ни се наложи да справяме с всичко това, т.е. очаква ни пълният спектър конфликти".

На свой ред, генера Дейвид Питреъс, смятан за "образцовия военен сред водещите американски генерали", който обаче никога не е влизал лично в истинско сражение, има собствена визия относно това, защо преходът към традиционна война се осъществява именно сега. Според него, всичко опира до парите. Или, както се изразява самият той "необходими са ни ресурси, а голямата война гарантира повече ресурси".

Генерал-лейтенантът от резерва Гай Суон пък обяснява предизвикателствата пред армията на САЩ на чисто военен език, давайки за пример сина си, завършил Академията в Уестпойнт и оказал се първият лейтенент, "който не е бил изпращан в Афганистан и Ирак, защото се занимава с танковото въоръжение и вниманието му е концентрирано върху действията на руснаците и другите американски конкуренти от най-високо равнище".

От коментарите на Питреъс за "големите ресурси" и на Суан - за "конкурентите от най-високо равнище", които следва да бъдат елиминирани, става съвършено ясно от какво най-вече се нуждае сегашният неимоверно раздут военен "истъблишмънт" на САЩ. От повече пари, както и от характерния за бизнеса жаргон, позволяващ използването на различни евфемизми, вместо понятията "война" и "убийство". При това малцина се интересуват, какви ще са вероятните последици от това, че въпросните "конкуренти" разполагат с ядрено оръжие и са в състояние да го доставят до набелязаната цел. Русия вече предупреди, че ако бъде атакувана от превъзхождаща я сила (например от НАТО) ще използва тактическо ядрено оръжие, като първа мярка за да се защити. Което показва, накъде всъщност води "изучаването на танковото въоръжение".

Във втората статия, озаглавена "Бивш американски генерал прогнозира война с Китай през следващите 15 години" (2), чиито автор е Андреас Бърг и която също не породи кой знае какви коментари, директно се посочва, че новата "конкурентоспособна" армия, изграждана в момента от САЩ, в никакъв случай няма да бъде "просто инструмент за сплашване на противника", който няма да се използва на практика. Така, бившият командващ на сухопътните войски на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис, заяви в края на октомври 2018 (по време на Варшавския форум по сигурността) на американските съюзници от НАТО, че ще им се наложи да увеличат разходите си за отбрана, защото Вашингтон няма да е в състояние да ги защити от "възраждащата се Русия, водейки паралелно с това война с Китай“.

Ходжис прогнозира, че в рамките на следващите 15 години САЩ вероятно ще започват война с Китай за да защитят интересите си в Тихоокеанския регион. Той акцентира върху нарасналото напрежение в отношенията между Вашингтон и Пекин в Южнокитайско море, на "постоянните кражби на технологии", уж осъществявани от китайците, както и на съвършено легалното придобиване от страна на Китай на ключови инфраструктурни обекти в Африка, Латинска Америка и Европа, чрез финансиране на различни проекти или инвестиране в тях. В същото време обаче, Ходжис така и не очерта някакви реални заплахи за САЩ от страна на Китай. Въпреки това, според него, изтъкнатите по-горе причини са достатъчни за бъдеща война с една толкова могъща ядрена държава.

В момента Ходжис е стратегически експерт на Центъра за анализ на европейската политика (СЕРА) - разположен във Вашингтон think-tank, ползващ се с щедрата финансова подкрепа на глобалистите, правителствата на редица държави от НАТО и привържениците на "прокарването на демокрацията". Сред тях е финансираният от американското правителство Национален фонд за демокрация, мисията на САЩ в НАТО, Департаментът за обществена дипломация на Алианса, Пентагонът, Държавният департамент, корпорацията Chevron и компаниите Bell Helicopter, Textron Systems и BAE Systems. Впрочем, да не забравя да спомена и гъмжащия от неоконсерватори Институт за мира на САЩ (USIP). Почти всички "експерти" от Центъра и личният му състав са източноевропейци, обсебени от "руската заплаха", също както и самата организация. Между другото, правителството на САЩ е освободило даренията за CEPA от данъчно облагане.

Заключение

В цитираните по-горе две статии се говори за нещо ужасно. Американската армия действително страда от "недостиг на ресурси", но само ако се има предвид новата и роля - да води постоянни войни срещу онези държави в Азия и Европа, които всъщност не представляват никаква заплаха за САЩ.

Истината е, че няма никаква реални причина да разглеждаме Китай и Русия като заплаха. Те могат да се превърнат в наш враг, само благодарение на действията на самите САЩ в близост до техните граници, включително разширяването на НАТО и поредицата провокации в Близкия Изток. Що се отнася до Китай, САЩ очевидно смятат, че имат право на такава сфера на влияние, която да включва целия Тихи океан, докато на китайците се забранява да смятат, че имат каквито и да било интереси в собствените си периферия - Южнокитайско море.

И ето че на този фон се появява съвременният епигон на небезизвестния доктор Стрейнджлав (3), в лицето на генерал Ходжис и неговия "изследователски" център, който на практика работи за нова световна война. Интересно, колко му плащат за да се превърне в надежден рупор на продължителна глобална агресия с унищожителни последици, включително за самата Америка? Както вече споменах, той прогнозира война с Китай в рамките на следващите 15 години. Какви обаче са проблемите, които биха оправдали рисковете от подобна ядрена война? Кражбата на технологична информация от китайците и опитите им да защитят собствените си локални интереси в Азия? Или пък китайските инвестиции в Третия свят с цел да се осигури достъп до техните ресурси, т.е. именно онова, което самите САЩ и техните европейски съюзници правят в свой интерес вече дълги десетилетия? Навремето генерал Смедли Бътлър (4) лансира тезата, че "войната е вид рекет". Ако беше жив днес, вероятно би уточнил, че на практика войната е високодоходен бизнес с ниско ниво на риска, а сред основните и цели е да се гарантира постоянната заетост на такива "герои" като генералите Питреъс, Суон, Таунсенд и Ходжис.

 

Бележки:

 

  1. https://www.yahoo.com/news/years-fighting-insurgencies-army-pivots-training-major-war-090042200.html?guccounter=1
  2. https://special-ops.org/46294/former-us-general-predicts-war-with-china-likely-within-15-years-2/
  3. Филмът " Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба" от 1964 описва събитията в разгара на студената война през ХХ век. В него параноично настроеният американски генерал Джак Рипър, без съгласуване с командването, нарежда ядрена атака срещу Съветския съюз. И докато бомбардировачите се приближават към съветските граници, президентът на САЩ трескаво търси исход от ситуацията с помощта на най-добрите експерти, включително на бившия учен-нацист доктор Стрейнджлав.
  4. Смедли Дарлингтън Бътлър (1881-1940) е американския генерал майор, участник във всички войни, водени от САЩ в периода 1898-1918

 

* Авторът е изпълнителен директор на Съвета за национален интерес и експерт в сферата на борбата с тероризма. Пповече от двайсет години е бил сътрудник на американското военно разузнаване и ЦРУ, като в това си качество е работил в Турция, Италия, Германия, Испания и Афганистан. Анализатор на Unz Review.