Феноменът Болсонаро

Болсонаро е в политиката вече повече от трийсет години, като от 1990 насам постоянно е избиран за депутат в Националния конгрес на страната. От 1 януари 2019 той официално стана 38-мия президент на Бразилия, поемайки поста от Мишел Темер.

Според известния бразилски политолог Висенте Ферару: "Болсонару е десен популист с агресивен дискурс, когото често определят като "тропическия Тръмп". Той съумя максимално да се възползва от възхода на национализма и консерватизма и появата на един своеобразен "нов макартизъм" в Бразилия, задълбочавайки поляризацията на бразилското общество. Обявявайки всичките си противници за комунисти или "боливарианци" (т.е. последователи на покойния венецуелски лидер Чавес и съмишлениците му - президентите на Еквадор - Ленин Морено, Венецуела - Николас Мадуро и Боливия - Ево Моралес - б.р.), само две седмици преди изборите той открито заплаши активистите на левицата с арести или прогонване от страната. Тази агресивна реторика дори принуди основния му съперник Фернандо Адад да замени, в политическите си изяви след първия тур на изборите, червеното знаме на издигналата го Партия на трудещите (PT) се с бразилския национален флаг".

Какво иска Болсонаро

През цялата си избирателна кампания Болсонаро демонстрираше недоволство от сегашната политика на бразилската държава по отношение на сексуалните малцинства и цветнокожото население, обявявайки се против квотите в университетите и дейността на неправителствените организации за защита на човешките права. Освен това, той заяви, че възнамерява да преразгледа закрепените в Конституцията права на индианците, касаещи демаркирането на границите на техните резервати. Част от предизборната му кампания беше и декларираната от него възможност Бразилия да излезе от Парижкото споразумение за климата, както и плановете за сливане на министерствата на околната среда и на селското стопанство. В това отношение Болсонаро открито защитава интересите на едрите бразилски латифундисти, включително онези, които осъществяват "усвояването" на Амазония, изсичайки част от джунглата. Впрочем, заради съпротивата на същия този едър агробизнес, по-късно той беше принуден да преразгледа някои от проектите си.

Съзнавайки, че една от основните "бази" на противниците му от интелектуалната левица са хуманитарните университети, Болсонаро лансира проекта "Училища без партии", предвиждащ на преподавателите да бъде забранено да изразяват политическите си възгледи в училищата и университетите. Освен това, той демонстрира откровен исторически ревизионизъм, коментирайки периода на военния режим в Бразилия (1964-1985, когато започва и военната кариера на самия Болсонаро), като според него не става дума за диктатура, а за движение, целящо защитата на страната от комунизма в неговата "кастристка" версия.

Впрочем, повечето експерти смятат, че доста архаичните възгледи на новия президент по отношение на образованието, вероятно няма да бъдат реализирани на практика - най-малкото, защото Конституционният съд едва ли би го допуснал.

Що се отнася до социалната сфера, по време на предизборната си кампания, Болсонаро съзнателно избягваше да засяга тази тема и особено съдбата на програмата за подпомагане на бедните бразилци  Bolsa Familia (семейно подпомагане), в чиито рамки държавата всеки месец отпуска малки субсидии на хората с ниски доходи. Именно тя беше в основата на успехите в намаляването на бедността през първите десет години от управлението на левите президенти Луис Инасио Лула да Силва и Дилма Русев (т.е. от 2003 до 2013). Болсонаро обаче обяви, че занапред ще бъде установен стриктен контрол върху целевото използването на средствата в рамките на Bolsa Familia. Което беше очаквано, тъй като е ключов елемент от борбата с ширещата се по време на лявото управление корупция.

Тук е мястото да посоча, че за Болсонаро гласуваха най-богатите региони, особено тези в Южна Бразилия, докато повечето от най-бедните подкрепиха съперника му Адад. Впрочем, тази регионална полязирация не е нещо ново за политическия живот на страната.

Какво се очаква от новия президент

Макар мнозина да смятат, че предизборните обещания на Болсонаро са били по-скоро умела политически реторика, следващите години вероятно ще се окажат решаващ тест за стабилността на бразилската политическа система. Твърде е вероятно, новият президент да се опита - рано или късно - да промени част от демократичните институции в страната и тогава ще стане ясно, дали тя разполага с достатъчно защитни механизми за да се противопостави на подобна трансформация. От една страна, Бразилия може да излезе от тази ситуация още по-силна, демонстрирайки, че дори начело с един "крайнодесен популист", за какъвто е нарочен Болсонаро, тя може да продължи да функционира успешно. Възможно е обаче, събитията да се развият по "турския сценарий", при който преходът към един полуавторитарен режим не започва по традиционния начин - т.е. с военен преврат, а с постепенна трансформация на конституционния модел, чрез приемането на съответните законодателни промени. Мнозина бразилски експерти прогнозират именно подобно развитие.

Всичко това поражда фундаменталния въпрос, доколко демокрацията въобще е в състояние да продължи да функционира под ръководството на откровено нелиберални лидери? Близките до левицата политолози му дават отрицателен отговор. В същото време обаче, дясно-консервативните избиратели също имат правото да избират свои представители във властта. При всички случаи, е ясно едно - че за първи път в историята на съвременна Бразилия, начело на страната застава президент, изповядващ нелиберални ценности.

Повечето експерти правят паралел между успеха на Болсонаро и този на Доналд Тръмп в САЩ, две години по-рано, при това далеч не само заради факта, че изборните кампании и на двамата бяха консултирани от такава емблематична фигура като бившия "главен стратег" на Белия дом Стив Банън (на ролята му за успеха на "феномена Болсонаро" ще се спра по-нататък). Но, макар действително да са налице редица общи характеристики, съществуват и някои специфично бразилски фактори.

Първият такъв фактор, е мащабната кампания срещу управлявалата през 2003-2016 лявоцентристка Партия на трудещите се (PT), чиито емблематични фигури са двамата бивши президенти Лула да Силва и Дилма Русев. Болсонаро съумя да се позиционира като най-яркия представител на обществените настроения срещу РТ, макар статистиката да сочи, че докато е бил депутат в 60% от случаите е гласувал по същия начин, като представителите на Партията на трудещите се. Както е известно, тези настроения бързо започнаха да нарастват след разкритата през 2014 мащабна карупционна схема с участието на висши активисти на РТ, в резултат от което две години по-късно от президентския пост чрез импийчмънт беше отстранена и Дилма Русев. Последвалата мощна медийна кампания създаде впечатлението, че именно PT е "партията на корупцията". Историческият и лидер и експрезидент Лула да Силва беше вкаран в затвора в самото навечерие на изборите, което до голяма степен предопредели и резултата от тях. Между другото, съдията, който произнесе присъдата му, беше поканен след това от Болсонаро да стане министър на правосъдието.

Вторият факт е бушуващата от 2014 насам в страната икономическа криза. При това тя съвпадна със започналите по същото време политически сътресения, което допълнително я задълбочи. На всичко отгоре, отчаяните опити на Дилма Русев да прокара някои антикризисни мерки бяха блокирани от Конгреса. Впрочем, някои от тези мерки очевидно бяха погрешни. Русев реши да намали данъците в определени сфери, разчитайки, че това ще стимулира ръста на инвестициите в тях и, в същото време, повиши субсидиите в сферите на газо- и електроснабдяването. Малко по-късно обаче субсидиите бяха отменени, тъй като управляващите се оказаха без средства, което пък провокира скок на инфлацията. Всичко това усили недоволството в бразилското общество и помогна на вицепрезидента Мишел Темер (който формира алианс с другите опозиционни сили) да прокара успешно процедурата по импийчмънт на Русев.

Освен това, напоследък в Бразилия нараства притокът на мигранти от Венецуела. Както е известно, PT беше много близка до Чавес и наследника му Мадуро. Това неведнъж даваше повод на нейните противници да я обвиняват, че заради своята лява идеология и некомпетентност тласка страната към „катастофалния венецуeлски сценарий”.

Третият ключов фактор за популярността на Болсонаро е високото ниво на престъпност в Бразилия. По относителен дял на убийствата страната е на първо място в света, изпреварвайки дори държави, където бушуват граждански войни. А една от ключовите точки в предизборната програма на Болсонаро беше "нулевата толерантност" към престъпността, което означава, че държавата ще предприеме максимално твърди мерки срещу организираната престъпност, включително предоставяйки далеч по-широки пълномощия на полицията и специалните части да решават проблемите със сила. Впрочем, в страната и в момента са регистрирани немалко случаи на полицейски произвол, така че ако новият президент действително се ориентира към подобен подход в борбата с престъпността, това може и да влоши нещата. Между другото, Болсонаро възнамерява да либерализира търговията с огнестрелно оръжие, разчитайки, че това ще доведе до спад на престъпността. Твърдата му позиция несъмнено импонира на бразилското население, уморено от ширещата се престъпност и насилие. Хората искат бързи и ефективни решения, дори ако са свързани с нежелани странични последици. Между другото, броят на представителите на армията и силите за сигурност в новия бразилски парламент рязко нарасна. Обяснението е, че заради изброените по-горе проблеми общественото доверие в институциите пада, за сметка на това към силовите структури. Неслучайно Болсонаро избра за свой вицепрезидент пенсионирания генерал Хамилтон Мурао.

Четвъртият фактор пък е личността на самия Болсонаро. Подобно на всички популисти, той е изключително харизматичен лидер, който говори на разбираем за народа език. Никой от конкурентите му не притежаваше подобни качества. Повечето бразилци виждат в открито демонстрираната от Болсонаро политическа некоректност доказателство за неговата честност и откритост. Между другото, голямата му лична популярност доведе и до избирането на собствените му синове в двете палати на парламента.

Факторът "Банън"

Впрочем, налице е още един фактор (само че външен) за успеха на Болсонаро. Името му е Стив Банън, който беше консултат на предизборната кампания на новия бразилски президент. Няколко месеца преди изборите един от синовете на новия президент – Едуардо, се срещна в Ню Йорк с бившия главен стратег на Тръмп, след като предизборният щаб на Болсонаро реши да се възползва от предлаганите от Банън социални идеи, "гарантиращи", според него, успеха на десния кандидат.

Както е известно, през юли 2018 Банън създаде организация, известна като "Движението" (The Movement), която си поставя за цел да улесни успеха на консервативно-популистките сили в Европа на изборите за Европарламент през май 2019, така че те да разполагат с поне една трета от местата в него. Банън разчита на такива отработени методи "в американски стил", като интензивните социологически проучвания, задълбочения анализ на данните и мощната кампания в социалните медии. Именно по този начин беше изградена и предизборната кампания на Болсонаро. Копирайки до голяма степен действията на скандалната компания Cambridge Analytica по време на президентската кампания в САЩ през 2016, Болсонаро превърна в основен "таргет" на предизборната си агитация колебаещите се избиратели в североизточните щати на Бразилия и, както и избирателите жени, заливайки ги с мощна вълна от фалшиви новини, демонизиращи основния му съперник Адад и Партията на трудещите се. Няма никакво друго рационално обяснение за внезапния, очертал се буквално в последния момент, скок в популярността на консервативния кандидат сред два сегмента на бразилския електорат, които - поне на пръв поглед, не би трябвало да го подкрепят - жените и жителите на Североизточна Бразилия, които традиционно се чувстват дискриминирани в сравнение с по-богатите южни и югоизточни щати на страната.

Според Банън: "Виждам много общи черти, между унгарския премиер Орбан, Тръмп, италианския вицепремиер Салвини, британския политик Найджъл Фараж и Болсонаро. Очевидно възходът на дясноцентристкия, консервативен и националистически популизъм е сред най-важните тенденции през ХХІ век. Всички тези лидери имат три основни общи качества: дори и в крайно объркани ситуции те са способни да дефинират основните проблеми и да намерят решенията им, съумяват да установят изключително тесен контакт с масите и особено с работническата и средната класа, освен това притежават силна харизма.

От всички тях, именно Болсонаро съумя да постигне най-голям успех - помня, че през 2017 социологическите анкети не му даваха повече от 10% от гласовете, но в крайна сметка спечели изборите. Силно впечатление ми направиха и синовете му, както впрочем и неговите съветници, сред които е Паулу Гедеш - типичен представител на Чикагската школа.

Преди двайсетина години бяхме на прага на т.нар. "латиноамерикански век": Аржентина се превръщаше в индустриална държава, Венецуела беше втория или третия производител на петрол в света, а Бразилия влезе в БРИКС. Какво се случи обаче? Фаворитизирането и прословутият алианс между правителствата и елитите, доведе тези страни до криза. Венецуела всеки момент ще се срине в пропастта, в Аржентина през следващите 3-5 години ще управлява МВФ, а Бразилия все още не може да излезе от рецесията. Тя демонстрира много слаб икономически растеж, високо ниво на престъпност и социална анархия - т.е. всички признаци, че социалният договор е нарушен. Случващото се в Южна Америка е трагедия и именно в този климат Болсонаро съумя да осъществи своя пробив, демонстрирайки готовност да изведе страната си от кризата".

Тоет, налице са множество причини, които закономерно доведоха до сегашната ситуация в страната: икономическата криза, безработицата (13 млн. души), корупционните схеми, разочарованието от РТ, високата престъпност, професионалната помощ на Банън и неговите експерти, както  и самата личност на Болсонаро, който се възприема от мнозина бразилци като символ на промяната и налагането на ред. Тепърва обаче предстои да видим, дали това наистина е така.

Перспективите пред бразилската икономика

Бразилският икономически елит открито подкрепя Болсонаро. В момента страната започва да излиза от икономическата криза, а прогнозите сочат (без оглед на резултатите от изборите) икономически растеж. Темповете му обаче ще зависят от това, доколко бързо Болсонаро ще съумее да прокара в парламента редица ключови икономически реформи, особено тази на пенсионната система. Пенсионната реформа в страната се обсъжда отдавна, но това е изключително деликатна сфера, която повечето политици избягват, защото тя неизбежно би довела до политически загуби.

Програмата на Болсонаро цели най-вече защитата на интересите на икономическия елит. За целта той планира да въведе плоския данък, което несъмнено ще бъде стъпка назад в сравнение със сегашното (макар и непълно) прогресивно подоходно облагане. Тоест, Бразилия се готви да тръгне в противоположното направление на онова, в което върви светът, като цяло. Освен това, Болсонаро потвърди, че ще закрие Министерството на труда, създадено още през 30-те години на миналия век с цел да бъдат подобрени трудовите условия в страната. Всичко това се прави уж в името на икономическата модернизация и "дебюрократизацията" на трудовите отношения.

Друг ключов проблем в икономиката е свързан с планираната приватизация на редица значими секторни компании. По този въпрос обаче в правителството на Болсонаро се очертават дълбоки противоречия, които могат да провокират сериозни търкания. Ядрото на правителството е формирано от либерални икономисти и военни. Но, докато първите обещават да осъществят приватизацията на редица държавни компании, военните се придържат към съвършено различен подход. Те са против приватизацията на най-големите държавни компании, защото ги смятат за стратегически значими за националната сигурност на Бразилия. Освен това, някои икономически сектори реагират крайно негативно на очакваното отваряне на бразилския пазар.

Не ясно, как точно Болсонаро ще съумее да балансира между тези сили. Ако реши да приватизира някои губещи компании, той би могъл да стабилизира бюджета. От началото на икономическата криза насам, държавният дълг бързо нараства, както впрочем и разходите, така че без сурови мерки това, рано или късно, ще доведе до сериозни последици.

Бразилската външна политика в "ерата Болсонаро"

По време на предизборната си кампания Болсонаро отправи остри критики срещу външната политика на PT. Както е известно, в основата и беше сближаването с южноамериканските държави (особено с онези, управлявани от "чавистите"), както и с такива възходящи сили, като Китай и Русия.

Що се отнася до Южна Америка, вероятно Болсонаро ще акцентира върху двустранните отношения, вместо на развитието на регионалните организации. При всички случаи, той няма да полага каквито и да било усилия за развитие на отношенията с Боливия и Венецуела, управлявани от толкова омразната му "крайна левица".

Впрочем, по време на предизборната си кампания Болсонаро неколкократно си позволи и критики срещу Китай. Бразилската икономика е силно зависима от тази страна, която е най-големия и икономически партньор (следван от САЩ и Аржентина). Новият президент обаче, разглежда Китай по-скоро като заплаха.

Освен това, преди време той заяви, че възнамерява да премести бразилското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим. Това, разбира се, провокира мощна вълна от критики от страна на арабските режими - така например, властите в Египет отмениха посещението на действащия бразилски външен министър. Не бива да забравяме, че арабските държави са втория най-голям потребител на бразилските месни продукти. Тоест, макар че самият Болсонаро многократно критикуваше РТ заради "излишната идеологизация" на бразилската външна политика, съдейки по всичко неговият външнополитически курс ще бъде не по-малко идеологизирин.

Както е известно, през 2019 в Бразилия трябва да се проведе 11-та среща на върха на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка). Все още не е ясно обаче, как Болсонаро планира да развива отношенията с държавите от тази група и най-вече с Русия и Китай. По време на предизборната си кампания, той ясно декларира, че смята САЩ за най-важния партньор на страната. Тоест, не може да се изключва, че ако поеме курс към ускорено и тясно сближаване с Вашингтон, това ще стане за сметка именно на отношенията с държавите от БРИКС.

От друга страна обаче, от гледна точка на споделяните от новия бразилски президент консервативни възгледи, между него и руския президент Путин вероятно има нещо общо. Възможно е това да стане отправна точка за сближаване между двамата на лична основа, какъвто е и случаят с отношенията между Тръмп и Путин. Тоест, дори ако между двете страни настъпи известно охлаждане, то би могло да се смекчи поне донякъде от добрите отношения между техните лидери, споделящи общи визии по някои важни въпроси.

Неслучайно, непосредствено след победата на Болсонаро, в медиите на държавите от БРИКС се разгоря бурна дискусия относно бъдещата роля на Бразилия в блока на развиващите са държави, който тя трябва да оглави през 2019. Така, в редица издания от Южна Африка и Русия, новият бразилски президент беше квалифициран като "марионетка в ръцете на Съединените щати" и дори като "троянски кон в редиците на БРИКС”. Индийският вестник The Hindu дори публикува цял списък от скандални изказвания на Болсонару, акцентирайки върху факта, че "именно този човек вече ще управлява Бразилия". Подобен беше и тонът на повечето китайски издания, макар че някои от тях не изключват и по-различно развитие на събитията. Сред основанията за това е проведената непосредствено след президентските избори среща на Болсонаро с китайския посланик в Бразилия Ли Дзиндзян, в което новият държавен глава декларира намерение активно да укрепва сътрудничеството с Китай. На свой ред, коментирайки една от първите следизборни пресконференция на новия президент, Bloomberg твърди, че "Болсонаро вероятно ще се откаже от някои спорни предложения. Така например, той заяви, че иска за разшири търговията с Китай, както и, че прехвърлянето на бразилското посолство в Йерусалим, "не е въпрос на чест” за него".

Един от най-влиятелните американски "мозъчни центрове" в сферата на външната политика - Институтът Брукингс, публикува анализ на експерта по Латинска Америка от Станфордския университет Харълд Тринкунъс, според който "Болсонаро вероятно ще сложи край на онова, което е останало от бразилската "мека сила" в чужбина. Неговият краен расизъм, сексизъм и хомофобия, значително ограничава международното му влияние". Що се отнася до отношенията със САЩ, Тринкунъс припомня съдбата на бившия аржентински президент (1989-1999) Карлос Менем, който навремето следваше стриктно проамерикански курс, но това не повлия на небрежното и безотговорно  отношение на Вашингтон към страната му - както е известно, в разгара на финансова криза през 2001, американците изоставиха Буенос Айрес на произвола на съдбата.

Междувременно, в интервю за ВВС, бившият американски посланик в Бразилия Томас Шанън обяви, че Болсонаро възнамерява да присъедини Бразилия към НАТО, посочвайки че: "Според мен това е добра идея и отлично решение, както за Бразилия, така и за Алианса. Както е известно, Колумбия вече установи партньорски отношения с НАТО. Сред предимствата на пакта е, че това вероятно е най-голямата организация за колективна сигурност на планетата, обединяваща най-дееспособните и иновационни въоръжени сили. В този смисъл, сближаването на Бразилия с НАТО ще и даде възможност да участва пряко не само във военната и отбранителна сфера, но и във всички области, касаещи националната и глобална сигурност. Тоест, това наистина е интересна идея, подчертаваща творческия подход на екипа на новия президент и съм сигурен, че тя ще доведе до конкретен резултат. Надявам се, че и във Вашингтон ще подкрепят тази идея".

Новата политическа реалност

Всъщност, изборите, довели до победата на Болсонаро разтърсиха цялата политическа система на страната. В нея, практически от нищото, се появи нова политическа сила - Социално-либералната партия (PSL), издигнала кандидатурата на новия президент, която - благодарение на личната му популярност - съумя да си извоюва силни позиции на всички политически фронтове. Тя никога не е имала свой губернатор, а сега разполага с цели трима. На провелите се паралелно с президентските парламентарни избори, PSL спечели най-много гласове (11,92% и 52 места в долната камара) и за първи път ще има представители в Сената (четирима). За първи път, от средата на 90-те години насам, съставът на долната камара на бразилския парламент беше обновен с повече от 50%. Нещо повече, PSL вече разполага с мнозинство в четири щатски парламента (преди изборите нямаше мнозинство в нито един). И всичко това, на фона на провала на традиционните партии, формиращи управляващите в страната коалиции - PT и PSDB (Бразилската социалдемократическа партия). Най-голям разгром обаче претърпя партията на досегашния президент Мишел Темер - Бразилското демократично движение (MDB).

Тоест, корупционният скандал Lavo Jato ("Автомивка"), сериозната икономическа криза и опитът PT да бъде маргинализирана с всички възможнr средства, в крайна сметка удари и по инициаторите на тези атаки. Беше стартиран процес на промяна на цялата политическа система на страната, чиито последици са все още неясни. Надеждите, че новият президент може да се окаже в политическа изолация, изглежда няма да се оправдаят. Все пак, на Болсонаро вероятно ще се наложи да търси споразумение с опонентите си, опитвайки се да реализира обещаните реформи. Разбира се, освен ако не реши да действа извън полето на закона, което поне засега не изглежда особено вероятно.

Подкрепата на бизнеса

Както вече споменах, новият президент се ползва с определена подкрепа в средите на бразилския бизнес. Неговите представители са привлечени от програмата на основния икономически съветник на Болсонаро, който ще бъде и неговия финансов министър. Гедеш изповядва крайно либерални (особено по бразилските стандарти) икономически възгледи. Той се обявява за пълна приватизация на държавната собственост, радикална реформа в сферата на трудовите отношения и пенсионното осигуряване, освобождаване от подоходен данък на лицата, чиито доход е под пет минимални заплати, както и въвеждане на 20%-ов плосък данък, т.е. намаляване на данъците за хората с най-високи доходи. Освен това, Гедеш предлага да бъдат намалени данъците върху печалбата до 15%, при положение, че в момента те са 34% (за сравнение, в САЩ те варират от 15% до 35%).

В бразилските условия, подобна данъчна политика – ако бъде осъществена на практика – ще доведе до прекратяването на огромен брой социални програми. Повечето избиратели на Болсонаро едва ли са наясно с това, но едрият бизнес, който ще бъде основният бенефициент на тази политика, несъмнено ще има огромна полза от нея. Неслучайно, бразилската борса реагира положително на победата на бившия армейски капитан, повиши се курсът на националната валута – реала, а голям брой директори на водещи корпорации декларираха подкрепата си за него. Основната и почти единствена претенция на бизнеса към Болсонаро е свързана с намерението му да ограничи защитните мерки срещу вноса. В Бразилия, митническите тарифи върху вноса не са променяни от 1995. Въпросът е свързан с преговоритее за създаване на зона за свободна търговия с ЕС и ангажиментите за намаляване на вносните мита върху високотехнологичната продукция, поети от Бразилия, като член на Mercosur (Южноамериканският общ пазар, в който участват Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела). Ако се съди по изявленията на Болсонаро относно икономическата интеграция, той е склонен на отстъпки по въпроса за отварянето на националната икономика към САЩ, ЕС и държавите от Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Този въпрос беше поставен в края на октомври 2018, по време на срещата на новия президент с представителите на националната индустрия, чието основно искане беше понижаването на вносните мита да се обвърже с предприемането на аналогични действия от външнотърговските партньори на Бразилия и най-вече тези от ЕС. След срещата, участващите в нея представители на компаниите, контролиращи 32% от цялото индустриално производство на страната, декларираха подкрепата си за Болсонаро.

Съдейки по всичко, бизнесът ще участва пряко във формирането на новото бразилско правителство. Според изготвения от Паулу Гедеш списък например, Централната банка на страната следва да бъде оглавена от Алешандре Бетамиу – изпълнителен директор за Латинска Америка на Bank of America, който живее в Ню Йорк. Сред останалите известни имена в този списък са шефът на бразилския филиал на Telecom Italia Жоао Кокс, Мария Бастос от Goldman Sachs и директорът на банка Santander Бразилия Роберто Нето.

Завръщането на военните

Впрочем, наред с големия бизнес, във власта се готвят да влязат и редица бивши кадри на армията и другите силови структури. В Бразилия, където военните управляваха повече от двайсет години (1964-1985), подобни промени могат да станат факт в много кратък срок, при това - предвид настроенията на значителна част от бразилците – по съвсем демократичен път. В тази връзка ще напомня, че военните съумяха да удвоят представителството си в долната камара на бразилския парламент, където броят им вече е 22-ма (в предишния парламент те бяха само 10).

Истинските лидери на Бразилия, които ще управляват заедно с Болсонаро, са добре известни. Това са генералите Аугусто Хелено, Освало Ферейра и Алесио Рибейро Сото. Очаква се именно те да поемат контрола върху основните стратегически направления.

Хелено, който през 70-те години на миналия век е бил лейтенант във военната академия, където е учил Болсонаро, се ползва с пълното доверие на президента, който още през април 2018 заяви, че той „може да заеме в правителството всяка длъжност, която поиска”. Най-вероятно е Хелено да оглави Министерството на отбраната и да участва активно във формирането на външната политика на страната. Бившият шеф на инженерно-строителната дирекция на Военното министерство генерал Освалдо Ферейра ще контролира транспорта и добива на полезни ресурси, а бившият ръководител на Технологичния център на бразилските въоръжени сили Алесио Рибейро ще отговаря за развитието на технологиите, науката и образованието.

Самият Болсонаро обяви в едно интервю, че военните ще заемат не повече от една третd от постовете в неговото правителство, подчертавайки, че не вижда проблем в това и не разбира, защо толкова хора изразяват загриженост от подобно развитие: „В предишното правителство участваха бивши терористи, но никой не казваше нищо. Министерството на отбраната пък се оглавяваше от кадри на Комунистическата партия”.

В същото време новият президент твърди, че отдавна е забравил призивите си отпреди двайсетина години за закриване на парламента, подчертавайки, че 120 новоизбрани депутати вече са изрази.r желание да си сътрудничат с него. Впрочем, при всички случаи той ще трябва да формира коалиция за да реализира всичките си предизборни обещания, така че редица постове в правителството вероятно ще бъдат предложени на представители на други партии.

Въпреки това, сценарият за евентуални действия на президента извън „конституционното поле” продължава да се дискутира активно в бразилското общество, още повече, че редица привърженици на бившия капитан многократно намекваха за подобна възможност. Впрочем, за населението, като цяло, тя също не изглежда чак толкова невероятна. Така, по данни от едно скорошно социологическо проучване, над 50% от жителите на Бразилия не изключват възможността за връщане на военния режим, като броят им е нараснал с 14%, в сравнение с 2014.

* Българско геополитическо дружество