17
Чет, Окт
4 New Articles

Четири признака, че САЩ могат да повторят съдбата на СССР

брой 6 2018
Typography

Сегашното противопоставяне между Запада и Изтока би следвало да се разглежда през призмата на очертаващия се крах на Съединените щати.

По-долу ще се опитам да изброя основните признаци, които сочат, че този крах не е фантазия на привържениците на Русия и поклонниците на Путин, а осезаема реалност, на каквато вече станахме свидетели при разпадането на Съветския съюз и която се повтаря днес. Този подход е важен за да разберем решенията на САЩ и действията на Русия, както и значението на пропагандата за поддържане имиджа на американската империя, чиито дни изглеждат преброени.

Ако се замислим за разгръщащия се пред очите ни на колапс на американската империя, крахът на СССР, който се случи преди почти три десетилетия, действително представлява неизчерпаем източник на примери и аналогии. Някои събития, имали място по време на разпадането на Съветския съюз, могат да бъдат използвани като начална точка, когато говорим за Съединените щати днес, позволявайки ни да прогнозираме с по-голяма степен на достоверност събитията, които могат внезапно да доведат да техния постепенен или пък рязък крах.

И така, по-долу ще се спра на четири предпоставки, които бяха налице по времето на разпадането на Съветския съюз и които с пълна сила важат и за САЩ днес: загубата на съюзници, провалът на враждебната кампания срещу "стратегическия противник", деактуализацията на идеологията и ерозията на милитаризма. Всички тези признаци за краха на САЩ вече се проявяват. При това, също както и при разпадането на СССР, всяка от тези тенденции има определен "инкубационен период", който може да се проточи една или две години, в течение на които на пръв поглед не се случва нищо особено, но когато процесът приключи, изведнъж всичко започва да се променя, при това по всички възможни направления.

Разпадането на алиансите

След разпадането на СССР старите приятелски отношения между Москва и съюзниците и постепенно започнаха да се влошават за да прераснат след това в открита вражда. Преди това да се случи желязната завеса разделяше Източна и Западна Европа, Три десетилетия по-късно, тя разделя Русия от балтийските държави, Полша и Украйна.

Макар че през следвоенния период страните от Варшавския пакт получиха немалко предимства от връзката си с Русия и нейната индустриална мощ, тяхното присъединяване към съветския лагер се превръщаше във все по-голямо препятствие пред движението им напред, пречейки на тяхната интеграция с по-проспериращите икономически и стабилни западни държави, както и с целия останал свят.

Същото се случва в момента и в отношенията между САЩ и ЕС. В рамките на тяхното сътрудничество вече се забелязват признаци на нарастващо напрежение, тъй като Вашингтон се опитва да не допусне интеграцията на Европа с останалата част на Евразия. Най-голямата опасност в това отношение са едностранните икономически санкции, представляващи напразен опит да се блокира изграждането на нови руски тръбопроводи към Европа и така европейците да бъдат принудени да купуват скъпия американски втечнен шистов газ. Тези действия показват, че отношенията между двата бряга на Атлантика вече не са взаимноизгодни. И тъй като Великобритания е на път да напусне Европейския съюз и вероятно има намерение да се сближи още повече със САЩ, постепенно на хоризонта се очертава нова желязна завеса, която този път ще раздели англоезичния свят и Евразия.

Впрочем, сходни събития се развиват и на Изток, засягайки Южна Корея и Япония. Очевидната разлика между острите изказвания на Тръмп в Туитър и помирителната му реторика по отношение на Северна Корея демонстрира липсата на гаранции за сигурността от страна на САЩ. Затова в Сеул и Токио вече осъзнават необходимостта да предприемат собствени мерки за сигурност и да затвърдят военния си суверенитет. Засега за Съединените щати тази непоследователност в действията им е само своеобразен междинен период, преди американците да започнат осезаемо да губят влияние.

Провалът на враждебната кампания срещу Русия

В течение на цялата студена война СССР възприемаше САЩ като свой заклет противник и всички опити на Вашингтон да дава съвети или да диктува условията си неизменно се сблъскваха с мощната, идеологически подкована критика на Москва, чиято същност беше: "империалистическият агресор се върна, но не му обръщайте внимание". Този морализаторски метод работеше много добре в течение на учудващо дълго време и продължаваше да е ефективен, докато Съветският съюз постигаше впечатляващи успехи в космоса, в технологичната сфера, в науката и медицината, както и в международните хуманитарни проекти, но с настъпването на "епохата за застой" се превърна в пълна безмислица.

След разпадането на СССР, страната загуби и имунитета си против "американската зараза". От всички страни, към нея се насочиха западни "експерти" и "съветници", които лансираха различни радикални "реформи", като разделянето на Съветската империя на 15 отделни държави (в резултат от което милиони хора попаднаха в капан, оказвайки се от неправилната страна на наново измислените граници); "шоковата терапия", която засегна почти цялото население на Русия; приватизацията, вследствие на която основните държавни активи преминаха в ръцете на олигарсите (повечето от които не са етнически руснаци); както и редица други проекти, целящи на практика унищожаването на Русия и нейното население.

Между друтото, изглеждаше напълно възможно те в крайна сметка да успеят да постигнат тази цел, ако не бяха ги спрели навреме.

По същия начин, Вашингтон смяташе СССР за свой заклет враг. Затова след разпадането му настъпи известно объркване. Пентагонът се опита да представи "руската мафия" за новата сериозна заплаха, надвиснала над света, но това просто не беше сериозно. Малко по-късно обаче, като по поръчка дойдоха ислямистките атаки в Ню Йорк и Вашингтон и САЩ с възторг възприеха концепцията за "войната срещу тероризма", стартирайки мащабни военни кампании срещу държави, които до този момент нямаха проблеми с тероризма, но след американската намеса, действително се превърнаха в негови огнища.

И след като този непохватен план сработи, Вашингтон възобнови нападките срещу Русия.

Днес обаче в американската столица витае усещането за провал. Клеветническата кампания срещу Русия се пука по шевовете. В същото време Тръмп продължава да твърди, че е сближаването с Москва е необходимо и, че новата среща между лидерите на двете страни все пак трябва да се проведе. Освен това, той изглежда се опитва да заимства някои от методите на Москва - също както руснаците реагираха на западните санкции с контрасанкции, така и Тръмп отговаря на митата на западните си "съюзници" с налагането на контрамита. При всички случаи следва да сме готови, че сегашното враждебно поведение на САЩ по отношение на Русия ще изчезне малко преди да стане ясно, че проблемът за отношението на Вашингтон към Москва (както и много други неща) е на път да загуби сегашното си значение.

Трябва да сме готови също, че след като системата за добив на шистов газ се срути, САЩ ще изпаднат в зависимост от руския петрол и втечнен природен газ, при това вероятно ще бъдат принудени да плащат за него не с долари а със злато.

Другите враждебни кампании на Вашингтон също постепенно затихват. Ще припомня само, че Тръмп подписа един много интересен документ със севернокорейския лидер. Истината е, че въпросното споразумение (ако можем да гонаречем така) представлява акт на мълчалива капитулация, който на практика беше организиран от Русия и Китай. Потвърждение за това е, че Северна и Южна Корея вече се споразумяха за евентуалната денуклеаризация на Корейския полуостров.

Също както навремето Горбачов склони да приеме обединяването на Германия и изтеглянето на съветските войски от тогавашната ГДР, Тръмп изглежда готов да приеме обединяването на Корея и да изтегли американските войски от южната и част. Както падането на Берлинската стена ознаменува края на съветския империализъм, така и ликвидирането на демилитаризираната зона между двете Кореи ще означава края на американския империализъм.

Идеологията

Въпреки че в САЩ никога не е имало нещо, което поне малко да наподобява суровите комунистически догми, наложени в СССР, характерната за Америка смес от пропаганда на демокрацията, либерален капитализъм, свободна търговии и военна доминация, доскоро се ползваше с огромно влияние в обществото. Когато Съединените щати престанаха да бъдат най-голямата индустриална държава, отстъпвайки първо на Германия и Япония, а след това и на Китай, те натрупаха гигантски външен дълг, присвоявайки и изразходвайки за собствените си нужди световните ресурсни запаси и бранейки, включително и със сила, статута на долара като световна резервна валута. Така, с течение на времето стана ясно, че американските войници ще трябва да плащат с кръвта си за изключителното право на САЩ да продължат безпрепятствено да печатат тази "световна валута".

Съединените щати се възприемаха и се позиционираха като незаменими и способни да контролират и да диктуват условията си на цялата планета, тероризирайки или блокирайки едни или други държави, в зависимост от собствените си интереси. Днес обаче, тези идеологически уловки вече не работят.

Продемократичната реторика продължава да се разпространяване от политизираните големи медии, но на практика САЩ вече не са демократична държава. Те се превърнаха в рай за всевъзможни лобисти, които се настаниха в Конгреса, където активно участват в разработването на огромен брой закони, обслужващи частните интереси на корпорациите и олигарсите. Вече не можем да открием характерния американски стремеж към демокрация - нито в подкрепата на различни диктаторски режими по целия свят, нито в разрастващата се тенденция да се създават и прилагат екстериториални закони, без съгласието на международната общност.

Класическият либерален капитализъм беше изместен от непотизма, създаден и прокарван от елитите във Вашингтон и Уолстрийт. Частните предприятия вече не са свободни, а принадлежат на малка група гигантски корпорации, а около една трета от работещото население в САЩ е ангажирано в държавния сектор. Най-големият работодател както в страната, така и в света, е Департаментът по отбраната. Около 100 милиона трудоспособни американци на практика не работят. Повечето от тях за заети в сферата на услугите, т.е. не произвеждат нищо. Непрекъснато нараства броят на хората без постоянна работа, а това означава и без стабилни доходи.

Цялата система се крепи на гигантския държавен дълг, включително компаниите в сферата на енергетика, като тези добиващи шистов газ например. Нито един здравомислещ човек, ако го помолят да даде реалистично описание на днешния американски капитализъм, няма да може да обрисува тази тотално ерозирана и продължаваща да се руши система.

Доскоро във Вашингтон се обсъждаха различни мащабни споразумения за свободна търговия, но нито едно от тях не беше реализирано на практика - точно напротив, сегашната администрация последователно изважда страната от всички подобни механизми. Но, както е известно, безпрепятствената търговия на големи разстояния е задължително условие за съществуването на всяка империя, включително и на американската. В миналото военните кораби и заплахата от окупация се използваха за да бъдат накарани някои държави, като Япония например, да се присъединят към системата на международната търговия.

Съвсем доскоро администрацията на Обама предприемаше много активни опити за налагането на различни трансокеански партньорства, но нито един от тях не се увенча с успех. А сега Тръмп започна да разрушава системата на свободната търговия с помощта на разнообразни санкции и мита, опитвайки се по този очевидно погрешен начин да възроди изгубеното величие на Америка. На практика обаче, санкциите, свързани с използването на долара в международната търговия, особено срещу такива големи износители на енергоносители, като Иран и Венецуела, само ускоряват процеса на лишаване на долара от статута му на световна резервна валута и по този начин ерозират изключително право на САЩ да печатат неограничени количества необезпечени със злато хартиени долари.

Милитаризмът

До известна степен, разпадането на СССР беше предопределено от изтеглянето на съветските войски от Афганистан. До този момент, все още можеше да се говори за "интернационалния дълг" на Червената армия да направи света безопасен за успешното развитие на социализма. След това самата концепция за съветското военно господство престана да съществува, а интервенциите в други държави, като тази в Унгария през 1956 или в Чехословакия през 1968, които дотогава все още бяха възможни, вече станаха немислими. Когато Източна Европа въстана през 1989, съветската военна империя просто изчезна, изоставяйки своите военни бази и техника.

Днес САЩ все още са способни да осъществяват военни намеси, но вече е очевидно, че военното им господство на планетата е невъзможно. Американските въоръжени сили продължават да са огромни, но истината е, че са силно отслабени. Те вече не са в състояние да разгръщат сухопътните си части в неограничени количества  и все повече се ограничават с въздушни бомбардировки, обучение и въоръжаване на "умерени терористи" и наемници, както и с безполезни учения в океанските простори.

Нито една от последните военни авантюри на САЩ не доведе до нещо подобно на мир, в онзи му вид, който първоначално си представяха самите американци: Афганистан се превърна в разсадник на тероризма и гигантска фабрика за хероин, а Ирак попадна в ръцете на шиитите, чието влияние в момента се простира от Индийския океан до Средиземно море.

Навсякъде по света все още има военни бази на САЩ. Те трябваше да станат инструмент за разпространяването на американската доминация на цялата планета, само че повечето от тях бяха неутрализирани от появата на новото свръхточно въоръжение с голям радиус на действие, мощните технологии за противовъздушна отбрана и средствата за водене на радиоелектронна война. Днес тези многобройни бази са безполезни, обслужването им е скъпо, освен това повечето са разположени в места, които са трудни за защитаване, но пък могат лесно да бъдат атакувани от потенциалните противници. Те могат да бъдат използвани само за имитирането на военни действия, т.е. за безкрайни военни учения, например в балтийските постсъветски държави, в близост до руската граница, или в Южна Корея. Тези учения би трябвало да "провокират" противника, но истината е, че са безполезни, защото евентуално нападение срещу Русия или Северна Корея би било самоубийствена стъпка. Официално става дума за "учения за укрепване на доверието", но нарастваща им интензивност, сама по себе си, говори за ярко изразен и постоянно задълбочаващ се дефицит на същото това доверие.

САЩ никога няма да се уморят да изтъкват огромния си военен бюджет, но обикновено избягват да споменат, че изразходват за сходни единици въоръжение десет пъти повече средства, отколкото Русия например. Тоест, става дума за раздута и неефективна система за изсмукване на пари, повечето от които се харчат напразно - своеобразна ненаситна утроба, която се нуждае от все повече държавни средства.

Колкото и пари да похарчат обаче, САЩ никога няма да решат фундаменталния проблем, породен от неспособността им да влязат във война срещу адекватно въоръжен противник, без да рискуват да понесат много сериозни загуби. Съединените щати продължават да си навличат омразата на останалия свят, но от тях се боят все по-малко, което е фатална тенденция за всяка империя. Впрочем, междувременно, Америка успешно военизира собствените си локални полицейски сили така че, когато му дойде времето, тя ще е готова за започне война и срещу самата себе си.

Заключение

Настоящият анализ би могъл да се разглежда като историческо изследване, което не е свързано с практическите и ежедневни проблеми. Струва ми се обаче, че той все пак има определена практическа стойност. Защото, ако гражданите на СССР предварително знаеха, както ще им се случи през 1991 (и непосредствено след това) сигурно щяха да се държат по съвсем различен начин и това би помогнало да бъдат избегнати много лични трагедии. Тоест, американците (а и не само те) биха могли да открият в него полезна информация за да се опитат да избегнат очертаващия се колапс и най-лошия сценарий за развитие на събитието, който - когато разпадането на Американската империя се ускори, ще се окаже най-важната им грижа. Някои могат да решат да избягат в по-безопасно място или да се опитат да оцелеят там, където са. Могат също, сами да открият признаците на предстоящия крах и да направат собствен анализ на случващото се, вместо да разчитат на такива като моя. Въз основа на опита от краха на СССР обаче, бих им препоръчал в никакъв случай да не остават пасивни, разчитайки, че събитията няма да се развият по-очертания по-горе сценарий.

 

* Авторът е анализатор на Agora Vox.