24
Съб, Авг
4 New Articles

Възможният компромис между Белград и Прищина и геополитическите му последици

брой 6 2018
Typography

В края на септември 2018 косовски специални части заеха подходите към язовир "Газивода" (община Зубин Поток), който е най-големия в Косово и Централна Сърбия и - съгласно Брюкселското споразумение между Прищина и Белград - е собственост на сръбската електрическа компания (ЕПС), заедно с едноименната ВЕЦ и подстанцията във Валач.

В отговор президентът на Сърбия нареди армията и полицията в страната да бъдат приведени в състояние на пълна бойна готовност, а ръководителят на службата за Косово и Метохия Марко Джурич заяви, че в енергетиката за Сърбия съществуват червени линии, които не могат да бъдат преминавани, като това са имено ВЕЦ „Газивода" и подстанцията във Валач, наред с мините "Трепча" в Косовска Митровица. В Белград се опасяват, че властите в Прищина възнамеряват да включат язовира и ВЕЦ-а, приходите от които възлизат на десетки милиони евро годишно,  в енергийната система на Косово. Все пак, малко по-късно, косовските части се изтеглиха от района, а от сръбска страна беше отменено състоянието на пълна бойна готовност.

На практика, действията на косоварите съвпаднаха по време с посещението на сръбския президент Вучич в Москва, където той се срещна с руския си колега Путин, като във фокуса на разговорите между двамата беше именно косовският въпрос.

Според експертите,  по този начин Прищина се опитва да реши едновременно няколко задачи. На първо място, да продължи натиска върху сръбската общност в Косово, тъй като в продължение на дълго време тези райони на практика бяха недостъпни за косовската полиция. Сега обаче, Прищина се опитва да разпространи контрола си и върху тях.

На второ място, президентът на Косово Хашим Тачи вероятно е искал да демонстрира, че стриктно защитава националните интереси, включително разширявайки контрола на Прищина върху северната част от страната. Което е важно за него, особено в контекста на задълбочаващото се противопоставяне с премиера Рамуш Харадинаи.

Всичко това се развива на фона на преговорите за фактическото признаване на независимо Косово от Белград и подписването на Споразумение за правна нормализация на отношенията между тях. Упорито се коментира, че в рамките на тези преговори се обсъждат различни варианта, включително за обмен на територии. Тоест, в подобна ситуация, Тачи очевидно се стреми да се позиционира като "истински патриот", който не само не е склонен на отстъпки пред Белград, но е готов и да установи контрол върху цялата територия на Косово. На трето място пък, очевидно става опит за натиск върху Белград.

Еволюцията на отношенията между Прищина и Белград

От една страна, като цяло, отношенията между Сърбия и Косово са толкова лоши, че буквално всеки инцидент може провокира открит конфликт между тях. От друга обаче, през последните пет години, т.е. в хода на преговорите във връзка с Брюкселското споразумение (с което през 2003 двете страни се договориха да нормализират отношенията се) по редица въпроса са налице доста сериозни отстъпки от сръбска страна. Което пък ерозира правните, икономически и други позиции на Белград в Косово.

В същото време, открит въоръжен сблъсък между сърби и косовари не изглежда особено вероятен. През последните две години имаше и други подобни инциденти, които така и не излязоха извън рамките на чисто словесните нападки. Освен това, в резултат от реформите, осъществени през последните петнайсет години, военният потенциал на сръбската армия беше силно ограничен.

Що се отнася до провелата се на 2 октомври в Москва среща между Вучич и Путин, не бива да забравяме, че сред онази част от електората, която подкрепя сръбския президент, има силни проруски настроения, т.е. дори и по чисто вътрешнополитически причини, той трябваше да демонстрира пред избирателите си, че поддържа тесни контакти с руското ръководство. Както и, че определени негови стъпки и действия се одобряват от Москва. В този смисъл, Вучич се нуждаеше - най-малкото - от потвърждение, че Русия продължава да стои зад страната му.

В същото време, сръбският президент очевидно е подложен на изключително силен натиск от страна на западните си партньори. В тази връзка не бива да изключваме, че Вучич е поел пред тях ангажимент да положи усилия за по-скорошно подписване на споразумение за признаване на независимостта на Косово. Възможно е, също последният демарш на косовския президент Тачи, също да е бил част от западния натиск върху Белград. От друга страна обаче, сръбското общество очевидно не е готово да приеме страната изцяло да се откаже от правата си върху Косово. В тази сложна ситуация Вучич се опитва да маневрира, макар че това става все по-трудно за него. Нещата допълнително се усложнавят от очевидния факт, че ако Белград все пак склони да подпише споразумение за независимо Косово, това ще отвори пред Пришина пътя за присъединяване към НАТО, което пък ще промени цялата ситуация в сферата на сигурността в региона, като не може да се изключва, че на дневен ред ще бъде поставен и въпросът за евентуалното сръбско членство в пакта. Подобно развитие обаче, би означавало тотално преразглеждане на отношенията между Белград и Москва и много сериозен удар по руските интереси на Балканите и в Европа, като цяло.

Тоест, сценариите за развитията на ситуацията са много, при това изглеждат достатъчно сложни за всички играчи – и регионални, и външни. В тях прозират определени интереси, но все още е невъзможно да се определи, кой изглежда най-вероятен. Ясно е обаче, че Западът (тъй като в това отношение между САЩ и ЕС не се очертават сериозни различия) възнамерява тотално да изтласка Русия от Балканския полуостров и в тази връзка иска да реши в свои интерес всички спорни въпроси (като "косовския" или "македонския" например). А резултатът от това са периодично възникващите ситуации, в които напрежението на Балканите се нагнетява изкуствено, без за това да съществуват някакви видими (поне на пръв поглед) причини.

Както е известно, след края не преговорите между Вучич и Путин в Москва, нямаше нито пресконференция, нито дори някакво специално заявление, каквито обикновено се правят, когато се срещат двама държавни глави. Според руските медии, преговорите на четири очи са се водили в течение на почти час и са били посветени именно на косовския въпрос, т.е. на стратегическата визия относно ситуацията около бившата сръбска автономна област, като президентът Вучич е поискал руска подкрепа във всички международни институции във връзка с разрешаването на този проблем.

Според редица руски анализатори обаче, докато самият Вучич и съветниците му виждат решението на косовския въпрос в размяната на територии (т.е. на населеното предимно със Сърби Северно Косово срещу районите в Централна Сърбия, където мнозинството от местното население са етнически албанци), в Москва едва ли споделят тази позиция, тъй като реализацията на подобен сценарий би променила цялата конфигурация на границите на Балканите, давайки възможност на албанците в Македония например, да проведат в бъдеще референдум, след който да поискат присъединяване към Албания. Това пък би могло да активира албанската общност в Гърция и да провокира своеобразен "ефект на доминото". В същото време е показателно, че Германия, Великобритания и Испания се отнасят крайно негативно към идеята за "размяната на територия", докато САЩ я подкрепят, вероятно защото във Вашингтон са заинтересовани от установяването на пълен контрол над Балканите, включително върху преминаващите през региона енергийни коридори (сегашни и бъдещи). Тоест, ако тази американска стратегия се реализира на практика, продължението на газопровода "Турски поток" през Балканите ще бъде поставено под въпрос, при положение, че 90% от сръбската енергийна система функционира благодарение на руските енергоносители.

Освен това, мнозина посочват, че твърденията на Вучич, че Сърбия ще запази военния си неутралитет не звучат особено убедително, особено за Москва, която и друг път е чувала подобни обещания, които след това са били забравяни. Все пак, ще напомня, че излизайки от срещата си с Путин, сръбският президент заяви: "получихме всичко, което искахме и се споразумяхме по всички въпроси". Само че, това - поне засега - не получава потвърждение под формата на конкретни стъпки на руската дипломация, да не говорим, че очевидно не е фиксирано в някакви официални документи. Което пък дава основание на някои руски анализатори да твърдят, че тук или става дума "за представяне на желаното за действително", или по този начин Вучич е изпратил послание към западните си партньори, очакващи някакви определени действия от него.

При всички случаи, ако действително станем свидетели на размяна на територии между Сърбия и Косово, това не само би дестабилизирало (вместо да стабилизира) Балканите, но вероятно би провокирало и дълбоко разцепление в самото сръбско общество, при това противостоящите си сили вероятно ще потърсят подкрепата на различни външни играчи, което само би задълбочило процеса на вътрешна и регионална дестабилизация.

 

Впрочем, дори ако оставим настрана факта, че след пет-десет години, когато Сърбия очаква да бъде поканена в ЕС, самият Съюз вече може и да не съществува (във всеки случай не и в сегащния си вид), до момента няма случай някоя източноевропейска държава да е станала член на Европейския съюз, без преди това да се е присъединила към НАТО. Още повече, че нито САЩ, нито ЕС биха дали на една стратегическа важна държава, каквато е Сърбия, подобна възможност, особено след като цялата и армия вече е преминала съответното обучение в структурите на Северноатлантическия алианс. Тоест, проблемът действително стои изключително остро и самият Вучич вероятно е наясно, че поддавайки се западния натиск рискува да влезе в конфронтация не толкова с Москва, колкото със собствените си съграждани.

 

Според сръбския политолог Драгомир Анджелкович, Вучич вероятно е запознал Путин с плана си за Косово и двамата са обсъдили, дали Белград е готов да приеме подялбата на Косово и дали сръбското общество е склонно да приеме идеята за размяна на територии (например, дали сърбите са готови да жертват за Северно Косово религиозните си светини в Грачаница и Дечани). Русия очаква ясен отговор на тези въпроси за да знае как да действа в случай на споразумение между Белград и Прищина, или пък - ако се окаже, че по въпроса липсва консенсус, каква помощ би могла да окаже на Сърбия при подобно развитие.

Факт е, че ако не беше руското вето, Косово отдавна щеше да е в ООН, освен това позицията на Москва препятства признаването на косовската независимост от още повече държави. В тази връзка, Анджелкович посочва, че ако събитията се развият по негативния сценарии и Прищина установи пълен контрол над Северно Косово, Белград несъмнено ще се нуждае от подкрепата на Русия, която би могла да постави косовския въпрос на най-високо международно равнище, принуждавайки косоварите да се откажат от по-агресивни действия. Според него: "без Русия, Сърбия няма да разполага с необходимото и пространство за маневрираве, за да отстои позицията си в Косово и Метохия". Макар че не е член на ЕС и не участва в Брюкселския процес, Москва е в състояние да принуди косоварите и техните покровители да търсят диалога с Белград.

 

Що се отнася до руските интереси на Балканите, те са свързани най-вече със защитата на жизненоважните геостратегически петролно-газови трасета и недопускане на насаждането на антируски настроения в региона. Друга ключова цел на Москва е да не допусне по-натътшното разширяване на НАТО в Западните Балкани. В тази връзка ще напомня, че Сърбия покрива 90% от енергийните си потребности с руски природен газ, както и, че много други държави от Югоизточна Европа, включително и България, не разполагат с друга алтернатива в тази сфера.

 

От друга страна, Москва очаква от Белград, че ще продължи да се обявява против приемането на насочени срещу нея декларации и резолюции в различните международни и европейски организации.

Що се отнася до западната реакция на поредната (вече 14-та) среща между Вучич и Путин, там вероятно разглеждат тези срещи като поставящи под съмнение "европейската ориантация" на Сърбия. Това е свързано на първо място, с нежеланието на Белград да подкрепи санкциите срещу Русия, дори и в името на евроинтеграцията. Подобна позиция се тълкува в Брюксел като несъгласие с външната политика на ЕС. Макар че напоследък Съюзът опитва да се еманципира от САЩ и търси своя собствена идентичност, фактите сочат, че пътят към пълноправното членство в ЕС продължава да минава през присъединяването към доминираната от Вашингтон НАТО (пример за което са Черна Гора, Албания и Македония).

 

Впрочем, самият сръбски президент Вучич заяви по време на срещата си с председателя на външнополитическата комисия на Европарламента Дейвид Макалистър, в началото на октомври, че не е наясно, какво точно очаква ЕС от страната му във връзка с Косово и Метохия, подчертавайки обаче, че не може и дума да става за признаване на косовската независимост. В тази връзка, Вучич напомни, че на 10 октомври се навършват 2000 дни от подписването на споразумението за създаване на Съюз на сръбските общини в Косово, но Прищина и досега не е изпълнила своите ангажименти по него, за разлика от Белград, който е изпълнил договореностите за формиране на регионална полиция в Северно Косово, както и тези, касаещи правосъдието, телекомуникациите и гражданската отбрана, които са част от Брюкселското споразумение. Тук е мястото да напомня, че според подписаното през 2003 Брюкселско споразумение, районите в Северно Косово, населени предимно със сърби, следва да се обединявт в Съюз на сръбските общини. Но докато Белград настоява Съюзът да се формира в пълно съответствие с изискванията на Брюкселското споразумение, Прищина смята, че създаването му следва да е съобразено с конституцията на самопровъзгласилата се държава.

 

Въпреки това, Сърбия е готова да продължи преговорите с косовскиет власти, тъй като, според Вучич, "предпочита диалога пред каквато и да било конфронтация". В тази връка той отбеляза, че затварянето на глава 35 от преговорите за членство в ЕС е условие за затварянето на всички останали глави и тя касае именно урегулирането на отношенията с Прищина и определяне статута на Косово и Метохия.

"Наясно сме, че трябва да направим нещо по косовския въпрос, но вече не знаем, какво точно се очаква от нас, защото в самата Европа никой не го знае" - подчерта сръбския президент.

На свой ред, Дейвид Макалистър потвърди, че макар да са запознати с дискусията за евентуални корекции на границите и размяна на територии, европейските депутати продължават да настояват за запазване на "мултиетническия характер" на Косово и Сърбия. Според него: "създаването на етнически хомогенни държави не бива да става цел в региона", което очевидно е в разрез с американската позиция по въпроса.

 

Разногласията в Прищина

Между другото, само седмица преди посещението на Вучич в Москва, косовският премиер Рамуш Харадинаи се появи в САЩ, като - според коментатора на "Нюзуик" Кристана Маза - основната му цел е била да аргументира пред американските власти, както и пред чиновниците от ООН, позицията си против предложението на президента на Косово Хашим Тачи за евентуална корекция на границите и размяна на територии със Сърбия.

По време на провелата се в края на септември Генерална асамблея на ООН Харадинай се срещна с редица висши американски воени, включително с държавния секретар по отбраната Джеймс Матис, както и с членове на Конгреса. Той обаче, вероятно е останал разочарован, тъй като (поне според "Нюзуик") "американските чиновници са му заявили, че подкрепят продължаването на диалога между Косово и Сърбия, а съветникът на президента по националната сигурност Джон Болтън, както посланикът на САЩ в Прищина Грег Делави са дали да се разбере, че Вашингтон не би възразил против размяната на територии, ако Сърбия и Косово се споразумеят за това" (впрочем, по-късно Делави се отрече от думите си).

Според самия Харадинай обаче: "териториите и границите в нашия регион никога не бива да бъдат подлагани на обсъждане, защото това е най-краткия път към нова трагедия. Предложението за размяна на територия е крачка назад за региона и онзи, който подкрепя тази идея, не уважава Косово и нашите постижения. Това е заплаха за мира и стабилността на Балканите".

Според проведена наскоро от Демократичния институт на Косово анкета, над 75% от респондентите са се обявили против размяната на територии със Сърбия. Въпреки това, предложението изглежда се ползва с определена подкрепа на Балканите и извън тях. Интересно е, че освен в САЩ, в ЕС също започват да се появяват признаци за отстъпление от позицията за "ненарушимост на сегашните граници". Така, върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини наскоро обяви, че Сърбия и Косово са в правото си да обсъждат и тази идея.

Както посочва в тази връзка бившият външен министър на Косово Петрит Селими: "Най-лошото би било сегашната неопределеност да се запази продължително време. Макар че съгласуваната корекция на границита изглежда рискована за мнозина, запазването на сегашното статукво би било ужасно, защото ще означава открита покана за външна намеса, нови инциденти и дори открит конфликт". Според Селими, в момента социологическите данни сочат, че президентът Тачи е сред политиците с най-висок рейтинг в Косово. Редица косовски анализатори обаче смятат, че мнозинството косовари не вярват, че Тачи или Сърбия могат да постигнат "добра сделка".

Според политолога от Прищина Агон Малики например: "Общественото мнение е нееднозначно, защото всичко продължава да е забулено в тайна. На първо място, налице е сериозно недоверие към Тачи и неговите лични мотиви да участва в подобни преговори. На второ място, повечето косовари всъщност не вярват, че Сърбия ще се съгласи да размени своя територия и затова се опасяват, че става дума само за "тактическа прелюдия" към подялбата на Северно Косово, т.е. че ще бъде осъществена само скромна размяна, от която повече ще спечели Белград, или пък, че ще бъде създадена някаква териториална автономия за косовските сърби. Тоест, косоварите не вярват, че Тачи може да постигне нещо повече. На трето място, обществената реакция в Косово до голяма степен е обусловена от разделението между западните ни партньори  и най-вече от нежеланието на Германия и Великобритания да подкрепят размяната на територии. Обикновено косоварите са по-възприемчиви към сигналите от САЩ, но значителна част от косовските елити са на мнение, че промените в американската политика при Тръмп (т.е. негласната подкрепа на Вашингтон за размяната на територии - б.а.) са временни и ще е по-добре да не избързваме"

 

Както е известно, първоначално се планираше подписването на Споразумението за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово да стане на 7 септември, в присъствието на посредниците от ЕС, но след това това беше отложено за неопределен срок. Косовският президент Хашим Тачи твърди, че въпросът ще бъде реше до февруари 2019, но в Брюксел изглежда не са настроени толкова оптимистично.

Сред причината за проточването на преговорите е негативната реакция срещу подготвяното споразумение от страна на радикално настроените политически кръгове в Косово. Техен изразител е колегата на Тачи от някогашната "Армия за освобождение на Косово", а днес негов основен политически противник и премиер на страната Рамуш Харадинаи (бивш началник щаб на АОК). Както е известно, Харадинаи заплаши президента, че ако си позволи да подпише споразумение с Белград, особено ако то включва някаква подялба на Косово, срещу него ще бъдат организирани мащабни протестни акции. Именно стремежът да укрепи собствените си позиции в очите на косовските радикали беше и една от причините за провокационното поведение на Тачи в Северно Косово.

 

В същото време, темата за евентуалното споразумение за нормализиране на отношенията с Прищина поражда крайно нееднозначна реакция и в сръбското общество, още повече, че и там липсва каквато и да било информация относно въпросите, които се обсъждат на преговорите с косоварите. По някои данни, президентът Вучич и управляващата в Белград коалиция, начело със Сръбската прогресивна партия, са склонни да приемят размяната на северните райони на Косово с с населените предимно с етнически албанци области в Южна Сърбия (долината на Прешево). Смята се също, че тази идея се подкрепя активно от Вашингтон. Както заяви в интервю за белградския "Вечерне новости" бившият ръководител на Балканския отдел на ЦРУ Стивън Майер, който днес е декан на Университета за национална отбрана на САЩ: "Не мисля, че ако балканските лидери се съгласят за промяна на границите, Вашингтон ще възрази, за разлика от Германия, която се опасява от нестабилност. Винаги съм се аргументирал с това, че границите не са свещени. Тачи и Вучич говорят за разграничение, което всъщност означава промяна на границите. Ето, вече 20 години твърдя, че това трябва да се случи. Казах на сръбските си приятели, че трябва да осъзнаят: вече не могат да върнат голяма част от Косово. За нея ще им се наложи да воюват. Но районът на север от река Ибър е друго нещо. Що се касае до южната част на Косово и Метохия, сръбските общини там имат избор: или да останат, или да се преселят. Ако те изберат да се преселят, трябва да бъдат подпомогнати чрез програмата на ООН за бежанците. Тези, които останат пък трябва да бъдат взети под защитата на ООН и тя трябва да контролира ситуацията минимум два пъти в годината, за да не бъдат подложени сърбите на дискриминация. Същото се касае за албанското население на север от река Ибър. Освен това трябва да се постигне договорка за областите с предимно албанско население в Прешевската долина. Трябва също да се проведе референдум в Република Сръбска, на който да бъдат предложени три варианта: оставане в състава на Босна и Херцеговина, създаване на независима държава или присъединение към Сърбия. Това би хомогенизирало тези страни".

 

Според белградския вестник "Данас": "Кремъл очевидно не иска да бъде забъркан в още един казус, свързан с нарастване на напрежението заради неотдавнашното изостряне на ситуацията около Косово (инцидентът с посещението на Хашим Тачив в района на язовира Газивода). За Вучич несъмнено би било полезно да получи пряката подкрепа на Путин за сръбската позиция, но руснаците предпочитат да действат по-предпазливо".

Впрочем, не по-малко важно направление, свързано с гарантиране на сръбските интереси е сътрудничеството с Русия в търговско-икономическата сфера. То позволява на Белград да се противопоставя на финансово-икономическия натиск на Брюксел и да решава собствените си социални проблеми. Ще напомня, че за разлика от балканските си съседи, Сърбия твърдо отказва да се присъедини към санкциите срещу Москва. Нещо повече, в последно време търговско-икономическото взаимодействие между Русия и Сърбия бележи устойчив ръст. През 2017, той е бил 23%, а през първата половина на 2018 е достигнал 13,3%. Руските инвестиции в сръбската икономика пък са 4 млрд. долара. Освен възможностите за разширяване на двустронната търговия, двамата президенти са обсъдили и перспективите за включването на Сърбия в проекта за газопровода "Турски поток", което би и дало шанс да се превърне, наред с България (или, за нейна сметка, в зависимост от поведението на София), в ключов газоразпределителен хъб на Балканите и в цяла Югоизточна Европа.

 

Според експерта от Института за политически изследвания в Белград Зоран Милошевич: "идеята за размяна на територии и население с Косово може да се окаже самоубийствена за Сърбия. На първо място, ако става дума за размяната на Северно Косово срещу Южна Сърбия, това би означавало на практика прекъсване на стратегическата връзка с Македония, което ще постави последната в още по-сложна ситуация и дори би застрашило съществуването и като самостоятелна държава". Освен това, то още повече ще отдалечи Сърбия от Гърция.

Като друг спорен аспект на плана за подялба на Косово Милошевич посочва, асимилационния фактор: "Навсякъде, където в резултат от подобно разграничаване сърбите са оставали извън Сърбия, те постепенно са били асимилирани, тъй като Белград никога не е разглеждал този въпрос право пропорционално, т.е. сърбите в другите държави да се ползват със същите права, с които и националните малцинства в Сърбия". Като пример за това той посочва ситуацията със сърбите в Хърватска, които според югославската конституция са се ползвали с правото на една от "титулните нации", но след обявяването на независимостта губят това право и постепенно биват маргинализирани и изтласкани от страната. "Тогава Западът подкрепи този процес - припомня Милошевич - защото сметна, че държавният суверенитет е по-важен от правото на самоопределение. Само че в случая с Косово и Метохия сме свидетели на точно обратната ситуация: държавният суверенитет беше пренебрегнат за сметка на правата на малцинствата, превърнали се в основополагащ фактор". От което пък следва, че подкрепяйки изеята за "разграничаване" между сърби и косовари, Западът (и най-вече САЩ) се опитва да ореже още повече територията на Сърбия, поставяйки я в още по-неизгодно геополитическо положение.

Според него, на практика става дума за поредния етап от реализацията на програмата за създаване на т.нар. "Велика Албания", като "това става буквално пред очите ни, макар и на фона на нарастващата съпротива на сръбското общество. Ако допреди три години, то мълчеше, сега нещата се променят". Тук е мястото да напомня, че всички последни социологически анкети сочат, че 70% от сърбите не се склонни да се откажат от Косово и Южна Сърбия срещу обещанието за членство в ЕС. Те очевидно са наясно, че отказвайки се от немалка част от територията на държавата си, както и от най-големите паметници на своето културно наследство, рискуват да загубят и собствната си национална идентичност. Както посочва в тази връзка Зоран Милошевич: "Без Косово и Метохия идентичността ни ще загуби своите основяния. Лишавайки се от Косово ние сме обречени на криза на националното си самосъзнание, което пък ще създаде условия за по-нататъшното разчленяване на Сърбия".

 

Като изключително сложна за Белград оценява сегашната ситуация и известният сръбски философ и политически анализатор Милан Дамянац, според който: "Сърбия е заобиколена от държави, претендиращи за части от нейната територия. На Балканите, за сръбската зона на влияние в момента се борят няколко регионални центрове, както и два глобални. Очертават се две противоположни направление: от една страна е влиянието на регионалния и европейски център - Германия, и на глобалния - в лицето на САЩ. От другата страна е Русия, както и Турция, непрекъснато усилваща присъствието си в региона". И тъй като сърбите - най-вече по собствена вина - не съумяха да създадат съюзнически отношения със съседните държави, сега се опитват да се присъединят към държавите от Вишеградската група или по-скоро към оста Виена-Будапеща, която някои определят като "новата Австро-Унгария".

На практика, Сърбия се опитва, от една страна, да използва руското влияние, а от друга - желанието на администрацията на Тръмп окончателно да реши косовския проблем. В същото време обаче, Германия има интерес да блокира решението на този въпрос. Именно това, впрочем, обяснява и разликата между геополитическите позиции на кръговете около президента на Косово Хашим Тачи и тези около премиера Рамуш Харадинаи: единият стои по-близо до Турция, докато другият е изцяло на страната на САЩ. На този фон, както посочва Дамянац, "Вучич се опитва да играе много опасна игра, сътрудничейки си с всички и най-вече с германците. В този смисъл, действията на Белград по отношение на Косово и Метохия са много комплексни, тъй като става дума за опит за маневриране между интересите не глобалните и ретионални центрове на влияние".

Според него, "разграничаването", за което говори сръбският президент, е резултат от "обещанията, които даде за да дойде на власт, както и вседи друг преди него" и в тази връзка Дамянац прогнозира, че в крайна сметка Вучич вероятно ще бъде принуден да подпише правно задължаващо Сърбия споразумение с косовските сепаратисти.

Следва да сме наясно, че отстранявайки успешно политическата опозиция, в момента сръбският президент се намира в по-добра позиция, отколкото който и да било друг сръбски политик през последните трийсет години, може би с изключение на покойния Слободан Милошевич в началото на управлението си. Ето защо той се опитва да "бетонира" властта си, подписвайки споразумение с косоварите, като в същото време гарантира и някакви преференция за сръбскака държава. Тоест, може да се предположи, че става дума за автономия на Северно Косово и останалите сръбски анклави, както и за признаване на специалния статут на историческите сръбски манастири в областта, срещу предаването на някои общини в южната част на Централна Сърбия под контрола на Прищина. Впрочем, да не забравяме, че идеята за подялбата на Косово не е нова, а първият, който се опита да я реализира на практика беше покойният сръбски премиер Зоран Джинджич.

Според цитирания по-горе Милан Дамянац, косовският проблем следва да се разглежда рационално и без излишни емоции. Само тогава ще стане ясно, че в момента Сърбия не разполага с някакъв полезен вариант: "Ако идеята за подялбата се реализира, макар че на практика това ще бъде изключително трудно, Сърбия, де факто и де юре, ще признае независимостта и отделянето на своята южна област, като ще запази само малка част от нейната територия, включително язовира Газивода и комбината в Трепча. В дългосрочна перспектива обаче, това ще породи сериозен проблем за националното самосъзнание на сръбската нация, който много трудно може да бъде решен, предвид очевидната неадекватност на сръбската Академия на науките и културните елити в страната". Освен това, евентуалното съгласие за правното оформяне на отделянето на Косово вероятно ще отвори вратите за по-нататъшното дългосрочно разчленяване на Сърбия, защото - както подчертава Дамянац: "албанците няма да се спрат, а и времето е на тяхна страна, докато населението на Сърбия намалява".

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите