Наред с очерталите се през последните години промени във външната и вътрешната политика на Либия, налице са и сериозни трансформации в контролирания от държавата петролен сектор, който е и в основата на развитието на националната икономика. Днес ситуацията в него отразява общия политически модел на държавно устройство, според който цялата власт е концентрирана в ръцете на лидера Муамар Кадафи. Както и известно, въпреки, че от края на 70-години на миналия век не заема официален пост в правителството, именно той приема всички основни решения, както на най-високо политическо равнище, така и на нивото на средното звено в либийската бюрократична система.
Стилът на управление на Кадафи може да се определи като „контролиран и култивиран хаос” в държавните структури, целящ недопускане появата на каквато и да било политическа конкуренция на полковника. Муамар Кадафи произволно разпуска или наново създава различни министерства (така например, Министерството на енергетиката беше премахнато през 2000 и възстановено през 2004) и редовно размества хората, заемащи висшите постове в местната йерархия. Показателно е, че Кадафи все пак се опитва да запази известен баланс в основните сфери на либийската политика и икономика, като дублира държавните институции и назначава на ръководни длъжности хора с противоположни възгледи и различен произход. Така, в петролната и газовата сфера функциите на Либийската национална петролна корпорация ( LNOC ) доскоро се дублираха от Министерството на енергетиката. При това, докато шефът на LNOC Абдула ал-Бадри (преди да подаде оставка през март 2006) последователно подкрепяше политиката на привличане на чуждестранни инвеститори в сектора, министърът на енергетиката Фатхи Бен Шатуан се изявява като яростен противник на каквито и да било отстъпки на чуждите компании.
Въпреки това, днес, наред с LNOC , в Либия действат много чуждестранни петролни фирми. Това стана възможно след като ООН отмени санкциите срещу Джамахирията и благодарение на постепенната нормализация на отношенията между Триполи, Вашингтон и Лондон. В новата ситуация чуждите компании получиха право да участват в търговете за проучване и експлоатация на либийските петролни находища, в резултат от което днес те разполагат с лиценз за разработването на над 40 участъка.
През септември 2004 тогавашният либийският премиер (т.е. генерален секретар на народните комитети на Либия) Шукри Ганем заяви, че страната му планира да започне да изнася петрол за САЩ. На свой ред, вашингтонската адвокатска кантора “ Buters Andrews ” съобщи, че се е споразумяла с либийска фирма за оказване на правна помощ на американските компании, осъществяващи бизнес в Либия. Много американски бизнесмени обаче са обезкуражени от трудностите, с които се сблъскват в тази страна - като започнем от липсата на законодателство за чуждестранните инвестиции и свършим с проблемите при издаването на либийски визи, изискването да се наемат местни мениджъри и т.н.
През 2004, в Триполи пристигнаха 300 представители на най-големите петролни компании, както и високопоставени правителствени чиновници от 29 страни, за да поставят основите на съвместен петролен бизнес с Либия. Въпреки че много големи корпорации (като например британските “ British Petroleum ” и “ British Gas ” ) първоначално си бяха поставили твърде амбициозни цели, опитвайки да се „интегрират” в либийската икономика, 48,9% от акциите на единствената държавна петролна компания в Либия днес се контролират от три американски фирми – „ Conoco Philips ”, “ Marathon ” и “ Amerada Hess ”, обединени в групата “ Oasis ”.
Сред останалите големи играчи са испанската “ Repsol ”, френските “ Total ” и “ Elf Aquitane ”, австрийската “ OMV ”, швейцарската “ ABB ” и британската “ LASMO ”. В скоро време, на либийския пазар, се готвят да се появят американските компании “ Anadarco ” и “ Apache ”. Нека добавим и, че бяха водени преговори между LNOC , „ Petroleum Canada ” и консорциум, воден от австрийската “ OMV ” ( и включващ испанската “ Repsol ” и германската “ Wintershall ”), относно сега действащото
„Споразумение за проучване и дялово участие в разработването” ( EPSA -3 ). В рамките на това споразумение, либийците са готови да предложат по-изгодни условия за чуждестранните компании. Освен това, договор за реализацията на втория етап от проучвателните работи в района на находището Мабрук (чиито запаси се оценяват на 1,3 млрд. барела) беше сключен с компанията Joannou & Parakevides ( J & P Overseas ). Разчита се добивът на петрол от това находище да нарастне от 18 до 40 хил. барела дневно.
Сред основните „играчи”, които се опитват да разширят присъствието си в Либия, особено активна е германската компания Wintershall . Досега тя е инвестирала в проучването и добива на либийски петрол около един милиард евро. В резултат от осъществените през последните месеци проучвания, Wintershall откри две нови петролни находища. През следващите години компанията възнамерява да инвестира още над 300 млн. евро в добива на либийски петрол.
Друга петролна корпорация – “ Petroleum Canada ”, експлоатира повече от 20 либийски находища, чрез компанията “ Verba Oil Operation ”. На свой ред, китайската компания “ China National Petroleum Company ” спечели договор на стойност 320 млн. долара за изграждането на двоен тръбопровод (за едновременен транзит на петрол и природен газ) от находището Уафа до град Мелит, недалеч от Триполи.
През последните години руските петролни компании активно опитват да се включат в различни проекти в Близкия изток. В Либия например действа компанията “ Татнефт”, която спечели, през ноември 2005, търг за проучване и разработване на участък с обща площ 2,3 хил. кв.м, в провинция Гадамес, на югозапад от Триполи. Месец по-късно беше подписан и съответният договор за разпределяне на дяловете от добития петрол между „Татнефт” и държавната либийска компания LNOC . Това обаче е единствената руска фирма, успяла да пробие на либийския петролен пазар.
При условие, че реформаторите в ръководството на LNOC успеят да запазят позициите си и през следващите години, те ще се опитат да разширят присъствието на чуждестранните компании в либийски петролен и газов сектор. Основното предизвикателство пред „реформаторите” е максимално бързо да стартират експлоатацията на новите находища за да покажат на „вожда на либийската революция” реалната полза от привличането на външни инвеститори.
Струва си да отбележим обаче, че днес основният проблем за LNOC е свързан както с липсата на достатъчно материално-технически ресурси, така и на квалифицирани специалисти за оформянето и практическото изпълнение на договорите, подписани през последните две години, по време на двата кръга на проведените търгове. Имайки предвид, че всеки договор предвижда създаването на управляващ орган със задължителното участие на LNOC и утвърждаването на конкретен план за действие, изглежда малко вероятно, че държавната петролна компания ще може да се справи с реализацията на всички договори. Тоест, ще и се наложи да избира, кои от вече подписаните споразумения да се осъществят на практика. Останалите, най-вероятно, ще си останат само на хартия. В тези условия, по-малките западни компании, както и руската „Татнефт”, ще бъдат принудени да се конкурират с такива гиганти като американската корпорации “ Occidental Petroleum ” (която е безусловния лидер на либийския петролен и газов пазар), като шансовете им за успех не са особено големи. Това разбира се не означава, че те смятат да се откажат. Така, през април 2007, „Татнефт” и LNOC сключиха договор за проучване и разработка на петролни и газови находища в три либийски участъка. Става дума за седем „блока” с обща площ над 16 хил. кв. м.
Анализирайки внимателно мястото и ролята на чуждестранните (и, най-вече, западните) компании в петролния сектор на либийската икономика, можем да прогнозираме, че през 2007 позициите на американските корпорации в Либия най-вероятно ще се усилят. Това е свързано най-вече с желанието на Муамар Кадафи окончателно да нормализира отношенията със САЩ и, със съгласието на Вашингтон, да възстанови, в пълния им обем, дипломатическите отношения между двете страни. Показателно е, че след решението на британското правителство да възстанови отношенията си с Триполи, холандско-британският петролен гигант “ Royal Dutch Shell ” подписа договор за реконструкцията и модернизацията на завода за производство на втечнен природен газ на либийското средиземноморско крайбрежие и за усвояването на пет големи петролно-газови „блокове” в района на Сирт. Подобни мащабни интегрирани сделки предизвикват най-сериозен интерес както сред големите западни компании, така и от страна на LNOC . На този фон бъдещето на останалите играчи, включително на тези от Китай и Русия изглежда неясно, още повече че по-малките измежду тях не разполагат с достатъчно материални средства и технически възможности за осъществяването на толкова мащабни проекти.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
