17
Чет, Окт
4 New Articles

Имиграционният проблем и концепцията за „водещата култура” в германската политика

брой 6 2014
Typography

Терминът Leitkultur („водеща култура“) беше въведен в съвременния германски дискурс през 1998 от немския изследовател от арабски произход Басам Тиби в книгата му „Европа без идентичност: кризата на мултикултурното общество“ (1). Основната идея в нея е за погрешното използване на принципите на мултикултурализма по отношение на мюсюлманите в европейските държави. Според автора, който е мюсюлманин-имигрант от Сирия, мюсюлманите се различават от останалите категории имигранти в Европа заради разпространения сред тях фундаменталистки тип религиозна идентичност. Те са склонни да възпроизвеждат ценности, враждебни на съвременната европейска култура, основаваща се на идеалите на Просвещението и правовата демократична държавност. Тиби отбелязва, че Европа интерпретира погрешно практиката на САЩ, където паралелно с мултикултурността, като характеристика на многосъставното американско общество, съществува и универсална за цялата гражданска нация култура – обща система от ценности, доминираща над различията. Ставайки гражданин на такава държава, имигрантът едновременно с това се превръща и в част от нацията, докато в много европейски държави преобладава етническият подход към нацията и, макар да е станал гражданин, чужденецът няма как да стане член на националната общност.

Именно като вариант за решаването на този двусъставен проблем, Тиби лансира идеята за Leitkultur. Според нея, европейските национални държави (с някои изключения като Франция, където вече се е наложило понятието гражданска нация) следва, на първо място, да премахнат етническата окраска от концепцията за нацията, а на второ – да изключат обосноваващите се с конфесионални или етнически мотиви групови права за културна автономия, приемайки за основа на общата за всички национална култура секуларизма и демократичните права и свободи.

Концепцията за европейската Leitkultur

Концепцията за европейската Leitkultur във вида, в който я формулира Тиби, е германският принос в международния (предимно англоезичен) научен дискурс на мултикултурализма. В неговите рамки се повдигат едновременно няколко сложни теми: мултикултурализма, религиозната идентичност и гражданството в националната държава; интеграцията на религиозните граждани в националната държава; толерантостта, включително и към нетолерантните културни групи. Сред множеството трудове, посветени на тази проблематика, най-близки до визията на Тиби са оценките на Майкъл Уолцър в книгата му „За търпимостта“ (2). Според Уолцър, дори либералните нации-държави оставят по-малко пространство за проявата на различията, отколкото империите или консоциативните демокрации: защото гражданите на националната държава са на първо място членове на нацията, а едва след това – членове на едно или друго малцинство; следователно, групите, към които те принадлежат, не са упълномощени да ги принуждават да правят едно или друго нещо и всеки опит за упражняването на такава принуда води до агресивна намеса от страна на държавата, защитаваща своите граждани (3). Полемизирайки със стереотипите на мултикултурализма, Уолцър твърди, че обекти на толерантността в националната държава са индивидите, а не групите. Освен това, мултикултуралистката програма съвсем не е либерална, тъй като налага „отгоре“ предполагаемите идентичности, отрича индивидуалния избор на членовете на другокултурните общности и разграничава едни от други децата от различните общности, създавайки „резервати“ под формата на расови или конфесионални училища. Същите проблеми поражда и начинът на съществуване на имигрантските общности в големите градове – „в социален и психологически план вътрешната организация на малцинствата е насочена към оказване на съпротива срещу натиска на националната държава – техните семейства, населените с имигранти квартали, техните храмове и асоциации изпълняват за тях ролята на нещо като „малка родина“ и те с всички сили защитават границите на тази родина“ (4).

С последиците и проявите на тази форма на съществуване на мюсюлманските малцинства в големите градове се налага да си имат работа политиците и чиновниците от европейските национални държави. Преминавайки от теорията към практиката, от голямо значение се оказва контекстът на конкретната страна и постановките на политическите играчи. В това отношение Германия е много интересен казус, тъй като там могат да се очертаят три основни профили на политика, които вече 15 години се дискутират, а през последните 10 години се реализират в дискурса на Leitkultur , по отношение на мюсюлманските малцинства:

  • реформиране на законодателството за гражданството (само по себе си, реформирането е породено и се обяснява не само с мюсюлманската имиграция, но особеностите му в Германия, както ще стане ясно по-нататък, са пряко свързани с нея);
  • интеграция на мюсюлманите в държавата и обществото;
  • различни аспекти на институционализацията на исляма (строителство на джамии, организация на религиозното обучение в училищата и т.н.).

Сега нека видим, как през последните 15 години и трите, споменати по-горе профила на политиката към мюсюлманското малцинство се интерпретират, обвързват и осъществяват, използвайки концепцията за Leitkultur, от представителите на една от водещите политически сили в страната – блокът на консервативните партии ХДС (Християн-демократически съюз) и ХСС (Християнсоциален съюз).

До 1999 в Германия гражданството се даваше по „кръвно право“, т.е. на етническите германци, родени в страната или извън границите и. Всички останали, включително живеещите в нея преселници от мюсюлмански държави (трудови мигранти и обществено-политически активисти, получили политическо убежище като дисиденти), се разглеждаха предимно като „работна ръка“ или временно явление, а не като потенциални граждани. На границата между 90-те и 2000-те обаче, управляващата тогава коалиция между ГСДП (Германската социалдемократическа партия) и Партията на „зелените“ и лично канцлерът Герхард Шрьодер, призоваха парламента да признае превръщането на Германия в „имигрантска държава“ и да либерализира законодателството за получаване на гражданство. Според водачите на управляващата коалиция, именно малката вероятност за получаване на гражданство и дългото очакване (15 години) за претендентите, които не са етнически германци, са основните препятствия пред успешната интеграция на мюсюлманското малцинство, пораждайки несигурност относно перспективите пред него и усещане, че принадлежащите към него са „второ качество хора“.

Въпреки протестите на другата водеща политическа сила в страната – фракцията ХДС/ХСС и събраните пет милиона подписи на немски граждани против реформата, новият закон за гражданството влезе в сила през 2000. Най-голямата промяна беше появата на елементи от „правото по месторождение“, т.е. придобиването на гражданство от хора, родени или живеещи на територията на Германия. Така срокът, след който живеещите в страната чужденци можеха да претендират за немско гражданство, беше съкратен до 8 години. Бяха опростени изискванията към членовете на семействата на преселниците. „Автоматично“ се предоставя гражданство на децата, чиито родители са чужденци, ако поне един от тях живее легално и постоянно в Германия не по-малко от осем години и има стандартно разрешение за пребиваване, или пък в течение на поне три години разполага с неограничено във времето разрешение за пребиваване с по-висок статут. Непроменени остават само икономическите и правни условия за получаването на гражданство: кандидатът да не разчита на социални помощи, да разполага с достатъчна жилищна площ и да не е съден. Основната идея е, че ако германците искат да интегрират имигрантските потоци, те самите трябва да преживеят културна трансформация.

Политическите партии и концецията за Leitkultur

В отговор на либерализацията на гражданството, лидерите на християнските партии също заговориха за Leitkultur. Пионер в това отношение стана водачът на ХСС Гюнтер Бекщайн, който в една своя публикация от 1999 (5) директно цитира Тиби. Бекщайн акцентира върху функционалната ефективност на концепцията за Leitkultur, но посочва, че приоритет на политиката по отношение на имигрантите трябва да са не толкова интересите на преселниците, колкото тези на коренното население на Германия. Като най-належащи мерки на националната политика по този въпрос бяха посочени ограничаването на имиграцията, повишаване на изискванията към претендиращите за гражданство и стимулиране на некоренното население да полага усилия за интеграцията си.

По отношение на ценностните ориентири, програмата на Бекщайн предлага по-различна интерпретация на Leitkultur от секуларистката концепция на Тиби. Така, в нея се посочва, че Германия е християнска западна страна и правова държава, освен това Бекщайн прави разграничение по отношение на идентичността между «свое» и «чуждо», докато Тиби подчертава несъгласието си с фундаменталистката интерпретация на исляма и несъвместимостта и със западните ценности.

Година по-късно, през 2000, по време на дебатите за имиграцията в Бундестага, водачът на фракцията на ХДС/ХСС Фридрих Мерц предложи тази конфесионално и национално оцветена концепция за Leitkultur да бъде заложена в основата на дефинирането на националната идентичност. Въпреки разразилият се след изказването му скандал в парламента и медиите, концепцията беше подкрепена и от оглавилата ХДС Ангела Меркел. Дефиницията на националната идентичност в програмните документи на партията и изказванията на политиците на партийните конгреси на ХДС и ХСС (6), беше формулирана като „германска водеща култура“ (deutsche Leitkultur). Това провокира сериозни дискусии. Така, президентът на Централния еврейски съвет (ЦЕС) на Германия Паул Шпигел откри връзка между концепцията и идеологията на националсоциализма, а както е известно позицията на водача на еврейската общност по подобни въпроси се оказва не по-малко важна, отколкото тази на представителите на държавната власт. Натискът от страна на ЦЕС и масовите протести принудиха бъдещия канцлер Меркел и привържениците и да демонстрират гъвкавост и да обяснят, че deutsche Leitkultur не представлява обновена доктрина на нацизма, а – обратното – е „култура на толерантността и общността, защитаваща конституционните гаранции за демократичните основи на обществото и неговия отворен характер“ (7).

Не всички водачи на фракцията ХДС/ХСС обаче бяха склонни да отстояват deutsche Leitkultur в условията на толкова силен обществен натиск. Така, Фридрих Мерц почти веднага се отказа да коментира термина, използван малко преди това от самия него в парламента. В резултат от консултациите между политиците и обществените активисти, формулировката беше променена и стана по-мека: „водещата култура в Германия“ (Leitkultur in Deutschland) и в този си вид бе включена в програмата на ХДС за интеграция на имигрантите (8). Въпреки това терминът беше номиниран от либералната общественост в списание „Шпигел“, като „най-несполучливия за годината“, който, според неговите критици, може да върне страната към епохата на националсоциализма (9).

Това обаче не попречи на християндемократите да започнат реализацията на мерки за интеграция на имигрантите. В някои федерални провинции, управлявани от ХДС/ХСС, се въведоха задължителни курсове по немски език, история и основи на общественото устройство на страната, с цел изглаждане на различията. Управляващата на федерално равнише коалиция ГСДП/Зелените оцени скептично инициативите на християндемократите, акцентирайки върху недостига на бюджетни средства за обхващането на няколкото милиона имигранти и недопустимостта от прилагането на принудителни мерки спрямо тях, в съответствие с правните норми на ЕС и асоциираните към Съюза държави, сред които е и Турция.

Политическата ситуация се промени след терористичните нападения от 11 септември 2001, сред чиито организатори и извършители се оказаха германски мюсюлмани от чужд произход. Общественото мнение започна да се накланя в полза на концепцията на християндемократите като още през 2002 интеграцията на основата на Leitkultur се представяше от много медии като безусловна алтернатива на „опасния мултикултурализъм“ (10).

Коментирайки разгърналата се в страната полемика за Leitkultur, Басам Тиби обяви през 2002, че лансираният от ГСДП и „зелените“ „неизискващ“ подход обслужва интересите на фундаменталистите, използващи призивите за диалог от страна на европейците за постигането на своята цел – да наложат мюсюлманско управление в Европа (11). Тиби посочва един тревожен симптом: набиращата скорост пропаганда за въвеждането на шариата в ежедневния живот на европейските мюсюлмани, под предлог да бъде защитено правото им на вероизповедание. В същото време той предупреждава и за евентуален националистически уклон, напомняйки, че (за разлика от ХДС/ХСС) апелира не към германската, а към произхождащата от епохата на Просвещението европейска култура на секуларния Модерн. Според него, именно тя следва да бъде възприета като основа на гражданската иденгичност и от етническите германци, и от мюсюлманите, иначе балканизацията на страната става неизбежна.

Водещите политически сили в Германия обаче, не се вслушаха в думите му. През 2004 представители на коалицията, доминирана от ГСДП, и канцлерът Герхард Шрьодер продължиха да настояват, че трите условия за интеграция – да се знае немски език, да се спазват законите и да е налице поне минимално материално обезпечаване – са достатъчни за имигрантите, че според германската конституция висша ценност представлява човекът въобще, а не само германецът, и, че ценностите, заложени в нея, са общочовещки, а не германски (12). Активното противопоставяне на ХДС/ХСС по време на парламентарните дебати за имиграцията и интеграцията на мюсюлманите, на свой ред, доведе през 2004 до промяна в политиката на облекчена интеграция, стартирала с реформите на правителството на Шрьодер през 1999. Става дума за „Тестовете за желаещите да получат гражданство“ (13), различните версии на които бяха изпробвани в течение на няколко години в отделни провинции на страната.

Новите правила на играта

През 2005, след дълго прекъсване, ХДС и ХСС отново влязоха във властта, формирайки национална коалиция с ГСДП, стояща на противоположна позиция по въпросите на имиграцията, натурализацията и интеграцията на мюсюлманите. Въпреки разногласията, новият канцлер Ангела Меркел постепенно наложи прилагането на доктрината за германската Leitkultur по всички тези въпроси. През 2008 за претендентите за немско гражданство беше законодателно въведена нова процедура за проверка, която действа и днес. Претендентите следва да отговорят на 30 случайно подбрани измежду 310 стандартни и достъпни за подготовка въпроси за политическата система, историята и културата на Германия, както и на три въпроса за провинцията, където живеят (14). Срeд въпросите има както културно неутрални (например „колко провинции има в Германия?“), така и „проблемни“, ориентирани към такива аспекти на мирогледа на мюсюлманите с фундаменталистки или ислямистки възгледи като свободата на мнение, свободата на словото, свободата на вероизповедание, за равенството на жените, за допустимостта на телесните наказания и за правомощията на недържавната система от съдилища. Някои турски обществени организации веднага разкритикуваха въведения през септември 2008 „Тест за гражданство“ като „дискриминационен“ – те бяха възмутени от въпросите за влиянието на християнството върху немската култура и за еднополовите бракове, които според тях са посегателство върху религиозната идентичност и половия морал и не се тълкуват еднозначно не само от мюсюлманите.

Прехвърляйки въпроса за идентичността и ценностния консенсус в практическата плоскост, политиците от ХДС/ХСС осъзнаха, че е налице проблем още в етапа на дефинирането, от страна на мюсюлманите, на отношението им към Германия (а не към ценностите на германската нация). Те с основание сметнаха съчетаването на конституционното съгласие за обществените ценности и чувството на любов към Германия и гордостта от принадлежността към германската нация, като необходим елемент на гражданската идентичност. Според консервативните партии, това че имигрантът спазва законите (минималното изискване на другите политически сили), не доказва патриотизма му по отношение на Германия и неговата съпричастност към нацията. Затова още през 2004 в изказванията на Меркел и колегите и от ръководството на ХДС се съдържаха открити предизвикателства към политиката на управляващата вече втори мандат (от 2002 до 2005) коалиция на ГСДП и "зелените": "Патриотизмът и нацията вместо мултикултурализма, няма нищо лошо в това да се гордееш, че си германец" (15).

В може би най-конфликтогенния аспект на придобилата национална окраска Leitkultur се превърна обаче конфесионалната и обвързаност с християнството. Привързаността към християнските ценности традиционно присъства в документите на ХДС и ХСС. Сега обаче, предвид проблематиката, свързана с мюсюлманската интеграция, двете партии бяха изправени пред избор - да премахнат конфесионалните маркери от своите програми, оставяйки ги само в името си, или, напротив, да артикулират същите ценности, отказвайки се от идентификационната съставляваща в името на партията? Или пък, без да се отказват нито от името, нито от християнските ценности в програмите си, да намерят решение, приемливо за платформата на общата гражданска идентичност и на християните, и на мюсюлманите, да акцентират върху онтологичното родство между трите "аврамични" религии (християнството, исляма и юдеизма) и сходството в ценностните им ориентири, като например семейството, мира, отговорността пред Бога и т.н.?

В крайна сметка, Ангела Меркел избра друг път: да акцентира върху "християнските корени на германската културна идентичност", понякога разширявайки това понятие до "християнско-юдейски корени", но винаги противопоставяйки исляма и ценностите, споделяни от неговите превърженици, на ценностите на европейците, като цяло, и на германците, в частност.

В документите на ХДС/ХСС от 2004 насам се среща едно разяснение на термина Leitkultur, под който се разбира "владеене на немски език, уважение към ценностите на коренното население и лоялност към конституцията, както и признаване на влиянието на християнството върху формирането на германските ценности и култура" (16).

Малко по-късно, от 2008, в партийните документи, касаещи интеграцията започна да се подчертава, че "ислямът, като религия, има своето място в Германия, но ислямизмът и религиозните фанатици - не"; че "мюсюлманските организации не трябва да се противопоставят на мнозинството от обществото, но поне засега поведението им е насочено повече към запазването на културните и религиозни различия, отколкото към интеграцията"; "носенето на хиджаб от жените-мюсюлманки е неприемливо, защото в рамките на вътрешномюсюлманските дискусии той е символ на ислямизма, който не се толерира в Германия и е знак за културна самоизолация от мнозинството" (17). В отделни изказвания на християнските политици от този период може да се срещне разширена интерпретацията на конфесионалните основи на германската култура като "юдейски и християнски".

Следващото условие, обвързващо натурализацията с изпълнението на препоръките на държавата по отношение на интеграцията, стана включването в Закона за гражданството на изискване да се проявява лоялност към ценностите на Германия и да се усвоява нейната култура (18). Така, след 2008 бяха въведени задължителни интеграционни курсове за всички имигранти, които не са немски граждани (освен тези, които вече посещават подобни по целите и програмите си езикови курсове; висококвалифицираните специалисти, способни с помощта на съответните сертификати да докажат познанията си по немски език и култура; лицата с дипломи от германски училища и университети, или обучаващи се в момента в тях; възрастни хора, душевноболни или физически недееспособни). Само за няколко години тези курсове с обем 600 часа по немски език и 30 часа за запознаване с историята и културата на Германия бяха посетени от стотици хиляди имигранти (19). През 2013 правителството обяви, че въвеждането на курсовете се е оказало успешен проект, а продължителността им беше увеличена до 960 часа.

Друг механизъм, обвързващ имигрантите със системата от институции, осъществяващи опеката над тях, беше създаден от правителството през 2013. Това е т.нар. "Интеграционно споразумение" за всички желаещи да получат една от категориите на дългосрочното разрешение за пребиваване в Германия. Прилагането му се осъществи на няколко етапа, отразяващи динамиката в подхода на правителството към интеграцията.

Първоначално германските власти обявиха, в края на 2009, че обсъждат специален документ, който трябва да бъде подписан от всеки пристигнал в страната мигрант, потвърждавайки съгласието му с основните ценности, включително свободата на словото и равноправието на жените, и неговата готовност да изпълни необходимите и препоръчани изисквания за интеграцията си, включително изучаването на немския език и култура (20). През 2011 експерименталната програма "Интеграционно споразумение" се реализираше в течение на шест месеца в 18 големи градове като паралелно с това се осъществяваше академично изследване за нейната ефективност. В крайна сметка, тя беше призната за "ефективна, но нуждаеща се от корекции". Всъщност, внедреното през 2013 в цялата страна "Интеграционно споразумение" доста прилича на персонален кариерен план в сферата на интеграцията, включвайки всички аспекти от живота на конкретния мигрант, който го подписва - от задължението да посещава (ако е необходимо) езикови курсове, до осигуряване на място в детската градина за децата му, където те ще получат необходимите езикови познания. Контролиращите функции се разпределят между всички органи и институции, ангажирани със съдбата на този имигрант. Те са задължени да си взаимодействат и оперативно да сигнализират за възникналите проблеми. Тоест, както имигрантът може да посочи отговорните за неоказаната му конкретна помощ, така и от него могат да бъда поискани обяснения за неизпълнените в срок задължения пред миграционната служба и свързаните с "личния му интеграционен план" институции.

Очевидно, това ще помогне за персоналната класификация на всеки отделен случай, с цел избягване на грешки, пропуски или пък за предотвратяване на престъпление, ако става дума за човек в трудно положение или с опасни възгледи. Що се отнася до институционализацията на исляма, най-остър се оказа въпросът за предоствяне на исляма на равен статут с християнството и юдеизма. В чисто процедурен план, ислямът не отговаря на някои изисквания на германското законодателство: например наличието на общонационална организация; продължителност на съществуването му на територията на страната; обществена полезност (сред критериите за полезността на християнските църкви например е наличието на многобройни, издържани от тях, болнични и образователни учреждения и, в тази връзка, статутът им на големи работодатели). Ислямът не предполага единна йерархична организация, обединяваща всички вярващи на определена територия. Дълго време мюсюлманските организации не можеха да се споразумеят за формирането на единна национална организация - такава се появи едва през 2010, в лицето на Координационния съвет на мюсюлманите в Германия. Впрочем, и без да разполагат с официален статут, мюсюлманите получаваха от светската държава съдействие в почти всички сфери на религиозния живот: строителство на джамии, създаване на мюсюлмански гробища, достъпност на одобрена от исляма храна в повечето училища, болници, затвори, както и в армията. Ученичките имат право да носят хиджаб в училище, а в няколко германски провинции това е разрешено и на учителките и други държавни служителки. Подобрява се организацията на религиозното обучение по ислям на немски език в общообразователните училища. На практика, в сравнение с християнските и юдейски организации, тези на мюсюлманите нямат само правото да събират средства от вярващите, официално обявили се за такива. Затова въпросът за предоставянето на аналогичен статут се превръща в символ на борбата за статута на исляма в германската държава.

Усилията на десницата за съхраняване на християнските корени

Тази борба се изостря на фона на усилващата се привързаност на ХДС/ХСС към християнския елемент на Leitkultur. Така, канцлерът Меркел се опита да утвърди специалния статут на християнството не само в официалните документи на федералната република, но и на ниво ЕС. През 2007, по време на германското председателство в Съвета на ЕС, тя разкритикува Европейската конституция, в която така и не беше включено "недвусмисленото признаване на християнските корени на Европа, както и признаване на отговорността пред Бог и хората" (21). На възраженията, че приносът на исляма и юдаизма в европейската култура също е значителен, канцлерът заяви, че не става дума за Европа, като "религиозен клуб", а за Европа като "клуб на привързаността към ценностите, залегнали в основите на европейската политическа практика и за които европейците трябва да се сражават". От по-нататъшните и уточнения ставаше ясно, че Меркел смята мюсюлманите за опоненти на този "клуб на ценностите", доколкото за европейците са неприемливи представите за допустимостта на унижаването на човешкото достойнство или тезата, че мъжете и жените не трябва да имат равни възможности за развитие (22).

В течение на последните десет години политиците от ХДС/ХСС не спира да акцентират върху някои прецеденти в диаспорите на германските мюсюлмани, определяйки ги като недопустими (например "убийствата на жени заради засегната чест" от членове на семействата им, принудителните бракове, заплахите срещу хомосексуалистите и "вероотстъпниците", искането за ограничаване свободата на словото за да не бъдат засегнати религиозните чувства). Любопитното в случая е, че само допреди по-малко от сто години официалните позиции на християнските църкви по всички тези въпроси в Германия биха съвпаднали с тези на днешните немски мюсюлмани, може би с изключение на степента на физическо насилие, като допустима негативна реакция. Ангела Меркел обаче се нагърби с функцията да осъществи концептуалното обединение на християнството с идеалите на Просвещението, противопоставяйки тази вътрешно противоречива конструкция на исляма по две основни измерения - идентичността и ценностите.

След 2009, в изказванията на християндемократите и социалистите се забелязва ясно указание, че "именно християнските църкви оказват влияние върху духовния климат и усещането за единство в обществото", а по отношение на имигрантите се посочва, че "онзи, който споделя нашите ценности и приема Германия за свое отечество, ще получи своя шанс, както и нашето сърдечно отношение" (23). За да бъде направена оценка на съответствието на мюсюлманските ценности на очакванията на ръководството на страната и обществото, германското Вътрешно министерство възложи на група научни институти да осъществят фундаменталното академично изследване "Животът на мюсюлманите в Германия", което бе осъществено и публикувано през 2009. Сред целите му беше уточняване числеността на мюсюлманите, техния състав и социално-икономическото им положение и изясняване на конфесионално оцветените аспекти на мирогледа им. В Германия не се води отделна редовна статистика по конфесионални групи, затова и до днес всички научни публикации и материали в медиите се опират на данните от това изследване, достъпът до които е свободен (24).

Според него, в средата на 2009 в страната са живеели 4,3 млн. мюсюлмани, т.е. 5,2% от населението и. Това прави исляма втората най-голяма религия в Германия след християнството. При това 45% от тези хора имат немско гражданства, а 55% са граждани на други държави. Голямото мнозинство - 2,5 млн. мюсюлмани (63,2%) идват от Турция, 13,6% - от Южна и Източна Европа, 8% - от Близкия Изток, 7% - от Северна Африка. 98% от всички мюсюлмани живеят в западните германски провинции (1/3 в провинция Северен Рейн-Вестфалия). Най-голяма концентрация на турци-мюсюлмани има в Западен Берлин, като в два негови района (Кройцберг и Вединг) има 150 000 турски мигранти.

Изследванията на мирогледа и религиозната идентичност на мюсюлманите в Германия показват, че само 9% от тях са "напълно нерелигиозни", слабо религиозни са 35%, доста религиозни - 39,4% и силно религиозни - 16,6%. При анализа на значението на религиозните изисквания в ежедневния живот и влиянието им върху постъпките и решенията на вярващите, става ясно, че 67% от мюсюлманите всеки ден вземат някакви решения, съобразени с правилата на исляма, и само за 10% религиозната идентичност играе съвършено незначителна роля в ежедневния им живот. Интересно е, че броят на онези, които се ръководят от принципите на религията при вземането на текущите си решения, надхвърля 2,5 пъти броя на "набожните" мюсюлмани, т.е. онези, които се молят всеки ден (30%).

Отчитайки данни от взаимносвързаните категории въпроси, 32% от германските мюсюлмани спадат към групата с много ниско съответствие на фундаменталистката идентичност, а 27% - към тези с високо ниво на фундаментализъм. Значителна част от анкетираните (40%) пък демонстрират отделни признаци на фундаменталистко мислене.

Паралелно с това изследване, осъществено по държавна поръчка, през 2009 в Германия се проведе и поредната предизборна кампания, като сред основните теми в нея се оказа и тази за Leitkultur: всички водещи немски партии за пореден път изразиха отношението си към "християнската и германската" версия на концепцията (25). Така ГСДП разкритикува политиката на Leitkultur, като несъвместима с равенството и солидарността, посочвайки, че партията вижда практически смисъл в борбата срещу десния екстремизъм и неговите идеи. На свой ред, Свободната демократическа партия (СвДП) сближи позицията си с тази на християнската фракция, подчертавайки, че имигрантите следва сами да търсят успеха, а не да прехвърлят отговорността за семействата си на държавата, да изучават германския език и култура, да уважават Конституцията и ценностите на немското общество - само тогава може да се говори за необходимостта от интеграцията им. "Зелените" пък оцениха изключително негативно практическата реализация на концепцията, обявявайки я за несъвместима със справедливостта, признаването на правото на различие и уважението към всички.

Турция като фактор, работещ срещу интеграцията

Неочаквано обаче, като основен опонент на инициираната от ХДС/ХСС политика за сближаване идентичността на германските мюсюлмани с концепцията за Leitkultur, се очерта не някой вътрешен, а външен политически играч - правителството на Турция. Така, по време на посещението си в Германия през 2008 турският премиер Реджеп Ердоган обеща подкрепа на местните турци в нежеланието им да се съобразят с изискванията за интеграция: "Турският е вашия роден език и трябва учите децата си на него. Отлично разбирам защо сте против асимилацията. Асимилацията е престъпление срещу човечеството!" (26). Той обеща в Германия да бъдат открити училища, в които ще се преподава на турски. Ангела Меркел публично упрекна Ердоган за това, посочвайки, че отговорност за германските турци носи канцлерът на Германия, а не турския премиер, както и, че турците в страната не са туристи, а нейни граждани и тяхно задължение е да бъдат лоялни към Германия и нейните власти и да се адаптират към немската култура (27). Водачите на турските и мюсюлманските организации обаче, изразиха задоволството си от изказването на Ердоган и още през същата година демонстрираха откровено националистическа реакция към нямащата връзка с религията инициатива на ХДС за поправка в Конституцията, затвърждаваща статута на немския език като държавен. Раздразнение сред мюсюлманите породи и начинът, по който правителството формулира в официалното си годишно послание към нацията през 2008 новия принцип на интеграционната политика "Изискване и съдействие". В него характерът на интеграцията се тълкува не като взаимна промяна на интегриращите се части на обществото, а като насочваща политика с конкретни изисквания "отгоре" и оказване съдействие на имигрантите за изпълнението и.

През 2011 обаче турският лидер повтори демарша си, като при поредното си посещение в Германия обвини пред 10 хиляди германски турци немското общество и държавата в усилваща се исламофобия и ксенофобия. Споменавайки бегло за необходимостта от интеграция, той призова, на първо място, да се учи турски език, а едва след това и немски, твърдейки, че Берлин не показва достатъчно уважение към културните различия и обявявайки за недопустима политиката му на асимилация. Същото се повтори и през май 2014, по време на речта на Ердоган в Кьолн пред 15 хиляди местни турци.

Медиите посочват, че и днес 1,5 млн. турци в Германия имат турско гражданство, като немалко от тях са го запазили по свое желание, освен това няколко десетки хиляди са с двойно гражданство. За Ердоган, като турски национален политик, те са едновременно и част от турския електорат, и канал за влияние върху германската вътрешна и външна политика.

Ситуацията се усложнява от влиянието, което упражняват върху германските мюсюлмани, държавите, откъдето те са дошли, включително по различните религиозни канали. Така, над 900 от общо 2600-те джамии в Германия се финансират от турската Дирекция по религиозните въпроси (Diyanet), а техните имами са и турски държавни чиновници, командировани в страната и получаващи заплата от правителството в Анкара. Патронажът над стотици джамии се осъществява от неправителствени мюсюлмански организации с турски и арабски произход. Същото се отнася и за няколкото мюсюлмански общообразователни училища, финансирани от чужбина, както и за многобройните училища за изучаване на Корана към джамиите, преподавателите в които идват от чужбина, а учебниците са под всякаква критика от гледна точка на интеграцията. Очевидно, докато германските мюсюлмани от турски произход сами не направят избор в полза на немското си гражданство, ще продължи да бъде много трудно те да бъдат мотивирани да приемат концепцията за Leitkultur и да станат част от германската нация.

Разминаването в позициите на германския елит

В този контекст доста нееднозначно изглежда очевидната несъгласуваност в позициите на представителите на германския елит. Така, през 2010, в официалната си реч по случай Деня на националното единство, президентът на страната Кристиян Вулф обяви, че: "Днес ислямът също е част от Германия, наравно с юдеизма и християнството" (28), което породи истински възторг срез местните мюсюлвани. Почти веднага след това обаче, министърът на вътрешните работи от ХСС Ханс-Петер Фридрих посочи, че думите на президента са лишени от исторически основания, а германската култура има юдео-християнски, европейски корени и никога няма да бъде мюсюлманска. Останалите политически лидери, включително ръководството на най-големите парламентарно представени парии - ГСДП, "зелените", както и ХДС, в лицето на федералния канцлер, се опитаха да изгладят ситуацията, подчертавайки в официалните си коментари, че ислямът несъмнено вече е част от Германия, но въпросите и условията за интеграция са предмет на обсъждане. Неочаквано за всички, канцлерът Меркел подкрепи президента Вулф, посочвайки, че над 2500 имами проповядват ежедневно в джамиите в Германия и онези, които отказват да признаят този факт, отхвърлят реалността. Впрочем, тя повтори почти същото и на партийната конференция на ХДС през 2012 (29).

На практика обаче, нито вътре в партиите, нито между тях съществува единомислие относно това, как следва да бъдат обединени в една система толкова разнообразни идентичности, идеологии и взаимни очаквания. Независимо от партийната си принадлежност, част от германския елит не само споделя, но и изразява настроенията на масите, чието раздразнение е насочено най-вече срещу турско-мюсюлманската общност. Нов тласък на дискусията даде появилата се през 2010 книга "Германия се самоликвидира", насочена против мюсюлманската имиграция в Германия (30). Показателно е, че тя беше написана от политик от противоположния лагер - социалдемократа Тило Сарацин. Цената за неговата "политически некоректна" публикация стана понижаването му в служебната йерархия (от член на ръководството на Германската централна банка в обикновен служител) и заплахата, че ще бъде изключен от партията. Книгата обаче се превърна в бестселър и беше преиздадена нееднократно.

Следващият негативен сигнал към мюсюлманите стана интервюто на наследника на Кристиян Вулф като президент на Германия - бившия протестантски пастор Йоаким Гаук, за списание Zeit през май 2012, веднага след поемането на поста. Гаук посочи, че не е съгласен с предшественика си и, че "макар мюсюлманите да са част от съвременната действителност, ислямът не е част от Германия" (31).

Програмите за интеграция на имигрантите-мюсюлмани

Всъщност, подходът към мюсюлманите, тяхната идентичност и интеграцията им в рамките на Leitkultur не се определя от личните възгледи на политиците, независимо от ранга им. Въпросът изначално се смята за толкова сериозен, че веднага след като Ангела Меркел за първи път стана канцлер на Германия, за осъществяването на успешна политика спрямо мюсюлманите бяха създадени такива нови институции, като Висшия съвет по интеграцията и Германската ислямска конференция (ГИК). За мюсюлманските активисти, те се превърнаха в инструменти за подпомагане институционализацията на исляма в страната.

Официално обявената от немското правителство идеологическа цел на ГИК е превръщането на "мюсюлманите в Германия" в "германски мюсюлмани". Всяка от страните, т.е. държавата и мюсюлманската общност, разполагат с по 15 представители в ГИК.

Уточняващата формулировка на задачите, които правителството поставя пред ГИК, се основава на признаването на водещата роля на Leitkultur: обсъждането на възможността за привеждане в съответствие с Конституцията на принципите на исляма, определящи поведението и религиозната практика на мюсюлманите; възможностите и средствата за организацията на ислямската общност съобразно изискванията на германското законодателство за религиозните институции (и използване на привилегиите на това съответствие); изучаване на перспективите за развитие на модернизирания ислям в Германия.

Работните групи в ГИК работят по следните основни направления: "германският правов ред и консенсусът по въпроса за ценностите", уроците по ислям в държавните общообразователни училища (на немски език), съвместното обучение на момчета и момичета, включително по физическо възпитание; подготовката на имами на територията на Германия и задължението те да положат квалификационни изпити по немски език и култура.

Първият тригодишен период от активността на ГИК, приключил през 2010, беше признат за слабо ефективен, както от мюсюлманските участници, така и от представителите на държавата. Според правителството, причина за това е бил избраният принцип на представителство в организацията - повечето членове на Конференцията са ръководители и активисти на турски мюсюлмански организации. На първо място, тяхната позиция не отразява интересите на всички, етнически разнородни, мюсюлмански общности в Германия; на второ място, членове на въпросните организации са не повече от 15% от всички мюсюлмани в страната; на трето място, в качеството им на "професионални" ислямски активисти, въпросните представители са склонни да изострят много проблеми, нямащи решаващо значение за мнозинството мюсюлмани, и да премълчават действително насъщните въпроси.

След 2010 беше увеличено представителството на "светските" мюсюлмани - до 10 човека, половината от които са жени. Към участие в ГИК беше привлечена и една "немюсюлманска" организация - Турското общество в Германия, чиито членове са привърженици на секуларизма. Беше преодолян и монополът на турските организации в Германската ислямска конференция. На пленума през 2010 участници в нея станаха не само най-големите турски организации (Турско-ислямският съюз по религиозните въпроси, Съюзът на ислямските културни центрове, Общността на алауитите в Германия), но и Ислямската общност на бошнаците в Германия и Централният съвет на мароканците в Германия. В резултат от възникналите конфликти от състава на ГИК излезе влиятелният Ислямски съвет в Германия, в знак на протест против отказа на правителството да продължи да сътрудничи с ислямистката организация "Милли Гюрюш". Още през 2013 обаче, всички участвали преди в работата на ГИК мюсюлмански организации отново бяха поканени да се включат в диалога.

Тъй като активността на Конференцията очерта множество сфери на практическото взаимодействие между мюсюлманите и държавата, нарасна и броят на участниците от страна на последната. На федерално равнище това са чиновниците от министерствата на вътрешните и на външните работи, както и по въпросите на семейството, жените и младите хора, федералният пълномощник по проблемите на интеграцията, кабинетът на канцлера и Министерството на науката и образованието. В работата на ГИК участват и представители на шестте провинции (сътрудници на провинциалните министерства на вътрешните работи, културата и интеграцията). От страна на населените с мюсюлмани общини пък участват членове на съответните общински съвети.

Заседанията на Конференцията се председателстват от федералния министър на вътрешните работи. Въпросът за включването в нея на т.нар. "светски" мюсюлмани, т.е. на нерелигиозните мюсюлмански организации, продължава да е спорен. Според традиционните мюсюлмански организации и асоциации, "светските" мюсюлмани нямат право нито да представляват исляма, нито да го критикуват (33).

Друга институция, сред чиито цели е подобряване положението на имигрантските малцинства, е Висшият съвет по интеграция (34), който през 2008 разработи Национален интеграционен план, а през 2010 и Федерална програма за интеграция (35). Тези документи, и най-вече първият, съдържат многобройни задължения на държавата, обществените обединения и някои финансови структури за реализацията на няколко програми на обща стойност 750 млн. евро. Те касаят всички имигранти, но предвид ниската степен на интеграция на преселниците от мюсюлманските държави, са ориентирани най-вече към тях. На сайта на германското правителство са качени над 200 документи, свързани с националната стратегия за интеграция и публикувани през последните шест години (2008-2014) във връзка с реализацията на въпросната стратегия, като сред тях са множество различни отчетни доклади за постигнатите резултати по редица направления и програми, целящи подобряване интеграцията на мюсюлманското население, а също за начина, по който са били изразходвани държавните средства (36).

За какво всъщност, отиват тези средства? Най-вече за образование на децата на мюсюлманите. Германската образователна система предвижда ранно разделяне на учениците в зависимост от нивото на знанията им и тяхното разпределяне в три типа училища: реални, обикновени и гимназии, като само завършилите гимназия могат да учат в университетите. Това води до автоматична социална сегрегация по етнически принцип, той като турските деца, без оглед на личните им способности, губят шанса да продължат образованието си, тъй като оценката за успеваемостта на тази възраст зависи най-вече от владеенето на езика. Затова беше предложена комплексна програма за интеграция, включваща такива мерки като отговорност на възпитателките в детските градини за езиковите навици на децата, удължаване на дневния престой в училище, което да позволи децата да остават в германоезична среда и след края на занятията, промяна на системата за ранно определяне на учениците според нивото на знанията им в различните училища за да се увеличат шансовете на децата на имигрантите. Държавата пое ангажимента да увеличи с 35% местата в яслите за деца до 3 години (пак с цел да се осигурят условия за ранна езикова интеграция в германоезичната среда), да повиши контрола върху усвояването на езика в предучилищните институции, както и да стартира програма за преждевременно напусналите училище ученици, наречена "Втори шанс".

Германското правителство придава огромно значение на работата с родителите-мюсюлмани, включително чрез родителски интеграционни курсове (програмите Stärkung der elterlichen Erziehungskompetenz и Stärkung mitgebrachter Kompetenzen), където им се разясняват особеностите на германската система за образование и професионално обучение. В рамките на програмата се акцентира върху необходимостта да се обръща внимание на всеки частен конфликт между училищната администрация и родителите-мюсюлмани заради някои неетични, от гледна точка на последните, аспекти на обучението, с цел разрешаването на тези проблеми в интерес на децата.

Следващото перо в разходите е масовото инкорпориране на ислямското религиозно обучение в държавните училища на немски език, като алтернатива на обучението, предлагано от мюсюлманските организации или джамиите, което се осъществява на турски. В хода на работата на ГИК беше постигнато съгласие, че съдържанието на учебния курс, което се разработва от националната мюсюлманска организация, не трябва да противоречи на конституционните принципи или да нарушава достойнството, правата и свободите на трети лица или религии. Преподавателите в тези курсове задължително следва да са получили някакво образование в Германия. Откриването на курс със средства на провинциалния или общинския бюджет е възможно при наличието на поне осем ученици в съответното училище.

В отделен блок на Интеграционния план са включени новите центрове за подпомагане на жените-имигранти. Те предлагат "гореща линия" за жените, принуждавани да сключат брак, осъществяват разяснителна работа сред младите майки, както и сред жените, въобще, с цел те да се включат в политическия живот, а също организирането на персонална опека над жените, които не говорят добре немски, за да им се помогне да си намерят работа.

Правителството оценява досегашната реализация на плана като успешна, затова работата по развитието му продължава. През 2013 беше приет нов Национален план за действия по интеграцията (37), чиито основни направления съвпадат с тези на предишния Национален интеграционен план от 2008.

Освен Интеграционния план, като основен стратегически документ, съществуват и "проектни планове", които се изготвят всяка година от органите на изпълнителната власт на провинциално и общинско ниво. Те отговарят за изпълнението им пред Федералната служба за миграцията и бежанците, която е основния фактор за реализацията на държавните интеграционни инициативи. Плановете включват различни проекти, насочени към установяването на контакти между мюсюлманските и немюсюлманските институции за съвместни действия, поощряващи мюсюлманите към по-голяма откритост и повече съвместни инициативи с техните съседи и съграждани-немюсюлмани. Сред тези проекти са "дните на отворени врати" в джамиите, междурелигиозните фестивали, социалните инициативи с участието на различни общности, привличането на мюсюлманите в смесените групи, обединяващи хора (включително етнически германци) със сходни проблеми - например, центрове за подпомагане на самотни възрастни хора или семейства с деца-инвалиди. Отделят се и средства за социализацията на младите мюсюлмани по линия на различни спортни институции и организации в сферата на културата и изкуството.

Заключение

Оценявайки трансформацията на концепцията на Басам Тиби от европейска секуларна "водеща култура" в "германска национална Leitkultur, имаща християнски корени", можем да я характеризираме като съчетание между успешни и безперспективни идеи за формирането на "многосъставно" общество, по-голямата част от принадлежащите към което не са готови да приемат промените на етнокултурния ландшафт и повишаване ролята на религията в обществено-политическия процес, включително на специфичния религиозен мироглед на част от мюсюлманите.

Политиците, изискващи от мюсюлманите не само патриотизъм, но и акултуриране, усложняват въпроса за интеграцията в германската нация на онези, които смятат Германия за своя родина, но не са склонни към културна интеграция. Освен това, наличието на два елемента на конструкцията Leitkultur - секуларистки и апелиращ към християнските корени, поражда критика едновременно от двете, иначе противопоставящи се едно на друго, "крила" в мюсюлманската общност в днешните европейски държави. Така, за фундаменталистите, светската политическа култура не е пълноправна, тъй като доминирането на "неверниците" в едно общество, без оглед на нивото му на развитие и просперитет, позволява, съобразно догмите на исляма, то да бъде смятано за "езическо", макар че някои от тях са склонни да се отнасят с уважение към християнските ценности. От друга страна, либералните мюсюлмани имат претенции към редица постановки, приемани по подразбиране от населението в западните държави и имащи не светски, а религиозен (християнски) произход (като например моногамията или почивния ден в неделя). Следователно, според тях, цялата политическа култура на европейските държави, с нейните християнски основи, не може да се разглежда като съвкупност от универсални ориентири.

Въпреки това и независимо от вътрешната и противоречивост, съдържащата се в концепцията за Leitkultur йерархия на ценностите и принципите помага за ясното осъзнаване и формулиране на условията, които мюсюлманите следва да изпълнят за да могат да се социализират и интегрират, т.е. да получат гражданство и свързаните с него политически права, както и възможността да се включат в националния политически процес (включително да изразяват несъгласието си по един или друг въпрос в рамките на политическата дискусия).

Последователната политика на Leitkultur легитимира активността на държавните служби за борба с организациите и лицата, пропагандиращи нелоялност и враждебност към Германия и нейната Конституция, религиозен екстремизъм, ксенофобия и исламофобия. Прокарваните програми подпомагат образованието на децата от мюсюлмански семейства, включително ранното усъвършенстване на езиковите им навици.

Както е известно, в Германия отделянето на църквата от държавата не е напълно завършено и там, където присъства законодателно оформена и развита система на сътрудничество между тях, институционализацията на исляма започва да се осъществява при условия, сходни с предоставените на християнските църкви и юдейските организации. На този фон, изключването на исляма от елементите на германската Leitkultur изглежда непоследователно. То ще продължи да провокира постоянни дискусии, чиито смисъл ислямистите и фундаменталистите свеждат до унижаването на исляма, което пък ограничава потенциала за постигане на компромис по един толкова важен процес, като формирането на нова колективна идентичност на германската нация.

От друга страна, никаква интеграция не може да изключи участието в националната политика на германските ислямисти и фундаменталисти, преминали успешно всички тестове и отлично владеещи немски, но продължаващи да мечтаят да превърнат страната в ислямска държава, където няма да остане и следа от германската идентичност. Възможно е, именно в диалога с тези нови обществено-политически сили, използващи изключително негативна реторика, чиято същност се свежда до това, че "ние сме такива и не искаме да се променяме", политиците от ХДС и ХСС съзнателно да са избрали именно този модел на поведение. Така, на конгреса на ХДС през май 2014 Ангела Меркел за пореден път "изключи" исляма от културните основи на германската държава и общество, заявявайки, че: "Солидарността е в основата на нашите ценности. Християнско-юдейските корени на нашето общество, нашата конституция, нашият език и отговорността ни за нашата история - ето какво ни прави нация и именно на това се основава понятието Leitkultur: то включва, а не изключва, отваря вратите, а не отблъсква" (38).

Позитивната страна на политиката на Leitkultur е в близостта и до реалните нужди на хората чрез разработването и реализацията на социално-икономически програми, целящи подобряване условията за живот на мюсюлманите, тяхната интеграция на националния трудов пазар, повишаване нивото на гражданската им ангажираност в проекти с участието на представители на различни етнически и конфесионални групи, както и чрез въвеждането на система за персонална опека над всеки, който не може сам да се интегрира, но иска да стане гражданин на Германия.

За европейската политика, като цяло, значението на германския дискурс за Leitkultur е най-вече в това, че той преоткрива по нов начин националната епоха на фона на европейската интеграция която, поне на пръв поглед, необратимо води до отказ от националното гражданство и националната идентичност. Реалната възможност за преразглеждане на тази постнационална европейска политика беше формулирана в обръщението на Ангела Меркел към младите германци по време на конгреса на ХДС през 2010 по следния начин: "мултикултурализмът е мъртъв и ние се обявяваме за приоритет на германската водеща култура" (39).

Бележки:

1. Tibi B. Europa ohne Identitаt? Die Krise der multikulturellen Gesellschaft. - Munchen: C. Bertelsmann Verlag, 1998.
2. Уолцер М. О терпимости. – М.: Идея-Пресс: Дом интеллектуальной книги, 2000. – 160 с.
3. Ibid., с. 42.
4. Пак там, с.44.
5. Beckstein G. Annuherung an die Leitkultur. http://www.ifa.de/pub/kulturaustausch/archiv/zfk-1999/zwischen-hysterie-und-utopie/beckstein/type/98/
6. Arbeitsgrundlage fur die Zuwanderungs-Kommission der CDU Deutschlands. Berlin, 6. November 2000. http://www.neuss-erfttal.de/Integration/zuwanderung.htm
7. Die CDU sitzt in der Falle // Die Welt. – 2000. – 11 November. http://www.welt.de/print-welt/article546695/Die_CDU_sitzt_in_der_Falle.html
8. Arbeitsgrundlage fur die Zuwanderungs-Kommission der CDU Deutschlands. Berlin, 6. November 2000. http://www.neuss-erfttal.de/Integration/zuwanderung.htm
9. Unwort des Jahres. Walter Jens nominiert "Deutsche Leitkultur" http://www.spiegel.de/kultur/gesellschaft/0,1518,101365,00.html 04.11.2000
10. Виж например: Wie wur’s mit einer Leitkultur?
http://www.welt.de/print-HYPERLINK "http://www.welt.de/print-welt/article307205/Wie_waer_s_mit_einer_Leitkultur.html"wHYPERLINK "http://www.welt.de/print-welt/article307205/Wie_waer_s_mit_einer_Leitkultur.html"elt/article307205/Wie_waer_s_mit_einer_Leitkultur.html - 20.12.2002; "Leitkultur": CDU-Spitze bleibt stur. http://www.spiegel.de/politik/deutschland/leitkultur-cdu-spitze-bleibt-stur-a-101347.html; Integration: Neuer Streit um deutsche Leitkultur. -
http://www.spiegel.de/politik/deutschland/integration-neuer-streit-um-deutsche-leitkultur-a-328781.html
11. Tibi B. Leitkultur als Wertekonsens . Bilanz einer missgluckten deutschen Debatte. 26.05.2002. http://www.bpb.de/apuz/26535/leitkultur-als-wertekonsens?p=all
12. Leitkultur. Nation statt Multikulti. Focus. 06.12.04. http://www.focus.de/politik/deutschland/leitkultur-nation-statt-multikulti_aid_201469.html
13. Gesetz uber den Aufenthalt, die Erwerbstutigkeit und die Integration von Ausl?ndern im Bundesgebiet (Aufenthaltsgesetz - AufenthG). – 30.07.2004. http://www.gesetze-im-internet.de/aufenthg_2004/BJNR195010004.html
14. Verordnung zu Einb?rgerungstest und Einb?rgerungskurs (Einburgerungstestverordnung - EinbTestV) 05.08.2008 [Electronic resource]/Bundesrecht. http://bundesrecht.juris.de/bundesrecht/einbtestv/gesamt.pdf;
15. Leitkultur. Nation statt Multikulti. Focus. 06.12.04. http://www.focus.de/politik/deutschland/leitkultur-nation-statt-multikulti_aid_201469.html
16. Beschluss C 34 des 18. Parteitags der CDU Deutschlands Im deutschen Interesse: Integration f?rdern und fordern, Islamismus bekumpfen! http://www.cdu.de/doc/pdfc/12_07_04_Beschluss__Duesseldorf_Integration.pdf;
17. Freiheit und Sicherheit. Grunds?tze f?r Deutschland. Kurzfassung des Grundsatzprogramms der CDU Deutschlands/CDU. 2008. www.grundsatzprogramm.cdu.de/doc/080215-grundsatzprogramm-kurz.pdf
18. Verordnung zu Einburgerungstest und Einburgerungskurs (Einburgerungstestverordnung - EinbTestV) 05.08.2008 [Electronic resource]/Bundesrecht. http://bundesrecht.juris.de/bundesrecht/einbtestv/gesamt.pdf; Staatsangehurigkeitsgesetz in der Fassung des Gesetzes zur Underung des Staatsan-gehurigkeitsgesetzes vom 5. Februar 2009 (BGBl. I S. 158).
Anlage zu dem BMI-Rdschr. an die Innenministerien der Lander vom 17. April 2009 [Electronic resource]/Bundesministerium des Innern. http://www.bmi.bund.de/SharedDocs/Downloads/DE/Themen/MigrationIntegration/Staatsangehoerigkeit/Anwendungshinweise.pdf?__blob=publicationFile
19. Integrationskurse. http://www.integration-in-deutschland.de/cln_110/nn_282954/SubSites/Integration/DE/03__Akteure/Integrationskurse/integrationskurse-node.html?__nnn=true 2009; Integrationskursbilanz 2008 [Electronic resource]/Bundesamt f?r
Migration und Fluchtlinge. http://www.bamf.de/cln_180/nn_441592/SharedDocs/Anlagen/DE/Integration/Publikationen/Integrationskurse/Integrationskursbilanz-2008.html
20. Koalitionsplan fur Einwanderer: Integrationsvertrag mit Deutschland//NZ Netzeitung GmbH. 2009. 23 November. http://www.netzeitung.de/politik/deutschland/1520221.html
21. Merkel vermisst christliche Bezuge. http://www.focus.de/politik/ausland/eu-verfassung_aid_123057.html 20.01.2007
22. Пак там.
23. Ehrich I. Werte, Wurzeln, Leitkultur. Tagesspiegel. 19.09.2009.
http://www.tagesspiegel.de/politik/kultur-und-politik-werte-wurzeln-leitkultur/1602966.html
24. Muslimisches Leben in Deutschland/Studie von Budesministerium des Inneren. http://www.bamf.de/cln_180/nn_442016/SharedDocs/Anlagen/DE/Migration/Publikationen/Sonstige/muslimisches-leben-zentrale-ergebnisse.html
25. Ehrich I. Werte, Wurzeln, Leitkultur. Tagesspiegel. 19.09.2009. http://www.tagesspiegel.de/politik/kultur-und-politik-werte-wurzeln-leitkultur/1602966.html
26. Erdogan fur turkische Schulen in Deutschland//Focus. 2008. 8 Februar.
http://www.focus.de/politik/deutschland/integration_aid_237058.html
27. Angela Merkel: "Ich bin Eure Kanzlerin"//Nachrichten.t-online.de. 2008. http://www.nachrichten.t-online.de/integrationspolitik-angela-merkel-widerspricht-erdogan/id_14199654/index.
28. Wuffs Rede Der Islam ist ein Teil Deutschlands. http://www.taz.de/!59216/
29. Kanzlerin Merkel: "Der Islam ist ein Teil Deutschlands http://www.spiegel.de/politik/deutschland/merkel-islam-ist-ein-teil-von-deutschland-a-858218.html.
30. Thilo Sarrazin. Deutschland schafft sich ab. DVA, 2012.
31. Integrationsdebatte: Gauck distanziert sich von Wulffs Islam-Rede.
31.05.2012 http://www.spiegel.de/politik/deutschland/integration-gauck-distanziert-sich-von-wulffs-islam-rede-a-836241.html
32. Предложението за въвеждане на уроци по ислям във всички германски училища беше направено от Централния съвет на евреите в Германия. То бе мотивирано с необходимостта преподаването на ислям в страната да бъде поставено под държавен контрол и да се попречи на разпространението на екстремистки и антисемитски идеи сред немските мюсюлмани.
33. Виж например на интернет-сайта на Германската ислямска конференция, в подрубриката «Хиджаб», интервюто с немската мюсюлманка Ерика Тайсен озаглавено «Mit Kopftuch aktiv in der Gesellschaft haendeln» («Да си активна с хиджаб»). http://www.deutsche-islam-konferenz.de/DIK/DE/Magazin/SchwerpunktKopftuch/Theissen/theissen-inhalt.html
34. Германското название на този държавен орган е Integrationsgipfel. Информацията за активността му се публикува както на сайта на германското правителство (http://www.bundesregierung.de), така и на сайта на Службата по миграцията и бежанците [www.bamf.de].
35. Der Nationale Integrationsplan. Neue Wege-Neue Chancen. http://www.bundesregierung.de/Content/DE/Publikation/IB/nationaler-integrationsplan.html; Bundesweites Integrationsprogrammю -
http://www.bamf.de/SharedDocs/Anlagen/DE/Downloads/Infothek/Integrationsprogramm/bundesweitesintegrationsprogramm.html;jsessionid=4221CFF675CC4F0E9A3F885871F787A1.1_cid368.
36. Списъкът на различните програми и докладите за изпълнението на програмите за подобряване интеграцията на мюсюлманското население през 2008-2014 на сайта на германското правителство: http://www.bundesregierung.de/SiteGlobals/Forms/Webs/Breg/Suche/DE/Suche_Solr_Servicesuche_Formular.html?nn=738278&resourceId=709528&input_=7682&submit.x=0&submit.y=0&pageLocale=de&gtp=694642_list%253D3&templateQueryString=Der+Nationale+Integrationsplan
37. Der Nationale Aktionsplan Integration. http://www.bmas.de/SharedDocs/Downloads/DE/PDF-Publikationen/nationaler-aktionsplan-2013-03.pdf?__blob=publicationFile
38. Merkels markigste Aussagen auf dem CDU-Parteitag, 2014. RP-online. 30.05.2014. http://www.rp-online.de/politik/deutschland/merkels-markigste-aussagen-auf-dem-cdu-parteitag-bid-1.567541
39. Merkel will Zuwanderer fordern. 2010. http://www.n-tv.de/politik/Merkel-will-Zuwanderer-fordern-article1729086.html

*Институт за научна информация по обществените науки към Руската академия на науките

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019