Потребителски рейтинг: 4 / 5
Никой не е толкова богат,че да не изпита нужда от съседа си.
Турска поговорка
На 18 октомври 2025 се навършват сто години от подписването на Ангорския договор. На тази дата преди век Царство България и Република Турция скрепяват дружеските си отношения, чието начало е поставено от двама големи политици: българският премиер (през 1919-1923) Александър Стамболийски и президентът на Република Турция (1923-1938) Мустафа Кемал Ататюрк.
Те създават образцови за Балканите междусъседски отношения. Както е известно, двете страни са третирани безжалостно от държавите победителки в Първата световна война. Царство България подпомага национално-освободителната революция в съседката си, виждайки в Нова Турция единствено възможен съюзник. Александър Стамболийски не доживява финализирането на преговорите за подписване на договора, тъй като е убит след преврата през юни 2023.
Симеон Радев, извънреден пратеник и пълномощен министър на България в турската столица, и неговият домакин Тевфик Кямил бей - държавен подсекретар на Министерството на външните работи, подписват в Анкара Договор за приятелство между България и Турция, приложен към него протокол и конвенция за установяване между двете страни станал известен като Ангорски договор (Архивите говорят, 2009,709-711).
Преговорите между двете държави са сложни, заради многото деликатни въпроси помежду им.Налице е обаче добра воля и взаимно доверие. Още през юни 2024 в Анкара е подготвен Проект за договор за вечно приятелство между България и Турция (Архивите говорят, 2009,657).
В преамбюла на Ангорския договор се казва, че двете страни са: ”…еднакво и искрено желающи да установят и да затвърдят връзките на искрено приятелство…” (Архивите говорят,2009,709)
Царство България прави решителни стъпки към установяването на приятелските отношения с Република Турция, като първите са направени от от лидера на БЗНС и премиер Александър Стамболийски.
И Царство България, и Република Турция излизат от Първата световна война победени, дори разгромени. Съгласно Ньойския договор, от нашата страна са откъснати Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини. От съседката ни пък са отнети всички имперски владения, а повечето от областите в Източен и Югозападен Анадол се поставят под пряк контрол на Антантата. За първи път в историята и суверенитетът на Турция е поставен под съмнение. (Андрев Ст.,2001,25-29)
Според генерал Стоян Андреев, в тази обстановка двамата големи държавници Александър Стамболийски и Мустафа Кемал Ататюрк виждат възможност, чрез обединените усилия на двата народа, да заобиколят, а след това и да разкъсат заробващите ги условия.
Стамболийски вярва в потенциала на републиканската армия, предвождана от Ататюрк и тайно от контролните органи на Антантата подпомага силите борещи се за Нова Турция (Андреев Ст.,2001,25-29)
На свой ред „Бащата на турците” не крие симпатиите си към България. Години след подписването на договора той резюмира своето отношение в българския вестник „Слово”: „Аз се научих да уважавам и да ценя България. България не е голяма, но е здрава. Тя има един народ, който притежава ценни качества. Тези качества са залог за нейното бъдеще!” (Ататюрк К.,1968,287)
Изключително важен е Протоколът към Ангорския договор, който е разработен от екипи на Александър Стамболийски и Мустафа Кемал Ататюрк.Той определя правата и задълженията на малцинствата в двете страни и е пример за политическа прозорливост и стремеж към утвърждаване на националната сигурност (Андреев Ст.,2001,25-29)
Именно изхождайки от желанието си да гарантират националната си сигурност, двете страни ясно формулират въпроса за малцинствата в Протокола: ”Двете правителства се задължават помежду си да осигурят, респективно на мюсюлманските малцинства в България, ползването от всички разпореждания за покровителството на малцинствата, уговорени в Ньойския договор и на българските малцинства в Турция - от разпорежданията за покровителството на малцинствата,уговорени в Лозанския договор.
България признава на Турция и Турция признава на България всичките права относно клаузите за малцнствата, дадени на Силите, подписали Ньойския и Лозанския договори” (Архивите говорят,2009,709-711)
Българската дипломация приема за свой успех,че в Ангорския договор е записано,че в Царство България има мюсюлманскималцинства, което отговаря на действителността, а не турско национално малцинство. Аналогична е и формулировката в основополагащия за Република Турция Лозански договор по отношение на Западна Тракия, която е дадена във владение на Гърция.
Днес този текст от Протокола е изключително важен. Както е известно, в Република България текат сериозни демографски процесипроцеси. Правят се опити българите мохамедани да бъдат приобщени към турската общност. Процес на турцизация върви активно и сред т.нар. турски цигани - миллет.
Наред това, през последните години, в публичното пространство в България се правят опити да се ревизират положенията на Ангорския договор.
Твърди се например, че Конституцията на България трябва да се промени така, че да признае наличието на турско национално малцинство. Това каза в предаването „Тази сутрин”на bTV на 27 март 2019 тогавашния лидер на партия ДОСТ Лютви Местан.
От ДОСТ излязоха с декларация, с която поискаха България официално да признае, налицието на турско етническо малцинство на българска територия. Заявиха също така плановете си да проведат подписка с искане за законово му признаване. ДОСТ осъществи намеренията си и стартира подписка,но тя не оправда очакванията на Лютви Местан. Активността бе слаба.
Пред bTV Местан беше категоричен, че в декларацията са подчертани три важни принципа, единият от които е за единството, неделимостта и териториалната цялост на България. „Осъждаме не просто всяка форма, но дори мисъл и идея за сепаратизъм и автономия, като подчертаваме, че Възродителният процес остана ненаказан. Искаме официално, по закон, ако е необходимо и по конституционален ред, да ни се уреди статута” - подчерта той. Местан бе категоричен, че зад декларацията и подписката на ДОСТ не стоят съседни държави (бТВ Новините,27.03.2019).
Идеята за признаване на турско етническо малцинство в България се споделя и от доцент д-р Ибрахим Ялъмов. Нещо повече, през 2018 той разработва Концепция за съхраняване, възпроизводство и развитие на идентичността на Турската общност в България. В нея препоръчва: ”Подготвяне на правно-юридическа рамка, иницииране и приемане на специален закон за статута и правата на етническите малцинства и внасяне на необходими изменения и допълнения в Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за радиото и телевизията, Закона за защита от дискриминация и др.” Доцент Ялъмов твърди, че България трябва да признае наличието на турско етническо малцинство в нарочно споразумение с Република Турция. Ето какво предлага той: ”Подписване на документ между Република България и Република Турция за сътрудничеството по въпросите на турската етническа общност в нашата страна.” (Ялъмов И.,2018,84)
Самата Република Турция не коментира тези предложения на международни форуми. Факт е обаче, че официална Анкара мълчи и по клаузите в Ангорския договор, утвърдени лично от „бащата” на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк.
За Западна Тракия, която е в Република Гърция обаче, Анкара не крие претенциите си да се признае наличие на турско национално малцинство, което неофициално бе сторено от Атина по време на студената война. По своя инициатива Гърция престъпва Лозанския договор, регламентиращ статута на мюсюлманските малцинства на нейна територия.
Демографските процеси се следят внимателно, като се отчитат промените в двете балкански страни.Остава открит въпросът, дали управляващите в Република Турция ще ревизират регламентираното от двата договора преди век.
За разлика от Гърция, България разчита на топли отношения с Турция и дипломатическо решаване на въпроса с мюсюлманските малцинства в съответствие с реалностите в нашата страна, както и разглеждането на проблемите на българските малцинства в югоизточната ни съседка. Факт е, че по Конституция сме еднонационална държава. Република Турция - също.Факт е и, че мултикултурализмът става водещ в страната ни. Той стъпва върху етническата толерантност, утвърдена от Българския етнически модел, чиито основи са заложени преди век.
Успехът на Ангорският договор, останал ненарушен цял век, илюстрира прозорливостта на неговите вдъхновители Александър Стамболийски и Мустафа Кемал Ататюрк. Те разчитат на взаимност и реципрочност при регламентирането на най-деликатните отношения между двете страни, включително и тези за малцинствените общности в България и Турция. Обвързват ги с очакванията за крепко мирно съжителство.
В тази връзка ще припомня политическата доктрина на „Бащата на Турците”, която позволи на страната му вековно възходящо развитие: ”Мир в страната –мир в света!” (Кюркчюоглу,И,2001,267-282)
Другият стратег на Ангорския договор - Александър Стамболийски, също гледа в бъдещето: ”Търпение, нашите отношения с Турция, която сега става наш стратегически съсед, могат да бъдат само добри и приятелски. Общите интереси ни диктуват да живеем в мир помежду си” (Андреев Ст.,2001,26)
Литература:
Андреев Ст.,Ататюрк и Стамболийски за българо-турските отношения.,Сб.Стамболийски и Ататюрк за българо-турските взаимоотношения.С.,2001,25-29
Архивите говорят.С.,2009,т.56
Ататюрк К.,Избрани речи и изказвания.С.,1968
бТВ Новините,27 март 2019
Кюркчюоглу И.,Общ поглед върху турската външна политика през епохата на Ататюрк.,Наръчник на Ататъркската мисъл,Анкара,2001,267-282
Ялъмов И.,Концепция за съхраняване,възпроизводство и развитие на идентичността на Турската общност в България.С.,2018
*Балкански форум за мир, Кърджали
