Опасността от “национализиране” на религията, или за сходствата между българския “миллет” и “бошнашката нация”

Според мнозина анализатори от онази епоха, дори етническите конфликти са изцяло подчинени на глобалните сили и техните интереси, които имат възможността да ги потискат и контролират, когато това е в техен интерес. Не след дълго обаче, привържениците на тази прекалено розова представа трябваше да признаят, че анализите им са били погрешни. Двете продължаващи и в момента войни – между Русия и Украйна и между Израел и управляващите палестинския анклав Газа, ислямистки организации, са само едно от доказателствата за това. Макар че във втория слу’ай военните действия не се водят на европейска територия, цяла Европа индиректно е въвлечена и в тях.

В глобален план и най-вече в балканския контекст това, което в най-голяма степен беше омаловажено, като сериозен проблем на народите и държавите, бе разрушителният потенциал, заложен в основата на междуетническите и конфесионалните конфликти. През последните над трийсет години те се превърнаха проблем, който управниците и органите за сигурност вече няма как да пренебрегват. Занапред точно този проблем ще създава най-сериозните заплахи пред сигурността и етнорелигиозния мир в България.

Острите форми на дискриминация и дори антагонизмите между значима част от етническите българи и представителите на миллета* и турскоопределящите се само подсилват съществуващия конфликтогенен потенциал. Трайното усещане, че държавата, не защитава правата на най-уязвимите малцинствени етнически групи се усилва от факта, че немалка част от държавните служители, чиято работа има отношение към проблемите им, не осъзнават важната си роля за поддържане на етнорелигиозния мир. А именно тях срещат обикновените граждани от групите на миллета и турскоопределящите се и в очите им те са етнически българи и представители на държавата. Не по-малко значима роля в процесите, свързани с евентуално нарушаване на етнорелигиозното мирно съжителство играят компактните маси от наши съграждани с турски произход, както и групата на българо-мохамеданите. Това изглежда логично, тъй като е резултат от историческите реалии, а и от геополитическата ситуация и среда, в която е ситуирана България. Сред част от принадлежащите към тези общности, включително и сред миллета и ромите, съществуват „динамични нагласи и съзнание, подвластни на манипулативни въздействия“.¹  

Когато са налице предпоставки за генериране на рискове и дори на евентуални заплахи за междуетнически и религиозни конфликти (особено остри между групите на миллета и турскоопределящите се роми и - от друга страна - етническите българи), закономерно възниква въпросът, какво е породило тази ситуация. Макар по-горе съвсем накратко да бяха маркирани основните причини, нужно е да се акцентира и върху отношението на масата от етническото мнозинство спрямо сегрегираните и до голяма степен маргинализирани малцинствени групи. За съжаление, не само нашата, а и европейската и световната история показват, че най-големите турбуленции в управлението на държавите, но и в съзнанието и поведението на обществата и народите се случват именно, когато са застрашени устоите на държавите.

База за сравнение между нас и другите съществува и когато става въпрос за военните конфликти в бившите постюгославски територии. Това се дължи не само на близостта ни в географско отношение и сходната историческа съдба, но и на възраждането на национализмите и острите разделения в обществото. В Босна и Херцеговина например, възраждането на националната идентичност и най-вече на национализмите, съчетани с омаловажаване на малцинствената проблематика оказват силно дестабилизиращо влияние.² Абсолютно същите са факторите, оказващи деструктивно влияние и в България.  

Показателно за това, до какво може да доведе възходът на национализма и стремежът за насилствена асимилация и етническо хомогенизиране е, че мюсюлманите в Босна и Херцеговина не станаха нито сърби, нито пък хървати. Те се обособиха в рамките на своя собствена етно-конфесионална общност и стриктно се разграничиха от останалите. С нарастването на разделящите фактори, антагонизмите се увеличават и логично водят до амбиции и заявки от страна на бошняците за политическа автономност и обособяването им в рамките на отделна държава. Светът и особено Европа преживя югославската трагедия, като неоспоримо доказателство за това, че мирът на Стария континент и на Балканите е само блян. А идентичността на бошняците, спорна за много експерти, а най-вече за сърби и хървати, се оказва близка до тази на българо-мохамеданите, миллета и турскоопределящите се жители на етнически обособените квартали у нас. 

Защо съществува база за сравнителен анализ между бошняците и миллета? Отговорите на този въпрос, могат да бъдат систематизирани в следните няколко основни пункта:  

- Немалка част от бошняците, както и от представителите на миллета, търсят основите на на идентичността си в религията, като често залитат към ислямизма. Правят го, именно за да утвърдят идентичността. Междувременно обаче, това им поведение и виждане за религията и света се променят и вследствие на целенасочени външни въздействия върху тях, чиято крайна цел е дестабилизацията на районите, които населяват. Както посочва в тази връзка д-р Христина Йорданова: „много босненски мюсюлмани, под въздействието на чуждестранни проповедници, започват да използват ислямистки религиозни призиви и символи и да живеят според Шариата“.³ Това е процес, който се забелязва и сред не малко лица от групата на идентифициращите се като миллет у нас, макар все още да няма достатъчно легитимни научни изследвания, подкрепящи становището ми. А поради липсата и на представителни изследвания сред тази група български граждани, трудно може научно обосновано да се говори за масовост на процесите; 

- Предшестващ процеса на възприемане на принципите на ислямизма сред бошняците е конверсията в религиозно отношение при големи групи от тази общност. Тоест една съществена част от бошняците приемат исляма на по-късен етап и, съответно, не познават добре религията. Както отбелязва обаче д-р Христина Йорданова, ходжите от техните среди, а понякога и чуждестранни проповедници, „са на мнение, че като ги научат на правилата и те ги следват, ще дойде и вярата“.⁴ Тоест, правилата предшестват вярата. Съдейки по дълбочината и деструктивния характер на процесите сред миллета по посока засилване на антагонизмите с последователите на традиционното за България източноправославие, правилата, налагани от т.нар. „нови ходжи” са ясни. Те не са съзвучни с българските национални интереси, а по-скоро с тези на Саудитска Арабия, Египет и Иран, както и на Турция, по линия на неоосманизма. 

Сред миллета, също както при босненските мюсюлмани, е налице конверсия както в религиозно, така и (при съществена част от тях) в етническо отношение. С други думи религията се „национализира”. Подобни процеси, в която и да била общност от посттоталитарните държави от Източна Европа, водят до отдръпване от традиционните национални символи и чувството за принадлежност към съответните народи. В България те логично водят до дистанциране от чувството за национална принадлежност. Много често представителите на миллета споделят, че идеологически и на общностно ниво се чувстват повече свързани с турските, отколкото с българските държава и граждани; 

- Като цяло и сърби, и хървати се относят твърде подозрително на идентичността на т.нар. бошняци. Това е една от основните причини за нестихващите междуетнически конфликти в района, за политическите амбиции и претенции на сърбите. Но от друга страна това е и причината районът да бъде притегателен център за ислямистки идеолози и джихадистки клетки. Този конфликт се интернационализира и т.нар. „воини за вярата” се чувстват длъжни да защитят правата на бошняците в качеството им на мюсюлмани – потиснати от сърби и хървати. Врагът е ясен и обединените усилия на ислямисти и джихадисти са налице. 

Идентичността на представителите на групата на миллета у нас също е прекалено спорна. Нещо повече – това е общност, за която българското общество не знае. Заинтересован от свързаната с нея проблематика е прекалено тесен кръг от изследователи и експерти, чиито публикации и научни търсения все още не са достатъчно на брой, за да привлекат вниманието и да породят тревога в българското общество. Следователно, не е много ясно и доколко органите от системата за национална сигурност са запознати в дълбочина с проблема и рисковете и евентуалните заплахи, които той генерира. Междувременно, появата на общността на миллета е резултат и от невъзможността тези хора да се почувстват истинска част от българското общество и народ – да се усетят приети от тях. Впрочем, те невинаги и в не пълна степен се чувстват и част от турската нация, именно затова се самоопределят като миллет. В крайна сметка обаче общността на миллета в България включва немалък брой български граждани и, ако държавата ни действително е заинтересована от запазването на етнорелигиозния мир, е необходимо да предприеме повече мерки с интеграционен характер. Необходимо е по-добре да се познават и по човешки да се разберат представителите на миллета (или поне да се предприемат опити в тази насока).  

Бележки:

*Сред ромите има миллет (от тур. „народ, общност“- б.р.), калдараши, демирджии или сиви гълъби, има евангелисти…Има и други по-малки групи, но тези са по-значителни по брой и концентрация на населението. Най-голямата група е миллет. Миллетската общност е разпространена в Южна България - нейните членове населяват ромските квартали в Пазарджик, Пловдив, Асеновград, Хасково, Кърджали, Стара и Нова Загора, Сливен, стигат до Айтос и Карнобат. Те са мюсюлмани, говорят турски, някои от тях почти не знаят български, самоопределят се като турци и миллет. От миллетската общност има най-много емигранти в Европа – например в Германия. Когато отидат там, повечето от тях работят за турци, живеещи в тази страна от десетилетия.

 Библиография: 

1. Йорданова, Х. Настъплението на радикалния ислям. Златната Саудитска верига. Велико Търново, 2018. с.121.
2. Хинкова, С. Югославският случай. Етнически конфликти в Югоизточна Европа. София, 1998. с.9.
3. Ислямът в Босна и Херцеговина. https://www.assa-m.com/kniga_pdf/Bosna_i_Hertsegovina.pdf , достъпен на: 02.03.2025.

*Доктор по национална сигурност от Военна академия “Г.С.Раковски”