Принципът „такийя” в исляма и българските турци

Принципът  „такийя” в исляма се коментира бегло в широкодостъпната мюсюлманска книжнина. За него улемите предпочитат да говорят в тесен кръг от вярващи. Причината е, че принципът „такийя” съдържа предписанията на Корана за оцеляване на мюсюлманите в чужда, враждебна среда. Свещената книга на исляма съдържа напътствия, как правоверните да прикрият, да омаловажат и, ако е необходимо, да отрекат силата и валидността на  съдържащите се в Откровението на Аллах антисемитски и антихристиянски предписания. (1) Те позволяват да не се спазват напътствията на мюсюлманското право - шариата, както и да се живее според правилата на неверниците в „Дар ал Харб” („Домът на войната” - б.а.) и дори в „Дар ас сулх” („Домът на мира” - б.а.).

 Буквалното значение на „такийя” е „предпазливост, страх, маскиране”. „Такийя” позволява, ако възникне нужда, да не бъде спазвано което и да било религиозно изискване. Всеки мюсюлманин може да практикува „такийя”, ако това би оправдало разпространението на исляма и е от полза за него (2).

„Аллах не ви придиря за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова,което вашите сърца са придобили.Аллах е опрощаващ,всеблаг.” (Коран;2:225)

„Такийя” узаконява всички думи и дела, противни на онова, което мюсюлманите приемат за правилно убеждение или поведение. Правоверният например, може да употребява алкохол, когато е в чужда среда, но вътре в себе си да е против. Да показва лоялност, но вътре в себе си да изпитва враждебност. Като се допуска това да става, дори - ако е необходимо - под клетва (3).

Коранът всячески подчертава за такива случаи: ”Дълг на Пратеника е само да оповести. Аллах знае какво разкривате и какво потулвате” (Коран ;5:99).

В някои аети принудата се посочва, като причина дори за привидно отричане от исляма: ”Който отрече Аллах,след като е повярвал, освен който е бил принуден, но сърцето му е спокойно с вярата… Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.” (Коран;16:106).

„Такийя” се практикува от всички мюсюлмани, макар някои да считат, че това е изключително шиитска доктрина, позовавайки се на откровено агресивните и нагласи. В самия шиизъм съществува понятието „Дар ат-такийя”, което буквално се приема като „Дом на боязънта”. В хариджитското и джафааритското богословие то се свързва с мястото, което се характеризира с несъвършени условия на живот под властта на враждебни правителства.Това са държави,където шиитите и хариджитите трябва да са предпазливи и да не показват открито своята вяра и култ. (4)

В шиитската доктрина търпението в името на исляма е изведено във висша добродетел. За пример се дава Хазрети Али/Али ибн Абу Талиб б.а. (зет на Пророка, четвърти праведен халиф и пръв Имам).

Имам Али е бил извънредно въздържан и търпелив, за което свидетелства и поведението му. Даже във война той изчаквал, врагът да нападне пръв. Пророкът предупредил Имам Али за интригите в управлението на халифата, които го очакват след неговата смърт и го посъветвал да бъде търпелив. Вслушвайки се в указанията му и в името за съхраняването на исляма, имам Али проявява търпения в течение на 25 години в тежки условия. (5)

Търпението е отличителна черта на представителите на алевитската общност, които само в Република Турция наброяват 15 млн. души. По неофициални данни, у нас техният брой е около 70  000 души. Принципът „такийя” е основен в запазването на тяхната вяра и придобиване на позиции в обществото.

Принципът „такийя” е в основана на оцеляването на българските турци в годините на асимилация, налагана от тоталитарния режим в Народна република България.Страхът от политически репресии кара нашите сънародници мюсюлмани не само да прикриват религиозността си, но и спонтанните си реакции на недоволство. Страхът се запази и в годините на преход към демокрация. За разлика от възрастните, младите хора бяха по-откровени. Това пролича особено силно по време на Косовската криза през 1999. Младите хора бяха максимално отзивчиви при анкета проведена от Дружеството за българо-турско приятелство в Кърджали.Бяха анкетирани 110  пълнолетни ученици от Професионалната гимназия по машиностроене „Васил Левски” в града.Те бяха под преките впечатления на борбата на косоварите срещу сръбската доминация. На въпрос, трябва ли  турците в България да получат автономия, турчетата от Кърджали отговорили положително бяха 60%, а тези от региона - 57,9%. На въпрос „Ще стане ли някога България част от Турция” положително отговориха 5% от турчетата от Кърджали и 13,2% от турчетата от региона.

По това време особено силни бяха  емигрантските нагласи в посока Република Турция. Като основна причина за нея младите хора посочваха по-доброто икономическо състояние на южната ни съседка и възможността да се намери работа. Тоест, подбудите им бяха прагматични, а не религиозни.

В последните две десетилетия се забелязва процес на освобождаване от страха. Респондентите мюсюлмани, включително и българските турци, са значително по- свободни при изразяването на личното си мнение. Това се илюстрира от социологическо проучване, проведено в Кърджалийска област по инициатива на правозащитната организация „Справедливост България” с председател Сезгин Мюмюн през 2007.

Кърджалийска област е един от най-ярките представители на тъй наречените „смесени”  в етническо отношение райони, поради факта, че тук има по-голяма концентрация на представители на турския етнос, в сравнение с останалите райони на страната.  Хората бяха питани и се искаше тяхното мнение по въпроси, които  в по-малка или по-голяма степен ги засягат и на които все още няма ясни и конкретни отговори в общественото пространство – за досиетата, за възродителния процес, за пенсиите на изселниците и ред други.

В анкетното проучване бяха обхванати 520 жители на 33 селища в седемте общини на областта. Една пета от анкетите се проведоха в областния център, обхващайки населението с цялата му пъстрота. Беше използван методът на случаен подбор при избора на респонденти.

По препоръка на поръчителя, акцентът падна върху мнението на турското население в областта.

В изследването попаднаха хора с различен образователен и трудов статус – 44,8% са среднистите, 13,6% - висшистите и около 41,5% - хора с основно и по-ниско образование. В по-голямата си част – около 65%, анкетираните са трудово активни – работници, служители, земеделци, предприемачи и представители на свободните професии, 16% или 84 души са попадналите в изследването пенсионери, а малко повече от 19%  са безработните и други трудово неактивни групи.

На въпроса, дали ги притеснява това, че живеят в т.нар. „смесен” в етническо отношение район, почти 90% отговарят с категоричното „не”. Хората не се притесняват от това, че съжителстват с представители на други етноси, напротив, възприемат това като напълно естествено свое обкръжение – като съседи, колеги и приятели, с които са изправени пред сходни икономически и социални проблеми.

Малко по-различни са отговорите на следващия въпрос: „Считате ли, че вашите граждански права са по-ограничени от тези на представителите на други етнически общности?” Тук процентът на отговорилите отрицателно също е много висок – 70 %,  но малко над 15% са отговорили утвърдително. Отговорилите по този начин са предимно българи, които се чувстват пренебрегнати и подценявани при кандидатстване за работа, ползването на административни и здравни услуги и други. Някои са споделили, че се чувстват като малцинство в „собствената” си страна.

Един от дискутираните въпроси в обществото е изучаването на турски език в българските училища. Какво мислят анкетираните? Повече от две трети са отговорили, че сегашната система за изучаване на езика като свободно избираем предмет е напълно приемлива. Това е мнението и на турци, и на българи. Но не са малко и тези - около 24%,  които считат, че турски език трябва да бъде задължителен за турскоговорящите ученици. Хората се мотивират с това, че така ще се получи по-качествено обучение по майчин език, обучение, което общо взето, в момента се подценява. Част от анкетираните, около 15%, нямат мнение по този въпрос.

Една от най-спорните, обсъждани и експлоатирани политически  теми в обществото е тази за т.нар. „възродителен процес”. Години наред, дори десетилетия, хората си задават въпроси, на които не получават отговори. Беше направен опит, макар и от дистанцията на времето, да се проучи какво мислят хората, голяма част от които са лично засегнати и потърпевши от този политически акт.

Около 16% от анкетираните считат, че най-после цялата истина за този период трябва да стане достояние на българското общество, да бъдат посочени истинските виновници и да им бъде потърсена съдебна отговорност. В голямата си част, почти 70% от анкетираните, не са толкова крайно настроени или, може би,  са по-скоро скептични. Те са на мнение, че истината за възродителния процес следва да бъде разкрита, но най-вече, за да не бъдат допускани отново подобни исторически грешки, а половината от тях отиват и по-далече: не бива да се ровим в миналото, защото това би довело до излишно напрежение и противопоставяне в обществото. Станалото – станало, трябва да продължим напред. Част от хората споделят, че много се спекулира с този въпрос, особено за постигането на политически цели. Възродителният процес преобърна живота на много хора, на цели семейства и нищо не може да компенсира тази човешка драма. Някои споделят, че вече е минало много време и истинските виновници може би вече не са между живите.

В изключително ценното изследване на проф.д-р Евгения Иванова „Топоси на историческата памет“[1] и турците, и българите с ислямско вероизповедание  определят  т.нар.„възродителен“ процес като едно от най-важните събития в историята изобщо – не само в българската и не само в новата. „Възродителният“ процес е единственият топос, в който респондентите мюсюлмани се отличават от мнозинството, избрало като най-важни събития Освобождението, основаването на българската държава и настъпването на демокрацията през 1989”.

„Травматичната памет за „възродителния” процес влияе и върху етническото самоопределение на част от помаците. В селищата, дали най-много жертви при преименуването през 1970-те (някои села в Гоцеделчевско и Якорудско, например),  идентификацията „турци” категорично преобладава” – отбелязва в изследването си проф. Евгения Иванова. (6)

Литература:

   1.Маурер,Андреас,Ислямът-предизвикателство на Църквата.,Силистра,2012,с.,83

   2.Цит.съч.,с.,83

   3.Пак там,с.,83

   4.Оксфордски речник на исляма.,С.,2007,с.,83

   5.Компани, Фазуллах ,Имам Али.,М., 1997,252-253

  6.Иванова Е.,Асимилацията като „правилно действие”.,Сб.Българският ислям.,Колектив,Габрово,2021 г.,с.499-508

*Председател на „Балкански форум за мир”, Кърджали