Правата на човека като универсална ценност в рамките на Организацията на Обединените Нации

Понятията "права на човека" и "права на гражданина" имат повече от двувековна давност. В тях се влага нееднакво съдържание. Това са правата на човека като социално същество. Природата на човека не е само биологична с присъщите й анатомия и физиология, с възможността й да мисли и чувства. Тя е преди всичко социална. Човекът е включен в мрежата от обществени отношения и вън от нея не е възможен. Човешката биология, относително самостоятелна и в определени параметри неизменна, не е просто "животинска", тя е "социализирана". Това е очевидно и саморазбираемо при правото на живот, правото на телесна цялост с неговите подразделения и следствия (право на полова неприкосновеност, забрана на изтезанията и др.), при свободата на словото и съвестта (няма човек без мислене, което да се изрази външно, с думи, няма го без надежда и вяра). Същото се отнася и за други човешки права, макар че във връзка с тях са необходими повече пояснения и анализи право на собственост, право на сдружаване и др.

Правата на човека са естествените права, които индивидът има и които са неотделими от него като човешко същество. Човекът има естествени права, присъщи му по природа. Тези права са свързани със самото му съществуване.

Историята не е единодушна кой е родоначалникът и коя е родината на идеята за правата на човека. Има данни, че още в Кодекса на Хамур Аби – цар на Вавилон, управлявал през 2000г.пр.н.е. е записана макар и в абстрактен вид, общо и неясно една от първите формулировки на идеята за правата на човека. Волята на египетските фараони за уважение правата на всеки човек, стремежът им към законност и справедливост са намирали израз в инструкциите, които са давали на везирите. В елинистичната философия на историците природният закон, разумът, равенството и достойнството на човека са стойности поставени над държавата и над досегаемото от нея и следва да бъдат защитени включително и от нея. От времето на античната гръцка философия, или преди повече от 2000 години, се развива идеята за равнопоставеността на всички хора, идеята за едно естествено право, което е присъщо на всеки човек. В ранното Християнство, както и при други религии, тази идея продължава да се развива: Всички хора са направени по един начин от Бога и са негово подобие. Тези две нишки образуват корените на идеята за човешките права.

 Ставало е дума за философски трактовки, които са повдигали въпроса за едно универсално изискване, чието постепенно пренасяне върху предимствата на политиката и правото се е осъществило едва в началото на Новото време.

В Англия в епохата на Ренесанса и Реформацията се изразява и развива идеята за естествените права на човека. Естествено правното учение обосновава тезата, че правата на човека са вродените му естествено присъщи парва. Той се ражда с тях, има си ги и те са неотделими от него като човешко същество.

С Пуританската революция в Англия се извършва решаващият прелом. Индивидуалните исконни права на индивида получават позитивна уредба в закона. През 1628г. се приема Петицията за правата, съгласно която абсолютната кралска власт се отграничава от индивидуалните права и свободи. Юридически се закрепват важни граждански и политически права и свободи. През 1679г. се приема Habeas Corpus Act, който буквално означава (да разполагаш с тялото си). Той урежда правното положение на лицето, намиращо се под стража и преди да е дадено на съд.

Приносът на Франция е Декларацията за правата на човека и гражданите от 1789г. Декларацията е най-известната прокламация на правата на човека с най-дълготрайни последици на европейския континент.“Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.”Декларацията провъзгласява по съвременен начин презумпцията за невинност правото пред закона, свободата от задържане, защита срещу обратното действие на закона, свободата на словото, печата, манифестацията, неприкосновеност на частната собственост. Тази декларация отразява интересите на третото съсловие, следователно и други важни юридически актове, като Якобинската декларация за правата на човека, Конституцията на Франция, които допълват с времето листа на основните човешки права. Това се развива и в конституциите на другите европейски държави, които разширяват т.нар. кръг на основните права и свободи. Приносът на САЩ – Декларацията за независимостта на САЩ (4 юли 1776г.) – право на живот, право на лична свобода, право на стремеж към щастие. Друг принос е т.нар. “Бил” за проявата, като под това наименование са известни първите десет поправки към конституцията на САЩ. Основното в тях е свободата на словото, неприкосновеността на жилището, забраната на произволните арести.

'' Три поколения'' права на човека

Еволюциите в областта на правата и свободите на човека се представя с помощта на концепцията за трите поколения права на човека.

 Първото поколение, което свързваме с 17-18 век обхваща гражданските и политическите права и свободи, провъзгласени от буржоазните революции, класически права и свободи. Тази група права позволяват на индивида да се брани срещу произвола на държавната власт. Те поставят граници на властта (избирателните права, свобода на словото).

Второто поколение права и свободи свързваме с 19-20 век. Това са икономически, културни и социални права и свободи. Тези права се обособяват с възникването на идеята за социалната държава, т.е. държава, която има определен ангажимент към своите граждани и предприема позитивни действия за изпълнение на тези ангажименти – държавата да помага, да се грижи. 

Третото поколение свързваме с 20-21 век. В него влизат две подгрупи права:

1. В следствие развитието на човешките технологии и науки: право на достъп до информация, на екологична жизнена среда, на ненамеса в частната собственост.
2. Колективни права, които са групови права и противостоят на правата на отделния индивид – право на самоопределение, право на развитие на малцинствата и др.

Концепцията за трите поколения права на човека отразява обогатяването, разширяването в хода на историята. При появата на всяко следващо поколение, предходното не изчезва – напротив, те се натрупват, счита се, че днес всички права в пълен обем са нужни за пълноценния живот на личността.

Правата на човека в системата на ООН

Органи и контролни механизми в рамките на ООН за защита правата на човека

Общото събрание е основният орган в системата на Организа­цията на обединените нации. Освен решаването на редица общи въпроси Общото събрание има в своите компетенции и решаването на въпроси, свързани с правата на човека и основните свободи.

Съгласно чл. 13, ал. 1, б. „б" от Устава на ООН „Общото събра­ние предприема проучвания и прави препоръки с цел:... б) да съ­действа за развиване на международното сътрудничество в иконо­мическата, социалната, културната, образователната и здравната област и съдейства за осъществяване на правата на човека и основ­ните свободи за всички без разлика на раса, пол, език или вероиз­поведание".

Съветът за сигурност

Създаден с Устава на ООН, Съветът за сигурност е един от най-важните органи на ООН. Той няма функции, пряко насочени към осъществяване и защита на правата на човека. Но като орган, на който е възложена най-важната функция — функцията по запазва­нето и поддържането на световния мир, Съветът за сигурност има твърде съществено значение и за правата на човека. Съветът за сигурност се състои от представители на 15 дър­жави - членки на ООН.  Пет държави - Китайската народна ре­публика, Франция, Русия, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати, са постоянни негови членове. Непостоянните членове на Съвета за си­гурност се избират за две години.

Икономическият и социален съвет

Икономическият и социален съвет е един от основните органи в системата от меж­дународноправни механизми за защита на правата на човека. Той се състои от по един представител на 54 държави - членки на ООН, избирани от Общото събрание на ООН. Наред с множеството други функции съветът има и някои много съществени функции специално в областта на правата на човека. Съгласно чл. 62, т. 2 от Устава на ООН той «може да пра­ви препоръки с цел да се насърчи зачитането и спазването на пра­вата на човека и основните свободи за всички».

Съветът е натоварен със задачата да организира институцио­нално защитата на правата на човека. Така чл. 68 от Устава на ООН му възлага създаването на „комисии в икономическата и со­циалната област за насърчаване на развитието на правата на човека".

Спомагателни органи

Комисия по правата на човека

Комисията по правата на човека /КПЧ/ се създава съгласно чл. 68 от Устава на ООН, който изисква от Икономическия и социален съвет /ИКОСОС/ да създаде специализирани комисии в редица области. Комисията на ООН по правата на човека беше създадена като "функционална комисия" на първата сесия на ИКОСОС през 1946 г. Първоначално Комисията се състоеше от 9 основни члена, действащи в качеството си на независими личности. Днес тя се състои от представители на 53 държави-членки, избрани от ИКОСОС за 3-годишен срок по следната регионална квота: 15 от африкански дър­жави, 12 от азиатски държави, 11 от Латинска Америка и карибските държави, 10 от Западна Европа и други държави и 5 от източноевро­пейските държави.

Органи за контрол съгласно договор

Комитет по правата на човека

Комитетът се състои от 18 члена, работещи в лично качество и избрани за 4 години. Той е създаден в съответствие с членове 28-32 от Международния пакт за гражданските и политическите права /МПГПП/ за контрол върху изпълнението на условията на Пакта и двата Факултативни протокола към него от държавите-участнички.

Комитетът е упълномощен да разглежда доклади за приемане на мерки и за оценка на постигнатия прогрес при закрила на призна­тите в Пакта права. Освен това, съгласно Факултативния протокол към този Пакт, държавите са признали компетенциите на Комитета да разглежда писмени съобщения от отделни лица, съдържащи твър­дения, че техните права са били нарушени.

Комитет по икономическите, социалните  и културните права

/МПИСКП/ от 1966 г. се контролира от създадения от ИКОСОС през 1985 г. Комитет по икономическите, со­циалните и културните права. Комитетът се състои от 18 члена, избрани от ИКОСОС от спи­сък на личности, предложени от държавите-участнички по МПИСКП. Те се избират за работа в лично качество като експерти в областта на правата на човека.

Комитет по премахването на расовата дискриминация

Изпълнението на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация /приета от ОС на ООН през 1965 г., но влязла в сила през 1969 г./, съгласно чл. 8 се наблюдава от Комитета по премахването на расовата дискриминация.

Като източник са посочени Всеобщата декларация за правата на човека и всички постигнати до момента на приемането и споразуме­ния и декларации, които се занимават с дискриминацията.

По правило Комитетът се събира два пъти в годината.

Комитет за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените

Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените /приета от ОС на ООН през 1979 г. и в си­ла от 1981 г./ съгласно чл. 17 учредява Комитет за ликвидиране дис­криминацията по отношение на жените. Комитетът /Committee on the Elimination of Discrimination against Women; CEDAW/ се състои от 23 експерти, които се избират за мандат от четири години. Той наблюдава напредъка при прилагане на Конвенцията. Експертите се избират от държавите-страни сред техните граждани и се явяват в лично качество.

Комитет срещу изтезанията

Съгласно чл. 17 на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказа­ние /приета от ОС на ООН през 1984 г., в сила от 1987 г./ се създава Комитет срещу изтезанията, който да следи за нейното приложение. Комитетът /Committee against Torture, CAT/ се състои от десет експерти. Държавите-страни по Конвенцията избират членове на Ко­митета, работещи в лично качество. Комитетът провежда своите за­седания два пъти годишно в Женева през април-май и през ноември. Допълнителните заседания могат да се свикат с решение на самия Ко­митет по молба на мнозинството на неговите членове или по молба на една от страните по договора.

Комитет по правата на детето

Съгласно чл. 43 на Конвенцията за правата на детето /приета от ОС на ООН през 1989 г., в сила от 1991 г./ се учредява Комитет по правата на детето, за да изучава напредъка, постигнат от държавите при изпълняване на задълженията, произтичащи за тях като страни. Всички държави участнички в Конвенцията могат да издигат кандидати. Комитетът заседава три пъти годишно през януари, май-юни и октомври в Же­нева. Той разглежда прогреса, достигнат от държавите-страни в из­пълнението на задълженията, установени от Конвенцията.

Върховни комисари на ООН

Върховен комисар по правата на човека

Постът Върховен комисар по правата на човека бе учреден с Резолюция 48/141 на ОС на ООН през 1993 г. Съгласно Резолюция 48/141, Върховният комисар на ООН по правата на човека насърчава и защитава ефективната реализация на всички права (граждански,политически, икономически, социални и културни) за всички хора; предоставя консултативна, техническа и финансова помощ по въпроси на правата на човека при поискване от съответната държава; координира програмите на ООН по обучение в областта на правата на човека.

Върховен комисар за бежанците

Службата на Върховния комисар за бежанците при ООН (United Nations High Commissioner for Refugees) е създадена през 1950 г. с основна функция – оказване на помощ на правителствата в областта на предоставянето на международна закрила на бежанци. ВКБООН развива своята дейност въз основа на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г. Седалището на ВКБООН е в Женева. Организацията разполага с офиси в 121 страни, в които работят близо 6000 служители. Програмите на ВКБООН се одобряват и контролират от Изпълнителния комитет на ВКБООН. Финансират се от доброволни вноски, главно от правителствата, но също така от частни лица и организации.

Перспективи за изграждане на нова система на ООН за правата на човека

Изграждането на обща универсална култура и вярата на насе­лението на Земята /т.е. на универсална "религия" на човечеството/ чрез запознаването с основните права и свободи на всички групи и слоеве на населението /деца, жени, възрастни, инвалиди и т.н. може да избави човечеството от съществуващите страдания и бедствия. Безсмислено е съществуването на правата и свободите, ако не се знае за тяхното съществуване и, ако всяко човешко същество не знае, че те задължително трябва да му бъдат предоставени. Немислимо е ефективното упражняване на основните права и сво­боди, ако първо, не се знае за тяхното съществуване и второ, ако всяко човешко същество не знае, че те му се предоставят по право, а тяхното нарушаване или накърняване е забранено от международното право.

Предизвикателствата все още предстоят, въпреки многото завоевания в областта на човешките права. Голяма част от международната общност вярва, че човешките права, демокрацията и развитието са взаимно свързани. Досегашното и по-нататъшно развитие на човешките права е предпоставка за демокрацията, а именно за свободата на народа да формира сам своите закони и за обществения контрол на всички три власти. Така кръгът се затваря: разделението на властите и демокрацията произхождат от идеята за човешките права и се вливат обратно в нея. Триединството между човешки права, разделение на властта и демокрация образува едно правово-институционално единство. Тяхната политическа реалност е условието за хуманност и справедливост, свобода и човешко достойнство за всеки. Ако един от елементите не функционира, и другите два не могат да имат действие.

Използвана литература:

1. Орлин Борисов. Международноправна защита на правата на човека София: Нова звезда, 2003
2. ''Защита правата на човека по вътрешното и международното право'' ВСУ '' Черноризец Храбър'', 2002 гр . Варна ,
3. Йонко Йотов. Увод в международната защита на правата на човека. София, 2001.
4. Нено Неновски. Правата на човека. София, 1994.
5. Емилия Друмева, Цветана Каменова, Права на човека. Пловдив, 2000.
6. Основни права на човека и гражданина. Авторски колектив, под ред. на проф. Евгени Танчев. София, 1998.
7. Права на човека. Сборник от международни документи. ООН, 1992. Превод на МВнР. А.Х.Робъртсън, Дж.Г.Мерилс. Правата на човека в света днес. Увод в изучаването на международната закрила на правата на човека. Превод. София, 1994.
8. Дона Гомиен. Кратко ръководство по Европейската конвенция за правата на човека. Превод. Информационен и документационен център на Съвета на Европа. София, 1995
9. П. ван Дайк, Г.Й.Х. вая Хууф. Европейската конвенция за правата на човека - теория и практика. Превод. София, 2000.
10. The United Nations and Human Rights 1945-1995. United Nations Blue Books Series, Vol. VII. UN/DPI. 1996
11. Refugees Magazine. Quarterly magazine published by the Office of the United Nations High Commissioner for Refugees (www.unicc.org/unhcr/pubs/pubs.htm).
12. Human Development Report. United Nations Development Programme (www.undp.org/hdro).
13. The State of the World's Children. United Nations Children's Fund (www.unicef.org/sowc98).
14. The Progress of Nations. United Nations Children's Fund (www.unicef.org/pon98)

*ВСУ “Черноризец Храбър“