Партийната система в България и ролята на политическите партии след 1989

Като част от демократичната политическа система, партийната система се характеризира с голяма нестабилност, вследствие на появата и гибелта на множество политически партии. Тази нестабилност на системата, като цяло, е следствие и от нестабилността на самите политически партии, които бързо се изкачват по стълбицата на властта, но и скоропостижно падат от нея. В този смисъл политическите партии са предимно партии на властта, а не партии на гражданското общество.

Ключови думи: България, власт, ЕС, избори, корупция, партии, политика, политически партии, правителство, РБългария

The Party System in Bulgaria and the role of political parties after 1989

Kosta Vlachkov, PhD

VFU “Chernorizets Hrabar”

Abstract: This article examines step by step and systematically the chronology and activity of the political parties in Bulgaria, for the period from 1989 to the present. The numerous political parties that emerged after this year have become a major symbol of the nascent democracy in Bulgaria. The party system, as part of the democratic political system, is characterized by great instability due to the emergence and demise of many political parties. This instability of the system as a whole is a consequence of the instability of the political parties themselves, which quickly climb the ladder of power, but also suddenly fall from it. In this sense, political parties are primarily parties of power, not parties of civil society.

Keywords: Bulgaria, government, EU, elections, corruption, parties, politics, political parties, government, Republic of Bulgaria

Партийната система на държавата включва различни политически партии, тяхната същност и характеристика на взаимодействието помежду им. Още със създаването на първите партии, възниква въпросът, защо се зараждат самите те и как се появяват точно определени партийни системи в определен период от време. Партийните системи се разграничават по структура, т.е. по брой на партиите.

По своята същност политическите партии представляват юридическо лице, което е корпоративно, има постоянна структура, предвидена в партиен устав. Има органи, чрез които действа партията и най-често някаква идеология, принципи, въз основа, на които се организира тяхното политическо действие.

Политическите партии имат за цел участие в политическия живот, при това както в политическия дебат воден в обществото, така и в политиката прокарвана в системата на държавните органи. Съществува разбирането за партията в обществото и партията в управлението.

Политическите партии са структури борещи се помежду си за овладяването на публичната власт и група от хора, които са обединени около обща идеология и взаимно участват в създаването на общото благо.

Същите, след 1989, станаха основен символ на зараждащата се демокрация в България.

Като специфични посредници между гражданското общество и държавните институции те заемат уникално място в политическия процес – чрез тях гражданските интереси и въжделения получават реализация особено чрез дейността на партиите в представителните институции. Като „партии в управлението“ те носят огромна отговорност за решенията и действията на държавните институции.

Оценката за дейността на политическите партии не е еднозначна. Обществените настроения, изразени в социологическите анкети, отразяват като цяло една неблагоприятна оценка на дейността им. Българските граждани преценяват ролята на политическите партии преди всичко по резултатите на тяхната управленска дейност и по изпълнените ангажименти към избирателите.

Високата степен на критичност е разбираема. Огромната трансформация на българската държава, с което се нагърбиха политическите партии, изискваше изключителни усилия, подготовка, управленски знания и държавническо поведение.

Новите български партии и партиен елит се сблъскаха в “движение”, с решаването както на въпросите на управлението, така и на изграждането на собствените си организации.

Политическите партии и партийната система, като съставна част на политическата система днес са неотменен компонент на консолидиращата се демокрация.

Както досега, така още повече в бъдеще партийната система ще влияе върху цялостния политически процес.

В годините след 2011 се формират основите на втората партийна система, типична за консолидиращата се демокрация, която ще се характеризира с нова конфигурация на партийните формации и на нов тип взаимоотношения.

След промените през 1989 Българската социалистическа партия – бившата Комунистическа партия – даде характеристика на българския модел на тоталитаризма и

в частност на комунистическия политически монопол. Началото на разпадането на “партията-държава“ започва от 10 ноември 1989.

За разлика от други държави с комунистически режим (Полша, Унгария),  в България това стана едва след свалянето от власт на лидера на БКП Тодор Живков.

Три основни фактора допринесоха за този процес.

Първият и най-значим са започналите радикални промени в други източноевропейски държави  с мълчаливото съгласие на Комунистическата партия на Съветския съюз начело с Михаил Горбачов.

Вторият фактор бе изострянето на противоречията в Комунистическата партия между комунистите реформатори и ортодоксалните проживковски дейци.

Третият съществен фактор станаха обществените настроения и проявите на явна и скрита съпротива срещу продължаване курса на Тодор Живков, общото желание – особено в интелигенцията, градските слоеве и младежта – за демократични промени.

За периода от 10 ноември 1989, когато в България започват демократичните промени, до днес са управлявали 11 правителства. Можем да откроим 3 условни периода:

От 1989 до 1997: честа смяна на правителства, дължаща се на политическа и икономическа нестабилност, въпреки че доминират правителства на мнозинствата. Основната обществена доминанта е преразпределението на властта.

От 1997 до 2009: период, в който политическата и икономическата стабилизация води до съставяне на сравнително устойчиви правителства, които завършват мандата си. Основната обществена доминанта е изпълнение на стратегическите цели пред страната ни.

От 2009: навлизане в период на правителства на малцинствата, нов тип политическа дестабилизация, основана на задълбочаваща се политическа апатия, преструктуриране на партийната система и негативни тенденции в икономиката. Основната обществена доминанта е реформиране на обществото за постигане на по-високо качество на живот.

Оценката на всяко едно от тези правителства все още е белязана от спорове и е под-властна на емоциите на личното преживяване.

Началото на всеки мандат прокламира добрите намерения и професионализма на екипа, както и високо доверие, основано на надеждата за перспектива и развитие у българите. Краят неизбежно е срив в доверието, бавни темпове на промяна, скандали и подозрения в далавери и корупция.

Първо правителство на Андрей Луканов (08.02.1990 – 21.09.1990)

Луканов сменя на министър-председателския пост Георги Атанасов, последният премиер, назначен от Живков. Андрей Луканов е избран за председател на комисията по „деформациите в партията“. Между многото обвинения срещу Тодор Живков на конгреса, основното е, че външният дълг на страната е нараснал на 10 млрд. долара. Проблемът за това колко точно е валутния резерв и валутния дълг на България в тези месеци е основната тема в политическите дебати.

Правителството успява да стартира промените в България – основно по отношение на създаване на многопартийна система и институциите на властта: създадена е нова политическа партия – Движение за права и свободи (ДПС); извършва се преименуване на старите тоталитарни организации БКП в БСП, Отечествен фронт в Отечествен съюз, ДКМС в Българска демократична младеж (БДМ); Кръглата маса определя основните насоки за развитието на България.

Политическите опоненти на Луканов винаги са изтъквали факта, че Луканов  от 1984 до 10 ноември 1989 е председател на Валутната комисия към Политбюро на ЦК на БКП (оперативният орган, който ръководи и отговаря за валутния резерв и валутния дълг на България). Следователно, той е човекът, който винаги е знаел колко са и къде са парите на България.

Първото правителство на Андрей Луканов управлява малко повече от седем месеца в изключително динамична политическа обстановка.

Което съответно води до:

Второ правителство на Андрей Луканов (21.09.1990 – 20.12.1990)

Това правителство на практика не успява да управлява. Политическата обстановка се радикализира и второто правителство на Луканов пада след публични протести.

Източването на валутния резерв на държавата е факт, но през 1993, по време на правителството на Беров, аферата потъва в забрава.

Следва убийството на Луканов през 1996. На 2 октомври 1996 е застрелян бившият министър-председател на България Андрей Луканов. Той е покосен от четири куршума пред дома си. (DarikNews.bg, 2016)[1] До този момент убийството остава неразкрито.

Правителство на Димитър Попов (20.12.1990 – 08.11.1991)

Димитър Попов е първият демократично избран от парламента министър-председател на коалиционно правителство на България. 1990 е много драматична. По това време има два парламента. Единият от времето на Тодор Живков с 400 депутати и Великото народно събрание с 400 народни представители. Има и двама президенти.

Това е първият, при това сравнително успешен, политически опит в България за съставяне на коалиционен кабинет.

Политическият консултативен съвет при президента Желев приема като най-компромисна формулата на коалиционен кабинет с цел успокояване на обстановката в страната. Кабинетът на Попов е гласуван с невиждано единство от 400 депутата. Правителството е наричано по различен начин: „програмно“, „коалиционно“, „правителство на националното съгласие“, дори „правителство на надеждата“.

Но министър-председателят му ще се помни с една фраза: „За Бога, братя, не купувайте!“ (Попов, 2015).[2]

И всичко това със знанието и под контрола на Политбюро.

Правителството на Димитър Попов предприема действия за разследване дейността на ДС. Последващото го правителство е начело с Филип Димитров.

Правителство на Филип Димитров (08.11.1991–30.12.1992)

Кръглата маса, изборите за Велико народно събрание, изработването и най-вече гласуването на новата българска Конституция – всяко от тези събития е повод за сериозно разединение в синята опозиция.

Председателят на Зелената партия – Александър Каракачанов, предлага компромисен вариант – да се избере човек, който няма претенции, не е депутат и може да бъде сменен по всяко време. Предлага своя заместник – Филип Димитров.

След спечелването на изборите, Филип Димитров съставя правителство, което е подкрепено в парламента от гласовете на СДС и ДПС. В това правителство, за първи път в историята на България, министърът на отбраната е цивилно лице.

През ноември, президентът Желев възлага на Филип Димитров да състави ново правителство.

Предложеният от Димитров кабинет не получава необходимия брой гласове. За това президентът възлага на парламентарната група на ДПС да посочи кандидат за министър-председател. Те издигат кандидатурата на проф. Любен Беров.

Правителство на проф. Любен Беров (30.12.1992 – 17.10.1994)

Това е второто коалиционно правителство в България, съставено по формула, която го обрича на постоянни противоречия, колебливи и бавни решения, липса на единна политическа воля в изпълнението им.

Правителството е с мандата на ДПС, избрано e с гласовете на БСП и ще изпълнява програмата на СДС. Времето, в което правителството започва своята работаq е ключов момент в историята на страната ни.

В тази обстановка на икономически колапс, правителството се ръководи от трима вицепремиери, докато Беров често постъпва в болница поради здравословни проблеми.

Правителството поддържа успешна външна политика.

През февруари 1994 България се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ и става асоцииран член на съюза. По време на правителството на Беров България става и асоцииран член на ЕС.

В София започват масови вълнения, митинги, гладни стачки, палаткови лагери. Положението в цялата страна става неудържимо и на 2 септември 1994 премиерът Любен Беров е принуден да подаде оставка.

Президентът възлага мандат за съставяне на ново правителство на СДС, но те отказват. Предложеното от парламентарна група „Нов избор“ правителство, не получава подкрепа в парламента. На 3 октомври президентът Желев разпуска 36-то НС и насрочва парламентарни избори на 18 декември 1994.

Служебно правителство на Ренета Инджова (17.10.1994 – 26.01.1995)

Според българската Конституция, Президентът на България назначава служебно правителство в случаите, когато партиите, представени в Парламента, по реда, съобразно броя на гласовете си, не са в състояние самостоятелно или в коалиция да съставят правителство. Конституцията предвижда и друг казус, като този през 1994, когато лидерите на двете най-големи партии в парламента БСП и СДС, се договарят да снемат доверието от управляващия кабинет, но не желаят съвместно коалиционно правителство. Тогава също се назначава служебен кабинет.

Служебното правителство няма право да води международни преговори, да договаря или сключва заеми. То не подлежи на парламентарен контрол, тъй като парламентът е разпуснат. Президентът определя задачите, които служебният кабинет ще решава.

Служебните правителства обикновено работят в условия на политически комфорт, тъй като партиите са изцяло фокусирани върху изборите.

Всяко служебно правителство в България е успяло да свърши повече работа от отчетената през първите 100 дни на всеки друг кабинет.

Президентът Желев поставя като основна задача пред премиера Инджова, справянето със социалната криза и прочистване на държавния апарат от хора, свързани с криминалните структури. Инджова публично обвинява предишния премиер – проф. Любен Беров, че кабинетът му е бил всъщност на „Мултигруп“.

Инджова критикува и модела на масова приватизация, прилаган от правителството на Беров. Опозиционната БСП настоява правителството да се отчита пред депутатите.

Министър-председателят Инджова отказва да направи отчет на правителството в парламента и заявява, че ще го направи по телевизията. "Не бива да се учудваме на нещата, които се случват в момента. Те са резултат от спотаяван досега гняв" - така бившият премиер Ренета Инджова коментира създалата се в страната обстановка на протести. (Интервю с Ренета Инджова, 2018)[3]

Правителство на Жан Виденов (25.01.1995 – 12.02.1997)

Жан Виденов е избран за лидер на БСП на 40-тия конгрес на БСП през декември 1991 и отново през юни 1994q на 41-вия конгрес на БСП. Става министър-председател. Правителството наследява сложна икономическа и политическа обстановка, която изисква решителни действия за провеждане на реформите, за извеждане на страната от политическото противопоставяне и за активни действия в посока международната й интеграция. Това са задачи, с които то трудно може да се справи поради две причини. Първата е вътрешното разединение в БСП относно посоката на икономическо развитие на страната. Втората е силната международна и вътрешна опозиция точно социалистите да се заемат с демократизацията на страната. Така, управлението се превръща по-скоро в низ от неуспехи.

Правителството успява да направи крачка в решаването на проблема с външния дълг.

Платени са над милиард и половина от дълга и е подписано Стенд-бай споразумение с МВФ за постепенно уреждане на задълженията.

Най-съществените скандали за този период са тези със зърнената криза през 1995. Световната реколта е много слаба и много страни въвеждат строг режим и ограничения на износа. Правителството на Виденов прави обратното – удължава срока за износ и се премахва контрола чрез квотите. Внася се пшеница, но на много високи цени. Нефтохим също прави голяма сделка за „зърно срещу петрол“.

Банковата криза. В средата на 1996 МВФ оказва натиск да се закрият някои частни банки, които безконтролно раздават необезпечени кредити.

Огромна е опасността от това с неизбежни или съзнателни фалити, банките да ограбят спестяванията на българите. Както предвижда Докладът, 16 частни банки обявяват фалит. Засегнати са сериозно БНБ и ДСК, както и останалите около 40 предимно частни банки.

Следват фалити на много фирми, спират работа безброй заводи и фабрики, изгарят оборотните средства на много предприятия и спестяванията на хиляди българи. Но тези фалити стопяват дълговете на много кредитни милионери. Инфлацията в страната достига 520%.

Хиперинфлацията се задълбочава през зимата на 1996.

Заплатите падат, положението в страната става неудържимо. На 21 декември 1996 се провежда извънреден конгрес на БСП, на който Виденов си подава оставката като министър-председател и като лидер на БСП. На негово място е избран Георги Първанов.

Президентът Петър Стоянов връчва на БСП мандат за съставяне на правителство, съгласно Конституцията на България.

На 4 февруари 1997 БСП връща мандата и политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни избори през април 1997.

Служебно правителство на Стефан Софиянски (12.02.1997–25.05.1997)

В началото на 1997 България е в дълбока социална, политическа, икономическа и финансова криза. В страната има хиперинфлация, цената на един щатски долар скача стремително и от 500 лв. става 3 000 лв. Големите градове са обхванати от масови демонстрации и протести, блокирани са пътища и улици, страната е в хаос.

Президента Стоянов поставя конкретни задачи на служебния кабинет за справяне със ситуацията. Президентът настоява правителството да се отчита пред него и пред обществото всяка седмица.

Преди разпускането си, 37-то НС упълномощава служебното правителство да преговаря за въвеждането на Валутния борд и за сключване на хуманитарни заеми.

Правителството на Софиянски успява да овладее инфлацията – от 242%, за февруари, само за месец инфлацията пада на 1–2%, а лихвеният процент става от 16.5 на 5.2%. Сключват се хуманитарни заеми за пшеница и брашно.

Правителството започва изготвяне на Национална програма за присъединяване на България към НАТО. Сключено е и споразумение с МВФ. Започва подготовката за въвеждане на Валутен борд. Правителството успява да договори и получи кредит от 40 млн. долара за закупуване на хлебно зърно, лекарства, торове и посевен материал.

На 1 юли 1997 влиза в действие Законът за валутния борд. Приема се и специален закон на БНБ, с който се определя неизменния курс на българския лев към валутата.

Напрежението между Костов и президента Стоянов се демонстрира за първи път относно действията на правителството на Софиянски. Костов блокира намерението на Софиянски да приеме методиката за изчисление на цените на газа, тъй като смята това за проблем извън хоризонта на неговото правителство.

Правителство на Иван Костов (26.05.1997–24.06.2001)

СДС печели парламентарните избори на 19 април 1997 г. с мнозинство. Избира Иван Костов за министър-председател. Правителството на Костов подновява забавените от кризата в страната икономически и социални реформи. То успява да стабилизира финансовата система, довършва въвеждането на Валутния борд и осъществява деноминацията на лева.

Това правителство е първото, което стартира реално икономическите реформи и извежда България от международната изолация.

През декември 1999 България получава покана да започне преговори за присъединяване към Европейския съюз, които стартират през февруари 2000.

През 1999 правителството подава молба за членство в НАТО. То обаче не успява да осъществи реформите в икономиката прозрачно и с доверието на обществото. Мащабната и повсеместна приватизация поражда обвинения, че не е извършвана прозрачно и честно.

Атаките към премиера и неговите министри са за злоупотреби и корупция.

Скандали предизвикват още редица сделки – продажбата на „Кремиковци“ за 1 долар; приватизацията на „Нефтохим“ на нищожна цена и обвързването му с обработката само на руски нефт; сагата около приватизацията на рафинерията „Плама“; продажбата на БТК на цена няколко пъти под реалната.

Така, попаднало под засилващи се атаки, правителството на Костов успява да завърши за първи път цял мандат, но на парламентарните избори СДС губи и това е начало на разцепление и упадък за синята партия.

Функциониращата демокрация 2001–2012

Правителство на Симеон Сакскобургготски (24.07.2001–17.08.2005)

На 6 април в резиденция „Врана“ Симеон Сакскобургготски отправя обръщение към българския народ. В него той обявява създаването на Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ), което ще донесе бърза и качествена промяна в стандарта на живот след 800 дни благодарение на българското трудолюбие.

Движението започва изграждането си от нулата.

Това е първото българско правителство, което идва на власт в относително спокойна политическа обстановка – неговите опоненти са далеч назад в доверието на българите, заети са със собствените си проблеми и продължават да се бият помежду си, вместо да опсорват властта на НДСВ. Това е и първото българско правителство, което наследява икономическа обстановка, която е „нормална“ – за първи път новото правителство не трябва да се справя с последици на икономическа криза.

Правителството успява в тази ситуация да се заеме с проблемите на икономическия растеж, действия по реформите и международната интеграция на страната.

Съставеното правителство се заема с реформи в различни сектори, но темповете на подобряване стандарта на живот на българите е далеч от очакванията на избирателите.

Правителството не успява да подобри положението на българите за 800 дни.

Основният проблем е в огромното противоречие между темпа на развитие на страната и създадените от Сакскобургготски далеч по-високи очаквания.

Вторият проблем е в разочарованието от неизпълненото обещание за нов морал в политиката.

Към настоящия момент, бившият премиер Сакскобурготски е загрижен за сблъсъците, между институциите в България.

Правителство на Сергей Станишев (17.08.2005 – 27.07.2009)

На парламентарните избори през 2005 БСП спечелва 82 депутатски места, НДСВ – 53, ДПС – 34. Получила мандат за съставяне на правителство, БСП предлага за министър-председател Сергей Станишев, който е избран от НС, но предложеното от него правителство – не. НДСВ също не успява, при получаване на мандата, да получи подкрепа за предложеното правителство. Така, с мандата на ДПС, на 16 август 2005, с гласовете на 168 народни представители е избрано новото правителство на България.

Това е първото коалиционно правителство, в което партиите от коалицията участват пряко във властта, която е разпределена според получените резултати на изборите. Основна цел на правителствената програма е приемането на България в ЕС и осъществяването на реформите.

Правителството успява да реализира членството ни в ЕС и да повиши доходите.

Правителството не успява в завършването на реформата.

Добрите икономически и финансови показатели на страната само задълбочават недоволството на българите, че многото пари в държавата, не водят до очаквания темп на подобряване на качеството на живот.

Реформите в МВР, системата на здравеопазването и образованието зациклят и стават източник на напрежение.

В същото време не престават обвиненията в корупция, както и напреженията вътре в коалицията свързани с опитите всеки от партньорите да приватизира успехите и да натовари другите участници в коалиция с неуспехите на правителството.

Непоследователното управление на Тройната коалиция и постоянно изтичащата информация за корупция във властта довежда до тежка загуба на парламентарните избори през 2009. Веднага след встъпване на новото правителство във власт, то се заема с разследване на кабинета Станишев. Повдигнати са обвинения към министър-председателя Станишев за загуба на документи и материали, съдържащи информация, представляваща държавна тайна. Разследването приключва през 2011, без повдигане на обвинения и налагане на наказание.

Обвинения са повдигнати и срещу министрите на земеделието Нихат Кабил и Валери Цветанов, основно за неправомерни заменки. Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика е обвинена в присвояване на 11 млн. лв. Министрите на енергетиката Румен Овчаров, Милко Ковачев и Мирослав Севлиевски са разследвани за престъпна безстопанственост по отношение на сделките на НЕК за износ на електричество.

На 1 април 2010 са арестувани министър Николай Цонев, Тенчо Попов – бивш главен секретар на Министерството на финансите и Петър Сантиров, съдия от Софийски градски съд по обвинение за предложен подкуп на следовател, водещ разследване срещу Цонев за нанесени на държавата щети за над 120 млн. лв. Той обаче е оправдан през 2011 и по трите обвинения.

За събитията в страната през последните два месеца, Станишев смята, че гневът на хората е справедлив и оправдан.

С бездействието си и с отказа да се вслуша в справедливите искания на протестиращите, правителството тласка страната към политическа и институционална криза. Единственият възможен изход е оставка на кабинета и предсрочни избори.

Управление на Бойко Борисов

Първо правителство (27.07.2009 г. – 13.03.2013)

Първото правителство на Бойко Борисов е деветдесето правителство на Република България, назначено с Указ № 274 от 27 юли 2009 на президента Георги Първанов.

Управлява страната до 13 март 2013, след което е наследено от правителството на Марин Райков.

Правителството на Марин Райков е третото служебно правителство на Република България, назначено с Указ № 56 от 13 март 2013 г. на президента Росен Плевнелиев.

Управлява страната до края на месец май 2013, след което е наследено от правителството на Пламен Орешарски.

Същото правителство управлява страната до 06.08.2014, след което подава оставка. До служебно правителство се стига след подадената оставка на кабинета „Орешарски“, вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на 27 юни 2014 година, за предсрочни избори на 5 октомври същата година.

С решение на Министерски съвет, правителството на Близнашки дарява собствеността на храм „Св. Александър Невски“ на Българската православна църква.

Но, да се върнем към първото правителство на Бойко Борисов. На парламентарните избори през 2009 ГЕРБ печели 116 депутатски места и формира правителство на малцинството, излъчено от ГЕРБ и министър-председател – Бойко Борисов.

Приоритети на правителството са: подобряване лика на България в ЕС и размразяване на блокираните средства, борбата с организираната престъпност и корупцията, справяне с икономическата криза. Основните задачи по отношение на еврочленството ни са: влизането ни в Шенген, влизането в еврозоната и отпадане на мониторинга над България.

Еврофондовете. Правителството успява да размрази плащанията към България. Усвояването на средства от еврофондовете е ускорено, но на ниво договорени средства. Усвояването е забавено поради тежките процедури и затегнатия контрол.

Мерки за справяне с кризата. Това е първото поле на сблъсък между правителство и опозиция и остава такова до днес. От изготвените правителствени мерки за борба с кризата през 2009 няма отчетени резултати. Състоянието на икономиката, трудовия пазар и безработицата се влошават.

Борбата с организираната престъпност. Министърът на вътрешните работи и вицепремиер Цветанов, проведе серия акции с различни кодови имена, със стотици арестувани, от които твърде малко останаха в ареста и им бяха повдигнати обвинения. Проявата на силна воля за борба с организираната престъпност не успява да постигне сериозни резултати. В края на 2011 (ноември–декември) системно горят подпалени автомобили на граждани. Извършителите не са разкрити.

А през 2012 битката с организираната престъпност бележи най-големия си провал с изчезването на братя Галеви.

Правителството успява да напредне в изпълнение на поставения приоритет за изпълнение на големи инфраструктурни проекти – строеж на магистрали, метро в София и ремонт на мостове и пътни съоръжения.

Те обаче, не успяват да повлияят положително на тенденциите в безработицата и развитието на икономиката.

Основните обвинения към правителството са за лобизъм, лоша кадрова политика, корупция и несправяне с основните приоритети. Замразяването на доходите и затягането на разходите води до недоволство и протести.

Второ правителство на Бойко Борисов (07.11.2014 – 14.11.2016)

Второто правителство на Бойко Борисов (наричано също правителство на Бойко Борисов II или кабинет „Борисов II“) е деветдесет и четвъртото правителство на Република България, избрано от 43-то Народно събрание на 7 ноември 2014.

Второто правителство на Бойко Борисов е подкрепено от най-широката коалиция в историята на прехода. Зад кабинета застават четири партии.  Министрите от "Борисов 2" официално приемат властта от служебния кабинет "Близнашки" на 7 ноември 2014.

За двугодишното им управление се подадени четири оставки - на вътрешен, правосъден, образователен и социален министър. Бойко Борисов е единственият премиер, който е вземал властта два пъти. Заради загубата на президентските избори обаче подава оставка на 14 ноември, ден след избирането на новия държавен глава Румен Радев.

Трето правителство на Бойко Борисов (04.05.2017 – 2021?)

Третото правителство на Бойко Борисов (наричано също правителство на Бойко Борисов III или кабинет „Борисов III“) е деветдесет и шестото правителство на Република България, избрано от 44-то Народно събрание на 4 май 2017 г. Кабинетът, оглавен от Бойко Борисов, е образуван от политически дейци на ГЕРБ и Обединени патриоти. Разпределението на министрите е в съотношение 16:4.

Новото правителство на ГЕРБ и коалицията "Обединени патриоти" (ВМРО, НФСБ и "Атака") е одобрено без изненади и с убедително мнозинство от Народното събрание  като получава подкрепа от излъчилите го формации и партията "Воля" на Веселин Марешки. Водачът на ГЕРБ Бойко Борисов, който върна на президента Румен Радев изпълнен управленския мандат, стана първият премиер в най-новата българска история, който поема поста за трети път.

Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-

2021 е съставена в изпълнение на подписаното Коалиционно споразумение между

Политическа партия ГЕРБ и Обединени патриоти (НФСБ, Атака, ВМРО), и е съобразена с приоритетите за управление към него.

Коалиционното споразумение е сключено в сложна и пълна със заплахи международна

обстановка, която поставя договарящите се страни пред изискването за изключителна и

повишена отговорност при коалиционното управление на страната.

Споразумението се основава на убедеността на страните за неотклонно развитие на България като модерна европейска държава. Държава, в която се съблюдава върховенството на закона, с институции, работещи прозрачно и в интерес на гражданите, създавайки условия за достоен живот, развитие на всеки гражданин, свобода и просперитет.

Споразумението отчита необходимостта България да бъде пълноценен партньор на европейските институции при вземане на решения, като отстоява националния си интерес.

Програмата за управление на правителството съдържа цели и мерки, чрез които ще се

реализират основните приоритети на коалицията. В настоящата програма са включени и мерки за намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса и развитието на електронното управление.

Мерките от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021, предложени от първостепенните разпоредители с бюджет, ще бъдат изпълнявани в рамките на утвърдените им бюджети за съответните години.

Изменения и допълнения на Програмата могат да бъдат правени след съгласуване с политическия съвет на коалицията.

Заключение

Членството на България в Европейския съюз се превърна във важен външен фактор със силно въздействие, върху вътрешната политика и дейността на политическите партии, повечето от които станаха част от европейските партийни фамилии.

В някои доклади на Европейския съюз след приемането на България се отправиха критики, предимно срещу непреодоляната корупция и неефективната съдебна система. В отговор на тези критики ръководните органи полагат усилия, за да могат   европейските фондове да се използват успешно. Всичко това, е в интерес на социално-икономическото развитие на страната.

Малките политически партии трябва да осъзнаят своята способност да ориентират политическите процеси в обществото, от гледна точка на възможността да влияят върху парламентарната и правителствената конфигурация и политиката на кабинета.  Партийната система се отваря към онези политически партии, които са способни да повлияят върху насоката на политическата конкуренция в борбата за власт.

Политическият морал и политическата отговорност са едни от най-важните фактори за създаването и отстояването на политическите ценности.

Политиката е бизнес и в бизнеса има много политика. Голяма част от двете полета се припокриват. Смело може да се твърди, че през годините на прехода, една от най-характерните „болести“ на партиите в тогава управляващата власт е корупцията. Политическата корупция предполага нарушаване на действащите закони и установените правила, но може да обхваща и напълно законосъобразни действия.

Тя е налице и когато в националните закони и правила са оставени пролуки, или когато те се заобикалят, пренебрегват или променят според конкретна необходимост. Следователно в определянето на политическата корупция трябва да се включат и международни стандарти.

Всички посочени предизвикателства поставят на изпитание възловата роля на политическите партии в консолидацията на българската демокрация. До голяма степен

от тях ще зависи да съдействат за ускоряването на този процес и за превръщането на демокрацията в необратим компонент. Не само на институционалната инфраструктура на обществото, но и на политическата култура на мнозинството българи.

Модерните партии, които в нарастваща степен изразяват интересите и стремежите на широки слоеве от населението, имат важна роля за функционирането на институционно-парламентарната система. От самото начало те се сблъскват със силни негативни настроения и отрицание на тяхната необходимост. Трябва да мине дълго време преди те да бъдат легитимирани в теоретичен и практически план. Партиите като организационни форми, са основна характеристика на модерните политически системи. Тяхното възникване и функциониране е тясно свързано с установяване на конституционно-парламентарното управление и масовата демокрация. Политическите партии са длъжни да отстояват идеите на национализма. Това означава силен национален суверенитет, който не се съобразява в голяма степен с исканията, които Европейския съюз, НАТО, и други международни организации предявяват към страната. Обявяват се за силно административно регулиране на икономиката от държавата и ограничаване на някои пазарни свободи заради по-добра защита на потребителите и по-добър достъп до образование, здравеопазване и други социални услуги. Всички посочени проблеми и предизвикателства поставят на изпитание възловата роля на политическите партии в консолидацията на българската демокрация. До голяма степен от тях ще зависи да съдействат за ускоряването на този процес и за превръщането на демокрацията в необратим компонент не само на институционалната инфраструктура на обществото, но и на политическата култура на мнозинството българи.

Бележки:

Източници:

1. https://bg.wikipedia.org/
2. (02 10 2016 r.). Извлечено от DarikNews.bg: https://dariknews.bg/
3. България днес. (02 09 2020 r.). Извлечено от Пик.бг: https://pik.bg/
4. Интервю с Ренета Инджова. (11 16 2018 r.). Извлечено от Българско национално радио ©: https://bnr.bg/post/101045945/reneta-indjova
5. Карасимеонов, Г. (05 08 2020 r.). България. Извлечено от Българско национално радио ©: https://bnr.bg/post/101321393
6. Карасимеонов, П.-р. (н.д.). Партийната система в България. Извлечено от ФОНДАЦИЯ ФРИДРИХ ЕБЕРТ – ПАРТИЙНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ: http://library.fes.de/
7. Мутафов, Ж. (18 08 2020 r.). Начало Новини Гледна точка. Извлечено от https://www.actualno.com/: https://www.actualno.com/viewpoint/naj-golemijat-risk-e-da-se-primirim-news_1491449.html
8. Народно събрание. (30 07 2009 r.). Извлечено от Държавен вестник: https://dv.parliament.bg/
9. Официален раздел / НАРОДНО СЪБРАНИЕ. (11 11 2014 r.). Извлечено от Държавен вестник: https://dv.parliament.bg/
10. Политика. (27 01 2017 r.). Извлечено от Нова: https://nova.bg/news/
11. Попов, Б. (05 12 2015 r.). Икономика и политика. Извлечено от INVESTOR.BG: https://www.investor.bg/
12. Правителство » Програма за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г. ». (н.д.). Извлечено от Министерски съвет: https://www.gov.bg/bg/pravitelstvo
13. Секция | Досие. (30 07 2012 r.). Извлечено от Политиката БГ: http://www.bgpolitikata.com/
14. Славова, П. (02 09 2020 r.). Политика България. Извлечено от Днес: https://www.dnes.bg/politika
15. Христова, А. (04 05 2017 r.). Кабинетът "Борисов 3" пое управлението. Извлечено от Дневник: https://www.dnevnik.bg/politika/

*ВСУ „Черноризец Храбър“

[1] DarikNews.bg

[2] https://www.investor.bg/,  (Попов, 2015) Икономика и политика

[3] https://bnr.bg/ -  Ренета Инджова: „Народът най-сетне започва да се събужда“