Сунитско-шиитският радикален ислям: допълване и противоречие между възгледите на аятолах Хомейни и Хасан ал Банна

Гибелта на техните исторически лидери Синан Рашид и Хасан ал Сабах принуждава исмаилитските лидери да се отдалечат от епицентъра на своята вече загинала държавност – Близкия Изток, оставяйки след себе си малка конфесионална общност. През втората половина на XVIII век исмаилитските духовни водачи отново се активизират и участват в политическите събития в Персия и Индия. Поради развитието на политическите процеси в Иран в края на 30-те и началото на 40-те години на XIX век, четиридесет и шестият имам Ага Хасан Али Шах емигрира в индийския субконтинент. Той е първият имам, носител на титлата Ага Хан, която му е дадена преди това от персийския владетел Фатх Али Шах.

През 1848 Ага Хасан се установява в Бомбай, където заздравява лидерските си позиции в рамките на остатъчната конфесионална общност. Исмаилитски групи от далечни места като Кашгар в Китай, Бухара, в Централна Азия, цял Иран и Близкия изток отиват в Бомбай, за да получат напътствията на имама. През втората половина на XIX и началото на XX век обаче, исмаилитите започват масово да мигрират от Индия към Източна Африка. Отделни техни общности биват принудени да се заселят в различни краища на света. Затова понастоящем техни общности се намират в 25 държави, независимо каква е доминиращата религиозна принадлежност на мнозинството от местното население (Абдулла, М., (3 януари 2023), Ал акалия актар илмания...кайфа аашат ал исмаилиюн ал таура ал сурия? Най-светското малцинство...как преживяха исмаилитите сирийската революция?, Ирфаа саутак, https://www.irfaasawtak.com/minorities/2023/01/03/%D8%9F, 20.05.2025).

Маргинализирането на исмаилизма става за сметка на сектата итна ашаирия, т.е. дванадесетте имама. Процесът е тясно свързан и протича паралелно със спецификата на навлизането на шиитската доктрина сред персите. Всъщност, изборът на династията на Сефевидите, обусловен на базата на религиозната принадлежност, като създатели на голяма и силна персийска държава (1501-1736), преминава през два етапа. Първият е свързан със стремежа за разграничаване от османските турци, които са сунити и последователи на ханафитската правнодогматична школа. Неслучайно, когато влиза в Багдад, основателят на династията – Исмаил шах (1501-1524) разрушава гроба на създателя на тази школа имам Абу Ханифа. Паралелно с това унищожава сунитските религиозни храмове, в това число и светилищата на суфитските шейхове (Абдул Маджид, К., (6 май 2017), Кайфа тахауалат иран мин ал тусанан иля ал ташия, Как Иран се трансформира от сунити на шиити?, Ал Джазира, https://www.aljazeera.net/blogs/2017/5/6/%D9%83%B9, 21.05.2025). Вторият етап изразява предпочитането на джафаризма пред исмаилизма. Причината е, че до началото на XVI век доктрината на дванадесетте имама е по-разпространена сред местното население, независимо, че исмаилитите са формирали повече държавни формирования. Евентуалното налагане на исмаилизма, което би станало единствено със сила, би представлявало много по-сериозно усилие за обясняване на догматичните разлики между двата варианта на шиитството (Даруиш, И., (2013), Ал сияса уа ал дин фи мархала таасис ал даула ал сафауия 1501-1576, Политиката и религията в периода на създаването на Сафавидската държава 1501-1576, Марказ ал араби ли абхат уа дирасат ал сиясат, https://archive.org/details/0328-pdf-z/page/n3/mode/2up, 21.05.2025). По този начин деноминацията на дванадесетте, наречена още имамитска и джафаритска, поема официално лидерството сред шиитската правнодогматична школа. Нещо повече, още през XVII век се появяват различните версии на институционализираната от джафаритите управленска доктрина, а именно уилаят ал факих, т.е. попечителството на юриста-богослов (Чуков, Вл., (2021), Израел между евангелизма и джафаризма, Изток-Запад, с. 198-210). Етатизирането на джафаризма посредством въпросното учение се превръща в една от водещите предпоставки за радикализиране на шиитството и постепенното отдалечаване от бавно секуларизиращия се исмаилизъм, изтласкан от източните общества (Сирия, Ирак и Иран), в които през ранното и същинското Средновековие той създава своите екстремистки квазидържавици. Всъщност, доминиращата шиитска школа се променя, но радикалният подход, най-вече с цел оцеляване, а също и желанието за експанзия и търсене на нови последователи, остава.

Контактите между Мюсюлмански братя и радикалните ирански шиитски организации

Оформянето на симпатиите и установяването на контакти и, респективно, на ползотворни отношения между създаденото в Египет през 1928 движение на Мюсюлманските братя (МБ) и все още намиращите се в опозиция радикални шиитски организации в Иран започва от четвъртото десетилетие на XX век. Дотогава Османска Турция, която се оттегля от арабския Машрек след договора Сайкс-Пико през 1916 и Арабската революция от 1917, възпрепятства установяването на подобна нелогична в догматично отношение връзка. Контактите на МБ с Иран датират от 1938. Роденият през 1957 бивш лидер на египетското ислямистко движение Таруат ал Харбауи разкрива в книгата си „Имамите на злото“ подробности за посещението на Рухолах Мустафа ал Мусауи ал Хомейни в централата на МБ през 1938. Той цитира исторически документ, в който се описва частната среща между първия Върховен водач на Мюсюлманските братя - Хасан ал Банна, и младия тогава шиитски духовник (Ал Харбауи, Т., (2013), Аимат ал шар, Имамите на злото, Дар нахда мъср лил нашр, https://www.noor-book.com/%DB1-pdf, 21.05.2025). Всъщност, първначално е имало съмнения относно достоверността на контактите и срещите, проведени между двете страни. От правнодогматична гледна точка, между тях съществуват остри противоречия относно характера на халифата, принизяването, или по-скоро обидите, срещу някои от сподвижниците, по-специално към първите трима Праведни халифи, словесни нападки срещу съпругите на Пророка от страна на шиитите и други въпроси. Все пак, в условията на британското колониално присъствие в Палестина и все още силното влияние на Лондон в Египет, ал Банна прибягва до мнението на безспорния авторитет – реформатора Мохамед Рашид Рида, което гласи: «Ние си сътрудничим в това, за което сме съгласни, и си прощаваме взаимно онова, за което не сме съгласни.“ Тази фраза се превръща в основен принцип на взаимодействие между сунитските и шиитските радикали.

Както вече отбелязах, идеите на шейх Рашид Рида оказват силно въздействие върху възгледите на ал Банна, но последният, все пак, си затваря очите за нетърпимостта на реформатора към шиитите. Така, в светлината на нелогичните от догматична гледна точка контакти на ал Банна, въпросното становище се превръща в шариатска легитимация на публично огласеното или скритото взаимодействие между двете антагонистични ислямски конфесии. Египетският радикал добре разбира, че трябва да преодолее различията с шиитите, за да се създаде бленувания от него ислямски халифат. Вероятно двамата ислямистки водачи са очертали контурите на допирните точки на общия им проект, чийто вид бил ясен, но съдържанието на отделните компоненти на практическото му изпълнение оставали неизяснени. Те тепърва ще бъдат доизяснявани в хода на последвалите визити, осъществени от авторитетни шиитски активисти в седалището на МБ в историческия квартал «Ал Дарб ал ахмар» (Ал Джабури, Д., (30 юли 2020), Тарих иран би джамаат ал икхуан, Историята на Иран с движението Мюсюлмански братя, Марказ ал натур лил дирасат уа ал абхат, https://natourcenters.com/%D8%A8/, 21.05.2025).

В началото на 1940-те години Ал Азхар предприема инициатива за сближаване на различните ислямски деноминации и Хасан ал Банна издига лозунга за „ислямско единство“. В края на същата декада шиитският ирански духовник Мохамед Таки ал Коми предприема дълго пътуване в Ирак, Сирия, Ливан и Египет с цел реализирането на тези планове. Избухването на Втората световна война осуетява временно тази инициатива. През февруари 1947 ал Коми посещава Кайро за втори път и създава, заедно с още 20 ислямски духовни лица, „Дом за сближаване на ислямските доктрини“. Така ал Банна става част от институцията. Контактите продължават и на следващата година, като по време на поклонническия сезон, ал Банна се среща в Мекка с шиитския авторитет аятолах Абу ал Касим ал Кашани. Те постигат разбирателство по много въпроси, особено по кампаниите за подкрепа на палестинската кауза и провеждането на семинари с цел мобилизиране на обществената енергия срещу Израел (Дираса бахтия: Ал икхуан ал муслимин уа ал шия...бейна ал руя ал шараия уа ал мумараса ал сиясия, Изследователско проучване: Мюсюлманското братство и шиитите... между визията за шариата и политическата практика, Ал Маусуа ал тарихия ал расмия ли джамаа ал икхуан ал муслимин, https://www.ikhwan.wiki/index.php?title=%86, 22.05.2025).

Въпреки това, шиитите и МБ не успяват да постигнат бърз реален напредък в осъществяването на „ислямско единство“, поради очевидно заложените политически цели, прикрити официално зад булото на религията. Сериозен тласък в сближаването между сунитските и шиитските радикали изиграва фетвата, издадена 1959 от тогавашният шейх на Ал Азхар – Махмуд Шалтут (1893-1963). Тя разрешава богослужението според школата на джафаритите, аргументирайки се с твърдението: „Школата на джафаритите, известна като шиитската школа на дванадесетте имама, е мисловен център, в който е позволено да се богослужи според ислямския закон, така както е при всички мисловни сунитски школи.“ Тази фетва е широко разпространена сред мюсюлманите, защото е възприета като чисто религиозна и не е политически мотивирана (Уахба, М., (20 април 2023), Индама афта ал Азхар би сахат ал мадхаб ал шии, Когато Ал Азхар издаде фетва за благонадеждността на шиитската доктрина, Расииф, https://raseef22.net/article/1075115-%D8%8A, 21.05.2025).

Следващата значима стъпка в разширяването на връзките между двата радикални субекта е поканата, която един от най-големите авторитети на МБ – Саид Кътб (1906 - 1966) отправя през 1954 към имам Моджтаба Мирлохи, известен като Науаб Сафауи (1924-1955). Последният присъства на 12 януари с.г. на т.нар. „Ислямска конференция в Йерусалим“. Самият той е възпитаник на ал хауза ал илмия, шиитска религиозна школа в Наджаф. През 1945 Сафауи основава радикалното движение «Ислямски федаини», чиято цел е да се бори «срещу предателите и колонизаторите». Тази му дейност става причина шиитският радикал да се срещне с лидери на МБ в Египет, Сирия и Йордания и да говори на техните митинги. В една от речите си той казва: „Който иска да бъде истински джафарит, нека се присъедини към редиците на Братството.“ (Ахмед, М., (22 май 2017), Ал икхуан ал муслимин уа „федаиан ислам“...муштарак усули ятажауз ал хаджиз ал тайфи, Мюсюлманските братя и Ислямските федаини: фундаменталистка общност, която надхвърля сектантските граници, Ал Араб, https://alarab.co.uk/%D8%8A, 21.05.2025). В тази връзка студенти от МБ организират публична лекция на Науаб Сафауи в Каирския университет, в която той е трябвало да осъди диктатурата на бившия ирански шах Реза Пахлави. В същото време студенти, свързани с Комитета за освобождение (проправителствена организация, създадена от египетските власти след революцията от 1952, издигаща панарабски и социалистически лозунги - б. а.), атакуват събитието и се опитват да го провалят със сила. Опонентите им от про-МБ движение се изправят срещу тях и ги пребиват. Благодарение на намесата им, шиитският клирик успява да произнесе речта си. Публичната агресия на екстремистите се превръща в един от поводите тогавашният министър на вътрешните работи Гамал Абдел Насър да издаде на 17.02.1954 заповед за разпускане на «Мюсюлмански братя» .

В тази връзка един от авторитетните активисти на МБ, адвокат Салем ал Бахнасауи (1932 - 2006) отбелязва: „От създаването на групата за сближаване между ислямските деноминации, в която участваха имам ал Банна и имам ал Куми, съществува сътрудничество между Мюсюлманското братство и шиитите. Това доведе до посещението през 1954 в Кайро на имам Науаб Сафауи. Което не е изненадващо, тъй като програмите на двете групи водят до това сътрудничество.“ (Нусейра, Д., (24 април 2016), Алакат ирания мутаджазира маа ал джамаат ал муташадида, Дълбоко вкоренените връзки на Иран с екстремистки групировки, Ал Шарк ал аусат, Лондон, https://aawsat.com/home/article/624556/%D8%A9, 21.05.2025).

Подобно на ранните основатели на ислямското реформаторско движение, Науаб Сафауи вярва, че в името на борбата със западното господство над мюсюлманите, различията между сунитите и шиитите трябва да бъдат оставени настрана и да се създаде единен ислямски фронт. Под влияние на МБ, този шиитски радикал започва да се интересува повече от палестинската кауза, която дотогава рядко се споменава в иранското общество и сред иранските духовници, леви интелектуалци и активисти. След завръщането си в Иран, Сафауи стартира обществена кампания в подкрепа на палестинската кауза, събирайки приблизително 5 000 доброволци за джихад в Палестина. Неговата организация „Ислямски федаини“ играе ключова роля в установяването на контакти между шиитския радикален фундаментализъм в Иран и сходни движения в другите ислямски страни. Тази формация поема отговорност за физическата ликвидация на няколко ирански политици, както и за неуспешния опит за покушение срещу самия ирански монарх Мохамед Реза Пахлави и двама от външните му министри - Хюсеин Фатеми и Хюсеин Ала. Една година по-късно след въпросния опит за атентат срещу шаха, през 1954 лидерът на радикалната формация - Науаб Сафауи, е арестуван и екзекутиран. Добре известно е, че много от последователите на имам Хомейни, които покъсно стават високопоставени ръководители на Ислямска република Иран, принадлежат към споменатата екстремистка шиитска организация. Очевидно МБ предават своя не само идеен, но и военен опит на шиитския си партньор. Иранският Върховен ръководител аятолах Али Хаменей споменава в автобиографията си, че е започнал да се интересува от политика, след като се е срещнал с Науаб Сафауи в град Машхад, Иран и впоследствие станал един от неговите последователи (Сиират ал имам хаменей, Биография на имам Хаменей, (27 юли 2017), Khamenei.Ir, https://arabic.khamenei.ir/news/1506, 22.05.2025).

По време на изгнанието си в Ирак и Франция, по заповед на иранския шах, имам Хомейни се запознава задълбочено с творчеството на Хасан ал Банна и Саид Кътб. Имамът споменава, че техните книги съдържат не само теоретични разработки, но и дават много практически съвети за създаването на ислямската държава. Именно книгите на египетските радикали извеждат на преден план ролята, която духовенството трябва да поеме и да застане начело на революционните действия срещу властта. Аятолахът създава ал харис ал таури - Революционната гвардия в ислямската иранска държава, което представлява основен принос във военната наука, заимстван от радикалите Хасан ал Банна и Саид Кътб. Според тях, тази военна структура е носител на идеята за лоялност към новата държава и се явява алтернатива на редовната армия, към която има съмнение относно верността им към процеса на създаване на новия политически режим. Имам Хомейни превежда някои от книгите на Саид Кътб на персийски език, което оказва значително влияние върху формирането на генезиса на иранската теократична държава. По-късно неговата преводаческа дейност е поета от имам Али Хаменей, който през 1966 се заема с труда на Саид Кътб „Бъдещето принадлежи на тази религия“. В увода към превода той пише за значението на ролята, която е играл Кътб, определяйки го като „джихадистки мислител“. След това имамът превежда друга книга от Саид Кътб, а именно „Ислямът и проблемът на западната цивилизация“. В изданието на персийски език той дава следното заглавие: „Изявление срещу западната цивилизация“. Изключително важен текст за разпространението на радикалните ислямски идеи е и преводът на част от фундаменталния труд на Саид Кътб „В сянката на Корана“. Когато през 1989 Али Хаменей става Върховен ръководител на Ислямската република, той нарежда теориите и идеите на Саид Кътб да се преподават в училищата за идеологическа подготовка на иранския Революционен гвардейски корпус. Религиозният авторитет и духовен учител на бившия ирански президент Махмуд Ахмадинаджад - аятолах Мисбах Язди, не крие огромното си възхищение от Саид Кътб (Шахада, О., (2008), Ал Мушкила ал шиия, Шиитският проблем, Ал Расид, https://d1.islamhouse.com/data/ar/ih_books/single5/ar_Shiite_problem.pdf, 23.05.2025).

Влиянието на теоретичния принос на Саид Кътб върху етатистките виждания на ръководителя на Ислямската революция в Иран е очевиден. Това проличава в концепцията на екстремисткия ирански клирик за бъдещото държавно устройство, изложена в книгата му „Ислямското управление“. Съдържанието на последната е съвкупност от 13 лекции, озаглавени: „Уилаят ал факих“, т.е. „Попечителството на юриста-богослов“, които през 1969 Хомейни изнася пред студенти по богословие в Наджаф, Ирак. По-подробният прочит на произведението показва, че конституционно приложената сега формула на „попечителството на юриста-богослов“ е, в много голяма степен, възпроизвеждане на вижданията на Саид Кътб за ислямската власт (Маали, А., (23 февруари 2016), Масалих иран уа ал икхуан тулги ал ихтилафат ал мадхабия бейнатума, Интересите на Иран и Мюсюлманските братя надделяват над сектантските различия между тях, Ал Араб, https://alarab.co.uk/%D9%A7, 22.05.2025).

След като Ислямската революция в Иран сваля монархията през 1979, МБ са сред първите, които ентусиазирано подкрепят аятолах Хомейни. За контактно лице от страна на египетските радикали, което да поднесе поздравленията, е определен ветеранът-лидер и богат бизнесмен Юсеф Мустафа Неда (1931-2024), а делегацията, представила приветствията в Техеран, е водена от лидера на МБ в Йордания Мохамед Абд ал Рахман Халифа (1919 - 2006).

Ако се анализира структурата на иранския режим след свалянето на шаха през 1979, може да направи извод, че става въпрос за материализиране на етатисткия институт във вида, в който го е формулирал в своите трактати създателят на движението на МБ Хасан ал Банна. Ислямска република Иран е държавата par excellence на ал Банна, начело на която стои Върховен ръководител, считан за фактическия владетел на страната. Въпросната управленска фигура, в концепцията за държавата „Хомейни/ал Банна“, е тази, която има правомощията да обявява война и да уволнява избрания от народа президент. Съществува и структурата „Съвет на експертите на ръководството“, която е основния орган на иранския режим и по конституция е натоварена с правомощията да назначава и освобождава лидера на Ислямската революция в Иран. Този съвет се състои от 88 члена, подобно на 109-членния Мажлис аш шура, Консултативния съвет на Мюсюлманските братя. В Иран функционира също Съвет за разпознаване на целесъобразността, чиято роля е подобна на тази на Мактаб ал иршад, Бюрото за насоки, което съветва Върховния лидер на МБ. (Хамдани, З., (11 април 2017), Хейкал низам ал хукм уа муасасату фи иран, Структурата на управляващата система и нейните институции в Иран, https://www.aljazeera.net/news/2017/4/11/%86, 22.05.2025). Системата на иранския режим и неговата йерархия са точно копие на йерархията на стълбовете на режима на Мюсюлманските братя. Смята се, че първият и последен египетски президент-ислямист Мохамед Морси (1951-2019) е имал намерение да реализира на практика тази структура върху руините на режима на сваления президент Мохамед Хосни Мубарак.

Критиките срещу идеите на „братята”

Паралелно с възхвалите на идеите на Кътб в шиитските кръгове, официалните власти в Египет рязко се разграничават от него. Особено силен негов критик е бившият египетски Главен мюфтия шейх Али Джумуа. Последният се съмнява в ислямската принадлежност на Кътб. В свое изказване по египетския телевизионен канал CBC авторитетният богослов заявява, че всеки път когато Саид Кътб говори и твърди, че няма друг бог освен Аллах, той нито веднъж не споменава пророка Мохамед, Божия пратеник. Това хвърля сянка върху неговото признание на ал шахада - свидетелството, което е един от петте стълба на исляма (Джабли, Х., (3 септември 2023), Ал икхуан ал муслимун уа ал шия…илтика идеоложи уа алакат тарихия, Мюсюлманските братя и шиитите … идеологическо сближаване и исторически връзки, Хафрият, https://hafryat.com/ar/blog/%D8%A9, 25.05.2025).

Още по-безмилостна е критиката за написаната от него статия „Защо станах масон“, публикувана през 1943 в списание „Египетска корона“ - форум на египетските масони. Въпросният материал се превръща в ода на масонството, след като Саид Кътб се подписва под следното: „Масонът е този, който работи, но мълчаливо, без суетене или обявяване. Той е човек, който отваря сърцето си за всички и пред когото и млади, и стари са равни. Той е този, който утешава онези, на които времето се е намръщило и презирало и протяга ръка на онези, с които времето се е отнесло сурово. Той е този, който пролива сълзи за нещастните и угнетените. Той е човекът, който изпълнява дълга си, защото е дълг, и върши добро, заради самото добро, без да търси награда за това или да се стреми да реализира някаква своя амбиция. Той е човек, който няма право, а по-скоро е длъжен. Масонството е единството, което обединява различните религии и не познава значението на партийността, а думата фанатизъм няма да намери място в неговия закон. Това е магическото заклинание, което обединява всички сърца в Далечния Изток или в Близкия Запад. Това е единственото място, където всички, млади и стари, могат да се ръкуват като братя и да седят един до друг, без оглед на социалните различия или образователния им ценз. Няма нищо чудно в това, тъй като неговите стълбове и основи са изградени върху свободата, братството и равенството ... Може би с това съм се задоволил и съм разбрал защо съм станал масон.“ (Ал Бадауи, М., (2 февруари 2015), Джумуа: Саид кутб катаба макалан би онуан „лимада сирту масониан“...уа ихна фи балуа, Джумуа: Саид Кътб написа статия, озаглавена „Защо станах масон?“... и ние сме в затруднено положение, Ал Уотан, https://www.elwatannews.com/news/details/654096, 23.05.2025).

След ареста на изпълняващия длъжността Върховен лидер на МБ Махмуд Еззат  на 28 август 2020 египетските власти откриват документи, които доказват активната комуникация между ислямистката власт на Мохамед Морси и Техеран. Имало е принципно съгласие управляващите през 2013 МБ да сформират Революционна гвардия по подобие на иранския Революционен гвардейски корпус (РГК). Бившият командващ на бригадата „Ал Кудс“ на РГК генерал Касем Солеймани, ликвидиран през януари 2020, е бил натоварен с оперативното изпълнение на задачата. На първо място, той е поискал от ислямистите да изпратят избрани младежи, за да се обучават в полицейски и военни учебни заведения в Иран. Опитът е осуетен, тъй като ръководствата на въпросните учебни заведения са отхвърлили кандидатурите на бъдещите членове на египетската Революционна гвардия. Част от тях са роднини на членове на ръководството на МБ, като Хайрат аш Шатир и Саад ал Кататни. На второ място, след като въпросната акция бива провалена, Сюлеймани е поискал да бъдат създадени лагери в пустинята, където да се проведе обучението. Там инструктори щели да бъдат членове на иранския РГК, както и бойни командири от радикалните движения- сателити на Иран - ливанската Хизбула и палестинския Хамас. Според полицейски източници, все пак са организирани четири тренировъчни лагера в Бейхейра, на полуостров Синай, и в пустинята край пътя Кайро-Александрия. Те са били под прякото ръководство на Махмуд Еззат като инспекциите там са провеждани както от него, така и от последния (осми) редовен Върховен ръководител на МБ Мохамед Бадия, избран в Египет (Абдул Маджид, А., (1 февруари 2021), Амуал уа уатаик мин ал икхуан иля иран...тансик уа харис таури, Средства и документи от Мюсюлманското братство до Иран: координация и Революционна гвардия, Ал Арабия, https://www.alarabiya.net/arab-and-world/egypt/2021/02/01/%D8%8A, 23.05.2025). В момента последният излежава присъда доживотен затвор.

Връщайки се по-назад във времето, е необходимо да се отбележи едно интересно мнение на третия Върховен ръководител на МБ в Египет, Омар ал Телмисани (1904 - 1986). То е публикувано през 1985, в брой 105 на списание „Проповед“: Авторът отбелязва: “Сближаването между шиити и сунити сега се е превърнало в неотложна задача за юристите-богослови. Контактите между Мюсюлманското братство и иранските богослови не целят да подтикнат шиитите да приемат сунитската доктрина в исляма, а по-скоро целта им е да адаптират и да обединят във възможно най-голяма степен различните школи, съобразно мисията на исляма. Улемите от двете течения няма да са изпълнили своя религиозен дълг, ако не работят за постигане на това сближаване, което всеки мюсюлманин на Изток и на Запад желае.“ (Ал Самауи, М., (2022), Ал шия хум ахл ал сунна, Шиитите са сунити, Кулия кут ал джамаа, chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://alkutcollege.edu.iq/wp-content/uploads/2022/11/%.pdf, 23.05.2025).

Тесните връзки между МБ и управляващия режим след Ислямската революция довеждат до създаването на „Групата за проповед и реформа“ (ГПР) в Иран, която е част от международната мрежа на МБ. Става въпрос за група проповедници, ръководени от кюрдите шейх Насър Собхани (1951-1990) и шейх Ахмед Муфтизаде (1938-1993), повлияни от глобалното ислямско пробуждане сред сунитските мюсюлмани. Иранското разузнаване екзекутира първия през 1990, а вторият е отровен през 1993, след като е освободен от иранските затвори, където прекарва близо 10 години.

ГПР е независима иранска ислямска група. Тя има 12 регионални структури с присъствие във всички, населени със сунити, провинции в Иран. Действа полуофициално, придържайки се към умерен подход и избягвайки екстремизма и подбуждането на раздори сред мюсюлманите. В своята идейна програма иранските МБ официално се придържат към следните принципи:

- Вяра в универсалността на посланието на монотеизма;

- Вяра, че ислямът е единственият път към щастлив живот;

- Вяра, че ислямът гарантира човешките права и свободи като цяло;

- Вяра в плурализма на мненията и партиите, основани на свободата на мисълта и изразяване в исляма;

- Вяра в принципа за Консултативен съвет като орган на управление и ангажираност с мнението на групата;

- Вяра в единството на ислямската нация, националното помирение и зачитането на правата на малцинствата;

- Вяра в умереността и баланса в мислите и действията, както и отхвърляне на екстремизма и насилието;

- Вяра в необходимостта от колективни действия и акцент върху принципа за поощряване на добродетелите и игнориране на пороците.

В партийната програма са записани следните цели:

• - Защита на религиозните, конфесионалните и националните права и свободи;
• - Защита на индивидуалните и социалните права и свободи и стремеж към постигането им;
• - Работа за политическо, културно и икономическо развитие, борба с бедността и лишенията;
• - Работа за стабилност и утвърждаване на легитимността в обществото;
• - Работа за укрепване на демократичните отношения с всички партии, движения и организации с цел сътрудничество и гражданско участие;
• - Грижа за джамиите и религиозните училища, защита на културните и образователните институции;
• - Работа за запазване на интелектуалните, културните, социалните и политическите права на жените;
• - Работа за възпитаването и интелектуалното, физическото и моралното развитие на децата, юношите и младежите;
• - Работа за опазване на националния капитал (Джамаа ал дауа уа ал ислах фи иран, Група за проповед и реформи в Иран, https://www.marefa.org/%D8%86, 23.05.2025).

ГПР се превръща в субект, който отстоявя интересите на повечето сунити (кюрди, белуджи, туркмени и други) в Иран. Те действат заедно с шиитските клирици, водени от аятолах Хомейни, в битката им срещу монархическия режим. Освен идейната солидарност, обещанията на водача на Ислямската революция, че ще предостави самоуправление на кюрдите, са една от причините въпросната про-МБ група да се присъедини към бунта срещу шаха. Лично авторитетният шейх Мюфтизаде се обръща към своите сънародници кюрди с призив за създаване на ислямска държава в Иран, заради което си навлича гнева на комунистическите и националистическите ирански формации. След няколко дискусии с имам Хомейни чрез посредници, кюрдският ислямист съобщава, че «държи гаранциите за автономия на Кюрдистан в джоба си» (Iran after the Victory of 1979’s Revolution, (May 23, 2002) Iran Chamber Society, https://www.iranchamber.com/history/islamic_revolution/revolution_and_iran_after1979_1.php, 25.05.2025). Нещо повече, ГПР застава срещу други сунитски организации, представляващи различните етнически малцинства, които апелират за отцепване от Иран и създаване на независими държави.

След победата на Ислямската революция през 1979, игнорирането на вече поетите обещания към сунитите и физическото убийство на Насър Собхани и Ахмед Мюфтизаде отношенията между иранските власти и иранския клон на МБ стават полувраждебни. Те остават такива до поемането на поста генерален секретар на ГПР от Абдул Рахман Бирани. Подобряването на връзките и затоплянето на отношенията между двете страни се ускорява, след като Бирани става член на Международния съюз на ислямските улеми (МСИУ) и член на ръководството на влиятелната Федерация на неправителствените организации в ислямския свят (Мустафа, И., (4 май 2019), Абдул Рахман Бирани...раджол ал икхуан фи даула ал муршид ал ирани, Абдул Рахман Бирани: Човекът на Братството в страната на иранския Върховен ръководител, Ал Бауаба, https://www.albawabhnews.com/3587347, 23.05.2025). След сключването на съюз с „Организацията на муджахидините на Ислямската революция» - един от стожерите на реформаторското движение в Иран, ГПР се превръща в официален субект на иранската вътрешна политика. В тази връзка на 29 октомври 2013 лидерът на МБ в Иран, начело на партийна делегация се среща с ходжатолеслам Али Юнеси, помощник на президента Хасан Рухани по въпросите на етническите и религиозните малцинства (Ал Мусауи, С., (30.10.2013), Хал таатазар ал икхуан лил сунна фи иран, Ще се извини ли „Мюсюлманското братство“ на сунитите в Иран?, Дифаа ан ал сунна, https://www.dd-sunnah.net/forum/showthread.php?t=75667, 23.05.2025).

Възстановяването на отношенията на МБ с властите в Техеран се отразява неблагоприятно на популярността на ислямистите в рамките на иранската сунитска общност. Тенденцията се задълбочава, когато иранският клон на МБ отхвърля твърденията на бившия председател на МСИУ Юсуф Карадауи (1926-2022), че съществува опасност от иранска експанзия в арабските страни чрез разпространението на шиитското учение. В своя отговор МБ допълват, че Карадауи въобще не е трябвало да повдига подобен въпрос. Тази полемика става причина за формирането на радикалното движение „Джунд алла“, което издига знамето на въоръжената борба с цел извоюването на независимост от Иран на региона Систан-Балучестан. Квалифицирана от Техеран като терористична, организацията постепенно заема мястото на МБ като изразител и защитник на интересите на сунитите в Ислямската република (Али, М. (28 септември 2020), Ал икхуан ал муслимин уа ал шия ал итна аширия фи алакат мултабиса, Мюсюлманското братство и шиитите от школата на дванадесетте имами в неясни отношения, Сахифат ал мутакаф, https://www.almothaqaf.com/opinions/949947-%DA9-4, 23.05.2025).

С цел да стимулира недоверието към «Джунд алла» от страна на местните сунити във вътрешнополитически, регионален арабски и международен ислямски план, през ноември 2008 лидерът на МБ в Иран съобщава, че формацията му е замразила членството си в международната организация на египетските ислямисти. Това става в знак на протест срещу нееднократната им подкрепа за иранския режим (Икхуан иран юджамидун одуитахум фи ал танзим ал дуали, МБ - Иран замразяват членството в международната организация, (12 ноември 2008), Ар Расид, https://www.alrased.net/main/articles.aspx?selected_article_no=4528, 23.05.2025). Претекстът е, че международната мрежа на МБ нерядко поддържа инициативи на иранското правителство, което създава неприятности на местната сунитска общност чрез отказа да строи джамии за тях и да ги третира наравно с останалите ирански граждани. Очевидно подобни медийни маневри са предназначени за вътрешнополитическа употреба, тъй като членът на Бюрото за насоки - сваленият от власт египетски президент Мохамед Морси, отбелязва, че МБ в Египет нямат информация за бойкот на иранските им съидейници спрямо властите в Техеран. (Фергани, М., (18 май 2014), Икхуан иран...харидж ал мадхаб уа дахил ал сияса, Братята в Иран ... извън учението и вътре в политиката, Хафрият,  https://hafryat.com/ar/blog/%D8%A9, 23.05.2025)

МБ в Иран е една от най-значимите организации в световната мрежа на ислямистите, която подкрепя египетската организация на МБ. Тя категорично отхвърля отстраняването на президента-ислямист Мохамед Морси, което стана факт след народните вълнения на 30 юни 2013 в страната. Генералният секретар на ГПР Абдул Рахман Бирани заявява, че срещу египетския президент се осъществяват конспиративни действия и заговори. Според него, целта е да се възпрепятства развитието на Египет и да се унищожи демократичният опит на страната. Иранският сунитски радикал цитира своя известен тунизийски съидейник – лидера на партията «Нахда» Рашид Гануши, отбелязвайки: „Нашата епоха е на открито небе. Преди се борихме зад решетките, но днес се борим пред урните. Бъдещето принадлежи на исляма, свободата на народите, стабилността на демокрацията, ще настъпи края на лъжата и свалянето на арогантните тирани.» (Сър ал алака бейна хизб ал икхуан уа тахран, Тайна на отношенията между партията на МБ и Техеран, Ал Джалфа лил дираса, https://www.djelfa.info/vb/showthread.php?t=1724039&page=8, 23.05.2025).

Какво обединява двете движения

Очевидно е, че между най-старото международно ислямистко движение МБ и властите в Иран, изградили държавата си върху теократичната доктрина за «попечителството на юриста-богослов» в нейната абсолютна форма, се изграждат отношения, които се характеризират с приливи и отливи. Между двата разглеждани етатистки модели има прилики, но и очевидни различия, които оформят профила на хибридизирана сунитско/шиитска радикална матрица. В своята книга «Иран и Мюсюлманските братя» иранският изследовател Абас Хамияр много синтезирано обобщава компонентите, които обединяват двете радикални движения:

1. МБ залагат на икуменизацията на исляма, т.е. призовават за създаването на един обединен ислям. При МБ въпросната хипотеза се изразява в твърдението, че сунитските екстремисти не заемат негативна или враждебна позиция спрямо шиитските вярвания и идеи. Още от своето създаване формацията е известна с толерантността си към шиитските вярвания и териториални аспирации. Както вече отбелязах, мнозина лидери на МБ полагат усилия да омаловажават конфесионалните разминавания. Самият ал Банна отбелязва: „… що се отнася до разликата, тя е по въпроси, които могат да бъдат изяснени.“ Още по-конкретен е видният активист на МБ в Ирак Абдул Карим Зайдан: „Различията между юриспруденцията на джафаритите и другите (сунитските - бел. авт.) школи не са по-големи, отколкото тези между четирите сунитски школи.“ (Хамияр, А., (1997), Иран уа ал икхуан ал муслимин, Иран и Мюсюлманските братя, превод на арабски С. Абдул Амир, Марказ ал дирасат ал истратежия уа ал бухуд уа таутик, с. 106, https://library.ecssr.ae/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=125942&shelfbrowse_itemnumber=170889, 23.05.2025). Безспорно, политическата теория за държавно управление, която се прилага в Ислямска република Иран е повлияна от възгледите на МБ за ролята на личността на лидера. Неслучайно и двете боравят с аналогичен терминологичен апарат, възприемайки титлите „имам“ или „муршид“, т.е. ръководител, който определя посоката на политическо развитие. Принципно, хибридът между сафавидско-шиитската държнополитическа визия и етатисткия модел на МБ се базират върху концепцията на универсалния ислям. В Иран той е формулиран като „нова ислямска цивилизация“, докато МБ го наричат „глобален ислям“. Именно тази особеност на двете течения намираме в програмните документи на радикалното палестинско движение Хамас. Регистрираната през 1987 едноименна фондация е продължение на традициите на палестинските МБ, чиято структура е формирана още през 1950-те години. С навлизането на проирански кадри в ръководството на палестинските екстремисти (като такива са възприемани Салих ал Арури, Халил Хая, Яхия Синуар, Исмаил Хания и други), Хамас се превръща в идеологическа смесица между джафаризъм и МБ.

В същото време за двете екстремистки течения ислямът не е нищо повече от износ на модел или мост за достигане до кормилото на властта. Всяка една формация обаче създава своя собствена мрежа. МБ създават международната организация на Мюсюлманското братство, с филиали в повече от 70 държави, докато шиитските радикали изграждат своя мрежа от проксита, базирана върху радикализиране на шиитските общности, дори те да не са джафарити. Пример в това отношение е зейдитското малцинство в Йемен и милицията „Ансар алла“, формирана от доминиращия клан на хутите. Подобна история имат шиитите в Ливан, многобройните групировки и милиции в Ирак, Пакистан и Афганистан и опитите да се създаде сирийски аналог на ливанската Хизбула.

Все пак двете глобални мрежи не се смесват, дори не е изключена хипотезата, че по време на срещата си през 1938 в Кайро ал Банна и Хомейни просто са се договорили да създадат и да си поделят зони на влияние в ислямския свят. Толерантността един към друг е тактически ход, в очакване всеки един от тях да създаде своя собствена универсална ислямска държава. Доказателство за това е репресивната политика на иранските власти в сунитските региони на Ислямската република и обратното - нетолерантността на МБ към шиитските проповедници в райони, които са смятани за сунитски.

Опитът за обединяването, т.е. икуменизацията на исляма не е нов. Това се е случвало още през Средновековието като в тази посока са действали както сунитски, така и шиитски управляващи династии. Те предприемат такива действия, когато се намират в дълбока криза и целта е да привлекат последователи и от други деноминации. Такъв е примерът с алмохадизмът, учение което е разпространено от Абу Абдулла ибн Томарт (1080-1128 или 1130), обявил се за махди, месия и създал династията на Алмохадите (1121 - 1269). Тя е управлява около век и половина в Магреб и Андалусия като призовава последователите на всички религии да се присъединят към исляма, по начин, по който те го разбират (Убейдат, Д., (2005), Ал муахидин фи ал андалус ал магреб уа ал андалус бейна санатеин 541 - 667 х – 1146-1268 м., Алмохадите в Мароко и Андалусия между годините 541 - 667 х. – 1146 - 1268 сл. Хр., Дар ал китаб ал такафи, Ордон, Ербид, https://archive.org/details/541-667-1146/page/n9/mode/2up, 25.05.2025).

В сходен ракурс може да се възприеме учението на ал друз ал муахидун, обединените друзи, които до XI век са част от исмаилитската общност. Създателят на учението Мохамед бен Исмаил ал Дарази е роден в Бухара (вероятно е персиец), но става придворен богослов на шестия Фатимидски халиф ал Хаким Биамриллах (996-1021). Силната непопулярност на халифа и на шиитската династия го карат да потърси нови последователи. Поради тази причина той подтикнал ал Дарази да започне да проповядва учение, което се базирало на призива към единобожие. Езотерично по своя характер, то се възприема като ерес, съдържаща в себе си елементи от християнството, зороастризма, гностицизма, неоплатонизма, манихейството и питагореанизма (Реджеб, А., (30 август 2019), Ал тайфа ал дурзия…наша’атуха уа тарихиха уа акидатуха, Друзката секта ... създаване, история и доктрина. Бауаба ал харакат ал исламия, https://www.islamist-movements.com/2664, 25.05.2025).

2.Сходно ниво на обожествяване на лидера. Ако за шиитите се възприема, че подобно положение е логично и нормално, имайки предвид сасанидско-персийската традиция, за МБ то е по-скоро компонент за поддържане на силно вътрешно сцепление. Подобен подход може да бъде възприеман и като инструмент за оцеляване на движението. Така например, след като имам Хомейни поема властта в Иран, равнището на почит и хиперболизация на личността му, жив или мъртъв, получава и финансово измерение. Когато той започва да се нарича „Върховен ръководител“ и „Имам на потиснатите“, неговата гробница е оценена на два милиарда щатски долара. През 1992 иранският вестник „Етилаат“ съобщава, че „… покритата площ на светилището на Хомейни и нейната молитвена зала в гробището „Бехшт е Захра“ е 600 000 квадратни метра, дължината му е един километър, а ширината му е повече от половин километър. Това прави вечният дом на Хомейни несравним по размери с всички религиозни сгради на исляма, християнството, юдаизма и дори с други религии“ (Милиара дулар таклифа макбара ал хомейни муасис ал низам ал ирани, Цената на гробницата на Хомейни, основателя на иранския режим, е два милиарда долара, (19 май 2015), Ал Ракуба, https://www.alrakoba.net/1961061/%D9%B3/, 25.05.2025).

МБ има същия подход към своя създател Хасан ал Банна, макар и не в такива мащаби, каквито джафаритите са предвидили за имам Хомейни. Най-голям принос в това отношение има третият Върховен водач на МБ Омар ал Телмисани. В своята книга „Спомени, а не мемоари“, издадена през 2012, той прославя ал Банна, като издига тезата, че Бог го е избрал за трудната мисия. Ал Телмисани отбелязва: “Мюсюлманската нация трябваше да бъде сглобена, формирана и концептуално обединена с цел вярващите да се завърнат към вярата, Бог избра неговия имам, мъченика Хасан ал Банна.“ Заедно с това, самият ал Телмисани счита, че ал Банна се е вселил в него, придавайки му неговия разум, слух и зрение, тъй като имал абсолютната увереност, че всичко, което вижда, чува и мисли е правилно.“(Ал Талмисани, О., (2012), Дикраят ля мудакарат, Спомени, а не мемоари, Дар ал итисам,  https://www.scribd.com/doc/2556719/8A, 15.05.2025).

3.Общата позиция на двете движения по отношение на национализма. Двете течения заемат негативно отношение към националистическите тенденции. МБ смятат, че арабският национализъм е причината за ликвидирането на халифата и загубата на Палестина, докато иранското шиитско движение се възприема като жертва на друг вид национализъм. Носител на последния е монархическият институт в Иран, местните националистически партии и всички интелектуални кръгове, свързани със Запада, които се противопоставят на Ислямската революция. Ако проследим логическото развитие и експлозията на ислямизма в Близкия Изток, безспорно бихме признали, че разгромът на арабските армии във войните срещу Израел през 1967 и 1973 ерозира надеждата на местното обществено мнение, че националимът може да победи вечния враг на исляма – еврейската държава. 

4.Палестинският въпрос и освобождението на свещения Йерусалим. Въпросът за Йерусалим е най-важния, тъй като е свързан директно с есхатологията на исляма, независимо дали е в сунитски или в шиитски вариант. В тази връзка палестинската кауза като контрапункт, отричащ създаването на еврейската държава, заема централно място във визията на въпросните универсални ислямисти. (Хамияр, А., (1997), Иран уа ал икхуан ал муслимин, Иран и Мюсюлманските братя, превод на арабски С. Абдул Амир, Марказ ад дирасат ал истратежия уа ал бухуд уа таутик, с. 120, https://library.ecssr.ae/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=125942&shelfbrowse_itemnumber=170889, 25.05.2025)

Редица изследователи и действащи активисти на двете екстремистки течения анализират връзките между Иран и МБ. Значими приноси в това отношение правят изключително влиятелният пакистански радикал и създател на про-МБ формацията «Ал Джамаа ал исламия» в Британска Индия Ал Абу Аля ал Маудуди (1903-1979) със серия от публикации в списание «Проповед» и бившият генерален секретар на «Ал Джамаа ал исламия» от ливанския филиал на МБ – Фатхи Якин (1933-2009) в своите произведения: «Ислямска енциклопедия», «Азбуката на погледа към концепцията за ислямско действие», «Ислямът е мисъл, движение и преврат» и други. Към тях могат да се добавят още авторитетният египетски общественик и проповедник Мохамед ал Газали (1917-1996) с интересните анализи в книгите си «Как да разбираме исляма» и «Тъмнина от Запад»; бившият лидер на движението на МБ в Судан Хасан ат Тураби (1932 - 2016) и лидерът на партията «Нахда» в Тунис - клон на МБ в страната - Рашид Гануши, които са съавтори на книгата «Ислямското движение и обновлението»; както и говорителят на МБ в Кувейт и главен редактор на списание «Общество» Исмаил ал Шати, който публикува серия от статии и редица други автори (Ал икхуан тарих ижрами уа хадир асуад, Братята, престъпна история и черно настояще, https://against-terrorism.weebly.com/1593160415751602.html, 26.05.2025).

Различията

Ако направим класификация на отношенията между двата обекта на изследване,  можем да ги разделим в три концентрични кръга. Първият и най-големият е МБ - Иран, вторият – МБ - шиитската джафаритска деноминация и третият – МБ - муташаиун, т.е. радикалните шиити, вярващи в систематичния подход за предотвратяване на грешките в науката и изкуството чрез обожествяването на Али бен Аби Талиб и неговите наследници (Ал Джади, А., (20 декември 2018), Лимада ташии бааду аада ал икхуан уа ал джамаа ал исламия фи миср, Защо се шиитизираха някои членове на Мюсюлманското братство и Ислямската група в Египет?, Расииф,  https://raseef22.net/article/175488-%A7, 25.05.2025). Припокриването и симпатиите могат да бъдат ограничени до първия кръг и частично до втория. В третия обаче може да се говори само за разлики и дори за остри противоречия между сунити и шиити. Дивергенцията между двете деноминации и предложените от тях форми на управление могат да се систематизират като доктринални и политически, при което те често се преплитат взаимно.

На първо място стои материализираната форма на управление, независимо от факта, че става въпрос за създаването на ислямска държава. При МБ моделът се нарича халифат и съществува разнообразие на политическите форми. Фактът, че легитимността на управника по време на първия период на ислямско управление - този на Праведните халифи, произтича от избора му от Шурата, Консултативния съвет, в който влизат всички мюсюлмани, е резултат от прилагането на принципа «пръв сред равни». Нещо повече, той получава ал уисая, т.е. препоръка от предходния лидер, която всъщност е инструмент за узаконяването на новата власт. Подобен политически режим е смесен от гледна точна на съвременните политически критерии. Той може да бъде както република, така и монархия. Този оценъчен критерий може да се приложи също за отделните сунитски династии, а именно формата на управление на Праведната династия прилича по-скоро на република, докато тази на Омаядската и Абасидската – по-скоро на монархия. Между последните две също се усеща разминаване. Първата е от средиземноморски тип и е силно повлияна от Византия, т. е. в нейният структурен и функционален естаблишмънт присъстват секуларни политически и правни компоненти. Втората е класическа теократична държава и секуларизмът е заменен със силно сакрализиране на политическата и правна легитимност. След появата на специфичната форма на либерална демокрация в ислямския свят, съществуването на политическите партии се приема за легитимно като тяхното наименование е без голямо значение. Важното за МБ е въпросните субекти да се борят за създаване на ислямска държава и за прилагане на шариата. Политическият плурализъм достига дори до приемане на неправителствени организации - синдикални, младежки, женски, студентски и други. Подобна политическа парадигма е твърде либерална, тъй като е възприета от повечето държави по света и притежава широка гама от лостове за реализиране на представата за универсална ислямска държава. Подходът за нейното създаване може да бъде както революционен, така и еволюционен, в това число и чрез спечелването на парламентарни избори. 

При шиитите - джафарити не съществува подобен избор. Те създават държава на малцинството, чиято първа задача е да оцелее на фона на вътрешните и външните опасности. Ако се проследи пътят на развитието на джафаритската юриспруденция, може да се обобщи, че правните норми (семейно-наследствените и наказателни) са насочени предимно към опазването на общността от разпадане и дори изчезване. На своеобразния сунитски либерализъм и плурализъм конфесията на дванадесетте противопоставя шиитския нормативизъм. Така държавата, която не е халифат, а имамат, може единствено да бъде република (като отрицание на монархията, съществувала до 1979, когато шиитският клир поема властта в държавата), а легитимните и официално признати от държавата политически субекти са забранени. Шиитите отхвърлят всички политически режими, които са функционирали след появата на Али бен Аби Талиб. Според тях те са узурпатори, каквито са и първите трима Праведни халифи.

Двете ислямистки движения приемат, че лидерът трябва да притежава политически, интелектуални и морални качества. Проблемът е, че в тълкуването на тези свойства сунитските и шиитските радикали влагат различно съдържание. Според шиитите тези качества се ограничават до тези на 12-те имама и техните наследници. В същото време кръгът за селекция на кандидат-управника (Върховния ръководител) се стеснява, благодарение на недемократичен политико-конституционен инструмент, изразяващ се в абсолютната власт на Съвета на експертите на властта. Назначените от действащия Върховен ръководител негови членове определят, кой е непогрешим и може да упражнява властта в отсъствието на месията. След като управникът е приет за непогрешим, неподчинението всъщност е нарушаване на божиите закони. Сунитският владетел е наследник на пророка Мохамед, докато шиитският имам възприема божествените качества, т. е. рангът му и степента му на легитимност са по-големи. Шиитите дори допускат приемането на неислямски владетел, ако той е по-достоен от мюсюлманина.

В книгата си „Модерен Иран: Корените и последиците от революцията“ американската изследователка Ники Кеди посочва: „Десетте години от управлението на Хомейни бяха белязани от възхода на властта на неговите последователи и свалянето на други, често насилствено, въпреки съпротивата на опозиционните групи, както и от нарастващото господство на идеологическото и поведенческото насилие над населението.“ (Keddie, N., (2003), Modern Iran: Roots and Results of Revolution, Yale University Press, p. 104, https://archive.org/details/moderniranrootsr0000kedd/page/n9/mode/2up, 26.05.2025)

Хомейни създава религиозно-политическа система, която произлиза от сафавидското шиитство, съчетаващо духовна и светска власт. Всъщност, под светска власт се разбира «социална власт», т.е. представител на бедните, отрудените и потиснатите. Концепцията е развита от идеолога на Ислямската революция и създател на социологията на исляма Али Шариати (1933-1977), която той нарича «червен шиизъм». В своето есе иранският учен я нарича още «религията на мъченичеството». Това я противопоставя на «черния шиизъм», който Шариати определя още като «религия на траура». Неговите разсъждения са в контрапунктуална плоскост между иранското и иракското шиитство. Според него, първите са страдалците, а вторите – аристократите. Първите изграждат многобройни религиозни храмове, възприемайки ги като «сгради на лукса», а в съзнанието на вторите джамиите са недостатъчни, тъй като изпълняват функциите на «социални домове». Шариати извежда образа на дъщерята на Пророка и съпруга на четвъртия Праведен халиф Али бен Аби Талиб - Фатима Захра, като символ на бедността, скромността и страданието. Той казва за нея: „Тя е наследникът на Пророка, олицетворение на „правата на потиснатите“ и едновременно с това символ на първото възражение, силно и ясно въплъщение на „търсенето на справедливост“. В управляващата система това са възгласите и лозунгите на подчинените народи и потиснатите класи.“ (Shariati, A., (2011), Red Shi’ism: The religion of Martyrdom, Black Shi’ism: The Religion of Mourning, chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://goaloflife.wordpress.com/wp-content/uploads/2011/08/red-shiism-black-shiism-ali-shariati.pdf, 16.05.2025).

Следвайки заявената социална, «червено-персийска» линия на съзнание, поведение и политически модел, Хомейни си представя, че изгражда социална държава, в качеството на знаещ, можещ и справедлив юрист-богослов, която напълно контрастира с възгледите на арабските му „черни“ съидейници, но още повече - с тези на сунитите от МБ. Аятолахът заявява, че „задачата е да се сформира власт, която да поеме същите социални въпроси, които Пророкът е поел, а хората трябва да го слушат и да му се подчиняват“. (Keddie, N., (2003), Modern Iran: Roots and Results…p. 169)

Ръководителят на Ислямската революция посочва също, че «настойничеството не се отнася до статута на пророчеството и на имамите, а по-скоро е рационален, теоретичен въпрос, който касае само „практическата функция“. Но в този практически или приложен аспект на Божия закон, в който владетелят се явява изпълнител на Божията заповед и управление, този владетел може да стане „пророк, имам или справедлив юрист“. (Ал Хамауи, А., (21 декември 2013), Нахну лана хак ал илахи фи ал хукм 2/2, Ние имаме божественото право да управляваме 2/2, Рабита удаба ал шам, https://www.odabasham.net/%D9%85-2, 26.05.2025)

Аятолах Хасан Табатабай ал Коми (1912-2007) обаче остро критикува Хомейни, отбелязвайки: „Ако това, което се има предвид под тази част от разширеното и широко настойничество, което е установено за Пратеника на Аллах, нека Бог го благослови и с мир да го дари, и чистите имами, трябва да се намери същото разширение и за юриста. Това, без колебание, обаче е абсолютна теза, защото тази част от настойничеството изисква способност за пълна и абсолютна непогрешимост, а никой юрист не притежава такава способност. Дори ако юристът-богослов е знаещ, благочестив, божествен и притежава качеството да бъде справедлив, той, разбира се, под влияние на небрежност, съмнение, забрава или други психологически фактори, може да направи нещо, за което не е бил наясно.“ (Михраби, И., (19 февруари 2019), Аятола алядин калу „ля“ ли даула уилаят ал факих, Аятоласите, които казаха „не“ на попечителството на юриста-богослов, Middle East Transparent, https://middleeasttransparent.com/%D8%A9/, 26.05.2025). Отговорът на Хомейни на критиките на Хасан ал Коми не закъснява. Блюстителят на «социалната държава» го подлага на тежки мъчения, поставя го под домашен арест, а след това идва и неговият летален край.

Същото се случва и с аятолах Мохамед Казем Шариатмадари (1905-1986), който се противопоставя на теорията на попечителството на юриста-богослов в нейната абсолютна форма, която под претекст, че цели създаване на социална държава реално се превръща в кървава диктатура. През 1982 висшият шиитски духовник е обвинен в заговор и в опит за убийство на някои от лидерите на Ислямската революция. Впоследствие е задържан, изтезаван и унижаван, въпреки напредналата си възраст и респектиращия си религиозен и научен статус. Умира в дома си в свещения град Ком.

Още по-катастрофално е положението на аятолах Хюсеин Али Монтазери (1922- 2009), когото Хомейни назначава за заместник-Върховен ръководител. Той става обект на маргинализиране и преследване, след като също отхвърля теорията за попечителството на юриста-богослов. Монтазери отказва да замени «светския деспотизъм на шаха с този на религиозната тирания». Авторитетният аятолах разкритикува фетвата на Хомейни, с която се дава разрешение за екзекуцията на хиляди затворници, противопоставили се на ислямисткия режим. Монтазери обвинява Революционната гвардия, че се е превърнала в генератор на сектантски движения в арабските страни. Краят на аятолаха-опозиционер е логически завършек на неговата антихомейнистка дейност и отричане на институционализирания със сила ислямистки режим. Така насилието става иманентна част от философията на бленуваната от радикалните шиити ислямска държава.

По същия начин реагира Хасан ал Банна спрямо онези, които отричат и се борят срещу неговия бленуван халифат. Създателят на египетското ислямистко движение отбелязва: „Мюсюлманските братя ще използват практическа сила там, където нищо друго не е ефективно и където са уверени, че са завършили подготовката за реализирането на вярата и на единството. Когато използват тази сила, те ще бъдат честни и откровени. Първо ще предупреждават, после ще чакат, а след това ще напредват с достойнство и гордост и ще понесат всички последици от позицията си, в пълно удовлетворение и комфорт.“ (Ал Морси, А., (1 септември 2015), Ал таура фи фикр хасан ал банна 2/1, Революцията в мисълта на Хасан ал Банна 2/1, Ал Араби ал джадид, https://www.alaraby.co.uk/%D8%A7-1-2, 28.06.2025).

Саид Кътб следва същия път като ал Банна, но с по-голяма агресия. В книгата си „Важни етапи“ той твърди, че мюсюлманите днес „не са мюсюлмани, както твърдят, дори ако свидетелстват, че няма друг Бог, освен Аллах и, че Мохамед е Пратеникът на Бог, дори ако някой от тях се моли и извършва поклонение в Свещения дом, докато продължават да живеят живот на невежество“. Ислямисткият теоретик допълва, че „позицията на исляма по отношение на всички тези доислямски общества се дефинира с една фраза: истинската религия отказва да признае ислямския характер на всички тези общества.“ (Ихам, С., (10 ноември 2020), Мин ал банна уа ал сафауи иля катар уа хаминей: ал икхуан уа ал шия уахдауя ал фикр уа ал хадаф, От ал Банна и ал Сафауи до Катар и Хаменей: Братството и шиитите ... единство на мисълта и целите, Нюз Йемен, https://newsyemen.net/new/63765, 26.05.2025).

На второ място е разминаването в оценката на западния (капиталистическия) свят и източния (комунистическия) свят. МБ смята комунизма и марксизма за по-голяма заплаха от западната или капиталистическата система, представлявана по-специално от САЩ и Великобритания. Обратното, джафаритите възприемат като по-непосредствена опасност, тази, която идва от Запада и най-вече от Вашингтон. Причините за подобни оценки са както идеологически, така и политико-конюнктурни. Те могат да бъдат обобщени в следните няколко извода:

• - Според МБ марксизмът е постоянна, а не палиативна интелектуална, идеологическа и културна доктрина. Особено безкомпромисно е възприет принципът на отричане на религията, артикулиран в лозунга: „Религията е опиум за народа“.
• - Най-тежките политически гонения, на които е било подложено движението на МБ са предприети от режими, които издигат социалистически идеи и са съюзници на бившия СССР. Става въпрос за Египет по време на управлението на Гамал Абдел Насър и за бившите режими в Сирия и Ирак, управлявани от партията Баас, обявила се за социалистическа.
• - МБ гледат на комунистическите партии (преди разпадането на СССР и бившия социалистически лагер) като на конкуренти за привличането на млади хора, обвинявайки ги в безбожие, лъжи и манипулации.
• - МБ твърдят, че между комунизма и юдаизма има тясна връзка. Аргументът в това отношение е, че още от периода на своето създаване в края на второто и началото на третото десетилетие на XX век, мнозинството лидери на компартиите в арабския свят са евреи или християни. Вождът на болшевишката партия Ленин лично изпраща руски евреи в Близкия Изток, за да създадат комунистически формации, възприемайки Близкия Изток като важен плацдарм в битката срещу Британската колониална империя. Тезата на египетските ислямисти е, че сблъсъкът комунизъм - капитализъм не е нищо по-различно от битката ислям - юдаизъм (Чуков, Вл. (2006), Ал Кайда с перо и сабя, Изток-Запад, София).
• - МБ са на мнение, че пораженията на арабските армии през 1967 от Израел са резултат от предателството и заговора на комунистите в Съветския съюз, които «сътрудничат на световния ционизъм».
• - МБ са повлияни от негативните позициите на Саудитска Арабия към социализма на Абдел Насър и най-вече от съветската окупация на ислямски Афганистан.
• - МБ отстояват тезата, че различията между Изтока и Запада са по-скоро от морален и културен порядък, отколкото от политическо естество. Техните идеолози възприемат европейците и американците като ахл ал китаб, т.е. хора на писанието и поради това опасността, идваща от тях е по-малка, отколкото тази от марксистите - атеисти.

След разпадането на СССР през 1991 и на социалистическия блок в Източна Европа в края на 1989, позицията на МБ се променя. Комунизмът вече не се възприема като основна заплаха. Обществата в бившите комунистически държави от Източна Европа се превръщат в основна цел на прозелитизма на емисарите от МБ. В европейските градове се появяват ислямските проповедници, които считат, че тези държави излизат от атеизма и трябва да приемат исляма. Неслучайно именно през 1989 се създава Федерация на ислямските организации в Европа (ФИОЕ) – холдинг от ислямски неправителствени организации със задачата да приобщава граждански ислямистки субекти под шапката на единно ръководство. ФИОЕ посочва за свой адрес пощенска кутия, отстояща на 100 метра от седалището на Европейската комисия в Брюксел. Въпросната структура, която е материализирана инициатива на МБ в Европа, има специални звена за проповед в Източна Европа и за жените. Седалището на първото се намира в Тирана, Албания (Muslim Brotherhood Review: Main Findings, (17 December 2016), House of Commons, https://web.archive.org/web/20180122132105/https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/fil e/486932/Muslim_Brotherhood_Review_Main_Findings.pdf, 26.05.2015 ).

Появата на ФИОЕ е израз на промяната на отношението на МБ към комунизма, сведен от първостепенна опасност до маргинално явление. Необходимо е обаче да се спомене, че след разпада на СССР, смятан за носител на идеологическата марка на комунизма в световен мащаб, инерцията на негативно отношение се прехвърля към посттоталитарните общества, левите партии и организации, особено в арабския и ислямския свят, а това към радикалните сунити - остава. Прави впечатление, че отношението на Русия и на страните-членки в Организацията на договора за колективна сигурност - ОДКС (Русия, Казахстан, Беларус, Армения, Таджикистан и Киргистан и др.) е своеобразно продължение на съветската политика по въпроса. През 2003 Русия обяви МБ за терористична организация, две години по-късно това направи Казахстан, а през 2009 ги последваха всички страни-членки на ОДКС. В Западна Европа единствено Австрия налага наказания за членство в МБ след приемането през 2021 на антитерористичен закон (Muslim Brotherhood Officialy Clasiffied as Terrorist Organisation, (2021), Parliementary Question, European Parliement, https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/E-9-2021-003684_EN.html, 26.05.2025).

Оценката на Ислямска република Иран и дори на шиитския джафаритски клир за комунизма се различава принципно от тази на МБ. Очевидно режимът в Техеран се ръководи повече от симпатията към «глобалния Изток», игнорирайки характера на политическия режим на конкретната източна държава. Това е валидно най-вече по отношение на големите държави Русия и Китай. Аргументите за тази линия на иранската политика биха могли да се обобщят чрез следните, смесени, политико-икономически и доктринални причини:

- Иран, като държава, през последните два века се намира под военно-политическия и икономически контрол на западния колониализъм. По-специално на Великобритания и САЩ, които са основните крепители на монархическия институт, а той прилага политиката на маргинализиране на шиитския клир.

- Имам Хомейни не прилага коректно догматичните критерии за неверничество, оценявайки по различен начин двете най-големи «невернически държави» - САЩ и СССР. За него американските граждани не са «хора на Писанието» (вероятно стига до този извод, повлиян от възгледите на Саид Кътб, който счита, че корупцията и моралното разложение в САЩ изважда американците от категорията «хора на Писанието»). В същото време, руснаците през епохата на комунизма, не са обявени за неверници, независимо от това, че са атеисти. Интересното е, че политическите оценки надделяват над чисто догматичните и по отношение на правоприемника на СССР - Руската Федерация. На 28 ноември 2015, около два месеца след руската военна интервенция в Сирия, която е стимулирана от Иран и лично от бившия командир на бригадата «Ал Кудс» Касем Сюлеймани, президентът Путин прави официално посещение в Техеран. Той подарява на домакина аятолах Хаменей изключително рядко копие на Свещения Коран. Специалистите го оценяват като написано от ръката на третия Праведен халиф Осман бен Афан, тъй като «е имало капчици кръв от него». Парадоксално, домакините остават разочаровани не от факта, че става въпрос за творение на халифа Осман, който шиитите възприемат като узурпатор на власттта, а от това, че Свещената книга е фотокопие, а не оригинал. Очевидно политиката надделява над догматиката, тъй като иранската информационна агенция Тасним, свързана с Революционната гвардия отбелязва: «Путин донесе ценния си подарък в историческа зелена кутия от летище Мехрабад, директно до Хоне Рахбар (Домът на аятолаха - б. а.) в центъра на Техеран, носейки няколко послания. Първо, до ислямските страни, в което се казва, че влизането на Русия в ислямския свят ще бъде през Техеран и второ, че отношенията Иран-Русия преди «Срещата на върха за Корана» не са същите както тези, които ще бъдат установени след нея.“ (Махтута ал коран аляти ахдаха путин ли хаманей лейсат аслия, Ръкописът на Корана, който Путин подари на Хаменей, не е оригинален, (28 ноември 2015), Ал Араби 21, https://arabi21.com/story/876217/%D9%A9, 26.09.2025).

- Парадоксално, създателят на Ислямска република Иран вярва, че действията на партията на местните комунисти «Туде», която идейно е свързана с бившия социалистически лагер, реално обслужва интересите на САЩ. Множество улеми критикуват комунизма като идеология, която систематично се е противопоставяла на исляма. Може би най-подробно това е направил сирийският шейх Махмуд Абдел Рууф ал Касим в книгата си „Те убиха стотици милиони мюсюлмани“. В нея той отбелязва цифрата 200 милиона убити от съветската власт мюсюлмани за срок от 80 години (Ал Касим, М., Каталу мил ал муслимин мият ал милаин, Те убиха стотици милиони мюсюлмани, https://id.scribd.com/document/372857418/337827745-%85-doc, 26.05.2025). В изследването, разглеждащо по страни репресиите срещу мюсюлманските общности, фигурира и нашата страна, а статията е озаглавена: „България между кръстоносната омраза и обяснимия страх“, подписана от Фатима Реджепова и Мустафа Алилов (Реджепова, Ф., М. Алилов, България бейна ал хакд ас салиби уа ал кхоуф ал мабдай, България между кръстоносната омраза и обяснимия страх, в Ал Касим, М., Те убиха стотици милиони мюсюлмани, https://www.scribd.com/document/718527453/%D8?_gl=1*1msvig5*_gcl_au*MzY4NjI3MDkzLjE3NDQ1Njg3MTE, 26.05.2025).

- Аятолах Хомейни и ръководството на Ислямската република много добре си партнират с руската дипломация в идеологизирането на взаимоотношенията между Запада и ислямския свят, наложено като критерий от съветската и наследено от руската власт. Последната гледа на радикалните религиозни течения през социално-идеологическата призма. Целта е да наложи приоритизиране на връзките с партньори извън територията на съществувалите по време на Студената война два бивши идейно-политически блока. Управляващата партия в СССР – КПСС, симпатизира на шиитите, тъй като ги възприема като угнетено и потиснато малцинство, т.е. като пролетариат. Това става за сметка на сунитите, които не само са мнозинство и монополизират властта, но и са най-богатите държави в ислямския свят. В комунистическа Москва, като символ на сунизма, възприемат Саудитска Арабия и Турция, които са стратегически партньори на САЩ и на западните съюзници. Днес критерият «богати сунити – бедни шиити» вече е размит, но инерцията от прилаганата в миналото идеологизирана външна политика, в някаква степен, остава (“Night Owl Sessions” with Francis Fukuyama: 5 Things Worth Remembering, (20 November 2019). Regional Post, https://regionalpost.org/hy/articles/night-owl-sessions-with-francis-fukuyama-5-things-worth-remembering.html, 26.05.2015).

- Шиитските радикали обвиняват МБ, че са се отказали от революционния път за постигане на целта - ислямската държава. Според вече цитирания ирански изследовател Абас Хамияр, «през последните години Техеран квалифицира МБ като „консервативно движение за реформи, а не движение за преврат». Неговата политика се основава на образованието, културата и застъпничеството на недопустимост на бунт срещу несправедлив владетел и на използване единствено на мирни методи за действие. Революционният лозунг на радикалните шиити «Всяка земя е Кербала, а всеки ден – ашура» вече напълно противоречи на активната образователна дейност на МБ, която създава широка обществена база, но реално не провокира никакви политически промени през последните 50 години.» (Хамияр, А., (1997), Иран уа ал икхуан ал муслимин, Иран и Мюсюлманските братя, превод на арабски С. Абдул Амир, Марказ ад дирасат ал истратежия уа ал бухуд уа таутик, с. 230, https://library.ecssr.ae/cgi-bin/koha/opac-detail.pl?biblionumber=125942&shelfbrowse_itemnumber=170889, 25.05.2025).

Заключение

В епохата на общо отстъпление на радикалния ислям в регионален и световен мащаб МБ и властите в Техеран се намират в състояние на сътрудничество и координация. Нанесените от египетската държава удари върху остатъците от управлявалите за кратко там ислямисти се възприемат и като провал на плановете и амбициите на теократичната държава в Иран, която се стреми да разшири мрежата от свои потенциални проксита. В момента Техеран гледа на радикализираните сунити, особено на бившите членове на МБ, като на потенциален резерв от свои бъдещи последователи. Много показателни са думите на известния кувейтски шиитски проповедник Ясер ал Хабиб – лидер на групировката „Съюз на служителите на Махди“ и имам на джамията ал Мухасин във Фулмър, Бъкингамшир, Великобритания. Той отбелязва: „Искаме да предизвикаме революция в Египет, като купим някои членове на армията и определени чиновници, с цел да извършат преврат. След това те ще ни предадат властта, а ние ще купим политици и ще наложим в Египет шиитството със сила. Точно така се случи, когато шиитите от Ирак и Ливан отидоха в Иран и приеха иранското шиитство.“ (Аудалла, М., (21 септември 2016), Иран тесаа иля мад адрияха иля мъср абр нашр ал ташия, Иран се стреми да разшири влиянието си в Египет чрез разпространение на шиизма, Ал Араб, https://alarab.co.uk/%D8%B9, 26.05.2025). Желанието за ускоряване на процеса на шиитизиране на части от египетското общество бе мярка, насочена към запазването на режима на Башар Асад в Сирия. Режимът в Техеран много добре си дава сметка за иманентното действие на подобна геополитическа зависимост, изразяваща се в органичната връзка между държавността в Сирия и в Египет. Провалът на активността на множеството антиправителствени радикални групи, съставени от бивши членове на МБ и финансирани от Иран, като «Единобожие и джихад», «Черни знамена», «Бригадите Фуркан», «последователите на Йерусалим» и други подобни, стимулират и падането на режима на Башар Асад. Противопоставянето на координацията между МБ и Иран е въпрос на национална сигурност не само за Египет, но и за страните от Персийския залив (особено за Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства), както и за Ирак. Много по-сложно става противодействието на симбиозата МБ-Иран, когато техните последователи са извън ислямския свят и са подложени на мониторинг, неутрализиране или обратното - използването им за собствени планове в областта на националната сигурност.

*Българска академия на науките