Пътищата за навлизане на радикалния ислям в България

Показателно е, че под влияние на псевдорелигиозни лидери, целящи индоктриниране на идеологията на радикалния ислям в съзнанието на хората, попадат не само членове на намиращи се в периферията мюсюлмански малцинства. 

Новата ситуация

В съвремието ни не липсват примери на коренни (западно)европейци, които в определен етап от живота си са възприели идеологията на радикалния ислям. Пък и характеристиките на нашето време все повече съдействат на псевдорелигиозните вербовчици, които оказват идеологическо въздействие, използвайки възможностите на глобализацията. По този начин те се оказват само на два или три клика разстояние от своите мишени, които обикновено късно разбират, че са станали техни жертви. А в някои случаи дори не успяват да го осъзнаят. Политиката на отворените междудържавни граници също допринася съществено за трансфера на чужди за страната ни антидържавни идеологии, формални прикриващи се под булото на религията. Такова е и становището на Центъра за изследване на демокрацията, което свързва политиките от посткомунистическия преход с възможността за навлизане на идеология, прокламираща интерпретации на исляма, различни от ханифитската традиция, характерна за страната ни. Конкретно става въпрос за политиките на държавата, обвързани с отпадането на засиления граничен контрол и края на атеистичната пропаганда отпреди 1989.^[1] Иван Първанов акцентира върху снижения граничен контрол, който позволява на пътуващи към Европа джихадисти да преминават безпрепятствено границите ни.^[2] И двата типа политики, характерни за прехода към демокрация, се оказват фактор, благоприятстващ появата на различни интерпретации на исляма у нас. Свободата на вероизповеданията подейства като своеобразен отдушник, тъй като години наред преди това политиката е била коренно различна. Това поражда „ефект на отвързаното куче”, т.е. постепенната поява ва различни религиозни секти, повече религиозни храмове, религиозни училища, курсове за изучаване на Корана, висши религиозни учебни заведения, както и НПО, твърдящи, че помагат на вярващите, и др.

По сходен начин политиката на занижен контрол на междудържавните граници естествено води до отприщване нагласите на трудово активните хора за живот и работа в по-добре развитите икономически западноевропейски държави. За първите 10-15 години на прехода е характерно налагането на пазарна икономика, но и, за съжаление, изпадането на значителен дял от населението в трудно социално-икономическо положение. Това, с особена сила, се отнася за ромите. Политиката на държавата към тях се оказва всичко друго, но не и интеграционна. Те трайно са “прогонени” в периферията на населените места, равнището на дискриминация към тях с течение на годините само се усилва, а и постепенно става така, че получават образованието си основно в сегрегирани училища, намиращи се в рамките на обитаваните от тях квартали. Като естествен резултат квалификацията им масово е ниска и те не могат да се реализират добре на пазара на труда.

Не е тайна за никого, че сред най-често емигриращите извън България граждани са именно ромите. С течение на времето обаче, това води както до положителни промени, така и до негативни за националната сигурност явления, проявяващи се в мисленето, манталитета и поведението им, в отношението им към българската държава и родината. Включително и до разпространението сред тях на идеологията на радикалния ислям. На настоящия етап, за съжаление, значима част от младите роми са със силно отслабено чувство за национална принадлежност. В етническо отношение те отдавна не се определят като българи, в религиозно също почти вече няма такива, които да изповядват традиционното за България източно православие. По повод трансформациите в религиозно отношение Асен Колев посочва, че те, “...доскоро се приемаха като източноправославни, а сега са евангелисти, а често не приемат, че са християни”.^[3] Христо Тутунаров пък изтъква, че налице е рязко “... повишаване числеността на ромите мюсюлмани”, които той определя и като “... основен проводник на чужда идентичност в българската държава”.^[4]

Немалка част от ромите вече не сe смятат за такива, а за „миллет” или турци. Относно турчеенето при ромите Илона Томова посочва, че “... процесите на турчеене сред ромите в България съществуват от Освобождението до ден днешен”.^[5] Обяснението, защо нашите роми често се определят като турци или „миллет” е просто - мнозинството от етническите българи не ги приемата като българи, което е тъжно и и в същото време показателно за зрелостта на нацията ни.

Процесът на радикализация

Отивайки да живеят в Западна Европа (най-вече в Германия, Холандия, Франция, Австрия, Великобритания) българските роми попадат в един свят, в който - за да си докарват достатъчно пари и да могат спокойно да гледат децата си - често им се налага да работят за хора, чиято цел е трайно да ги променят. Като промяната е в посока на отдалечаването им от традиционните български ценности. Малцина автори пишат за това, по какъв начин тези наши сънародници възприемат идеологията на радикалния ислям и я пренасят, връщайки се у нас. Симеон Евстатиев определя салафизма като основен актьор на “сцената” на ислямизма. Специално за ромите той подчертава, че те “се салафизират чрез европейски канали на комуникация и използвания от тях турски език”.^[6] Няма как да не се съгласим с него, защото твърдението му е базирано и на факта, че в Европа ромите работят основно за лица от турски произход.

В същото време не е коректно да се твърди, че Турция е основната страна, която има отношение към радикализирането на българските роми в Западна Европа. Действително, Анкара следва дългогодишна политика за упражняване на влияние върху мюсюлманските малцинства и особено тези с балкански произход, в рамките на доктрината на неоосманизма. Нормално е както в България, така и в Германия (имайки предвид контекстуалните различия), Турция да намира пресечни точки на взаимни интереси със Саудитска Арабия, Египет и Иран например. Политиката на тези държави спрямо българските мюсюлмани, включително и ромите, цели и разпространението на идеите на радикалния ислям сред тях (неслучайно основната публично обсъждана теза е, че радикалният ромски проповедник Ахмед Муса се радикализира именно в Германия). Сред примерите в това отношение е активността на „Мюсюлмански братя”, които още преди години успяват “да изградят мрежа от добре работещи джамии, благотворителни дружества и фондации, агенции за събиране на закат за бедните, фирми, образователни центрове и религиозни училища, банки, болници, медии, както и да участват в програми за създаване на работни места за младите хора и други инициативи”.^[7] През следващите години направеното от тях се надгражда от Ал  Кайда, а след това и от Ислямска държава. По този начин естествено се цели цялостна дестабилизация и създаване на политически натиск в България. Защото нашите сънародници не стоят само в Германия, те се прибират и неминуемо, по един или друг начин, пренасят опита и промененото си мислене сред своите роднини, приятели, съседи и т.н. Това трябва да се осъзнае от българското общество и от органите, които са част от системата за национална сигурност.

Ето само няколко факта, подкрепящи тезата за обвързаността между интересите на Турция и Саудитска Арабия на Балканите и по-конкретно в България. На първо място, през последните години Турция повиши на държавно равнище ролята на исляма като консолидиращ фактор в обществото. С редица свои действия Акара ясно демонстрира, че за нея много по-важни са връзките й с арабския свят, отколкото с европейците и със Запада, като цяло. Светът все повече осъзнава, че Турция (или по-скоро сегашните и управляваши) е склонна да скъса с наследството на Ататюрк.

Събитията по време на югославската криза показаха, че Турция наистина вижда в лицето на Саудитска Арабия партньор на Балканите. Според Христина Йорданова, “при войната в бивша Югославия Турция става разпределителен център за движението на ислямистките емисари към страните от Балканския полуостров. Тези действия са финансирани от Иран и Саудитска Арабия”.^[8]

Диктаторските режими на управление в Сирия, Афганистан, Иран и редица други държави от Близкия изток, които са свикнали да постигат целите си най-вече с репресивни мерки към гражданите, нерядко провокират протести и радикални ответни прояви. Сблъсъците между органите на реда в тези държави и протестиращите граждани често са свързани с актове на насилие и потъпкване на човешки права. Неадекватното защитаване интересите на хората, липсата на законност и използването на насилие като масова практика от властта не води до нищо друго, освен до размирици, граждански войни, прекомерно увеличаване разпространението на салафитската и уахабитската крайни интерпретации на исляма. Казаното намира подкрепа в становището на Христина Йорданова, според която “недоволството на арабските общества от диктаторските режими изригва в масови демонстрации, бунтове и размирици в резултат на повсеместната корупция, бедността, високата безработица (особено сред младежите), полицейския произвол, липсата на свобода, налаганата цензура. Инструмент за мобилизацията им е информацията, разпространявана чрез социалните интернет платформи Фейсбук, Туитър и Ютуб, за случаи на: полицейско насилие; самозапалвания в знак на протест срещу социални несправедливости; спонтанно възникнали протестни шествия на граждани с искания за по-добър живот и използването на силови методи от властите за потушаването им”.^[9] Предвид това не е учудващо, че населението на редица държави от Близкия изток с авторитарно управление все по-масово възприема идеологията на радикалния ислям. Другият ефект, който ние, европейците няма как да не усещаме, е засиленият поток от нелегално преминаващи мигранти, които бягат от реалиите на своя свят и търсят спасение на запад.

Мигрантският фактор

Заради геостратегическото си положение на държава, намираща се между входа към Изтока и Западния свят, България с пълна сила усеща мигрантския натиск. Показателно за това е, че в свой доклад от 2015 Центърът за изследване на демокрацията посочва, че през 2013 през страната ни са преминали 43 215 мигранти. От Главно мюфтийство пък споделят, че за тях е бил ясен произхода на само 23% от общия брой мигранти. Успокоителното в случая е мнението на експертите от Центъра, които смятат, че между мюсюлманите мигранти и местните последователи на исляма е имало ограничени интеракции.^[10] Въз основа на този доклад може да се направи извод, че налице е малка вероятност мигрантите да са успели да влязат в достатъчно интензивни контакти с българските мюсюлмани и да индоктринират в съзнанието им идеологията на радикалния ислям. Другият предвидим резултат от взаимодействието им би бил свързан с оказването на подкрепа от страна на мигрантите, насочена към ускоряване разпространението на радикалния ислям в страната ни. Ако разчитаме на достоверността на информацията, предоставена от Центъра за изследване на демокрацията, отново - по-скоро успокоително -  бихме предположили, че е малко вероятно това наистина да се е случило. Атанас Димитров и Васил Павлов също твърдят, че между българските граждани и бежанците и мигрантите, идващи от Афганистан, по-скоро липсват директни контакти. ^[11] Според други експертни становища обаче, подобни успокоителни изказвания не са съвсем коректни. Любомир Кючуков например, акцентира върху за рисковете за сигурността на страната ни, произтичащи от влошената ситуация в държавите, генериращи повишени бежански потоци.^[12] Авторът има предвид Афганистан, Ирак, Сирия. На свой ред, експертите Росен Курутчев и Калин Пеев насочват вниманието си върху повишения поток от бежанци по време на войната в Сирия и след това, част от които (30 000, през 2014) пристигат в България, преминавайки през българо-турската граница. Те подчертават и наличието на повече от 3 млн. сирийски бежанци, живеещи в Турция, както и на такива, идващи от Афганистан, Пакистан и Ирак, за които основната цел е Западна Европа.^[13] Въпреки това, внушителният им брой представлява сериозно предизвикателство и за националната ни сигурност, имайки предвид мигрантския поток през турско-българската граница.

Заедно с преминаващите мигранти през територията на страната ни нелегално се придвижват и джихадисти, които биват подпомагани логистично от организирани престъпни групи и, до голяма степен, остават незабелязани от службите за сигурност. В подкрепа на това становище могат да бъдат посочени няколко експертни мнения. Иван Първанов например, посочва, че “членове на терористични организации, обучавани в Иран и Сирия, преминават безпрепятствено в Европа”.^[14] А пътувайки натам, нелегално минават и през България. В Доклад на Националния съвет по разузнаване на САЩ „Бъдещето на света до 2020“, изготвен през 2004, се казва, че: „...България попада сред страните и териториите, където има базирани радикални ислямисти или граждани, които са преминали през подготовка за джихад или имат опит от реални сражения“.^[15]

Често, преминаващите през територията ни джихадисти идват не само от ислямските държави от Близкия изток. Близостта на Босна и Косово например - като част от т.нар. постюгослвско пространство, също играе съществена роля за повишения брой на ислямистки бойци, готови за свещен джихад, които все по-често присъстват в живота на западноевропейците.

Във връзка с темата за близостта ни до Босна и свързаните с това рискове и заплахи от пренос на идеологията на радикалния ислям, интерес представлява становището на Центъра за изследване на демокрацията. Според него, по време на войната в Босна на Балканите навлизат чуждестранни емисари и фондации, разпространяващи радикален ислям. Тяхното преминаване и частичния им престой в България съвпада с периода, когато те навлизат в Босна и Херцеговина, Албания и Северна Македония.^[16]

Макар в момента да няма активни бойни действия на територията на Босна и Косово последствията от тези, имали място преди години, са налице. Джихадистките клетки и високите нива на транснационална организирана престъпност в тези държави са реалност и в момента. А геостратегическото положение на България предполага поток от нелегални мигранти и джихадисти и оттам.

Друга причина за навлизане на радикалния ислям в България, около която се консолидират мненията на някои автори, е свързана с липсата на акредитация на Висшия ислямски институт. Макар че висшето духовно училище е създадено още през 1998 и досега завършилите го не получават дипломи, които да се ползват с достатъчен авторитет и, най-вече, не са признати в Европа. Това е и причината масата от учениците да не се обучават в по-високи образователни степени, а предпочитат да получат духовно образование в държави от Близкия изток.^[17] Младите български мюсюлмани предпочитат да получат висше религиозно образование в Турция, Египет, Саудитска Арабия, Сирия и Йордания. Според експертите на Центъра, “.... някои от завършилите образование в чужбина предават на родна почва салафитската интерпретация на исляма сред българските мюсюлмани”.^[18]

Що се отнася до страните, които играят водеща роля за навлизането в България на радикалния ислям, според Центъра това са: “Турция, Иран, Йордания, Саудитска Арабия и Кувейт”.^[19]  Тревожното е, че според експертните този процес е започнал още преди 1990.^[20]

Заключение

Настоящата публикация има за цел да очертае основните пътища, по които радикалният ислям навлива в България и, особено, салафитската му интерпретация. Естествено, представеното по-горе не претендира за изчерпателност, но маркира основни рискове и заплахи пред сигурността на страната ни, които трябва да се имат предвид от органите – част от системата за национална сигурност. То е мотивирано от искрената тревога на авторката, породена от рисковете и заплахите пред България.

*Доктор по управление на сигурността и отбраната от Военна академия „Г. С. Раковски“

Библиография:

1.Йорданова, Х. Настъплението на радикалния ислям. Златната Саудитска верига. Велико Търново, 2018. с.93.

2.Колев, Асен. Етно-религиозните характеристики и съвременните процеси сред ромите и миллета в България. // сборник „Българският ислям“. Балкански форум за мир Кърджали. – Габрово, 2021, с.456

3.Първанов, И. Енциклопедия на тероризма. София, 2020. с.59.

4.Томова, И. Циганите в преходния период. София, 1995. с.20.

5.Тутунаров, Х. Етнически общности и национална сигурност в България. София, 2015. с.

6.Radicalisation in Bulgaria. Threats and trends. 2015. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

Report of the National Intelligence Councils 2020 Project. „Mapping the Global Future“. 2020. https://www.dni.gov/files/documents/Global%20Trends_Mapping%20the%20Global%20Future%202020%20Project.pdf 20.02.2025.

7.The current migrant and refugee crisis in Europe: refugee reception centers in south-east Bulgaria Koroutchev, Rossen; Peev, Kalin. 2016. https://www.ssoar.info/ssoar/bitstream/handle/document/77227/ssoar-jlibertyintaff-2022-1-koroutchev_et_al-The_current_migrant_and_refugee.pdf?sequence=1&isAllowed=y 20.02.2025г.

8.Impact of the Refugee Crisis on Bulgarian Society and Politics: Fears But No Hatred. 2016. https://ojs.zrc-sazu.si/twohomelands/article/download/11732/10866/34235 20.02.2025.

Mixed migration after the Taliban takeover in Afghanistan: State capacity and public perceptions in Bulgaria. 2023. https://ojs.zrc-sazu.si/twohomelands/article/download/11732/10866/34235 20.02.2025г.

9.Salafism is Coming: Balkan versus Arab Islam in Bulgaria under Milletic Secularism. 2022. https://uni-sofia.academia.edu/SimeonEvstatiev 20.02.2025.

Бележки:

[1]Radicalisation in Bulgaria. Threats and trends. 2015. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

[2]Първанов, И. Енциклопедия на тероризма. София, 2020. с.59.

[3]Колев, Асен. Етно-религиозните характеристики и съвременните процеси сред ромите и миллета в България. // сборник „Българският ислям“. Балкански форум за мир Кърджали. – Габрово, 2021, с.456

[4]Тутунаров, Х. Етнически общности и национална сигурност в България. София, 2015. с. 7.

[5]Томова, И. Циганите в преходния период. София, 1995. с.20.

[6]Salafism is Coming: Balkan versus Arab Islam in Bulgaria under Milletic Secularism. 2022. https://uni-sofia.academia.edu/SimeonEvstatiev 20.02.2025.

[7]Йорданова, Х. Настъплението на радикалния ислям. Златната Саудитска верига. Велико Търново, 2018. с.103.

[8]Йорданова, Х. Настъплението на радикалния ислям. Златната Саудитска верига. Велико Търново, 2018. с.93.

[9]Пак там, с.108.

[10]Radicalisation in Bulgaria. Threats and trends. 2015. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

[11]Mixed migration after the Taliban takeover in Afghanistan: State capacity and public perceptions in Bulgaria. 2023. https://ojs.zrc-sazu.si/twohomelands/article/download/11732/10866/34235 20.02.2025.

[12]Impact of the Refugee Crisis on Bulgarian Society and Politics: Fears But No Hatred. 2016. https://ojs.zrc-sazu.si/twohomelands/article/download/11732/10866/34235 20.02.2025.

[13]The current migrant and refugee crisis in Europe: refugee reception centers in south-east Bulgaria Koroutchev, Rossen; Peev, Kalin. 2016. https://www.ssoar.info/ssoar/bitstream/handle/document/77227/ssoar-jlibertyintaff-2022-1-koroutchev_et_al-The_current_migrant_and_refugee.pdf?sequence=1&isAllowed=y 20.02.2025.

[14]Първанов, И. Енциклопедия на тероризма. София, 2020. с.59.

[15]Report of the National Intelligence Councils 2020 Project. „Mapping the Global Future“. 2020. https://www.dni.gov/files/documents/Global%20Trends_Mapping%20the%20Global%20Future%202020%20Project.pdf 20.02.2025.

[16]Radicalisation in Bulgaria. Threats and trends. 2015. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

[17]Radicalisation in Bulgaria. Threats and trends. 2015. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

[18]Пак там. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

[19]Пак там. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.

[20]Пак там. https://www.rcc.int/p-cve/download/docs/Radicalisation-in-Bulgaria_Threats-and-Trends-Report.pdf/d053eaef6c88c7a0e7edf527ff875988.pdf  20.02.2025.