Шансовете на Пекин в хипотетична война със САЩ

При това, отчитайки икономическите проблеми на Пекин - високото ниво на безработица сред младите хора, проблемният пазар на недвижими имоти, нарасналият държавен дълг, застаряващото общество и по-ниските от очакваните темпове на икономически растеж - някои американски експерти и политици разчитат, че Китай ще бъде принуден да ограничи разходите си за отбрана. Други пък отиват още по-далеч и твърдят, че китайските военни възможности се надценяват и, че Пекин просто не е в състояние да отправи предизвикателство към глобалната доминация на САЩ в близко бъдеще.

Тези оценки обаче, не вземат предвид бързината, с която нараства военно-промишлената база на Китай. Въпреки текущите икономически проблеми на страната, разходите и за отбрана нарастват стремително, а нейната отбранителна индустрия е поставена на военни релси. Истината е, че Пекин бързо разработва и произвежда системи въоръжение, предназначени за сдържането на Съединените щати и - ако сдържането не сработи - за да постигне победа в евентуална война между двете свръхдържави. Междувременно, Китай вече е настигнал САЩ по отношение на способността си масово да произвежда големи количества въоръжение. В някои сфери, китайците вече са лидери: в момента страната им е най-големия корабостроител в света, чиито производствен потенциали е почти 230 пъти по-голям от този на САЩ (!).

През периода от 2021 до 2024 китайската отбранителна индустрия е произвела над 400 модерни изтребители и 20 големи военни кораба, удвои запасите от ядрени бойни глави на страната и увеличи повече от два пъти запасите и от балистични и крилати ракети, освен това разработи нов бомбардировач тип „Стелт”. През същия период Китай увеличи с 50% броя на изстреляните от него спътници. В момента страната придобива нови системи въоръжение пет-шест пъти по-бързо отколкото САЩ. Според бившия командващ на Индо-Тихоокеанското командване на САЩ Джон Акуилино, това разширяване на китайските военни възможности е "най-мащабното и бързото от времето на Втората световна война насам".

Китай вече се е превърнал във велика военна сила, а военно-промишлената база на САЩ не успява да навакса изоставането си. Навремето, когато държавите от Оста (Германия, Италия и Япония) напредват в Европа и Азия, президентът Франклин Рузвелт съумява да мобилизира тази база, определяйки я като "арсенала на демокрацията". Днес е необходимо САЩ да положат аналогични усилия. Истината обаче е, че американското военно производство атрофира, а системата страда от недостиг на възможности и гъвкавост, които биха позволили на нашите военни да сдържат Китай, а ако конфликтът все пак избухне, да водят успешно и да спечелят продължителната война в Индо-Тихоокеанския регион, или дори война на два фронта в Азия и Европа. Ако иска да е в крак с времето, Вашингтон следва да отстрани критичните тесни места и да действа бързо. С други думи, Съединените щяти трябва да отделят много по-голямо внимание и ресурси за подсилване на военния си потенциал, ако искат да постигнат успех в създаването на нов "арсенал на демокрацията".

Бързото нарастване на китайската военна мощ

Китайския председател Си Дзинпин ясно даде да се разбере, че създаването на армия от световна класа е ключов елемент на стратегическата му цел - "великото възраждане на китайската нация във всички аспекти". Основна част на този процес е създаването на военно-индустриална база, способна да произвежда оборудването (т.е. военни кораби, самолети, танкове и ракети) и програмното осигуряване (технологии и системи за командване, управление, комуникации и разузнаване), от които се нуждаят китайските въоръжени сили. През последното десетилетие китайското производство на надводни и подводни кораби, самолети, системи за ПВО, ракети, наземни системи, космически апарати и кибервъоръжения превърна страната в сериозен конкурент на Съединените щати.

Двигатели на това производство са големите държавни корпорации в Китай, отговарящи за разработването и създаването на системите въоръжение на страната. Днес четири от десетте най-големи военно-промишлени компании в света са китайски, включително двете най-големи - Aviation Industry Corporation of China и China State Shipbuilding. Това е наистина сеизмична промяна, в сравнение със ситуацията отпреди десетина години, когато сред стоте най-големи компании от сферата на отбраната в света нямаше нито една китайска. Ако пък гледаме само приходите от военното производство, пет от 12-те най-големи световни компании са китайски, докато преди десет години те въобще не присъстваха в тази класация. Днес китайските компании от сферата на отбраната успешно си съперничат по своите размери и производствени мощности с такива американски гиганти, като Lockheed Martin, RTX (Raytheon), Boeing, Northrop Grumman и General Dynamics.

Не само обемите на отбранителната индустрия обаче, са движещата сила за военния възход на Китай. Пекин много сериозно подобри процеса на изследвания, разработки и покупки на системи въоръжения, което позволи на китайската Народно-освободителна армия (КНОА) да създаде модерни платформи в такива сложни сфери като авиацията за самолетоносачи и свръхзвуковите двигатели. При това, наред с военната техника, КНОА изгради и необходимата цифрова архитектура, която в случай на война да помогне на армията за координиране на командването, комуникациите, компютърните системи, киберсигурността, разузнавателните и мониторинговите мрежи, както и да разгръща огневата си мощ с помощта на изкуствен интелект, Big Data и други нови технологии.

Най-яркият пример за китайската военна мощ и доминация са военноморските сили на страната. Благодарение на огромния потенциал на Китай в сферата на корабостроенето Военноморските сили на КНОА вече са най-големите в света. Американските ВМС твърдят, че само една китайска корабостроителница – например тази на остров Чансин, край източното крайбрежие на Китай – разполага с по-големи производствени мощности, отколкото всички корабостроителници на САЩ, взети заедно (!). Днес китайското военноморско производство включва всичко: от газотурбинни и дизелови двигатели, до корабно въоръжение, електронни системи, подводници, надводни бойни кораби и безпилотни системи. През последните десет години ВМС на КНОА постигнаха много сериозни успехи в изграждането на нови бойни кораби: произведоха осем ескадрени миноносци и завършиха самолетоносачите „Шандун” и „Фудзян”. Последният разполага с електромагнитна катапултна система за излитане на самолети, което позволява осъществяването на по-компактни въздушни операции и прави самолетоносача по-ефективен, в сравнение с предишните китайски модели. Той може да приеме до 70 самолети, включително изтребители и хеликоптери за борба с подводници.

Военноморският фрот на КНОА все още изостава от ВМС на САЩ в няколко области. Китай има повече кораби от САЩ, но неговите са по-малки. Китайците изпитват недостиг на огнева мощ, тъй като техният флот може да носи почти два пъти по-малко ракети от американския си аналог. Освен това Съединените щати произвеждат по-съвършени атомни подводници от Китай. В същото време обаче, китайското корабостроене вероятно ще осигури предимство на страната при продължителна война с Америка, като очакванията са, че разривът ще нараства. Китайските търговски корабостроителници не само засенчват американските, но много от тях се използват не само за гражданско, но и за военно строителство, което означава, че Китай може по-лесно да увеличава военния си корабостроителен потенциал, отколкото САЩ.

Впрочем, китайската военна индустрия вече произвежда и достатъчно сложни бойни самолети. Наистина Съединените щати продължават да разчитат на най-големия и модерен парк от изтребители от пето поколение, включително F-22 и F-35, но Китай бързо ги догонва. Най-голямата му самолетостроителна компания Aviation Industry Corporation of China произвежда почти всички изтребители в страната, както и транспортни и учебни самолети, бомбардировачи, разузнавателни самолети, дронове и хеликоптери. Компанията разполага с огромен брой лаборатории и приложни изследователски центрове, освен това има стотици дъщерни дружества и над сто предприятия в чужбина. През 2023 китайските компании са произвели над 2000 бойни самолети от четвърто и пето поколения, което е над два пъти повече от произведените през 2017 800 броя. Макар че САЩ остават преди тях, произвеждайки през 2023 над 3500 изтребители от четвърто и пето поколения, Китай постепенно ги доближава. Освен това, китайците постоянно увеличават производството на дронове, които използват и в ученията около Тайван. Наскоро China North Industries Group (Norinco) представи нов дрон-камикадзе с далечина на полета 124 мили и крайцерска скорост 90 мили в час.

Освен това, Китай модернизира стратегическия си ракетен арсенал. Страната си е поставила за цел до 2030 да разполага с над 1000 активни ядрени бойни глави, докато през 2019 имаше само 200. През последните години двете основни компании, които произвеждат китайските ракети - China Aerospace Science and Technology Corporation и China Aerospace Science and Industry Corporation, разшириха значително капацитета си и наеха нови работници. Благодарение на нарасналия си потенциал, Китай увеличава своя арсенал от балистични, крилати и свръхзвукови ракети. Само през 2021 китайците са изстреляли повече балистични ракети по време на изпитания или за обучение, отолкото всички други държави по света, взети заедно. Освен това, през 2020, Китай представи първата си свръхзвукова стратегическа крилата ракера DF-17, способна да поразява военни бази и бойни кораби на САЩ и други държави в западната част на Тихия океан. Междувременно Съединените щати продължават да изпитват затруднения в производството на такива ракети: нито един от прототипите, които трябваше да бъдат произведени през 2024, не можа да бъде завършен.

В допълнение към тези бързо нарастващи въздушни и морски възможности, Китай постигна и значителен прогрес в космоса. През 2023 китайците осъществиха 67 изстрелвания на космически апарати, което е най-големият им брой в историята на страната. Китайските ракети-носители, възможностите на глобалната навигационна спътникова система, спътниковата връзка, системите за предупреждаване за ракетно нападение, както и разузнаването, мониторинга и рекогносцировката продължават постоянно да се усъвършенстват. Бързо се развиват и технологиите за противодействие на космическите възможности на противника, включително системите за заглушаване и насочена енертия, както и противоспътниковото въоръжение, с които разполагат китайците. Наскоро Китай изстреля нов спътник Yaogan-41, способен да идентифицира и проследява обекти с размери на автомобил на повърхността на земята, което подлага на риск военноморските, сухопътните и въздушните сили на САЩ в целия Индо-Тихоокеански регион.

Накрая, КНОА разполага с най-многобройните на планетата сухопътни сили. При това те притежават повече бойни танкове и артилерийски оръдия, отколкото армията на САЩ. Китайските компании увеличават производството си на практически всяка категория военна техника: основни и леки танкове, бронетранспортьори, щурмови машини, системи за ПВО и артилерийски системи.

Изоставането на американския военно-промишлен комплекс

Мащабното повишаване на китайската отбранителна способност представлява сериозна заплаха за Съединените щати и техните съюзници и партньори, включително Австралия, Япония, Филипините, Южна Корея и Тайван. Китай разполага с хиляди ракети, някои от които могат да поразят територията на САЩ, а други да ударят американските бази в чужбина, където са разположени американски самолети, летища,  кораби, складове за гориво и боеприпаси, пристанища, командно-контролни обекти и друга инфраструктура. Широкият спектър китайски противокорабни балистични ракети застрашава надводния флот на САЩ, действащ в Южнокитайско и Източнокитайско морета и извън тях. Коментирайки впечатляващите китайски военни възможности, министърът на американските ВВС Франк Кендъл ІІІ открито заяви, че: "Китай се готви за война и най-вече за война със Съединените щати".

При наличието на толкова ясна оценка на заплахата е необяснимо, защо САЩ не мобилизират собствената си военнопромишлена база за да бъдат в крак с времето. Американските военни не разполагат с достатъчно количество боеприпаси и друго оборудване за да водят продължителна война против Китай в Тайванския пролив, Южнокитайското или Източнокитайско море - т.е. във всички зони, където териториалните спорове между Пекин и партньорите и съюзниците на САЩ, като Япония, Филипините и Тайван, могат да прераснат във въоръжена конфронтация. Така например, во време на военните учения, имитиращи конфликт в Тайванския пролив, САЩ обикновено изчерпват запаса си от противокорабни ракети с голям обсег още през първата седмица. А това оръжие ще е от решаващо значение в една реална война, защото може да нанася удари по китайските военноморски сили извън границите на досегаемост на системите за ПВО на Китай. А, особено в равните етапи на евентуалния конфликт, китайската отбрана вероятно няма да позволи на повечето американски самолети да се доближат достатъчно близо за да изстрелят ракетите си с малък обсег.

Истината е, че военно-промишлената база на САЩ страда от недостиг на гъвкавост и възможност за разширяване за да компенсира този и други недостатъци. В Съединените щати продължава да действа остаряла система на договори и покупки, която е много по-подходяща за бавното темпо на мирното време, отколкото за необходимостта от светкавични действия по време на война. Както открито се посочва в едно мащабно изследване на американския Департамент по отбраната от 2009: "реализацията на големите програми в сферата на отбраната продължава да отнема по десет или повече години, при това в крайна сметка не осигурява планираните възможности, а цената често е два или три пъти по-висока от предварително заложената". Друг проблем е уязвимостта на веригите за доставки на отбранителната индустрия. Американските военни компании произвеждат ограничено количество ключови компоненти, като ракетни двигатени на твърдо гориво, процесорни възли, отливки, изковки, сачмени лагери, микроелектроника и самонасочващи се устройства за боеприпаси.

Производството на някои видове оборудване, като двигатели и генератори, изисква продължително време. Ситуацията допълнителна усложнява от факта, че Китай доминира в глобалните вериги за доставки на модерни акумулаторни батерии и държи монопола на световния пазар за няколко вида суровини, използвани в сектора на отбраната, като някои черни и феросплавни метали, цветни метали и индустриални минерали. Ако напрежението се усили или започне война, Китай може да прекъсне достъпа на САЩ до тези материали, затруднявайки американското производство на танкове, очила за нощно виждане и друго военно оборудване.

Последният проблем е свързан с работната сила. Пазарът на труда в САЩ не е в състояние да осигури достатъчно количество работници с необходимите умения за удовлетворяване потребностите на отбранителната индустрия. Този проблем засяга особено остро корабостроителниците, които страдат от недостиг на инженери, електротехници, монтажници и механици. През 2024 американските ВМС обявиха, че първата им фрегата с управляеми ракети клас Constellation ще бъде въведена в експлоатация с най-малко година закъснение, тъй като корабостроителната компания Fincantieri изпитва недостиг от няколкостотин работници, включително заварчици, в корабостроителницата си Marinette Marine в щата Уисконсин. Както е известно, фрегатите играят ключова роля в ударните групи от самолетоносачи, в качеството на съпровождащи кораби, защитаващи морските комуникации.

По същите причини изграждането на версия Block V на бързоходната ударна подводница клас Virginia, коята ще играе решаваща роля при атаките срещу китайските десантни кораби в случай на война, изостава с поне две години от първоначалния график. Някои нови ескадрени миноносци с управляеми ракети, които трябва да подсилят възможностите на американската ПВО, пък изостават от графика с цели три години.

Новият арсенал на демокрацията

Разбира се, отбранителната индустрия на Китай също има проблеми. В основата и са гигантските държавни предприятия със сложни и силно разклонени организационни структури, които ерозират ефективността им и тяхната конкурентоспособност в сферата на иновациите. Освен това, тя страда от сериозна корупция - ще припомня, че в края на 2023 Пекин уволни трима високопоставени чиновници от отбранителната индустрия в хода на чистката, която изглежда бе свързана с корупцията при оценката на подадените оферти. Освен това Китай се бори да преодолее някои слаби места във веригата за доставки, особено по отношение на двигателите, висококачествените чипове, интегралните схеми и производственото оборудване. Съобщението за потъването на китайската атомна подводница в корабостроителницата в Ухан, показва,че китайците тепърва ще трябва да извървят дълъг път за да усъвършенстват производството на някои сложни системи. И макар че китайската армия е голяма и добре снабдена, тя не разполага със сериозен боен опит от времето на китайско-виетнамската война през 1979 насам. Тези проблеми обаче не попречиха на военната индустрия на Китай да изпревари американския си конкурент в редица ключови сфери.

И днес на САЩ се налага да опитат да преодолеят този разрив. Първата стъпка в тази посока е признаването на неотложността на проблема и мащабите на необходимото решение. Евентуална инициатива на новия американски президент за съживяване на базата на отбранителната ни индустрия би могла да постигне това, вземайки пример от такива исторически модели, като Съвета за военно производство, създаден от Франклин Рузвелт, Управлението за отбранителна мобилизация, създадено от Хари Труман и Съвета за подготовка за извънредна мобилизация, създаден от Роналд Рейгън. Вместо да натоварва Департамента по отбраната със задачи, свързани със покупките и производството на въоръжения, новият орган следва да осигури ръководство на високо ниво, да установи приоритетите и да контролира политиката, плановете и процедурите на федералните департаменти, ангажирани с военното производство. Подобна структура би могла да помогне за интеграцията на Съвета за национална сигурност, Административно-бюджетното управление, Държавния департамент и Департамента по търговията, Конгреса, частния сектор и други организации, играещи важна роля за изграждането на индустриалната база в сферата на отбраната.

Освен това Вашингтон ще трябва да отстрани вопиющите недостатъци в сегашната си военно-промишлена система. Департаментът по отбраната, включително военните служби, се нуждаят от по-бърз, гъвкав и по-малко рискован процес на подписване на договорите и осъществяване на покупките. За начало ще му се наложи да съкрати сроковете за плащания по договорите и да помогне на иновационните компании по-бързо да преминат от изготвяне на прототипи към масово производство. Конгресът пък ше трябва да финансира многодишните програми за закупуване на ключови боеприпаси. За да реши проблема с недостига на работна ръка, Пентагонът следва да предложи финансови стимули на компаниите от военната индустрия за повишаване на квалификацията и преподготовка на служителите им. Необходимо е Департаментът по отбраната и Конгресът да инвестират повече средства в средните училища, професионалните училища, университетите и другите учреждения, които подготвят и обучават кадри за военно-промишления комплекс. Паралелно с това САЩ трябва да съживят своя корабостроителен сектор. Връщането на отдавна бездействащите субсидии може да стимулира инвестициите в частните корабостроителници в Америка, да модернизира и разшири отрасъла и да създаде по-ефективна и конкурентоспособна работна сила в тази сфера.

Година преди японското нападение срещу Пърл Харбър, довело до влизането на САЩ във Втората световна война, президентът Рузвелт призовава страната "да изгражда сега и максимално бързо всяка машина, всеки арсенал и всяка фабрика, които са необходими за производството, свързано с отбраната". Бързото превъоръжаване на Китай и продължаващите войни в Украйна и Близкия Изток са признак, че облаците над главите ни се сгъстяват. И, за да бъдат готови за евентуална война, САШ трябва отново да последват съвета на Рузвелт.

* Авторът е президент на департамента по отбрана и сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, анализатор на Foreign Affairs