Преди малко повече от година, през февруари 2023, САЩ публикуваха "пътна карта" за практическата реализация на осъвременената концепция за сдържане на американските геостратегически противници.
Изказванията на редица официални лица, както и решенията, които Вашингтон обяви година по-късно, потвърждават намерението на Съединените щати да постигнат абсолютно превъзходство в космоса с всички произтичащи от това последици.
От сдържане към "конкурентоспособна устойчивост"
По принцип, т.нар. "теория за успеха" е сърцевината на всяка национална стратегия на САЩ, както и своеобразна матрица на начина, по който американските стратези възприемат, анализират и представят случващото се във външнополитическата сфера.
През 2020-те години обаче, ставаме свидетели на своеобразно преформатиране на тази теория, което е свързано с активното възприемане на две доктринални концепции: "обединената концепция за конкурентността" и концепцията за "конкурентоспособната устойчивост".
Както е известно, през целият период на студената война от 1948 до 1991 в САЩ доминираше стратегията за сдържане на СССР, формулирана на първи път от известния американски дипломат Джордж Кенан (1904-2005), който е и един от създателите на плана Маршал, като основен подход за възстановяване на поствоенните западноевропейски икономики при водещата роля на Съединените щати.
В основаната на стратегията на сдържането (във всичките и варианти, включително концепцията за взаимно гарантирано унищожаване) е заложена именно теорията за "успеха", лансирана от Кенан. По време на студената война фундаментални положения на въпросната теория са оценките за характера на военната мош и възможностите на държавите или регионите, способни да създават стратегически значими военни потенциали, гарантиращи им регионален контрол, на фона на неоспоримите (според Кенан) предимства на капиталистическата система. Тоест, Кенан разглежда "успеха" като влияние и доминация на Запада, начело със САЩ, в качеството им на свръхдържава, които могат да бъдат гарантирани чрез установяване на контрол над ключовите региони и конкретни мерки за сигурност. Разпадането на Съветския съюз и възникването на доминирания от Вашингтон еднополюсен свят обаче, промениха отношението на американския елит към сдържането и, вследствие на това, доведоха до изпълването на понятието "успех" с ново стратегическо съдържание.
Както 90-те години на миналия, така и първото десетилетиe на ХХІ век, преминаха под лозунга за разширяването на „световния ред, основан на правила”, лансиран от САЩ в условията на липсата на явна конкуренция на международната сцена и на фона на съпътстващата вълна от икономически проблеми.
Концепцията за сдържането беше ревизирана от гледна точка на оптималното постигане на поставените цели. Акцентът върху мултидомейните операции, киберсигурността и използването на космическото пространства за обезпечаване на военните операции демонстрираха изместването на вниманието от концепциите за "сдържане чрез наказание" (deterrence by punishment) към тази за "сдържане чрез забрана" (deterrence by denial). По-съвременното преосмисляне на сдържането, включително появата на понятието "космическо сдържане", е свързано с цяла плеяда нови стратези и геополитици, интерпретиращи сдържането чрез концепцията за "смесения подход" (mixed deterrence), включващ първоначално "сдържане чрез забрана за достъп" и последващо създаване на възможности за нанасяне на неприемлив по мащабите на свързаните с него вреди за противника удар, в случай че първата фаза се окаже неефективна. Впрочем, разглежда се и вариантът за "защита чрез нападение" (offense dominant) - като възможна, макар и неособено желана опция.
Тази привързаност на САЩ именно към концепцията за "смесеното сдържане" беше потвърдена през януари 2024 и от зам. държавния секретар по отбраната Катлийн Хикс.
Спецификата на съвременните подходи към сдържането е свързана с приeмането на асиметричните принципи на ответни действия и необходимостта да бъде призната новата тристранна конфигурация на ядреното противопоставяне САЩ-Русия-Китай, както и с преоценката на психологията на сдържането с оглед не толкова на "руския манталитет", колкото на "китайския фактор". Показателно е, че сред теоретиците и практиците на изграждането на архитектурата на "космическото сдържане" се усеща определена неудовлетвореност заради неефективността и рисковете от прилагането на доктрината за "интегрираното сдържане" по отношение на космическото пространство. Рисковете се свързват със спецификата на космоса като среда, в която действията и техните последици могат да нанасят неприемливо голяма вреда и на двете конфронтиращи се страни. Необходимостта от формулирането на нова ефективна национална стратегия на САЩ стимулира търсенето на нови смисли и модели на "теорията на успеха". Според съветника по националната сигурност в администрацията на президента Байдън - Джейк Съливан, САЩ са навлезли в третия етап (от 1945 насам) от формирането на националната си стратегия - етап на глобални трансформации и повишени транснационални рискове.
Новата "теория на успеха" - т.е. стратегията на "конкурентоспособна устойчивост" (competitive endurance) беше лансирана от командващия космическите операции на американските Космически сили генерал Брадли Чанс Салцман, който я формулира в концентриран вид през февруари 2023, докато официалното и представяне стана месец по-късно. Тя се зароди като работна версия на обосноваването на мисията, стратегията и принципите на действие на Космическите сили на САЩ още при техния предишен командваш генерал Джон Реймънд, но се появи официално паралелно с новата "Обединена концепция за конкуренцията", представена от Обединения комитет на началник щабовете на американските въоръжени сили (The Joint Concept for Competing, 2023). И двата документа радикално ревизират понятието "успех" и постигането му в стратегическо отношение.
Обединената концепция за конкуренцията
В рамките на Обединената концепция за конкуренцията вниманието се фокусира върху т.нар. "сиви зони", където противопоставянето еволюира в открит конфликт като не се залага на постигането на конкретна победа, а на дългосрочното постъпателно постигане на положителни резултати със съвместните усилия на правителствените организации, частния бизнес и международните партньори. Най-важното обаче е, че се лансира ново разбиране за "сдържането":
На първо място, то вече не се разглежда като политика и стратегия за предотвратяване на глобален конфликт между ядрените държави, а като част от постоянното и дългосрочно противоборство със стратегическите противници на САЩ и като средство за постигане на доминация.
На второ място, основното в рамките на тази интерпретация за прилагане на сдържането е изключително тясното обвързване между сдържането и ефективната паралелна диверсионна активност на всички възможни нива и с всички сили и средства против другата ядрена държава.
На трето място е признаването на необходимостта за използване на въоръжените сили на САЩ и без формално обявяване на война, под егидата на други институции, за решаването на стратегически задачи, свързани с "изтласкването" на американските противници в онези сфери, където очевидното лидерство на Съединените щати ше гарантира и укрепи конкурентното им предимство.
На четвърто място е полагането на усилия за изтощаване на противника на второстепенни за САЩ театри на военни действия, с цел прикриване на американските планове за нанасяне на основния удар, като по този начин той става непредотвратим.
Накрая, откриването на слабите места на противниците на САЩ позволява да им бъде нанесено стратегическо поражение, както и безалтернативно постигане на "успех", т.е.на практика се обосновава правото за нанасяне на превантивен удар.
Значителна трансформация претърпя и т.нар. "ескалационна стълба": вертикалата на ескалация се удължава, на фона на все по-неясните "червени линии" и липсата на предварително обсъждани степени на повишаване на напрежението.
Предложената от Пентагона Обединена концепция за конкуренцията се опитва да интегрира критериите за резултативност (какъвто е "победата" за Департамента по отбраната, "успехът" - за Държавния департамент и "развитието" - за Американската агенция за международно развитие) в обща стратегия, което цели да улесни вземането на ключовите решения.
Очевидно провокационният характер на интрепретацията на сдържането в рамките на Обединената концепция за конкуренцията се потвърждава и от начина, по който информацията за съществуването и беще подадена в публичното пространство – както е известно, това не стана по стандартния начин.
Според повечето американски анализатори, като продукт изключително на военния персонал на Пентагона, документът е илюстрация за разногласията между военните и гражданските експерти в сферата на стратегията, както и за съзнателно преекспонирания му провокационен характер. В същото време, появата в последно време на голям брой почти идентични публикации както на много сериозни автори като почетния председател на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Антъни Кордесман например, така и на редица авторитетни специализирани издания на CSIS, навежда на мисълта, че това вероятно цели да стимулира началото на сериозна дискусия относно промените в интерпретацията на сдържането, тъй като споменатата по-горе трансформация на "ескалационната стълба" може да доведе до много сериозни рискове.
Косвено потвърждение за реалното наличие на подобен подход към сдържането дава не някой друг, а директорът на ЦРУ Уйлям Бърнс, който също се включи в дискусията, апелирайки за приоритетно финансиране на ръководената от него институция с цел осъществяването на "сиви" и "сенчести" операции. Както е известно, в публикуваната си във Foreign Affairs статия, озаглавена "Разузнаването и изкуството на държавното управление" Бърнс директно посочва, че "приоритетите се потвърждават със съответното финансиране".
Теорията за "конкурентоспособната устойчивост"
На свой ред, Стратегията за "конкурентната устойчивост", лансирана от генерал Салцман, се крепи на три основни стълба, или "трите С" (capacity, communication, credibility): мощ/физическа архитектура, комуникации/свързаност и надеждност на системата. Или, по-конкретно, на осъществяването на наблюдение на околоземното пространство в режим 24/7, пълна осведоменост, изключваща каквито и да било изненади в космоси (avoid surprises); блокиране на всякакви действия, насочени против обекти и мисии на американските Космически сили (denying first mover advantage in space); осъществяване на контрадействия срещу противниците при минимално въздействие върху космическата среда за да не бъдат влошени условията за реализацията на собствените, т .е. американските, мисии в космическото пространство с цел мониторинг, разузнаване, идентифициране, определяне на целите и преместване (denying first mover advantage in space).
През миналата 2023, в резултат от одобряването на технологичните решения, включително използването на Космическите сили на САЩ в реални въоръжени конфликти, бяха очертани приоритетите в изграждането на системата за космически мониторинг и разузнаване, а именно: залага се на големия брой разсредоточени спътници и дезинтеграцията на обектите на космическата архитектура с цел да могат да изпълняват функции, позволяващи да бъде дублирано и прикривано истинското предназначение на конкретни елементи на космическата архитектура (proliferation), бързото извеждане в орбита на спътници, които да заменят изчерпалите своя ресурс или извадени от строя (rapid launch), и осъществяване на ремонтни работи в орбита (sattellitе servicing). Тоест, цели се значителното разпространение на елементите на космическата ахитектура с наземно и орбитално базиране и мрежите от спътници, увеличаване на броя на космодрумите и площадките за изстрелване на спътници (space launch ports) както в САЩ, така и в глобален мащаб, а също неутрализацията на условията, препятстващи реализацията на американските планове. Пример за това е предложението на САЩ за налагане първоначално на ограничен мораториум на действията, водещи до появата на т.нар. "космически отпадъци", което след това прерасна в искане за глобален мораториум, т.е. на практика става дума да забрана на определени типове противоспътниково оръжие, чието спазване да се контролира от Европейската космическа агенция и водещите транснационални космически корпорации в Европа. Друг пример е създаването през 2023 на подразделение на американските Космически сили, специализирано в отстраняването на "физически препятствия" в орбита. В същата посока са и мерките за ограничаване възможностите на държавите и регионалните космически алианси да използват такива неамерикански навигационни системи за геолокация като китайската BeiDou или руската ГЛОНАСС например.
Необходимите партньори
Освен всичко друго, технологичните изисквания на космическата архитектура очертават и приоритетните съюзници и партньори на САЩ в космоса, както и формирането на нови алианси под егидата на Вашингтон. Влиянието на американската космическа стратегия е очевидно и при определянето на значимите за САЩ геополитически региони (от ключово значение за което е тяхната важност за изграждането на нова космическа архитектура и инфраструктура) и формирането на нови геополитически алианси на различни нива.
Сред най-значимите примера за тези нови тенденции са:
- Инициативата за комбинираните космически операции (Сombined Space Operations (CSpO) Initiative — Vision 2031, от февруари 2022), която първоначално касаеше държавите членки на разузнавателната общност "Пет очи", плюс Германия и Франция. С решение на Департамента по отбраната от края на декември 2023, тя вече включва и Италия, Япония и Норвегия. Тоест, в момента, в инициативата участват десет държави, като броят им може да нарасне (например, чрез присъединяването на Испания).
- Споразумението за създаването на Обединената групировка от национални граждански спътници в общата разузнавателна мрежа (Allied Persistent Surveillance from Space Initiative — APSS, Aquila), което е подписано от 16 държави от НАТО, плюс новоприсъединилите се към пакта Швеция и Финландия.
- Споразумението за създаване на територията на САЩ, Великобритания и Австралия, в рамките на тристранния квазивоенен алианс АUKUS, на наземна радиолокацианна система за наблюдение на спътниците на геосинхронна орбита, което позволява осъществяването на глобален мониторинг в режим 24/7 на околоземното и окололунно пространства, както и на далечния космос (Trilateral Deep Space Advanced Radar — DARC).
Важна форма на приноса на партньорите в изграждането на космическата архитектура е възможността за постигане на споразумения за използването на инфраструктурни обекти от космическия сектор в рамките на двустранните договори за сътрудничество в областта на космическата безопасност (space security cooperation), например с Япония (спътниците QZSS) и Норвегия (първата континентална площадка за изстрелване на спътници в Европа).
Съюзниците от НАТО и партньорите от Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР) несъмнено се ползват с приоритет в усилията на САЩ за укрепване и разширяване на глобалната многопластова американска космическа архитектура, но в никакъв случай не са единствените. Вашингтон работи активно за привличането към своята космическа стратегия на държавите от Африка и Южна Америка, включително някои членове на групата БРИКС и особено на БРИКС+. Това става чрез подписване на двустранни споразумения, както и в рамките на регионалните космически алианси. За целта, в състава на американските Космически сили беше създаден длъжността регионален координатор (съветник) по космическите въпроси. С такъв регионален съветник разполага и Южна Корея, същото възнамерява да направи и Япония. Планира се бъдещата мрежа от регионални съветници под егидата на Космическите сили на САЩ да функционира под формата на "глобални сили за сътрудничество в сферата на сигурността" (Regional Space Advisor's Security Cooperation Worldforce). Тоест, космосът и геополитиката вече тясно се преплитат както на орбита, така и на земята.
Практическите действия
Ако стратегията на сдържането се основава на концепцията за страха от унишожаване, стратегията за "конкурентоспособната устойчивост" се гради върху концептуалната обвързаност "уязвимост/неуязвимост". В момента наблюдаваме началната фаза са практическата реализация на тази концепция - фазата на уязвимостта. Очакванията обаче са, че до 2030, мониторингът на далечния космос и, съответно, на ниски и средни околоземни и окололунни орбити ще започне да се осъществява в режим 24/7. Неслучайно във Вашингтон определят именно 2030 като краен срок за приключване на изграждането и началото на оперативното управление на всички съставни елементи на архитектурата за сигурност на САЩ в космоса. Още днес обаче, в хода на инсталирането на новите елементи, се тестват техниката и оперативните планове за управление на интегрираните системи и платформи. С цел по-бързото осъществяване на този процес, в рамките на американските Космически сили беше създадено ново командване за перспективните разработки (Space Futures Command).
Тук е мястото да обърна внимание, че независимо от първоначално обявените цели и мотиви на операцията "Страж на просперитета", която САЩ и съюзниците им осъществяват срещу йеменските "хути" в Червено море, тя би трябвало да се разглежда и в контекста на следните факти:
- Създаването, през декември 2023, на регионалното командване на Космическите сили на САЩ за Европа и Африка (USSPACEFOR-EURAF), което засега е обединено, но в бъдеще ще се раздели на две зони на отговорност (европейска и африканска);
- Направеното през ноември 2023 признание на министъра на ВВС и Космическите сили на САЩ Франк Кендъл, ча най-слабо отработени засега са връзките между управлението на командването, целеполагането и разузнаването, както и връзките между подразделенията на Космическите сили и ВМС (подводният флот);
- Призивът на командващия Космическите сили генерал Брадли Ченс Салцман към съюзниците в "космическите коалиции" , да се подготвят за реални действия;
- Използването на опита в сферата на управление на комбинирани интегрирани пилотирани и роботизирани безпилотни подразделения (и, в частност, този на TaskForce59 на американските ВМС).
В тази връзка, ще напомня, че по време на симпозиума на Асоциацията на ВВС и Космическите сили на САЩ през февруари 2024 министър Франк Кендъл обяви, че занапред Космическите сили на САЩ ще провеждат редовни военни учения.
Истината е, че целта за постигане на превъзходство в космоса е тясно свързана със запазването на американското превъзходство на сушата, по море, в киберпространството, във военната сфера, като цяло, в икономиката и т.н.
В появилата се през 2024 Бяла книга за "конкурентоспособната устойчивост", в концентриран вид са формулирани постулатите на новата идеология на Космическите сили на САЩ, след продължилите цяла година детайлни обсъждания на въпроса сред професионалните експерти и политиците. Признавайки възможността за радикални промени в подходите в резултат от техническите иновации, използвани при реализацията на така очертаните планове, авторите на концепцията за "конкурентоспособната устойчивост" призовават тя да не се разглежда като завършена доктрина, а по-скоро като отправна теоретична точка, обосноваваща глобалната роля на САЩ.
Индустриалната стратегия
Междувременно, високата финансова, технологична и ресурсна цена за реализацията на така очертаните планове, наред с наличието на определен суровинен и кадров дефицити, както и желанието проектът за "конкурентоспособна устойчивост" да бъде реализиран в максимално кратки срокове, принудиха правителството на САЩ да разшири кръга на участниците в изграждането на инфраструктурата на американските Космически сили, сред които са традиционните компании от националния военно-промишлен комплекс, чрез активното привличане на малкия и среден частен бизнес, стартъпите от комерсиалния сектор, както и международни партньори.
Напоследък в САЩ се появиха коментари, че американският военно-промишлен комплекс не е в състояние да реализира т.нар. "Инициатива за стратегическа отбрана 2.0" (Инициативата за стратегическа отбрана 1.0, известна и като "Звездни войни", беше лансирана от президента Рейгън през 1983) без помощта на американските съюзници и партньори. Сред публичните признания за недостатъчния потенциал на САЩ за реализацията на тези планове е статията на Кристофър Томас и Сара Крепс публикувана през януари във Foreign Affairs под заглавие "Америка не може сама да победи в технологичната надпревара", както и приемането на първата в историята на Департамента по отбраната Национална стратегия за отбранителната индустрия (National Defense Industrial Strategy - NDIS) през февруари 2024, в която се използват такива понятия като "икономическо сдържане" и "индустриално сдържане".
За постигането на посочените цели, през последните десетина месеца беше въведен нов опростен механизъм за финансиране и апробиране на експерименталните военни програми, освен това бяха ограничени изискванията за секретност, с цел привличането на повече компании от гражданския сектор.
Сериозен стимул за участие на тези компании са обещанията за ангажирането им в проектите за развитие на космическата икономика - създаване на нови спътници, изстрелването им и тяхната поддръжка, а също промишления добив на полезни изкопаеми и преработката им в космоса. Наред с Пентагона, в реализацията на тези планове са ангажирани министерствата на търговията и транспорта, Държавният департамент и Американската агенция за международно развитие. В сегашната епоха на космическа индустриална и технологична революция САЩ очевидно се виждат като безспорни лидери в производствения сектор на космическата икономика. В тази връзка, в края на 2023 и началото на 2024, бяха стартирани програми за дългосрочно и краткосрочно развитие на космическия сектор. При това, в тях са заложени не само параметрите на сътрудничеството с партньорите на САЩ, но и условията и механизмите на ограничителните мерки на санкционните режими в сферите на технологиите, иновационните материали, веригите за доставка на продукция на индустриалното производство и суровини, които ще се прилагат по отношение на "неприятелските държави". Тоест, на практика, се прави опит за прокарване на ясна разграничително линия в космическия сектор, където досега беше налице известна мобилност на участниците в международните проекти. Епохата на глобално сътрудничество в космоса приключва с опити за налагане на блоков подход към колонизацията на космическото пространство под контрола на американските Космически сили, чиято мисия е "да гарантират излизането в космоса, връщането на Земята и функционирането в космоса" (както се посочва в споменатата Бяла книга.) Тоест, "конкурентоспособната устойчивост" е новата "теория на успеха" за Космическите сили на САЩ. Що се отнася до другите държави, според американските стратези, тяхното участие в новата космическа икономика е възможно единствено чрез присъединяването им към американския технологичен проект.
На практика, концепцията за "конкурентоспособната устойчивост" представлява опит за теоретично обосновка на силовия елемент в усвояването на космическото пространство. Тя би следвало да се разглежда не само като своеобразен нов "проект Манхатън" (т.е. проектът за създаване на първите ядрени оръжия от САЩ в периода 1942-1946, с участитето на Великобритания и Канада - б.р.), но и като военно-икономически аспект на усилията за създаване на нов глобален модел. От друга страна обаче, това би било възможно само при легализирането на нови норми на международното космическо право, допускащи подобна доминация.
Правните аспекти на концепцията за "конкурентната устойчивост"
Ето защо налагането на нови юридически норми на международното космическо право се превръща в изключително остра битка за създаване на нов глобален космически правов ред. Реализацията на тези планове е свързана с установяването на нови регламенти/правила по отношение използването на космическото пространство. Първите стъпки към преформатиране на международното космическо право, предприети още по времето на президента Обама, а след това и на Тръмп, бяха насочени към "приватизирането" на космическото пространство, легализация на правото на собственост и гарантиране на юридическите права на частните компании в космическия отрасъл. Така, в края на 2023 зачестиха опитите за формулиране на критерии за ефективността на космическата икономика, показателно е обаче, че дори в подготвените от САЩ и ЕС доклади по темата се признава липсата на достатъчно коректна статистика. Въпреки това, в момента на дневен ред е именно създаването на нови стандарти за индустриалното усвояване на космическото пространство и най-вече околоземното и окололунното, а също на Луната и астероидите, както и на стандарти за промишленото производство, добива и преработката на изкопаеми и транспортирането им обратно на Земята. При това тези нови нормативи следва да бъдат изготвени до 2030, когато трябва да приключи последната фаза от разгръщането на глобалната космическа система на САЩ и да стартира промищленото производство на окололунна орбита.
Ще припомня, че още през 2021 държавният секретар по отбраната Лойд Остин обеща мерки за преодоляване на "хаоса в областта на космическото право" от гледна точка на интересите на Пентагона. В момента (т.е. през 2023-2024) се очертават следните основни направления, в които са концентрирани усилията за налагане на нови правни норми: стандартизация на моделите/конструкциите, разположени на ниски и средни орбити; гарантиране безопасността на придвижване в космоса; подобряване "състоянието на оспорваната среда" (т.е. на космоса).
Очаква се през втората половина на 2024 да бъде приета Харта за регулиране на премахването на орбиталните космически отпадъци, като продължение на едностранният мораториум на САЩ през 2022. Логично е, че предвид рязкото нарастване на броя на участниците в космическите полети и реализацията на промишлени проекти в космоса, въпросите за правното урегулиране на космическата активност ще придобият първостепенно значение, включително такива въпроси, като квотното разпределение на местата на орбита, допуска до изстрелване на спътници, разпределението на радиочестотите и т.н. И тъй като международното космическо право е все по-пряко свързано с усилията за отстояване на националните интереси на отделните държави, механизмът за приемане на новите норми и механизмът за принуждаване към присъединяване, се оказват не по-малко важни от самите норми.
Ефектът на влиянието
И така, в момента новата американска "теория на успеха" представлява концепция в развитие. Формулата на "успеха" диктува нови изисквания към системите и методите на управление, образование и подготовка на кадри. Тази стратегия на "успеха" вече се ползва с подкрепата на двете големи партии в САЩ, т.е. независимо от изхода на президентските избори през 2024, тя вероятно ще се прилага комплексно и дългосрочно. Нещо повече, всеки от възможните победители (Джо Байдън или Доналд Тръмп) ще съсредоточи вниманието си върху приемствеността в подходите към "конкурентоспособната устойчивост”. На свой ред, макар че е свързана със сериозни интелектуални търсения относно практическото прилагане на концепцията за сдържането в новите технологични реалности, обединената концепция за конкуренцията, на практика, е отговор (макар и не най-добрият) на конкретната външнополитическа ситуация и опит за концептуална обосновка на воденето на прокси война срещу ядрена държава на нейна територия или в близост до границите и. Що се отнася до логиката на "пакетните презентации", тя е сходна с предложенията на администрацията на Байдън за предоставяне на финансова помощ на Израел и Украйна, сдържането на Китай и укрепването на южните граници на САЩ. По аналогичен начин обвързването на Обединената концепция за конкуренцията и стратегията на "конкурентоспособната устойчивост" има изкуствен характер и най-вероятно ще се окаже временна, тъй като на практика би могла (най-малкото) да постави под въпрос способността да бъде реализиран модел на развитие, целяш лидерството на САЩ в космическата икономика.
Всъщност, дори и беглият анализ на двете концепции: на Обединената концепция за конкуренцията и на тази за "конкурентоспобната устойчивост”, налага следните изводи.
На първо място, че реанимирането на ефективното сдържане без формулирането на нови смисли и механизми на "космическото сдържане" вероятно ще се окаже непродуктивно.
На второ място, разрешаването на каквито и да било конфликти, дори с косвеното участие на САЩ, е невъзможно без да се отчита потенциалът и възможностите на американските Космически сили. Очевидно е, че всяко, дори и косвено, участие на Съединените щати в конфликти с всякаква интензивност и независимо от формата им, не може да се разглежда без да се вземе предвид Обединената концепция за конкуренцията и концепцията на "конкурентоспособната устойчивост".
На трето място, реализацията на американските планове за изграждане на архитектура на глобална космическа система за сигурност е възможна само с участието на съюзниците и партньорите на САЩ и приемането от останалите на правните нормативи, предлагани от Америка за икономиката на космоса. Тоест, този модел е възможен само при наличие на съгласие от страна на международната общност да се ангажира с изграждането на космическата икономика като своеобразна финансово-административна пирамида, на чиито връх ще бъдат Съединените щати, което е в очевиден разрез със съвременните тенденции към формиране на многополюсен свят.
Ескалирането на конфронтацията в космоса
През февруари 2024, коментирайки твърденията, че Русия може би се готви да разположи ядрено оръжие на околоземна орбита, председателят на Палатата представителите (долната камара на американския Конгрес) Майк Джонсън съобши, че "вече работим по този проблем с представители на другите власти", а членът на комисията по разузнаването на Палатата Джим Хаймс подчерта, че това е "опасно предупреждение". Впрочем, месец по-рано заместник държавният секретар по отбраната на САЩ Катлийн Хикс заяви в речта си пред американското Космическо командване, че "и Русия, и Китай развиват военните си доктрини, включвайки в тях и космоса. И двете страни разполагат там средства, които могат да бъдат използвани против GPS и други жизненоважни космически системи, освен това виждаме, че осъществяват операции против нас и нашите съюзници и партньори с цел да ерозират предимството ни в космоса".
В отговор руският зам. външен министър Сергей Рябков не само отрече страната му да има подобни намерения, но и обвини Вашингтон, че се занимава със "злонамерена пропаганда, приписвайки на Русия действия и намерения, които по-скоро са негови, собствени".
Действително, според повечето експерти, именно САЩ играят водещата роля в процеса на постепенна милитаризация на космическото пространство, а обвиненията срещу Русия и Китай просто прикриват този факт. В момента Съединените щати (Пентагонът и частните американски компании) разполагат с най-голям брой космически спътници като постоянно извеждат на орбита нови. По данни на британската консултантска компания Pixalytics, класацията на десеттте държави, разполагащи с най-много космически спътници, изглежда по следния начин. Първи са САЩ с 4511 спътника, следвани от Китай - с 586, Великобритания - с 561, Русия - със 177, Индия - с 62, Канада - с 56, Германия - с 48, Люксембург - с 45, Аржентина - с 38 и Израел - с 27 спътника. Тези данни обаче не отразяват точно реалната ситуация. Ще припомня например, че само компанията на Илън Мъск разполага с 4491 спътника Starlink на ниска орбита, като се планира през следващите години броят им да нарасне до четиридесет хиляди. При това, те също работят за военните нужди на САЩ. Както е известно, Пентагонът подписа с компанията на Мъск договор за предоставяне на данни от спътниците, включително за нуждите на украинската армия. Твърди се, че в момента в Украйна има над 42 хиляди терминала на Starlink. Не бива да се изключва, че именно възможността руснаците да използват средства за радиоелектронна борба срещу тези спътникови системи е станала повод за споменатите по-горе обвинения в Конгреса на САЩ. Според вицеадмирала от американските военноморски сили Брайън Браун, "Китай внимателно е анализирал тактиката на САЩ и се опитва да противодейства на американските космически технологии. Съединените щати продължават да разполагат с най-големия глобален космически оперативен потенциал. Но, както показват сценариите за развитие на събитията до 2026, използването на космическото пространство на регионално ниво от страна на Китай с цел да повиши информираността си при евентуални бойни действия, срив на системите за командване и управление на САЩ и нанасяне на удари по техните сили, бързо се подобрява, също както и способността на китайците да ерозират и влошават качеството на американските космически операции с помощта на различни средства с наземно и космическо базиране. Съединените щати все още разполагат с известни възможности да противостоят на нарастващия китайски космически потенциал, но това ще бъде тежка битка".
Новите доктрини, стратегии и методи
Ето защо в Пентагона усилено се разработват съответните доктрини, стратегии и методи за обучение, като паралелно се осъществяват и редица експерименти и учения. Така, през август 2023, Космическите войски на САЩ (USSF) публикуваха доктрината си за осъществяване на операции в космическото пространство - Space Doctrine Publication 3–0, Operations. Всъщност, това е първият основополагащ план за действия на Космическите сили, който дефинира достатъчно ясно границите на конкретните им задачи, в рамките на "настъпателните" и "отбранителни" космически операции, като в същото време предлага сравнително нова концепция за "мобилността и логистиката" в космоса. В тази връзка, американските медии обръщат вниманиe на факта, че вместо да се стреми към пряка съгласуваност с доктрината за обединените космически операции, новата доктрина на Космическите сили се концентрира най-вече върху съпоставката между космическата активност и 12-те принципа за военните операции, като цяло, което е подробно описано в публикуваната през юни 2022 доктрина JP 3-0 - Joint Campaigns and Operations (Обединени кампани и операции JP 3.0), базирана на появилия се през януари с.г. документ Space Doctrine Note, Operations, изготвен от STARCOM (Space Training and Readiness Command) - командването, отговорящо за подготовката на личния състав на USSF. Както вече споменах, в този документ са посочени и международните специализирани партньорства на САЩ, включително Разузнавателният алианс "Пет очи", в който участват Съединените щати, Австралия, Великобритания, Канада и Нова Зеландия , НАТО, алиансът между САЩ и Япония, алиансът между САЩ и Южна Корея, както и меморандумите за взаимно разбирателство в сферата на адаптивните космически възможности с Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Германия, Норвегия, Испания и Швеция. Новата пълноценна доктрина обаче е концентрирана най-вече върху военната мощ на САЩ, която те са готови да използват в космическото пространство. В нея, в частност, се посочва, че: "Проекцията на военна сила, включително на космическа военна сила, включва настъпателна и отбранителна военна мощ ("огън и защита") в космическата сфера, от нея или в близост до нея (в това число и водене на навигационна война). В хода на настъпателните космически операции, противникът следва да бъде атакуван в космоса, от космоса или около космоса. Тези операции целят да нанесат на противника сериозна вреда и да го принудят да промени поведението си, а САШ да си гарантират изгодни позиции или да лишат противниковите въоръжени сили от свобода на действие. Отбранителните космически операции пък, са насочени към отразяване или разгром на атаките на противника в космическата сфера, от нея или по посока на нея. Тези операции целят поддържане на статуквото, възвръщане на инициативата, лишаване на противника от изгодна позиция или зашита на свободата на действие на американските съюзници. Различието между настъпателните и отбранителни операции в космоса обаче невинаги е достатъчно ясно. Затова в доктрината се подчертава, че всички бойни операции „следва да включват елементи на нападение и защита, обединени в съгласувани действия за постигане на желаните ефекти". Освен това, документът съдържа първата официална дефиниция на понятието "космическа мобилност и логистика" - т.е. на специфичния за космическите сили подход към онова, което при другите родове войски се определя като "маньовър". В тази връзка, в доктрината се посочва, че: "Космическата мобилност и логистиата (SAML) гарантират устойчивостта на обединените космически операции, посредством осъществяване на превози в космоса, спътникови операции, възстановяване на силите, поддържане на персонала, ангажиран в космическите операции, и пилотираните полети в космоса... Мобилността (придвижване и маневриране) включва транспортирането на космическите апарати след изстрелването им между орбитите и вътре в орбитите, и разширено маневриране с цел повишаване на ефективността на мисията или пък маневриране, свързано с възстановяването на влошените експлоатационни характеристики на космическите апарати или загубата и, както и действия след като срокът на функционирането им е изтекъл. Тоест, в бъдеще "орбиталната логистика" може да включва обслужването на космическите апарати, тяхната утилизация, премахване на космическите отпадъци (т.е. носещите се в космоса отломки от спътници и т.н.), възстановяване силите на личния състав, осигуряване на всичко необходимо за участниците в космическите операции, дозареждане и инсталиране на различни компоненти в космоса". Тук е мястото да напомня, че през миналата 2023 в американския бюджет бяха отделени 24,5 млрд. долара за финансиране на Космическите войски на САЩ, което говори за наличие на сериозен интерес към изброеното по-горе. Освен това, в новата доктрина многократно се изтъква необходимостта да се противодейства на антиспътниковите системи на Русия и Китай.
Всичко, казано по-горе, се вписва в тезата за ескалиращото съперничество в космоса между Вашингтон, Москва и Пекин, което обаче все още не е прераснало във въоръжен конфликт, макар че както изглежда върви точно натам.
Срещу кого е насочена активността на Космическите сили
Както заяви през август 2023 зам. командващия на USSF, отговарящ за разузнаването, генерал Гретъри Ганьон, в момента 50% от активността на Космическите сили е свързана с Китай, 25% - с Русия и 25% - с останалия свят или с бизнес сектора. Според него, днес в USSF са ангажирани над 1500 експерти в сферата на космическото разузнаване. Своеобразен "стълб" на разузнавателните операции на Космическите сили е Националният център за космическо разузнаване (NSIC), известен и като Delta 18, който беше създаден през юни 2022 във военновъздушната база "Райт Патерсън", в Дейтън (щат Охайо).
Що се отнася до самите военни действия, в доктрината се посочва, че "космическите операции, извършвани в условия на въоръжен конфликт, включват всички видове активност, осъществявани в рамките на сътрудничеството и конкуренцията, ако това е възможно. Освен това, въоръженият конфликт може да има както обратими, така и необратими последици за защитата на САЩ, космическите възможности на техните съюзници и партньори (отбранителни космически операции), както и лишаване на противниците им от свобода на действие в космоса, от космоса и с помощта на космоса (настъпателни космически операции). По време на война, Космическите сили са интегрална част от обединените въоръжени сили, осъществяващи военни операции във всички сфери (по суша, въздух, вода и в космоса). Военно-космическата мощ може да позволи на обединените сили извършването на едновременна и бърза атака срещу ключови възли и сили на противника, чиито ефект да потисне способността му да се адаптира или възстановява".
Тук следва да отбележа редица понятия, които хвърлят яснота относно целите и задачата на доктрината. "Осведомеността в космическата сфера" (ОКС), представлява свооевременно и приложимо към реалните военни действия разбиране за оперативната обстановка, позволяващо на въоръжените сили да планират, интегрират, изпълняват и оценяват космическите операции. Тя включва познания за системите и действията на потенциалния противник, както и разбиране за неговите намерения или пък за вероятната му реакция на едно или друго събитие. Тоест, ОКС допринася за гарантиране на сигурността и икономическото развитие на САЩ, техните съюзници и партньори. ОКС се базира на уникално подможество, включващо разузнаване, рекогносцировка и наблюдение, свързано с мониторинга на бързо променящата се ситуация и механизма за обмен на данни, които осигуряват на операторите и хората, които вземат решенията, своевременна информация относно всички фактори (включително политиката и стратегията) и действащи лица (приятелски, враждебно или неутрално настроени), влияещи реално или потенциално върху космическите операции"
Така, Космическите войски на САЩ помагат на Украйна например, да събира данни за позициите на руските части, както и да следи за всички дейстствия и движения вътре в Русия (както и в други държави). И тъй като в доктрината изрично се изтъква значението на политическите фактори, както и на приятелските и или трети страни, на практика тя обосновава правото на САЩ постоянно да шпионират всички, без изключение, както и да използват "мерки за въздействие" върху тях, ако сметнат това за необходимо.
По сходен начин могат да бъдат "дешифрирани" и редица други понятия, очевидно заимствани от по-ранни американски стратегически документи. Сред тях са "орбиталната война" (изискваща познаване на маневрирането на орбита) или пък настъпателните и отбранителни военни действия с цел гарантиране на свободния достъп до домейна. Както и стремежът да се гарантира, че космическите сили на САЩ и съюзниците им ще бъдат в състояние да продължат да обезпечават боеспособността на обединените сили, лишавайки противника от това предимство. Или "космическата електромагнитна война" - т.е. познаване на спектъра, маневриране в рамките на спектъра и осъществяване на некинетични атаки в пределите на спектъра, с цел да се попречи на противника да използва жизненоважните за него комуникационни канали. Способността да бъде манипулиран физическият достъп до тези канали и осведомеността за това, как те могат да помогнат на противника да получи предимство. Управлението на космическите сражения . т.е. умение да се ориентираш в космическата сфера и да вземаш рещения за пресичане на достъпа на противника и, в крайна сметка, за гарантиране на защитата и успешното изпълнение на мисията. Или пък способността да разкриваш враждебните действия и обекти, да определяш целите и да насочващ действията в отговор на променяшата се среда от заплахи.
Изобилието от подобни термини и понятия илюстрира милитаристкото мислене на създателите на тези доктрини и документи, както впрочем и на военно-политическия елит на САЩ, като цяло.
Милитаризацията на космоса
На практика, през следващите години Космическите войски на САЩ възнамеряват да се ангажират с активната милитаризация на космоса. Както се посочва в публикувания през юли 2023 оперативен документ, озаглавен Space Order of Battle, основната цел на Космическите сили е "разпространението" - т.е. изпращането на повече спътници на по-толям брой орбити. Тоест, вместо няколко "потенциални мишени на китайците и руснаците", Космическите сили на САЩ възнамеряват да разположат на орбита цяла мрежа от спътникови ядра, включваща стотици, ако не и хиляди спътници, което прави задачата за унищожаването на подобна групировка изключително трудна, ако въобще е възможна. За реализацията на тази цел, американската Агенция за космическо развитие (SDA) предлага създаването на т.нар. "Разширена военна космическа архитектура" (Proliferated Warfighter Space Architecture - PWSA)". Разполагайки стотици спътници на ниска околоземна орбита, SDA се стреми до края на настоящото десетилетие да увеличи поне между четири и шест пъти броя на спътниците на Космическите войски. През април 2023 Агенцията изстреля първия от 28-те спътници, планирани в рамките на т.нар. "нулев транш", докато "първиятн транш", който стартира през настоящата 2024, включва извеждане на орбита на още 150 спътника. В рамките на "втория транш", който ще стартира през 2026, пък се предвижда изстрелването на над 250 спътника. На свой ред, Командването на Космические сили разработва устойчива система за предупреждаване за евентуално ракетно нападение/или за проследяване на ракети, разположена на средна околоземна орбита, която ще включва най-малко 36 спътника.
В тази връзка, отново ще спомена и концепцията за „конкурентната устойчивост, лансирана през март 2023 от началника на управлението за космически операции на американските космически сили генерал Чанс Салцман. Според него, „целта на тази теория на успеха е да повишим максимално способността си да предотвратяваме разпространението на евентуална криза или конфликт в космоса и, при нужда, да позволим на обединените сили да постигнат превъзходство в космоса, като паралелно с това гарантираме сигурността и дългосрочната устойчивост на космическата сфера”. В основата и са заложени три принципа: готовност към всякакви неочаквани развития, т.е. САЩ следва да разполагат с всеобхватно разбиране и възможности да откриват и парират всякакви промени в оперативната ситуацията, които могат да застрашат космическото им превъзходство; да променят баланса в космоса за да направят евентуалните атаки срещу американски спътници прекалено трудни и обречени на провал, отказвайки противника от желание да предприеме подобни действия; да имат възможност да осъществяват кампании против действията на противниците на САЩ в космоса, за да не им позволят да използват космически системи за атаки срещу американските въоръжени сили. В тази връзка, Салцман посочва, че „Космическите сили следва да гарантират запазване на предимството на САЩ, осъществявайки конкурентни кампании, които да откажат съперниците им от ескалация на разрушителната военна активност в космоса”. Много е съмнително обаче, че останалите държави, срещу които Вашингтон трупа сили, включително и в космоса, и открито ги определя като заплаха, ще гледат спокойно на нарастващия американски потенциал и няма да увеличат своя, собствен. Показателно е и, че по отношение на космоса, САЩ открито говорят за режим на разпространение, докато по отношение на ядрените оръжия настояват за режим на неразпространение.
Да видим, какво всъщност се случва на практика. През май 2023 Командването на американските Космически сили проведе вторите си учения за радиоелектронна борба Black Skies и заяви, че ще проведе още едно през есента, освен това стана ясно, че през 2024 ще бъдат проведени учения за орбитална война Red Skies, както и за кибервойна Blue Skies. Ще припомня, че първите учения Black Skies бяха проведени през септември 2020, а в последните до момента участваха различни системи, както и 42 имитирани цели, разположени в пространството между Калифорния и Колорадо, като всяка от тях беше изстрелвана от посочена предварително точка на височина 22 хиляди мили над земната повърхност. Ученията позволиха на личния състав на Космическите сили да усъвършенстват тактиката си за водене на бойни действия, техниката и необходимите процедури. През декември 2023 пък бяха проведени първите в историята учения Red Skies, целящи отработване на реакцията против атаки на хипотетичен противник срещу американски обекти с космическо базиране. Според командването на Космическите сили, ученията Red Skies вече ще се провеждат всяка година за да бъдат усъвършенствани уменията на личния състав да води „орбитална война”. В коментар по този повод, зам. командващият генерал Тед Мур подчертава, че "реалистичното моделиране ни позволява да усъвършенстваме тактическите си навици и мислене с цел да гарантираме своето космическо превъзходство". Първите учения се осъществяваха само чрез симулатори, но Пентагонът планира да включи в следващите и истински спътници. Междувременно, през август 2023, Изследователският център на американското разузнаване IARPA (пряко подчинен на офиса на директора на националното разузнаване на САЩ) стартира програмата SINTRA, чиято официална цел е откриването, проследяването и обозначаването на миниатюрни космически отпадъци. На практика обаче, става дума за нова методология за разузнаване в космическото пространство. Ще припомня, че през миналата 2023 американски хакери "пробиха" защитата на спътник на САЩ, като това беше осъществено под контрола на правителството, в рамките на конференцията Def Con, с цел да се открият слабите и места. Тоест, може да се очаква, че в бъдеще наети от Пентагона хакери ще бъдат използвани за пробиване защитата на чужди спътници. Както е известно, през декември 2023, след няколко отлагания, секретният орбитален безпилотен апарат на Космическите сили Х-37В осъществи седмата си мисия в космоса. И макар че не бяха съобщени подробности, командването на Космическите войски обяви, че някои изпитания ще включват "работа в нови орбитални режими, експерименти с технологиите за информация за космическата сфера и изследване на въздействието на радиацията върху космическите апарати на NASA". Важно е да се отбележи, че последното изстрелване на Х-37В беше осъществено с помощта на свърхмощната ракета-носител Falcon Heavy на компанията SpaceX, която е в състояние да изведе апарата на по-висока орбита, отколкото предишните носители (например ракетата Atlas V на United Launch Alliance).
В момента Космическите войски уточняват детайлите на планирания от тях преход към използване на "бойни ескадрили" в космоса. По данни на Агенцията за противоракетна отбрана на САЩ (MDA), през второто тримесечие на 2024 се планира изстрелване на нови спътници в рамките на мисията за национална сигурност USSF-124. Става дума за шест спътника за проследяване на свръхзвукови ракети, като четири от тях са произведени от компанията L3Harris за Агенцията за космическо развитие, а другите два (произведени от L3Harris и Northrop Grumman) са част от програмата на MDA за проследяване на свръхзвукови и балистични ракети. Целта е изграждане на глобална мрежа от космическа датчици, гарантиращи защита от "руските и китайските свърхзвукови и балистични ракети". Предвид факта, че самите САЩ също разработват свръхзвуково въоръжение, подобна оръжейна надпревара, както и опитите за използване на околоземната орбита за военни цели със сигурност ще провокират по-нататъшна ескалация на конфронтацията в космоса.
* Българско геополитическо дружество
