Западът между компромиса и войната

Именно поради това Близкият Изток традиционно привлича интересите на всички ключови световни играчи,  съперничещи си за влияние в региона, включително и в момента, което е изключително опасно и може да има непредсказуеми последици. Въпреки това обаче, именно Украйна си остава онази "гореща точка", където най-лесно и бързо би могъл да се осъществи фатален директен сблъсък между САЩ, като лидер на Запада, от една страна, и Русия - от друга.

Без значение, дали на Запад са склонни да го признаят или не, Русия се ползва, като минимум, с дискретната подкрепа на повечето държави от т.нар. Глобален Юг. Те, разбира се, са наясно, че от (не)успеха на руснаците във войната с Украйна зависят и собствените им претенции за самостоятелна роля в света, излизайки от сянката на многовековната пълна доминация на Запада. За водещите западни държави именно в това е и основният проблем на войната в Украйна, а не какви ще са бъдещите граници на тази държава или, дали тя ще стане член на Европейския съюз или НАТО. По отношение на украинския конфликт (който назряваше от десетилетия и експертите бяха наясно, че е неминуем) Съединените щати биха се задоволили само или с пълното поражение на Русия (идеалният вариант) или с дългосрочното изтощаване на силите и, което не би и позволило да участва в осъществяващата се в момента трансформация на света и да влияе върху текущите процеси. В крайна сметка, подобна Русия би се превърнала в неособено значима от (гео)политическа гледна точка държава, намираща се някъде "на края на света".

Ако съдим по сегашната ситуация на фронта в Украйна и състоянието на руската икономика, която съумя да устои на натиска на невижданите западни санкции, би следвало да очакваме, че въоръженият конфликт може да приключи доста по-рано и далеч не с очаквания от Запада резултат. Което поражда нарастваща тревога, чието отражение е и все по-агресивната реторика, каквато довчера трудно можехме да си представим (на това ще се спра по-долу).

Пътят към неизбежния катаклизъм

Все по-често споменаваната напоследък хипотетична война между Запада и Русия би означавала епохален конфликт, който - ако бъде допуснат - автоматично ще прерасне в трета световна война. Защото, дори да се развива предимно в Европа, подобен сблъсък ще разори глобалната икономика, прекъсваайки всички най-важни вериги на доставки и със сигурност ще доведе до обедняване и дестабилизация на "останалия свят", който в крайна сметка също ще бъде въвлечен в тази война.

А най-лошото, за което предупреждават мнозина експерти в сферата на ядрената проблематика и най-разрушителните видове въоръжения, създадени от човечеството, третата световна война между Русия и Северноатлантическия алианс много бързо би ескалирала в ядрена, за което говори и елементарната логика. Никой от играчите няма право да загуби в подобна война, защото това не само би го отхвърлило с десетилетия назад в неговото развитие, но и би променило демографската и политическата карта, включително границите на държавите, загубили в този конфликт. С други думи, решавайки да участват в хипотетичната трета световна война, всички най-важни държави ще бъдат принудени да вървят до край, сражавайки си не на живот, а на смърт, защото залогът в нея ще е собственото им оцеляване. И тъй като тези държави разполагат с ядрено оръжие, няма съмнение, че биха го използвали в своя защита, защото то, по принцип, беше създадено именно с тази цел.

Ядреното оръжие като спасение

Eто защо, колкото и парадоксално да звучи, именно ядреното оръжие е най-добрата гаранция че третата световна война между Русия и НАТО никога няма да започна, а ще се развива "само" под формата на прокси-конфликти. При това, не само в Украйна, а и в други части на света, една от които може да стане именно Близкият Изток. Тоест, колкото и цинично да ни изглежда, разрушителното ядрено оръжие играе ролята на спасител на обезумелите хора, които при други обстоятелства с удоволствие биха се унищожили взаимно (ще припомня, че това вече се е случвало на два пъти и за кратък период от време през ХХ век), т.е. държавите щяха с оръжие в ръка да доказват, кой е по-силен и кой има повече права.

Подобно твърдение обаче, би могло да се приеме за коректно, само при едно задължително условие: наличието в средите на обществените и политическите елити на достатъчно мъдри или просто разумни хора, изпитващи съвсем нормален страх от това, какво представлява ядреното оръжие и осъзнаващи, какво би означавало използването му за човечеството.

Различните мнения за използването на ядрено оръжие

Тук е много важно да се отбележи, че сред експертите, които са ангажирани с проблема за ядреното оръжие, включително онези, участвали в подготовката на най-важните американско-руски договори за ограничаване и неразпространение на ядрените въоръжения, няма единодушие относно използването на нестратегическо, или както също го наричат, тактическо ядрено оръжие. Тоест, въпросът, дали използването на подобно оръжие задължително ще провокира ескалация и ще доведе и до използване на стратегически ядрени въоръжения, остава открит.

В тази връзка бих искал да поясня, че тактическото ядрено оръжие е много по-малко разрушително, по отношение на обхвата на пораженията от точката на взрива, и е предназначено, най вече, за унищожаването на големи военни обекти, както и на най-важната военна инфраструктура (ключови военни заводи и други значими обекти, включително транспортни комуникации, тунели и т.н.).

От друга страна, стратегическото ядрено оръжие, което е познато на широката общественост като балистични или междуконтинентални крилати ракети, носещи по правило един или няколко ядрени бойни заряди, е в състояние да унищожи всичко живо в големи пространства около точката на удара. Само няколко такива ракети от съвременен тип могат, в буквалния смисъл, да изтрият цели държави от лицето на земята. Тоест, за разлика от тактическите ракети, те са предназначени за пълното унищожаване на противника, нанасяйки му удар, след който той вече няма да може да се възстанови.

"Отстъпление с чест"

В конкретния случай, т.е. в украинския въоръжен конфликт, някои експерти смятат, че използването на тактическо ядрено оръжия от Русия няма задължително да доведе до аналогичната реакция на НАТО, нито пък би прераснало в ядрена война между Русия и САЩ. Просто, защото американските елити едва ли са готови да пожертват всичко, което имат само заради Украйна. Други експерти обаче, не са сигурни в това и смятат, че - напротив - руската победа в този конфликт, макар и да не представлява заплаха за съществуването на Съединените щати, ще им нанесе непоправима имиджова вреда на международната сцена и ше навреди фатално на американските интереси.

Официално, Москва все още не обмисля евентуално използване на тактическо ядрено оръжие и не заплашва директно, че би могла да се обърне към него. Разполагането на такова оръжие на територията на Беларус бе най-вече сигнал, предупреждаващ какво би могло да се случи, ако нещата отидат прекалено далеч и, ако неотдавнашните заявления за доставка на ракети с голям обсег на Украйна бъдат реализирани на практика. Киев би могъл да ги използва за нанасяне на удари в дълбокия тил на руснаците, а това е най-сериозния повод за ескалация. Изглежда Москва все оше дава шанс на Вашингтон "да отстъпи с чест", макар че и самата тя не е наясно, как той би могъл да го стори безболезнено, предвид факта, че САЩ вече са дълбоко затънали в украинския конфликт, погрешно разчитайки на слабостта на Русия. Очевидно Кремъл оставя на Вашингтон да намери изхода от ситуацията. Само времето ще покаже обаче, дали новата американската администрация ще може да стори това след изборите през ноември тази година.

НАТО имаше доктрина, допускаща използване на тактическо ядрено оръжие

Всеки сериозен анализатор знае, че по време на студената война, т.е. през втората половина на ХХ век, доктрината на НАТО допускаше използването на тактическо ядрено оръжие. Авторите и се основаваха на предпоставката, че СССР, тоест държавите от Организацията на Варшавския договор, разполагат с по-мощни конвенционални сили, благодарение на които, в случай на конфликт в Европа, можеха да победят Северноатлантическия алианс. Впрочем, тук е мястото да отбележа, че в началния етап на студената война НАТО разполага в Европа с по-голямо количество ядрено оръжие, отколкото Съветския съюз.

При това, тогава никой на се замисля, нито пък се тревожи, дали използването му няма да прерасне в сблъсък с използване на стратегически ядрени въоръжения между СССР и САЩ. Еспертите от НАТО се базираха на предпоставката, че в подобна война в Западна Европа (където щяха да се водят военните действия при евентуална атака на Варшавския договор) в никакъв случай не бива да бъде изгубена. Тоест, благодарение на тази доктрина руснаците бяха наясно, че в НАТО са настроени сериозно и решително.

Именно поради тази прочина СССР никога не би започнал война, дори ако в Москва са го искали. Наличието на официални доктринални документи означава, че за нанасянето на такъв ядрен удар вече не са необходими никакви разрешения от страна на законодателните и политическите органи. Тоест, всичко което е утвърдено и се предписва от доктрината, може да бъде направано в случай, че създалата се ситуация напълно съответства на описаните в нея обстоятелства, при които може да бъде използвано ядрено оръжие.

Трудно е да не се съгласим с тази логика на НАТО от времената на студената война. Но, за да може тя да работи на практика, е необходимо наличието на два ключови елемента.

На първо място, решителност, т.е. гаранции, че предупрежденията (а доктрините играят и такава роля) ще се превъплътят в реални действия, ако противникът не ги възприеме сериозно и разпали война.
На второ място е елементът на страха. Онзи, за когото са предназначени предупрежденията, следва да ги изтълкува правилно, а това е възможно само в случай, че е в състояние да предвиди всички унищожителни последици за себе си от евентуална погрешна оценка и взетото въз основа на нея решение.

Разпадането на Съветския съюз и последиците от него

След разпадането на СССР, както и на Варшавския договор, се появи Руската Федерация, в качеството си на правоприемник на Съветския съюз. Предвид множеството и вътрешни проблеме, тя започна да изостава силно от Запада в икономическо и, което бе закономерно, във военно отношение. Конвенционалните и въоръжени сили се разпадаха, а военният флот, с който навремето Съветите се гордееха и който разполагаше с голям брой бойни кораби и подводници, буквално ръждясваше в морските бази и пристанища, без това да безпокои когото и да било.

На този етап новото либерално ръководство в Москва се основаше на предпоставката, че е настъпила нова епоха, че студената война е приключила окончателно и, че светът се движи в съвършено различна посока - към единство, сътрудничество и живот без омраза и конфликти, които завинаги са останали в миналото. Тези илюзии обаче се разсеяха доста бързо в Русия, защото на практика нищо от тази идеалистическа представа не се случи. Стабилната някога социална система, характеризираща се с високо ниво на заетост, качествено и безплатно здравеопазване и образование, благодарение на което страната разполагаше с много висококвилифицирани работници - всичко това се рушеше, подобно на къщичка от карти. Много предприятия фалираха и започна битка за присвояването на всичко ценно. В страната се възцари бедност, а нивото на престъпността, включително организираната, нарастваше със смайващи темпове. Обикновените граждани не разбираха, какво се случва, защото бяха свикнали с почти пълната лична сигурност, характерна по правило за тоталитарните комунистически държави. Затова първоначалният им ентусиазъм много бързо беше заменен от всеобщо недоволство и носталгия по разрушената съветска империя, въпреки всичките и многобройни недостатъци, които хората, разбира се, не бяха забравили. Но тъй като вече нямаше път назад, паралелно с нивото на бедност, рязко нарасна и нивото на депресиите, алкохолизма, наркоманиите и самоубийствата.

Защо руснаците съхраниха ядрения си потенциал

Но дори и в тези изключително нестабилни условия, които при това бяха влошени още повече от двете руско-чеченски войни, все пак остана един изключително важен сегмент, който руското ръководство начело с Борис Елцин беше решено да съхрани на всяка цена. Самият Елцин осъзнаваше краха на собствените си илюзии, които вече не се подхранваха от нищо. Впрочем, по същия начин в началото на 1980-те се отказаха от илюзиите си за световната революция и световния комунистически ред и тогавашните лидери на социалистическия блок.

Имам предвид руското (съветското) ядрено оръжие. При това Кремъл не просто искаше да го запази. Държавата осигури финансиране на проектантските организации в сферата на военно-промишления комплекс, ангажирани с производството на този тип оръжия, както и всички необходими условия за продължаване на работата по тяхната разработка и модернизация. Заради дълбоката икономическа криза обаче, управляващите не отделяха никакво внимание на конвенционалните въоръжени сили, които се оказаха в катастрофално състояние, като никога в цялата руска история моралният дух на унижените офицери и войници не е бил толкова нисък.

При управлението на Владимир Путин обаче, Русия по някакво чудо, успя да се възроди от пепелищата, подобно на митичната птица Феникс. И това се признава от всички световни анализатори, независимо от сегашния политически конфликт между Запада и Русия и независимо от собствените им предпочитания. Тук само ще припомня за Световното първенство по футбол или за зимните Олимпийски игри в Сочи, демонстрирали новото лице на Русия, силно различаващо се от онова по времето на Елцин.

Владимир Путин се ангажира с възстановяването на разрушената икономика, разчитайки най-вече на това, с което Русия разполага в огромни количества, т.е. на нейните природни ресурси и енергоносители. В същото време той отделяше още по-голямо внимание на разработването на съвременни видове въоръжения, при това не само ядрени, като това доведе до далеч отиващите последици, които виждаме днес, когато Русия и Западът, на практика, влязоха във въоръжен сблъсък на украинския фронт. Там, на страната на Киев, се обявяват над 50 държави.

При това модернизацията на руските конвенционални сили се осъществяваше много по-бавно, отколото това на Войските със стратегическо предназначение, разполагащи с ядрено оръжие. В момента модернизацията в този сектор е завършена на 85%. Конвенционалните въоръжени сили са модернизирани в доста по-малка степен (60% от планираното), което си пролича и в началото на войната в Украйна. Бяха допуснати редица грешки, при това не само по отношение на стратегическото планиране на самата операция, която беше добре замислена, включително от техническа гледна точка - руската армия беше въоръжена със съвременно оръжие. Основните грешки на руснаците бяха в сферата на тактическото планиране и комуникациите на по-ниските вертикални равнища между отделните съединения, както и в координирането на действията между различните родове войски.

По онова време, дори за лаиците беше ясно, до каква степен руснаците пренебрегват използването на дронове, което е напълно недопустимо в съвременната война. Потвърдиха го, в частност, военните действия между Армения и Азербайджан през октомври 2020. Тогава азерските сили успяха да постигнат бърза победа срещу арменските части, които във всяко друго отношение не бяха по-слаби от тях, имено благодарение на масово използваните бойни дронове.

Именно заради необяснимата инертност и пренебрежението към новата и, както се оказа, изключително важна (макар и не най-важната) техника, скоро след началото на руската инвазия, бяха уволнени редица високопоставен руски военни и други официални лица, отговарящи за разработването на нови видове въоръжения.

Сегашното военно съотношение между НАТО и Русия

Да се върнем обаче, към основната тема на настоящата статия. В момента руската армия и НАТО се оказаха в ситуация, която е диаметрално противоположна на онази, която описах по-горе, припомняйки времената на студената война през ХХ век. Днес Северноатлантическият алианс, който след победата си в студената война, за разлика от идеалистически настроеното тогавашно руско либерално ръководство, продължи да развива конвенционалните си сили, както и своята политика за разширяване на Изток, съумя да си осигури много сериозно предимство пред руската конвенционална армия, както в кадрово, така и в технологично отношение.

От друга страна обаче, Русия разполага със сериозно предимство пред НАТО по броя на своите тактически ядрени ракети, а в сферата на стратегическите ядрени въоръжения между нея и САЩ има паритет.

По данни на британското издание Independent, през 2020, Русия и САЩ са разполагали с най-голям потенциал за унищожаване на света. Руснаците имат най-много ядрени бойни глави (7300), следвани от САЩ (6970), Франция (300) и Великобритания (215).

Разбира се, не бива да забравяме за Китай, който е третата ядрена сила в света, но количеството на стратегическите му ядрени ракети остава под въпрос. Не е сигурно, че Пекин изнася точни данни, но е известно,че през последните десетилетия китайците активно развиват този сегмент, както впрочем и всички останали съставни елементи на своите въоръжени сили. Официално, Пекин разполага с 500 ядрени бойни глави.

Готов ли е Западът за голяма война с Русия?

През последните месеци руските военни анализатори лансират различни предположения относно съотношението между конвенционалните сили на Руската Федерация и НАТО. И макар че признават превъзходството на Северноатлантическия алианс, твърдят, че руснаците много бързо са извлекли необходимите поуки и са успели да адаптират военната си индустрия към потребностите от ново въоръжение.

Впрочем, руският военно-промишлен комплекс успя да изненада и западните стратези и анализатори не само с обема на произвежданата от него военна техника и боеприпаси (каквито се произвеждат в по-големи количества, отколкото на Запад), но и с по-голямата си изобретателност при използването на старата военна техника, която успешно приспособяват към новите бойни условия. А днес те са съвършено различни от всички предишни.

Пак според руските анализатори, НАТО има и друг проблем. През последните десетилетия американската армия, както и тези на другите страни членки на алианса, акцентират върху т.нар. експедиционни сили или сили за бързо реагиране, които са способни да осъществяват само ограничени военни или антитерористични операции. В големите конфликти, като украинския например, те често се оказват безполезни, тъй като по своята интензивност този конфликт е съпоставим с Втората световна война. Затова някои смятат, че в в момента руските войски са получили значително предимство, тъй като са натрупали боен опит, освен това са си осигурили необходимото количество и типове въоръжение, подходящи за такъв тип конфликти. А те все още са в основата на традиционните въоръжения, като танкове и артилерия, независимо от важната роля, която играят дроновете например.

В същото време американците дълго време акцентираха върху създаването на скъпи и високотехнологични въоръжения, които носеха далеч по-големи печалби на частните корпорации, тъй като привличаха акционерите. Последните не бяха склонни да инвестират в евтините артилерийски снаряди калибър 155 мм, от следвоенен образец, а именно такива са необходими в момента в Украйна, само че западните държави не разполагат с достатъчно дори за собствените си нужди. Американските инвеститори предпочитат да влагат средства във високодоходни проекти и техника, която може да се продава в целия свят. Пример за това са самолетите от пето поколение F-35.

Може би най-доброто потвърждение, че това наистина е така е фактът, че в момента Великобритания разполага с по-малко от 300 боеспособни танкове "Чалънджър 2", които са основните в нейната армия.

Според някои руски анализатори, Западът не е готов за голяма война. Подобни твърдения не са безпочвени и не са просто пропаганда, което се потвърждава и от появилите се наскоро данни за състоянието на армията на Съединените щати. През февруари 2024 американският аналитичен център Heritage Foundation публикува поредния си годишен доклад за състоянието на въоръжените сили на САЩ. Според него, вече втора година подред, основната характеристике на американската армия е нейната "слабост". В тази връзка центърът предупреждава, че заради "недостатъчно сериозния подход към проблема", армията на САЩ няма да е в състояние да защитава адекватно американските национални интереси.

Паралелно с това, през последните месеци, редица високопоставени американски военни открито предупреждават, че Съединените щати, които все още почиват на лаврите от победата си в студената война, са запуснали и своя ядрен арсенал, който е остарял и се нуждае от тотална модернизация.

Тоест, очевидно е трудно да се направи еднозначна оценка на съотношението на силите между НАТО и Русия. При всички случаи обаче, няма гаранции, че Западът би могъл да победи в евентуална конвенционална война, независимо от предимството си по отношение на числения състав и модерните военни технологии. Да не говорим пък за възможна ядрена война.

Словесните упражнения на Макрон, които разтърсиха света

Всичко това обаче не пречи на някои свръхамбициозни политици да продължат да си играят с огъня. Наскоро например, светът изтръпна от заявлението на френския президент Еманюел Макрон, че не изключва изпращането в Украйна на военни от Франция и НАТО, тъй като "не можем да допуснем Русия да победи".

В случая са важни две неща. Еманюел Макрон възприе изцяло реториката на американския държавен секретар по отбраната Лойд Остин, който заяви нещо подобно няколко месеца преди това. Според него, Русия и САЩ "рано или късно ще влязат във война", впрочем, след това той потвърди тезата си, прогнозирайки, че ако победи в Украйна Владимир Путин със сигурност ще атакува съседните членове на НАТО от Прибалтика. Поради това Лойд Остин не изключва войната между Руската Федерация и Северноатлантическия алианс. Той заяви това във връзка с блокирането на финансовата помощ за Украйна в Конгреса на САЩ. Що се отнася до Еманюел Макрон, позицията му в Европа поне засега не среща сериозна подкрепа. Всички по-значими държави от Европейския съюз, както и Великобритания, отхвърлиха възможността да изпратят свои войски в Украйна. Същото впрочем, сториха и САЩ. По-късно френски официални лица заявиха през Bloomberg, че думите на Макрон следва да се интерепретират като "стратегически сигнал" към Путин, който трябва да разбере, че западните съюзници няма да се откажат от подкрепата за Украйна в момент, когато руснаците опитват да се възползват от "отчайващия" дефицит на боеприпаси на фронта. Между другото, и тази идея не срещна подкрепа. Според Bloomberg, последвалите изявления на европейските лидери, които отхвърлиха възможността да изпратят войници в Украйна, "дискредитираха обещанието на Макрон да направи всичко възможно за да попречи на Русия да победи в конфликта". Въпреки това обаче, френският президент очевидно не възнамерява да се отказва от плановете си.

За много кратко време, особено след колапса на украинското контранастъпление през миналата година, политиката на Запада и представите на медиите за уж гарантираната победа на украинската армия се претърпяха радикална промяна. Вече никой на говори за стратегическо поражение на Русия, вместо това всички разсъждават за последиците от възможна руска победа и свързаната с това необходимост от максимално бързото укрепване на европейската отбрана и подготовката за бъдеща война с руснаците.

Паралелно с това, от средата на февруари до края на май, в Европа се провеждат най-големите за последните десетилетия военни учения на Северноатлантическия алианс "Непоколебим защитник 2024", в които участват над 80 хиляди военни. Както подчерта командващият на съюзническите сили в Европа генерал Кристофър Кавали, тези учения "ще станат ярка демонстрация на нашето единство, силата и решимостта ни да защитаваме другите, нашите ценности и международния ред, основан на правила". В същото време силите на НАТО се концентрират по границите с Украйна и Русия.

Отговорът на Владимир Путин

Както е известно в последния ден на февруари, в речта си пред членовете на Федералното събрание (руският парламент), президентът на Руската Федерация Владимир Путин се спря и на заявлението направено от Емонюел Макрон, изтъквайки следното: "Вече говорят за възможността в Украйна да бъдат изпратени военни на НАТО. Ние обаче помним съдбата на онези, които някога са се опитвали да изпращат "свои контингенти" на територията на страната ни. При това, днес последиците за евентуалните интервенти ще бъдат много по-трагични". В тази връзка, той отново напомни за мощта на съвременното руско ядрено и конвенционална въоръжение.

Истината е, че това беше предупреждение, а не заплаха. Друг въпрос е, как ние, на Запад интерпретираме думите му и, дали тази реч ще има някакво значение за онези, които вземат ключовите решения в западните държави.

Украйна е суверенна държави и има всички права, които следват от този факт, включително правото на отбрана. Тази страна обаче не е член на НАТО, за да сме длъжни да влезем във война заради нея, съгласно член 5 от Северноатлантическия договор, да унищожим икономиките си и да загинем в евентуален ядрен апокалипсис.

Впрочем, ние не сме длъжни и да поправяме катастрофалните стратегически грешки на украинските елити, които дълги години игнорираха реалните геополитически, геостратегически, исторически, културни, религиозни, демографски и други важни аспекти. Истината е, че те въобще не мислеха, как да избегнат конфликта с ядрения си съсед. Който от много години насам ясно даваше да се разбере, че не е съгласен с посоката в която се движи Украйна.

Освен това, всички онези, които искат да се сражават в Украйна на страната на Киев, вече го правят, пристигайки там или самостоятелно, като доброволци, или в състава на различни частни армии. Не е тайна също, че на територията на Украйна действат различни британски и американски специални части, за което открито писаха авторитетни издания като Times и Wall Street Journal. Да не забравяме и, че в Украйна има военни инструктори от държавите от НАТО, както и от Израел. Просто, защото сложните и високотехнологични западни военни ракетни комплекси от типа на американските Patriot или френско-британските Scalp-Storm Shadow, предоставени на Украйна, не могат да се управляват само от украинските военни, тъй като обучението за това трае години.

Ще припомня, че Киев вече повече от две години получава огромна военна и финансова помощ от САЩ и ЕС, както и другите "приятели на Украйна". Освен това му бяха обещани нови помоши на стойност милиарди долари и евро през следващите години. Какво още можехме да направим за тази страна?

Отдавна предупреждавам, дълго преди началото на въоръжения конфликт, че Украйна ще се превърне в "черна дупка", способна да погълне целия свят. Продължавам да се надявам, че съм сбъркал, за съжаление обаче, на фона на сегашната безумна политика, надеждите ми все повече се топят.

* Авторът е главен редактор на хърватското специализирано изданиe Geopolitika news