19
Нед, Май
23 Нови статии

Опасна игра: ядреният фактор в украинската криза

брой 2 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Още от самото начало на руско-украинския конфликт Русия и САЩ на практика водят открита "ядрена игра" - под различни форми и с различни цели. И Москва, и Вашингтон отлично осъзнават наличието на ядрен фактор в този конфликт.

При това главната цел на Русия е да не допусне пряка намеса на САЩ и НАТО в руско-украинската война. На свой ред, Съединените щати са склонни да смятат, че Москва няма да се осмели да използва ядрено оръжия и затова Вашингтон може смело да продължи да оказва военна подкрепа на Украйна. Отношенията между страните са напрегнати, освен това притежават вътрешна логика на самоескалация, която е свързана със смъртоносни рискове.

Седмица преди началото на войната в Украйна, на 17 февруари 2022, Русия проведе учение на ядрените си сили, а на четвъртия ден на военния конфликт, на 27 февруари, руският президент Владимир Путин заповяда силите за сдържане да бъдат приведен в специален режим на бойно дежурство. Това бе поредната стъпка в американско-руската "ядрена игра". Обявявайки инвазията в Украйна, президентът Путин заяви, че в случай на открит опит за външна намеса ще последва незабавен отговор от страна на Русия, който ще има такива последици за външните играчи, с каквито те не са се сблъсквали никога досега в своята история. Може да се предпологи, че единственото средство, способно да доведе до подобни безпрецедентни последици, е именно ядреното оръжие, което е много страшно предупреждение.

 

Ескалацията на конфликта

 

За разлика от грузинския конфликт през 2008 и събитията в Крим през 2014 обаче, този път САЩ и НАТО реагираха бързо и твърдо. Без каквото и да било забавяне, те започнаха да оказват помощ, включително и военна, на Украйна. В тези условия, естествен способ за поддържане ефективността на ядреното сдържане може да се окаже по-нататъшното повишаване на залозите, т.е. придаването на "по-реалистичен" характер на ядрената заплаха, така че САЩ и Северноатлантическия алианс да осъзнаят, че не става въпрос за блъф и да отстъпят.

САЩ и НАТО не могат да игнорират риска от ядрена война и в тази връзка разработват редица сценарии в случай на евентуално използване на ядрено оръжие от страна на Русия, но въпреки съществуващите разногласия, общата позиция на Съединените щати е, че ядреният удар от руска страна е малковероятен и, в случай че бъде използван на тактическо ниво, това едва ли ще застраши пряко американската територия. Говорителят на Белия дом Джен Псаки (която заемаше поста до май 2022) квалифицира предупреждението на Путин като "празна заплаха". На свой ред, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обвини руския президент, че заплашва да използва ядрено оръжие и призова да бъдат прекратени "безмислените приказки" за ядрена война. На срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли 2023, алиансът разкритикува ядрената реторика и "ядрените сигнали" на Русия и я призова да потвърди подписаното от лидерите на петте ядрени държави през януари 2022 Съвместно заявление за предотвратяване на ядрената война и недопускате на надпревара във въоръжаването, предупреждавайки за сериозни последици от евентуалното използване на ядрено оръжие от руснаците. В същото време обаче, ответните действия на НАТО не будеха усещане, че ядрената война е неизбежна.

Тенденцията към предпазливо-оптимистични оценки позволи на САЩ да се осмелят да увеличат обема на военната помощ за Украйна. Стигайки до извода, че Русия едва ли ще нанесе ядрен удар, САЩ и НАТО дръзнаха да пресекат "червената линия" на Москва и продължиха да разширяват участието си в украинско-руския конфликт. За целта те се придържат към тактиката на "сварената жаба": щателно преценявайки рисковете и пораждайки с всяка своя стъпка раздразнение в Русия, но не чак дотам, че да я накарат да нанесе асиметрични ядрени удари.

Първото тежко въоръжение, предоставено на Украйни от държавите членки на НАТО, бяха стари съветски танкове, в чиито доставки САЩ и Северноатлантическият алианс не участваха пряко, а ги осъществяваха чрез бившите страни от Варшавския договор, като Полша, Чехия и Унгария. Доставките на остарели танкове за Украйна преследваха двойна цел: покриване потребностите на Киев и освобождаване на държавите от алианса от съветските въоръжения, от които страните членки на НАТО вече не се нуждаят, при това сравнително безболезнено.

Впоследствие, Съединените шати и странито от НАТО започнаха директно да доставят на Украйна съвременна артилерия. По този начин беше пресечена поредната граница: бе нарушено табуто на САЩ да не доставят на Киев тежко въоръжение, затова доставките от Вашингтон на ракетите HIMARS и гаубиците M777 за известно време се оказаха в центъра на вниманието на обществеността. За да "успокоят" Москва и да не допуснат прекалена реакция от нейна страна, САЩ обявиха, че са поискали от Украйна да не използва това оръжие против "континенталната част на Русия", както и за удари във вътрешността на страната.

След доставките на артилерия на Украйна, в рамките на поредната ескалация на противопоставянето между Запада и Русия, САЩ и НАТО планираха да предоставят на Киев бойна авиация. Подходът, възприет от Вашингтон и Северноатлантическия алианс, продължава да се заключава в това, първо да бъдат предоставяни стари съветски изтребители чрез бившите държави от Варшавския договор. Така, със съгласието на САЩ и Германия, Полша и Словакия предадоха на украинските ВВС голямо количество изтребители МиГ-29.

Доставките на старите съветски танкове и самолети в Украйна бяха успешно осъществени, което създаде възможност и за директни доставки на подобно въоръжение от страна на САЩ и останалите страни от НАТО. След кратки колебания, Германия промени позицията си и през януари 2023 обяви съгласие да достави на Киев съвременни бойни танкове Leopard-2, а Съединените щати решиха да доставят на Украйна M1 Abrams. През май 2023 САЩ обявиха също, че са се споразумели да доставят на украинските ВВС изтребители F-16. До този момент, САЩ и НАТО вече бяха доставили на Украйна основните тежки въоръжения, необходими за водене на съвременна война, включително самолети, танкове и артилерия, както и голямо количество друго въоръжение и оборудване от различен тип. Но и това не бе краят. През юли 2023 САЩ взеха решение да доставят на Украйна касетъчни боеприпаси, притежаващи по-голяма поразяваща способност в сравнение с конвенционалните снаряди, което изведе противопоставяне на още по-високо ниво.

 

Същността на руско-украинския конфликт

 

Руско-украинският конфликт изправи света на ръба на ядрената война, при това войната изглежда толкова близко, че според някои сегашната заплаха е дори по-голяма, отколкото по време на Карибската криза. Само допреди няколко години подобна ситуация изглеждаше немислима, което не може да не ни плаши. Оглеждайки се назад обаче, ще осъзнаем, че сегашната ситуация не възникна внезапно и без причини, както може би изглежда на пръв поглед, а имаше своята основа, история и постепенна ескалация.

Фундаменталната същност на проблема е свързана с руско-американските отношения, които са както основния фон, така и непосредствената причина за сегашната ядрена криза. С други думи, отношенията между Русия и САЩ, като две свръхдържави, разполагащи с ядрено оръжие (т.е. свръхядрени сили), са неотделими от ядрения риск. Докато между тях е налице военно-стратегическо противопоставяне, ядреният риск продължава да съществува и колкото по-дълбоко е това противопоставяне, толкова по-голям е рискът, а когато страните стигнат до ниво на пряка или косвена военна конфронтация, това автоматично ще постави света на ръба на ядрената война.

Руско-украинският конфликт е най-сериозното военно противопоставяне между Русия и САЩ за последните 75 години и макар че го определят като "прокси война", според традиционното разбиране за конфликт, САЩ на практика пряко участват в него. При това, двете страни не са склонни да "пробият последния слой хартия" (1), за да запазят възможността да избегнат голяма война. Но това, че САЩ присъстват и са страна в конфликта, не поражда никакви съмнения. От началото на конфликта, американската военна помощ за Украйна достигна 43,7 млрд. долара, при положение че военният бюджет на Русия за 2020 е бил само 61,7 млрд. долара. През 2022 Москва увеличи военните си разходи, които - според различни оценки - леко са надхвърлили 100 млрд. долара. Според други данни, помощта за Украйна, оказана и от Запада, от февруари 2022 до края на 2023, е достигнала 160 млрд. долара, като пряката помощ е била 75 млрд. долара, при това водещата роля в това отношение принадлежи на САЩ, които са отделели за целта 113 млрд. долара.

На практика, Украйна не бе в състояние да оцелее нито във военно, нито във финансово отношение без помощта на Съединените щати и, в по-широк смисъл, на Запада. Русия разглежда САЩ и НАТО като свои основни съперници, затова нейната политика в сферата на ядреното сдържане, както и заплахите и, са насочени най-вече към САЩ и НАТО, а не към Украйна и именно този факт определя условията на новата "ядрена игра".

В известен смисъл, сегашното състояние на руско-американските отношения е дори по-лошо, отколкото по време на студената война. Тогава между САЩ и СССР все още съществуваше базово взаимно уважение, имаше негласен консенсус за придържане към общи правила, спазваха се гъвкавите граници на техните интереси, съществуваха механизми за сдържане, взаимни ядрени инспекции, както и "гореща линия" между Белия дом и Кремъл за извънредни случаи. Днес всички тези елементи, на практика, липсват: Русия и САЩ вече имат пълна свобода на действие в сферата на ядрените въоръжения и се оказаха в ситуация, когато не са обвързани от никакви правила и институции, т.е. участниците в "ядрената игра" ще плуват по течението, придвижвайки се на сляпо напред и опитвайки се да прогнозират, какво ги очаква.

Преди и непосредствено след разпадането на Съветския съюз между САЩ и Русия (СССР) имаше период на разведряване и дори приятелство, оказал се особено плодотворен в сферата ва ядреното разоръжаване, когато беше подписан Договорът за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СТАРТ), беще значително съкратено количеството ядрени боеприпаси и се повиши нивото на взаимно доверие между двете страни. През 1982 СССР се ангажира да не използва първи ядрено оръжие, а през ноември 1985, на срещата на върха във Виена, беше лансирана т.нар. "формула Рейгън-Горбачов", според която "в ядрената война не може да има победители, затова такава война никога не бива да избухва". Макар че не те бяха създателите на тези формула, именно благодарение на двамата лидери тя получи максимално широко разпространение. Това беше период, когато ядрените рискове бяха минимизирани, а възможността за ядрена война на практика напълно изчезна.

След краткия "романтичен период", последвал края на студената война обаче, руско-американските отношения се промениха, деградирайки постепенно, докато страните не се превърнаха в открити противници. Съответно се промениха и отношенията между САЩ и Русия във военно-стратегическата и ядрената сфери, които станаха по-враждебни, а в сферата на контрола над въоръженията беше осъществен преход от съзидателна към разрушителна траектория.

През 2002 САЩ излязоха от Договора за ПРО, през 2019 - от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, а през 2020 - и от Договора за открито небе, от който през 2021 се оттегли и Русия. През февруари 2023 Москва обяви, че прекратява участието си в Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, а през май денонсира Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). През ноември 2023 руснаците отмениха ратификацията на Договора за всеобхватна забрана на ядрените изпитания, за да си гарантират равни условия със САЩ, които никога не са ратифицирали въпросния договор. Така, толкова трудно създадената система за контрол на въоръженията, на практика, беше напълно демонтирана. В момента Договорът Нов СТАРТ, руското участие в който беше прекратено , най-вероятно няма да бъде удължен след изтичането на срока му. На фона на руско-украинския конфликт стартирането на нови преговори ще бъде трудно и, ако до изтичането на срока на действие на Договора Нов СТАРТ през 2026 не бъде постигнато ново споразумение, Русия и САЩ изцяло ще преминат към принципа laissez-faire в сферата на контрола над ядрените въоръжения, т.е. двете страни ще се окажат в ситуация, когато няма да бъдат обвързани с никакви взаимноприемливи правила и системи.

В съответствие с това се променят и военните доктрини на Русия и Съединените щати, при това двете страни вече съвсем открито се разглеждат взаимно като врагове. В документите в сферата на отбраната и военната стратегия на САЩ формулировките, касаещи Русия, стават все по-твърди и агресивни, а в приетата през 2022 американска Стратегия за национална сигурност Русия се посочва като най-голямата непосредствена заплаха, включително като източник на ядрена заплаха за територията на САЩ.

В руската военна доктрина от 2014 се определят две условия за използването на ядрено оръжие: в отговор на използването против Русия на ядрено или други видове оръжия за масово поразяване, както и в случай на агресия против нея с използване на конвенционално въоръжение. Във Военната доктрина от 2020 бяха добавени още две условия: получаване на достоверна информация за изстрелване на балистични ракети срещу територията на Русия и/или нейните съюзници; въздействия от страна на противника върху критично важни руски държавни или военни обекти, унищожаването на които би застрашило възможността за предприемане на ответни действия от ядрените сили на Русия. На годишното заседание на Валдайския клуб през октомври 2023 президентът Путин лаконично формулира двете условия, при които страната му би използвала ядрено оръжие: едното е при ядрено нападение срещу Русия, а другото - при възникване на заплаха за нейното съществуване.

Стратегическата ядрена доктрина на всяка държава определя условията за използване на ядрено оръжие, но тези доктрини имат обобщен характер и неизбежно съдържат известна двусмисленост, позволяваща различната им интерпретация. В крайна сметка, вземането на решенията зависи от тълкуването и начина на разсъждаване на хората, които ги вземат. С други думи, теорията е статична, а реалността е динамична. Което означава също, че в двустранната "ядрена игра" няма предпазител, който да се задейства в съответствие с обясняваната в учебниците теория, т.е. никой не знае, дали и на какъв етап би могло да се задейства "ядреното копче".

От началото на ядрената ера насам, бяха създадени голям брой сложни теории, касаещи проблемите на ядреното въоръжаване, които се развиваха в синхрон със ситуацията в сферата на контрола на ядрените въоръжения и развитието на ядрените технологии, като в това отношение винаги са съществували различни и дори противоположни гледно точки както в САЩ, така и в Русия. Естествено, независимо от позицията, всички предположения в рамките на "ядрените" теории имат хипотетичен характер и нито едно от тях не може да бъде проверено в реална ядрена война. Високото ниво на напрежение в отношенията между Русия и САЩ и, особено, началото на руско-украинския конфликт, доведоха, от една страна, до увеличаване броя на предупрежденията за ново нарастване на ядрената заплаха, а от друга - до активизирането на редица настъпателни позиции и концепции.

Да вземем например, тезата за провала на ядреното сдържане. Според нея, тъй като хората са убедени в невъзможността за използването на ядреното оръжие и вече не се опасяват от ядрена война, функцията на ядреното сдържане вече се е провалила и затова следва да се върнем към реалистичната политика, възраждайки страха от ядрената война и, като следствие от това, към възстановяването на този сдържащ ефект. Друг пример е теорията за ограничената ядрена война, според която, в резултат от намаляването на мощността на ядреното оръжие и повишаването на точността му, този вид въоръжение вече може да се използва по време на военен конфликт, т.е. може да се води ограничена ядрена или хибридна война и да се постигне победа в нея. Впрочем, съществува и теория, според която заплахата от ядрена катастрофа е преувеличена, т.е. че в някои концепции за ядрената война се преувеличава степента на катастрофалните последици от използването на ядрено оръжие и, че т.нар. "ядрена зима", разрушаването на планетата и ликвидирането на човечеството няма да се случат. Всичко това формира теоретична база за водене на ядрена война и способства за трансформацията на използването на ядреното оръжие от абстрактна концепция в реалистична политическа мярка.

 

Има ли изход от задънената улица

 

Очертаването на предпоставките за "ядрената игра" между САЩ и Русия не е трудно, много сложно е обаче да се намери изход от очерталата се задънена улица. Подобряването на руско-американските отношения представлява фундаментално решение, премахващо както симптомите, така и първопричините за проблема, само че вероятността това да се случи в обозримо бъдеще е минимална. Дори ако има надежда за бъдещето, тази перспектива е твърде далечна, за да я разглеждаме като вариант в краткосрочен план. Естествено, мнозина биха предпочели прекратяването на руско-украинския конфликт. Несъмнено, спирането на огъня е правилното решение и подходящия начин да се избегне по-нататъшната ескалация. Само че безусловното прекратяване на огъня означава запазване на статуквото, т.е. в сегащната ситуация Русия запазва контролираните от нея територии, а Украйна прекратява борбата за връщането им, което Киев многократно отхвърляше. Прекратяването на огъня в рамките на "мирния план" на Украйна пък, би изисквал от Русия да изтегли войските си, което тя никога не би приела. Затова, въпреки че прекратяването на огъня е правилното направление, в сегашната ситуация е изключително трудно бързо да бъдат намерени взаимноприемливи условия за реализацията на подобен сценарий.

В такъв случай, дали е възможно Русия и НАТО да се съгласят на някакъв компромис, свързан  поемане на взаимни ангажименти - например, че Алиансът няма да разполага ядрено оръжие в близост до руската територия или, че Украйна няма да бъде приета в Северноатлантическия алианс, срещу уверенията на Москва, че няма да използва ядрено оръжие? Нито Русия, нито НАТО ще се съгласят с това. Северноатлантическият алианс винаги е акцентирал върху правото на държавите членки на организацията на самостоятелни действия в сферата на отбраната; блокът не приема правото на други страни да налагат вето върху решения на НАТО и няма да даде гаранции на Москва, че няма да разположи ядрено оръжие на територията на своите страни членки, включително най-новите - Финландия и Швеция. От друга страна, за Русия отказът от използване на ядрено оръжие е в разрез със собствената и ядрена стратегия и, нещо повече, на практика означава отказ от най-мощното руско воъръжение. За Москва ядреното оръжие представлява своеобразен "талисман", който тя разглежда като крайно средство за да гарантира сигурността си, освен това руснаците смятат, че отказът от ядреното сдържане ще позволи на САЩ и НАТО, без да се опасяват от ответна реакция, да ескалират ситуацията и да се намесят и дори пряко да участват в бойните действия срещу Русия в Украйна или другаде. И тъй като Северноатлантическият алианс разполага с огромно предимство в конвенционалните въоръжения, за Русия може да се окаже трудно да постигне победа в конвенционална война срещу него.

Призивите и исканията на други неутрални страни към една или друга държава да не използва ядрено оръжие, също са сред начините за предотвратяване на употребата му, което е политически необходимо. Това е начин за изразяване на отношение и формиране на определен международен натиск. Само призивите обаче съвсем не са достатъчни, защото не решават проблемите на сигурността на Русия, а Москва няма как да бъде убедена, ако тези проблеми не бъдат премахнати. Русия винаги е настоявала, че ядрената и стратегия има отбранителен характер, че именно САЩ и НАТО я тласкат към ядрена война, и че опасността не идва от Москва, а от Съединените щати и Северноатлантическия алианс. Както нееднократно заяви секретарят на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев, политиката на САЩ увеличава риска от използването на ядрено оръжия. Освен това, Русия смята, че Западът вече е използвал оръжие с ядрени компоненти, например снаряди с обеднен уран (каквито вече предлага и на Украйна) и в тази връзка призовава да не се допусне избухването на пълномащабна ядрена война.

Действително, САЩ и НАТО не са склонни да отстъпват по ядрения въпрос и вървят към конфронтация с Русия. Вилнюската декларация на НАТО от юли 2023 потвърди, че алиансът представлява ядрена сила, което означава, че след разширяването си на север, НАТО е разширила и "ядрените си граница" по посока към Русия. Ще припомня, че през октомври 2022 Северноатлантическият алианс проведе учения за ядрено сдържане Steadfast Noon  ("Устойчиво пладне"), които се осъществятат редовно, но рядкото участие на американски стратегически бомбардировачи В-52 ги направи необичайни. С цел да укрепят ядреното си превъзходство САЩ планират да инвестират през 2021-2030 634 млрд. долара за модернизация на своите ядрени сили.

В момента руско-американската "ядрена игра" продължава да се развива по възходяща траектория, като нито една от страните не е постигнала напълно целите си. Така, действията на Русия не попречиха на САЩ и НАТО все повече да се ангажират с военните действия в Украйна, но - от друга страна - това не успя да принуди Москва да отстъпи. Тоест, страните се оказаха в задънена улица, но във военно отношеине сериозността на въпроса вече не съответства на нивото от ранните стадии на конфликта, затова пред тях възниква проблемът, как да излязат от този тупик, постигайки пробив. Поне засега компромисът изглежда невъзможен и за двамата играчи. Ако ситуацията на бойното поле са влоши за руснаците, на Москва и остава само да продължи да повишава нивото на ядрената заплаха, което означава опасно да се доближи до прага на използване на ядрено оръжие. От гледната точка на САЩ, които вече предоставиха на Украйни такива видове въоръжения като самолети, артилерия, танкове, касетъчни боеприпаси и дори ракети ATACMS, ако те не успеят да извадят Русия от конфликта или не приемат факта, че не могат да победят и да променят политиката и в посока към мирни преговори, ще им се наложи да продължат да повишават залозите, или като увеличат обема на доставяните на украинците тежки въоръжения, или предоставяйки им по-мощни оръжия, което означава, че Русия все повече ще бъде притискана в ъгъла, повишавайки и без това сериозния риск Москва да прибегне до използването на ядрено оръжие. В подобна двустранна спирала винаги има риск от загуба на контрола и той ще продължи да нараства.

Остава да се надяваме, че преди да излязат от кризата, САЩ и Русия няма да загубят поне минимална степен на рационалност и сдържаност, т.е. няма да преминат фаталната точка и ще оставят както на себе си, така и на своя противник възможност да не рискува от отчаяние, а също време и възможност за търсене на по-добро решение.

И САЩ, и Русия следва да се избавят от изкушението да търсят пълен разгром на противника. В качеството им на двете най-големи световни държави и най-могъщите ядрени сили, те би трябвало да са наясно, че пълното поражение на противника ще означава световна и ядрена война. Тоест, САЩ и Русия трябва да наложат определени ограничение на военните цели, които си поставят, и да не се стремят към пълно стратегическо поражение на другата страна - още повече, че това на практика е невъзможно.  САЩ неведнъж са заявявали, че Украйна сама избира целите на бойните действия и, че Вашингтон ще подкрепя Киев, но няма да взема решенията вместо него. Но дори ако това наистина е така, постигането на поставените от украинците цели в значително степен зависи именно от САЩ, без чиято финансова и военна подкрепа Украйна не би могла да удържи нито една стратегическа победа. В този смисъл, Съединените щати все пак могат и трябва да повлияят върху избора на военните цели от украинска страна.

САЩ и Русия следва да се постараят да ограничат противопоставянето си на локална ниво и да избегат разширяването му в географско отношение. Това е важен начин за предотвратяване ескалацията на конфликта и двете държави трябва да са готови да го сторят. Разбира се, това не означава, че локалните военни действия са допустими, но поне може да бъде предотвратена по-нататъшната им ескалация и нанасянето на огромна вреда, особено при положение, че поне засега конфликтът не може да бъде прекратен.

Съединените щати са заинтересовани от запазване локалния характер на конфликта, те се отнасят предпазливо и сдържано към украинските удари по руската територия и действията на Киев, целящи връщането на Крим, макар да заявяват, че окончателното решение е в ръцете на Украйна. Не може да се каже, че САЩ не одобравят целите на Киев, но се опасяват от масираните ответни действия на Русия и разширяването на бойното поле в Европа, при това с пряко американско участие.

Москва също следва да се стреми да запази локалното ниво на конфликта. След изострянето на руско-украинската криза, ситуацията на бойното поле се промени и в момента запазването на завладените четири нови територии, както и на Крим, би трябвало да е основния фокус за руснаците. За съжаление, решаването на териториалния проблем е изключително сложно и засега не се вижда път, който да устройва и двете страни, затова локалният руско-украински конфликт ще продължи още дълго, дори ако не станем свидетели на ескалацията му. В тези условия, намаляването на неговата интензивност и ограничаване машаба на военните действие би било стъпка по пътя към мирния процес.

Международната общност и особено държавите от Глобалния Юг също следва да предприемат определени действия, тъй като е много важно да има повече гласове, обявяващи се решително против ядрената война, които да изразяват по-ясно своята позиция и да оказват влияние върху всички страни в конфликта. При това тези действия следва да бъда насочени против всички ядрени държави, а не само против една от тях. Страната, която първа използва ядрено оръжие, без съмнение ще бъде осъдена изключително остро и, на практика, ще се изправи срещу целия останал свят. Това обаче не означава, че държавата, която съзнателно работи за изостряне на ситуацията, може да бъде сметната за невинна. Нещо повече, в случай на ядрена война, катастрофата е неизбежна и никакви критики и осъждане вече не могат да помогнат. Затова първата стъпка е да избегнем най-лошия сценарий. Международната общност следва да осъзнае, че има по-важни интереси и по-значими ценности, отколкото руско-украинския конфликт, и че ядрената война не е само двустранен въпрос между Русия и САЩ, а засяга интересите на всички народи и ще представлява разрушителен акт, насочен против цялото човечество и всички цивилизации.

 

Бележки:

  1. 1. 捅破窗户纸 — идиом в китайския език, означаващ да направиш тайното явно, т.е. да разкриеш нещо скрито

* Авторът е професор в Университета Фудан, в Шанхай и старши научен сътрудник в Пекинския клуб за международен диалог

 

Поръчай онлайн бр.3 2024