24
Сря, Апр
5 Нови статии

Хавиер Милей: „лъвското” лице на аржентинския анархокапитализъм

брой 1 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В края на 2023 народът на Аржентина, преживяващ едни от най-тежките си години в икономически план, беше изправен и пред друго изпитание - да направи правилния избор на нов президент, който да го избави от проблемите или – напротив - да ги задълбочи още повече.

Разтърсвана от сложни икономически кризи и със зависимост, от която не се вижда лесен изход – с най-голям дълг на държава към МВФ (31 млрд. долара) и с разностранни проблеми на управленско ниво (най-вече корупционни схеми), в настоящето и миналото на Аржентина се прокрадват предпоставки за ерозия на демокрацията. По-важното обаче е, дали тази ерозия ще спре дотук, или ще продължи да се задълбочава и и в бъдеще.

От десети декември 2023 Аржентина официално има нов държавен глава – крайнодесният либертарианец Хавиер Милей, спечелил на балотажа с 55.65% от гласовете,срещу 44,35% за опонента му от левицата Серхио Маса. Неговата личност трудно може да бъде в поставена в някакви ясни рамки и категоризации, поради изключителната и многокомпонентност и противоречивост.

Изборът за президент поставя началото на нова ера за страната, а е възможно да се окаже и условие за ново начало в рамките на целия субконтинент. Отслабването на силите на перонистите и киршнеристите в настоящата обстановка, както и предпоставките за формиране на нови отношения със САЩ, са знак за едно диференцирано и дистанцирано управление, в което елитите или „кастата“, както самият Милей ги нарича, могат да останат на заден план, отстъпвайки пред либерално-капиталистическите въжделения на новия президент.

Плановете на новия аржентински лидер

Плановете на Хавиер Милей са дългосрочни, илюстрация за което са и обещанията му: „Дайте ми 20 години и ще бъдем Италия, а след 35 - САЩ“. Визията му за свободния пазар, основан на ултралиберални ценности, цели да разчупи съществуващата структура на аржентинското общество, а заедно с това да разнищи и „взриви” неговите политически противници. Но, независимо от противоречивите нагласи, Хавиер Милей дава заявка за нов и коренно различен бъдещ социално-икономически път.

Очевидно, през следващите години развитието на специфичните отношения на Аржентина със Съединените щати ще играе сериозна роля за латиноамериканската страна. Във време на икономически разпад, Аржентина остава в плен на огромния си дълг към МВФ, което допълнително затруднява ситуацията. През 2018, при управлението на президента Маурисио Макри, южноамериканската страна стана най-големият самостоятелен длъжник на базирания във Вашингтон глобален заемодател, получавайки спасителна помощ от 57 милиарда долара, за да се справи с високата инфлация и огромния бюджетен дефицит (1). В крайна сметка обаче, тази програма не успя да изправи на крака страната, дори напротив – ситуацията значително се влоши.

Перонисткото правителство, което пое управлението в края на 2019, също не съумя да се справи с рефинансирането на 44-те милиарда долара от заема, които се дължат още от предишната програма. Именно в тази светлина и в контекста задлъжнялостта към МВФ, следва да оценяваме ролята на новия президент на Аржентина. Основната му цел ще е да разреши сложния проблем с дълга и да съумее да балансира между натиска от страна на Вашингтон и тежката икономическа криза в страната.

Нова политическа ера?

53-годишният нов президент е икономист по образование и професия, свирил е в рок група и на млади години е демонстрирал сериозни заложби като футболист. Без брак и деца, говорещ с мъртвото си куче, той прекъсва интервюта, заради „прекалено многото гласове в главата си”. Хавиер Милей няма значителен опит в политиката, вдъхновява се от бившия аржентински президент (1989-1999) - неолибералът Карлос Менем, и подхваща неговата идея за "доларизация" (която през 1990-те години бе сред причините за срива на националната икономика), респективно, приемането на щатския долар за официална валута като начин за намаляване на инфлацията. „Анархокапиталистът”, както Милей сам се определя, съвсем целенасочено издаде, в началото на май 2023 (т.е. в навечерието на изборите), книгата „Краят на инфлацията”, в която обяснява подробно, защо и как трябва да бъде „елиминирана” аржентинската Централна банка (BCRA) във връзка с „паричните дисбаланси, които възникват от и поради нейните действия, прекратяване на измамата с инфлационната политика и връщане страната в адекватни рамки“ (2). Тези идеи бяха приети положително от голяма част от аржентинската публика, както и от някои чуждестранни икономисти.

Президентската програма на Милей е радикална и дръзка. Какъв е потенциалът ѝ, обаче, тепърва предстои да се разбере. Постоянно прокрадващите се съмнения по отношение на изпълнението ѝ идват както от опозицията, така и от независими наблюдатели, а след триумфа на либертарианеца на изборите, мнозина икономисти от САЩ и Латинска Америка изразиха сериозни съмнения относно качеството, скоростта и самото изпълнение на плана му за доларизация.

Сред останалите цели в неговата програма са отслабване на ограниченията за закупуване на огнестрелни оръжия, въвеждане на система с училищни ваучери, приватизиране на държавни компании, заплащане на обществените болнични услуги, както и намаляване на пенсиите. Очевидно е, че този капиталистически laissez-faire дневен ред ще срещне сериозен отпор от перонистката левица и от социалните движения.

Освен това Милей се обявява за значителното намаляване на правителствения апарат, като планира да премахне много от обслужващите го структури. Този популистки подход към оптимизиране на неефективните административни структури обаче, още в самия си зародиш, не бе подкрепен с реални решения.

На Хавиер Милей, могат да се дадат множество определения, кое от кое по-странни, но между него и всички останали кандидати за президентския пост има една основна разлика и това е тоталното отричане на статуквото и „кастата“, както определя управляващата досега в страната олигархия. Неслучайно в програмата си Милей предлага радикална промяна на наложеното от десетилетия силно централизирано управление.

Новият аржентински президент е популист от ново поколение, олицетворяващ за повечето си поддръжници cambio, т.е. промяната. Тепърва предстои обаче, да се разбере, как тази промяна ще се случи и дали ще бъде наистина светкавична и рязка, както обещава. Едно е ясно, победата му не беше изненада, независимо, че непосредствено преди балотажа социологическите проучвания вещаеха друг изход от ситуацията.

Изборите в Аржентина показаха, че може би сме свидетели на залеза на перонистката и киршнеристка идеология, залегнала в основата на управлението на страната през последния близо четвърт век. Дали обаче може да се говори за наказателен вот срещу статуквото, или за реален избор на кандидат, е въпрос без еднозначен отговор. Все пак, изглежда че, оказалите се в критична икономическа ситуация аржентинци харесват своя избраник, който демонстрира решителност, смелост и склонност да действа със „силна ръка”, позиционирайки се като своеобразен съвременен caudillo (вожд), особено на фона на апатично настроените в последно време политици от статуквото.

Безспорно Милей е сред най-интересните и противоречиви личности на латиноамериканската политическа сцена от дълго време насам, макар че подобни фигури не са рядкост в историята на континента (пример за това бе и предишният бразилски държавен глава Жаир Болсонару). Триумфалният път на новия президент започна през юли 2021, когато той създаде консервативно-либертарианската коалиция „La Libertad Avanza“("Свобода напред"). Коалицията постигна сериозен успех още на законодателните избори през ноември 2021, а самият Милей беше избран за депутат в Националния конгрес.

С радикалните си сексистки изказвания и мачистки маниер на вербална и невербална комуникация, настоящият президент загуби немалко гласоподаватели сред нежния пол, обявявайки се против абортите, дори и при изнасилване. Затова пък за него гласуваха преобладаващата част от младите аржентински мъже.

Крайните твърдения и изказвания по тежки и травмиращи въпроси, свързани както с настоящето, така и с миналото, съвсем не са прецедент за екипа на новия аржентински държавен глава. Така например, вицепрезидентът на Милей - Виктория Виляруел, която ръководи ревизионисткия Център за правни изследвания на тероризма, е склонна да омаловажава престъпленията на военната хунта, управлявала страната през 1976-1983. Аржентинските избиратели обаче, показаха, че не се трогват от подобни радикални мнения и изказвания, касаещи миналото, и приеха с широки обятия своя нов „месия“.

Президентската кампания на Милей залагаше много повече на срещите с избирателите и симпатизантите, отколкото на дебатите с опонентите. С огромни транспаранти по колите си, на които е изобразен смел и голям лъв (както се възприема самият той, представяйки опонентите си като мишки), на фона на тематична рок музика и с моторна резачка в ръка, Хавиер Милей прегръщаше с насълзени от вълнение и състрадание очи малки деца и кученца, демонстрираше уменията си с футболната топка и раздаваше автографи като същинска рок звезда.

Крайнодесния либертарианец споделя за себе си, че е имал изключително трудно детство, изпълнено с родителско и ученическо насилие, като единственият близък човек от семейството е сестра му, която с уважение нарича el jefe – шефът. Именно тя – Карина Милей, първа се появи с новоизбрания президент на подиума, веднага след победата му. Което бе очаквано, тъй като именно тя ръководеше кампанията на брат си и изигра ключова роля за успеха на преговорите с бившия аржентински президент Маурисио Макри (2015-2019), довели до формирането на алианс с най-голямата дясноцентристка коалиция в страната преди втория тур, което се оказа решаващо за изборния успех на Милей. Неслучайно брат и веднага я назначи за генерален секретор на президенската канцелария

Интересно е също, че сред гостите на церемонията по инаугурацията на новия президент бяха такива емблематични, но и противоречиви политически фигури, като унгарския премиер Виктор Орбан, украинския президент Владимир Зеленски и бившия бразилски държавен глава Жаир Болсонару, а Доналд Тръмп му изпрати поздравление, пожелавайки "да направи Аржентина отново велика". Знаков характер обаче имаше отсъствието на сегашния бразилски президент Лула да Силва. Което има своето обяснение. По време на предизборната кампания, в интервю за аржентинския интернет портал La Politica Online, Милей нарече бразилския лидер „корумпиран”. Впрочем, той многократно е зявявал, че не възнамерява да развива отношенията с Бразилия, Китай и Русия, тъй като не е съгласен с политиката им, но няма да пречи на частния бизнес да работи с тях. В тази връзка, след избирането на Милей за президент, Паулу Пимента, който отговаря за социалните комуникации в канцеларията на бразилския призидент заяви, че „Милей си позволи неоснователно да оскърби президента Лула и сега би следвало да му се обади и да се извини, ако иска да съдейства за диалога между двете страни в бъдеще”.

Какво предлага новият президент

Както вече споменах предизборната програма за реформи на Милей безспорно бе най-радикалната и популистка измежду всички. В основата и е свеждането на държавното участие в икономиката до абсолютния минимум. За целта либертарианецът Милей предлага рязко свиване на бюджета, радикално намаляване броя на министерствата приватизиране на държавните компании; премахване на 90% от "излишните" данъци, които осигуряват едва 2% от БВП на страната, но силно затрудняват активността на бизнеса; реформиране на пазара на труда, така че 8-те милиона аржентинци, работещи в сенческия сектор, да бъдат интегрирани в официалната икономика; премахване на Централната банка, която според Милей е отговорна за ескалацията на инфлационната спирала; прехвърляне на абсолютно всички инфраструктурни проекти от държавата към частните компании; ликвидиране на системата на държавно субсидиране на цените на електроенергията и другите услуги, като бъдат установени икономически обусловени тарифи за компаниите доставчици; отмяна на всички данъци върху износа на земеделски стоки, създавайки по този начин благоприятни услоивя за пласирането на аржентинската селскоскопанска продукция на световните пазари; провеждане на "открита политика" в сферата на външната търговия, като се акцентира върху постигането на двустранни споразумения за свободна търговия (по "чилийския модел"); вместо да се присъединява към групата БРИКС, Аржентина следва да развива интензивно връзките си с водещите западни държави, по примера на страни като Австралия, Нова Зеландия и Ирландия и - което и най-важното - да се осъществи доларизация на аржентинската икономика, замествайки песото с американския долар (3).

Не бива да се учадваме, че програмата на Милей провокира силна и нееднозначна реакция (която, в редица случаи, бе остро критична) в Аржентина и извън нея. Това се отнася на първо място именно за идеята му за "доларизация". Така, според директора на отдела за Западното полукълбо на МВФ Родриго Валдес, въвеждането на долара като национална валута ще изисква изпълнението на множество предварителни уславия, включително политически, като основното е стабилизирането на макроикономическата ситуация и приемането на обоснован план за развитие, ползващ се с подкрепата на мнозинството аржентинци (4). Очевидно е обаче, че сегашната ситуация в Аржентина е много далеч от това.

Както е извество, в момента страните от Латинска Америка, които приемат щатския долар като официална валута, за да се борят с инфлацията, са Еквадор и Ел Салвадор (в последната за такава се смята и биткойнът). Последиците от подобно решение не са еднозначни – въпреки че икономиките на тези страни се стабилизират в резултат от "доларизацията", това важи само за определени сектори, свързани основно с чуждестранните инвестиции - финанси, транспорт, комуникации, туризъм и хотелиерство, петролна индустрия. За сметка на това, в такива сектори, като селското стопанство, не се наблюдава значително подобрение. Впрочем, освен в процеса на доларизация, Милей вярва и в силата на биткойна, твърдейки, че вероятно това е икономическото бъдеще.

На свой ред, експертите от Institute of International Finance (IIF) чертаят доста мрачна прогноза за бъдещето на Аржентина, ако страната тръгне по пътя на доларизацията. Според тяхно изследване, преминаването към долара ще изисква допълнителни вливания във финансовата и система в размер между 30 и 40 млрд. долара, с каквито Аржентина не разполага. Тоест, ще се наложи съществено свиване на вноса, което пък неизбежно ще доведе до стагфлация, т.е. ще задълбочи рецесията и ще провокира нова инфлационна спирала. Ето защо, от IIF не смятат, че доларизацията ше е полезна за Аржентина (5). Според анализаторите на британския The Economist пък, реализацията на плановете на Милей ще обърне икономическата политика на страната на 180 градуса, превръщайки я в своеобразна лаборатория за рисковани стопански експертименти. В тази връзка те напомнят, че подобни остри обрати вече са имали място в историята на Аржентина и, по правило, са водели до социални сътресения и вътрешнополитически кризи (6).

В първото си телевизионно обръшение назначеният от Милей за министър на икономиката Луис Капуто очерта икономическата ситуация в страната и механизмите за излизането и от нея, които експертите определят като вариант на т.нар. "щокова терапия". В тази връзка, той лансира десет първоначални мерки, целящи да задвижат стагниращата икономика.

Както споменах, новото аржентинско правителство планира да свие държавните разходи почти с 3% от БВП, чрез намаляване на субсидиите за електроенергията и транспорта и намаляване броя на министерствато от 18 на 9 (впрочем, в края на декември то обяви и, че няма да поднови договорите на 5000 държавни чиновници). Въпреки предизборните обещания на Милей, данъкът върху вносните стоки ше нарасне от 7,5% на 17,5%. На свой ред, Финансовото министерство обяви за съкращаване на бюджетния дефицит през 2024 с 5%, чрез отказ от разходите за инфраструктура, девалвация на песото с 50% и намаляване на средствата, отпускани от централната власт на провинциите (11). Ще припомня, че финансовият министър Луис Капуто заемаше същия пост и при бившия президент Маурисио Макри, само че тогава се придържаше към позиции, напълно противоположни на тези на Милей. Впрочем, самият Милей спря да говори за доларизация на икономиката (в края на ноември канцеларията му публикува заявление, потвърждавашо, че доларизацията и ликвидирането на Централна банка в момента не са на дневен ред). В същото време, официалното понижаване на курса на песото от 400 до 800 за долар, силно ерозира позициите на аржентинската валута, тъй като реалният курс на песото само за една седмица се срина с 10%, достигайки 1150 песо за долар.

Въпреки това, МВФ даде висока оценка на "смелите първоначални действия" на правителството, а мнозина инвеститори също ги приветстваха като стъпки в правилната посока. Следва да напомня обаче, че годишната инфлация в Аржентина надхвърли 140% и страната не е в състояние да се финансира без да продължава постоянно да печата пари.

Външната политика на новия президент

Освен решаването на неотложните икономически проблеми и сложните вътрешнополитически въпроси, сред които е укрепването на демократичните институции, изкореняването на корупцията и гарантиране сигурността на гражданите и бизнеса, новият президент ще трябва да отдели сериозно внимание и на външната политика. Наред с всичко друго, става дума за взаимодействието на Аржентина с основните и партньори - САЩ, Китай и Бразилия, участието и в прокарването на споразумението между ЕС и Меркосур (Южноамериканският общ пазар, в който участват Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, а Венецуела е с временно замразено членство), както и разрешаването на проблемите с МВФ.

В тази връзка е от ключово значение, как ще се развият отношенията между Аржентина и групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР), чиито член страната трябваше да стане на 1 януари 2024. Всъщност,  отношенията с държавите, които влизат в тази група, са във фокуса на аржентинската външна политика поне от двайсет години насам. Бразилия например, традиционно е най-големия партньор на Буенос Арес. Вторият му контрагент пък е Китай, който бързо се превърна в основния инвеститор в аржентинската икономика. Пре последните години нарасна и значението на Индия като вносител на аржентински продоволствени стоки (през 2003-2022 обемът на търговията между двете страни е нараснал 9 пъти). В тази връзка ще припомня, че още през 2014 аржентинският икономист Сантяго де Солда заяви, че "БРИКС отваря за Аржентина вратата и много прозорци към световната икономика и търговия, тъй като представлява алтернатива на традиционно ориентираните към САЩ и Западна Европа отношения". В същото време обаче, той признава, че в средите на аржентинския политически и бизнес елит има много привърженици на западния вектор в геополитиката на страната, които се противопоставят срещу присъединяването и към БРИКС (6). Според тях, решението за това е било "каприз" на президентите-перонисти. Впрочем, Милей се придържа към същите позиции

Както заяви назначената от новия президент за външен министър Диана Мондино, Аржентина "няма да се присъединява към БРИКС" (12), с което потвърди думите на Милей, че по въпросите на външната политика правителството на La Libertad Avanza ще търси сближаване със САЩ. По този начин тя официално отхвърли отправеното през 2023 предложение за включването на страната в БРИКС, като повтори тази позиция и пред медиите, непосредствено преди участието си на 29-та конференция на Идустриалния съюз на Аржентина (UIA): "Разбирам, че бяхме поканени, но никога не сме приемали официално това предложение. Освен това, за да се присъединим, трябва да платим определена вноска, а Аржентина не може да си го позволи. Никога няма да се присъединим към блока БРИКС" (12). Според нея, по време на скорошното и посещение в Бразилия, където направи опит да подобри отношенията с президента Луис Инасио Лула да Силва, тя не е повдигала въпроса за евентуално членство на страната и в БРИКС.

Междувременно, в началото на януари 2024 Милей поиска от Великобритания двете страни да седнат на масата за преговори за Фолклендските/Малвинските острови. Както е известно, те са британска отвъдморска територия от 1833, а преди повече от 40 години двете държанви водиха война за тях..

Силните и слабите места на "плана Милей"

Коректността изисква да признаем, че пакетът от предложения на новия президент съвсем пряко касае много "болни места" в развитието не само на Аржентина, но и на съседите и от Латинска Америка, както и на много държави от т.нар. Глобален Юг. Свидетели сме на своеобразен "момент на истината" за аржентинското общество, когато политическата класа, бизнесът, традиционно влиятелните синдикати и активната част на обществото, като цяло, следва да си изяснят, как точно страната може да излезе от стагнацията и да продължи социално-икономическото си развитие, както и какъв модел на икономически растеж ще предпочете. Поне така смятат мнозина аржентински и международни експерти (8).

На практика, Аржентина се намира на съдбоносен кръстопът: дали да продължи да следва досегашния курс, разчитайки на слабоефективния, като цяло, държавен сектор и запазването на множеството регулаторни механизми, или да се ориентира към активно разширяване на съществуващите зони на икономически растеж и осъществяването на често рисковани структурни преобразувания, които неизбежно включват приватизация на ключовите държавни корпорации и ерозиране влиянието на "политическата каста", т.е. на закостенялата върхушка на аржентинското общество. Този кръстопът беше ясно очертан и в предизборните декларации на двамата основни претенденти за президентския пост, които изправиха аржентинските избиратели пред наистина съдбоносен избор.

Така, подкрепата за Серхио Маса означаваше продължаването (вероятно с известни корекции) на досегашния социално-икономическия курс, чиито резултати очевидно не бяха добри. На свой ред, избирането на Хавиер Милей гарантираше осъществяването на резки промени, донякъде напомнящи онези през 1990-те години (т.е. при управлението на президента Менем), когато в Аржентина бяха извършени пазарни реформи от неолиберален тип. Освен това обаче, то изправя традиционния аржентински "елит" - влиятелните ръководители на държавните корпорации, собствениците на най-големите агропромишлени холдинги, върхушката на банковия сектор и лидерите на най-големите синдикати, пред риска да бъдат лишени от привилегиите си. Според Милей, държавният сектор на аржентинската икономика представлява своеобразна тотално корумпирана "черна дупка", в която през последните две десетилетия са изтекли милиарди песо държавни средства и в която са се настанили хиляди частни компании, получаващи субсидии и активно участващи в прахосването на средствата от бюджета.

Следва да отбележа, че въпросът за степента на държавното участие в икономиката, съвсем не е еднозначен. Далеч не всички приватизирани компании демонстрират висока рентабилност, нито пък (което е по-важното) изпълниха макроикономическата си мисия за разширяване на зоните на развитие. Сред примерите за това е ситуацията в сферата на железниците. След като през 1990-те секторът премина в частни ръце, бе прекратена експлоатацията на много жп линии, което създаде транспортни проблеми в редица райони на страната. Това наложи частична ренационализация на отрасъла като, според доклад на Междуамериканската банка за развитие (IDB), онази част от железопътната мрежа, която беше върната под контрола на държавата, е в по-добро състояние, отколкото приватизираните участъци (14).

Или пък друг пример, този път от енергийната сфера. Благодарение на експлоатацията на най-голямото в страната находище на шистов петрол и газ Vaca Muerta, чиито основен оператор е държавната компания VPF, Аржентина би могла, още през 2024, да се превърне от нетен вносител в нетен износител на енергоносители (през 2022 енергийният и баланс беше отрицателен, но през 2024 следва да стане положителен) (9). Интензивното усвояване на Vaca Muerta, както и на новото шистово находище Palermo Aike ще позволи на Аржентина съществено да увеличи производството и износа на енергоносители, превръщайки енергийния сектор в една от най-перспективните си зони на развитие (10).

Изброените по-горе положителни примери обаче, не променят общия извод, че аржентинската икономика, като цяло, се нуждае от дълбока структурна трансформация, включително от отслабване на държавно-бюрократичния натиск върху производствената сфера. Рано или късно ненормалната ситуация в икономиката следва да отстъпи мястото си на друг, по-ефективен стопански модел. Процесът обаче със сигурност ще бъде бавен и труден. Просто, защото няма как да се преодолеят лесно нито съществуващите проблеми, нито традиционните пречки пред икономическия растеж в лицето на мощната бюрокрация, корумпираните синдикати и свикналите да получават правителствени субсидии държавни и частни компании.

В резултат от процесите през последните десетилетия Аржентина се оказа в своеобразен капан. Всяко рязко движение, в което и да било направление, може да влоши и без това нестабилното и положение. От друга страна обаче, и липсата на движение, т.е. продължаващият застой, също крие големи рискове. Ако елитите не са в състояние да инициират отдавна назрелите икономически промени, те се случват принудително и "отдолу" и могат да придобият нежелателна за тях насоченост, а именно - да ерозират стълбовете, на които се крепи сегашната политическа и социално-икономическа система на Аржентина. Тепърва предстои да видим, до каква степен разрешаването на тази дилема зависи от новия аржентински президент и, дали Хавиер Милей, който не разполага с достатъчна подкрепа в парламента и е обречен на остро противопоставяне с перонистите, ще може да действа наистина прагматично, осъществявайки необходимите и исторически неизбежни промени.

Заключение

Въпреки изключителната си противоречивост и невъзможността да бъде вкаран в каквито и да било строги рамки, Хавиер Милей категорично притежава всички качества на харизматичен лидер, който - каквото и да каже или направи - ще се ползва с одобрението на собствената си публика и дори ще буди възхищение у нея.

Макар на моменти новоизбраният президент да демонстрира откровено деспотично поведение, чрез избора му Аржентина показа, че изпитва остра нужда от решителен и твърд управляващ, който да изведе нацията от кризата. Не само историята на тази страна, но и на цяла Латинска Америка сочи, че народите от субконтинента често са склонни да позволяват някой друг да взима решенията вместо тях и харесват своите лидери, дори и само, защото са лидери. В тази връзка, ще припомня, че според наскоро публикувано проучване, мнозина чилийци признават, че изпитват носталгия към покойния генерал Аугусто Пиночет и не смятат, че управлението му е било диктатура (13).

И така, Аржентина избра своята твърда ръка, която да поеме отговорността да избави страната от една от най-тежките и кризи. А, дали най-подходящият за целта е именно политикът с прякор el loco (лудия), вероятно ще стане ясно още в съвсем близко бъдеще.

Бележки:

  1. https://www.reuters.com/world/americas/imfs-argentina-predicament-seek-reforms-tango-or-kill-music-2023-09-15/
  2. El fin de la inflación, Milei, J., Planeta, 2023
  3. Cuáles son las propuestas económicas de Milei, Bullrich y Massa // Ámbito. 12.10.2023.

4, На изборите през 2023 избирателите на възраст от 16 до 29 години бяха 26,5% от всички или 9,5 млн души. (Jóvenes electores. – electoral.gob.ar/nuevo/paginas/datos/total_electores_2023.php)

  1. Anatomía del voto joven que llevó a Milei al triunfo en las Primarias // Perfil. Buenos Aires. 18.08.2023.
  2. Solda S. El BRICS abre una puerta y numerosas ventanas para la Argentina // Aiera. 24.08.2023. – aiera.org.
  3. Rabanal R.BRICS: Argentina y el capricho de entrar a un club de parias - Por Rubén Rabanal // MDZ online. 25.08.2023. – mdzol.com/politica/2023/8/25/brics-argentina-el-capricho-de-entrar-un-club-de-parias-363...
  4. Cachanosky I.Cuatro ejes fundamentales para el prόximo gobierno // La Naciόn. 13.10.2023.
  5. En Argentina, el sector energético ya suma un 11% de las exportaciones totales // América Economía. 12.09.2023. – americaeconomia.com/negocios-e-industrias/en-argentina-el-sector-energetico-ya-suma-un-11-de-las-exportaciones-totales
  6. Ciruzi C.YPF, CGC begin drilling at Argentina’s Palermo Aike // Oil & Gas Journal. 21.09.2023. –ogj.com/drilling-production/drilling-operations/article/14299250/drilling-begins-at-argentinas-palermo-aike.
  7. https://www.reuters.com/markets/argentina-december-inflation-be-substantially-higher-mm-minister-says-2023-12-14/
  8. https://www.pagina12.com.ar/690839-javier-milei-rechazara-el-ingreso-de-la-argentina-a-los-bric
  9. https://www.bloomberg.com/opinion/articles/2023-08-29/fifty-years-after-chile-coup-latin-america-waxes-nostalgic-for-authoritarians
  10. Lammens M. El tren, eje central del desarrollo de la Argentina // Ámbito. 19.10.2023.

 

*Докторант в Катедра „Политология” на УНСС