24
Сря, Апр
5 Нови статии

Франсоа ЛАНГЛЕ: Западът загуби глобалния си контрол

брой 1 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Известният френски външнополитически и икономически анализатор Франсоа Лангле е роден през 1961 в Антони. Висшето си образование получава в парижката Сорбона, а журналистическата му кариера започва през 1983. През 1986-1989 преподава френска литература в Шанхай и е кореспондент за региона на Азия на няколко водещи френски медии. През 1991 става част от екипа на списание L’Expansion, а през 1997 - и негов главен редактор. В момента Лангле е анализатор на вестник Figaro и списание Le Figaro Magazine, и главен редактор на сайта FigaroVox. Той е автор на десет книги, включително бестселърите "Краят на мондиализацията" и "Новите деца на века". Носител на наградата за най-добра книга на икономическа тематика за 2016. През 2023 пък се появи книгата му "Докога ще продължи това?", в която се анализират геополитическите, икономически и дори климатични кризи, които в своята съвкупност рушат световния ред..

Интервюто с Франсоа Лангле публикуваме с любезното съдействие на Александър Девекио и "Фигаро".

 

- В най-новата си книга твърдите, че в момента целият свят е подложен на своеобразна "дерегулация". Тоест, излиза, че досегашните господари на света внезапно са загубили контрола си над него. Действително, западните държави преживят едновременно икономическа, политическа, геополиническа и климатична криза. Как бихте обяснили сегашната ситуация? Защо останалите се боят все по-малко от Запада?

- Всъщност сме свидетели на едновременното приключване на няколко исторически цикъла. От най-голямо значение в случая е настъпилият край на гигантския цикъл на експанзия на Запада: европейската цивилизация постепенно се завръща в своите граници след петстотин години на постоянна експанзия, започнала още с откриването на Америка от Христофор Колумб. Между другото, краят на имперския Запад беше предсказан от редица демографи като Алфред Сови или икономиста Жан Фурастие, и дори от философа Освалд Шпенглер, който говори за това в прословутата си книга „Залезът на Запада”, излязла непосредствено след края на Първата световна война. И ето че "свиването" на Европа се извършва буквално пред очите ни, което е много неприятно. Дори варварското нападение срещу Израел е сред белезите за това, защото извършителите му се подкрепят от оста Техеран-Москва-Пекин.

За нас, жителите на Запада, шокът е още по-силен, защото доскоро се надявахме да избегнем това свиване на нашето влияние. Това изглеждаше напълно постижимо през периода на доминация на американската свръхдържава след падането на Берлинската стена, когато през 1990-те години престижът на САЩ наистина беше висок. Последните проблясъци на западното превъзходство обаче, угаснаха с началото на конфликта в Украйна: оказа се, че две трети от човечеството или са против нас (т.е. застават на страната на Русия), или не проявяват интерес към този регионален конфликт. Какъв контраст с първата война срещу Ирак през 1991, когато САЩ получиха международен мандат да накажат Саддам Хюсеин, при това сред подкрепящите Запада бяха и Сирия, и СССР! Внезапно, всички сили, които обявихме за "злодеи", а именно Русия, въоръжените палестински групировки и Иран, както и севернокорейският лидер Ким Чен Ун, всички те се се надигнаха, защото вече не се боят от нас и усещат подкрепата на останалите зад гърба си.

Особено показателно в тази връзка е формирането на групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка). Тази абревиатура беше лансирана от Goldman Sachs през 2011 за обозначаването на новите пазари, в които тогава виждахме само невероятни преспективи за развитие на собствените ни транснационални корпорации. След кризата през 2008 обвързахме БРИКС с глобалното управление, създавайки групата Г-20 и разчитайки, че това ще укрепи нашето лидерство. Това беше все едно да подаряваш мъниста на туземците за да ги впечатлиш, защото Западът не даваше на БРИКС нито реална власт, нито пари. Петнайсет години по-късно обаче, "туземците" постигнаха впечатляващ реванш. Припомнете си последната среща на Г-20: тонът на нея се определяше от Индия, а Западът така и не съумя да наложи своите условия в заключителното комюнике за да осъди Русия. Що се отнася до следващата среща на Г-20, ще припомня, че Китай се обяви против това тя да се проведе в САЩ. Тоест, вече сме загубили контрола си над света и той вече няма Голям господар.

Следствие от това е раздробената икономическа глобализация. Там, където американската свръхдържава обединяваще планетата, сега няколко възраждащи се империи формират собствена зона на влияние и търговия. В този "нов свят" партньорството с "неприятелските държави" прогресивно бива ерозирано.

Оттук пък следва завръщането на границите и търканията, които забавят трансконтиненталната търговия. На всичкото отгоре изглежда, че това е само началото на нова фрагментация на света: "производствените вериги" на подизпълнителите се възраждат, но хората търсят партньори само в "приятелските" държави, т.е. нямат доверие на геополитическите си съперници. Значителна част от сектора на полупроводниците напуска Китай, дори Apple вече прехвърля производството си в Индия и Виетнам, за да не допусне превръшането на Китай в монополист. Оттук и нарастващата потребност на Франция и другите западни държави от "суверенитет", което не е нищо друго, освен резултат от страха, израз на усещането за зависимост и осъзнаването на незначителността на нашата сфера на влияние. Преди не претендирахме за суверенитет, защото държавите от Запада бяха единни и в това си състояние, де факто, притежаваха "колективен суверенитет". Любопитно е, че краят на продължителния период на западното господство съвпада с началото на неблагоприятните климатични промени, които до голяма степен са провокирани от самия Запад.

- Налице е обаче и нарастваща нестабилност вътре в самите ни общества. Геополитиката ли е причината за това?

- Не, всъщност това е краят на друг, по-класически цикъл. Става дума за идеологическия цикъл, който след края на Втората световна война прокарваше свободата, като фундаментална ценност. Във всички общества се редуват либерални и протекционистки етапи. Сякаш с всички сили се опитваме да намерим необходимия баланс между двете полярни сили. Движещата сила на това редуване е приемствеността между поколенията като всяко поколение се придържа към позиция, противоположна на онази на предишното поколение. Либералната фаза беше инициирана от "бейби бума", т.е. от хората, родени малко след Втората световна война. Това поколение активно и успешно прокарваше глобализацията. Днес обаче, неговите представители масово излизат в пенсия, а вместо тях идва едно по-малко индивидуалистично поколение, за което личната свобода не представлява фундаментална ценност. При това то е още по-склонно да се откаже от ценностите на "бейби бумърите", защото осъзнава, колко неприложима и неадекватна може да се окаже "откритостта" в опасния нов свят.

На този фон ориентацията към консерватизма и дори авторитаризма се превръща в глобална тенденция.

Защо се случи това? Според мен, основната причина е, че в крайна сметка търсенето на все по-голяма свобода, доведе до ерозия на авторитетите: на учителя, на народния представител, на родителите, на полицията. Намаля и престижът на "знаещия човек" - без значение дали е учен или майстор в производството. Причина за това отслабване на анторитета станаха новите технологии и на първо място интернет и социалните мрежи. А това тревожи хората: за тях ситуацията без признат авторитет е непривична и опасна. Основната политическа реалност на днешния ден са идващите отдолу искания за "възстановяване авторитета на традиционните институции" и "компетентно управление, ползващо се уважението на нацията". Тези искания обаче, засега не са удовлетворени в западните държави и, в частност, във Франция. Стремежът към свобода се оказа изместен от необходимостта от защита и сигурност. Именно това обяснява възхода на т.нар. популистки партии в Европейския съюз. Защото всички традиционни партии и, на първо място, Макрон и неговите привършеници, които все още следват либералната идеология на "бейби бумърите", отказват да използват властта си в сферата на правосъдието, имиграцията, икономиката, образованието. "Макронистите" смятат използването на властта за защита на френските граждани за нещо неблагородно и дори срамно. И оставят това право на популистите.

- Инфлацията е сред най-актуалните днешни проблеми. Възможно ли е решението на ЕС за повишаване на лихвените проценти, което оскъпява кредитите за предприятията, да се окаже неподходящо лекарство, което само ще влоши заболяването? Дали и САЩ вървят по същия път?

- Очевидно не сме наясно, как да се справим с болестта, т.е. с инфлацията, без при това да убием пациента, т.е. икономиката. Затова финансовите власти на Запад съзнателно програмираха сегашната рецесия както в Европа, така и в САЩ чрез повишаването на лихвените проценти, което прави заемите по-скъпи. И това повишаване на лихвите на банките беше още по-твърдо, тъй като централните банки с основание се чувстваха донякъде виновни за стоварилия се върху главите ни през последните месеци ръст на цените. Защото банките несъмнено способстваха за този ръст, финансирайки с нулеви лихви ("каквото и да струва това") всевъзможни съмнителни проекти в Европа.

Вероятно ще ме попитате, дали в момента финансовите власти не са прекалено строги към икономиката, за разлика от доскорошното им мекотело поведение, когато и позволяваха всичко? Рискът е свързан с финансовата криза, защото обемът на натрупания в западните държави дълг - държавен и частен - е наистина безпрецедентен.

Ако съберем в едно големия обем на дълга, високите лихвени проценти и слабите темпове на икономически растеж, това ще означава фалит на Запада. Засега нашите икономики демонстрират учудваща устойчивост, но вече са налице първите признаци, особено в сферата на недвижимите имоти. Нивото на лихвените проценти също е проблематично за най-големите държави-длъжници - Франция и Италия. Сегашните ръководители на централните банки все по-трудно лавират между лошото и най-лошото, между финансовата криза и инфлацията.

- Към тези кризи следва да добавим и последиците от технологичната революция свързана с изкуствения интелект. Дали въвеждането на изкуственият интелект ще ни улесни, или - напротив - ще задълбочи кризата, провокирайки масова безработица, особено сред ръководните кадри?

- Въобще не вярвам в мрачните прогнози за света на бъдещето, населяван от хора, които не правят нищо, а всичко - включително и те, самите - се управлява от машини. Вероятно изкуственият интелект ще има същия ефект, както и изобретяването на парния двигател или електричеството: увеличаване на производителността, намаляване на работното време и повишаване на заплатите - но само за специалистите. Във всички епохи съществува страх от технологична безработица, но на практика той винаги се оказва неоснователен. Винаги. Тук е мястото да отбележа, че държавите с най-роботизирана индустрия обикновено разполагат и с най-много работни места в сферата на промишлеността...

Разликата между сегашната и предишните технологични революции е, че тази революция ще засегне най-вече служителите и мениджърите, а не работниците. Нискоквалифицираните професии, като поддръжката, общественото хранене, почистването може би ще получат по-голямо внимание и заслужено възнаграждение. Но, ако колективната изгода от технологичните революции е несъмнена, истината е, че те винаги имат своите жертви, като това са цели слоеве от населението. На тях следва да се осигури компенсация или да им се предложи обучение за усвояване на нови професии. Появата на изкуствения интелект няма да означава края на трудовата активност на човека, като биологичен вид. Способността на хората да създават нови видове дейности и нови услуги е безкрайна.

- Ако наистина сме свидетели на трансформация на света, колко дълго ще продължи преходния период, ако използваме заглавието на последната ви книга?

- В случая основната единица за време е поколението, т.е. двайсет години. Ако преходният период се оказва толкова продължителен, това се дължи на факта, че на всяко поколение е необходимо време за да измести предишното поколение, неспособно да разреши провокираната от него криза. В това е и единствената позитивна последица от такива страшни явления, като войните: те водят до принудително обновяване на елитите, а това означава и до обновяване на "колективното програмно осигуряване". В мирно време този процес е по-продължителен и е съпроводен с демографски промени и застаряване на населението. Постепенно обаче, ситуацията се променя. Отново се появява протекционизмът, също както и патриотизмът и стратегическото мислене по отношение на проблемите в индустрията. Което може само да ни радва. В същото време обаче, управляващите налагат прекалено много табута по отношение на антиобществените действия, особено когато са извършени от представители на малцинствата. Виждайки, как Националното събрание (т.е. парламентът) почете с минута мълчание загиналия при опит да избяга от полицията хулиган-рецидивист от алжирски произход Наел М., осъзнаваме, че още не сме стигнали до края на тунела.

- И така, в съвсем близко бъдеще светът може да стане свидетел на завръщането на протекционизма и националния сувернитет. Но, ако се радваме на факта, че Европейският съюз най-сетне се освобождава от необяснимата си наивност, дали това движение на махалото не рискува да ни доведе до война, както се случва през 30-те години на ХХ век?

- Не мисля така. Втората световна война не е следствие от протекционизма или икономическата криза. Във всеки случай, тя не е провокирана само от икономиката. Втората световна война е най-вече дъщеря на Първата световна война и Версайския договор. На свой ред, Първата световна война избухва не в епоха на протекционизъм, а на либерализъм и глобализация!

Тезата за протекционизма, който уж води до войни, е легенда измислена от либералната Европа, опасяваща се от завръщане на национализма. Макар че грижата за националните интереси не е национализъм, а просто проява на здрав разум! Същото се отнася и за защитата на границите пред лицето на неконтролируемата имиграция или нелоялната конкуренция от страна на китайския износ. Истината е, че загубихме прекалено много време заради европейската утопия за "свят без граници", но вече виждам, както надявам се и вие, че тази наивност постепенно се разсейва. Европейската комисия се трансформира. Отдавна беше време за това. В очакващия ни раздробен и противоречив свят, ние следва да се организираме - вътре в себе си. И Европа е в състояние да го стори.

- А каква ще бъде съдбата на Франция? Ше съумее ли да се справи със ситуацията или е обречена на упадък?

- Франция вече разполага с план за индустриално развитие, с нова енергийна и климатична стратегия. По данни на ОИСР, за първи път от дълго време насам, обемът на отработените през годината часове на глава от населението в страната нараства. Тази тенденция беше регистрирана за първи път през 2022. Наистина, дори и така ние си оставаме далеч (т.е. по-зле) от средния показател в еврозоната. Франция отново инвестира в отбраната си. Тези три позитивни моменти са от значение за бъдещето. Макар че продължаваме да имаме и доста слаби страни.

Тук е мястото да отбележа, че в епохата на възраждането на империите, дипломацията се оказва не по-малко необходима, отколкото отбраната. Попадналите в задънена улица преговори с Путин, провалът ни в Индо-Тихоокеанския регион във връзка със сделката с австралийските подводници (в която Франция бе изместена от САЩ), шамарът, който ни удариха новите власти в Нигер, принуждавайки френските части да напуснат страната, докато американските останаха... Неясно защо произнесената фраза на Еманюел Макрон, че "разбира" позицията на Китай относно Тайван. Влошаването на отношенията между Франция и Германия... Всичко това е много лошо. Друго наше слабо място е, разбира се, състоянието на държавните финанси.

Въпреки най-високото равнище на задължителните отчисления в историята на страната в мирно време (45,4% от БВП през 2022), въпреки европейските фондове за подпомагане на възстановяването на икономиката (40 милиарда за няколко години), въпреки огромните дивиденти от намаляването на лихвените проценти до юли 2022, Франция продължава да страда от дефицит. Причината е, че имаме най-разточителния президент в историята. Почти в нито една сфера не се предвиждат икономии: от планираните за 2024 съкращения на бюджетните разходи с 16 милиарда евро, 14 милиарда се дължат на ограничаването на изключително големите разходи, направени през 2022 и 2023. Тоест, реално ще икономисаме само 2 млрд. евро. Подобни дисбаланси ни тласкат към финансова криза, която ще унищожи окончателно свободата на действие на Франция на международната сцена. Страната ни няма да може да взема решенията си самостоятелно. А днес именно силната и суверенна държавна власт е основния елемент, позволяващ успешно да се противопоставяме на съперниците си в съвременния свят.