Мирните инициативи за Украйна: шансове и препятствия

И макар че мнозина наблюдатели изразиха силно съмнение относно подобна възможност, повечето западни военни експерти смятат, че войната се е оказала в "улица без изход" и преговорите за постигането на мирно решение действително са належащи. В тази връзка ще припомня, че през близо двете години след началото на войната в Украйна станахме свидетели на редица инициативи за прекратяването и, които обаче не доведоха до реален резултат. Както е известно, за да се случи това е необходимо наличието на съответните стратегически обстоятелства, както и политическа готовност и воля от страна на участниците в конфликта да приемат определени компромиси. И докато противоречащате си интереси на страните не бъдат съгласувани, всички предложения на трети играчи за мирни преговори ще имат по-скоро пропаганден и спекулативен характер. В ситуации, когато интензивността на сблъсъка вече е достигнала ниво на открито военно противопоставяне, въпросът за преговорите е пряко свързан и със съотношението между материалните и политически възможности на участниците. По правило, военните действия не са самоцел, а се водят с цел постигане на възможност за сключване на мир при определени условия. Тоест, най-благоприятната предпоставка за начало на мирни преговори е наличието на ситуация, в която ангажираните в конфликта държави осъзнават, че по-нататъшната реализация на предварително поставените цели е възможна само чрез постигането на компромис помежду им. В този смисъл, оценката за вероятността и съдържанието на преговорите следва да се съпровожда от анализ на реалните възможности и намерението на страните да отстояват интересите си в текущите условия.

Украинската криза, която се трансформира в интензивен военно-политически конфликт между Русия и западните държави, подкрепящи Киев, предполага сблъсък на такив тип политически интереси, които участниците определят като "жизненоважни" за себе си, което силно ограничава вероятността за постигането на каквото и да било споразумение. Сегашният етап на конфликта се характеризира с негативна динамика и висока степен на напрежение на конфронтационните действия. Съответно, поне за момента, не се очертават реалистични перспективи за урегулиране на създалата се ситуация, а хипотетичните преговори, стартирали в сегашните военни и политически условия (което изглежда малко вероятно), най-вероятно биха завършили или със "замразяването" на военния конфликт, или с фиктивно споразумение, което ще е по-изгодно за по-слабия играч, позволявайки му да прегрупира силите си.

В този контекст, лансираните досега мирни инициативи действително имат по-скоро пропаганден ефект, увеличавайки политическия капитал на иницииралите ги държави. Като това се отнася най-вече за онези страни, които не участват пряко в конфликта, позиционирайки се като неутрални. Следва да отбележа също, че повечето от обявените досега мирни планове не са представени под формата на отделни структурирани документи, а могат само да бъдат аналитично реконструирани въз основа на систематизирането на заявленията на съответните държавни лидери по темата и офицалните комнтари. Както споменах, всички те бяха предложени от т.нар. "неутрални държави" - Китай, Бразилия, африканските държави и Индонезия, т.е. от играчи, които не са пряко ангажирани в украинския конфликт и се смятат за "непредубедени".

Впрочем, беше предложен и друг "мирен план" чиито автор е украинският президент Зеленски и който включва десет точки, очертаващи най-предпочитания от Киев изход от конфликта. Строго погледнато обаче, той трудно може да бъде наречен реалистичен мирен план, тъй като тотално игнорира руските интереси и, по презумпция, изключва постигането на компромис. Тоест, става дума по-скоро за структурирана декларация на ултимативната позиция на Киев, която очевидно не би могла да стане основа за преговори, още повече пък, за разрешаването на конфликта. А изразената от европейските и американски представители подкрепа за "плана Зеленски" говори, че те също не демонстрират интерес към разрешаването на съществуващите фундаменталните противоречия.

Както е известно, всяка война приключва с мир, проблемът е, че самата формула на мира зависи от това, как и при какво съотношение на силите е приключил военният конфликт. Тоест, докато военният конфликт продължава, параметрите на ситуацията с мирните преговори до голяма степен се определят от случващото се на бойното поле. Въпреки това, предложените до момента мирни инициативи заслужават внимание, най-малкото, защото разширяват спектъра на алтернативите за разрешаване на конфликта и прокарват необходимостта от комуникация и компромиси в една изключително напрегната военно-политическа ситуация.

Провалът на проектоспоразумението от Истанбул

Както е известно, първият проект за мирен договор между Украйна и Русия беше документът, подготвен от делегациите на двете страни по време на трите рунда на преговорите, които се проведоха първо в Беларус, а след това в Истанбул – на срещата от 29 март 2022 (през следващите две седмици в него, онлайн, бяха нанесени известни поправки, като последната му версия беше изготвена на 15 април). Става дума за т.нар. „Договор за постоянен неутралитет и гаранции за сигурността на Украйна”, включващ 18 параграфа. Към него беше изготвено и приложение относно „Пределното количество на личния състав, въоръженията и военната техника, с които ще разполагат украинските въоръжени сили в мирно време”.

Както е известно, през юни 2023 руският президент Путин публично показа първите страници на проектодоговора, както и на протокола към него. В тях, освен предварително съгласуваните формулировки, са фиксирани и противоречията в позициите на двете страни. Така например, Киев е настоявал за „таван” на числеността на украинската армия от 250 хиляди души, а Москва – за 85 хиляди, плюс 15 хиляди в националната гвардия; Киев е претендирал да разполага с 800 танка, докато руснаците са били склонни да приемат само 342; украинската страна е искала да армията и да разполага със 600 реактивни системи за залпов огън, а руската е настоявала броят им да не надхвърля 96.

Според Путин, проектодоговорът е бил парафиран от ръководителя на украинската делегация Давид Арахамия, но в Киев твърдят, че не са подписвали нищо. Във всеки случай, през втората половина на април 2022 Киев прекрати преговорите, затова текстът на документа така и не беше съгласуван окончателно. Сред основните точки в проектодоговора са: прекратяване на огъня и изтегляне на руските войски; Украйна придобива постоянен неутрален статут; Киев се съгласява да не приема на своя територия ядрено оръжие, както и да не го произвежда или закупува; Украйна приема определени количествени ограничения, касаещи собствените и въоръжени сили; страната се задължава да не допуска разполагане на чуждестранни военни бази и въоръжения на нейна територия; Украйна получава гаранции за сигурността си, а като гаранти са определят постянните членове на Съвета за сигурност на ООН (впрочем, предлага се сред тях да са и други държави, като Беларус и Турция например).

След срещата от 29 март в Истанбул, украинската делегация представи собствената си визия относно евентуалните договорености. Сред тях бе искането преговорите за статута на Крим да продължат през следващите петнайсет години, като страните се отказват от силовото решаване на кримския въпрос. Що се отнася до статута и съдбата на откъсналите се от Украйна източни области, те трябва да бъдат обсъдени при лична среща между президентите на двете страни. Украйна е склонна да приеме извънблоков ядрен статут и да не допуска чуждестранни военни контингенти на територията си, при наличието на ясни писмени гаранции за сигурност от страна на постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН. При това Киев настоява тези гаранции да са сходни със съдържанието на чл.5 от Устава на ООН.

Ще припомна, че в интервю за телевизия "1+1" лидерът на парламентарната група на управляващата партия "Слуга на народа" във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия, заяви, че за отказа от преговорите и продължаването на войната, в частност, лично е настоял тогавашният британски премиер Борис Джонсън по време на посещението си в Киев през април 2022. Освен това, според Арахамия, Киев въобще не е бил сигурен, че Русия ще спазва такава сделка и няма да атакува отново.

"Десетте точки" на президента Зеленски

През ноември 2022, по време на срещата на Г-20, украинският президент Владимир Зеленски представи собствената си визия за мирния план. Тя включва десет точки, представляващи не толкова истински план за урегулиране но конфликта, колкото презентация на системата от цели на украинската страна в рамките на кризата.

Украинският лидер предлага да бъде възстановена териториалната цялост на Украйна (според него, "териториалният въпрос" въобще не подлежи на обсъждане), както и да бъдат изтеглени руските войски и въоръжени формировация от територията на страната. Предполага се, че Украйна ще възстанови контрола си над всички участъци на държавната граница, след което страната следва да получи гаранции за сигурността си от своите западни съюзници, в съответствие с предложения през септември 2022 т.нар. Киевски договор за сигурност. Показателно е, че останалите точки в плана на Зеленски са формулирани така, че да изтъкнат тясната връзка между украинската криза и глобалните политически и икономически процеси. Целта вероятно е международните партньори да бъдат убедени да продължат да оказват материална подкрепа на Киев. В тази връзка се акцентира върху влиянието на конфликта върху способността на Украйна да изнася зърнени култури, което води до риск от изостряне на глобалната криза в сферата на продоволствената сигурност. Освен това, украинския президент обвини Русия, че е разрушила инфраструктурата на страната му и призова съюзниците да и окажат по-голяма подкрепа, включително чрез налагане на таван за цените на руските енергоносители. Истината е, че като цяло, "планът Зеленски" се отличава с прекалена тенденциозност и догматичност, ограничаващи пространството за постигане на евентуален мирен компромис.

Засега обаче, тази позиция продължава да се подкрепя от съюзниците на Киев, още повече, че тя най-вероятно е била формулирана с участието на САЩ и ЕС. Както посочва в тази връзка върховният представител на Съюза за външната политика и сигурността Жозеп Борел: "Планът Зеленски е единственият, който се обсъжда на международната сцена. Има и други планове - на Китай, Бразилия и африканските държави, но всички те бяха отхвърлени. Нито един от тях не се е обсъждал сериозно, освен планът Зеленски".

Очевидно между САЩ и ЕС е налице определен консенсус относно най-желателния начин за разрешаване на руско-украинския конфликт. Въпреки това обаче, ситуацията на фронта може до доведе до известна промяна в позицията им, което отчасти бе демонстрирано и на международната среща в Джеда през август 2023, посветена именно на търсенето на изход от конфликта в Украйна.

"12-те принципа на Китай"

В края на февруари 2023 Китай предложи свой мирен план за разрешаване на руско-украинския конфликт, който при това изглежда достатъчно детайлен, обоснован и всеобхватен. Той обаче не предлага практически механизъм за постигане на очертаните в него цели. В това отношение планът представлява по-скоро презентация на китайските принципи за урегулиране на международните отношения, като цяло, отколкото конкретен проект за разрешаването на "украинския въпрос" (макар че отделни негови точки имат определено практическо значение). Планът включва 12 точки и съдържа общи концептуални принципи, като "уважаване на териториалната цялост", "преодоляване на мисленето от студената война" и "намаляване на стратегическите рискове", както и по-конкретни действия за постигане на трайно прекратяване на огъня, възобновяване на мирните преговори, гарантиране на необходимите хуманитарни дейности и сигурността на ядрените централи, подкрепа за Черноморската зърнена инициатива и гарантиране сигурността на веригите за доставки. Показателно е, че в точка 2 се споменава, че: "Сигурността на региона не трябва да бъде постигната чрез усилване и разширяване на съществуващите военни блокове. Легитимните интереси в сферата на сигурността и опасенията на всички държави следва да се отчитат и да се възприемат сериозно". Тоест, Пекин свързва генезиса на сегашната криза с процеса на разширяване на НАТО и неговата инфраструктура към руските граници, което доведе до фактическото изключване на Русия от архитектурата на евроатлантическата сигурност. Що се отнася до прекратяването на военните действия, китайският план съдържа внимателно формулирани и балансирани формулировки. Пекин, в частност, призовава всички страни да подкрепят установяването на пряк диалог между Русия и Украйна, с цел намаляване на напрежението помежду им. Освен това Китай еднозначно потвърждава, че  разглежда преговорите като единствения инструмент за разрешаването на украинската криза. Паралелно с това, предложеният от него проект за урегулиране, включва множество неясни и двусмислени формулировки, предлагайки по-скоро обща представа за начина, по който Китай вижда света, проектиран върху ситуацията в Украйна.

САЩ и ЕС демонстрираха откровено скептично отношение към китайския мирен план, тъй като не вярват, че позицията на Пекин наистина е неутрална. Според първия европейски дипломат Жозеп Борел например, "Има само един мирен план за Украйна и това е планът на Зеленски. Китайският план е просто списък с добри пожелания". Във Вашингтон също не демонстрираха ентусиазъм към китайските предложения, продължавайки да упрекват Пекин, че подкрепя Русия. На свой ред, коментирайки ролята на Китай в преговорния процес, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг акцентира върху факта, че Пекин не осъди действията на Москва в Украйна. Според него, западните съюзници са убедени, че "възможностите на страните на масата за преговори ще се определят от постиженията им на бойното поле". Очевидно за него е трудно да коментира каквито и да било перспективи за дипломатическо разрешаване на конфликта при положение, че е убеден, че решението му може да се постигне само със силата на оръжието. Тук е мястото да отбележа, че покойният американски дипломат и теоретик на международните отношения Хенри Кисинджър даде висока оценка на евентуално китайско участие в процеса на преговори. Според него: "След като и Китай инициира преговори, те бързо могат да достигнат кулминация и дори мисля, че това може да се случи до края на 2023". Друг известен американски експерт .- професорът от Харвард Стивън Уолт, също смята, че Ващингтон следва да си сътрудничи с Пекин за съвместното разрешаване на проблема (т.нар. "мирен план на великите държави") и гледа скептично на американската политика в подкрепа на боепособността на Украйна.

Показателно е също, че руската страна, в лицето на президента Владимир Путин и говорителя на Външното министерство Мария Захарова, изразиха заинтересованост от китайското предложение за разрешаване на "украинския въпрос". Така, след поредните си преговори с китайския лидер Си Дзинпин, Путин заяви, че: "Много от точките в лансирания от Китай мирен план, са сходни с руския подход и могат да бъдат използвани като основа за мирното разрешаване, когато на Запад и в Киев бъдат готови за това. Засега обаче, подобна готовност от тяхна страна не се забелязва".

Бразилският "клуб на мира"

Малко по-късно, през април 2023 последва предложението на бразилския президент Лула да Силва за формиране на група страни (включително Индия, Индонезия, Китай и редица латиноамерикански държави), които съвместно да създадат план за мирното разрешаване на украинския конфликт. Както припомни в тази връзка президентът Лула: "По време на кризата през 2008 успяхме бързо да създадем групата Г-20 за да се опитаме да спасим глобалната икономика. Сега е важно да формираме друга Г-20 за да сложим край на войната и постигнем мир". И макар че бразилската инициатива не бе последвана от появата на някакъв официален документ, изявленията на Лула да Силва по темата позволяват да очертаем основните съдържащи се в нея предложения. На първо място, се препоръчва формирането на преговорна група от неутрални страни посредници, които не участват в конфликта и не доставят оръжие на нито едно от страните, с цел Русия и Украйна да бъдат стимулиране да стартират процес на съгласуване на позициите си. На второ място, Украйна следва да се откаже от териториалните си претенции (и, в частност, да признае присъединяването на Крим към Русия) и да признае променените стратегически реалности, което ше стане отправна точка за взаимодействие между страните. На трето място, необходимо е да бъде прекратена западната подкрепа за Киев, което води до "подгряването" на конфликта.

Както можеше да се очаква, бразилските предложения бяха категорично отхвърлени от Вашингтон, който ги определи като "повторение на руската и китайска пропаганда без каквото и да било внимание към фактите". На свой ред, Москва приветства предложенията на бразилския президент и заяви, че оценява положително всеки опит за разрешаване на конфликта. По време на посещението си в Бразилия през април 2023 руският външен министър Сергей Лавров отбеляза: "Констатираме, че подходите на Русия и Бразилия към събитията, които се случват в момента, са сходни. Обединява ни общият стремеж да съдействаме за формирането на по-справедлив и наистина демократичен полицентричен световен ред, който да се основава на фундаменталния международен принцип за суверенното равенство на държавите".

Бразилската инициатива обаче, така и получи по-нататъшно продължение, нито пък станахме свидетели на активизация на дипломатическите усилия в тази посока. Което дава основания да предположим, че мирният жест на бразилския президент имаше по-скоро политико-идеологически характер и целеше укрепване на имиджа на Лула да Силва като влиятелен "миротворец", потвърждавайки амбициите на страната му да действа като "велика държава". Тук е мястото да припомня и, че бразилската инициатива беше подкрепена от австрийския канцлер Карл Нехамер.

Африканският мирен план

През юни 2023, неочаквано за мнозина, собствен мирен план лансира и президентът на ЮАР Сирил Рамафоса. На 16 юни, група официални представители на африканските държави ЮАР, Сенегал, Република Конго, Уганда, Замбия, Коморските острови и Египет посетиха Киев, а след това и Москва, където представиха проект от десет точки за разрешаване на конфликта в Украйна. Следва да отбележа, че публикуваните предложения не се отличават с особена яснота, нито пък са достатъчно детайлизирани, а по-скоро представляват сбор от принципи и добри пожелания относно необходимостта от по-скорошното постигане на мир.

Лайтмотив на африканската мирна инициатива е необходимостта от максимално бързо начало на преговори за прекратяване на военните действия, уважение към суверенитета на страните, размяна на пленниците и задържаните цивилни и възстановяването на разрушенията от войната. При това изглежда, че основната цел на дипломатическата мисия бе привличане вниманието на световната общественост към заплахите за нарушаване на веригите за доставки и рисковете от изостряне на проблема с глобалната продоволствена сигурност в резултат от продължаването на войната. В една от точките на плана се посочва, че част от усилията за разрешаване на конфликта е гарантирането на стабилни доставки на зърно и торове на външния пазар. Южноафриканският президент Сирил Рамафоса, в частност, обясни по следния начин дипломатическата активност на африканските държави: "Като африкански лидери решихме да говорим за това, защото стигнахме до извода, че този конфликт, макар и да не засяга пряко Африка, под формата на жертви и разрушена инфраструктура, все пак оказва силно влияние върху живота на мнозина. Става дума за продоволствената ни сигурност, защото в резултат от войната нараснаха цените на торовете, зърнените култури и горивото".

Показателно е, че макар Москва да изрази одобрение за мирната инициатива на африканските държави, тя очевидно изпитва опасения относно перспективите за практическата и реализация, особено що се отнася до прекратяването на огъня от страна на Украйна и мирните преговори, при положение, че Киев официално си забрани да преговаря с Русия. В тази връзка, по време на провелата се през юли 2023 в Санкт Петербург Среща на върха Русия-Африка, Путин отбеляза, че "Африканската инициатива би могла да залегне в основата на определени процеси за търсене на мир, също както и други, като китайската мирна инициатива например".

Личната инициотива на индонезийския министър на отбраната

Както е известно, по време на участието си в азиатския форум по сигурността "Диалог Шангри-Ла", провел се през юни 2023 в Сингапур, индонезийският министър на отбраната Прабово Субианто също направи предложение за евентуалното разрешаване на конфликта. При това лансираните от него идеи са достатъчно конкретни и бяха изложени с характерната за повечето висши военни педантичност. Субианто, в частност, призова за незабавно постигане на спораумение за прекратяване на огъня "при сегашните позиции на двете страни". Освен това, министърът предложи създаване на демилитаризирана зона, като за целта двете армии се оттеглят на 15 км от заеманите в момента позиции, а в зоната бъдат разположени миротворци на ООН. Нещо повече, допуска се провеждането на повторни референдуми под егидата и контрола на Световната организация с цел да бъде решен въпросът за принадлежнастта на спорните територии. Интиресното в случая обаче е, че тези предложения за мирно разрешаване на конфликта не са официална позиция на Индонезия. Според президента на страната Джоко Видодо, лансираният от министъра на отбраната мирен план, е негова лична инициатива и в тази връзка между двамата ще има "сериозен разговор". Ще припомня обаче, че преди това самият президент Видодо се опита да изиграе посредническа роля в търсенето на мир между Русия и Украйна.

Разбира се, предложението на индонезийския министър беше моментално отхвърлено от украинската страна, която засега не е склонна да признава, каквито и да било териториални промени. В тази връзка тогавашният министър на отбраната на Украйна Олексий Резников подчерта, че този план отговаря на интересите на Русия и не може да стане основа за прекратяването на конфликта.

Срещата в Джеда и позицията на "Глобалния Юг"

Както е известно, в консултациите, провели се през август 2023 в саудитското пристанище на Червено море Джеда, освен домакините, участваха САЩ, Великобритаиня, държавите от ЕС, Турция, Бразилия, Китай и ЮАР. Показателно е, че на нея присъстваха представители на Украйна, но не и на Русия. По време на срещата Саудитска Арабия лансира собствени идеи относно пътищата за урегулиране на конфликта, призовавайки за прекратяване на огъня, гарантиране териториалната цялост на Украйна и провеждането на мирни преговори с посредничеството на ООН.

От една страна, срещата в Джеда изглеждаше като опит на САЩ и европейските им съюзници да разширят антируската коалиция, но от друга стана ясно, че държавите от т.нар. Глобален Юг се стремят да имат собствен принос за разрешаването на проблема. Нещо повече, съдейки по публикуваните в някои медии отделни техни предложения, те подкрепят формулирането на балансирано и взаимноприемливо решение, което до голяма степен е в разрез с "плана Зеленски". Вероятно, именно това беше и причината поради която първоначалното намерение да бъдат обсъдени десетте точки на въпросния план, в крайна сметка беше заменено от възможността "незападните" държави да изложат собствената си визия за прекратяването на конфликта, която изглежда доста по-умерена и не чак толкова категориччна.

Другите инициативи

Впрочем, през 2022-2023 свои предложения за приключване на руско-украинската война лансираха и някои други външни играчи. През май 2022 например, Италия представи пред генералния секретар на ООН Антониу Гутиереш мирен план за разрешаване на конфликта в Украйна, който включваше четири точки: прекратяване на огъня и демилитаризация на фронтовата линия, подписване на двустранно споразумение между Русия и Украйна относно Крим и Донбас, подписване на многостранно мирно споразумение между ЕС и Русия, предвиждащо изтегляне на руските войски от Украйна и отмяна на западните санкции срещу Москва.

През септември 2022 пък, президентът на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор предложи създаването на комисия на най-високо ниво за диалог и мир в Украйна. Според него, в комисията следва да участват и премиерът на Индия, генералният секретар на ООН  и главата на Католическата църква.

Заключение

Всички лансирани до момента проекти за разрешаване на украинския конфрикт, предложени от трети държави, представляват по-скоро полезни упражнения по дипломация, отколкото реални предложения за преодоляване на дълбоките противоречия между страните в него. Очерталата се проблемна ситуация се характеризира с наличието на практически непреодолим антагонизъм на интересите на страните, който изглежда трудно разрешим само с помощта и влиянието на външните играчи.

Теоретиците, анализиращи вариантите за приключване на военните конфликти, често акцентират върху наличието на критичен проблем в отношенията между участниците в него, а именно - липсата на доверие. Тоест, страните в конфликта категорично не вярват, че условията на мирния договор ще бъдат изпълнени, което пък ги кара да продължат да воюват. В сегашните условия на формално утвърден отказ на Киев да преговаря с Москва, продължаващото снабдяване на Украйна с нови въоръжения и агресивният тон на западните декларации по адрес на Русия, перспективите за началото на реални преговори изглеждат трудно различими. В същото време обаче, все по-очевидното навлизане на конфликта в задънена улица (което според някои западни експерти може да доведе до бързото изтощаване на силите на Украйна) императивно налага да се помисли сериозно за прекратяването му и постигане на комромисно за всички играчи мирно споразумение.

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите