24
Сря, Апр
5 Нови статии

Новата военна (гео)политика на Париж

брой 1 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През октомври 2023, в рамките на френските сухопътни сили, беше създадено ново командване за въздушно-наземни операции "Европа" (СТЕ).

То ще контролира всички въздушни сухопътни операции на територията на Стария континент. Повечето експерти смятат, че тези промени в структурата на военното командване говорят и за промяната в акцента на френските военни усилия от операциите в Африка към Източна Европа, включително към евентуално противопоставяне с Русия.

 

Новите ориентири

 

Според френските медии, новото европейско командване в рамките на сухопътните войски ще осъществява най-вече контрол върху съществуващите армейски подразделения, някои от които вече са разположени в Източна Европа. В момента те вкючват един батальон в Румъния, рота в Естония, както и намиращите се в Полша френски инструктори, които обучават там украинските военни.

Според началник щаба на френските наземни сили тенерал Пиер Шил, създаването на СТЕ означава "завръщане към проблемите на колективната отбрана в рамките на НАТО". Новото командване се базира в Лил (Северна Франция) и се ръководи от генерал Бертран Тужус - бивш командващ френските специални части и настоящ командващ наземните сили на страната. Освен контрола над вече разположените в Източна Европа френски части, основна задача на СТЕ е прехвърлянето при необходимост, на до шест хиляди военни на източния фланг на НАТО.

Ще припомня, че военноморските и военновъздушни сили на Франция вече имат подобни командвания на европейския театър на военни действия. Според генерал Тужус, промените в командната структура на сухопътните войски отразяват промяната на геостратегическите интереси на страната и нейните въоръжени сили и представляват "двойно обръщане - към Европа и към бъдещите високоинтензивни войни".

 

Преориентацията към Източна Европа

 

Както е известно, в момента Франция участва в три мисии на НАТО в Европа: "Рис" в Естония (с 300 военни); обучаването на украински военни в Полша, както и в мисия "Орел" в Румъния (над 1200 военни от сухопътните сили, плюс сто пилоти).

В Румъния, Франция играе ключовата роля на посредник между Букурещ и останалите страни членки на алианса. Французите ръководят бойната група на НАТО в северната ни съседка, където са разположени и военни от Нидерландия и Белгия. В състава на френските части в Румъния влизат танков ескадрон (рота) с машини "Льоклер", зенитно-ракетен комплекс Mamba, както и самолет за борба с подводници Atlantique 2. На практика, в момента Румъния представлява ключовия опорен пункт на френското военно присъствие в Източна Европа. Решението за разполагане на френските военни там беше взето от ръководствата на двете страни още през март 2022, като реакция на началото на войната в Украйна. Според експертите, освен всичко друго, то означаваше и разширяване на френското влиняние в Румъния (за сметка на американското и германското).

В изказването си на провелия се през май 2023 в Братислава форум, организиран от неправителствената проатлантистка организация CLOBSEC, президентът на Франция Еманюел Макрон призна, че досега Париж е подценявал държавите от Източна Европа и е гледал с подозрение на прекалено русофобската им политика, но вече е променил позицията си. Тоест, от една страна, Париж окончателно се отказва от амбициите да бъде посредник между Москва и НАТО, а от друга, прави ясна заявка, че се включва в борбата за влияние в страните от Източна Европа, която се води в рамките на атлантическата система.

Тук е мястото да припомня, че през последните две и половина години френските военни бяха принудени на напуснат Мали и Буркина Фасо, а през октомври 2023 - и Нигер. Твърде сложни са и отношенията във военната (за разлика от икономическата) сфера между Франция и управляващите в Централноафриканската република, където руската частна военна компания "Вагнер" успя да си извоюва сериозни позиции. Във всички тези страни, френските военни очевидно не успяха да се справят с поставените им от Париж задачи. Затова новите военни правителства в Западна Африка се отнасят скептично към продължаването на сътрудничеството с Франция в тази сфера, предпочитайки Русия, Китай или дори Турция (показателно е същото, че за разлика от френското, американското военно присъствие в региона се запазва).

 

Френската активност в Централна Азия

 

Проблемите в Африка стимулират Париж да разширява активността си по нови направления. Така, в началото на ноември 2023 Макрон посети Казахстан и Узбекистан. Основната тема на разговорите му с местните лидери бе доставката на уран от тези страни за Франция. Доскоро страната получаваше основните количества от необходимия и уран от Нигер, но след военния преврат през лятото на 2023, доставките бяха прекратени, впрочем беше спряна и работата на няколко предприятия за добив на уран. Затова на френската ядрена енергетика се налага да търси нови източници на тази стратегическа суровина. Да не говорим че въпросът съвсем пряко касае националната сигурност на единствената държава от ЕС, която разполага с ядрено оръжие.

За да реши проблема, Франция възнамерява да си осигури достъп до централноазиатския уран, като планира износът му да се осъществява по маршрут, заобикалящ Русия - през Каспийско море, Азербайджан и Турция или Грузия. Тези планове обаче, следва да бъдат координирани с Анкара, чиито отношения с Париж не са особено добри.

 

Военните планове на Париж в европейското постсъветско пространство

 

Ако френските интереси в Централна Азия касаят предимно икономическото сътрудничество с държавите от региона (макар и в стратегически важни сектори), в еввропейската част на постсъветското пространство те отразяват най-вече военната (гео)политика на Париж. Така например, през октомври 2023 се появиха съобщения, че Молдова и Франция планират да подпишат споразумение в сферата на отбраната. Преди това, в Кишинеу пристигна френският министър на отбраната Себастиен Лекорню, като сред обсъжданите с молдовските му домакини въпроси бяха и проектите за постигане на оперативна съвместимост между армите на Молдова (която формално все още е неутрална държава) и Франция. Освен това, в Молдова вече ще има постоянна френска военна мисия.

Друга бивша съветска република, с която в последно време Париж развива активно военно сътрудничество, е Армения. В началото на септември 2023 френският външен министър Катрин Колона обяви принципното съгласие на страната си за доставка на френска военна техника за Ереван. Малко по-късно Себастиен Лекорню потвърди съобщенията за подготвяща се доставка на френски системи за ПВО за арменската армия. Друго важно направление в рамките на това сътрудничество е обучаването на арменски военни от френски военни инструктори. В Армения, Франция се стреми, от една страна, да изтласка Русия, а от друга - да създаде своеобразен противовес на Турция, която активно подкрепя Азербайджан. Както вече споменах, между Париж и Анкара съществува напрежение по ред въпроси, вътре в НАТО и най-вече относно Източното Средиземноморие и Северна Африка.

Впрочем, според висши френски военни, освен активизирането на френската политика по източноевропейското направление, създаването на новото европейско сухопътно командване ще съдейства за преориентацията на френските въоръжени сили към подготовка за евентуална война с висока интензивност, като тази в Украйна.

На фона на многобройните проблеми, пред които е изправена днешна Франция и които задълбочават разделителните линии във френското общество и влошават имиджа на страната, претендираща за неформално лидерство в рамките на ЕС, остава почти незабелязан един твърде значим за бъдещето на Петата Републикса процес. Става дума, в частост, за приетият нов Закон за военното планиране (LPM), очертаващ приоритетите на френската отбранителна политика до 2030. Още от първите съобщения, че се подготвя подобен документ, управляващите изтъкваха, че той ще има, едва ли не, "революционен характер", тъй като ще позволи бързото създаване на т.нар. "военна икономика" (économie de guerre). В хода на сложния съгласувателен процес между различните иниституции и парламентарните дискусии по темата се оказа обаче, че в текста присъстват редица спорни моменти, говорещи по-скоро за ограничения потенциал на френската "твърда сила" на съвременния етап.

 

Контекстът на новия закон

 

Тук е мястото да припомня, че изготвянето на дългосрочни планове за военните разходи на страната е традиционна проктика, наложена още през 1960-те години от президента Шарл дьо Гол с цел да се гарантира приемствеността и последователността на френската отбранителна политика. В същото време, съдържащите се в LPM показатели са по-скоро препоръчителни, т.е. в годишния военен бюджет на страната далеч не винаги присъства сумата, съдържаща се в рамковия закон. И, ако в периода на студената война тази корелация по правило се спазваше, през последните трийсетина години заложените в LPM показатели често не се изпълняваха заради сложната конюнктура или по съображения за икономии, което бе свързано с преминаването на френската армия от наборна към професионална. Следва да отбележа обаче, че действащият доскоро LPM 2019-2025, приет през 2018, т.е. в началото на управлението на Макрон, се спазваше доста стриктно, при това не само във финансово отношение, но и що се касае до материално-техническата му част, което се вижда от докладите на Министерството на отбраната и независимите оценки на Сметната палата и експертите.

Основната разлика, в сравнение с документите, приети по времето на президентите Ширак, Саркози и Оланд, е прекратяването на съкращенията във въоръжените сили, както и постепенното повишаване на военните разходи до 2% от БВП с цел "възраждането на френската армия", след десетилетията на икономии. Предвид времевия диапазон на LPM, формално не се изискваше приемането на нов подобен документ, като управляващите можеха просто да актуализира отделни точки от предишния план, в съответствие с променилата се ситуация в света. Въпреки това, през лятото на 2022, Макрон нареди предсрочно да бъде изготвен нов LPM 2024-2030, като френският президент вероятно се е ръководил от следните съображения.

На първо място, с изготвянето на поредния закон, френското правителство се опитва да ускори вътрешната трансформация на военно-промишления комплекс на страната, стартирала след началото на войната в Украйна. Както вече споменах, в изказванията си Макрон многократно използва понятието "военна икономика", като под това се разбира, че новите реалности в Европа поставят и принципно различни изисквания от гледна точка на организацията на въоръжените сили и отбранителната индустрия на страната. Според неговата логика, ако досега акцентът в развитието на френската военна мощ се поставяше върху проекцията и в отдалечени региони на света и водене на бойни действия, които не налагат сериозни разходи за военни техника и боеприпаси, сега се налага Франция да се готви за участие във високоинтензивни конфликти, съществен фактор в които е способността за изтощаване на противника. Според редица френски експерти, в момента армията на страната не е в състояние да удържа вражеския натиск достатъчно дълго време поради хроничния недостиг на снаряди, лошото състояние на част от авиационния парк и множество други негативни фактори. Ето защо, предвид двойната задача, пред която е изправена в момента Франция - да подкрепя Украйна и, паралелно с това, да повишава собствения си потенциал, възниква необходимост от оптимизиране на производствените вериги и запълване на съществуващите "празноти". В тази връзка управляващите призоват предприятията от френския военно-промишлен комплекс да произвеждат повече, по-бързо, и без да зависят прекалено от доставчици извън Европа, което - взето заедно - изисква увеличаване на държавните поръчки и по-интензивни бюджетни инвестиции. На чисто доктринално ниво, този подход беше заложен в основата на Националния стратегически преглед на отбраната от ноември 2022, а новият LPM следва да се разглежда като практическата му продължение.

На второ място, изготвянето на новия закон се диктуваше от стремежа да се реагира на аналогичните мерки, предприемани от съсединте държави. Париж просто не можеше да игнорира стартиралия в Германия процес на т.нар. "смяна на епохите" (Zeitenwende), в чиито рамки правителството на канцлера Шолц иницира мащабна военна реформа, като създаде за реализацията и специален фонд от 100 млрд. евро. От гледна точка на френските интереси, подобни стъпки са свързани със стремежа на Берлин да играе роля не само на икономически, но и на активен политически лидер на ЕС, който не се нуждае от някакъв специален тандем с Франция, което пък е очевиден удар по френските позиции в рамките на Съюза. Сред практическите прояви на този неприятен за Париж сценарий е и инициативата European Sky Shield, лансирана еднолично от Германия, без участието на Франция. При това, германците не са изключение: намерение да увеличат военните си разходи декларираха (освен всички други) Великобритания, Италия и Полша. Тоест, френските действия се вписват в общата тенденция и евентуалният отказ на Париж от значими стъпки във военната сфера би му навлякъл критики за "неуместен в сегашните условия пацифизъм" от страна на партньорите в НАТО. Неслучайно в последно време реториката на Макрон звучи доста по-твърдо - така в речта си от юни 2023 в Братислава той определи действията на Русия като "имперска илюзия", освен това започна много по-активно да подкрепя перспективата за интеграция на Украйна в НАТО и ЕС. Нещо повече, Макрон демонстрира очевиден стремеж за сближаване с радикално проатлантистките политически лидери от Източна Европа като естонския премиер Кая Калас и литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис например. Изготвянето на новия LPM също се вписва в тази линия, тъй като позволи на Франция да демонстрира на срещата на НАТО във Вилнюс, през юли 2023, готовността си да повишава своя военен потенциал, включително с цел защитата на източните граници на Алианса (ще припомня, че в Естония и Румъния вече са разположени малки френски военни контингенти).
На трето място, изготвянето на новия закон за военното планиране беше свързано и редица по-конкретни въпроси, останали нерешени при реализацията на предишния LPM 2019-2025. Сред тях е стартът на проектните работи по създаването на следващо поколение средства за сдържане: например, колко нови атомни подводници с балистични ракети следва да получи френския флот и дали си струва да се инвестира в изграждането на втори самолетоносач. Освен това се потвърждава актуалността на плана "Меркатор" за изграждане на подводници "Сюфрен" и фрегати FDI, както и на проекта "Скорпион", според който армията следва да получи нови бронирани автомобили "Грифон", "Ягуар" и "Сервал". Отделно се очертава проблем във връзка със защитата на отвъдморските територии в Индо-Тихоокеанския регион заради слабостта на разположените там френски части и закъсненията при доставките на необходимите им патрулни катери. Впрочем, от допълнителни бюджетни средства и кадри се нуждаят също разузнаването и силите за киберсигурност, предвид факта, че в Стратегическия преглед от 2022, като една от основните задачи пред френските въоръжени сили, за първи път, бе посочена "борбата за влияние", в най-широкия смисъл на това понятие. Най-важното обаче е, че новият LPM следва да даде яснота, дали на фона на сегашните тенденции в развитието на военното дело Франция ще предпочете да запази традиционния за страната комплексен модел въоръжени сили, основаващ се на концепцията за равномерното развитие на всички видове и родове войски.

Очертаните по-горе обстоятелства изискват от правителството не само изготвянето на нов закон за планиране на отбраната, но и включването в него на много по-големи военни разходи, в сравнение с предходния период (295 млрд. евро). Което очевидно ще представлява проблем за френските финанси, чието състояние и без това не е особено добро: в края на 2022 държавният дълг достигна 111,6% от БВП, а бюджетният дефицит - 4,7%. Освен това, в момента правителството е принудено да отделя значителни средства за социалната сфера, енергетиката, подкрепата за иновационните отрасли на индустрията и т.н. Въпреки това, не се очаква, че допълнителните разходи за отбрана ще провокират някакви масови протести. Както показа проведеното в края на 2022 проучването на института Odoxa, голямото мнозинство французи (86%) подкрепят армията, като институция, макар че убедеността им, че Франция все още представлява голяма военна сила постепенно ерозира (65%, срещу 78%, през 2018). От което следва, че основната битка за реализацията на новия LPM няма да се води по улиците (както при прокарването на пенсионната реформа или етническите бунтове през юни 2023 например), а в двете камари на парламента и в министерските кабинети.

 

Финансовите противоречия

 

На практика, както почти винаги се случва при разпределането на толкова големи бюджетни средства, отделните ключови играчи не пропуснаха да обявят предпочитаните от тях размери за крайната сума, която ще бъде инвестирана в отбраната на страната до 2030. В тази връзка се открои почти откритото съперничество между премиера Елизабет Борн и военния министър Себастиен Лекорню. Борн, която е наясно с цялостното състояние на държавните финанси, очевидно е склонна да се вслушва в препоръките на икономическия блок в правителството, предлагащ сумата за отбрана да не надхвърла 377 млрд. евро. На свой ред, Лекорню настояваше тя да варира между 400 и 410 млрд. или дори повече (във френския Генерален щаб например, разчитаха най-малко на 425 млрд.). В крайна сметка, намесата на президента Макрон наклони везните в полза на военните. В новогодишното си обръшение към армията през януари 2023, той обеща, че до 2030 за нуждите на отбраната ще бъдат отпуснати 413 млрд. евро (с 40% повече, отколкото през предходния период), като благодарение на това в армията ще бъде осъществена "дълбока трансформация", която да я подготви не само за днешните, но и за утрешните кризи. В тази връзка Макрон подчерта, че през 2030 годишните разходи за отбрана на страната ще достигнат 60-70 млрд. евро, тоест почти два пъти повече, отколкото през 2019 (35,9 млрд.). Освен това, той обяви като крайна дата за приемане на новия LPM 14 юли 2023 - националния празник на Франция.

Между другото, текстът на закона и приложения към него пояснителен доклад, включват още няколко показателни момента. От една страна, въпреки, че общите обеми на разходите за отбрана нарастват, намаляват средствата за осъществяване на операции в чужбина и вътрешни мисии - едва 0,75 млрд. евро годишно (вместо 1,1 млрд., заложени в предходния LPM). Това до голяма степен се обяснява с приключването на военната мисия "Бархан" в зоната на Сахел, но в същото време е знак за нежеланиято на френското правителство да осъществява нови големи операции, предвид факта, че тези в Африка на практика претърпяха провал.

Всички разходи по това перо над установеното равнище ще се финансират от фондовете на другите министерство, макар че този подход отдавна е обект на критики заради липсата на прозрачност и пренебрегване нуждите на цивилия сектор. Що се отнася до кадровата политика, новият закон предвижда числеността на френските въоръжени сили да нарасне с няколко хиляди души, достигайки 275 хиляди, през 2030 (включително цивилните служители). Любопитно е, че според предишния LPM, тази цифра трябваше да бъде постигната още през 2025, което говори за прекалено бавни темпове на набиране на нови военни кадри. Впрочем, паралелно с това, се планира двукратно увеличаване броя на резервистите, който трябва да достигне 80 хиляди души. Според началника на Главния щаб на френските въоръжени сили генерал Тиери Буркхард, Франция следва да се подготвя за високоинтензивна война, като въоръжените и сили трябва да са готови да влязат в реални бойни действи буквално "в рамките на само няколко часа". Планира се също, да се повищи максималната възраст на резервистите от 65 до 70, а в някои случаи - и до 72 години.

Сред приоритетните направления на военното строителство, в новия LPM се посочва на първо място развитието на научно-изследователските и опитно-конструкторски работи (НИОКР) и внедряването на иновации: планира се да бъдат изразходвани 10 млрд. евро за изследвания в сферата на изкуствения интелекст, безпилотните апарати, лазерните и свръхзвуковите оръжия. Други 6 млрд. са предназначени за военно-космическа разработки, включително за старта на програмата за комуникационните спътници Syracuse V, които следва да заменят наскоро влезлите в експлоатация спътници от версия ІV. За нуждите на сектора на киберсигурността, разузнаването и частите за специални операции са предвидени 11 млрд. евро, като тук става дума както за привличане на нови специалисти, така и за подобряване на материално-техническото осигуряване (в частност, за изграждане на нова щаб-квартира на Главната дирекция за вътрешна сигурност - DGSE). Според военния министър Лекорню, именно специалните служби ще са сред основните бенефициенти на новия закон, тъй като се планира ресурсите на контраразузнаването (DRSD) и военното разузнаване (DRM) също да нараснат с 60%. Освен това 16 млрд. евро ще отидат за разширяване на целия необходим спектър от боеприпаси и най-вече на 155 мм снаряди, които са най-търсените от Украйна, както и за ракети за преносимите ракетно-зенитни (ПЗРК) и противотанкови (ПТРК) комплекси, авиационни и противокорабни ракети. Сходна сума (13 млрд.) е планирана за модернизация на инфраструктурата и комуникационните системи на френските военни контингенти в отвъдморските департаменти на страната, както и за закупуване на нови десантни кораби и патрулни катери. Значителна част от общия пакет средства (над 50 млрд. евро) е предназначена за финансиране на проектите в сферата на ядреното сдържане, включително разработването на трето поколение атомни подводници с балистични ракети, новите модификации на балистичната ракета М51 и на крилатите ракети ASMP-A и ASN4G.

Що се отнася до предвидената за закупуване военна техника (за което са предвидени 268 млрд. евро), правителството очевидно е решило да действа в рамките на "консервативния сценарий", опровергавайки до голяма степен собствените си твърдения за подготвяща се "трансформация на армията" и изграждане на "военна икономика". Тоест, в това отношение не се очертават никакви изненади, а досегашните производствени програми ще продължат да се реализират в приблизително същите обеми, както и преди. Така например, броят на изграждащите се нови атомни подводници "Сюфрен" е точно същия, като на предшестващите ги подводници "Рюбис" (6 броя), сходна е и ситуацията с различните типове фрегати (15 броя) и атомните подводници (4 броя). Не се очаква и сериозно нарастване на парка от бронирана техника: количеството на танковете "Льоклер" например, ще си остане същото като днес (общо 200, като ще нараства само броят на модернизираните), а планираното до 2030 количество бронирани машини "Ягуар", "Грифон" и "Сервал" (съответно, 255, 1590 и 1370 броя), дори ще е по-малко от набелязаните в предишния LRM цели. Що се отнася до военновъздушните сили, продължава ориентацията към изтребителите "Рафал" (до 2030 броят им ще достигне 178), като в същото време ще бъдат запазени определен брой "Мираж-200 D", освен това ще бъде закупен един прототип на европейския изтребител FCAS от шесто поколение. Всъщност, единствената по-сериозна иновация в новия LRM, която при това първоначално не присъстваше в закона, а беше внесена от депутатите като поправка към него, е споменаването за намерение да се проучи възможността единственият френски самолетоносач "Шарл дьо Гол" да бъде заменен не от един, а от два нови кораба от същия клас. Прекалено абстрактната формулировка обаче, подзволява това да бъде отложено, още повече, че според военното министерство вариантът с двата самолетоносача е финансово нереализуем.

 

Половинчато решение?

 

Както е известно, консолидираната версия на закона беше одобрена без проблеми от Националното събрание, като за нея гласуваха 244 депутати (от присъствалите 286, като против се обявиха само от крайната левица), а в Сената - 313 (от 343). Малко след това обаче, група опозиционни депутати, предимно от лявата коалиция NUPES успя да забави за още известно време влизането му сила, оспорвайки го пред Конституционния съвет. В речта си пред висшите френски военни на 13 юли 2023, президентът Макрон отново подкрепи закона, като обеща, че през 2024 ще бъде представен и план за "преосмисляне" на структурата на френската отбрана. От своя страна, самите висши военни засега избягват да коментират обстойно новия LPM. Въпреки това обаче, още през есента на 2022 във френските медии се появиха твърдения за наличие на известно скрито недоволство в офицерските среди във връзка с недостатъчното, според тях, лобиране на министър Лекорню за отпускане на повече средства за нуждите на отбраната. Според близки до френското военно командване експерти, новият закон изглежда "недовърщен" и не отговаря на първоначално поставените политически цели. Така, директорът на Центъра за изследване на сигурността към Френския институт за международни отношения (IFRI) Ели Тененбаум смята, че LTM 2024-2030 не предвижда каквито и да било радикални нововъведения: военния бюджет наистина нараства, но не се планират сериозни трансформации в самата структура на въоръжените сили. Очертава се например, че поне до края на настоящето десетилетие ще се запази досегашният комплексен модел на френската армия с нейните добре известни предимства, като възможността да изпълнява целия спектър от бойни задачи или способността и да произвежда широка номенклатура въоръжения (и, следователно, да съхрани наличните специализирани компетенции и работни места). В съвременните условия обаче, все повече се набива на очи основният недостатък на този модел, а имненно - недостигът на стратегическа дълбочина, дължащ се на стремежа да бъдат финансирани всички възможни направления, вместо усилията да бъдат концентрирани върху най-важните измежду тях.

Изглежда че сегашното френско ръководство се придържа към т.нар. "клубен подход", т.е. опитва се да запази членството на страната в колкото се може повече елитни групи - на ядрените държави, на притежателете на флоти от самолетоносачи, на най-ефективните разузнавателни служби и т.н. Подобна тактика позволява на Париж формално да запази редица характеристики на велика държава във военната сфера, само че това неизбежно изисква сериозни средства. В тази връзка, някои френски експерти, като директора на отдела по отбраната на Фондация "Жан Жорес" Рено Белес, посочват, че Париж би следвало да се концентрира върху постигането на лидерство в рамките на ЕС, благодарение на онези сектори, в които Франция все още има предимства пред съседите си, като авиационната индустрия например.

От друга страна, според анализаторите на друга авторитетна фондация - IFRAP, ако правителството действително иска да развива комплексно въоръжените сили, би трябвало да добави към предвидените за целта 413 млрд. евро поне още 50 или дори 100 млрд., под формата на специален фонд, както го прави Германия. Те смятат, че в сегашния си вид LPM не може да реши нито един сериозен проблем, а френската армия ще си остане "прекалено компактна" без при това да разполага с достатъчно военна техника, т.е. няма да бъде готова да участва в конфликти с висока интензивност. Бойната и мощ няма да нарасне особено и, защото значителна част от предвидената сума (около 30 млрд. евро) вероятно ще бъде "изядена" от инфлацията и на практика армията ще разполага с още по-малко ресурси.

Според експертите от IFRAP, изходът от тази ситуация изисква не само качествено, но и количествено увеличаване на силите и средствата, без което за Франция ще бъде изключително трудно да запази сегашната си позиция в йерархията световните военни сили. Тази оценка се споделя и от колегите им от Института Монтен (Бернар Казньов, Никола Баверез и други), които посочват, че създателите на LPM до голяма степен не са взели предвид поуките от конфликтите в Сахел и Украйна (прекалено бавната доставка на необходимите военно-транспортни самолети А400М или пренебрегването на нуждите на сухопътните войски). Те смятат, че сериозните обществени дискусии относно бъдещето на френската армия тепърва предстоят, а сегашните действия на правителството нямат много общо с истинското превъоръжаване на страната.

Тези критики обаче, не бива да ни заблуждават: макар че винаги има потенциал за по-голям ръст, не би било коректно да се твърди за "еднозначния упадък на френската твърда сила". Въпреки множеството текущи проблеми, френската армия си остава една от най-големите сили в Европа (особено предвид факта, че разполага с ядрено оръжие) и възнамерява да съхрани, макар и ограничени, средства за проектиране на мощта си в зони, отдалечени от собствената и територия. Предвидената сума от 413 млрд. евро за следващите седем години не изглежда никак малка на фона на проблемите в икономиката и е напълно съпоставима с усилията на френските съседи. При това не бива да забравяме, че военните възможности на Франция са интегрална част от съвкупния потенциал на НАТО. Стремейки се към все по-голяма взаимна допълняемост със съюзниците и сътрудничейки с тях в рамките на многобройните учения и програми на алианса, Париж частично компенсира недостига на нужните количество от едни или други военни средства. Приемането на новият закон за военното планиране означава, че тази практика ще продължи, също както и участието на Франция във военно-техническата подкрепа за украинската армия, сред доказателствата за което е и обявеното намерение на Париж да предостави на Киев далекобойни ракети SCALP.

 

Заключение

 

Промените във френската военна (гео)политика вероятно се дължат на влиянието на няколко основни фактора: - усилващата се "атлантическа" ориентация на страната и активното и участие в коалицията в подкрепа на Украйна, стремежът на Париж да разшири влиянието си в рамките на атлантическата коалиция в Източна Европа, както и опитите да бъдат използвани проблемите на Русия в отношенията и с постсъветските държави (Армения, Молдова, Казахстан) за разширяване на френското влияние, което отчасти би компенсирало загубата на влияние в Африка, която - обратното - се ориентира към Москва.

Тоест, военната и стратегическа експанзия на Франция в постсъветското пространство очевидно ще се осъществява за сметка и против Русия. За това говори и тезата за необходимостта страната да се готви за високоинтензивна война в Европа, където единствения и възможен противник биха могли да са само руснаците. Проблемът обаче е, че тази стратегия е свързана с разширяването на френското военно присъствие на изток, където интересите на Париж се сблъскват с тези на другите членове на НАТО - САЩ, Великобритания и Германия, в Румъния и Молдова, както и с турските - в Централна Азия и Южен Кавказ. При това въобще не е ясно, дали Франция е състояние да си съперничи реално с тези играчи.

 

* Българско геополитическо дружество