24
Съб, Фев
25 Нови статии

Асоциативно за първите думи, плод на (градо) устройственото[1] възприемане на пространството

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Асоциацията не е причинно-следствена връзка; тя може да бъде оприличена на  уликата. Когато съберем достатъчно улики и ги подчиним на общ мотив/хипотеза, сме (евентуално?) близо до истината; в криминалистиката те стават истина едва след самопризнанието...

Такова историята обаче не предлага. Затова, когато правим опит да вникнем в отдавнашни/отКОЛешни[2] времена (на Архаиката), от/за които нямаме достатъчно свидетелства, вместо(!) да резигнираме, ще трябва да си послужим с аналогиите/сходствата - техният асоциативен ход „от/към“ е изобразен в текста чрез стрелки (à, å,..).

Този път в стремежа ни към истината е крайно субективен. Указание за истинност - не, но за правдоподобност ще е/би била цялостността/непротиворечивостта на получената картина. 

Архитектура на езика?

Градежът (и на езика?) започва с наличното – от вече по друг повод или без повод, създадено от/в природата. Мегалитният градеж използва скалните отломки такива, каквито са – без обработка, разкрасяване и даже без напасване/натъкмяване. Архаичният човек се радва (поне първия път!) , наподобявайки чути от него звуци и/или натъквайки се на необичайно скално струпване. А едва след това - и на собствената си архитектурна/езикова измислица, която създава РЕД. Нов ред – небивал в природата, а и безсмислен за нея. РЕД, даващ начало на еманципацията на човечеството от ширещия се околовръст биологичен миш-маш.

С цената на големи усилия човекът успява да довлачи и изправи един до друг скални отломъци, пръснати на десетки километри. Прави го, не за да не сбърка появата на слънцестоенето (постижимо и с овчарска гега), а за да заяви на света автономното си присъствие. Това грандиозно дело започва с небивалия дотогава РЕД, роден САМО от простото сближаване на две Начала - Скални Отломки, били автономни и даже безразлични една спрямо друга, и РЕД - прост, но първосъздаден.

Древните Скални Отломки (на архитектурата/в езика) ще открием и по днешното им разпростиране: колкото по-широк географски ареал владее днес определена езиково/архитектурно-строителна Отломка, толкова нейните корени са по-близо до всяко от двете Начала - било то езиково или архитектурно. В най-началното/ранното Начало те са били функционално (!) тъждествени – вик, заявя-ващ автономността на свободния (от глада) Човек. Нека започнем търсенето им.

Незаменим ресурс?

Това е пространството - ЕДИНСТВЕНИЯТ незаменим, ресурс днес, а и във всички минали времена. Овладяването му от човека започва с даването на име на основните земни ориентири и пространствените репери. На първо място, това са планините и планинските върхове, както и водите. Всяка промяна в имената на ориентирите/реперите води до объркване на връзките вътре в човешките общности. Затова още в най-Началото - АРХАИКАТА - преименуванията биват избягвани. Скално-планинските имена, запазени до днес, са сред най-старите Езикови Отломки, опазили се в днешната ни реч от времето на първите: събирачи+ловци .

Езиковата отломка ЛА                                                                   

Жестокото време на оцеляването. Събирачи+ловци. Етап ЛА+РХАИКА

Поминъкът на събирачи+ловци е възможен при гъстота на обитаване от около 10 души на100 км². Това означава, че пред малцината първи дръзновени просторите на Европа са били изцяло отворени и достъпни, без съпротивата на заварен стопанин. Тези малцина не срещат никакво чуждо човешко присъствие и така разнасят безпрепятствено своя език, вкл. топонимия, сред възможно най-големите пространства. И не само разнасят, но и ги пазят, защото чрез/от наследената топонимия те черпят предимства и права върху кръстените и назоваваните от тях и техните предци части от пространството/земята.

От казаното дотук можем да заключим, че топонимията:  

  • освен най-старата, е и най-пазещата/съхраняващата териториалното status quo част на речта ни и поради тези две нейни качества,
  • тя е претърпяла по-малки промени в резултат от по-късното етно- и лингво-фрагментиране на първоначалното единно (днес европейско) пространство на първите населили го навремето си събирачи+ ловци
  • като терминологично единство/еднаквост се разширява с колонизирането на нови земи, сиреч - по-разпрострелият се топоним е възникнал по-рано.

За това, че  планините, върховете са първичните/първите репери в ориентацията/разбирането ни за пространството и поради това носят названия-константи, (= езикови Отломки), които непроменими преодоляват хилядолетия и хиляди километри, говори следващият пример:

П И Р И Н   àß   PIRINEOS (исп.) / PIRINEUS (катал.) / PYRĖNÉES (фр.)

Разстоянието между двете местоназовавания е почти 2000 км. А времето на „кръ-щенето“ низхожда до времената, когато хората, обитавали Южна Европа са гово-рили на „един и същ“ език? Пример - доказателство, че колкото едно топо-, хидро-графско име/название е по-древно, толкова  по-големи са пространствата, върху които то днес е разпространено, ако е устояло да се запази. Следва и примерът

проход /връх  Ш И П К А.

Има “... два върха с едно и също име Шипка [...]. Единият - старият „Св. Никола" - е с височина 1326 м., а другият, отстоящ на около 1000 м. на север-северозапад от него, който винаги се е наричал Шипка, е висок 1232 м.“[3][ 01 ]

Има и трети:  SHIPKI – LA. Намира се на 4500 км от България, на границата между Индия и Китай. Но също като нашата Шипка е проход/път между две големи пространства. ää

 

Но защо LA ?

 

Уважителното определение   (= издигнат, високопоставен;  тибетски език [03]) съпътства всяка личност и/или феномен, които изискват особена почит:  „Защото, когато тибетецът иска да изрази уважение [към нещо/някого], той добавя ЛА ...[4] [04]  „The suffix “la” is a term of respect which can be affixed to the end of a title,..”[5] [06]  И както българо-тракските много отдавнашни примери показват, тази наставка - знак на признание/уважение/почит, бива добавена както към названието на внушителни природни феномени (à РиЛА, МусаЛА), така и към значимо събитие/личност (à ЕваЛА) .

Според Страбон[6] (63/4 пр.Хр. – 23 сл.Хр.)  викът/поздравът  Ева-а[7] [-ЛА?]  е самнитски и е знак на уважение/почит (в случая към бог Дионисий), знак за пре-възходство/признание и даже именуване, виж [Сер]. Наставката/добавката ЛА (макар и неотбелязана от Страбон) тук е съвсем на мястото си, още повече – останала е запазена в обръщение и до ден днешен като българския фамилиарен аналог на интернационалното браво! [8]

Този, третият пример SHIPKI – LA утвърждава името ШИПКА като по-старото име, докато СВ. НИКОЛА е по-новото име, дадено/наложено  в хода на християнизацията и на замяната на древните езически(?) названия. Въпреки че този процес продължава вече хиляда години, новото име СВ. НИКОЛА не успява да заличи изцяло старото име ШИПКА. Те, двете, продължават да същестуват успоредно. Нещо повече:  LA се запазва и в(!) новото: СВ. НИКОЛА. При избора на „подходящ“ светия, е направена ЛА-концесия на/с (тогава) завареното име ШИПКА-ЛА.

Другаде в България заварените древни имена са устойчиво запазени и до днес:

Р И Л А   +   М У С А Л А

Ще рече уважаемата/високопоставеният/издигнатият  РИ[9], съответно  МУСА[10]. RI + LA (= връх + почитан) à обожествен връх. Върхът/планината   Р И Л А  е първото божествено обиталище за колонистите от 7-8 хилядолетие пр.Хр. по нашите земи. С настъпването им на северозапад те го забравят/заменят с нови. Такъв е случаят и със старо-германското  WALHALLA (= местообитаването на старогерманските богове), а и с  HimalLAya  =  himal[11] (= верига, непалски) + LA  + ya (= ?)

Езиковата Отломка   ЛА се оказва ключ към тълкуването не само на стародавни/митични ситуации + природни доминанти, а предлага отговор и на въпроси около имената на исторически персонажи като Орфила/Вулфила. Първият готски (= гетски) епископ, превел библията на готски език и създал за целта азбука, която графично е възпроизведена по-късно от кирилицата. Постигнал e това през 30-те си години живот в мизийския Nicopolis ad Istrum, където се ражда синът му, наречен  Auxentius of Durostorum [=дн. Силистра] Ulfilas (*311–383), познат и като Ulphilas и Orphila, латинизирани форми на  незасвидетелствано[!!] прозвище [unattested Gothic form ? Wulfila, literally "Little Wolf"][12]  [= вълчето]. Но наред с пристрастната пронемска версия Wulfi + LA (→ лайн, умалителното) името „може“ да се чете и като Орфе + ЛА (= почитания, уважавания)[13]

За  респекта, изразен чрез отломката ЛА е Ати-ЛА[14]; доводът non plus ultra  е самият Ал-ЛАх. Негов „съперник“ в Централна Азия е будизмът, ще рече Буда-ЛА, т.е. “уважавания, почитания ​​Буда(?)“.  Но не и на Български.[15]

Един неекзотичен пример, напротив – проникнал и утвърдил се в днешния бит на френския народ: Oh là là !  Възклицание, което ... marque létonnement  [= очудване], la surprise [= изненада], la stupéfaction [= изумление], lenthousiasme [= въодушевление], lexcitation [= възбуда], la déception [= разочарование]. [Wik]  Все суперлативи,  дължими на значимостта на обекта.       

Езиковата отломка  М А Р

Производство на храна.  Земеделци ± рало. Етап МАР+ХАИКА.

Периодично заливаните крайречни тераси, с техните плодородни и влажни наноси предлагат на  събирачи+ловци  примери за това, как храната освен да се търси и преследва може и да се отглежда. В заливаните тераси семената се натъпкват в плодоносната крайбрежна тиня на сезонния[16] водоем, станал днес дъното на Мраморно море).

Нуждата от все повече храна налага промяна в технологията на дотогавашната Земеобработка (от ЗемеНЕделие то става Земеделие), тъй като крайбрежните наноси на Нил[17], Двуречието, Инд и на Мраморно море вече не смогват да произвеждат достатъчно храна. Това налага изнамирането на орната технология, станала възможна  САМО по нашите земи, защото, за разлика от горните, примери водата не приижда само пролетес, а по всяко време„водата била падала от небето!

Така възниква уважението - (религиозната) почит към Дажд-Бог. Представата, че Бог(-овете) обитават Небето е на земеделеца, сиреч – наша. Даже при нашите съседи Боговете са скупчени на върха на планина - обитават Олимп. Едва в Библията пише, че Бог обитава НЕБЕТО?[18]

 При този цивилизационен преход специфичната нужда от пространство намалява. Докато всеки събирач+ловец  обхожда и пази „по“ 10 кв.км = 1000 хка, всеки земеделец се грижи за и/или наблюдава 10 хка (=   , но интензивно обработва 1/10-та част от тях), а обитателят на селището -1 дка (= ú  вътре в/около селищната стена/ограда. Низходящата стъпка между трите равнища е  К = 0,01 (виж долната таблица).

   

Специфичната нужда от пространство

 

 

Интензивността на оползотворяване на територията се увеличава драстично – 100-кратно бива увеличена „продуктивостта“ на  пространството, като цяло, въпреки че делът на селскостопански (интензивно, макар и само с  кол/мотика) оползотворимите земи е до 10%  = 10 дка/земеделец. Гъстотата на обитаване в континенталните граници достига 1000 души/100 км² (= 10 човек/км²). Тази нарастваща интензивност на използване/оползотворяване на пространството е условието за бързо нарастване броя на населението. Превърнал се в недостигащ Георесурсът става предмет на спорове, а именуването му – източник на легитимни права на собственост. Започва процесът на фрагментация на пространството.

И, ако реките участват в живота на събирачите + ловците само като място за (рибо-)лов, то водите (крайречни и/или тези от небето) се превръщат в условие за съществуването на хората, станали земе(-делци?). Лесната храна ги привързва към нейния източник -  отрязъка от плодоносен крайбрежен нанос и сигурния близък източник на вода. Битовият им кръгозор се стеснява, но остава открит  поривът към тепърва усвоими земеделски земи, т.е. на северозапад.  (Пре-) именуват и новите пространствени репери - реките получават име. Бидейки обаче ресурс/ценност, техните имена стават предмет на конфликтно етно-(пре)имену-ване, например  от  М А Р И Ц А  елините правят ЕВРОС.

Така северозападното крайбрежие на т.нар. Мраморно море получава новото/днешното името ЕВРОПА (според елинските внушения - заради заслуги на едноименна нимфа). Име, което като опашка на комета, покрива след време целия континент. Но МАР-следите остават и то не само у нас: МАР-поредицата от „водѝ“ продължава да вòди на северозапад, навътре/на запад в дъждообилния  континент: австрийската река MUR ß река МОРАВАß река МАРИЦАß  МАР+МАР'но МОРе

Има и други речни ориентири-репери, насочени в една и съща посока -  на запад: португалската  река ARDA  ß езерото GARDA в италианските Алпи  ß ARDA-приток на река По ß   ВАРДАр (= Axius River) ß нашата АРДА  ß DARDAneli (проток).

А и на север-североизток: å ТУНгуска река, нашата ТУНДЖА  ß ТУНа река = ДУНАВ  ßДНЕстър  ßДНЕпър  ß ДОН

Почти като легендата за трите сестри: ТУНДЖА, АРДА и МАРИЦА. Звучи национал-сантиментално, но ще трябва да свикнем с мисълта, че живеем на място, което и днес е кръстопът, но някога е било нещо повече - възелът, откъдето започва колонизацията на европейското пространство. И, ако е имало някакво преплуване на Дунав на мехове/коне/салове, то е станало не от север на юг, а от юг на север. Поне първият път! Кога?

Преди 7500 години, когато придошлите черно(-морски/езерни) води взривяват [02][19] Босфора (= Oxford' ът = „Волски брод“ е също езиково Начало), който пък получава името си едва след като друга нимфа – Йо, преобразена на крава, избя-гала от Хера през дотогава(!) безименния брод. Черноморските (те са сладки!) води заливат влажната и плодородна МАР-МАР-низина (вж. 6), за да я превърнат в днешното т.нар. (на първо време – също сладководно) Маморно море. Това дава началото и на библейската легенда за Всемирния потоп.

Семантичният корен:

 - ТУНА (= течаща вода) е етруска глоса[ 08 ], която се възпроизвежда в старонемското Thonaw, унгарското Duna, българското Дунав.

- АРДА  на тракски е (течаща) ВОДА [ 08 ], а на санскрит  АРДА = половина, разполовяваща [речната долина?].  Вероятно, на праезика, предхождащ(?) тракийския, смисълът на АРДА е близък до горецитираните?

- М А Р  говори за блато (= MARais, фр.= MARschland[20], нем.), swamp, sump (= блато, англ. ), а и добре обяснява произхода на т.нар. MAR  MARMARA[21] (итал.+ исп.) = Мраморно море..

Каквото и да  е съдържанието на трите Езикови Отломки, тяхната съвместна поява и хилядолетно съвместно устойчиво присъствие определят пространствения ареал на Одрин/Едирне/ARDIAnopoLIs (не е грешка!) като разпределителя на колонизационните намерения/пориви на първите (желаещи да бъдат) европейци и са доказателството за древността и на запазилите се от/в него урбо-, топо- и хидроними. Оказва се, че такива Езикови Отломки има запазени до днес. По-подробно за това в следващите редове.

Езиковата отломка  Л И

Любопитството на древните.  Пространствените опори. Етап ЛИ+РХАИКА.

Страхът от глада отстъпва пред любопитството. Веднъж нахранен, орачът вдига погледа си от браздата и се оглежда, на първо време до хоризонта, а после – и отвъд. Гледа, вижда и запаметява гори, местности и ...                      

Така още преди ранното време на урбанизация откриваме, наред с началото на бъдещата (етно-)фрагментация на пространството, и по-дълбока, универсална система за означаване на пространствените репери. Това е общата наставка ЛИ към названията/имената на убежищатаà селищата. На френски и до днес настав-ката LIEU (= място, среда, ранг,... фр.) е даже топографски термин[22]:  “Lieu dit, lieu qui porte un nom particulier (= място със собствено име; фр.)“ без то да е задъл-жително трайно населено[23]. Терминът е широко разпространен и то още от време-ната на палеолита(!!)[ 05 ]. Той звучи на франко-провансалски luë;  бургундски - leu, lei ; пикардийски - liu ; каталунски – lloc; испански - lue-go ; италиански - loco, luogo; латински – locus.

Защо на български да е различно?  Общото окончание на Кърджа-ЛИ, Харман-ЛИ, Пашмак-ЛИ [= Смолян], Отман-ЛИ, Гевге-ЛИ [+ много други ЛИ-топоними в Македония], Сев-ЛИ[-ево?], Се-ЛИ [ври?, в Източна Тракия], Дуван-ЛИ, Гечкен–ЛИ (до Одрин), Тарак-ЛИ-я, Чамур-ЛИ-я  говори за МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ на Нещо си – на хармана например. Или на Зевс → ОЛИМП, което вероятно е късна елинска инвенция.

След всичко гореказано, да се опитаме да вникнем в произхода на името Кърджали. То е съставно название: КЪР по подобие на немското Acker, както и на някои индоевропейски езици в Средна Азия, където означава обработваема земя. Г/ДЖАЛ в същия индоевропейски ареал означава ПАЗАЧ/ОХРАНА. А пък ЛИ е коментираното по-горе топографско[!] указание/определение за МЯСТО. Прочетени в обратен на изложения ред те означават:


МЯСТОТО, където е ОХРАНАТА на ПОЛЕТО, иначе казано: ПЪДАРЕВО[24].

А бургас+ЛИя?  Принадлежност, но този път не на функцията към мястото (Харман àЛИ), а на човек към мястото (заара àЛИя). ЛИ в противовес на почи-тащото ЛА обяснява живота чрез най-същественото в човешкия живот: раждането/ създаването/новопоявата/... Тогава(?!) в първичното мислене езиковата Отломка

ЛИ   принадлежност, НО географска.

ЛА + ЛИ  в опозиция ли са? Напръв поглед не, защото  ЛА е определение за превъзходно качество, докато ЛИ  е пространствената  характеристика и имплицитно съдържа  наречието  ТАМ. Сякаш ЛИ и ЛА оперират в две различни смислови равнини на езика.           

Ако има промяна в смисъла/съдържанието на ЛА, превърнало наречието в (патетично[25]) определение, тя е протекла в най-ранни времена, т.е. времената, които предхождат (вече историческите[26]!) времената на АРХAИКАТА - предмет на настоящия анализ, и е водена от много силен мотив – ЛЮбовта (àLOve,  LIEbe,..). От само ясно послание/зов към друг(-ия/ата) за (при/с-)ближаване (но ТУК – при/с мен!) към ухажване→ умоляване→ патетика. Дали  Е + ЛА  не е спонтанният зов за любов. И Първата дума!

А въпросителната частица ЛИ? Имаш (ли?) Нейното просто съседство от всеки Indikativ прави  Prerogativ. Допълнено с И+ЛИ  открива възможност и за  избор, новост â и вероятное езиков анахронизъм, опазил се само(?) на български.

Или. Дали първоначално не е било и/ли, подобно на немското еntweder /oder;                на английското either/or; но не и на френското ou/ou + soit/soit.

Какво е  ЛИ ? Езиковата Отломка ЛИ е едно от първите абстрактни понятия, означавало отначало (в АРХАИКАТА) знак на подчиненост - рожба на quasi- божествени/ неотменими фактори: слънце, Бог, вселена, ... че и Бургас.                                                                            В пространствените езикови конструкции от по-късни времена ЛИ вече означава  позиция, дефинирана спрямо слънце, връх или спрямо (фиксиран ориентир =) точка-място[27]. Тази представа за определено, но статично местоположение се конкретизира с времето и прераства в (-ъв все още) абстракцията - посока (вж френските примери за Lieu àà  Lieue[28]). С времето ЛИ придобива все по-конкретен пълнеж: пак е посока, но вече ограничена  до/от хоризонта. В исторически времена ЛИ придобива и измерение (= човешки ход за [полу-]ден), а в модерни времена и точен времев измерител – едночасов човешки ход[29] ≈ 4 ½ км.

ЛИ- примерът показва хода на приземяването на пространствените представи/понятия, възникнали първоначално в утробата на Религиозното, които постепенно и настъпателно биват адаптирани/пригаждани към Човешкото = бит + индустрия в широкия смисъл.

Интересът към първичната информация, носена/предлагана от Езиковите отломки  ЛА + ЛИ е доказана и широко коментирана+оползотворявана по света. Потърсихме други с подобна конструция и намерихме още ê+èèдве: ЛО + ЛУ.                                                     

Езиковата отломка  Л О

Радост. Строящите  убежища à селища. Етап  ЛО+РХАИКА.

Едва ли по света има дума, която да е по-често употребявана от  А+ЛО  и нейните  етно-варианти:  AL(фр.),  HALLO (нем.),  HЕLLO (англ.) ,...[30]

Според Google: Ruf, mit dem man jemandes Aufmerksamkeit auf sich lenkt "hallo, ist da jemand?" (= има ли някой? ) и/или Ausdruck freudiger Überraschung "hallo, da seid ihr ja!"(= вече сте тук? ) Synonymgruppe: Ausgelassenheit · Jubel(= ликуване), Trubel(= бъркотия), Heiterkeit(= веселост). Според Duden: lautes [freudiges] Rufen(= радостни викове); allgemeine freudige Aufregung(= обща радостна възбуда ), Geschrei(= крясък)  В сбит превод: ВЕСЕЛ(-ИЕ/ОСТ) à ВЕСЕЛО à СЕЛО! Тази асоциативна верига има дълбок смислов заряд. 

СеЛОто â е предлагало на архаичните хора за пръв път трайно средище на  веселба, възбуда, оживлениеНе са далеч от нас времената, когато това (съ-)пре-живяване бе даже институционализирано à СтъргаЛО.

За ПЪРВИТЕ обществено мислещи хора СЕЛОто се отъждествява не с начина на градеж (à дeревня), нито с ограда, плет за животните (= thaurp, вж. готическия пример на Урфила), а като обществено събитие+радост от общуването, предлагано от (тогавашната) най-напредничавата форма на обитаване à СеЛОто! Спомен, дословно е запазен от нас и нашия език[31]

Урбанизацията се превръща в най-драматичното събитие, променяшо издъно земята ни. Тя създава собствени пространствени репери. Техните имена разбираемо съдържат препратки към заварените природни ориентири.такива, които произлизат недвусмислено от топографията като Средец, Букурещ (= Букова гора = Buchenwald),  Innsbruck, Кърджали.

Често селищните имена подчертават човешкото съзидателно начало (Търново ß Turn/m = кула), но са плод и на политически претенции: Царицин става Сталинград, той пък на свой ред бива разжалван до Волгоград, сега пак? Спазването на приемствеността води и до уж-компромисната формула при преименуването - новото име да съдържа част от старото, с цел да бъде по-лесно приета промяната (пример, предлаган от Шипки-ЛА à Св. НикоЛА) или даже наложена[32]. Измежду всичките устройствени римери+термини+прозвища+имена най-много ценя непромененото/непроменимото СеЛО - българското СеЛО!  Пример на устойчива, многохилядолетна приемственост, (засега!) без съперник.  А PuebLO ?

Езиковата отломка ЛУ

Възхвала. Апотеоз.  Благодарност към небесата. Етап  ЛУ+РХАИКА –

Езиковата Отломка  ЛУ à Възхвала ß [АлиЛУята (на иврит: הַלְלוּיָהּ‎, [hælɨˈluːjə]) е библейската, литургична акламация, означаващахвалете Йехова (Бог)“. ][Halleluja ist die deutsche Transkription des hebräischen הַלְלוּיָהּ haləlūjāh, ein liturgischer Freudengesang in der jüdischen Tradition und ein Aufruf zum Lobe Gottes in der christlichen Tradition. … Zusammenrückung und Übernahme von hebr. halle'preiset' (Imperativ Plur.) und jāh, Kürzung aus Jāhwe. ]

 

 

Литература:

 

[01]     Петков, Петко. https://ciela.com/kniga-za-varhovete-sveti-nikola-i-shipka.html][

[Сер ]Серафимов, Павел. Тайните на тракийския език, том 2. изд. Атеа, С., 2021.

[Ref] –. История на турските лексикални заемки [Referatite.org]

[02]  Diodoros, Siculus. Men of Samothrace & the Deluge, http://www.theoi.com?Text?Diodorus Siculus

[03]      –. https://www.nalandatranslation.org/choosing-the-right-word/lha-or-is-it-la/

[04] Tibetan Greetings - Tibet Highland Tours, tibethighlandtours.com › tibetan...

[05]   –. Terme de topographie.  [https://www.littre.org/definition/lieu]

[06] Titles in Tibetan Buddhism. https://fpmt.org/mandala/archives/mandala-issues-for-2007/        april/    other-titles-in-tibetan-buddhism/ и  https://www.definitions.net/definition/rinpoche

[ Str + The Geography of  Strabo ] , published in Vol. II of the Loeb Classical Library edition, 1923]

[07]  –., –. https://itibettravel.com/top-100-basic-tibetan-phrases/

[08]  E:/Thracian Glossary, htm

[09]  –. www.linternaute.fr › a-l-ecart. Dictionnaire – L'Internaute

[ Swis ]  –., –.[… theswissbay.ch/pdf/Books/Linguistics/Mega linguistics pack/Indo-European/Germanic/Gothic LanguageChapter 5, Sections 5.5-7]

[ Wik ] --. Wiktionnaire

 

Бележки:

 

*Член на Редакционния съвет на списание „Геополитика”

 

 

[1]Скрита възхвала на нашата велика професия - демиург на пространството.

[2]Вж София, мислена в плостранството и отвъд времето, глава Коледа.

[3] [ 01 ] Петков, Петко. https://ciela.com/kniga-za-varhovete-sveti-nikola-i-shipka.html]

[4]„If a Tibetan wants to show respect, he will add 'la' after the word...“ [04][Tibetan Greetings - Tibet Highland Tours, tibethighlandtours.com › tibetan...

[5][06] [Other Titles in Tibetan Buddhism.https://fpmt.org/mandala/archives/mandala-issues-for-2007/april/other-titles-in-tibetan-buddhism/]

[6] "... there is a small island,[...] inhabited by women of the Samnitae, and they are possessed by Dionysus [...] it is a custom of theirs once a year to unroof the temple and roof it again on the same day before sunset, each woman bringing her load to add to the roof; but the woman whose load falls out of her arms is rent to pieces by the rest, and they carry the pieces round the temple with the cry of "Ev-ah," and do not cease until their frenzy ceases;...

[7]The "Ev-ah" is a joyful hallelujah in honour of Dionysus, one of whose numerous cult-names is "Evas. [[The Geography of  Strabo  , published in Vol. II of the Loeb Classical Library edition, 1923] +.[Серафимов, Павел. Тайните на тракийския език, том 2. изд. Атеа, С., 2021.

[8] Неподозирани и от нас реликти изпълват древния ни език! За Найден Геров обаче възклицанието Евалла е Т[-урцизъм].[РѢЧНИКЪ на БЛЪГАРСКЪIЙ ЯЗЪIКЪ. Изд. Български писател, С., 1977], както и Машалла (= браво!)

[9]Kang Ri [06] is a Tibetan expression for "snow peak" [= снежен връх, англ. ].   Kang (= сняг, тиб.)à RI + LA (= връх + почитан)à обожествен връх à (пределинският!) “О л и м п” по нашите земи.

[10]Musalaka [from mus]m.Name of mountain [Cologne Digital Sanskrit Dictionaries: Edgerton Buddhist Hybrid Sanskrit Dictionary ]

[11]Der Himmel (= небе нем.)

[12]The name of Wulfila [Little Wolf] variously appears as Oulphilas [Sokrates, Sozomen, Theudoret], Ourphilas [Philostorgius], Ulfila [Auxentius], Vulphilas [Cassiodorus}, Gulfila # Gylfila [Isidore de Seville], Ourphelas, Ourphelas # Ourbilas [Passio S. Nicetae] and most accurately as Vulfila [Jordanes]. A bronze signet with the form OURPHILA is preserved, but the history is obscure.[swis]

[13]Първи въпрос: Коя от двете версии подхожда повече/е почтителната спрямо един крупен обществен деец- бил той епископ или сам Орфей? Вторият въпрос: Тракският (→ гетски) или немските (→ готски) езици/ имена са били обичайните в 4. век в Мизия? И двата на-ши(!) отговори говорят в подкрепа на Орфей като създател на готската азбука. Днес изпол-звания Gothische Schrift няма никакво графично сходство с този на  Ulphilas / Orphila,

[14]      Произходът на името АТИЛА следва същата матрица [It has been traditionally claimed that       the name Attila is formed from Gothic atta, meaning "father"....; (Wikipedia)]

[15]Будала е турцизъм, но с арабски произход, съгласно История на турските лексикални заемки. Тъй като българският досег с  будизмa и с неговите посители не е непосредствен, а чрез турското културно посредничество, ние възприемаме и турско-арабската пежоративна оценка на будиз-ма, който е конкурентът на мохамеданството в Средна Азия. Може да се каже, че тълкуване-то/използване-то на прозвището будала е от хибридния арсенал на този религиозен конфликт.

[16]​​Библейският потоп, взривил Босфора слага край на удобната земе(-НЕ-)делска технология. Тогава дъното на дн. Мраморно море престава да е лесно обработвана земя, която само пролетес е бива заливана със сладка вода от север.

[17]Населението на Древен Египет е възлизало на около 2 млн. души.

[18]Попитах Свидетели на Йехова дали е така. Те след консултации ми цитираха  Исайя 40:22 Er sitzt auf dem Kreis der Erde, und die darauf wohnen, sind wie Heuschrecken; der den Him-mel ausdehnt wie ein dünnes Fell und breitet ihn aus wie eine Hütte, darin man wohnt;(нем.) It is he who is seated over the arch of the earth, and the people in it are as small as locusts; by him the heavens are stretched out like an arch, and made ready like a tent for a living-place.(англ)

[19][02] = Diodoros, Siculus. Men of Samothrace & the Deluge, http://www.theoi.com?Text?Diodorus Siculus...

[20] Marschland = Bruch u Feuchtgebiet und Sumpf

[21]Както в Софийско, така и край Тополовград има села, наречени „МраМор“? ​Без кариери!!

[22][05] Terme de topographie.  [https://www.littre.org/definition/lieu]    

[23]“Lieu qui, à la campagne, porte un nom rappelant une particularité topographique ou historique et constitue souvent un écart [= отдалечено, периферно, встрани] d'une commune.” [09]

[24]До/през ранното средновековие предходникът на дн. Кърджали е било селище, разположено на южния бряг на Арда (Вишеград, Веселчане). На север от реката са били малкото полски земи, годни за работа (= КЪРА). Те са били ценени и са пазени/вардени с въоръжена охрана. В по-късни времена градът слиза в по-лето на северния бряг, но като възприема/запазва хилядолетното име на мястото, където се ново-настанява. Място, след 1885 – вече част от българскат държава. Южният бряг с Веселчане – все още не е.

[25]Любовта не е тема на устройството на терторията, но не устоях на изкушението да я споме-на. И архитектите са хора!

[26]Исторически времена,  сиреч – оставили писмени сведетелства за себе си.

[27] От онова време възхожда към нас приставката ЛИ от рода на ХарманЛИ, КърджаЛИ, ...

[28]       Li|eue [liø:] f. altes französ. Längenmaß, französ. Meile. [frz., »Wegstunde« (= час път ходом,       нем.) WAHRIG FREMDWöRTERLEXIKON]

[29]В Мексико – [...] може да се срещне в нейния оригинален вид – като средното разстояние, което човек може да измине ходом за един час, в зависимост от характера на прекосявания терен.  [ Вик ]. В англоговорещите страни една левга се приема за равна на   4828 метра

[30]      Но на Гръцки  АЛО  =   Γειά σου , което се изговаря като Geiá sou. Нерде....

[31] Без това описание да съдържа доказателството за архаичността на части (Коледа, село, Мусала) от днешния Български език, то предлага доводи, на които другите европейски езици трудно могат да противопоставят нещо подобно!!

[32]Гърците/елините преименуват заварените ЛИ-топоними с помощта на наставката (О-)PoLIs, която се оказва подходяща  уж-компромисна формула. Ще си позволим да „реконструира-ме“ предгръцките (предградски?) имена на: СозОПОЛИС ßСозЛИ[-йка река; има такава], НикоПОЛИС ß НикоЛИ[-хан в Търново!], ФилипOПОЛИС  ßФилипЛИ [= Фили(пи/бе)]. 

Поръчай онлайн бр.1 2024