13
Чет, Юни
7 Нови статии

Полша като регионална военна суперсила

брой 6 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През май 2023, в интервю за Polskie Radio 24, полският вицепремиер и министър на отбраната Мариуш Блашчак заяви, че в рамките на следващите две години Варшава планира да превърне сухопътната си армия в най-силната в Европа.

Както е известно, през юни в страната пристигнаха първите 14 от общо 116-те закупени от Полша американски танкове Abrams, а месец преди това Полша получи и първата доставка на закупените от САЩ системи за залпов огън HIMARS, които веднага бяха разположени на границата с Беларус - в зоната на т.нар. "Брестка врата". През септември пък, правителството одобри покупката на още 486 такива системи, които ще ползват полски шасита Jelcz (местните военни вече са преминали необходимото обучение за използването им).

Според Блашчак, в Полша ще бъде изградена инфраструктура за производството и обслужването на системите HIMARS, а страната разчита да се превърне в център за производството и обслужването на тези системи, предназначени за други европейски държави, като въпросът вече е бил обсъден с ръководството на американската компания-производител Lockheed Martin, както и с държавния секретар по отбраната на САЩ Лойд Остин.

 

Формиращият се антируски плацдарм

 

Впрочем, както съобщи по време на посещението си в американския завод Anniston Army Depot (ANAD) премиерът Матеуш Моравецки, освен центрове за обслужване на HIMARS, поляците планират да разположат на своя територия и аналогична инфраструктура за танковете Abrams. В тази връзка той изтъкна че: "за нас е важно Полша да разполага с център за обслужване и поддържане в бойна готовност на танкове Abrams от цяла Европа", добавяйки, че Варшава възнамерява да осъществява на своя територия и производството на снаряди с обеднен уран за тези танкове.

Ще припомня и, че Моравецки посети заводите на компанията Lockheed Martin, където обяви, че Полша планира да стане първата страна, извън САЩ, която ще разполага с крилати ракети JASSM-XR, клас "въздух-земя", способни да поразяват цели на разстояние до 1600 км.

В края на март американският Конгрес разреши на Варшава да бъдат продадени 800 управляеми противотанкове ракети "въздух-земя" Hellfire предназначени за нейните хеликоптери за поддръжка AW149. Според Блашчак, в бъдеще с такива ракети ще разполагат и хеликоптерите AH-64 Apache.

Модернизират се и полските системи за противовъздушна отбрана. Освен покупката на американски зенитно-ракетни комплекси Patriot, Варшава купува и британски зенитни ракети с малък обсег Narew, освен това разчита и на ракетите собствено производство Pilica. През април в страната бяха проведени първите учение на частите за ПВО без участието на старите съветски системи.

През 2024 Полша очаква да получи първите си изтребители-бомбардировачи F-35A Lightning II Block 4 (първоначално те ще бъдат разположени в една от американските военновъздушни бази с цел подготовка на полските им екипажи, а през 2025 ще пристигнат в Полша). През 2020 Варшава поръча в САЩ 32 такива самолета, като сделката включва и доставка на системи за поддръжка, както и обучение на персонала. Доставката им следва да се осъществи в периода 2024-2030.

Междувременно нараства и прякото американско военно присъствие на територията на страната. Ще припомня, че през март 2022 САЩ разположиха в Полща две батареи ЗРК Patriot, а през 2023 в страната се появи и първият постоянен американски гарнизон, който ще бъде ангажиран с "поддръжка на инфраструктурата и управление на предните постове на американската армия". В момента в Полша се намират около 10 хиляди американски военни.

Паралелно с това, Варшава разширява инфраструктурата за складиране на наличната военна техника. Според премиера Моравецки, в Повидз и други полски селища ще бъдат складирани няколко хиляди единици военна техника на НАТО.

На този фон е разбираемо и, защо Полша се превърна в един от най-големите "военни спонсори" на Украйна. Според специализирания портал Wirtualna Polska, само през първата година на войната Варшава е предала на Киев въоръжение на обща стойност 2,2 млрд. евро.

Според мнозинството военни експерти, бързата милитаризация на Полша е свързана най-вече с противопоставянето и с Русия. В тази връзка те посочват, че Варщава дори не крие подготовката си за евентуална пълномащабна война с руснаците, която би могла да започне или на територията на Украйна, или на съседната Беларус, ако поляците изпратят там свои военни части. Неслучайно в страната все по-активно се налага тезата, че ако успее да се справи с Украйна, Русия най-вероятно ще атакува и Полша. Именно на фона на тази кампания върви и подготовката за защита на страната от хипотетичната "руска агресия", а полските планове за създаване на най-силната сухопътна армия в Европа започват да изглеждат достатъчно реалистични.

Според анализаторите, това е така, защото в последно време Германия (най-голямата европейска икономика), въпреки обещанията, не е увеличила значително военния си бюджет и, като цяло, преживява сериозни икономически трудности. Освен това, останалите европейски държави, както и САЩ, не са заинтересовани от укрепването на германската военна мощ. Затова пък във Вашингтон демонстрират пълна подкрепа за военните амбиции на Варшава.

От друга страна обаче, амбициозните военни планове на Полша могат да се окажат прекалено скъпи за страната. Полша продължава в значителна степен да зависи от средствата, отпускани и от ЕС, което поражда въпроса, дали Съюзът действително е склонен да финансира увеличаването на нейната военна мощ? Дали Германия например, има интерес от това, особено при положение, че Варшава не спира с претенциите си за гигантски репарации заради немската окупация през Втората световна война? Очевидно е, че от това са заинтересовани най-вече САЩ и Великобритания, но не и страните от ЕС. Наличието на подобно противоречие вероятно ще се окаже сериозна пречка пред реализацията на полските амбиции.

От друга страна, гигантските средства, които поляците възнамеряват да изразходват за укрепване на военния си потенциал биха имали смисъл само, ако прогнозите че след Украйна, Русия може да се насочи към Полша, се сбъднат, макар това да изглежда много малко вероятно, дори според повечето американски стратези. Тоест, може да се окаже че въпросните средства са били изразходвани напразно, в резултат от погрешното прогнозиране на по-нататъшното развитие на ситуацията. От друга страна, ако самата Варшава реши открито да се намеси във войната в Украйна, т.е. да влезе в пълномащабен конфликт с Русия, е твърде възможно именно Полща да се окаже големия губещ. Въпреки това, страната със сигурност ще продължи да следва и дори ще ускори реализацията на стратегията за превръщането си в "най-голямата европейска военна сила", просто защото тя се основава на специфичната полска идентичност, начинът по който поляците разглеждат историята си и най-вече, как си представят мястото и ролята на своята страна в Европа и света.

 

Как поляците си представят бъдещата война с Русия

 

Отлична илюстрация за това, как висшите полски военни си представят евентуална пълномащабна война с Русия и, как възнамеряват да използват опита от военните действия в Украйна, беше провелата се в края на май във Варшава международна конференция Defence24 Day, в която от полска страна участваха генералите Виеслав Кукула - командващ силите на Териториалната отбрана, Ярослав Громаджински - съветник на началника на Генералния щаб, Артур Кемчински - шеф на инспектората на въоръжените сили и Михаил Полаков - началник на отдела за поддръжка. Сред очертаните от тях приоритети са: опора на активните и доброволчески резерви, децентрализация на логистичните резерви, водене на активни бойни действия и акцент върху медицинската подготовка на военнослужещите.

На първо място, беше изтъкнато, че войната, за която следва да се готви Полша, ще се различава от тази, която се води в момента в Украйна. Според генерал Кукула, полските военни следва да анализират цялостно украинско-руския конфликт, "оценявайки не само потенциала на армиите, но и онова, което се определя от този потенциал". Тоест, необходима е оценка не на сегашния, а на "бъдещия конфликт и потенциалът, който ще бъде задействан в него". Така например, фактът че на първия етап от войната частите на украинската териториална отбрана са се представили добре, не означава, че алгоритъмът на действията им е бил "идеален". На критика бяха подложени и тезите на редица полски и западни анализатори, че военновъздушните сили вече няма да са от решаващо значение тъй като армиите разполагат с достатъчно силна противовъздушна отбрана и голям брой бойни дронове.

Според споменатите по-горе генерали, полските въоръжени сили възприемат по различен начин хипотетичния бъдещ конфликт и акцентират върху необходимостта от военновъздушни сили, способни ефективно да се противопоставят на вражеския потенциал, т.е. да могат да оказват "сдържащо въздействие" върху противника. Освен това, следва да бъдат анализирани редица, съществуващи доскоро, догми: например, дали, от гледна точка на отбранителната способност, следва да се отделя по-голямо внимание на качеството, отколкото на количеството (т.е. на създаването на малка, но ефективна армия). Което разбира се не означава, че те следва да се противопоставят, пример за което са частите със специално предназначение. В тази връзка, генерал Кукула посочва, че за постигане на небходимото качество, следва да е налице нужното количество, т.е. всичко зависи от характера на потенциалните заплахи и именно в зависимост от тях да се решава, какви следва да бъдат полските въоръжени сили и на какъв инструментариум да разчитат.

На свой ред, генерал Громаджински посочва, че анализирайки конфликта в Украйна е очевидно, че са необходими по-нататъшни промени в системата на материално-техническото снабдяване на полската армия. В тази връзка той изтъква значението на опита на работната група, коордираща действията на държавите, оказващи подкрепа на украинската армия (Security Assistance Group-Ukraine – SAG-U).

Освен това конфликтът в Украйна промени алгоритъма на използване на военната техника. Пример за това са руските комплекси за радиоелектронна борба, които първоначално се използваха за заглушаване комуникациите на украинската армия, но след това бяха изтеглени в дълбочина за да бъдат защитени от атаките на противниковите дронове. Така настъпателната военна техника се трансформира в отбранителна, т.е. един и същ инструмент може да се използва по различен начин.

Впрочем, променя се и оценката за руската армия от страна на полските стратези. Според тях, далекобойността на руската артилерия, калибър 122 мм и 152 мм, е по-малка от тази на западните артилерийски образци калибър 155 мм. Като това предимство се усилва от наличието на комплексите HIMARS.

При това поляците не възнамеряват да копират сляпо украинския опит. В тази връзка се посочва, че първият етап от войната в Украйна военните действия са се водели на голяма плош и в голяма дълбочина. Освен това, самите условия на терена - особено през пролетта и есента - ограничават маневреността на войските, които са принудени да използват строго определени транспортни маршрути. Тоест, в Украйна характерът на военните действия - маневрен или позиционен - зависи и от това, за какъв сезон става дума. В Полша обаче няма толкова големи пространства, затова полската армия следва да действа по-бързо и да реагира светкавично като не допуска пробиви в отбранителната си линия.

В изказването си на конференцията генерал Кемпчински изтъкна, че войната в Украйна е показала, че осъществените през последните години поредица от промени в структурата и стратегията на полската армия са се оказали напълно оправдани. Например, трансформацията на логистичната система, включително разсредоточаването на армейските складове и резерви и създаването на мобилен логистичен потенциал, така че запасите да бъдат разполагани в близост до армейските части. Все по-голямо внимание се отделя и на създаването на автономни транспортни средства с използването на наземни безпилотни платформи.

Генерал Полаков пък отбеляза, че т.нар. доктрина на комбинирания огън, към която се придържат украинците, поне от шест години насам се прилага и от полските въоръжени сили, като в началния етап това става в тясно взаимодействието с американците, които имат голям опит в тази сфера.

Според него, реализацията на доктрината ще способства за увеличване на поразяващата мощ на полската армия. За целта обаче са налага да се повиши ефективността на наличните системи, най-вече чрез взаимодействието между разузнаванията на различните родове войски и средствата за поразяване на различни нива, което позволява постигането на мащабен синергичен ефект. Това, на свой ред, оказва сдържащ ефект, тъй като противникът е наясно, че не е в състояние да потисне съпротивата на полската армия още с нанасянето на първия си удар.

Показателно е също, че Полша се готви за активни, а не за реактивни действия. Според военните стратези във Варшава, „следва незабавно да потърсим средства и възможности, позволяващи ни да определяме условията на играта, т.е. времето и мястото на удара, както и начина на действие, вместо да чакаме това да стори противникът”. Същността на доктрината е в обединяване възможностите на всички видове въоръжени сили, за да може по-добре да бъде идентифициран потенциалът на противника и да му бъдат нанасяни достатъчно точни и поразяващи удари.

Според генерал Кукула, „най-смъртоносното ни оръжие” са хората, които ще използват тази съвременна техника. Именно поради това в момента се работи за повишаване числеността на полските въоръжени сили до 300 хиляди души, както и за формирането на мощен компонент от резервисти.

В тази връзка, на конференцията беше изтъкнато, че системата на резервистите е на прага на фундаментална преоценка. Малцина са доволни от начина, по който функционира досегашния модел за обучение на т.нар. „пасивен резерв”, чиято ефективност се оценява от експертите на едва 50%. За разлика от него, бъдещият модел ще се основава на система от активни и доброволни резервисти

Като образец ще се използва системата на активни резерви на САЩ, Израел и северноевропейските държави и най-вече финландският модел. Последният се базира на продължителната връзка на резервистите с тяхната военна част. При това полските стратези са склонни да изоставят концепцията, че професионалните военни започват войната , а резервистите я завършват. И тъкмо поради това се отделя толкова голямо внимание на системите, гарантиращи оцеляването но военните. Така например, всеки шести военен от специалните части и войските на териториалната отбрана е преминал медицинска подготовка. Това са т.нар. „компетентности с двойно предназначение”, които могат да се окажат полезни и в цивилния живот.

Военното командване следва да има достъп до значителен обем информация в режим на реално време, включително получена чрез използването на изкуствен интелект. Пример за това е анализът на спътниковите снимки, който отнема изключително много време при липсата на достъп до най-новите технологии, докато с помощта на ИИ това става много бързо, например когато програмата показва какво се е променило, в сравнение с предишния пакет данни.

От ключово значение е и адекватното матерално-техническо осигуряване на новите системи въоръжение,  което следва да е факт още от момента на придобиването им. Освен това следва да се отчита нарасналата нужда от боеприпаси. Както показва войната в Украйна досегашните норми за дневното им изразходване следва да бъдат ревизирани, а това изисква увеличаване мощността на военната индустрия и ефективна система за съхраняване. Освен това генерал Кукула подчерта необходимостта от максимална диверсификация на противотанковите средства, включително чрез придобиване на много широк асортимент от оръдия за унищожаване на танковите сили на противника.

Много показателно е, че в хода на дискусиите на конференцията многократно беше изтъкнато, че обемът на въоръжението, което Полша закупува в момента, не се определя от реалностите на конфликта в Украйна, а от предполагаемия военен потенциал на Русия (което означава, че Варшава се готви за война именно с руснаците).

 

Доколко реални са полските военни амбиции

 

След като през септември полският премиер Моравецки обяви, че страната му спира оръжейните доставки за Украйна за да се съсредоточи върху собственото си въоръжаване (макар че малко по-късно президентът Дуда се опита да смекчи казаното от него), възниква закономерният въпрос, с какво всъщност разполага полската армия в момента.

Въоръжените сили на Третата Жечпосполита включват пет компонента: ВВС, ВМС, Сухопътни войски, Сили за специални операции (ССО) и Сили на Териториалната отбрана (СТО). Общата им численост в момента е 167 хиляди души. Що се отнася до ССО, съществуването им е обвито с пелена на секретност. Ясно е само, че числеността им не надхвърля три хиляди души и разполагат с подразделения, подобни на американските „Делта”, „Морски котки” и „Рейнджъри”. Териториалната отбрана  също не представлява особен инерес.

Ето защо, анализът на сегашното състояние на полската армия би следвало да започне с ВВС, които днес се смятат за най-важния род войски.

В момента на краха на социалистическия режим, полската армия е разполагала с 28 изтребители МиГ-29, включително 6 двуместни МиГ-29УБ и 22 МиГ-29А. През май 2023 президентът Анджей Дуда заяви, че по-голямата част от тях са предадени на Украйна, с изключение на модернизираните по стандартите на НАТО. Това означава, че поляците разполагат с не повече от 14 такива самолета (а най-вероятно броят им е много по-малък). Както е известно, те са въоръжени с остарели съветски ракети Р-27Р и Р-73 (тъй като инсталирането на западни ракети би излязло твърде скъпо).

Що се отнася до бомбардировачите, през 2023, поляците разполагат с 6 самолета Су-22УМ3К и 12 Су-22М-4. Този тип самолети са създадени още през 1960-те, а в момента с такива разполагат също ВВС на Ангола, Виетнам, Либия, Сирия и Иран (руснаците ги извадиха от експлоатация през 1998).

Разбира се, след като Полша влезе в НАТО през 1999, в страната се появиха и западни самолети. Така от 2006 насам тя е получила 36 изтребители-бомбардировачи F-16C и 12 F-16D, «блок 52+». Според експертите, с подобни самолети трудно би могло да се гарантира необходимото въздушно превъзходство, освен ако противникът не разполага с модерна ПВО (Русия очевидно не е този случай), както беше в Ирак, Югославия или Афганистан. Впрочем, при наличието на подходяща система от радиолокационни станции и система за обмен на информация, те могат да бъдат използани и като изтребители на ПВО. Тези полски самолети са въоръжени с ракети AIM-9X-2 SIDEWINDER Block II (създадени още в далечната 1956). SIDEWINDER е ракета с малък обсег, но поляците разполагат и с такива със среден обсег  AIM-120C-7 AMRAAM, които са доста по-нови (в САЩ тези ракети са на въоръжение от 1991, а конкретната серия С-7 – от 2003, като притежава и по-голям обсег).

Освен с ракети, полските F-16 са въоръжени и с управляеми авиобомби, като използваните още във Виетнамската война Мк-82, Мк-84, или по-новите BLU-111 и GBU-54. Полските ВВС разполагат и с учебно-бойни самолети – 11 италиански Aermacchi М-346 и 15 създадени в Полша още през 1963 самолети PZL TS-11.

Съзнавайки, че военната мощ на собствените и ВВС не е особено голяма, Варшава предприема сериозни стъпки за обновяване на самолетния си парк. В САЩ са поръчани 32 самолети F-35A, чиято доставка следва да се осъществи през 2024-2030. Планира се покупката на още 32 самолета. Основният проблем с тези самолети е високата им цена: първата доставка струва на поляците 4,6 млрд. долара. Освен това, те са прекалено нови и не е ясно, как ще се представят в реални въздушни сражения. В тази връзка се говори за закупуванета на още 60 F-16C/D «блок 52+» или F-16V Viper.

Впрочем,  предстои и доставката на 48 южнокорейски учебно-бойни самолети KAI T-50 Golden Eagle, които имат сериозен боен потенциал, но все пак не могат да се сравняват с „нормалните” изтребители-бомбардировачи.

Паркът от бойни хеликоптери на полските ВВС включва съветски хеликоптери Ми-8 (11 броя), Ми-17 (8 броя) и Ми-2 (16 броя), както и полската версия на последния PZL Mi-2 (8 броя). Към тях следва да прибавим и създадените през 1970-те в Полша, на основата на Ми-2, различни версии на PZL W-3 Sokół – многоцелеви, транспортен, медицински или спасителен хеликоптер (17 броя), а също 24 полски учебни хеликоптери PZL SW-4 Puszczyk, които обаче едва ли могат да се използват в реални въздушни сражения.

ВВС разполагат и с ракетни комплекси за ПВО. Сред тях са както отдавна остарелите 68 системи С-125М1А и С-200 (макар и модернизирани в полските военни заводи), така и американски системи Patriot, разположени в зоната на транспортния хъб в Ясенки (Източна Полша). Впрочем, не бива да се изключва, че именно те са били предадени на Украйна и са разположени в района на Киев. Все пак тези комплекси на ПВО не са полски, а американски, т.е. решенията за евентуалната им предислокация се вземат във Вашингтон, а не във Варшава. Както е известно, Пентагонът одобри продажбата на 48 комплекси Patriot на Полша, но все още не е ясно, кога ще бъде подписан договорът за доставката им. Освен това се планира доставката на 32 мобилни комлекси за ПВО Narew, които са британско-полска разработка и имат обсег 25 км (който може да нарасне до 45 км).

Сред силните страни на полската ПВО е широката мрежа от радиолокационни станции (стационарни и мобилни), осигуряваща плътно покритие на територията на страната. Според някои експерти, ПВО на Полша е по-ефективна от тази на Франция или Великобритания  (тъй като старите членки на НАТО залагат повече на авиационния компонент на противовъздушната си отбрана).

В организационно отношение полските ВВС включват четири авиокрила: две тактически, транспортно и учебно. Към тях следва прибавим ракетната бригада на ПВО, радиотехническа бригада, три ракетни полка на ПВО и отряд за радиоелектронна борба. Първото тактическо авиокрило е разположено в 22-ра тактическа авиобаза в Малборк и 23-та тактическа авиобаза в Минск Мазовецки (където са самолетите МиГ-29), второто – в 31-ва тактическа авиобаза Кржесини в Познан и 32-ра тактическа авиобаза Ласк, край Лодз, и е въоръжено със самолети  F-16.

Що се отнася до полските ВМС, ще припомня че военният флот по принцип е „много скъпо  удоволствие”, което обяснява и, защо Полша никога не е била голяма морска сила. През 2012 беше приета доктрина за развитие на националните ВМС до 2030, но средствата, предназначени за това не са големи: около 240 млн. долара годишно. Целта е до 2030 в състава на военния флот да не остане нито един от сегашните кораби, катери и подводници, които ще бъдат заменени с три нови подводници, три фрегати, три корвети, шест минотърсачи, два спасителни кораба, два кораба за радиоелектронно разузнаване и седем поддържащи кораба. Плановете са в морската авиаия да останат десет самолета М-28, както и един спасителен хеликоптер W-3RM. Предвижда се също покупката на шест нови спасителни и шест хеликоптера за борба с подводници, както и шест безпилотни летателни апарати  (три от които ще са тип хеликоптер за корабно базиране).Освен това ВМС ще получат два нови зенитно-ракетни комплекси за защита на основната им морска база, както и брегови противокорабен ракетен комплекс. Впрочем, плановете постоянно бива коригирани при това най-вече в посока към увеличаване на военните доставки - не е ясно обаче, до каква степен ще бъдат реализирани.

Полските ВМС са базирани във военноморските бази в Гдиня (3-та флотилия) и Швиноуйшче (8-ма флотилия за брегова отбрана). Най-нова измежду подводниците е дизеловата подводница „Ожел” (съветско производство, тип „Варшавянка”), но тя е в ремонт от 2014 нсам. Следва да спомена също и двете остарели норвежки подводници тип Kobben: Sep и Boelik, произведени през 1967 (в Норвегия те бяха извадени от експлоатация още през 1991). Според министъра на отбраната Мариуш Блашчак обаче, страната му планира да купи четири нови дизел-електричеки подводници, в рамките на програмата „Косатка”, като най-вероятно става дума за шведски подводници от проект A-26, произвеждани от концерна SAAB.

В основата на полския флот са двете американски фрегати тип „Оливър Х. Пери: „Генерал Казимеж Пулавски” и „Генерал Тадеуш Костюшко” (произведени, съответно, през 1978 и 1980). В самите САЩ този тип кораби вече не се използват. Те са създадени навремето като ескортни кораби, които да съпровождат конвоите с американски войски и въоръжение в Атлантическия океан в случай, че студената война ескалира в гореща. Те разполагат с добра система за ПВО, както и за борба с подводници, но не и за директен сблъсък с противникови кораби или за поразяване на обекти по крайбрежието (корабите имат едно 76-мм италианско оръдие OTO Melara, както и четири противокорабни ракети Harpoon). Впрочем, полското командване вече подготва замяната им. През август стартира изграждането на три нови фрегати в рамките на програмата MIECZNIK („проект 106”). Става дума за леко модернизирани британски фрегати тип Arrowhead 140. Полският флот ще получи първия такъв кораб през 2028-2030, но е възможно това да стане и по-късно, а цената на проекта (оценяван в момента на 2 млрд. долара) да нарасне.

Освен американските фрегати, полските ВМС разполагат с две корвети – изграденият в Полша през 1985 стражеви кораб Kashub (проект 620) и създаденият по немски лиценз Ślązak. Ще припомня, че според програмата от 2001, Ślązak, който влезе в експлоатация едва през 2019, трябваше да е първия от общо седем корвети, но се оказа единствен. 1900-тонният кораб разполага с едно 76-милиметрово и две 30милиметрови оръдия, четири 12,7-милиметрови зенитни картечници и 4 пускови установки за зенитни ракети Grom. Следва да спомена и ракетните катери от проект 660, въоръжени със съветски артилерийски установки АК-176М и АК-630М и сравнително нови (от 2007) шведски ракети RBS15 Mk3 с обсег 200 км, инсталирани на осем пускови установки FAM-14. А също трите минотърсача от проект 258: «Kormoran», «Albatros» и «Mewa» (в момента се изграждат още три -«Jaskolka», «Rybitwa» и «Chajka»).

По-сериозно внимание заслужават полските десантни сили. Както е известно, по времето на социализма корабостроителницата в Гданск произвеждаше масово десантни кораби, включително за нуждите на съветската армия. В момента ВМС разполагат и с пет десантни кораби-минозаградители.

Гръбнакът на полските въоръжени сили обаче е сухопътната армия. Непосредствено след падането на комунизма, тя доста пострада от проведената през 90-те „реформа”, в резултат от която бяха премахнати военните окръзи, както и корпусната структура на армията. Днес Сухопътните сили на Полша включват четири дивизии, пет бригади и пет самостоятелни полкове. Трудно е да се каже, какво точно е въоръжението им в момента, тъй като през последната година и половина значителна част от него беше предадена на Украйна.

В навечерието на руската инвазия, те разполагаха със 797 танка, 410 САУ, 1611 БМП и 28 щурмови хеликоптери – съветски, полски, чешки и западни. По онова време най-разпространеният тип полски танкове беше Т-72, както съветско производство, така и местния му вариант РТ-91 Twardy (общо 561 броя). След 2013 към тях бяха добавени 247 немски танкове Leopard-2, варианти 2А4, 2А5 и 2PL. През 2020 пък в страната пристигнаха първите 28 американски танка Abrams М1А2 SEPv2s, взети под наем с цел подготовка на полските танкисти. Три години по-късно беше доставена и първата партида от 118, закупени от Полща, танкове Абрамс М1А1, които в бъдеще следва да бъдат приведени към стандарта SEPv3. Междувременно, през 2022, стартира и доставката на първите южнокорейски танкове К2 Black Panther.

Полската самоходна артилерия също не е еднородна. Най-многобройни в началото на 2022 бяха съветските 122-милиметрови САУ 2С1 „Гвоздика” (227 броя), следвани от произведените в страната по стандартите на НАТО 155-мм САУ Krab (170 броя) и чешките 152-мм САУ Dana (108 броя). Впрочем, през 2022 стартираха и доставките на южнокорейските САУ К9 Thunder.

Системите за залпов огън на полската армия включват руските „Град”и техните полски и чехословашки версии, като разликата е единствено в шаситата (WR-40 Langusta и RM-70), а общият им брой е 179. През 2019 поляците подписаха договор за доставката на дивизион от 20 американски системи за залпов огън HIMARS (18 бойни и две учебни), на стойност 414 млн. долара. Първата доставка беше осъществена през 2023, като включваше ракети GMLRS и ATACMS. Още през февруари 2023 обаче, министър Блашчак съобщи, че Полша ще купи за 10 млрд. долара 506 системи HIMARS (438 от които ще бъдат инсталирани на полски камиони Jelcz). А също южнокорейски системи K239 Chunmoo (общо 288 броя, като повечето ще бъдат произведени по лиценз в самата Полша и ще бъдт инсталирани на камиони Jelcz). Техническите характеристики на последните са сходни с тези на HIMARS, като 18 от тях ще бъдат предадени на 18-та моторизирана дивизия до края на 2023.

Що се отнася до бойните машини на пехотата (БМП), най-многобройни са моделите Barsuk, като през 2023 беше подписан договор за доставката на 1000 такива БМП, плюс 400 шасита за специална техника. Първите ще бъдат доставени през 2024, а първата специална техника – през 2026. Те са въоръжени с американско 30-мм автоматично оръдие Мк44S Bushmaster II и две израелски противотанкови управляеми ракети Spike-LR.

Дотогава полската армия ще продължи да разчита на съветските БМП-1 и техните чехословашки версии. В началото на войната в Украйна броят им беше 1252, като значителна част от тях вероятно са предоставени на Киев. Както и на произвежданите в Полша по финландски лиценз бронетранспортьори Rosomak (900 броя). Сред леката бронирана техника, следва да спомена различните съветски МТЛБ и БРДМ, чехословашки и полски разузнавателни автомобили, както и различни типове устойчиви на мини бронирани автомобили (Wirus-4, Coguar, Scorpion-3 и други).

 

Заключение

 

Макар че сегашното състояние на полските въоръжени сили не позволява да се говори за страната като за „военна суперсила”, плановете на Варшава в това отношение са изключително амбициозни. Полското ръководство е твърдо решено да осъществи най-мащабното за последните петдесет години превъоръжаване на националната армия, което трябва да я превърне в най-мощната в EС. За целта се планира годишните разходи за отбрана да достигнат 4% от БВП, а цялата стойност на програмата е над 115 млрд. долара, като от тях, само през 2023, ще бъдат похарчени 26 млрд.

В резултат от реализацията и полските сухопътни сили ще получат 250 танка Abrams от най-новата им версия SEPv3. В техен гръбнак обаче ще се превърнат хилядата южнокорейски танкове К2 Black Panther (които в момента са сред най-скъпите на пазара). Танковете Abrams са предназначени за базираната в Седлце (Източна Полша) 18-та механизирана дивизия „Тадеуш Бук”, като ще заменят досегашните и танкове Leopard-2, които не се представят особено добре в Украйна.

Освен танковете, Сухопътните сили ще получат 600 южнокорейски 155-мм САУ К9, 18 американски HIMARS (които по-късно вероятно ще нараснат до почти 500), 288 южнокорейски аналози на HIMARS – ракетните системи за залпов огън К239 Chunmoo, както и 1400 БМП Barsuk. Военната авиация пък ще получи 96 американски хеликоптери Apach. Междувременно, числеността на полската армия ще нарасне от 160 на 300 хиляди души.

Дали това ще бъде достатъчно за да се гарантира сигурността на страната? В тази връзка, някои (включително полски) експерти, напомнят, че по времето на Втората Жеч Посполита (1918-1939), т.е. на маршал Юзеф Пилсудски, полската армия не е била никак слаба, а за нуждите на отделните родове войски са били инвестирани сериозни средства и, както и днес, се e отделяло голямо внмание на „локализацията на военното производство” и подкрепата за полския военно-промишлен комплекс (между другото, по онова време Полша произвежда и нелоши бойни самолети, което днес просто не и е по силите). И въпреки това, е прегазена само за три седмици от армията на Хитлер.

В тази връзка ще припомня, че авиационният компонент на полската армия е изцяло „вносен”, до голяма степен това се отнася и за националните ВМС. Що се отнася до сухопътните сили, там се разчита почти изцяло на американска и южнокорейска бронирана техника и артилерия, докато полският принос се ограничава със БМП Barsuk. Впрочем, цялата свръхамбициозна програма за превъоръжаване на полските въоръжени сили ще се реализира чрез заеми, тъй като предвидената сума от 115 млрд. долара е непосилна за националния бюджет.

Ще припомня, че според варшавското консервативно издания Mysl Polska, досега в Украйна са загинали около 10 хиляди полски наемници, като почти всички са бивши военнослужещи от националните въоръжени сили. Предвид факта, че последните наброяват 160 хиляди души, активен персонал, подобна цифра не е никак малка. Което, както и гигантската цена на превъоръжаването на полската армия (115 млрд. долара) поражда закономерния въпрос, дали зад това не се крие и някаква друга цел, освен официално обявената, а именно защитата на страната от потенциална руска агресия.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024