Стефан БРАУЕР: Необходимо е да задълбочаваме регионалната свързаност

В интервюто със Стефан Брауер, което побликуваме с любезното съдействие на RIAC, се акцентира именно върху перспективите пред китайската интеграционна инициатива и възможностите за комбинирането и с проекта за Евразийския икономически съюз (EАИС) и формирането на т.нар. “Голяма Евразия”.

-Г-н Брауер, кои, според вас, са основните предизвикателства пред световната икономика днес?

- В качеството си на председател на Института BRIX в Швеция смятам, че основният проблем е свързан с необходимостта от задълбочаване на регионалната свързаност, като основа за по-нататъшното развитие на международното икономическо сътрудничество. А единственият способ за практическата реализация на тази задача е развитието на съвременната инфраструктура. Разбира се, в исторически план, значението на природните ресурси и суровините за икономическото развитие винаги се е оценявало като ключово, но реалната възможност за разрешаване на основните проблеми пред него в момента е реализацията на Инициативата "Един пояс, един път" (ЕПЕП), като инструмент за ликвидиране на бедността чрез комплексното развитие на инфраструктурата. Това касае и по-важния въпрос за физическата съставляваща на икономиката, защото инфраструктурата зависи от наличието на реална икономическа основа, което се постига именно чрез "физическата икономика". Убеден съм, че ЕПЕП е насочена тъкмо към това. Над 150 държави доброволно се присъединиха към тази инициатива, подписвайки съответните меморандуми за взаимно разбирателство. Тоест, сътрудничеството им с Китай се осъществява изключително на доброволна основа. Пекин не се опитва да поставя условия относно тяхната вътрешна политика, а концентрира усилията си за развитието на такива видове съвременна инфраструктура като транспорт, водоснабдителни системи и електрификация. По този начин на практика се осъществява борбата с бедността и се постига регионална свързаност, което според мен е и основната цел на ЕПЕП. Именно това е начинът за преодоляване на предизвикателствата, с който се сблъсква световната икономика на сегашния етап.

- По какво този подход се различава от западния? Както е известно, западните държави също изграждат инфраструктура и голям брой обекти в други части на света. Каква е разликата между инициативата ЕПЕП и типичния за Запада подход?

- Западният подход следва да се разглежда от две страни. От една страна, в исторически план, индустриализацията на Запад беше и отчасти все още е ефективна и днес, защото Съединените щати продължават да са привързани към концепцията за "американската система на политическа икономия", чиито основи са заложени още от първия финансов министър на САЩ Александър Хамилтън. Само че тази система вече не доминира нито в Съединените щати, нито в Западна Европа. От момента на разпадането на Бретънуудската система, т.е. на отказа от фиксирания обменен курс на долара, западните държави използват система на плаващи валутни курсове. В рамките на тази система обаче, икономическото развитие не представлява приоритет. Тоест, погрешно е да смятаме, че в момента западните икономики си поставят за цел развитието на ифраструктурата. По-скоро, в рамките на помощта за развитие от страна на САЩ и ЕС, днес става дума за рефинансиране на задълженията, а не толкова за мащабни инвестиции в инфраструктурата. Да се надяваме, че западните държави ще се върнат към предишната практика, но засега в рамките на съвременните споразумения с участието на МВФ, Световната банка и доларовата система, които се използват за постигане на политически цели (не само против Русия, но и срещу други държави), Вашингтон си поставя такива задачи, които на политическо равнище препятстват онзи модел на сътрудничество и развитие, към който се придържа Китай например. И резултатите от това са налице: посредническите усилия на Пекин способстваха за възстановянето на дипломатическите отношения между Саудитска Арабия и Иран, на основата на прагматичното разбиране на възможността за сътрудничество в интерес на икономическото развитие. Свидетели сме на залагане основата на едно взаимодействие, за което се надявам, че би могло да прерасне дори в своеобразен алианс.

- Как, според вас, ще изглежда светът след реализацията на Инициативата ЕПЕП?

- Ако погледнем картата, ще видим, че теоретично целият свят би могъл да стане взаимносвързан. Именно в това е и потенциалът на инициативата. Идеята за Евразийския сухопътен мост беше лансирана за първи път от Института "Шилер" и неговия основател Линдън Ларуш (1922-2019). Впоследствие китайският лидер Си Дзинпин разви сходни идеи в рамките на проекта ЕПЕП, а именно създаването на икономически коридори и изграждането на модерна инфраструктура. Предлагат се съвременни решения, които след това се изплащат от търговията, доставките на стоки и услуги, създаването на инфраструктура и средства за производство, необходими за модернизацията и развитието. Този подход се използва още през ХІХ век, когато администрацията на президента Абрахам Линкълн в САЩ лансира идеята за изграждане на трансконтинентална железопътна линия. Разчита се, че създаването на новия транспортен коридор ще съдейства за развитието на континенталната част на Съединените щати, чрез свързването на изостаналите с развитите региони. Подобна политика провежда и руският премиер Сергей Витте с изграждането на Транссибирската железопътна линия. За съжаление, тези иницитиви не са реализирани в пълна степен, но мисля, че днес светът, и най-вече Русия и Китай, много бързо се движи именно в тази посока. В момента определянето на новия вектор на глобалното развитие се извършва в Азия, развиващите се страни от Африка и Южна Америка. Да се надявяме, че в бъдеще ще възникне ситуация, когато западните държави ще се осъзнаят и ще започнат да сътрудничат - за съжаление обаче, в момента това не се случва.

- Ако се абстрахираме от ситуацията на глобално равнище и погледнем, какво става на Стария континент, виждаме, че според мнозина експерти Европа се оказва извън рамките на сегашната вълна на глобализацията, най-вече, защото не се е възстановила напълно от световната икономическа криза през 2008 и нейните последици. Как днес Европа оценява инициативата ЕПЕП? И дали вижда в нея възможност да промени положението си в глобалната икономика?

- Предполагам, че в момента този въпрос се обсъжда. Наскоро френският президент Еманюел Макрон посети Китай. Според мен, много европейски държави са наясно, че търговията с Китай е важна част от бъдещето им икономическо развитие. Търговията с Китай и Русия продължава да е важна за Европа. Проблемът обаче е свързан с геополитиката, т.е. с разделянето на света на блокове, чиито състав се определя от западните държави. Последните продължават да се опитват да накарат света да ги следва безропотно. Очевидно Европа силно пострада от санкциите, които наложи на Русия, но не предприема нищо за да промени реално тази ситуация. В качеството си на най-големите европейски икономики, Германия и Франция ясно осъзнават, колко важна е търговията с Китай. А това очевидно изисква и развитие на сухопътните маршрути за транзитен трафик на стоки, които са интегрална част от Инициативата ЕПЕП.

През последните двайсет години Китай изгради около 40 хиляди километра железопътни линии, които са сред най-модерните в света. Ако още повече скоростни влакове пресичат Евразийския континент, ще можем да говорим за търговия и развитие, които ще са полезни не само за Китай, но ще включват и много евразийски организации. Очевидно е, че ангажиментите, които Пекин пое в рамките на ЕПЕП, се оказаха много успешни в Беларус например, с изграждането на индустриалния парк Great Stone, представляващ своеобразен модел на сътрудничество за развитие. Транспортните коридори в Евразия продължават да функционират, но за съжаление работата им беще затруднена от войната в Украйна. И приключването на конфликта би означавало те отново да заработят с пълния си капацитет. Тоест, въпросът за бъдещето на Европа е пряко свързан с този тип сътрудничество. За съжаление обаче, повечето европейски правителства се отнасят негативно към ЕПЕП. Въпреки това, тъй като държавите от континента съзнават, колко важна за тях е търговията с Китай, можем да се надяваме, че постепенно ще започнат да разбират и огромното значение на ЕПЕП, което ще ги накара да се присъединят към инициативата и да се включат активно в борбата срещу глобалната бедност.

- Предвид ситуацията в Централна Азия, каква според ва е ролята на т.нар. Евразийски икономически съюз (ЕАИС) за развитието на Инициативата ЕПЕП? Защото някои смятат, че между ЕАИС, който представлява най-вече доминиран от Русия икономически блок, и ЕПЕП биха могли да възникнат противоречия, тъй като става дума за частично конкурентни проекти. Наистина ли може да се говори за конкуренция между ЕАИС и ЕПЕП или китайската инициатива би могла да обедини в своите рамки едновременно няколко икономически блока?

- Не споделям тези опасения. Според мен, с постигнатите наскоро споразумения между президента на Русия Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин, вече е налице реална основа за сътрудничество в рамките на въпросните проекти, т.е. не може да се говори за някаква нездравословна конкуренция между тях. Очевидно е, че пред ЕАИС се разкрива определена перспектива за участие в ЕПЕП, на първо място в рамките на Северния транспортен коридор, който със сигурност би могъл да се развива по-активно, ако светът преодолее сегашното разцепление и ескалиращото геополитическо безумие. Освен това, Русия разполага с потенциал за развитието на Арктика. Очевидно е, че това би могло да включва сътрудничество с Китай и дори с Япония. Развитието на региона може да стане един от ключовите импулси за сътрудничество с държавите от Скандинавия и особено с Финландия, Швеция и Норвегия. Тоест, несъмнено е налице много голям потенциал.

Истината е, че перспективите за развитие на Евразия, макар и да не съвпадат изцяло с целите на ЕПЕП, напълно се вписват в тази инициатива. А да не забравяме и за съществуванего на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), която също съдейства за развитието в Югозападна Азия. Въпросът опира до това, че тези части на евразийкия суперконтинент, съвместно с Африка и много други заинтересовани страни, определят новата глобална перспектива. Дойде времето, човечеството най-сетне да се осъзнае, да сложи край на конфликтите и, вместо това, да се заеме с решаването на проблемите на глобалното икономическо развитие. Що се отнася до развитието на Евразия, ако не се оставим да паднем в капана на възприемането на други държави като конкуренти, а не като партньори за сътрудничество, ще може да се формира стабилна основа за успешно глобално развитие. Мисля че имаме основания за сериозен оптимизъм, въпреки опасностите, свързани с продължаващите геополитически сблъсъци.

- Често сме свидетели на твърдения за политизирания характер на Инициативата ЕПЕП. Възможно ли е да бъде избегната подобна политизация или това е неизбежно за подобни суперпроекти?

- Вицепрезидентът на Института BRIX в Швеция Хюсеин Аскари, с когото работим заедно, е автор на редица статии, в които анализира именно твърденията за дълговия капан, в който уж могат да се окажат участниците в ЕПЕП. Истината е, че политизацията на ЕПЕП се използва като пропаганден инструмент за представянето на Инициативата като нова форма на колониална експанзия от страна на Китай и нейната демонизация. Това обаче няма нищо общо с реалността.

Всъщност, тази реторика е предназначена най-вече за населението на Запада, защото то не разполага с достатъчно точна информация, какво се случва в действителност. В Института BRIX сме наясно, че Съединените щати до голяма степен се отказаха от традиционната си позитивна роля в сферата на развитие на инфраструктурата и производството, предпочитайки да се занимават с рефинансиране на задълженията и валутни спекулации. Тези подходи нямат нищо общо с реалната икономика. Китай обаче, очевидно върви по друг път и тъкмо това обяснява стремителното развитие на прилежащото му пространство. На свой ред, САЩ не предлагат нищо реално. В тази връзка ще припомня, че при посещението си в Замбия американският финансов министър Джанет Йелън са опитваше да внуши на домакините си да не си сътрудничат с Китай, макар че самолетът и кацна на модерното летище в Лусака, построено именно от китайците. Парадоксално е ,че немалка част от днешните западни лидери се оказват недостатъчно компетентни икономически и прекалено се съобразяват с политическата конюнктура, което не е от полза за развиващите се държави по света. Неслучайно все повече от тях се обръщат към Китай, виждайки в тази страна пример за това, как биха могли да се развиват успешно?

- Като изключим политизацията, какви са основните предизвикателства пред Инициативата ЕПЕП? В кои региони тя се сблъсква с най-големи трудности? Защото става дума за многопластов проект, целящ да обвърже в едно цялата световна икономика. Очевидно е, че някъде реализацията на тази инициатива върви по-лесно, а другаде - по-трудно.

- Първото, което бих искал да отбележа е, концепцията за формиране на общност на "суверенните национални държави". Тази идея беше лансирана непосредствено след старта на Инициативата "Един пояс, един път" през 2013, т.е. през настоящата 2023 тя отбелязва десетгодишен юбилей. Благодарение на нея е налице реален шанс за разпространяването по целия свят на ценностите, свързани с уважението към националния суверенитет. Всяка страна притежава собствени ценности и исторически опит и приоритетният въпрос е, как да намерим най-ефективните пътища за рещаването на общите проблеми. Ако се опитваме да ги разрешим, без преди това да преодолеем политическите си разногласия, провалът изглежда гарантиран. Западът няма да успее да наложи собствените си ценности на останалите. Политиката на т.нар. "ред, основан на правила" е обречена предварително на неуспех. Реалистичната алтернатива е формирането на общност на "суверенните национални държави", в чито рамки държавите уважават суверенитета на останалите, но в същото време работят по формулирането на определени общи принципи, които могат да станат част от глобалната перспектива за развитие. В тази връзка ще напомня, че наскоро Си Дзинпин лансира т.нар. "Глобална цивилизационна инициатива", целяща съвместяването на икономическото развитие и обмена на идеи. В тази връзка понякога е важно да се обърнем към историята за да разберем, как бихми могли да преодолеем старите вражди, дори когато изглежда че липсва каквато и да било основа за постигане на споразумения. Подобна визия споделя още Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716). Както е известно, този виден германски философ, математик, дипломат и юрист активно прокарва "политика на приятелство между народите". При това Лайбниц не е бил сам в своите начинания, например, когато основава академии на науките във Виена и Берлин, или участва в създаването на такава академия в Санкт Петербург (макар че не доживява до откриването и през 1725, именно приятелството му с император Петър І изиграва решаващата роля за нейното създаване). Според мен, това е своеобразен модел, как Западът би могъл да започне отново да гради отношенията си с развиващите се страни, азиатските икономики и, разбира се, с Русия. Мисля, че тъкмо това е посоката, в която трябва да вървим, т.е. да комбинираме икономическото развитие с разбирането на различните култури и визии за света. Това е изключително важно за да успеем да преодолеем международните конфликти.