24
Съб, Фев
25 Нови статии

Защо „корейският модел” не е подходящ за разрешаване на украинския конфликт

брой 5 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Във връзка със седемдесетата годишнина от подписването на примирието, прекратило Корейската война, все по-често се лансира идеята, че кървавият конфликт между Русия и Украйна би могъл да бъде разрешен по същия начин.

Привържениците и изтъкват няколко значими причини за това. Както е известно, военните действия в Корея са прекратени, когато на бойното поле е налице продължителен застой и двете страни в конфликта стигат до извода, че няма да могат да победят без да се изложат на прекалено голям риск.

В сегашната прокси война на НАТО, в която Украйна се използва като инструмент за отслабването на Русия, може да възникне аналогична дилема.

Без съмнение, Владимир Путин подцени както сериозността, така и продължителността на военните действия – до голяма степен, защото очевидно не е очаквал, че НАТО ще окаже толкова мащабна военна подкрепа на Киев. Но и сметките на западните лидери за скорошен триумф на Украйна след първите неуспехи на руснаците, също се оказаха илюзорни. Вместо това конфликтът се трансформира в изтощително противопоставяне, в което по-многобройното население на Русия, нейната превъзхождаща военна мощ и огромното количество въоръжения, с които разполага, започват да обезценяват успехите на Украйна. Сегашното неуспешно настъпление на Киев е само поредното свидетелство за това, че надеждите на НАТО за победа на Украйна и изтласкване на руските войски от страната са били просто бълнуване.

И двете страни вече се сблъскаха с редица неприятни реалности и натискът за прекратяване на огъня почти сигурно ще нарасне. Ако пък бойните действия продължат, победата на руснаците се очертава като най-вероятния резултат, макар че тя ще бъде постигната с цената още повече кръв и материални разходи. Освен това се запазва възможността, че лидерите на НАТО няма да се примирят с поражението на своя „клиент” и ще решат, че е време Северноатлантическият алианс да се намеси със собствените си сили в конфликта. Подобна стъпка обаче, значително ще повиши риска от трета световна война с всички ужасни последици, произтичащи от това.

И, обратното, евентуално примирие значително би намалило този риск, също както примирието в Корея предотврати заплахата от трансформацията на конфликта в трета световна война. От друга страна обаче, през изминалите оттогава 70 години станаха съвършено очевидни и недостатъците и вредите от това решение. Корейският полуостров си остана изключително опасна „гореща точка” през целия период на студената война, отстъпвайки в това отношение само на Западен Берлин. Впрочем, и днес на полуострова буквално всеки момент може да избухне пълномащабна война. При това, този риск постоянно нараства, тъй като Северна Корея продължава да разширява ядрения си арсенал, усъвършенствайки и своя парк от балистични ракети за доставка на това оръжие. Корейските семейства са разделени, а една трета от корейците живеят в условията на най-репресивния режим в света. Тоест, примирието в Корея прекрати кървавия конфликт, но въобще не се оказа панацея.

Аналогична е и перспективата за Украйна, ако конфликтът приключи само с подписването на примирие. Руските и украинските войски ще продължат да си противостоят взаимно по няколкото линии на прекратяване на огъня, които със сигурност ще бъдат по-дълги от демилитаризираната зона, разделила двете Кореи. Тази територия ще се превърне във вечно „буре с барут”. При това ситуацията ще бъде още по-напрегната, ако мониторингът на разделянето на двете враждебни армии бъде възложен на международни миротворчески сили, включващи и военни от НАТО.

Уви, именно такъв тип примирие се очертава като най-вероятната алтернатива на проточилото се противопоставяне, което най-вероятно ще приключи с изключително скъпоструваща, почти „пирова”, победа на Русия – нещо, което НАТО и Украйна отчаяно се опитват да избегнат. От друга страна, Западът и най-вече американските и британски лидери, могат да обвиняват единствено себе си за създалата се ситуация. Както се посочва в статия на Фиона Хил и Анджела Стент, публикувана в септемврийския брой на списание „Форийн Афеърс” за 2022: „руските и украински участници в преговорите изглежда се споразумели предварително в общи линии за временно разрешаване на конфликта”. Според това споразумение, договорено по време на преговорите между двете страни през пролетта на 2022, „Русия щеше да се върне на позициите си отпреди 24 февруари, когато тя контролираше само част от Донбас и целия Крим, а Украйна трябваше официално да декларира, че няма да се стреми към членство в НАТО, срещу което ще получи гаранции за сигурността си от редица държави”.

Но, според бившия израелски премиер Нафтали Бенет, който беше в ролята на посредник, лидерите на Великобртания и САЩ не са одобрили или дори открито са блокирали тези мирни усилия. Под мощния натиск на Запада, по-късно Бенет се опита да смекчи тези свои твърдения, макар че те вероятно са верни.

Ако това е истина, то е достойно за съжаление и порицание. Подобна обструкция не бива да се повтаря, ако отново се появи възможност за постигане на официално мирно споразумение между Москва и Киев – независимо от всичките му евентуални недостатъци. Да се настоява за примирие, вместо за окончателно разрешаване, означава Украйна да бъде обречена на също толкова опасна стратегическа неопределеност, в каквато корейците са принудени да живеят вече седем десетилетия. А именно нежеланието на Вашингтон да установи нормални отношения със Северна Корея се оказа основния фактор, бетониращ незадоволителната ситуация на Корейския полуостров.

Затова този път лидерите на САЩ следва да действат по-умно и да избягват провеждането на толкова твърда политика. Администрацията на Байдън и американските съюзници от НАТО трябва по-активно да съдействат за провеждане на преговори, които да донесат мир, а не само прекратяване на активните бойни действия в Украйна.

 

*Авторът е старши научен сътрудник в Либертарианския институт и Института „Рандолф Борн”, автор на 12 книги и над 1200 статии в сферата на международните отношения, редактор на американското издание 19FortyFive

 

Поръчай онлайн бр.1 2024