Черна гора в "ерата след Джуканович"

На 20 май мястото му на държавен глава беше заето от 36-годишният и смятан за възходяща звезда на местната политическа сцена Яков Милатович, когото феновете му определят като своеобразно "олицетворение на балканската мечта". Той получава икономическото си образование в Университета на Илинойс и Университета за бизнес и икономика във Виена, след което защитава магистратура в Оксфордския университет. Впрочем, професионалната му кариера е не по-малко впечатляваща. Работил е като експерт по рисковете в една от най-големите банки в Югоизточна Европа NLB и в Дойче Банк и дори като водеш експерт-икономист за Западните Балкани в ЕБВР. Паралелно с това участва в обучаващи програми на ООН, германската Фондация "Конрад Аденауер", МВФ, Лондонската школа по икономика и Станфордския университет.

Нова политическа епоха?

Истината е, през последните осем години в политическия дневен ред и програмата на Джуканович не бяха внесени никакви промени. Вместо това, станахме свидетели на традиционната за него реторика, следваша добре познатите "евроатлантически" стереотипи за руската заплаха, великосръбския шовинизъм, опасността от действията на Сръбската православна църква (СПЦ), привързаността към ценностите на НАТО и, разбира се, за стремежа към интеграция в ЕС. А що се отнася до твърденията на Джуканович, че ще продължи да се бори с организираната престъпност и корупцията, на фона на постоянните съобщения в медиите за рекордни обеми на контрабандата на цигари и наркотици, осъществяваща се от Черна гора към ЕС, те вече не можеха да впечатлят никого.

В разгара на политическата криза в Черна гора през 2019-2020, страната отчаяно се нуждаше от нови политически лица. Джуканович вече беше започнал да губи контрола си над страната, а след неуспешния опит да отнеме църковните земи на СПЦ за да ги предаде на покровителствената от него неканонична Черногорска православна църква, президентът се сблъска с безпрецедентна съпротива, като в литийните шествия срещу действията му участваха до сто хиляди души (при положение, че цялото население на страната е само 620 хиляди), а авторитетът му, както и този на неговата партия ДПС, се срина. Зачестиха и обвиненията срещу президента в корупция, връзки с организираната престъпност и контрабандните канали, непотизъм и узурпиране на властта. На тази основа системната опозиция на управляващите в Подгорица най-сетне успя да се обедини за да сложи край на дългогодишното доминация на ДПС в черногорската Скупщина. Странната коалиция от просръбски и проевропейски и дори откровено националистически движения успя да спечели изборите през август 2020, а в съставеното (доста трудно) от нея "експертно правителство", доминираха младите лица. Сред тях беше и министърът на икономиката и развитието Яков Милатович. Той и колегата му - финансовият министър Милойко Спаич, представиха програма за икономическото развитие на Черна гора, озаглавена «Evropa sad» ("Европа сега"), която впоследствие прерасна в политическо движение. За сравнително кратко време и в условията на пандемията от коронавирус, Спаич и Милатович успяха да решат редица наболели въпроси на националната икономика: беше преструктуриран милиардният дълг пред китайските банки във връзка с изграждането на автомагистралата Бар-Белград, бяха повишени социалните плащания и бе поставен въпросът за отмяната на програмата за "икономическо" гражданство, позволяваща на "съмнителни бизнесмени" и лица преследвани от правосъдието в родината си да се заселят в Черна гора. На този фон, "ветераните" от други политически партии, не изглеждаха толкова добре в очите на избирателите.

Ще припомня, че доскоро черногорците можеха да избират само между дългогодишния "диктатор" Джуканович и вече втръсналите им се опозиционни лидери. Най-известни сред последните са водачите на просръбския Демократичен фронт Андрия Мандич и Милан Кнежевич. Мандич, който остана трети на първия тур на последните президентски избори, е привърженик на тесния политически съюз със Сърбия, както впрочем и с Русия. Което съвпада с интересите на собствения му електорат, т.е. онези граждани на Черна гора, които се смятат за сърби. Сегашните условия на глобална нестабилност обаче, както и желанието за известно дистанциране от Русия заради войната в Украйна влошиха позициите на Мандич. За разлика от него, в предизборната си програма Милатович съумя да съчетае най-близките до черногорските избиратели решения с прагматичния подход към съществуващите проблеми. Така, наред с обещанието за повишаване на социалните плащания и минималните заплати, той акцентира у върху необходимостта от тясно сътрудничество със Сърбия. Но, за разлика от Демократичния фронт, настояващ това сътрудничество да има политически характер, "Европа сега" постави ударението върху икономическите връзки, което е доста актуално за значителна част от гражданите на Черна гора, работещи в Сърбия. Освен това, той посочи като един от приоритетите си бързото завършване на автомагистралата Бар-Белград, която е най-важния икономически проект за такава малка държава с "транзитна икономика" като Черна Гора. В същото време Милатович декларира твърдата си привързаност към евроатлантическия вектор на развитие на страната и желанието и да стане част от ЕС. Показателно е обаче, че по време на предизборната си кампания нито веднъж не засегна темата за антируските санкции и други конфликтни въпроси, очевидно стремейки се да се дистанцира от тях и придържайки към максимално дипломатичен подход. Именно това му помогна да отнеме част от избирателите на съперниците си - така, за него гласуваха част от привържениците на Джуканович, уморени от напразните очаквания за прогрес по пътя на евроинтеграцията, както и част от тези на Мандич и другите просръбски лидери, подкрепящи по-тесните отношения с Белград. Разбира се, ключова роля за победата на Милатович изигра и обединяването на кандидатите - противници на Джуканович на принципа "Всички против Мило". Така, след първия тур на изборите (на който Милатович остана втори с 28,9%), повечето от другите кандидати и най-вече останалият трети Мандич (с почти 20%) призоваха привържениците си да гласуват за Милатович. Важна роля за успеха му изиграха и националните малцинства и, в частност, бошнаците и албанците, които традиционно подкрепяха Джуканович срещу предоставяне на държавни постове на представители на техните общности. На последните президентски избори обаче, те демонстрираха изненадващо ниска активност в зоните с компактно малцинствено присъствие (Улцин, Бар, Тузи) - едва 20-25%. Според някои коментари, възможната причина за това е дискретната намеса на някои западни посолства, и най-вече на американското, което традиционно отделя голямо внимание на бошнаците и албанците. Между другото, с това е свързана и една от ключовите причини за поражението на Джуканович. Корупционните скандали, постоянно разтърсващи Черна гора през последните 30 години и особено в последно време, съмнителното обкръжение на президента, аферите с фалитите на няколко големи държавни предприятия, необмислените политически стъпки и провала на опита на Джуканович да "елиминира" СПЦ, както и утвърдилият се имидж на Черна гора като транзитен хъб за наркотрафика от Южна Америка към Европа - всичко това превърна досегашния държавен глава в силно токсична фигура за Запада, който този път реши да заложи на "младите демократи". Истината е, че в Брюксел вече не криеха недоволството си от Джуканович и липсата на прогрес в борбата с корупцията и организираната престъпност в Черна гора. Изглежда тъкмо това до голяма степен обуслови и драстичния спад на подкрепата за него както вътре в страната, така и извън нея. В резултат политическата криза, тормозеща Черна гора през последните години, има шанс да приключи. Въпреки това, следващите няколко години вероятно ще се окажат съдбоносни за страната. След като толкова дълго време тя беше управлявана на практика от една партия и от един човек, сега само способността на различните политически движения да се споразумеят и да гарантират стабилната работа на новото правителство, да завършат успешно започналото "прочистване" на държавните институции от корупционните и откровено криминални елементи, да стартират необходимите реформи и да оздравят инвестиционния климат би могло да сложи окончателно край на "ерата на Джуканович".

Геополитическото значение на Черна гора

Един от "бащите на геополитиката" Никълъс Спайкман определя т.нар. "Римленд" (т.е. "бреговата зона") като основна зона на сблъсък между водещите геополитически сили. Според него, от ключово значение за геополитиката на морските сили е възможността да сдържат континенталните играчи, ограничавайки присъствието им в бреговата зона на Римленда.

От гледна точка на географското и положение, Черна гора също би могла да се приеме за част от Римленда. Като една от държавите в Западните Балкани, тя е разположена на кръстопътя на маршрутите за транзит на енергоносители в Югоизточна Европа и е от стратегическо значение за трафика на търговски товари през двете и големи морски пристаница Бар и Котор.

Както е известно, контролът над адриатическото крайбрежие е част от геостратегията на НАТО и в тази връзка Черна гора (която стана член на пакта през 2017) е важна за алианса. Благодарение на Черна гора, Албания, Хърватска и Словения (както и на Италия, на отсрещния брят на Адриатика) НАТО е в състояние да контролира акваторията на Адриатическо море, гарантирайки стратегическите си интереси. Естествено, за постигането на този контрол е необходимо изброените по-горе държави да се управляват от проатлантически политически партии и лидери. Именно поради това, провелите се през май и юни президентски и парламентарни избори в Черна гора до голяма степен предопределят векторите на политическото взаимодействие на Подгорица със Запада, както разбира се и с Русия/Китай и тяхното "прокси" на Балканите, в лицето на Сърбия.

Ключов етап от възстановяването на статута на Черна гора като независима държава (който тя губи през 1918) беше общото изостряне на политическата ситуация в региона на Балканите по време на разпадането на Югославия. Ескалацията на националистическите тенденции, възроди множество етнически противоречия, което улесни постепенната интеграция на региона в сферата на влияние на Запада и изтласкването на Русия от него. Формиралият се общ геополитически ландшафт на Балканите нямаше как да не окаже влияние и върху политиката на Черна гора, която в течение на първите петнайсет години след разпадането на Югославия оставаше тясно свързана със Сърбия в рамките на т.нар. "остатъчна Югославия".

Преломната за Сърбия 1999, когато в резултат от намесата на НАТО, Белград изгуби контрола над автономната област Косово, доведе до определени последици и в Черна гора, която също пострада от икономическите санкции, наложени от "международната общност". Това стана причина за постепенно изостряне на отношенията между Подгорица и Белград, което в немалка степен беше обусловено и от избора, през октомври 1997, на младия черногорски политик Мило Джуканович за президент на страната (дотогава той беше премиер на Черна гора). Джуканович пое поста на вълната на общественото недоволство от тежката хуманитарна ситуация след разпадането на Югославия, а малко след това неговата Демократична партия на социалистите (ДПС) си осигури доминиращи позиции в черногорския парламент. Концентрирайки в ръцете си цялата власт в страната, Джуканович пое курс към планомерна либерализация на икономиката и сътрудничество с ЕС, който отпусна сериозни средства на Черна гора, стремейки се да я привлече в своята орбита на влияние.

През 2006 Джуканович инициира референдум за прекратяване на съюза със Сърбия и възстановяване независимостта на Черна гора. В течение на дълги години влошаването на отношенията с Белград и усилията за интеграция на страната в НАТО и ЕС се превърнаха в основни тенденции на черногорската политика. А сред повратните моменти, променили геополитиката на (западно)балканския регион, беше присъединяването на Черна гора към Северноатлантичесия алианс през 2017.

Въпросът за отношението към Русия и Запада традиционно е сред най-важните политически теми в страната. Както е известно, доскорошният президент Джуканович установи близки отношения с ЕС и НАТО, но значителна част от местните политически сили настояваха за по-тесни връзки с Москва, както разбира се и с Белград. Вътрешната политика на Черна гора пък е тясно свързана с такива проблеми като корупцията и организираната престъпност, които постоянно тормозят страната. Местните престъпни групировки са свързани най-вече с контрабандата на наркотици и нелегални цигари, търговията с оръжие и поръчковите убийства, което дестабилизира социално-политическата ситуация в Западните Балкани. Сериозен проблем е и положението на етническите малцинства в Черна гора - албанци, бошнаци, роми и т.н. Като цяло, вътрешната политика на страната си остава динамична и изпълнена с предизвикателства, което обаче не бе пречка за контролираните от Джуканович правителства да продължат да действат стриктно в руслото на европейската интеграция и стимулирането на черногорския национализъм, противопоставяйки го на "сръбското влияние".

Истината е, че сръбския фактор действително играе важна роля в Черна гора. Което е свързано най-вече с тесните културни и исторически връзки между двете страни, както и с факта, че около 30% от населението е със сръбски корени.

Но въпреки че разполага с определено влияние върху политическата ситуация в Черна гора, Сърбия не съумя да въздейства съществено на политическите решения на управляващите в Подгорица, най-вече заради съпротивата на прозападно ориентираните националистически групи, отхвърлящи културната и историческа близост между сърби и черногорци и акцентиращи върху съществуването на отделна черногорска държавност още от ХІІІ-ХІV век до началото на ХХ век (1918), когато Кралство Черна гора бива обявено за част от Кралството на сърби хървати и словенци. В тази връзка си струва да припомня, че през 2022 правителството на етническия албанец Дритан Абазович (първото, което не се контролираше от Джуканович) беше свалено заради подписаното от него споразумение, признаващо изключителния статут на Сръбската православна църква (СПЦ) в страната. Самият Джуканович многократно обвиняваше СПЦ, че се ползва с "религиозен монопол" в Черна гора, и се обявяваше за автокефалия на малката и непризната от никого  т.нар. Черногорска православна църква. Свалянето на Абазович, само по себе си, бе свидетелство за силните позиции на черногорските националисти в парламента. Освен това, между Черна гора и Сърбия има редица спорни въпроси, включително териториални, както и разногласия касаещи националната идентичност.
Сред инструментите за влияние на Белград (и Москва) в Черна гора е партията Демократичен фронт на Андрия Мандич, която през последните години се обявяваше за отказ от признаването на Косово от Черна гора, отказ от санкциите срещу Русия и дори за излизане на страната от НАТО. Това негово амплуа е в синхрон с интересите на електората му, т.е. на онази част от гражданите на Черна гора, които се смята за етнически сърби. Въпреки това обаче, както показаха резултатите от последните президентски и парламентарни избори, тези идеи се подкрепят от не повече от 20-25% от населението на страната. Истината е, че икономическите трудности през последните години, карат хората да обръща повече внимания на други въпроси. Впрочем, след началото на войната в Украйна, изказванията на Мандич станаха значително по-умерени и неутрални. Тоест, макар че запазва определено влияние в политическата сфера в Черно гора, ролята на сръбския фактор не е еднозначна и не би следвало да се преекспонира.

Политическата платформа "Европа сега" има доста прагматичен характер. За разлика от Мандич, който подкрепя на първо място идеята за политически алианс със Сърбия, Милатович акцентира върху необходимостта от укрепване и разширяване най-вече на икономическите връзки с Белград, каквото е и желанието на немалка част от жителите на Черна гора, които работят в Сърбия. Впрочем, самият Милатович дава достатъчно просто и ясно обяснение на "привързаността" си към Сърбия: "Докато целта ни си остава пълноправното членство на страната в ЕС, следва да работим упорито по всички въпроси, касаеши развитието на регионалното икономическо сътрудничество". Очевидно новият президент визира проекта "Отворени Балкани", предвиждащ свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора в региона. В същото време Милатович отделя сериозно внимание на възстановяването на черногорската икономика след пандемията и укрепването и на фона на турбулентната икономическа ситуация - и тъкмо поради това обеща да работи за оздравяване на инвестиционния климат в страната и привличане на "правилните" (а не сенчестите и откровено криминални) инвестиции. За разлика от предшественика си Джуканович, при който (според самия Милатович) почти 90% от инвестициите са били в недвижими имоти (а, на практика, в разпродажба на черногорската земя), новият президент иска да акцентира върху инвестициите в реалния сектор на националната икономика. На този фон, обещанията му, че Черна гора ще стане част от ЕС, звучат доста по-убедително.

Какво би могъл да промени Милатович

Въпреки агресивната му кампания между двата тура и недотам законното включване на диаспората в избирателните списъци, Джуканович успя да спечели едва 41% от гласовете на втория тур на президентските избори. Това несъмнено беше унизително поражение (а вероятно и край на политическата му кариера) за човек, спечелил два пъти президентските избори, както и поне десетина пъти парламентарните, и управлявал страната в течение на повече от 30 години. И сега въпросът е, дали оценката за дългогодишното му управление ще бъде оставено на "съда на историята" или с нея ще се заемат черногорските правоохранителни органи.

От друга страна е показателно е, че още преди Яков Милатович да заеме президентския пост, на 20 май, сред известна част от привържениците му възникна определено напрежение, впрочем възможно е то да се провокира съзнателно от определени политически сили. Ще припомня, че само три дни след като спечели изборите, Милатович обяви, че Черна гора няма да се откаже от признаването на независимостта на Косово, поздрави Финландия с присъединяването и към НАТО и декларира, че не възнамерява да отмени антируските санкции. Разбира се, всички тези въпроси не са в правомощията на президента, а на правителството, но да не забравяме, че именно партията на Милатович "Европа сега" спечели най-много гласове на парламентарните избори през юни.

Всъщност, имайки предвид действията на Милатович в качеството му на министър на икономиката и кандидат за кмет на Подгорица (през октомври 2022), подобни заявления не би трябвало да изненадват никого, освен онези, повярвали на отчаяната пропаганда на пиарите на Мило Джуканович, които между двата тура на изборите наричаха Милатович "четник", и "протеже на Сръбската църква, Вучич и Русия". В крайна сметка, тази сбъркана тактика доведе до точно обратния на очаквания резултат и помогна за големия разрив между резултатите на Милатович и Джуканович на втория тур. По-важното обаче е, какво би следвало да очакваме от новия черногорски президент?

Например, дали Черна гора ще се присъеди към инициативата "Отворени Балкани"? Засега е рано да се правят конкретни прогнози, но заявлението на новия президент, че ще нормализира отношенията с Белград е знаково в това отношения. Първа стъпка в тази посока би могло да стане връщането на посланиците на двете страни, каквито няма от есента на 2020. Сръбският посланик беше изгонен от Подгорица през последните дни от мандата на премиера Душко Маркович, а правителството на Здравко Кривокапич не успя да отмени решението му. На свой ред, Джуканович отказа да приеме кандидатурата за посланик в Белград, предложена от Кривокапич, и в резултат вече две години и половина в Подгорица няма сръбски посланик, а в Белград - черногорски. Сега обаче, новото правителство ще трябва да реши този проблем. Освен това, Милатович със сигурност ще избягва антисръбската реторика, на която се крепеше политическата кариера на предшественика му през последните двайсет години. По време на предизборната си кампания той обяви, че би подкрепил проекта "Отворена Балкани", чиито главни лобисти са Александър Вучич и албанският му колега Еди Рама. Ще припомня, че инициативата се подкрепя от САЩ (а преди това и от Русия), от друга страна обаче, против реализацията и се обявяват Германия и Великобритания. Тоест, евентуалното присъединяване към "Отворени Балкани" ще е своеобразен тест за способността на новия президент да се абстрахира от външното влияние.

От друга страна, не можем да очакваме, че Милатович и партията му ще се отклонят по какъвто и да било начин от наследената от Джуканович евроатлантическа ориентация, т.е. Подгорица със сигурност ще подкрепи поредния 11-ти пакет от антируски санкции на ЕС. В това отношение, единственото, което би могло да се очаква от новия президент е известно смекчаване на враждебната реторика по отношение на Москва, характерна както за бившия държавен глава, така и за някои други политици като външния министър в правителството на Здравко Кривокапич - Джордже Радулович, например. Освен това, ако новото правителство разполага с достатъчно стабилно парламентарно мназинства, ще бъде по-устойчиво към евентуални опити за външна дестабилизация. Последното е определено предимство в сравнение с предишните правителства, тъй като управляващите ще имат по-широко просранство за маневри между предпочитанията на избирателите и интересите на големите западни партньори. Всъщност, най-голямото предизвикателство пред него ще бъде да удовлетвори икономическите очаквания на черногорците в контекста на амбициозните икономически реформи, които Милатович и лидерът на "Европа сега" Милойко Спаич бяха подготвили още в навечерието на падането на кабинета на Кривокапич. Ще припомня, че с отмяната на редица данъци и вноски, минималната работна заплата в страната се повищи от 250 на 450 евро, което обяснява и високото доверие на избирателите към новото движение. Проблемът обаче е, че това доверие е свързано и с по-големи очаквания, които понякога са в разрез с елементарната икономическа логика. Мнозина местни икономисти например, гледат критично на стартираните преди година от Милатович и Спаич реформи. Сериозен проблем, в частност, представлява прекалено голямата държавна администрация, която - вместо да бъде съкратена - беше допълнително увеличена след парламентарните избори през август 2020 с партийни кадри на победилата опозиция. Очевидно е, че жизненото равнише в страната няма как да бъде повишено без инвестиции, повищаване на икономическата активност и ръст на производството. В същото време, онези, чиито заплати скочиха при управлението на Кривокапич и които формират гръбнака на гласувалите за Милатович и "Европа сега", едва ли ще са склонни да се лишат от придобивките си. Дали обаче, новите управляващи, които нямат особен опит в управлението на държавата, ще съумеят да отговорят на тези очаквания остава под много сериозен въпрос.

Парламентарните избори

Въпреки резултатите от президентските и парламентарни избори, би било най-малкото преждевременно да говорим за политическата "смърт" на Джуканович, макар че днес тя изглежда по-вероятна отвсякога. Ще припомня, че малко преди първия тур на президентските избори, под предлог че парламентът не е в състояние да утвърди новото правителство на страната в определения за това срок, Джуканович разпусна Скупшината и насрочи извънредни парламентарни избори за 11 юни. Целта беше да си осигури известно време за да подготви евентуалното си завръщане начело на Черна гора. Очевидно Джуканович разчиташе, че ако преди изборите опозиционните партии не успеят да се споразумеят за разпределянето на постовене и сферите на влияние в бъдещото управление и да формулират достатъчно силна и убедителна предизборна платформа (а способността на ключовите политически играчи в Черна гора да постигат компромиси не е особено голяма), неговата партия ДПС може да получи шанс за реванш. Както е известно обаче, това не се случи - макар че резултатът и не бе никак лош, ДПС остана зад "Европа сега".

Не бива да забравяме, че досега партията на Джуканович до голяма степен разчиташе на подкрепата на държавния апарат и службите за сигурност. Административният ресурс, държавните служители, лоялните на ДПС хора в избирателните комисия - всичко това и помагаше да печели гласове. През последните две години обаче и особено през последните месеци, опозиционното на Джуканович правителство осъществи сериозна кампания за "прочистване" на държавния апарат от съмнителни лица, подозирани че поддържат връзки с организираната престъпност, оказват натиск върху избирателните и са силно корумпирани. Повечето от уволнените в хода на кампанията бяха привърженици на Джуканович, срещу част от които бяха заведени и наказателни дела. Всичко това значително ограничи възможностите на ДПС да окаже решаващо влияние върху хода на парламентарните избори на 11 юни.

Всъщност предсрочните парламентарни избори в Черна гора бяха поредното доказателство за продължаващото преформатиране на политическото пространство в страната. Съвсем очаквано, най-много гласове - 26% от всички, получи партията "Европа сега" на действащия президент (заел поста си само три седмици преди изборите) Яков Милатович, което и даде право да сформира новото правителство.

Показателни в случая са два интересни факта. От една страна, ставаме свидетели на формирането на своеобразно "твърдо ядро" на движението "Европа сега", включващо млади хора, представители на градската интелигенция и бизнеса. Именно те очакват от новото правителство и президента да осъществят обещаните реформи в икономиката и да осигурят необходимите инвестиции в реалния и сектор. Това "ядро" включва малко над 1/4 от черногорските избиратели (28% гласуваха за Милатович, а 26% - за партията му).

От друга страна, в Черна гора се реализира сходен сценарий с този, който имаше място през 2021 в България, както и в други държави от Югоизточна и Източна Европа: старите елити от последните 20-30 години биват изместени (или поне са принудени да споделят властта) от ново поколение без политически опит, което само за няколко месеца успява да си създаде активна избирателна база буквално от нулата. Ще припомня, че "Европа сега" възникна на основата на политическата програма на своя лидер Милойко Спаич и Яков Милатович само преди година - в края на юни 2022. При това, в течение на шест месеца, за него не се чуваше почти нищо, докато през декември-януари (т.е. в навечерието на президентските избори) не започна бързо да набира популярност. Сред обясненията за това е, че ориентираното към младите хора движение URA (Обединено действие за реформи) на премиера Дритан Абазович и бившия председател на Скупщината Алекса Бечич (лидер на партията "Демократична Черна гора") разочароваха избирателите си. През двете и половина години след парламентарните избори от 2020, на фона на политическата криза и липсата на политически консенсус както с коалицията от партии около ДПС на Джуканович, така и с просръбския Демократичен фронт, те не съумяха да постигнат някакви по-сериозни резултати. От друга страна, политическите програми на ДПС и на противопоставящия и се Демократичен фронт не импонираха на младата и икономическа активна публика на "Европа сега". Въпреки това обаче, на последните избори ДПС постигна доста добър резултат, оставайки на второ място с 23% от гласовете и 21 депутати (по-малко, отколкото през 2020, но повече от очакваните), макар че вече няма нито свой президент, нито предишните административни лостове за влияние. Причината е свързана с козметичната промяна на политическото ръководство на ДПС - след поражението си на президентските избори, Джуканович напусна лидерския пост, предоставяйки го на 35-годишния Даниел Живкович, което позволи на партията да съхрани част от младия си електорат. Разбира се, важна роля изигра и финансовата подкрепа за ДПС, тъй като Джуканович и кръгът около него са най-богатите хора в страната и притежават редица големи предприятия, магазини и хотели. А в една традиционно "кланова" държава, като Черна гора, това е от голямо значение.

Впрочем, очакван бе и резултатът на просръбската коалиция "За бъдещето на Черна гора" на бившите лидери на Демократичния фронт Андрия Мандич и Милан Кнежевич (между другото, този резултат е почти три пъти по-слаб, отколкото на изборите през 2020). Предварително се смяташе се, че коалицията може да разчита на 18-20% от електората, но всъщност получи едва 15% (и 13 депутати), тъй като част от младите и привърженици предпочетоха да гласуват за "Европа сега". Показателно е обаче, че още по време на президентските избори се очерта своеобразен политически алианс между Милатович и Мандич, в чиято основа бе общата им цел да отстранят Джуканович, както и икономическата потребност от сближаване със Сърбия. Според анализаторите, именно това би могло да се превърне и в потенциална платформа на следващото черногорско коалиционно правителство. Както е известно, "Европа сега" разполага с 24 депутата в 81-членната Скупщина. При това лидерът и Спаич вече обяви, че няма да търси споразумение нито с ДПС, нито с движението URA на досегашния премиер Абазович. На свой ред, Милан Кнежевич от просръбското обединение "За бъдещето на Черна гора" изрази мнение, че победителите следва да подпишат коалиционно споразумение именно с него, което би им осигурило 37 депутатски места в новия парламент. Налице е обаче един сериозен проблем. Демократите на бившия председател на Скупщината Алекса Бечич, които участваха на изборите съвместно с URA, спечелиха общо 11 места. С шест места разполага Бощняшката партия, а с по едно - двете албански формации. Което означава, че предвид нежеланието на Спаич да работи с Абазович, партията му ще трябва да търси споразумение именно с бощняците и албанците. В против случай има вероятност да се формира коалиция между ДПС на Джуканович/Живкович, URA, бошняшката и албанските партии с 40 (или дори повече) депутати, което значително би усложнило политическата ситуация.

При всички случаи, най-важното събитие на тези избори беше победата на една партия, създадена само година преди провеждането им, която съумя да привлече над 25% от черногорските избиратели. Зад този впечатляващ успех обаче, се крият и редица капани – така например, ако "Европа сега" не съумее максимално бързо да сформира коалиционно правителство, Черна гора рискува да се върне към предишната ситуация на хаос и остро политическо противопоставяне, което няма да и донесе нищо добро. Освен това, не бива да забравяме и, че „младите лъвове” от движението нямат почти никакъв управленски опит.

Що се отнася до реакцията на Запада на резултатите от парламентарните избори, тя, в общи линии, е положителна. Мисията на ОССЕ ги обяви за "конкурентни и свободни" (ще припомня, че след предишните избори през 2020, когато победи просръбският блок, западните наблюдатели имаха множество претенции към провеждането им). На свой ред, говорителят на Европейската служба за външна дейност Петер Спано изрази надеждата на Брюксел, че новото правителство в Подгорица ще продължи да провежда "съгласувана с ЕС външна политика", особено що се отнася до санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна. Ще припомня също, че Съюзът вече изисква от всички страни кандидати за членство (каквато е и Черна гора от 2010 насам) да въведат визов режим за руските граждани. Новото черногорско правителство едва ли ще откаже да се подчини, въпреки че това би нанесло силен удар по туристическия сектор в страната. Впрочем, вече се обсъжда и налагането на ограничения върху правото на руските граждани да получат (или да удължат) право на постоянен престой в Черна гора, ако притежават недвижими имоти в страната. От друга страна, сближаването между Подгорица и Белград изглежда повече от сигурно.

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите