Съдбата на Европа или, как ловецът се превърна в плячка

Тази знаменателна фраза е своеобразен лайтмотив на бестселъра "Времето на хищниците: Китай, Америка, Русия и ние" на известния френски геополитик и дипломат Франсоа Хейсбург - старши съветник в базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания (IISS), както и в Центъра за политика на сигурност в Женева.

През изминалите от появата и почти две години, книгата привлече много сериозно внимание, при това не само заради интригуващото си заглавие, но и поради факта, че засяга една изключително болезнена тема, която в последно време буквално е обсебила не само французите, но и повечето европейци, особено на фона на безславното изтегляне на западните военни контингенти както от Афганистан, така и от контролираните доскоро от Париж държави от Западна Африка. Франция очевидно не може да стори нещо за да спре този процес в Мали, Буркина Фасо, Централноафриканската република или Гвинея Бисау. Впрочем, той вече се усеща дори в столицата на Сенегал - Дакар, наричана навремето "африканския Париж".

Очевидно сме свидетели на критично важни промени и Франсоа Хейсбург го показва много добре в книгата си, анализирайки ги и достигайки до определени изводи.

Как Европа се превърна от "колониален хищник" в плячка

Коментирайки заключенията му, експертите от известната френска издателска агенция La Cliothèque, специализирана в сферата на историческата, географската и политологична литература, задават уместния въпрос: "Как би могла Франция, а и цяла Европа, които са застрашени от икономически и демографски спад, на фона на дълбоката политическа и морална криза, да се защитят от тези нови хищници, в лицето на Китай - свръхдържавата, която вече е осъзнала водещото си място в глобалната йерархия; Русия, която е недоволна от постсъветския ред на нашия континент; или дори САЩ? За да се опитаме да отговорим на този въпрос, следва първо да очертаем ловните полета на съвременните хищници. Защото именно така ще можем да оценим, логиката на поведението им, преди да анализираме достъпните за нас, европейците, стратегически варианти, ако не искаме наистина да станем тяхна плячка".

В книгата си Хейсбург анализира различните форми на това "хищничество" - търговска, индустриална и финансова, но също и идеологическа и политическа. За целта той проследява внимателна повратите на историята, изяснявайки, защо и как европейските държави се превърнаха от хищници в плячка. И, паралелно с това, се опитва да очертае шансовете им да се мобилизират за да окажат съпротива на "новите хищници".

Както вече споменах в началото, неговата основна теза е, че през ХХІ век Европа се е трансформирала от някогашния безмилостен колониален хищник, в "плячка". Още по-интересно е твърдението му относно това, кои са новите "хищници" в съвременния свят, а именно Китай, Русия и САЩ. Според него обаче, самите европейци изглежда не забелязват надигащата се опасност. В тази връзка, Хейсбург посочва, че "бившият ни партньор САЩ, на когото европейците можеха да разчитат през целия ХХ век, днес предпочита да действа сам". Тази тенденция достигна апогея си при Доналд Тръмп, но според автора неспособността на Америка да се доверява на бившите си партньори се забелязва още в началото на 2000-те години, когато войната на Джордж Буш-младши в Ирак или отказът на Барак Обама от евентуална интервенция в Сирия през 2013, бяха в очевиден разрез с интересите на европейците. В резултат, лишени от възможността да разчитат на американския си партньор, европейците се оказаха лице в лице срещу Русия, която - както изглежда - вече не е склонна да се примирява с упадъка, настъпил след разпадането на СССР.

Но, макар че според Хейсбург, основните "виновници" за това положение са както САЩ, така и Русия, той смята ,че "главната заплаха идва от Китай, който обяви 2049 (когато ще бъде отбелязана стогодишнината от провъзгласяването на Китайската народна република) като хоризонт за възстановяването на някогашната си световна мощ. Възстановяването на "Срединната империя" все още е в своя зародиш, но китайските амбиции вече са излезли извън рамките на най-близкото и обкръжение, което - на свой ред - се потвърждава от стратегията на "новите пътища на коприната" на Пекин или (което изглежда още по-опасно за останалите) от неговите технологични амбиции. Както посочва в тази връзка Франсоа Хейсбург, глобалното разполагане на китайската 5G-комуникационна система тепърва ще "влияе и интегрира" и ще се намесва във вътрешните работи на останалите играчи.

Според него: "Изправени пред тази тройна заплаха, както и заради липсата на реална, континентална стратегическа визия, европейците изглеждат обречени на неизбежен упадък. Нещо повече, сблъсквайки се с такива сериозни предизвикателства като тероризма или миграцията, Европа изглежда неспособна да реагира и, точно обратното, е обречена на разцепление".

Спецификата на сблъсъка между Вашингтон и Пекин

В тази връзка ще припомня, че още през 2018, в интервю за Der Spiegel, тогавашният германски външен министър Зигмар Габриел отбеляза, че "в днешния, пълен с хищници свят, вегетарианците преживяват много трудни времена”. В книгата си Франсоа Хейсбург, използва метафората за "големите котки" и тяхната "плячка" за да очертае взаимоотношенията в съвременния свят, където всеки играч усъвършенства стратегията си, залагайки вече не толкова на откритата намеса, колкото на използване на съществуващите взаимозависимости за постигането на всевъзможни предимства.

Макар че звучи доста витиевато, основното в тази формула е разбирането за усложняващите се отношения между големите сили в света и преминаването на лидерството от водещите през предходните столетия западни държави- Англия и Франция, най-вече към новите/стари силови центрове . Вашингтон, Москва и Пекин. Между другото, всички изброени по-горе държави в момента са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Само че развитието на част от тях върви по възходяща траектория, а на други - по низходяща. Разбира се, характерното за старите колониални сили мислене кара френския автор да определя Русия и Китай (както впрочем и САЩ) като "хищници", приписвайки им белези, характерни именно за старите европейски колониални държави.

Според Хейнсбург, "Сегашният дуел между Вашингтон и Пекин засяга всички, рискувайки да ни вкара в нов двуполюсен модел - колкото неоправдан, толкова и опасен, защото, за разлика от противопоставянето по оста Изток-Запад, той няма идеологически или дори системен характер. А това е опасно, тъй като носи в себе си максимална неопределеност". Тоест, авторът отново препоръчва на Европа да дефинира общ противник и дори "системен съперник" на Запада, преформатирайки по този начин разположението на силите на Стария континент и връщайки се на практика към модела от студената война, който разделя Европа в течение на почти половин век.

В момента тази идея, лансирана от Хейнсбург преди почти две години, кристализира и се материализира на фона на войната в Украйна.

И така, наистина ли живеем във "времена на нови хищници"? В книгата си авторът отстоява именно тази идея, акцентирайки върху риска Европа да бъде разкъсана и подчинена от Русия, Китай и САЩ. И в тази връзка призовава европейците да се мобилизират и осъществят "скок" за да избегнат подобна участ. Използвайки Европа като пример, Хейнсбург анализира подробно цялата архитектура на глобалното съперничество между Пекин и Вашингтон, оценявайки ролята и влиянието на Русия по-скоро като регионално. Тоест, той очертава мащабна картина на "пространственото развитие" на съперничеството между двете суперсили - САЩ и Китай, които не се ограничават с традиционните или политическите сфери на влияние, а вече разполагат с мощен иструментариум за убеждаване и принуждаване, даващ им възможност да действат "далеч от собствената си територия", както и да се дистанцират от онова, което навремето се дефинираше като "равноправни отношения".

Следва да отбележа, че в тази констатация на автора относно развитието на глобалните процеси се усеща силна тревога за мястото и ролята на самата Европа в бъдещите разпределения на силите. Впрочем, това послание на френския автор намира своеобразен отклик в трескавите опити на Великобритания (другата, наред с Франция, традиционно доминираща в Европа държава) да запази поне някакво влияние в един или друг регион на планетата - например в Източна Европа или пък в зоната около Австралия, за да не се окаже затворена в трюма на "кораба на Историята" в неговия път към бъдещето. Хейнсбург осъзнава, че подобна перспектива е съвсем реална не само за Британия или Франция, но и за Европа, като цяло, затова се опитва да "стресне" както днешните европейци, така и европейските политици, наивно вярващи в собственото си "величие" и непогрешимост (макар че те отдавна са останали в миналото) при положение, че са загубили знанията и опита на великите си предшественици - лидерите на държавите от Стария континент от втората половина на ХХ век.

В тази връзка, притесненията на автора прозират дори в използваните от него изрази. Той например, квалифицира Китай като "надигащ се кошмар" заради все по-осезаемото му влияние върху отделните европейски държави. От друга страна обаче, истеричната реакция на "китайското настъпление" в Европа е предпоставка за допускане на критични за бъдещето на континента стратегически грешки.

Европа и Франция като "слабото звено" на Запада

Според Себастиан Лайе, икономист от Института "Томас Мор", "Пекин разглежда Франция и Европа като "слабото звено" на западния свят. В момент, когато суверенитетът и икономическият национализъм мощно се завръщат в обществените дебати, което е обяснимо, следва да се запитаме, дали Франция не бърка, отстранявайки се от тези въпроси, още повече че днес се сблъсква със завръщането на "хищниците" на глобалната икономическа сцена, както блестящо го показва в последната си книга Франсоа Хейнсбург".

В тази връзка Лайе открито твърди, че: "Сегашният възход на Китай може да разруши Франция: на първо място, защото в страната е налице продължаваща деиндустриализация, която генерира безработица. Очевиден е възходът на популизма, което е пряка последица от слабостта ни. В търговските преговори с Китай виждаме сблъсъка между "ангелския мултилатерализъм" на френската свободна търговия и китайските амбиции. А последните имат почти хилядолетна история и за да ги разберем, следва да си припомним цялата история на Китай и, в частност, дългият ХІХ век, изпълнен с унижения и белязан от опиумни войни и загуби на територии. След катастрофалния маоистки опит, Китайската компартия възстанови предишната икономическа мощ на страната, което позволи на дошлия на власт през 2012 Си Дзинпин да лансира съвършено нова "стратегия за проектиране на китайската сила", целяща да превърне Китай в икономическа и политическа суперсила".

Интересно е обаче, че макар развитието на събитията да сочи точно обратното, Лайе смята, че "епохата на многополюсния свят върви към края си". Което говори за сериозно объркване, характерно впрочем и за някои от тезите в книгата на Хейнсбург. Така, независимо от основателните опасения относно бъдещата роля на Франция и Европа в глобалната политика, смесването на "тримата хищници" (Русия, Китай и САЩ), всеки от които има собствени, различаващи и дори противоположни интереси, представлява опасна грешка. Тоест, не би могло да се говори, за "еднополюсен модел", в който единственият "полюс" са въпросните три държави "хищници" - напротив, става дума за поне три различни полюса, т.е. за нов мултиполярен модел. Проблемът в случая е, че както Франция, така и Европа, като цяло, осъзнават, че в рамките на този модел вероятно няма да се намери достойно място за тях, но в същото време не са склонни да мобилизират цялата си воля и мощ за да пречупят тази историческа тенденция.

Свличането на Европа към "Третия свят"

Илюстрация за това безсилие е коментарът за книгата на Хейсбург във френското издание Le Telegramme: "Светът е в ръцете на хищниците и в това няма нищо ново". Истината обаче е, че все пак има нещо ново, а именно че от началото на ХХІ век сме свидетели на излизането на преден план на международната сцена на нов "главен герой" в лицето на Китай. При това, този път Пекин е решително настроен да наложи своя модел, тъй като в течение на дълги години самият той беше "плячка" на европейските и японски "хищници". И тъкмо за това пише в книгата си Франсоа Хейнсбург, изтъквайки, че: "Китай, който вече е част от "висшата лига" и очевидно е устремен към първото място в нея, изпреварвайки САЩ, Русия и нас, поставя Франция и, особено, Европа в трудно положение. Защото днешните европейци, смачкани от катастрофалните войни и загубили отвъдморските си империи, трудно могат да разсъждават за себе си "колективно", т.е. от гледна точна на някакъв общ модел и мобилизираща визия". Затова авторът неслучайно заключава, че "европейците са обречени на бавен процес на трансформацията си в онова, което предците им от ХХ век биха определелили като "трети свят"".

Както изглежда, Франсуа Хейнсбург изпитва сериозни съмнения в способността на САЩ да продължат да играят ролята на "световен полицай", въпреки че военният им бюджет е четири пъти по-голям от този на Китай например. Причината е, че "САЩ са в лошо състояние, страдат от неравенство, насилия и ескалираща престъпност и са компрометирани от дебалансираната избирателна система". Според него, макар че руският БВП е по-малък от този на Испания (всъшност, истината е, че в момента той е по-голям дори от този Германия, която е лидер в ЕС), Москва също "заслужава специално внимание, заради огромното пространство, което контролира, природните и ресурси и, най-вече, заради амбициите на нейния лидер Владимир Путин". Затова Хейнсбург препоръчва на Европа да гледа много сериозно на Русия.

В заключение си струва да цитирам няколко показателни пасажа от книгата му:

• - "Европа вече е неспособна на завоевания и отделни европейски държави ще продължат да връщат - доброволно или под силов натиск отвън - територии, колонизирани от тях през предходните векове".
• - "При реализацията на една политическа стратегия, също както и по време на лов, е препоръчително да не гониш всички зайци едновременно, още повече, че Европа няма възможност да избере някой от тях, да не говорим, че не винаги става думи за зайци, а по-скоро за хишници, които сами избират, кого от нас да ловуват".
• - „Въпросът е в това, дали днешна Европа е способна да осъществи необходимата мобилизация на силите си за се противопостави на случващото се. Тоест, способни ли са европейските "пожарникари" да спасят дома ни от бушуващия около нас огън?".
• - „В Европа, както впрочем и в другите либерални демокрации по света, се вихри криза на представителната демокрация, което естествено още повече влошава ситуацията".
• - "Ако САЩ са приятел, когото трябва да заставим да изпълнява задълженията си, Китай е завоевател, на който следва да се противопоставим".
• - "Президентът Путин наистина харесва Европа, но само ако тя е от Лисабон до Владивосток".
• - "Европейците следва да са готови за това, че Русия - подобно на Китай и САЩ - ще действа като "хищник", при това жесток и жадуващ реванш".
• - "Русия ще настоява за отстъпки от Европа, запазвайки стратегическото си партньорство с Китай, гарантиращо на Москва спокойствие на изток и свобода за маневриране на запад, на фона на нарастващата активност на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион".
• - "Липсата на избор между тримата хищници влошава характерната особеност на Европейския съюз - структурната му неспособност за бързо маневриране".

Заключение

Това са само някои от тезите, съдържащи се в книгата на Франсоа Хейнсбург, породила толкова голям интерес на Запад. Остава обаче открит въпросът, доколко неговите (и френските, като цяло) оценки на сегашната ситуация в Европа, съвпадат с тези във Великобритания и Германия или пък в Полша и Испания, например?

Французите, които традиционно са склонни да предлагат "пасти вместо хляб", очевидно се опитват да възродят собствената си - позамряла през последните десетилетия - философска и геополитическа школа, т.е. да осмислят стремителните промени в света, опитвайки се да разберат, какво ще означават те за Франция и Европа.

Самият факт, че се полагат подобни усилия поражда известни надежди, че не всичко е загубено и, че философията и геополитиката все пак ще успеят да преодолеят тоталната доминация на политологията, пък макар и с помощта на такива противоречиви книги като бестселъра на Франсоа Хейсбург.

Защото истината е, че пред новото поколение европейски (включително и български) философи и геополитици се очертава гигантски проблем. Ако в миналото почти всички философски търсения, в една или друга степен, се концентрираха върху прилежащите региони, а философите и геополитиците се опитваха да осмислят процесите, извършващи се пред очите им или пък в близко разположените пространства, днес - в резултат от глобализацията - вече става ясно, колко разнообразен е светът и до каква степен начинът на живот в едни региони на планетата се различава от този в други. Тоест, откриват се огромни, неизучени и често неразбираеми за тях простори, за чието осмисляне е небходимо да можеш да виждаш и да анализиращ случващото се на качествено по-високо ниво, отколкото през ХІХ и дори през ХХ век. Следва да осъзнаем, че идва краят на европоцентричната философия и геополитика, което поставя императивно необходимостта от наистина "планетарна" философия, каквато обаче все още не съществува.

Ще припомня, че през октомври 2022, по време на мероприятие на Европейската дипломатическа академия в Брюж, първият дипломат на ЕС Жозеп Борел лансира скандалната теза за Европа, като "градина", заобиколена от "джунгла" (обхващаща по-голямата част от останалия свят), която заплашва да влезе в нея. През 2021 пък, в изказването си на Глобалния прогресивен форум, той заяви, че "ако ние (т.е. Европа и Западът, като цяло) вече не можем да диктуваме стандартите, рискуваме да загубим господството си още през настоящето столетие". В книгата си Франсоа Хейнсбург показва, че в този случай Борел е прав и нещата наистина вървят натам. Всъщност, авторът дава да се разбере, че под въпрос вече е глобалното господство на Запада, т.е. опасността успешните в миналото "ловци" да се превърнат в "плячка" на новите "хищници" е съвсем реална.

* Българско геополитическо дружество