17
Сря, Апр
5 Нови статии

Новите моменти в геополитиката на Кайро

брой 2 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

На фона на сегашната енергийна криза и увеличаващото се значение на находищата на енергоносители в Източното Средиземноморие, геополитическото значение на Египет нараства още повече. Необходимостта от нови морски маршрути, високата стойност на инфраструктурните проекти, както и държавните субсидии, са сред причините страната да изпитва недостиг на средства за да гарантира достатъчно високо жизнено равнише на своите граждани.

Очакванията са, че до 2050 техният брой ще достигне 160 млн. души, което ще се окаже огромно бреме за ресурсите на страната. Според редица експерти, ако в Египет не бъдат осъществени радикални реформи, в средата на века той може да бъде изправен пред хуманитарна катастрофа. За да не се допусне това следва да бъдат предприети спешни мерки за изкореняване на корупцията в държавните органи и стимулиране развитието на частния бизнес, макар да е доста съмнително, че военната олигархия ще отстъпи доброволно контрола си над икономиката. Друга ключова цел пред Кайро е възстановяването на отношенията с Турция, защото Египет не разполага с достатъчно средства за да реализира реформи вътре в страната и, паралелно с това, да продължи да се конфронтира с Анкара.

Третата цел на Египет е постигане на споразумение с Етиопия и Судан за разпределяне на водните ресурси на Нил, но за да се случи това, Кайро следва да намери начин да увеличи влиянието си в своята периферия.

Четвъртата цел на страната е запазването на абсолютния контрол над Суецкия канал, който е генератор на търговия, приходи и дипломатическа тежест, а това е особено важно тъй като в момента Египет внася голям обем продоволствени стоки и се оказва зависим от чуждестранните доставчици. Суецкият канал задължително следва да бъде използван от Кайро за да си извоюва важни отстъпки от големите играчи, но от друга страна, египтяните не могат да се разпореждат неограничено с канала, тъй като от него зависи глобалната икономика.

Последната, пета цел пред Египет е да използва своята "мека сила" за да възстанови статута си на "ядро" на арабския свят - ще припомня, че дълго преди Саудитска Арабия и ОАЕ да се превърнат в ключови играчи в региона, именно Египет се смяташе за най-влиятелния културен, образователен, религиозен и медиен център в арабския свят.

 

Приоритетите на Кайро

 

През ноември 2022 Алжир беще домакин на 31-та среща на върха на Арабската лига, която бе първата след принудителната пауза, предизвикана от пандемията от Covid-19 и се проведе на фона на ескалиращото напрежение в света във връзка с войната в Украйна. В арабския свят не крият тревогата си от очертаващите се тревожни сценарии за нейното развитие и последиците от този конфликт в бъдеще, особено предвид негативното му влияние върху глобалната продоволствена сигурност във вреда на много държави по света, включително тези от т.нар. Голям Близък Изток.

Що се относя до позицията на Египет, който традиционно играе водеща роля в арабската общност, ако се съди по официалните източници, той се придържа към тезата, че когато става дума за международните отношения, всяка страна членка на Лигата трябва да взема решения, съобразно собствените си полититически приоритети. Тоест, както посочва египетският официоз "Ал Ахрам", Кайро смята, че всяка формулировка, която се приема от участниците в срещите на върха на Арабската лига, не бива да излиза от рамките на съответните резолюции на Генералната асамблея на ООН, призоваващи да бъде защитено гражданското население в зоната на конфликта и да се търсят политически решения за прекратяването му. В същото време, Египет смята, че основното внимание на арабските държави следва да се концентрира върху въвеждането на ред в междуарабските отношения на "стриктната и много ясна основа на ненамеса във вътрешните работи на страните членки на Лигата". Неслучайно в приетата на последния форум в Алжир, по инициатива на Кайро, резолюция се подчертава значението на "изключително важната концепция за уважение към суверенитета на националните държави" от страна на всички членове на Арабската лига и техните регионални и международни съюзници. Според египетското Външно министерство, именно това е била и рецептата за нормализиране на отношенията между Кайро и Катар, влошени навремето заради опитите на последния да се бърка във вътрешните работи на Египет подкрепяйки ислямистката организация "Мюсюлмански братя". След като те бяха прекратени, ситуацията в двустранните отношения бързо започна да се подобрява. Така, през миналата 2022, египетският президент Ас-Сиси прие голяма катарска бизнес делегация в Кайро, след което бяха подписани редица договори за тясно сътрудничество между двете арабски държави.

Либия е друг показателен пример за начина, по който Египет реализира концепцията си за ненамеса. Както е известно, Кайро твърдо настоява правителството на Абдел Хамид Дбейба, което контролира Западна Либия, "да се въздържа от подкрепа за намесата на Турция във вътрешните работи на страната, или чрез споразуменията, които подписва с Анкара, или чрез фактическото присъствие на турски сили на либийска територия”. В тази връзка ще припомня, че през 2020 Египет успя да постигне пълното ликвидиране на всички въоръжени групировки, определяни от него като "враждебни", за да е сигурен че границите му с Либия са защитени от евентуално проникване на терористи.

Сред приоритетите на египетската външна политика е и насочване вниманието на международната общност към палестинския въпрос, който беше почти забравен на фона на множеството регионални и глобални политически проблеми. Не е тайна, че по ред причини вниманието на арабите към палестинската кауза значително намаля, включително заради очевидната неспособност на палестинските лидери да загърбят разногласията си, въпреки опитите за постигане на помирение между тях, в които активно участваше и Египет, а напоследък - и Алжир. Поне засега обаче, не следва да очакваме сериозна активизация на опитите за намиране на решение на проблема. Въпреки това, в Кайро очевидно смятат, че процесът на политически преговори между палестинците и Израел следва да бъде възобновен. Впрочем, след като в самия край на 2022 Бенямин Нетаняху отново пое управлениетио на еврейската държава, при това в коалиция с две ултраортодоксални и три крайнодесни партии, изглежда крайно невероятно това да се случи в скоро време. В Кайро обаче се надяват, че биха могли да започнат поне някакви преговори на средно равнище за да бъде съхранен политическият импулс, способен да помогне за постигане на деескалация по места и най-вече в Сектора Газа, т.е. на египетската граница.

В същото време Египет внимателно следи развитието на "крехката и силно уязвима" политически ситуация в Ливан, особено след изтичането на пълномощията на президента Мишел Аун и проточилият се избор на негов наследник. Очевидно в Кайро изпитват сериозни опасения, че докато очаква новия си държавен глава, Ливан може да затъне в тотален хаос, особено предвид изключително сериозните му икономически проблеми. Както заяви в тази връзка бившият египетски външен министър, а днес генерален секретар на Арабската лига - Ахмед Абул Гейт, за много арабски столици, включително Кайро, е изключително важно Иран да не опита да се възползва от сегашната политическа и икономическа уязвимост на Ливан за да разшири още повече влиянието си в тази страна.

Впрочем, много по-важен за Египет (а и не само за него) е проблемът за водната и продоволствена сигурност на страната и региона. На последната среща на Арабската лига Кайро представи, съвместно със Судан, проект за резолюция по темата, изискваща от Етиопия да отчита проблемите на водната сигурност на двете страни при запълването и експлоатацията на т.нар. "Язовир на великото етиопско възраждане" (GERD). На този проблем ще се спра по-подробно по-нататък, тук само ще отбележа, че предложената от Египет и Судан резолюция беше приета от външните министри на държавите от Лигата с някои незначителни поправки, предложени от Алжир.

 

Отношенията с Израел

 

В последно време в арабските медии могат да се срещнат доста твърдения за назряваща криза в египетско-израелските отношения. Сред причините за това се посочват слуховете, че Кайро води тайни преговори с Иран за нормализация на двустранните отношения, а фактът, че новото правителство на Израел е "най-дясното" в цялата история на страната, вероятно тревожи египетското ръководство. От друга страна, участието на египетския президент Абдел Фатах ас-Сиси в срещата на Арабската лига в Алжир, където бяха приети резолюции, осъждащи израелската окупация и подкрепящи палестинската съпротива, също не предизвиква възторг в Израел. Там разглеждат Алжир като ключов играч от т.нар. "ос на съпротивата", който полага сериозни усилия да затрудни израелското проникване в Африка, включително блокирайки заявката на еврейската държава да получи статут на наблюдател в Африканския съюз.

От друга страна, египетско-израелските отношения остават стабилни и между техните армии в района на Синай съществува координация. В същото време обаче, израелските стратези продължават да разглеждат египетската армия като сериозна потенциална заплаха. Впрочем, във военната доктрина на Египет също се твърди, че Израел представлява най-голямата заплаха за националната сигурност на страната, както и на другите арабски държави.

Истината е, че през последните години "студеният мир между Израел и Египет" стана още по-студен, особено на фона на връзките на еврейската държава с редица други арабски страни. Ще спомена само, че 40 години след Кемп Дейвид, обемът на търговията на Израел с Египет е едва няколкостотин милиона долара, при положение, че този с ОАЕ е 1,5 милиарда и очакванията са, че през следващите две години ще се утрои.

 

Краят на конфронтацията с Турция?

 

На последното Световно първенство по футбол в Катар се случи знаково политическо събитие - присъстващите там президенти на Турция и Египет - Реджеп Ердоган и Абдел Фатах ас-Сиси, си стиснаха ръцете и се споразумяха да възстановят отношенията между двете страни. Както е известно, те бяха прекъснати през 2013, след като египетската армия свали свързания с ислямистката организация "Мюсюлмански братя" президент Мохамед Морси. По онова време Ердоган разчиташе да се позиционира като лидер на ислямския свят, затова отказа да признае новото египетско ръководство, което свали съмишленика му. В битката за лидерство в ислямския свят, Турция активно се намеси в гражданските войни в Сирия и Либия, подкрепи Катар в противопоставянето му на Саудитска Арабия и ОАЕ и опита да се представи за най-големия защитник и покровител на палестинците.

На свой ред, след като стана президент, фелдмаршал Ас-Сиси разгроми ислямистката опозиция, чиито представители избягаха в Турция и получиха помощ от правителството на Ердоган, а в ключови съюзници на Египет се превърнаха Саудитска Арабия и ОАЕ, опиращи се на подкрепата на САЩ и Израел.

Противопоставянето между Египет и Турция беше доста остро. В Либия например, Кайро оказа военна подкрепа за армията на фелдмаршал Халифа Хафтар, докато Анкара помагаше на правителството на националното съгласие в Триполи, доминирано от "Мюсюлманските братя". В страната бяха прехвърлени турски и египетски паравоенни части и двете страни се оказаха на ръба на директен военен сблъсък.

В Сирия пък, Египет - за разлика от Турция, подкрепя режима на Асад. Впрочем, турско-египетското противопоставяне се прехвърли дори в района на Африканския Рог, където Анкара доставяше оръжие на Етиопия, която е в конфликт с Кайро заради разпределението на водите на Нил.

Междувременно, през февруари 2022 държавите от Източното Средиземноморие започнаха да разпределят морското пространство, на чието дъно бяха открити големи запаси от петрол и газ. Така, Турция се споразумя за делимитиране на морското дъно с приятелския режим в Западна Либия, а пък Египет стори същото с турските противници Гърция и Кипър. През 2018 Египет, Палестина, Йордания, Израел, Кипър, Гърция и Италия обявиха, че създават т.нар. Източносредиземноморски газов форум, в който като наблюдатели участват ЕС и ОАЕ (за проучване и усвояване ресурсите на страните от форума бяха поканени гиганти като Total, Eni, Notec и Exxon). Турция обаче, остана извън него.

Анкара нямаше как да се справи с подобна мощна коалиция, а пък Египет, на свой ред, не се чувстваше комфортно, противопоставяйки се на толкова силен противник и се стремеше максимално бързо да разреши всички конфликти в региона за да може спокойно да се заеме с добива и износа на природен газ за Европа. В тези условия Кайро и Анкара започнаха постепенно да възстановяват контактите между дипломатите и разузнавателните служби и към края на миналата 2022 вече бяха готови за преговори. Истината е, че стартът на сближаването им се дължи най-вече на Ердоган, който изглежда е стигнал до извода, че няма да успее да превърне Турция в лидер на ислямския и арабския свят. Поради очевидните национални, исторически и културни различия, арабските страни няма как да приемат турското лидерство (Египет е доста по-подходящ за тази роля, като най-населената и развита арабска държава). Нито "меката", нито пряката военна сила можаха да помогнат на Анкара да установи контрол в Либия, Сирия и Ирак и тя трябваше да се задоволи със създаването на миниатюрни протурски анклави в Северна Сирия. Зад по-слабия от нея Египет пък стоят както най-мощната световна сила САЩ, така и свръхбогати държави като Саудитска Арабия и ОАЕ.

В съвременните условия достъпът до енергийните ресурси на Източното Средиземноморие е изключително важен, заради близостта му до страдащата от газов дефицит Европа. Именно поради това, Израел и Ливан, макар и да нямат дипломатически отношения, успяха да се споразумеят, как да си поделят средиземноморския шелф, а на Турция се налага да прави отстъпки, както на Израел, така и на Египет, с който беше в конфликт от десет години насам.

Според някои експерти, участието на Анкара в голям брой военни конфликти (Карабах, Сирия, Ирак, Либия) е изтощило страната, при това тя успя да постигне безспорен успех само в Карабах. Както изглежда, Ердоган е рещил да концентрира усилията си именно по това направление, където успехът му е гарантиран, а стратегическите ползи са несъмнени. Освен това турската подкрепа за екстремистки движения като "Мюсюлмански братя" не само затваря вратата за диалога между Анкара и арабските държави, но е и заплаха за самата Турция. В страната действат нелегални ислямистки формации, за които Ердоган и партията му не са съмишленици, а "еретици". Да не говорим, че египетските "Мюсюлмански братя" вече нямат никакъв шанс да се върнат на власт.

За отслабването на турската активност в Източното Средиземномория способства и фактът, че Турция се надява да стане международен газов хъб и без да разчита на средиземноморския газ - Анкара се споразумя с Русия и Азербайджан за увеличаване на газовите доставки и в тези условия вече няма причини да се конфронтира с арабите. Впрочем, за това допринася и икономическата ситуация, тъй като колкото по-бързо се успокои ситуацията в региона и стартират дългоочакваните мащабни газови доставки за Европа, толкова по-бързо Турция може да излезе от сегашната икономическа криза, а това пък ще увеличи шансовете на Ердоган да остане на власт.

Разбира се, очерталото се помирение между Турция и Египет няма да ги превърне в съюзници, тъй като има прекалено много неща, които ги разделят, взаимното недоверие е твърде силно, а интересите им са разнопосочни. И Анкара, и Кайро обаче, са заинтересовани от развитието на икономическите отношения, които в много сфери (туризмът, енергетиката, селското стопанство, строителството и т.н.) са взаимноизгодни. Което пък означава, че противопоставянето между двете страни, което в един момент заплашваше да прерасне във въоръжен конфликт (особено в Либия) е на път да остане в миналото.

 

"Зелената революция"

 

През ноември 2022 в египетския курорт Шарм еш-Шейх се проведе 27-та конференция на държавите членки на Рамковата конвенция за ООН за климатичните промени (СОР-27). Това беше знаково събитие в новата история на страната, както и подходящ повод за оценка на ефективноста на предприеманите от Кайро мерки за защита на околната среда и изграждането на "зелена" икономика.

В момента египетската икономика се сблъсква с редица сериозни предизвикателства, включително свързани със спецификата на развитието на селскостопанския сектор, демографската ситуация, заплахите за продоволствената сигурност и корупцията. А към това следва да добавим регионалните и глобални последици от пандемията от Covid-19, руско-украинския конфликт и глобалната продоволствена криза. Стремейки се да реши тези проблеми обаче, Кайро отделя внимание и на екологията. През 2016 страната прие стратегия за устойчиво развитие Egypt Vision 2030, сред чиито цели е и превръщането на икономиката в "по-екологична".

В дългосрочна перспектива, тази стратегия би могла да се окаже печеливша, тъй като ще помогне за решаване на проблемите, породени от климатичните промени, продоволствената криза, недостига на питейна вода и ситуацията в сферата на здравеопазването. Освен това, ориентацията към "зелено" развитие превръща Египет в един от близкоизточните лидери по отношение изграждането на "екологична" икономика.

Впрочем, Кайро вече постигна сериозни успехи в реализацията на националната стратегия за "озеленяване" на икономиката, до голяма степен благодарение на международните донори и египетския бизнес. Държавата създава благоприятни условия за частните инвеститори, склонни да финансират "зелени" проекти. В рамките на държавната инвестиционна политика, Египет беше една от първите страни в Близкия Изток и Северна Африка, която през 2020 пусна "зелени" облигации. Стойността на тези дългови ценни книжа е 650 млн. долара, като целта е да се финансира портфейлът от "зелени проекти" на обща стойност 1,9 млрд. долара. Според Министерството на инвестициите и международното сътрудничество, те ще привлекат повече инвестиции в "екологично чистите предприятия", а въпросните "зелени проекти" ще касаят решаването на проблемите, породени от промените в климата и замърсяването на околната среда. В годишния доклад на министерство за 2020 се посочва, че с цел финансиране на устойчивото развитие на страната са били подписани споразумения за 9,8 млрд. долара, като 6,7 млрд. от тях са за държавния сектор, а 3,1 млрд. - за частния. Очаква се, че с течение на времето делът на инвестициите в "зелените" проекти на египетската икономика ще нараства. През 2020-2021 финансова година за тях бяха предвидени 15% от инвестициите, през 2021-2022, делът им нарасна на 30%, а очакванията са, че през 2024 той ще бъде 50%.

Акцентът върху внедряването на екологоориентирани решения в египетската икономика е очевиден в най-различни сектори, включително в автомобилостроенето. Египет се стреми да се превърне в регионален център на производството на електромобили в Близкия Изток и Северна Африка. В тази сфера китайската компания Dongfeng работи съвместно с египетския си партньор El Nasr Automotive Manufacturing Company за създаването на първия египетски електромобил Nasr E70. Продължава и цялостната модернизация на транспортната система на страната. Възстановява се трамвайното движение в Александрия, модернизира се и се разширява метрото на Кайро, а жп мрежата се електрифицира. Тук е мястото да напомня, че промените в климата са осезаем проблем в Египет, тъй като заради глобалното затопляне в редица райони на средиземноморското крайбрежие на страната водата залива значителни селскостопански площи.

От друга страна, икономиката няма как да стане екологична, без радикалната трансформация на целия енергиен сектор. Както е известно, сред най-големите "зелени" енергийни проекти в Египет е атомната електроцентрала "Ел Дабаа", чието изграждане и въвеждане в експлоатация не само ще повиши енергийната сигурност на страната, но и ще се превърне в своеобразен "драйвър" на икономическото и развитие. Строежът и е възложен на руската корпорация Росатом. Не е без значение и, че производството на електроенергия от АЕЦ "Ел Дабаа" ще способства за намаляване на вредните парникови емисии, ограничавайки дела на другите видове производство на електроенергия. Очакванията са, че Египет ще получава до 4 млрд. долара годишно от продажбата на електроенергия от своята АЕЦ на вътрешния и външния пазар. Освен това, пускането и в експлоатация ще позволи създаването на 50 хиляди нови работни места.

Внедряването на възобновяеми енергийни източници също е от ключово значение за успешното развитие на египетската "зелена" икономика. Докато, по официални данни, през 2016 едва 9% от електроенергията в страната е произведена от такиви източници, в резултат от реализацията на т.нар. "Комплексна стратегия за устойчива енергетика", чиято цел е разширяване на използването на възобновяеми източици на енергия и повишаване на енергийната ефективност, през 2022 този дял достигна 20%, а според плановете на египетското правителство до 2035, той трябва да стане 42%. За целта се разчита на активното участие на частни инвеститори. Според Закона за стимулиране на производството на електроенергия от възобновяеми източници, на частният сектор се гарантират изключително изгодни условия, ако се включи в реализацията на стратегията за "зелена" трансформация на Египет и производството на електричество от възобновяеми енергийни източници.

В страната се осъществява интензивно строителство на водни електроцентрали, както и на предприятия за производство на "зелен" водород. В тази връзка, през 2021 правителството публикува директива за изготвяне на национална стратегия в тази сфера. Сред най-впечатляващите проекти е изграждането на завода за производство на екологично чист водород в Айн Сохна с помощта на норвежката компания Scatec, като той следва да влезе в експлотация през 2024.

Едно от ключовите направление на алтернативната енергетика в Египет, на което правителството отделя голямо внимание, е слънчевата енергетика. През 2019-2021 в страната бяха изградени около 130 слънчеви електроцентрали - част от тях, в партньорство с френски компании. Египетската компания Enara пък реализира съвместно с китайската Chint проект за производство на слънчеви панели. През 2019 в страната беше пусната в експлоатация един от най-големите соларни енергийни комплекси - соларният парк Бенбан, който включва 32 слънчеви електроцентрали с обща мощност 1465 МВт. На територията му има 6 млн. соларни панели, а стойността на проекта, в чиято реализация участваха 40 компании от 12 държави, е 2,4 млрд. долара, част от които бяха отпуснати от Световната банка. Функционирането на парка позволи да бъдат стабилизирани цените на електроенергията и укрепва енергийната сигурност на Египет, освен това осигурява допълнителни работни места.

Благодарение на географското си положение страната разполага с голям потенциал за развитие на това направление на възобновяеманата енергетика. То обаче изисква значителни инвестиции, тъй като цените на соларните панели остават много високи и не се очаква да паднат в обозримо бъдеще. Въпреки това, слънчевата енергетика в Египет активно се използва в селскоскопанския сектор, който формира над 33% от националната икономика, включително заради повишаване цените на дизеловото гориво.

Държавата се стреми да подпомага местните фермери, като реализира различни програми съвместно с международните организации. В рамките на Световната продоволствена програма на ООН (WFP) например, се реализира проект за подкрепа на 1 млн. египетски фермери в 500 села, който стимулира използването на слънчеви електроцентрали в селското стопанство и повишава ефективността на напояването. Много е вероятно обаче, в бъдеще Египет да се сблъска с допълнителни финансови и екологични проблеми, което е свързано с интензивното използване на подземните води, модернизацията на иригационните системи и запознаването на фермерите с новите методи на напояване, както и с използването на космически технологии за определяне на онези участъци, където водоползването не е целесъобразно. От друга страна, постепенният преход към възобновяеми енергийни източници ще способства за намаляване на използваните в енергийния сектор водни количества. И тъкмо поради това използването на "зелената " енергетика в сферата на водната сигурност ще продължи да нараства.

Както е известно, управлението на водните ресурси е от екзистенциално значение за Египет. В момента всички държави от Северна Африка за изправени пред острия проблем, породен от дефицита на водни и продоволствени ресурси, и правителството в Кайро търси начини за решаването му. Египет оглавява редица регионални инициативи целящи да привлекат вниманието на международната общност към проблемите на водната сигурност. През 2018 страната прие стратегия за смекчаване последиците от недостига на вода, в която се посочва, че той е свързан с климатичните промени и нарастващото потребление. Стратегията за повишаване ефективноста на ползване на водните ресурси се реализира съвместно с европейските партньори на Кайро, които участват във финансирането на проектите за подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води.

В тази връзка Египет реализира редица важни проекти, като един от най-впечатляващите са пречиствателните съоръжения "Ел Махсама" на Синайския полуостров. Това е един от най-големите селскостопански пречиствателни комплекси в света, позволяващ рециркулация на водата, като капацитетът му е достатъчен за напояването на 70 хил. акра (1 акър е малко над 4 декара) земя.

"Зелените" проекти на Кайро стимулират икономическия растж, способстват за привличането на инвестиции в страната и укрепват нейната енергийна, продоволствена и водна сигурност. А това е особено важно в условията на демографския бум. Числеността на египетското население нараства с около 2% годишно, като според експертите, ще достигне 128 млн. души през 2030. Паралелно нараства и нуждата от енергоносители. Освен това, продължава да е изключително остър проблемът с безработицата, като в момента повечето млади хора до 30 години са без работа.

Допълнителен драйвър за развитието на "зелената" енергетика в Египет е противопоставянето между Кайро и Адис Абеба заради проекта за водната електроцентрала "Хидасе в Етиопия. Изгражданият от етиопците язовир на река Нил представлява заплаха за Египет, тъй като ще го лиши от значителна част от необходимите му водни ресурси, а това, на свой ред, ще повлияе негативно на производителността на Асуанската ВЕЦ и ще ерозира енергийната сигурност на страната.

 

Водният конфликт с Етиопия

 

В последно време, темата за последиците от изграждането на т.нар. "Язовир на великото етиопско възраждане" (GERD) е в центъра на внимание на египетските и регионалните медии. Което не е случайно, защото както е известно, самият Египет е "дар на река Нил" и водите не реката са от екзистенциално значение са страната, нейната икономика и цялото и над стомилионно население. Затова този проблем силно вълнува египтяните още от началото на строителството на GERD, но особено след поредното му (вече трето поред) запълване. Основната цел на изграждането на гигантското водно съоръжение (най-голямото в Африка и едно от 20-те най-големи в света) е производството на електроенергия (планираната мощност на свързаната с язовира ВЕЦ "Хидасе"е 5,15 МВт), която да покрие значителните потребности на Етиопия и да бъде изнасяна в съседните държави.

Още от самото начало на строителството то породи изключително остри противоречия между държавите, заинтересовани от справедливото разпределяне на водите на река Нил. Както е известно, през 2010 Демократична република Конго (ДРК), Южен Судан, Судан, Египет и Еритрея отказаха да подпишат инициираното от Егиопия т.нар. "Споразумение от Ентебе", тъй като сметнаха, че то ще ги лиши от жизненоважни за тях водни рисурси. В резултат възникна сериозно разцепление между държавите, поделящи си водите на река Нил, имайки предвид, че около 71 млрд. куб. м от водата в Нил идват от неговия приток Сини Нил, чиито извори са в Етиопия. Тоест, шестте държави от басейна на Бели Нил си поделят едва 13 млрд. куб. м вода от този приток на великата река.

Както е известно, между извора на Сини Нил (eзерото Тана в Етиопия) и този на Бели Нил (езерото Виктория в Уганда) няма никаква физическа  връзка, което означава - както посочва египетският вестник „Ал Ахрам”, че етиопското ръководство е напълно наясно относно липсата на възможности за доставка на вода от етиопския извор в района на горни Бели Нил. Не може да се говори и за "политика на справедливо преразпределяне", при положение, че водата от Етиопия няма да достига до Южен Судан, Судан и Египет. Тоест, според Кайро, Адис Абеба се опитва да "монополизира всички извори на Нил на своята територия". В тази връзка ще припомня, че Египет никога не е искал от държавите, разположени по горното течение на Нил, да се откажат да получават максимална полза от водите на реката, докато египтяните получават само "излишните количества". Кайро обаче се обявява против промяна на руслото на реката или блокирането на естественото и течение.

На свой ред, в съответствие със собствената си стратегия, през септември 2022 Етиопия организира среща по въпроса, на която обаче покани само четири от 11-те държави от басейна на Нил - Уганда, Кения Танзания и Южен Судан. Тоест, в списъка липсват Руанда, Бурунди, ДРК, Судан и, разбира се, Египет. Що се отнася до Демократична република Конго, Етиопия започна да я игнорира след като тя отказа на подпише Споразумението от Ентебе, насочено против интересите на Египет и Судан и гарантиращо монопола на Адис Абеба върху етиопските извори на Нил. Очерталото се напоследък сближаване между Египет, Руанда и Бурунди, също безпокои етиопското ръководство, опасяващо се от ръст на египетското влияние в региона. Тук е мястото да напомня, че самата Етиопия има проблеми с почти всичките си съседи - както със Сомалия и Еритрея, на изток, така и с Кения и Судан, на Запад.

Както е известно, Етиопия е най-големия източник на питейна вода в Африка. А стремежът и да монополизира контрола над водоизточниците на своя територия, вероятно се диктува от желанието и да продава водата на други африкански държави, включително на съседите си от басейна на Нил, които обаче имат същите права върху водите на реката, като нея. Неслучайно ООН не одобрява тези стремежи на Адис Абеба и предупреждава за опасността от избухване на "водни войни" между държавите, споделящи един и същи трансграничен водоток. Любимият аргумент на етиопското правителство е, че страната е бедна и се нуждае от електроенергия, която може да получи само от местните реки. В същото време обаче, Адис Абеба предлага на Судан, Южен Судан и Египет да им продава електроенергия, още преди да е започнала доставки за собственото си население.

Ще припомня, че Етиопия е голяма селскостопанска страна с 35 млн. хектара обработваема земя, която изнася много органични и неорганични хранителни продукти, добитък и кафе, което - само по себе си – е доказателство, че страната разполага с вода в изобилие. Точно обратната е ситуацията в Египет, който страда от воден дефицит, обработваемите площи са едва 3,5 млн. хектара, а заради недостига на вода страната внася 65% от необходимите и продоволствени стоки. В страната има едва 8 млн. броя едър рогат добитък, в сравнение със 100 млн. в Етиопия. Освен това, в Египет почти не вали, там няма и обикновени и пресноводни езера, каквито има в Етиопия. Той не разполага с друга река, освен Нил, неслучайно 95% от египетското население живее по бреговете и, защото осталата част (94% от площта на страната) е пустиня.

Ако Етиопия запази сегашните темпове на запълване на язовира, който захранва ВЕЦ "Хидасе", Египет ще бъде принуден в бъдеще да съкрати производства за милиарди долари. Въпреки настояването на Кайро за по-справедливо разпределяне не водните ресурси на река Нил, изглежда доста вероятно, че етиопските власти няма да се съобразят с тях. В тези условия, диверсификацията на електроенергийната генерация би могла да укрепи енергийната сигурност на Египет и тъкмо това определя огромното значение на АЕЦ "Ел Дабаа" и другите "зелени" енергийни проекти на страната.

 

Заключение

 

Въпреки постигнатите успехи в "озеленяването" на египетската икономика, следва да имаме предвид, че преходът към устойчиво развитие се сблъсква с определени трудности. Ефективното функциониране на "зелената" икономика изисква наличието на квалифицирани специалисти. В Египет обаче, продължава да има проблеми с корупцията и усилване позициите на военните в икономиката. А това не позволява отпускането на по-сериозни средства за "зелените" проекти, и влияе неблагоприятно върху инвестиционния климат. Въпреки това, не може да се отрече, че Кайро демонстрира успехи в трансформирането на своята икономика. Няма съмнение също, че курсът към устойчиво развитие ще помогне на страната да диверсифицира икономиката си и да намали екологичните рискове, а също да бъде по-подготвена за евентуални бъдещи регионални и глобални кризи.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.2 2024