28
Вт, Май
23 Нови статии

Цикличните закономерности в процеса на глобализация

брой 1 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

През март 2022 влиятелното американско издания Foreign Affairs публикува статията на президента на Института за световна икономика „Питърсън” във Вашингтон Адам Поузън с показателното заглавие „Краят на глобализацията?

Значението на войната на Русия в Украйна за световната икономика” [Posen, A.The End of Globalization...].  Общият и лайтмотив се свежда до извода, че „както изглежда световната икономика ще се разпадне на два отделни блока, единият от които ще бъде доминиран от Китай, а другият – от САЩ”. Всъщност, тезата, че глобализацията е стигнала до логичния си завършек, се лансираше от Поузън и редица негови колеги от Института за световна икономика поне от 2017 насам. От тази гледна точка, публикацията във Foreign Affairs означава, че последователното тиражиране на „интуитивното предчувствие” на водещите американски експерти по отношение на основните направления на световната икономика и световните политически процеси „най-сетне се оправда напълно”.

Изборът на 2017, като начална точка на финалния етап на глобализационните процеси от края на ХХ и началото на ХХI век, имаше чисто политически характер и беше обусловен от факта, че именно през тази година на власт в САЩ дойде републиканската администрация на Доналд Тръмп. Своеобразен апотеоз на многобройните изказвания и разсъждения на 45-тия президент на САЩ за ролята и значението на неолибералната глобализация беше речта му през Генералната асамблея на ООН от 24 септември 2019, в която той с патос обяви, че: „Бъдещето не е на глобалистите, то е на патриотите. Бъдещето е на суверенните и независими нации, които защитават своите граждани и уважават съседите си, както и различията, които правят всяка страна уникална [Trump]. По случайно (или не) съвпадение, именно същия ден, председателят на Палатата на представителите на Конгреса Нанси Пелоси обяви началото на процеса за импийчмънт на Тръмп [Impeachment of Donald Trump]. Напълно е възможно, именно речта на Тръмп в ООН да се е оказала последната капка, преляла чашата на търпението на американските либерални глобалисти. Както се посочва в коментара към въпросната реч на списание Politico, горният цитат изразява "същността на политиката на Тръмп "Америка преди всички" и е израз на същата националистическа реторика, която той използва по време на президентската си кампания и която му донесе победата през 2016” [Kumar].

Изглежда, че прогонването на Тръмп от Белия дом през 2020-2021 и идването на власт в САЩ на неолибералните глобалисти начело с Джо Байдън вдъхна надежда, че четиригодишното пребиваване на републиканската администрация във властта (2017-2021) е било просто отклонение от постъпателното развитие на глобализационния процес. В  началото на 2022 обаче, дори и най-яростните адепти на глобализацията бяха принудени да признаят, че една година след началото на управлението и, глобалистки настроената администрация на Байдън все още не е постигнала сложния баланс между необходимостта от "по-ефективно смекчаване на негативните страни на глобализацията и противодействието на сериозните предизвикателства пред демократичния капитализъм, дори ако приемем, че тази администрация е лансирала обновена визия за открит, толерантен и инклузивен световен ред, в който САЩ продължават да играят съществена лидерска роля" [Engel, Hansen].

Само седмица след цитираната по-горе оценка на Розлин Енгел и Тобин Хенсън "откритият, толерантен и инклузивен световен ред" окfнчателно отиде по дяволите и стана съвършено очевидно, че обективните икономически закономерности, предвещаващи скорощния край на глобализацията от началото на ХХІ век (които доста подробно бяха анализирани, в частност, от експертите от Института за световна икономика "Питърсън"), в момента са от много по-голямо знечение, отколкото гладко формулираните политически декларации на управляващите либерални президенти - глобалисти.

Заключителните акорди на глобализацията

Отправна точка в изследванията на анализаторите от Института за световна икономика „Питърсън” е книгата на британския икономист и старши съветник в транснационалния финансов холдинг HSBS (The Hongkong and Shanghai Banking Corporation) Стивън Кинг със зловещото заглавие „Новият гробищен свят: краят на глобализацията и завръщането на историята”, което се превръща в своеобразен лайтмотив на последващите им разработки [King]. През лятото на 2017 Институтът организира кръгла маса с участието на Стивън Кинг, където той представи визията си за спецификата на глобализационните процеси през първите десетилетия на ХХI век. На практика, за пореден път бе изтъкнато, че глобализацията, в нейната съвременна интерпретация, има „американоцентричен” характер. Но, ако САЩ започнат да изповядват – повече или по-малко твърдо – концепцията за „края на глобализацията”, това по никакъв начин не означава, че тя автоматично ще бъде възприета и от останалите държави и регионалните центрове на икономическа мощ. Самият Кинг, който е експерт по китайската икономика, посочва, че най-заинтересован от продължаването на глобализационните процеси е именно Китай, който се включи в тях сравнително отскоро, с присъединяването си към СТО, през 2001. С други думи, става дума по-скоро за фактическо изместване на основния център на съвременните глобализационни процеси, които постепенно придобиват „китаецентрична” насоченост. Отговаряйки на въпроса, доколко „различен ще бъде формираният от Китай модел на глобализацията”, Кинг посочва, че: „Американската версия на глобализацията не касае само икономиката, а акцентира върху американските ценности, на които САЩ придават универсално, световно значение, тъй като ги смятат за приложими в повечето останали държави, в които Вашингтон се стреми да наложи либералната демокрация. За разлика от нея, китайската версия на глобализацията дава приоритет на икономическото взаимодействие между държавите, т.е. Пекин няма намерение да коментира насочеността на вътрешната политика на другите страни” [King, Gagnon].

Впоследствие, експертите от Института „Петерсън” многократно се връщат към темата за края на американоцентричния модел на съвременната глобализация. Така, още през февруари 2018, в статия за Foreign Affairs, Адам Поузън прави еднозначен извод, че изчерпването на този модел почти сигурно ще означава настъпването на цяла „епоха на търговски войни”, които ще способстват за „забавянето на икономическия растеж както в самите САЩ, така в цялата световна икономика... Възникналият  резултат от това хаос ще направи света много по-уязвим за политическия социал-дарвинизъм и международните конфликти, откокото през последните няколко десетилетия” [Posen, A.,The Post- American...].

При това анализаторите от Института акцентират върху съдържателната страна на глобализацията, като такава. Като цяло, се налага мнението, че в основата на глобализационните процеси са технико-икономически фактори като научно-техническият прогрес, революцията в транспорта и международните капиталови потоци. В гръбнак на глобализацията се превръщат постоянно нарастващите потоци от стоки, услуги и инвестиции в системата на международните икономически отношения [What is Globalization]. В резултат, глобализацията по един малко странен начин способства за възпроизвеждането на известната парадигмална теза от ХIX век относно природата на обществените отношения, формиращи се на основата на дихотомията на „икономическата база и политико-институционалната надстройка”. Стартиралият през 1990 глобализационните процеси финансово-политически елит на САЩ на практика се базираше и се базира на представата за силно изразената структурно-функционална симетрия между икономическата основа и институционалния надстроечен механизъм, гарантираща постоянното функциониране на „свободните” пазарни отношения в глобален мащаб. Тази институционална надстройка се представлява от пет основни международни организации и блокове: създаденият през 1944 МВФ, в който членуват 190 държави; ООН (1945), обединяваща 193 страни; Световната банка (1945), в която членуват 189 държави; СТО (създадена през 1995 като Генерално споразумение за митата и търговията, преобразувано през 1995 в Световна търговска организация), включваща 164 страни, и НАТО (1949), в която днес членуват 30 държави [What is Globalization].

Лесно може да се установи, особено по отношение на НАТО, че през последните 25-30 години непрекъснато се задълбочаваше разривът между икономическите и институционални съставляващи на глобализацията. Обективно погледнато, икономическата глобализация водеше до появата на полицентрични форми на разпределяне на икономическата мощ и научно-техническия потенциал в системата на международните икономически връзки, докато "институционалната надстройка" по инерция се ориентираше към американоцентричния модел на глобализация с характерния за него едностранен акцент върху запазването на "мира и просперитета" на държавите от "колективния Запад" и най-близките им съюзници в Индо-Тихоокеанския регион, като Япония и Южна Корея.

В икономиката на самите САЩ обаче, както впрочем и в много други индустриално развити държави от Запада, започнаха да възникват сериозни дисфункции и противоречия, което предопредели усилването на негативното отношение към глобализацията от страна на широки слоеве на американското население. През периода 2001-2016, в частност, появата на всеки сто хиляди нови работни места в отделни отрасли на преработващата индустрия на САЩ беше свързана със загуба на 200 хиляди работни места в други сектори [What is Globalization], в резултат от което през 2000-2017 американската преработващата индустрия загуби общо 5,5 млн. работни места [Hernandes]. Освен това, по данни от 2016, всеки пети работник или служител в преработващата индустрия на САЩ е работел за чуждестранна компания, произвеждаща продукция на американска територия - към тази категория са спадали 2,25 млн. души [Moran, Oldenski].

Най-важната социално-икономическа последица от все по-голямата интеграция на американската икономика в системата на международните икономически отношения беше значителният ръст на неравенството в разпределянето на доходите и богатствата в американското общество, обусловен от факта, че доходите на най-богатите прослойки нарастваха с бързи темпове. Така, през 2010-2019 средните годишни доходи на "долните" 80% от американското население са нараствали средно с 1,9-2,2% годищно, докато доходите на "горните" 20% са нараствали средно с 2,8%. Основната причина за това задълбочаване на неравенството в разпределянето на доходите е именно глобализацията. Както се изтъква в доклада на Изследователската служба на Конгреса за съвременните тенденции за разпределяне на доходите в САЩ, "по-широките глобални сили оказват много по-силно въздействие върху усилването на неравенството в разпределянето на доходите в САЩ, отколкото културната, икономическата и институционалната среда на американското общество и насочеността на вътрешната политика [The US Income Distribution pp. 8, 18].

Усилването на неравенството в разпределянето на доходите в САЩ доведе на първо място до това, че делът на трудовия фактор в БВП на страната падна до най-ниското си равнище за целия период след Втората световна война, стабилизирайки се след глобалната финансово-икономическа криза от 2007-2009 на ниво 60%. На свой ред, тази фундаментална промяна доведе до ръст на "политическия екстремизъм", застрашаващ самите устои на американската либерална политическа система. В резултат, "в течение на по-голямата част от последните две десетилетия икономическата динамика в САЩ намаля, а неравенството в страната продължи да нараства по-бързо, отколкото в другите демократични държави. След 2000 американските работници станаха по-малко мобилни. Намаля броят на новооткритите фирми и компании. Корпоративната мощ стана още по-концентрирана, а иновациите се забавиха" [Testimony to the Select Committee  p. 18].

Своеобразна квинтесенция на аналитичните търсения на икономистите и експертите от Института "Питърсън" за определяне границите на съвременните глобализационни процеси бе статията на професора от Европейския университетски институт (EUI) Жан Пизани-Фери. Авторът лансира тезата, че със задълбочаването на глобализацията, нейната чисто икономическа съставляваща постепенно бива изместена от традиционните геополитически съображения и концепции. Според него: "На границата на 80-те и 90-те години на ХХ век, ключовата роля се играеше от "икономистите". През следващите три десетилетия министрите на финансите и президентите на централните банки съвсем сериозно повярваха, че именно те управляват света". При това архитектите на икономическата политика се базираха на постулатите на теорията за икономическата конвергенция, в чиито рамки постигането на поставените геополитически цели - гарантиране на глобалното господство на "колективния Запад" и неговите съюзници в другите региони на света - трябва да бъде постигнато изключително посредством ескалиращото "отваряне" на икономическите системи: "Доколкото икономическото отваряне способства за разпадането на Съветския съюз,  очакванията бяха, че то ще накара Китай да се сближи със западния модел. Само че възходът на Китай и нарастващото му геополитическо съперничество със САЩ сложиха края на тази епоха. С провала на осъществяваната чрез икономическата интеграция конвергенция, на преден план отново излезе геополитиката" [Pisani-Ferry].

В крайна сметка, постоянното обсъждане на проблемите, свързани с "края на глобализацията" (или поне на нейната "американоцентрична версия"), от 2017 насам, демонстрира необходимостта въпросът да бъде анализиран от по-широки исторически позиции, интерпретирайки формирането на световната икономика като вълнообразен процес на последователно сменящи се периоди на глобализация и "деглобализация". При това, като основен и на практика единствен показател беше избран индексът за откритост на световната икономика, който се определя от отношението между обемите на външнотърговския оборот и световния БВП в периода от 1870 до 2017. Според известния американски икономист Дъглас Ъруин, през тези 150 години на формиране на световната икономика могат да бъдат очертани пет периода, в течение на които е налице рязка промяна в показателите на въпросния индекс. При това неговият спад се оказва най-точния и надежден индикатор за "приключването" на поредния етап от глобалната интеграция на националните икономически системи. Оценките на Ъруин са показани в таблица 1.

 

Периодизация на вълните на глобализацията съобразно индекса за откритост на националните икономики през 1870-2017, % 

Времеви период

Характеристика на периода

Стойност на индекса на търговска откритост

1.

1870 – 1914

Индустриализацията и първата вълна на интеграция

1870 – 17,6%

1914 – 29,0%

2.

1914 – 1945

Периодът на двете световни войни

1945 – 10,1%

3.

1945 – 1980

Следвоенното възстановяване на световната икономика

1980 – 39,5%

4.

1980 – 2008

Либерализация на световните икономически отношения

2008 – 61,1 %

5.

2008 – 2017

«Слоубализация", т.е. забавяне на глобализационните процеси

2017 – 53,5%

Източник: [Irwin].

 

Периодът от 1870 до 1914 може да се приеме за първата вълна на глобализация, когато индексът на търговска откритост на националните икономики нараства почти двукратно. Този период трае 44 години. Той бива заменен от периода на двете световни войни (включително интервала между тях), който трае общо 31 години. През този период индексът на търговска откритост на националните икономики се срива до най-ниското си значение, като през 1945 е малко над 10%. Следват два продължителни периода на прогресираща интеграция на националните икономики. Първият е с продължителност 35 години, през които световната икономика, като цяло, се възстановява от последиците от Втората световна война. През 1980 индексът на търговска откритост достига почти 40%, а през следващите 28 години надхвърля 50%, като продължава да расте чак до 2008, когато достига рекордните 60%. През този период и особено след 1990, когато стартира сегашната вълна на глобализацията, външнотърговските връзки и международните капиталови потоци се превърнаха в основния локомотив на икономическото развитие на повечето водещи икономики в света, очертайвайки крайно противоречива картина на положителни и отрицателни ефекти както на национално, така и на регионално равнище. Спадът на индекса на търговската откритост на националните икономики до 50%, вероятно, е най-важния показател за естествените ограничители на постъпателните глобализационни процеси, тъй като в крайна сметка основа на световната икономика са именно развитите национални икономически системи, в качеството им на "естествени" центрове на научно-техническия прогрес и революцията в транспортните системи.

В тази връзка следва да се отбележи, че САЩ имаха и продължават да имат сравнително невисок индекс на търговска откритост на своята икономика: през 1970 той беше едва 10%, в началото на 90-те се удвои, достигайки 20%, а през 2019 беше 26% [Djankov, Huang, Jung]. Въпреки сравнително ниския индекс на търговска откритост на американската икономика обаче, за 30 години интензивните глобализационни процеси постепенно доведоха до нарастваща политическа и идеологическа поляризация на американското общество, което на свой ред се превърна в мощен фактор за трансформирането на геоикономиката в геополитика.

Трите вълни на глобализацията

В момента, сред експертите по история на глобализационните процеси се е наложило мнението, че глобализацията има вълнообразен харакктер и смяната на глобализационните цикли се подчинява на ясно проследима закономерност. Първата вълна на глобализация (1870-1914) се смята за класическа, като в хода и се проявяват всички основни закономерности на глобализационните процеси по отношение на световната икономика и световната политика, като цяло, които под една или друга форма действат и през следващите над сто години. Принципната особеност на втората вълна (средата на 40-те – началото на 80-те години на ХХ век) е, че интеграционните процеси с световната икономика протичат в условията на един свят, разделен на противоположни социално-икономически системи – капиталистическа и социалистическа. В тези условия ускорената интеграция се извършва в рамките на двата достатъно обособени един от друг политически и социално-икономически „лагери”, между които се води остра конкурентна борба във всички „точки на съприкосновение”. Тази борба води до създаването на Европейската икономическа общност (EИО), в която през периода 1957-1993 членуват 12 европейски държави, и Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), който през 1949-1991 обединява предимно социалистическите страни от Източна Европа плюс Монголия и Куба. Що се отнася до третата вълна на глобализация, действието и започва да се проявява от началото на 90-те години на ХХ век насам.

Според обобщената оценка на известния американски икономист професор Ричард Болдуин, първата вълна на глобализацията или „глобализацията 1.0.” се развива в периода „до Първата световна война, а в основата и е небивалият спад на търговските разходи, станал възможен благодарение на парните двигатели и другите механизми за преобразуване на енергията в механична сила, които за първи път правят икономическо оправдано потреблението на стоки, произведени в далечни страни. Тази глобализация се развива без каквато и да било държавна подкрепа. Не съществува глобално управление, ако не разглеждаме британския флот като своеобразен заместител на ООН, Bank of England – на МВФ, а курсът на Великобритания за гарантиране на свободната търговия – като предшественик на СТО. Паралелно с това, почти не се провежда вътрешна политика, целяща разпределянето на ползите и загубите от по-интензивния международен стоков „арбитраж”” [Baldwin].

Втората вълна на глобализацията, започнала след края на Втората световна война, е обусловена от факта, че „капитализмът, в класическите му форми, бива видоизменен в САЩ под влияние на „Новия курс” на Франклин Рузвелт, а в другите индустриално развити държави – под натиска на пазарно ориентираната социалдемократическа политическа система. Комунистическите държави също претърпяват сериозни промени след смъртта на Сталин и Мао. Именно тези фактори правят възможна втората вълна на глобализацията” [Baldwin].

И, накрая, третата вълна на глобализация е породена от революцията във веригите на доставки, позволила интерпретацията на световната икономика като „холографско разширение” на фабрично-заводското производство. До 80-те – 90-те години на ХХ век основни „предавателни звена” за иновациите и научно-техническите знания са държавите и техните структури. През целия последващ период обаче, в основен двигател на научно-техническия прогрес се превръщат транснационалните корпорации (THK). Крайният резултат от тази фундаментална промяна е деиндустриализацията на такива промишлено развити държави като САЩ, Великобритания, Германия, Франция Япония, Канада, Италия, и индустриализацията на някога бедните и изостанали в промишлено отношение страни като Китай, Индия, Южна Корея, Малайзия, Сингапур, Виетнам и Турция [Baldwin, Okubo, p. 59]. Основна движеща сила на третата вълна е разпространяването на научно-техническите знания и технологии, а не търговските отношения, като такива. Според проф. Болдуин, „този нов тип глобализация, основана на знанията, води до съвършено противоположни резултати. На първо място, знанията, по правило, не се конкурират помежду си, затова по своята форма трансграничните „ноу-хау” наподобяват повече процеси на разпространение, а не сделки в рамките на стокообмена, като такъв. На второ място, потоците от научно-технически знания и технологии имат ярко изразен асиметричен характер, защото и едното, и другото са налични в излишък в ограничен кръг от държави с развита икономика, и не достигат в повечето останали извън него страни” [Baldwin, Okubo, p. 54].

Вследствие на това, третата вълна на глобализация води до появата на устойчиви социални групи от „победители” и „губещи” – при това не толкова на междудържавно, колкото на национално равнище, т.е. в рамките на всяка отделна страна. При това, ако преди различните социални групи се конкурират помежду си предимно в рамките на нацоналните икономики (например висококвалифицираните работници се конкурират със средно- и слабоквалифицираните), появата на глобалните процеси на възпроизводство, базиращи се на транснационалните вериги на доставки, водят до това, че висококвалифицираните кадри от една държава започват да се конкурират с висококвалифицираните кадри в другите страни, което обективно способства за засилване на международното напрежение в отношенията между всички държави.

Причудливото разпределение на победители и победени в хода на глобализационните игри се илюстрира от данните в таблица 2.

 

Таблица 2.Победители и победени в хода на третата вълна на глобализация в развитите и развиващите се държави 

Развити държави

Развиващи се държави

Победители

Победени

Победители

Победени

Най-богатият 1% от населението

Раотниците в трудоемките отрасли на икономиката

Средната класа

Най-бедните 5% от населението

Висококвалифицираните работници

Фирмите на малкия и среден бизнес

Работещите в експортноориентираните отрасли на икономиката

Държавите без излаз на морета и океани

Наукоемките отрасли на икономиката

Средната класа и малоимотните слоеве от населението

Висококвалифицираните работници

Отдалечените селскостопански райони

 

Потребителите

 

Работниците, които могат да емигрират във високоразвитите държави

Слабоквалифицираните работници

 

 

 

Фирмите на малкия и средния бизнес

Източник: [Ulgen, Inan]

 

Транснационалният модел на разпределение на разходите и ползите от съвременната вълна на глобализацията обективно води до нарастване на ирационализма както в настроенията на управляващите елити в повечето държави по света, включително най-развитите, така и сред обществеността в страните, които са най-силно въвлечени в интеграционните процеси. Налице е загуба на традиционните ориентири при определянето на първопричините и първоизточниците на нарастващите политически и социално-икономически противоречия в общественото развитие на национално, регионално и глобално равнище. Очертава се ситуация на „изключително силно объркване в световните интелектуални среди”, тъй като „класическите теоретични модели се оказват напълно несъстоятелни”, а „новите форми на рационално мислене все още са в зародиш, което стимулира проявите на различни видове екстремизъм” [Kung, p. 28].

Класическият модел на глобализация (1870-1914)

Задълбоченият анализ на глобализационните процеси в периода 1870-1914, който някои определят като "златния век" на глобализацията [The First Golden Age], е принципно важен от гледна точка на два основни момента, имащи пряко отношение към възможния резултат от сегашната, трета вълна на глобализация. Първият момент е, че започналата през последната третина на ХІХ век глобализация, също както и  глобализацията, стартирала през 90-те години на миналото столетие, стъпва на платформата на единната капиталистическа система в икономиката. В класическия си вид, глобализацията, започнала през 1870, "се различава от всички други предходни фази на световните интеграционни процеси по това, че в основата на старта и е капитализмът, а не системата на международната търговия, като такава" [Rennen,Martens, p. 138].

Капиталистическата икономическа система е концентрирана върху последователното инвестиране и реинвестиране на печалбите, което фундаментално я отличава от предходните форми на интеграционни процеси, в чиито ход получените "свободни средства” или се спестяват, или се изразходват за изграждането на обществени сгради, като църкви например, или за придобиване на произведения на изкуството - картини или бижута" [Rennen,Martens, p. 138]. Функцията на последователното и повтарящо се инвестиране на получените печалби придава на глобализационните процеси определена логика и насоченост, които имат цикличен характер. Продължителността на инвестиционните цикли през 1870-1914 варира средно в диапазона 13-30 години и, което е най-важното, "международните инвестиции, като цяло, са напълно синхронизирани със световния бизнес цикъл, нараствайки в периодите на бум в световната икономика и спадайки в периодите на световна рецесия" [Bloomfeld, p. 14]. Тази фундаментална особеност на инвестиционните процеси не само предопределя цикличния характер на глобализационните вълни, като такива. По отношение на глобализацията от 1870-1914 тя поставя във фокуса на внимание острия и изключително актуален проблем: дали Първата световна война, започнала през 1914, е пряко логично следствие (и завършек) на цялата съвкупност на глобализационните процеси, извършващи се в течение на предходните 44 години? Следва да признаем, че американските и европейски изследователи на глобализационните процеси избягват ясния отговор на този въпрос, очевидно предполагайки, че войната е представлявала "външен шок" по отношение на глобализацията, който няма почти никакво отношение към нейната специфика. Така, според европейските икономисти Гийом Дуден, Матиас Морис и Кевин О'Рурки, на границата на ХІХ и ХХ век западноевропейските правителства "успешно се справят с политическите предизвикателства на глобализацията, като периодично отслабват протекционистката си политика чрез инструментариума на вътрешното законодателство, а понякога са склонни и на отстъпки. След 1914 световната търговия вероятно би забавила растежа си, дори и ако не бе започнала войната, а политическите предизвикателства биха могли да придобият още по-сериозен характер, но като цяло ситуацията през 20-те и 30-те години на ХХ век в Европа щеше да е съвършено различна, ако не беше Първата световна война" [Daudin, Morys, O'Rourke, p. 18].

В същото време, макар да не виждат пряка причинно-следствена връзка между глобализационните процеси и Първата световна война, въпросните изследователи са принудени да признаят, че всички основни направления на глобализацията в онзи период – увеличаването на обема на търговията, разширяването на международните инвестиции, ръстът на миграционните потоци между европейските държави, да не говорим за разширяванетто на колониалните владения на водещите европейски сили през периода 1870-1914, обективно погледнато, се сблъскват с мощна система от противодействия. На свой ред, увеличаването на броя на преградите пред глобализационните процеси на практика спира тяхното развитие, като не оставя на водещите европейски държави от онзи период (Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Италия и Русия) никакви други възможности да продължат глобализацията, освен с военни средства.

В сферата на международната търговия, стокооборотът между европейските държави нараства средно с 6,8% годишно, като това води до осезаемо увеличаване на обемите на европейската търговия спрямо БВП, който нараства от 29,9%, през 1870, до 36,9%, през 1913 [Daudin, Morys,O'Rourke, p.2]. През онзи период търговията в рамките на Европа се развива по класическата схема, в чиито рамки промишлено развитите държави изнасят готови изделия, а аграрните - селскостопанска продукция, суровини и полуфабрикати. Това поражда добре познатите търговски дисбаланси в ущърб на аграрните страни, които постепенно започват да усилват протекционистките мерки за защита на вътрешния си пазар и, в резултат от това, "глобализацията започва да ерозира сама себе си. Нещо повече, усилването на аграрния протекционизъм придобива перманентен характер" [Daudin, Morys, O'Rourke, p. 17].

В сферата на международните инвестиции, през 1914 на Великобритания (с дял от 42%), Франция (20%), Германия (13%), а също на Белгия, Нидерландия и Швейцария, се падат общо 87% от целия им обем [Daudin, Morys, O'Rourke, p.4]. Стремителното нарастване на международните инвестиции е възможно само за сметка на изтичането на капитали, които са жизненоважни за развитието на националните икономики, а това води до увеличаване на безработицата и нарастване на социалното напрежение във водещите европейски държави. Стриктното следване на политиката на златния стандарт, в чиито рамки американският долар се обменя свободно за една тройунция, т.е. за 31,1 грама злато, ерозира системата на златния стандарт вследствие на гигантските обеми на изтичането на капитали, последвано и от изтичане на златните запаси. Този процес обективно "води до това, че външните пазари на капиталовложенията ерозират самите основи на глобализацията" [Daudin, Morys, O'Rourke, p.18].

След потоците от капитали тръгват и потоците от имигранти, най-вече от европейските държави към САЩ и страните от Латинска Америка. До Първата световна война имиграционните потоци оказват противоречиво влияние върху световната икономика. Тъй като от Европа към Новия свят се насочва предимно слабоквалифицирана работна ръка, в европейските държави се наблюдава ръст на средните възнаграждения на сравнително висококвалифицираните работници, докато в тези от Новия свят е налице процес на свиване на заплатите на по-голямата част от работническия контингент, особено в сегмента на нискоквалифицираната работна сила. В тази връзка е достатъчно да отбележим, че от 1870 до 1910 числеността на работната сила в Ирландия намалява с 45%, в Италия - с 39%, а в Норвегия - с 24% [Daudin, Morys,O'Rourke, p. 11].

Държавите от Новия свят постепенно започват да втвърдяват имиграционното си законодателство, стремейки се да поставят ефективни бариери пред потоците от работна сила от европейските страни. Ръстът на заплатите и повишаването на жизненото равнише на значителни контингенти работна сила във водещите европейски държави способства за повишаване активността на работническото движение и създаването на професионални синдикати, които настояват за разширяване на социалната сфера и приемането на мащабно трудово законодателство. Възходът на работническото движение донякъде е в разрез с интересите на финансово-икономическите кръгове в тези страни, които се стремят да укрепват влиянието си най-вече в системата на международните икономически връзки.

Всички тези противоречия се наслагват върху, вероятно, основната ос на развитието на геоикономиката и геополитиката в периода 1870-1914 - по-нататъшната съдба на имперските образувания на водещите европейски страни. Този период се характеризира със стремителен ръст на имперската мощ - така, ако през 1880 общата площ на колониите на европейските държави е била 24,5 млн. кв.км, където живеят 312 млн. души, през 1913 тази площ нараства почти двойно, достигайки 52,5 млн. кв. км, а броят на жителите се увеличава до 525 млн. души. При това, през 1880, 93% от териториите на всички колониални владения (където живеят 87% от населението на колониите) принадлежат на Великобритания, но през 1913 британският дял намалява, съответно, до 51% и 71% [Daudin, Morys,O'Rourke, p. 14].

На старите колониални държави - Великобритания, Франция, Нидерландия, Испания и Португалия, все по-активно се противопостовят "новите колонизатори": Германия, Италия и Белгия. Имперското мислене и разделението не само на колонииите, но и на самите европейски държави на "свои" и "чужди" територии и "свои" и "чужди" сфери на влияние, са алфата и омегата на геополитическата и геоикономическа стратегия на Великобритания и Франция, от една страна, и Германия и Италия - от друга. Икономиката също е тотално пропита от имперското мислене. Подобно на САЩ в началото на 90-те години на ХХ век, през 1870-1914 Великобритания и Франция са основните движещи сили на глобализационните процеси. Както подчертава британският историк и професор от Оксфордския университет Андрю Томпсън, "идеята за империите се превръща в основна концепция на глобализирания свят" [Thomas,Thompson, p. 142]. Нещо повече, всички измерения на глобализационните процеси през онзи период - икономически, културологични, политически, идеологически и т.н., се възприемат от управляващите елити във Великобритания и Франция, както и в другите водещи европейски държави, през призмата на изграждането и формирането на собствени имперски образувания. През 1870-1914 имперската идея е тъждествена на глобализацията. "Империите играят ролята на могъщи спонсори на глобализацията и транснационалните импулси и идеи, заложени в основата и" [Thomas,Thompson, p. 145].

Периодът 1870-1914 би могъл да се характеризира като епоха на "имперската глобализация" и от тази гледна точка цивилизационната катастрофа, каквато представлява Първата световна война, която германският философ  Освалд Шпенглер определя като "Залеза на Европа", е логично следствие и продължение на цялото многообразие от процеси, формиращи в онзи период "тъканта" на глобализацията.

Теоретично обяснение на цикличната смяна на глобализационните вълни

Процесите на глобализация, разбирани като последователна унификация и нивелиране на различните обществени сфери в непрекъснато нарастващ кръг от държави, притежават лесно проследима логика, която предопределя и последователната смяна на глобализационните вълни. Тази логика е обусловена от "вертикалното" разпространение на процесите на глобализация от икономическата към политическата и идейно-духовната сфери. Във всичките три вълни на глобализацията, изначална е именно технико-икономическата сфера. Поради своите структурно-функционални качества, тя представлява идеалния обект за унификация, което поражда и феномена на функциониращата по едни и същи правила и стандарти световна икономика.

Процесите на глобално нивелиране на технико-икономическата сфера, с течение на времето, няма как да не засегнат и "надстроечните" сфери: политическата, социално-културната, сферата на националната сигурност, чиято основа е военната сигурност и сферата на природната среда на конкретното общество [Al-Rodhan, pp. 4-7]. С разпространението на процесите на унификация на по-високи, в сравнение с технико-икономическата сфера, нива обаче, нараства и синдромът на откъсване и невъзприемчивост на тези сфери към нивелиране. Тази несъвместимост е особено силна в социокултурната сфера, която неизменно се проявява като зона, пораждаща антиглобалистки и националистически движения и идеологии, именно защото нивелирането, на практика представлява "форма на разрушаване на националната култура и националната идентичност" [Al-Rodhan, p. 5].

В условията на глобализацията сферата на националната сигурност се очертава като най-важния фактор и източник на международни конфликти с използване на военна сила; освен това тази сфера се подчинява на закономерностите на научно-техническия прогрес, което означава появата на нови системи и видове въоръжения, а от 1945 насам - и на оръжия за масово поразяване. Както се подчертава в доклада на Женевския център за демократичен контрол на въоръжените сили: "В историята на глобализацията има множество фактори, способстващи за възникването на сериозни международни кризи, включително двете световни войни, Корейската война (1950-1953) и Войната в Индокитай (1962-1975); към това следва да се добави и създаването на ядреното оръжие. Всички тези събития имат огромен принос за усилване на глобалната нестабилност" [Al-Rodhan, p. 5]. Така се натрупва потенциалът за възникване на световни военни конфликти, първият от които избухва през лятото на 1914.

Глобализацията оказва изключително противоречиво влияние върху състоянието на природната околна среда. Влошаването на качеството и през последните десетилетия и необратимата промяна на климата на планетата, от една страна, подчертават важността на опазването на природната среда, като обща задача на цялото човечество, а от друга - представлява много сериозна преграда по пътя на развитие на глобализационните процеси както в дълбочина (усвояването на космическото пространство и просторите на Световния океан), така и на ширина (от гледна точка на разширяване на тяхната география). Потенциално, глобализацията оказва "разрушително въздействие върху качеството на природната среда. С увеличаването на населението на планетата, рязко нараства необходимостта от разширяване на производството на стоки и услуги, което в крайна сметка увеличава бремето върху природната среда и природните ресурси и води до изтощаването им" [Al-Rodhan, p. 7].

Като цяло, постъпателната глобализация на все повече обществени сфери повишава и броя на преградите пред първоначалните глобализационни импулси и тенденции, което с течение на времето води до прекратяване на поредната вълна на глобализация. При това е важно да имаме предвид, че "зародишите" на антоглобализационните/антиглобалистки тенденции възникват още на стадия на технологичната и икономическа интеграция, водейки до изключително сериозни дисфункционални разстройства в дейността на "надстроечните" обществени сфери Спецификата на нарастване на антиглобалистките тенденции в хода на постъпателното развитие на глобализационните процеси е показана в таблица 3.

 

Таблица 3. Диалектиката на взаимната обвързаност на глобализационните и антиглобализационни процеси в обществените сфери

 

Обществена сфера

Ефекти от постъпателната глобализация

Ефекти от нарастващите антиглобалистки тенденции

 

Икономика

Нарастваща интеграция на световната икономика

Нови дисбаланси, нарастващо неравенство, зачестяващи световни финансово-икономически кризи

 

Политика

 

Космополитни демократични системи

Автократични режими, суверенни държави, полицентричен световен ред

Култура

Единна неолиберална система от световни ценности

Национализъм, екстремизъм, сблъсък на цивилизаците

Насоченост на историческия процес

Глобализацията като форма на хармонизация на международните отношения,

«демокрациите не воюват с демокрации”,

«единно човечество»

Нарастване на международните катаклизми, световни войни, ръст на конфликтите с потенциално използване на оръжие за масово поразяване, деглобализация,

«световен апокалипсис»

Изотвена по: [Martell, p. 177].

 

Най-важният симптом за нарастващите антиглобалистки тенденции на границата на 2010-2020-те години стана появата на мощни популистки и екстремистки настроения с дясна и лява насоченост в политическата култура на САЩ, както впрочем и в другите западни държави, което, вероятно, е най-очевидния признак за наближаващия край на третата вълна на глобализационните процеси.

Възходът на популизма: “Finita la globalizationis” 

Фундаментална особеност на третата вълна на глобализацията е прогресивното нарастване на неравенството в разпределянето на доходите както на нивото на водещите държави в света, така и в световната глобална общност, като цяло. Тази тенденция започна осезаемо да се проявява най-вече в САЩ, които се смятат за "законодател на модата" по отношение на глобализационните процеси, от началото на 90-те години. По данни на официалната американска статистика, ако през 1990 коефициантът на Джини е бил 0,406, 30 години по-късно, през 2019, той вече се равнява на 0,469, т.е. нараства с 15% [Shrider,Kollar,Chen,Semega, p. 41].

Както е известно, коефициентът на Джини показва степента на неравенство при разпределяне на доходите в интервал от 0 (абсолютно равенство) до 1 (абсолютно неравенство). Според резултатите от изследване на австрийския икономист Филип Хаймбергер, като цяло, глобализацията увеличавата степента на неравенство при разпределяне на доходите както в развитите, така и в развиващите се страни, при това (което е особено важно) основният принос за увеличаване на неравенството има именно финансовата глобализация, а не нарастващата интеграция на световните търговски връзки [Heimberger, p. 2978].

Прогресивното нарастване на неравенството в разпределянето на доходите, засягащо жизненоважните интереси на огромната част от всяко общество, въвлечено в процесите на глобализация, играе ролята на своеобразна "шокова терапия", демонстрирайки на населението реалния ефект от външната търговия, чуждестранните инвестиции и финансовата интеграция. Към тях следва да прибавим и фактора на търговските войни и санкционната политика, които на границата на 2010-2020-те години започнаха активно да се използват от държавите от "колективния Запад". Това обаче се оказа нож с две остриета. В крайна сметка, както изтъква известният американски експерт по проблемите на глобализацията и професор в Харвардския университет Дани Родрик, за политиците както от десния, така и от левия политически спектър се оказва сравнително лесно да мобилизират широки маси от избиратели, като апелират към "класовите различия в разпределянето на доходите". Разрушавайки наложилите се модели на "социални договори", глобализацията започна редовно да забива клин и да провокира обществено напрежение "между капитала и труда, квалифицираните и неквалифицираните работници, работодателите и служителите, глобално мобилните специалисти и местните производители, конкурентните и неконкурентни отрасли на икономиката, градовете и селските райони, космополитите и патриотите, елитите и обикновените хора" [Rodrik, p. 24].

Популизмът, във всичките му разновидности и отенъци, е и следствие от въздействието на "шоковата терапия" върху традиционните демократични иституции и съществуващите във водещите западни държави (и най-вече в САЩ) политически демократични системи. Причината е, че "неолибералният алианс на западните демокрации", ориентиран навън, не можеше да не доведе до сериозно преформатиране на самите основи на политическата демократична система, традиционно ориентирана към решаването на вътрешните проблеми. "Екстравертната демокрация" се оказа несъвместима с "интровертната демокрация". Тази несъвместимост се прояви съвсем ясно именно в условията на глобализацията, тъй като "глобалният капитализъм е необичаен и сравнително нов фенмен" [Milner, p. 1098]. В резултат, през 2010-те години по пътя на развитие на либералните политически демократични системи възникнаха достатъчно мощни прегради. И макар че през 2020 в света имаще 92 държави, които формално имаха подобно политическо устройство, в тях живее по-малко от 1/3 от световното население. Нещо повече, вече е налице обратно движение към ръст на автократичните режими, като в момента този процес засяга поне 25 държави [Milner, p. 1098].

Последният и може би най-мощният удар по третата вълна на глобализация нанесе и продължава да нанася пандемията от коронавирус. Катастрофалното и въздействие върху съвременното човечество е обусловено именно от процеса на глобализация и отворения характер на повечето съвременни общества. От началото на 2020 до средата на 2022 броят на заразените с Covid-19 надхвърли 530 млн. дущи, а този на починалите - 6,3 млн., включително 1 млн. само в САЩ [Coronavirus Resource Center].

Напълно е възможно, пандемията, в комбинация с войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза, усилвайки популистките и ирационални настроения сред населението на планетата, да хвърли както световната икономика, така и повечето държави в състояние, сходно с Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Икономиката неопределено дълго време ще се намира в стагнация, а сривът на редица ключови икономически показатели ще се измерва с двуцифрени числа[Olivie, Santos, p. 10]. Кризисното състояние на световната икономика ще способства за още по-голямата фрагментация на глобалната общност, усилвайки в огромна степен вероятността от мащабни конфликти между държавите, с използването на най-модерните системи въоръжения, включително ядрени.

 

Литература:

 

Al-Rodhan N. Historical Milestones of Globalization. Program on the Geopolitical Implications of Globalization and Transnational Security. Geneva Centre for Security Policy. 19.06.2006. – URL: academia.edu/2969716/Historical_Milestones_of_Globalization-_The_International_Relations_and_Security_Network_ETH_Zurich_June_19_2006 (date of access: 07.06.2022).

Baldwin R. and Okubo T. GVC journeys: Industrialisation and Deindustrialisation in the Age of the Second Unbundling // Journal of the Japanese and International Economies». June 2019. Pp. 53-67.

Baldwin R. If this is Globalisation 4.0, what were the other three? // VoxEU/CERP. 19.12.2018. – URL: voxeu.org/content/if-globalisation-40-what-were-other-three. (date of access: 05.06.2022).

Bloomfeld A. Patterns of Fluctuation in International Investment before 1914. Princeton. 1968.

Coronavirus Resource Center. John Hopkins University & Medicine. – URL: coronavirus.jhu.edu/map.html (date of access: 05.06.2022).

Daudin G., Morys M., O'Rourke K. Globalization, 1870–1914. Cambridge. 2010. Pp. 5-29. – URL: researchgate.net/publication/5114954_Globalization_1870-1914 (date of access: 05.06.2022).

Djankov S., Huang T., Jung E. etc. The United States has been disengaging from the global economy // Peterson Institute for International Economics. 19.04.2021. – URL: piie.com/research/piie-charts/united-states-has-been-disengaging-global-economy (date of access: 05.06.2022).

Engel R., Hansen T. The United States: A Cautious Return to Internationalism // Carnegie Endowment for International Peace. 17.02.2022. – URL: carnegieendowment.org/2022/02/17/united-states-cautious-return-to-internationalism-pub-86314 (date of access: 05.06.2022).

The First “Golden Age” of Globalization (1870-1914). 13.04.2019, // A Big History of Globalization, World-Systems Evolution and Global Futures. Springer. 2019. Pp. 198-224. DOI: 10.1007/978-3-030-05707-7_11.

Heimberger Ph. Does economic globalisation affect income inequality? A meta-analysis // The World Economy. November 2020. Pp. 2960-2982. – URL: onlinelibrary.wiley.com/doi/epdf/10.1111/twec.13007 (date of access: 05.06.2022).

Hernandes R. The fall of employment in the manufacturing sector // Monthly Labour Review. August 2018. – URL: bls.gov/opub/mlr/2018/beyond-bls/the-fall-of-employment-in-the-manufacturing-sector.htm/ (date of access: 05.06.2022).

Impeachment of Donald J.Trump, President of the United States. Report of the Committee on Judiciary. House of Representatives together with Dissenting Views to Accompany H.Res. 755. 15.12.2019. Wash. – URL: govinfo.gov/content/pkg/CRPT-116hrpt346/pdf/CRPT-116hrpt346-pt1.pdf (date of access: 05.06.2022).

Irwin D. Globalization is in retreat for the first time since the Second World War // Peterson Institute for International Economics. 23.04.2020. – URL: piie.com/research/piie-charts/globalization-retreat-first-time-second-world-war. (date of access: 05.06.2022).

King S. The End of Globalization, the Return of History. New Haven. 2017.

King S.D., Gagnon J.E. Grave New World: The End of Globalization, the Return of History // Peterson Institute for International Economics. 08.06.2017. – URL: piie.com/events/grave-new-world-end-globalization-return-history. (date of access: 05.06.2022).

Kumar A. Decoding Trump's speech before the United Nations // Politico. 24.09.19 – URL: politico.com/story/2019/09/24/trump-speech-at-un-1507923 (date of access: 05.06.2022).

Kung Ch. The Past, Present and future of Globalization. ANBOUND Malaysia. June 2020. – URL: researchgate.net/publication/347549421_The_Past_Present_and_future_of_Globalization (date of access: 05.06.2022).

Martell L. The Third wave in globalization theory // International Studies Review. June 2007. Pp. 173-196.

Milner H. Is Global Capitalism Compatible with Democracy? Inequality, Insecurity, and Interdependence // International Studies Quarterly. December 2021. Pp. 1097-1110.

Moran Th. and Oldenski L. How Offshoring and Global Supply Chains Enhance the US Economy. Policy Brief. Number PB16-5. // Peterson Institute for International Economics. April 2016. – URL: piie.com/publications/policy-briefs/how-offshoring-and-global-supply-chains-enhance-us-economy (date of access: 05.06.2022).

Olivie I., Santos M. G. The end of globalisation? A reflection on the effects of the COVID-19 crisis using the Elcano Global Presence Index // Real Instituto Elcano. 04.05.2020. – URL: realinstitutoelcano.org/en/analyses/the-end-of-globalisation-a-reflection-on-the-effects-of-the-covid-19-crisis-using-the-elcano-global-presence-index/ (date of access: 05.06.2022).

Pisani-Ferry J. The Geopolitical Conquest of Economics // Project Syndicate. 30.09.2021. – URL: project-syndicate.org/commentary/geopolitics-is-trumping-economics-by-jean-pisani-ferry-2021-09 (date of access: 05.06.2022).

Posen A. The End of Globalization? What Russia’s War in Ukraine Means for the World Economy // Foreign Affairs. 17.03.2022. – URL: foreignaffairs.com/articles/world/2022-03-17/end-globalization (date of access: 05.06.2022).

Posen A. The Post-American World Economy. Globalization in the Trump Era // Foreign Affairs. 14.02.2018. – URL: foreignaffairs.com/articles/united-states/2018-02-13/post-american-world-economy (date of access: 05.06.2022).

Rennen W., Martens P. The Globalization Timeline // Integrated Assessment. 2003. №3. Pp. 137-144.

Rodrik D. Populism and the economics of globalization // Journal of International Business Policy. June 2018. Pp.12-33.

Shrider A., Kollar M., Chen F., Semega J. Income and Poverty in the United States: 2020. Current Population Reports. U.S. Census Bureau. September 2021. – URL: census.gov/content/dam/Census/library/publications/2021/demo/p60-273.pdf (date of access: 05.06.2022).

Testimony to the Select Committee on Economic Disparity and Fairness in Growth. Hearing on Globalization on September 28, 2021. U.S. House of Representatives. Submitted by Adam S. Posen. 24.09.2021. – URL: fairgrowth.house.gov/sites/democrats.fairgrowth.house.gov/files/documents/Posen%20Testimony%20on%20globalization%20to%20Select%20Committee%20on%20Economic%20Disparity%20and%20Fairness%20in%20Growth%2024Sep21.pdf (date of access: 05.06.2022).

Thomas M., Thompson A. Empire and Globalisation: from ‘High Imperialism’ to Decolonisation // The International Historical Review. 2014. № 1. Pp. 142-170.

Trump D. Remarks by President Trump to the 74th Session of the United Nations General Assembly // The Whitw House. 25.09.2019. – URL: trumpwhitehouse.archives.gov/briefings-statements/remarks-president-trump-74th-session-united-nations-general-assembly/ (date of access: 05.06.2022).

Ülgen S., Inan C. From the Local to the Global: The Politics of Globalization //Carnegi Europe. 17.02.2022. – URL: carnegieeurope.eu/2022/02/17/from-local-to-global-politics-of-globalization-pub-86310 (date of access: 05.06.2022).

The U.S. Income Distribution: Trends and Issues. Report№ R44705 // Congressional Research Service. 13.01.2021. – URL: crsreports.congress.gov/product/details?prodcode=R44705 (date of access: 05.06.2022).

What is Globalization? And How Has the Global Economy Shaped the United States? // Peterson Institute for International Economics. 19.10.2018. Updated 24.08.2021. – URL: piie.com/microsites/globalization/what-is-globalization (date of access: 05.06.2022).

 

*Ръководител на Центъра за вътрешнополитически изследвания в Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките

** Главен научен сътрудник в Центъра за вътрешнополитически изследвания в Института за САЩ и Канада на РАН

 

Поръчай онлайн бр.3 2024