Според експертите, сегашната дълбока икономическа криза в Шри Ланка е сред най-сериозните предизвикателства пред тази държава за цялата и история. Както е известно, на 12 април 2022 правителството на практика обяви дефолт по външния дълг, което се случва за първи път от обявяването на независимостта през 1948 насам.
Легенда
Жп линия строена от Китай
Пристанише финансирано от Китай
"Перлената огърлица"
Маршрут на петролния транзит
Освен това 22-милионното население на страната се сблъсква с катастрофални 12-часови прекъсвания на електроподаването, което може да доведе да похабяване на реколтата в местните чаени плантации. Решението на правителството през 2021 да забрани вноса на химически торове, което по-късно беше отменено, се отрази крайно негативно на селоскостопанския сектор и доведе до спад на оризовите добиви. Резултатът е остър недостиг на продоволствени стоки, гориво и други предмети от първа необходимост, включително лекарства, повечето от които се доставят от чужбина.
Сред причините за ценовия шок в Шри Ланка се посочва недостигът на чуждестранна валута. Инфлацията достигна рекордното ниво от 17,5%у а цените на редица хранителни продукти, като ориза например, са скочили над шест пъти. Според американски анализатори, основната причина за кризата са "неравноправните" икономически отношения между Шри Ланка и Китай, които те определят като "дипломация на дълговия капан" - т.е. страната-кредитор отпуска заем на страната-кредитополучател, за да увеличи политическото си влияние в нея. Истината обаче е, че китайските кредити формират едва 10% от целия външен дълг на Шри Ланка. Делът на Япония например, е по-голям - 11%. Най-голямата част от дълга (около 30%) е по международните суверенни облигация, т.е. основното дългово бреме е свързано с такива институции като Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).
Въпреки това обаче, западните и най-вече американските експерти продължават да акцентират върху "китайския фактор", посочвайки като доказателство дефолта по китайските кредити за Шри Ланка, свързани с изграждането на различни инфраструктурни обекти и най-вече с финансирането на пристанище Хамбантота. Което просто не е вярно. Както известно, строителството на пристанището се финансираше от китайската Ексимбанк. И тъй като то беше губешо, правителството реши да го отдаде под аренда за срок от 99 години на Китайската търговска група срещу 1,12 млрд. долара. Тоест, не проблемите с пристанище Хамбантота са причината за кризата в платежния баланс, тъй като сделката на практика увеличи валутните резерви на Шри Ланка с въпросната сума.
Затова нека се опитаме да анализираме истинските причини за кризата. След обявяването на независимостта и от Великобритания през 1948, в селското стопанство на Шри Ланка доминираха експортно-ориентираните култури, като чай, кафе, каучук и подправки. Значителна част от БВП на страната се формираше от техния износ, а получените от него средства отиваха за внос на основни хранителни продукти.
С течение на години Шри Ланка започна да изнася и текстилна продукция, а също да получава сериозни валутни постъпления от туризма и паричните преводи от многобройните емигранти за семействата им на острова. Тоест, всяко свиване на износа би провокирало икономически шок и би натоварило сериозно валутните резерви. Именно поради тази причина страната периодично се сблъскваше с кризи в платежния си баланс. От 1965 насам Шри Ланка е получила 16 заема от МВФ, като всеки от тях беше съпроводен с различни условия, включително, че след като получи кредита страната се задължава да съкрати бюджетния си дефицит, да провежда твърда парично-кредитна политика, да ограничи държавните субсидии на продоволствените стоки за населението и да девалвира националната валута (с цел да направи износа "по-жизнеспособен").
По принцип обаче, през периодите на икономически спад, правилната данъчно-бюджетна политика изисква от правителствата да харчат повече, за да стимулират икономиката. Само че това се оказва невъзможно при налаганите от МВФ условия. Въпреки тази ситуация, Фондът продължаваше да отпуска кредити на Шри Ланка, чиято икономика се натоварваше с все по-големи задължения.
Последният такъв кредит беше предоставен от МВФ през 2016. Тогава страната получи 1,5 млрд. долара (предоставени и между 2016 и 2019). Условията бяха същите и, както можеше да се очаква, през този период състоянието на икономиката продължи да се влошава. Икономическият растеж, инвестициите, спестяванията и доходите намаляха, докато дълговото бреме нарасна още повече.
И без това тежката ситуация се влоши още повече в резултат от двете икономически сътресения през 2019. Първото беше свързано със серията бомбени взривове в различни църкви и луксозни хотели в най-големия град на острова Коломбо. Това доведе до рязък спад в броя на туристите (почти с 80%), което изтощи валутните резерви на страната. Второто пък беше породено от необмисленото решение на новото правителство, назначено от президента Готабая Раджапакса да намали данъците. ДДС например беше намален от 15% на 8%, освен това бяха отменени други косвени данъци, като този за строителство на национални обекти или таксите за различни икономически услуги- Корпоративният данък също беше намален от 28% на 24%. В резултат от това Шри Ланка загуби 2% от своя БВП.
През март 2020 страната беше ударена от пандемията от Covid-19, а месец по-късно правителството на премиера Махинда Раджапакса (по-голям брат на президента) допусна още една фатална грешка - забрани изцяло вноса на торове с цел да предотврати изтичането на валутни резерви. Така Шри Ланка беше обявена за първата държава в света със 100% органично земеделие. Тази политика, която бе прекратена през ноември 2021, доведе до драстичен спад на селскостопанството производство, което пък наложи рязко повишаване на вноса и постави под силно напрежение валутните запаси на страната. Спадът на добивите на чая и каучука заради забраната за внос на торове, също съкрати приходите от износа. В резултат намаляха средствата за внос на хранителни стоки, което пък породи продоволствена криза. И тъй като обемът на наличните хранителни продукти и други важни стоки постоянно намалява, докато търсенето се запазва, цените им нарастват. В резултат, през февруари 2022, инфлацията достигна 17,5%.
Какви са възможностите пред правителството в тази ситуация? Най-вероятно Шри Ланка ще получи 17-ия пореден кредит от МВФ за да преодолее сегашната криза, който обаче ще бъде съпроводен и с нови условия. Тоест, ще започне да се провежда дефлационна данъчно-бюджетна политика, която още повече ще ограничи перспективите за икономическо възраждане на страната и директно ще удари по населението на острова.
Очевидно властите в Шри Ланка ще трябва да потърсят друга алтернатива, ако искат максимално да ограничат последиците от кризата и да се опитат да създадат една наистина суверенна икономика. Дали наистина ще го направят обаче, е под много сериозен въпрос.
Политическата криза
Междувременно икономическата криза постепенно ескалира в политическа. В края на март 2022 пред президентската резиденция в най-големия град Коломбо се проведоха масови демонстрации с искане за оставка на държавния глава. Няколко дни по-късно протестиращите предприеха неуспешен опит да щурмуват сградата, в отговор на което властите обявиха извънредно положение, наложиха вечерен час и ограничиха достъпа до социалните мрежи. Това обаче, не намали напрежението и въпреки арестите и разгонването на демонстрациите от полицията, протестирашите продължават да настояват за оставка на правителство и президента, както и за свалянето от власт на клана Раджапакса, който управлява Шри Ланка от 2005 насам. Ше припомня, че преди началото на протестите в правителството, освен премиера Махинда Раджапакса, участваха още трима членове на фамилията - синът на президента Готабая Раджапакса, както и двама негови (и на премиера) братя. Впрочем, сред депутатите в парламента също има много представители на клана. В началото на април, всичките 26-ма членове на правителството подадоха оставка, а президентът призова опозицията, в лицето на партията SJB (Samagi Jana Balawegaya) да се обедини с управляващия Алианс за народна свобода и съвместно да създадат механизъм за излизане от кризата, но в отговор получи ултиматум, че всички представители на семейство Раджапакса следва незабавно да се откажат от властта.
В крайна сметка, натискът принуди на 9 май премиера (и бивш президент) Махинда Раджапакса да обяви, че напуска поста си. На негово място, президентът назначи Ранил Викремесингхе (единственият депутат от оглавяваната от самия него Обединена национална партия в парламента).
Както е известно, ескалиращата пред очите ни глобална криза, обусловена от рязкото ускоряване през последните една-две години на процеса на преформатиране на световната политическа карта, обхваща все нови държави. В същото време, проявите на кризата във всяка от тях често се различават.
Така, комплексната мотивация на рязко нарасналата вътрешнополитическа турбулентност в Пакистан, който има изключителна важна роля в геополитическата игра в Индо-Тихоокеанския регион, съдържа очевиден елемент на външна намеса, чиято цел е създаването на проблеми в отношенията между Исламабад и Пекин.
Вътрешнополитическата криза в Шри Ланка, която на практика избухна едновременно с тази в Пакистан, също има сериозен външнополитически компонент. Изключително важното геостратегическо положение на тази страна, която - сама по себе си - не е сред значимите участнаци в "Голямата игра" в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР), се оказва колкото полезно, толкова и опасно за нея. На фона на очертаващото се в момента изостряне на глобалната геополитическа игра обаче, тя - макар и без да го иска - се превръща в причина за нарастване на степента на противопоставяне между големите играчи.
В случая на Шри Ланка, най-сериозните опасения относно потенциалните външнополитически последици от избухналите на острова безредици са свързани с борбата за влияние в страната между двамата азиатски гиганта - Китай и Индия. Непосредствена причина за тях станаха проблемите в икономическата сфера. Така, само за няколко седмици цените на основните хранителни продукти скочиха с пъти, зачестиха прекъсванията на електроснабдяването, а на безиностанциите се подредиха огромни опаши от коли.
На този фон истинска паника предизвикаха съобщенията на Медицинската асоциация на Шри Ланка за нарастващ дефицит на лекарства поради проблеми с вноса. В тази връзка се появиха и твърдения за възможно рязко нарастване на броя на починалите, поради липса на жизненоподдържащи медикаменти и невъзможност за провеждане на неотложни операции заради дефицита на необходимите за целта медицински препарати.
Всичко това провокира остро обществено недоволство, бързо прераснало в масови улични протести против всички институции на държавната власт. За това впрочем, способства и фактът, че тези проблеми възникнаха в една страна, която макар официално да се смята за "развиваща се" (каквото и да означава това), поне досега се намираше в горната част на йерархията на тази група държави по отношение на своето благосъстояние.
Преориентацията към Китай
Както е известно, след като овладя властта в страната, кланът Раджапакса постепенно преориентира външната политика на Шри Ланка към Китай. Тесните връзки между Китайската компартия и Народният фронт на Шри Ланка (SLPP), чиито лидер е доскорошният премиер Махинда Раджапакса, доведоха до това, че страната бавно, но сигурно беше привлечена към китайската орбита.
Шри Ланка е сред ключовите опорни точки на прословутата китайска "Перлена огърлица". Под това име е известна стратегията, в чиято основа е изграждането на различни инфраструктурни обекти и бази от Южнокитайско море, през Индийския океан, до Червено море. За Пекин е важно да диверсифицира източниците за доставки на енергоносители, по-голямата част от които идват от Близкия Изток и Африка, както и да укрепи сигурността на транзитните си маршрути. Благодарение на "Перлената огърлица" Китай постепенно формира стратегическа инфраструктура, която да обслужва неговите икономически и политически перспективи, гарантирайки му достъп до Индийския океан.
Сред "бисерите" в тази огърлица е и дълбоководното пристанище Хамбантота, разположено на южното крайбрежие на Шри Ланка. През 2017 местните власти го дадоха под аренда на китайците за срок от 99 години. По това време дългът на държавата към Китай вече беше достигнал 8 млрд. долара и сделката с пристанишето трябваше да помогне за погасяването на над 1 млрд. от тях, както и да рестартира бавещите се заради липсата на средства инфраструктурни проекти в южната част на острова.
Уникалното геополитическо положение на Шри Ланка (островът е в непосредствена близост до Индия и по средата между държавите от Персийския залив и Малакския пролив) превръща страната във важен стратегически партньор на Пекин и ключов хъб на морските комуникации и търговията в Индийския океан. Пристанище Хамбантота пък е междинен пункт между контролираното от китайците пакистанско пристанище Гуадар и пристанище Кяукпю в Мианмар по океанския машрут на транспортиране на енергоносители, който е изключително важен за Китай.
Разбира се, това няма как да не тревожи Итдия, която по традиция смята Южна Азия и Индийския океан за зона на собственото си изключително влияние. Тази позиция се съдържа и в т.нар. доктрина за регионална сигурност на Делхи, формулирана още през 80-те години на ХХ век, в чиито рамки Индия се обявава против всякаква външна намеса в южноазиатските държави.
Доктрината за регионална сигурност определя и индийскита "морска стратегия" от 2015, според която, за да гарантира свободното корабоплаване и да не допусне проникването в зоната на Индийския океан на враждебни сили, в случай на въоръжен кофликт, Индия следва да контролира ключовите точки в региона, т.е. основните проливи през които може да се попадне в акваторията на океана, включително и Полкския проток, разделящ Шри Ланка и индийския щат Тамил Наду.
От ключово значение в рамките на "морската стратегия" са и съюзническите отношения с малките островни държави, разположени в непосредствена близост до основните морски машрути и, най-вече Шри Ланка. Именно затова в Делхи следят с тревога нарастващите китайски инвестиции на острова, опасявяйки се, че усилващата се зависимост на Шри Ланка от Пекин ще ерозира тотално индийското влияние там.
От друга страна обаче, Индия продължава да е най-големия търговски партньор на Шри Ланка в Азия (най-големите в света са САЩ и Великобпритгания). Благодарение на споразумението за свободна търговия от 1998, двете страни поддържат значителен стокооборот. Основната част от внасяната на острова продукция идва именно от Индия, а тя на свой ред е третия най-голям пазар за износа от Шри Ланка.
Поради това, във външната си политика, островът е принуден да лавира между двамата регионални гиганти, придържайки се към концепцията за "равна отдалеченост" от тях. При управлението на клана Раджапакса страната също твърди (поне официално), че следва "политика на приятелство и неприсъединение".
Всъщност, с нейното нарастващо и все по-влиятелно мюсюлманско население, задлъжнялостта и политическата обвързаност с Китай и географската и близост до Индия, Шри Ланка е отлична илюстрация за геополитическите тенденции в зоната на Индийския океан.
Но, макар да се намира между два силови полюса - Индия и Китай - и въпреки концепцията за "равната отдалеченост", през последните години островът демонстрираше нарастваща политическа обвързаност с Пекин. Ще припомня, че именно китайците, благодарение на доставяното от тях оръжие, помогнаха на клана Раджапакса да приключи успешно 30-годишната гражданска война между доминиращите в страната синхали (коренното население, 75% от всички жители) и тамилското малцинство, опитващо се да създаде собствена независима държава на острова. Освен това, без да се меси във вътрешната и политика, Китай подкрепяше Шри Ланка на международната сцена и, в частност, в ООН, което бе от голямо значение, тъй като нарушаването на човешките права, отвличянията и убийствата са нещо почти обичайно за острова.
Това разбира се не беше случайно. Ангажирайки се с мултимилиардния проект в Хамбантота, където се изгражда индустриално-търговска зона, дълбоководно пристанище, складове за гориво, нефтопреработвателен завод и друга инфраструктура, Пекин вероятно разчита (въпреки, че официално го отрича), че някой ден този комплекс може да се трансформира в пункт за зареждане и ремонт на китайските военни кораби, охраняващи петролните танкери от Саудитска Арабия към Китай, преминаващи през Индийския океан.
Тоест, Шри Ланка би могла да се превърне в стратегически важна военноморска база на Китай, позволяваща му да осъществява мониторинг в акваторията на океана. Пристанище Хамбантота пък може да стане не само ключов транзитен пункт за товари и енергоносители. Китайското военно присъствие там ще увеличи и възможностите за събиране на разузнавателни данни относно действията и плановете на Индия. Впрочем, освен Хамбантота, на западното крайбрежие на острова има и друго дълбоководно пристанище - Тринкомали, което е изключително удобно за атомни подводници. Не е изключено, че съвсем скоро Пекин ще обърне внимание и на този инфраструктурен обект, който може да се окаже изключително ценен актив за китайците, особено след формирането на насоченият срещу тях квазиалианс AUKUS.
Предвид териториалния си конфликт с Китай по своите северни граници и партньорството между Китай и Пакистан, Индия очевидно не може да допусне китайците да я застрашат и от юг, създавайки военна база в Шри Ланка. За разлика от Пекин обаче, в политикат на Делхи спрямо острова има "червени линии", които тя не е склонна да пресече. Ще припомня, че Индия участваше активно в гражданската война на острова, следвайки именно спомената по-горе доктрина за регионална сигурност. Освен всичко друго, в доктрината се посочва, че ако някоя държава в Южна Азия се нуждае от международна подкрепа за разрешаването на свой вътрешен конфликт, то следва да я потърси на първо място от Индия, а евентуалното и игнорирание ще се раглежда като антииндийска проява.
Макар че първоначално се придържаше към неутрална позиция по отношение на гражданската война в Шри Ланка, по-късно Делхи започна да оказва тайна подкрепа на тамилските сепаратисти (т.нар. "Тигри за освобождение на Тамил-Илам"), което се дължеше на факта, че в самата Индия живеят над 60 млн. тамили (предимно в щата Тамил Наду). Позицията на елита и огромната част от населението в Тамил Наду беше сред основните фактори, влияещи върху политиката на Делхи по отношение на Шри Ланка, както и върху самия ход на войната там. От друга страна, индийското правителство не можеше да си позволи открито да подкрепя бунтуващите се тамили, опасявайки се от ескалация на сепаратистските тенденции в Тамил Наду.
През 1986-1987 Делхи се опита да осъществи "миротворческа операция" в Шри Ланка, която обаче твърде бързо се трансформира във военна интервенция. След като претърпя поражение в нея, Индия промени стратегията си и започна да оказва ограничена подкрепа на усилията на правителството на Шри Ланка да се справи със сепаратистите. Въпреки това, синхалите и управляващият клан Раджапакса продължават да се отнасят с недоверие към Делхи, поради което и индийската политика към острова остава сдържана.
Днес обаче, когато Шри Ланка преживава изключително тежка политико-икономически криза, която вероятно ще се задълбочи и би могла да доведе до падането от власт на клана Раджапакса, Индия декларира твърда готовност да предостави на страната цялата необходима и финансова помощ, тъй като разглежда кризата като шанс да я върне в собствената си сфера на влияние, дори ако фамилията Раджапакса продължи да управлява.
Ще припомня, че Индия вече отпусна на Шри Ланка заем от 1 млрд. долара за закупуване на стоки от първа необходимост и лекарства, както и още 500 млн. за покупка на горива. Както посочва секретарят на индийското Външно министерство Харш Вардхан Шрингла, островът е ключов елемент от политиката на добросъседство, провеждана от премиера Нарендра Моди под надслов «Neighbourhood First» ("Съседството преди всичко"), целяща да отслаби антииндийските настроения и да установи приятелски отношения с държавите от региона. В крайна сметка, разрешаването на кризата, дейстително е от голямо значение за Индия, защото в противен случай тя рискува да се сблъска с мощна миграцинна вълна.
Впрочем, правителството на Шри Ланка поиска помощ и от Пекин, тъй като именно китайците контролират 10% от външния дълг на страната. По време на последното посещение на китайския външен министър Ван И в Шри Ланка, през януари 2022, президентът Готабая Раджапакса поиска отсрочка на плащанията по дълга, но искането му за неговото преструктуриране все още остава без отговор от Пекин. Вместо това Китай предложи да отпусне на страната нов заем от 1,5 млрд. долара, освен това изпрати 2000 тона ориз, за да помогне за разрешаването на продоволствения проблем.
Съдейки по всичко, между Китай и Индия се очертава икономически и дипломатическа битка за укрепване на позициите им в Шри Ланка. В тази връзка, кризата на острова е възможност за Делхи да укрепи влиянието си в тази стратегически важна за индийската национална сигурност страна. И, докато Пекин е ангажиран с текущите си континентални проблеми, включително с последиците от руско-украинската война, Индия се готви да използва момента за да се опита да промени основния вектор на външната политика на Шри Ланка. Ако успее да го стори, Делхи би решил един изключително важен за националната сигурност проблем, да не говорим че би получил отлична възможност за сдържане на китайското военно присъствие в Индийския океан.
Ябълката на раздора
Разположената само на петдесет километра от полуостров Индустан (т.е. от една от най-големите държави в света) островна държава Шри Ланка винаги е привличала вниманието на водещите световни играчи. Това се дължи на изключително важното и положение в ареала на Индийския океан, което (като това се отнася за всички подобни държави) съдържа както позитивни, така и потенциално опасни моменти.
На практика, този тип държави са силно зависими от състоянието на нешата в системата на отношенията между ключовите за конкретния исторически момент играчи. Ако те не са настроени откровено враждебно един към друг, съществува реална възможност интересът на всеки от тях към страни, като Шри Ланка, да се окаже от полза за последните. Ако обаче противоречията между ключовите играчи са навлезли в особено остра фаза, последиците за обекта на техните интереси могат да бъдат крайно неприятни. Просто, защото такива са изискванията на конкретната "стратегическа ситуация" (поне от гледна точка на въпросните големи играчи). Между другото, точно това се случва с Шри Ланка и по време на Втората световна война.
Както е известно, по онова време островът е британска колония и се нарича Цейлон. През пролетта на 1942 командването на японските имперски военноморски сили решава да унищожи Източния флот на Великобритания, базиран в основното пристанище на Цейлон - Коломбо. След като получават сведения за тези планове, британците започват да изтеглят корабите си в други бази, но в хода на тази операция, както те, така и пристанището и самият град Коломбо стават обект на мощни атаки от страна на японските самолетоносачи.
Поне засега, днешната Шри Ланка не е застрашена от нищо подобно. Напротив, тя е обект на изключително акгивно "ухажване" от страна на основните големи играчи, сред които днес са Китай, Индия и САЩ. Впрочем, напоследък Япония също активизира присъствието си в региона на Индийския океан.
Важно е да се отбележи, че в борбата за влияние в т.нар. държави от Третия свят (където живее по-голямата част от човечеството) въпросните големи играчи все повече разчитат на икономическия компонент на своята "национална мощ". Това се отнася най-вече за Китай. Така, в реализацията на глобалния прокте на Пекин "Един пояс, един път" (ЕПЕП) в различна степен вече са ангажирани около 150 държави.
Разбира се, този процес не е никак гладък (ще припомня само въпроса за нарастващата задлъжнялост към китайските банки), но поне засега между Пекин и партньорите му не се очертават непреодилими проблеми.
Опитвайки да се противопоставят на китайската експанзия, застрашаваща позициите им в техните бивши колонии, някогашните метрополии лансираха собствени "контрапроекти". През декември 2021 Европейската комисия например, стартира амбициозния си проект "Глобален портал" (Global Gateway, GG), чиято цел е изграждането на "умни, прозрачни и безопасни връзки с външния свят". Всъщност, това е европейският принос към глобалния проект на "колективния Запад", начело със САЩ, "Да построим отново по-добър свят" (Build Back Better World, B3W), обявен по време на срещата на Г-7 в Корнуел, през юни 2021. Впрочем, специално за Индо-Тихоокеанския регион", към който се измества фокусът на съвременния етап на "Голямата глобална игра", а това означава - и ключовите външнополитически интереси на САЩ, президентът Джо Байдън лансира през октомври 2021 т.нар. Индо-Тихоокеанска рамкова икономическа стратегия (Indo-Pacific Economic Framework, IPEC).
Тоест, на пръв поглед ставаме свидетели нарастващ брой, впечатляващи иницитиви на Запада по отношение на "държавите от Третия свят", проблемът обаче е, че поне засега те не водят до някакви конкретни резултати. Докато постигнатите от Пекин резултати са съвсем очевидни, включително и в Шри Ланка. Както вече споменах, днешната стратегическа значимост на страната се определя най-вече от факта, че е разположена на може би най-важния световен търговски маршрут, изпълнявайки ролята на негов междинен хъб. Който при това е не по-малко важен, отколкото Сингапур например.
Но, за да може да изпълнява тази роля достатъчно ефективно, Шри Ланка следва да приведе състоянието на своите пристанища към съвременните изисквания. По отношение на основното и пристанище Коломбо с тази задача са се нагърбили китайските компании. Пак те изграждат в южната част на острова (където преди това нямаше нищо) нов стратегически хъб - пристанището Хамбантота. Разбира се, западните медии обясняват възлагането на този ключов проект именно на китайски компании с финансовата задлъжнялост на Шри Ланка към Китай.
Дълговете наистина са факт, но едва ли има връзка между тях и предоставеното на Пекин право да изгражда пристанище Хамбантота и да го управлява под аренда в продължение на цели 99 години. Освен това, Китай се ангажира да не използва пристанището за военни цели. Според китайците, това не им не необходимо, след като ще могат да използват за целта пакистанския порт Гуадар, в Арабско море. Последният е и крайната точка на Китайска-пакистанския икономически коридор, който е сред най-важните елементи на ЕПЕП. Впрочем, не е изключено Хамбантота да изпълнява същата роля, като основен хъб по т.нар. Морски път на коприната, който също е част от ЕПЕП.
Затова повишеното внимание към Шри Ланка от страна на основните геополитически противници на Китай, и най-вече от страна на САЩ, въобще не е учудващо. В края на 2020 страната беше посетена от тогавашния американски държавен секретар Майк Помпео, чиито преговори както с местното ръководство, така и с тези на другите посетени от него азиатски държави (особено с Виетнам) целяха да се сондира възможността за разширяване на току що сформираната група QUAD, в която участват САЩ, Япония, Индия и Австралия. Основният пункт на това прощално турне на Помпео в Азия обаче, беше Индия, която е и основния опонент на Китай в борбата за влияние в Шри Ланка (сред чиито прояви бе и схватката за изграждането на пристанище Хамбантота).
Оттогава насам конкуренцията между двамата азиатски гиганти за влияние в Шри Ланка и други изключително важни островни държави в зоната на Индийския океан (Малдивите и Мавриций) се изостри още повече. Неслучайно в Делхи проявиха толкова голямо внимание към посещението на китайския външен министър Ван И в Шри Ланка и други островни държави през януари 2022. Последните очевидно се намират в доста сложна ситуация, тъй като им се налага постоянно да маневрират между водещите световни играчи и интересите им в региона. Сред илюстрациите за това бе и осъщественото през февруари посещение на външния министър на Шри Ланка Гамини Лакшман Пейрис в Индия, в хода на което той се опита да убеди домакините си, че отношенията между двете страни не са застрашени от нищо.
На свой ред, Делхи демонстрира, че винаги е готов да окаже неотложна помош на южната си съседка, пример за което бе и подписаното през февруари 2022 споразумение за доставката на 40 хил. куб. м дизелово гориво и бензин за Шри Ланка във връзка с ескалиращата енергийна криза на острова.
Въпреки това, очерталата се около Шри Ланка ситуация за пореден път доказва, че състоянието на китайско-индийските отношение се превръща в един от най-важните фактори, определящи развитието на процесите не само в зоната на Индийския океан, но и в целия Индо-Тихоокеански регион.
* Българско геополитическо дружество
