Погледнато в ретроспектива, овладяването на Кабул от Движението Талибан изглеждаше предсказуемо. Оттогава насам, анализаторите и експертите (включително бившият съветски лидер Михаил Горбачов) разглеждат връщането на талибаните на власт като исторически неизбежно.
Аналитичната стенограма, която - както изглежда - е заложена в основата на тези оценки, предполага, че афганистанците са прекалено пламенни и консервативни за да приемат демокрацията и равенството, че държавните структури са ендемично корумпирани и, че страната е прекалено планинска и обширна за да може успешно да бъде защитена с помощта на чуждестранна военна сила.
Ако този набор от предположения е верен, вече знаем, какво можем да очакваме .- талибаните ще останат. Освен, ако не се окаже, че тези предположения са просто непроверени убеждения. В настоящата статия ще се опитаме да излезем извън рамките на непроверените предположения, за да изясним, какво е възможното бъдеще на Афганистан през следващите пет години и защо. За целта ще започнем с очертаването на седем критични неопределености, които вероятно ще определят бъдещата траектория на развитие на тази страна. Във втората част на статията ще набележим сценария, определящ факторите, които застрашават властта на талибаните, а в третата ще посочим условията, които биха позволили на Движението Талибан да укрепи режима си. В заключение, ще разсъждаваме по въпроса, какво означават тези изводи за Европейския съюз.
Афганистанските неопределености
Макар че състоянието на неопределеност често се бърка с такива понятия като заплаха или риск, този термин означава по-скоро липса на сигурност. Само по себе си, бъдещето е неопределено по ред причини - или, защото не ни достигат данни и правилни модели, или защото се сблъскваме с играчи, чиито избор трудно може да бъде прогнозиран. Въпреки това, не всички неопределености са еднакви: макар че можем да се сблъскаме с прости нива на неопределеност, въпросите стават все по-сложни в резултат от нарастващия брой на възможните варианти и на участниците в уравнението.
Целта на прогнозирането е да намалим тази неопределеност. Само че, далеч не всеки инструмент за прогнозиране може да работи при всякакво ниво на неопределеност. Най-общо казано, съществуват четири нива на неопределенот: първото ниво се характеризира с достъпност на данните и сравнителна яснота на разглеждания проблем (например, прогнозите, касаещи демографията, обикновено се базират на неопределеност от първо ниво).
Неопределеността от второ ниво е по-сложна, защото предполага два или повече дискретни варианти, всеки от които води до различни бъдещи резултати. Тоест, макар че при това ниво на неопределеност бихме могли да си представим няколко различни варианта на бъдещето, диапазонът на възможните резултати си остава ясно дефиниран. Което е в контраст с третото ниво, където са налице прекалено много варианти на избор, както и участници (често взаимносвързани) за да прогнозираме диапазона на възможните резултати.
Накрая, четвъртото ниво на неопределеност описва такова състояние на нещата, което е прекалено сложно или нееднозначно, за да може да бъде прогнозирано. Авторите на настоящата статия смятат, че за политическото бъдеще на Афганистан е характерно третото ниво на неопределеност. В тази връзка изтъкваме седем фактора на критична неопределеност, касаещи способността на талибаните да укрепят властта си през следващите пет години.
Заплахата от постконфликтен рецидив
В качеството му на постконфликтна държава, в случая с Афганистан е налице над 50%-на вероятност за връщане към насилието през следващите пет години. Това е свързано с факта, че от структурна гледна точка, вероятността за възникване на конфликт е най-висока именно в държавите, които току що са излезли от продължителен въоръжен сблъсък. Действието на този "конфликтен капан", с характерните за него повтарящи се цикли на конфликти от 70-те години на ХХ век насам, е много ясно изразено в Афганистан.
След овладяването на властта през 2021, въоръжената съпротива срещу режима на талибаните вероятно ще бъде свързана с три ключови източника. На първо място, с Националния фронт за съпротива на Афганистан, начело с Ахмед Масуд и Амрула Салех (който в момента разполага с 8000 бойци). На второ място, следва да посочим групировката Ислямска държава в провинция Хорасан (ИДПХ, която по различни оценки наброява между 500 и 2000 бойци). След връщането на талибаните на власт ИДПХ организира двайсетина нападения срещу тях и, най-вероятно, ще продължи бунтовническата си активност, въпреки очерталото се напоследък относително затишие. Накрая, започнаха да се появяват нови и/или неизвестни групировки, защото бившите полицаи и военни останаха без работа, попълвайки редовете на потенциалните бойци на антиталибанската съпротива.
Заплахата от създаването на въоръжено въстаничеко движение, свързана с тези три източника, се задълбочава от сложния ландшафт на Афганистан и планинския релеф, предлагащи общирни зони за потенциални укрития на бунтовниците и ограничаващи способността на талибаните да се справят с тях.
Неопределеността относно средствата за водене на война
Както е известно, избухването на война е по-вероятно там, където недържавните субекти могат лесно да се сдобият със средства, продавайки различни суровини, включително наркотици, диаманти или рядка дървесина. В момента 85% от световните доставки на опиум идват от Афганистан, а 1/3 от селата в страната се занимават с производство на опиум. Очаква се, че климатичните промени допълнително ще стимулират това производство. Още повече, че за отглеждането на мак се изисква много по-малко вода, отколкото за редица други култури, необходими за изхранването на семействата, което го прави привлекателен за фермерите, изправени пред честите суши в Афганистан.
Макар че това, само по себе си, е достатъчно тревожно, има и други лоши новини: тъй като глобалният пазар на хероин е пренаситен, вече са налице признаци, че наркобизнесът в Афганистан се измества към производството на синтетични наркотици, като амфетамините например. От 2018 насам производството на тези наркотици в страната е нараснало почти десет пъти, което е в синхрон с глобалната тенденция, касаеща и Европа.
Връзката между бедността и конфликта
Тази динамика се усилва от факта, че рискът от рецидив на конфликтите е най-висок в държавите с ниско ниво на доходи. Според Индекса на човешкото развитие на ООН, Афганистан е най-слабо развитатата държава в Азия и е на 169-то място в света, от общо 189 държави.
По оценки на Програмата за развитие на ООН (ПРООН), след прекратяването на нехуманитарната помощ за Афганистан от страна на ЕС и другите донори, които не признават властта на талибаните, 97% от населението на страната може да се окаже под международно признатата линия на бедност още в средата на 2022. За съжаление, климатичните промени могат допълнително да задълбочат тази нестабилна икономическа ситуация: средствата за съществуване на 80% от афганците са свързани със селското стопанство, т.е. със сектор, който най-вероятно ще страда силно както от суши, така и от наводнения.
Прогнозите са, че честотата на подобни природни явления ще нарасне толкова рязко, че Афганистан ще се окаже петата най-уязвима страна в света, по отношение на риска от стихийни бедствия. Експертите предупреждават, че сушите, в комбинация с пролетното топене на снеговете, ще доведат до деградация на земеделските площи и изчезване на значителна част от растителното покритие, което пък ще има разрушителни последици за животновъдите и фермерите, обработващи все по-засушливите почви.
Факторът стабилност
От друга страна, Афганистан разполага със средствата, необходими за да се измъкне от този порочен кръг на бедност и конфликти. За целта обаче, политическото му ръководство ще трябва да гарантира вътрешната стабилност, поне през следващите две десетилетия: именно толкова време ще изисква изграждането на инфраструктурата, необходима за промишлената експлоатация на големите запаси от литий в страната. Както е известно, литият представлява високореактивен редкоземен елемент, който е ключов компонент на акумулаторните батерии и други жизненоважни за глобалния преход към "зелена енергетика" технологии. Очакванията са, че до 2030 търсенето на редкоземни елементи ще нарасне със 756%, което дава основание на експертите да определят лития като "новия петрол".
Китай, който е глобален лидер в доставките на преработен литий, вече си осигури достъп до разработването на залежите от полезни изкопаеми в Афганистан (макар че нестабилността, корупцията и липсата на инфраструктура пречеха на пълноценната им експлоатация при предишните афганистански правителства) и стана една от първите държави, декларирала готовността си да играе "конструктивна роля" за икономическото развитие на Афганистан след идването на талибаните на власт през август 2021. Тоест, предвид опита му в изграждането на рудодобивни предприятия и в други конфликтни региони, тези фактори предполагат, че при наличието на "жизнеспособно ниво на стабилност" Пекин вероятно ще бъде склонен да разгледа въпроса за инвестициите, необходими за продължаване на разработването на находищата на полезни изкопаеми и редкоземни елементи в Афганистан.
Постигането на вътрешно съгласие
Неопределеността е свързани и с това, че през последните 15 години подкрепата на местното население за талибаните доста намаля. Тази промяна в обществените настроения се обяснява с факта, че, за разлика от 1996, талибаните вече не се разглеждат като фактор, гарантиращ реда в разделения и разкъсван от конфликти Афганистан, а по-скоро като един от факторите, отговорни за хаоса и нестабилността в страната. През последните три години преди падането на Кабул, броят на загиналите или тежко ранени мирни афганци варираше между 8800 и 10000 души годишно. Движението Талибан беше основния виновник за това насилие, освен това именно то понесе и най-много жертви, в сравнение с останалите участници в конфликта.
Освен това, вътрешната подкрепа за демокрацията и правата на жените в страната постепенно нарастваше с течение на времето. Не е ясно и, дали ръководството на Движението Талибан, в чиито редове има мнозина от онези, които участваха и в управлението на страната в края на 90-те, ще може да установи здрави връзки с далеч по-многобройния и млад електорат. От 1996 насам, населението на Афганистан нарасна повече от два пъти и, според прогнозите, през 2025 ще наброява 43 милиона души. Две трети от тези хора не помнят предищното управление на талибаните.
Въпросът за вътрешното единство на режима
При положение, че вътрешната сплотеност в редиците на талибаните ще е от решаващо значение за консолидацията на режима, реалностите на държавното управление - за разлика от периода на бунтовническото движение - несъмнено ще подложат на изпитание единството на Движението. При това разногласията вървят по няколко основни линии - между кръговете, склонни на отстъпки при разпределянето на властовите ресурси, и привържениците на "твърдата" линия, между пущуните и останалите народности, между младото и по-възрастно поколения и т.н.
Проблемите на управлението в сегашната ситуация също са многобройни и разнообразни: Афганистан се лиши от 75% от бюджетните постъпления, които идваха от чуждестранните донори, а активите на страната в чужбина продължават да са замразени. Дори ако вътрешните противоречия не ерозират единството в рамките на Движението Талибан, те - най-малкото - ще усложнят гигантската задача, свързана с управлението на крайно нестабилната афганистанска държава, което допълнително ще ерозира вътрешната легитимност на талибаните и ще усили претенциите на техните съперници.
Ненадеждната международна подкрепа
Накрая, управлението на талибаните в крайна сметка ще зависи от подкрепата, която Движението ще може да получи от международните партньори на страната и най-вече от Пакистан и Иран. Както е известно, Техеран изрази тревога във връзка с нападенията на исламистите от ИДПХ срещу шиитското малцинство в Афганистан и възможността от формирането на салафитско-джихадистко въстаническо движение в страната, което накара иранците, както и пакистанците, да се ангажират с посредническа роля в преговорите между талибаните и техните противници. Очаква се, че двете страни ще продължат да оказват влияние върху режима в Кабул, което на свой ред би могло да гарантира известна стабилност и, следователно, да стимулира инвестициите - например от Китай.
Самият Китай обаче изпитва тревога във връзка с екстремистките групировки, подготвяни в Афганистан, които през последните години извършваха нападения срещу китайски специалисти и мисии в съседен Пакистан. Ограничаването на тази заплаха би отворило вратата за подобряване на отношенията на талибаните с Пекин. Що се отнася до Русия, която изпитва аналогична тревога във връзка с екстремистките групировки в Северен Кавказ, в близко време тя едва ли ще стане ценен партньор на Кабул, заради изолацията си и концентирането на вниманието и върху войната в Украйна.
Комбинацията от тези фактори на критична неопределеност означава, че е налице ситуация, в която не могат да се очакват очевидни бъдещи резултати. В тези условия сценариите се оказват полезен инструмент за разбиране на взаимната връзка между различните направления на тази неопределеност, очертаването на възможните странични ефекти и адекватните политически решения.
Макар че липсата на време и обемът на настоящата статия ни принуждават да се ограничим само до два основни сценария, те не бива погрешно да се възприемат като бинарен избор на бъдещите възможности. Сценариите не служат за предсказване на бъдещето, а за очертаване на взаимните зависимости и възможните последици от критичния избор.
Два сценария за бъдещето на Афганистан
Съответно, двата изложени по-долу сценария целят подобряване на политиката чрез очертаване на крайните полюси на бъдещите възможности.
Според нас, критичните неопределености, изложени в досегашния анализ, ще доведат до по-конкретен резултат, отколкото би могло да се предположи в рамките на който и да било сценарий. Формулирайки тези сценарии, ще поставим въпроса, при какви условия режимът на талибаните би могъл да се запази през следващите пет години и какво би трябвало да се случи за да загуби властта си? Анализът ни се базира на последните тенденции, определящи предполагаемата вероятност за реализация на всеки сценарий. Показателно е, че те са отражение на собствената ни качествена оценка, а не резултат от някакви математически разчети.
Първият сценарий: гражданска война и презареждане (вероятност 70%)
В рамките на този сценария талибаните реализират принудителна и непримирима стратегия, изключваща каквито и да било отстъпки на идеологическия фронт. Макар че подобен подход верояно би гарантирал вътрешната сплотеност на талибаните, той е свързан с няколко проблеми и най-вече със сигурността: ако се окажат неспособни да гарантират обществения ред и да разрешат конфликтите, талибаните няма да могат да стабилизират икономиката и да установят критично важните за самите тях отношения с геостратегическите си партньори.
Тъй като талибаните вероятно ще се сблъскат със силна съпротива, предвид техния идеологически екстремизъм, ще им се наложи да разширят значително своя апарат за сигурност за да гарантират стабилността на режима. Това обаче ще породи редица проблеми: от гледна точка на необходимата работна сила, териториалният контрол е много по-интензивен, отколкото териториалното завоевание.
Макар да се смята, че в момента талибаните наброяват 75 000 бойци, ще им се наложи да увеличат силите си до почти 200 000 за да постигнат количеството, което обикновено се смята за достатъчно за гарантиране на сигурността в държава с население като това на Афганистан. Подобно увеличаване на въоръжените сили би наложило на талибаните да включат в тях бившите полицаи и военни, което обаче ще натовари значително бюджета, съкратен наскоро с цели 50%.
Впрочем, тук отново ще възникне въпросът за идеологията, защото талибаните ще трябва да се примирят с връщането в армията на офицерите, работили за предишния режим и сражавали се с Движението Талибан до падането му през август 2021. При всички случаи това няма да способства за сплотеността на управлението.
От друга страна, разширяването на апарата за сигурност на Движението Талибан е възможно само, ако режимът си осигури бърз достъп до финансова подкрепа. Това се дължи на факта, че когато става дума за приходи той не разполага с жизнеспособни алтернативи: насищането на международния пазар на опиум ще се отрази негативно върху отглеждането на опиумния мак, което бе сред основните източници на доходи за талибаните през последните двайсетина гозини. Тъй като в Афганистан липсва както рудодобивна, така и транспортна инфраструктура, необходима за привръщането на големите му природни ресурси в реален източник на приходи, в близко бъдеще режимът няма да може да разчита на средства от продажбата на такива суровини като лития или медта.
Тоест, в рамките на този сценарий, предполагаме, че Движението Талибан няма да може да разшири своя апарат за сигурност до размерите, необходими за поддържане на удовлетворително ниво на сигурност. Това обаче, най-вероятно ще доведе до появата на бунтовническо движение и ръст на екстремистките групировки, чиято мишена ще бъдат както цивилното афганско население, така и китайските работници и представителства в съседен Пакистан. Впрочем, може да нарасне и броят на екстремистките организации, насочени срещу Русия или Европа. На свой ред, това ще влоши отношенията с Иран, Пакистан, Китай и Русия, ще постави под въпрос китайските инвестиции и, следователно, ще отреже достъпа на режима до потенциални приходи от износа на редкоземни елементи.
В резултат, правителството на талибаните ще се окаже в тежко финансово и икономическо положение. Освен това, то няма да е в състояние да се справи със стихийните бедствия - суши и наводнения, чиято честота, според прогнозите, значително ще нарасне през следващото деситилетие заради промените в климата. Това, на свой ред, може да накара още повече афганци да емигрират от страната.
В съответствие с този сценарий, Афганистан постепенно ще започне да се свлича към състоянието на гражданска война, каквато страната преживя през 90-те години на ХХ век, когато талибаните контролираха около 2/3 от афганистанската територия. Именно в тези условия в страната намери убежище Ал Кайда. През 20-те години на ХХІ век нещата са малко по-различни: ИДПХ и други подобни групировки няма да се ползват с негласната подкрепа на правителството в Кабул, но все едно ще действат от територията на Афганистан.
Вторият сценарий: постигане на дългоочакваната стабилност (вероятност 30%)
По-евтиният и по-стабилен път към консолидация на режима ще изисква от Движението Талибан определени идеологически отстъпки - от сключването на политически сделки между режима и част от противниците му, като "Фронта за национална съпротива" например, до постепенната ориентация към създаването на инклузивна политическа структура, включваща представители на широкия спектър на афганското общество. Това обаче ще изисква от талибаните да отслабят ограниченията, касаещи ролята на жените в обществения живот. Макар че този път няма да реши всички проблеми на режима, той значително ще намали противопоставянето на населението срещу управлението на талибаните.
По този начи последните ще получат възможност да се концентрират върху разгрома на екстремистките групировки, които могат не само да се превърнат в сериозно предзвикателстно за режима на талибаните, но и да ерозират отношенията на Афганистан с Китай, Иран, Русия и Европа. В рамките на този сценарий, опозицията от страна на екстремистките групировки вероятно ще се усили още повече, защото те ще разглеждат режима на талибаните като основен идеологически противник. Впрочем, някои от тях, като ИДПХ например, вече определят режима на Движението Талибан като "националистически", т.е. противоречащ на собствената им панислямистка програма.
Отстъпките на идеологическия фронт подкрепят наратива, представящ талибаните като недостатъчно привързани към каузата за създаване на държава, основана на ислямските принципи. Освен това, подобно развитие ще тласне по-радикалните фракции на Движението Талибан, които се обявяват против всякакви компромиси, към ИДПХ или към съвършено нови групировки, придържащи се към радикални политически визии. Сред факторите, които могат допълнително да отслабят талибаните, е евентуалната по-широка интернационализация на ИДПХ, която да привлече бойци от Ислямска държава от други бойни полета. Вече са налице известни признаци за прехвърляне на джихадисти от Сирия и Ирак в Афганистан, а и появата на сирийски или иракски командири в отрядите на ИДПХ също говори за наличие на подобна тенденция.
Сегашната липса на разузнавателно сътрудничество с международни партньори означава, че за подобни екстремистки елементи ще бъде още по-лесно да проникнат в Афганистан. Очакваното отслабване на руското присъствие в Сирия би укрепило позициите на такива групировки като "Тахрир аш-Шам" и, съответно, групите техни съмишленици на други места.
В тази ситуация ИДПХ получава възможност да ескалира честотата и мащабите на осъществяваните от организацията нападения до нивото от 2018, когато тя почти се бе изравнила с талибаните по този показател. При новия и командващ Санаула Гафари атаките на ИДПХ ще придобият характера на сектантски идентитарен конфликт и ще бъдат насочени против чиновници от режима на талибаните, чуждестранни представителсва и малцинства, като мюсюлманите шиити например. Впрочем, Гафари има и други умения, което не вещаят нищо добро на талибаните, включително опит в производството на синтетични наркотици като източник на приходи.
Тъй като в Афганистан вече са налице признаци за преход от производството на опиумен мак към синтетични наркотици, ИДПХ би могла да се възползва от глобалното търсене на такива вещества, като метамфетамините, за да финансира възраждането си. Въпреки това, в рамките на този, втори сценарий, Движението Талибан ще се сблъска с по-малко мащабно бунтовническо движение, в сравнение с първия ("Гражданска война и презареждане"), а това означава и, че необходимостта от увеличаване числеността на силите за сигурност няма да е толкова остра и, следователно, няма да изисква толкова сериозни финансови средства.
Предвид по-малко строгия подход към идеологията, това би могло да възстанови достъпа до финансиране от международните донори, като ЕС, и да привлече инвеститори. Движението Талибан обаче следва да поддържа достатъчно висока степен на стабилност за да убеди Китай да се ангажира с добива на литий в страната или да свърже Афганистан с Китайско-пакистанския икономически коридор, който е част от инициативата "Един пояс, един път" и в чиито рамки Пекин инвестира милиарди за развитието на инфраструктурата в Пакистан. Един от начините ИДПХ да бъде държана под контрол е служителите на афганистанските сили за сигурност да получават достатъчно високи доходи за да не се изкушават да търсят "алтернативни контакти".
Освен че следва да отделят първостепенно внимание на финансовите въпроси и лоялността, талибаните ще трябва да създадат такива условия, които да убедят технократите, способни да поддържат нормалното функциониране на държавния апарат, да не напускат страната. При положение обаче, че афганистанските чиновници не са получавали заплати от месеци насам, Движението Талибан ще трябва да отдели първостепенно внимание на създаването на една по-инкузивна политическа структура за да постигне съгласие и по-голяма подкрепа от афганистанската общественост.
Именно подобна, основаваща се на постигнатите резултати, легитимност на режима, а не акцентът върху силовите мерки и идеологията, може в крайна сметка да прокара пътя към консолидация на режима в Кабул. Само че, както показва и досегашният анализ, този „оптимален” сценарий в никакъв случа не е лесен за реализация от страна на талибаните.
Какво означава това за ЕС?
Анализът ни показва, че в Афганистан е налице голяма вероятност за рецидив на конфликта, но – от друга страна - това не е неизбежно. Смятаме, че изпълнението на контролните показатели на Европейския съюз най-вероятно би дало на талибаните и най-големи шансове да стабилизират режима си и, в крайна сметка, да подобрят живота на афганистанското население.
Както е известно, през септември 2021, ЕС определи пет контролни показателя, в качеството на критерии за взаимодействието между Съюза и правителството на талибаните. Те предвиждат, че: талибаните ще позволят безопасното и контролирано изтегляне на всички чужденци и афганци, желаещи да напуснат страната; ще прокарват, защитават и уважават човешките права и особено тези на жените и малцинствата, върховенството на закона и основните свободи; ще осигурят свободен достъп за осъществяването на хуманитарни операции (включително с участието на женски персонал), в съответствие с международното хуманитарно право; ще пресичат финансирането, организирането или подкрепата на терористична активност вътре в Афганистан и ще прекъснат всички връзки с международния тероризъм; и, накрая, ще сформират чрез преговори инклузивно и представително правителство.
От друга страна обаче, такива действия на талибаните като продължаващото прочистване на силовите структури и репресиите срещу лицата, обявяващи се против тяхното управление, говорят за това, че режимът се е ориентирал към идеологически (разбирай, ислямистки) методи за справяне с престъпността, конфликтите и корупцията. Предвид тази динамика, ЕС на практика се сблъсква в Афганистан с един много „коварен” проблем: макар че правилността на европейския подход в крайна сметка може да бъде потвърдена от откритото неприемане на режима на талибаните от афганското население, това ще струва огромни човешки жертви. Освен това, то ще означава, че Афганистан ще се превърне в дестабилизиращ фактор в рамките на разширеното източно съседство на ЕС, включително в Централна Азия, генератор на значителна миграция към Европа и благодатна среда за екстремистките групировки. Предвид тази възможност, формирането на условия, които да изведат Афганистан на пътя на относителната стабилност, представлява международен приоритет, но в крайна сметка зависи от готовността на режима на талибаните за отстъпки.
На основание на всичко казано дотук, могат да бъдат направени следните препоръки:
Международните партньори да бъдат убедени да предоставят условна финансова подкрепа на режима на талибаните: в момента най-слабото място на талибаните са техните финансови потребости. При положение, че афганистанската икономика се намира в състояние на свободно падане, а част от населението се сблъсква с ужасяваща продоволствена криза, получаването на достъп до финансови средства се превръща в политически приоритет и приоритет по отношение на сигурността за талибаните. Макар ЕС да заяви, че ще се въздържа от оказване на пряка финанова подкрепа за режима на талибаните, взаимодействието с партньорите за оказване на условна подкрепа за тях ще позволи на Съюза да помогне да бъде предотвратен крахът на афганистанската държава и по-нататъшното изостряне на хуманитарната криза.
Следва да бъдат подкрепени посредническите усилия на Иран и Пакистан: тези две държави се опитаха да съдействат за постигането на мирно споразумение между талибаните и техните противници в Афганистан, макар и засега безуспешно. Но дори и самият факт, че тези ключови регионални играчи предприемат подобни опити за посредничество показва, че Иран и Пакистан споделят мнението, че шансовете за стабилизиране на ситуацията в Афганистан (което е ключов приоритет за региона) са тясно свързани със създаването на инклузивно правителство в Кабул.
Необходима е политическа подкрепа за лидерите на афганистанската опозиция: Легитимността на водачите на опозицията в страната в хода на опитите за посредничество може да бъде укрепена, ако ЕС предложи, под някаква форма, международна подкрепа за тези субекти и се опита да убеди всички играчи в необходимостта от възприемане на инклузивния подход. Това ще изисква от Съюза да заеме активна позиция в подкрепа на афганските опозиционери, които са склонни да преговарят с талибаните, като по този начин даде знак за косвено взаимодействие със сегашния режим в Кабул.
Трябва да бъде осигурен постоянен мониторинг на ситуацията в сферата на сигурността в Афганистан с цел своевременното откриване на признаци за нейната ескалация: предвид факта, че борбата с тероризма е сред основните приоритети на политиката и сигурността в Афганистан, ЕС следва да отдели изключително внимание на прехвърлянето на европейските „чуждестранни джихадисти” от бойните полета в Сирия и Ирак към Афганистан. Подобна засилена миграция би била ясен индикатор за усилване и разширяване възможностите на ИДПХ, което е от огромно значение за способността на талибаните да поддържат реда и да не допуснат нова експлозия на вътрешния конфликт в Афганистан.
Да се осигури контрола върху пазара на метамфетамини: увеличаването на производството и продажбите на метамфетамини в Афганистан следва да се следи много вниманително, тъй като – освен всичко друго – е предупредителен сигнал за разширяване влиянието на такива групировки, като ИДПХ. Ускорените темпове на производство на подобни вещества означават разширяване на основния източник на приходи за редица екстремистки групировки, действащи в Афганистан, което пък повишава и вероятността от конфликт.
ЕС следва да се подготви за увеличаване на миграцията от Афганистан към Европа: Афганците вече са една от най-големите бежански групи в света – извън пределите на страната живеят 2,6 млн. от тях. В момента, най-много молби за убежище на територията на Съюза се подават именно от афганистански граждани. И Пакистан, и Иран, които са двамата най-близки съседи на Афганистан, вече се приели милиони афгански бежанци и едва ли ще приемат нова мигрантска вълна. В резултат от по-нататъшното изостряне на хуманитарната и политическа криза обаче, най-вероятно още повече афганци ще напуснат домовете си. Подготовка за взривообразен ръст на миграцията ще позволи на ЕС да предотврати и използването на афганските бежанци като политически коз от съперничещите си регионални играчи.
*Заместник директор на Европейския институт за изследване на сигурността IIS
** Анализатор в Европейския институт за изследване на сигурността