(Не)възможната "балканска Швейцария"

Легенда:

Сърбия

Република Сръбска

Източна Славония (Хърватска)

Икономическо пространство

Реален суверенитет

Международни граници

И въпреки, че резултатите до голяма степен бяха очаквани, определена роля за тях изигра и войната в Украйна, оказала сериозно влияние върху сръбските избиратели. След изборите се налага изводът, че вероятно предстои структурна трансформация на партийно-политическата система в страната. Ще припомня, че в момента Сърбия е единствената европейска държава, която не участва в санкциите срещу Русия, като запазването на тази позиция и занапред ще зависи не само от Белград, но и от действията на Москва.

Изборите през пролеттта на 2022 трябваше да доведат до формирането на представителен парламент, да смекчат недоволството на опозицията и по този начин да поставят началото на преход към по-зряла политическа система в страната. Повечето медии, както и социолозите, прогнозираха сигурна победа на Александър Вучич и оглавявания от него блок "Заедно можем всичко", при очаквана избирателна активност от 58,7%. На практика, активността се оказа малко по-висока - 59,6%. А основният въпрос беше, дали Вучич ще получи еднозначна подкрепа от по-голямата част от населението, а блокът му - достатъчно мнозинство в Скупщината за да може да формира стабилно правителство.

Както вече споменах, сериозно влияние върху политическия процес и предизборната кампания в Сърбия оказа рязката промяна на ситуацията в Европа в резултат от руската инвазия в Украйна. В общи линии това даде възможност за поставяне основите на стабилно присъствие на различни сегменти на политическия спектър в парламента. На първо място, станахме свидетели на усилване на "крайнодясното" крило, което - както изглежда вече не е просто рупор на недоволните от всичко маргинални елементи, а демонстрира потенциал да формира стабилен електорат с ясна политическа (в случая, проруска и антинатовска) платформа. На второ място, реакцията на сръбското население на действията на Москва в Украйна демонстрира, че латентните проруски и което е по-интересното - антиевропейски настроения в Сърбия са доста по-силни, отколкото смятаха прозападно ориентираните политически сили в страната. Именно това обстоятелство стимулира последните да се ориентират към новата политико-идеологическа тенденция в Западна Европа - "зелената" тематика, като достатъчно популярна на чисто битово равнище и (поне засега) политически неутрална. Освен това, то показва, че без да е налице реална промяна в общественото съзнание, всяка еднозначно прозападна политическа комбинация не може да разчита на успех сред сърбското населине и би могла да провокира радикализацията му. Накрая, в условията на рязко изостряне на международната ситуация, президентът Вучич и неговият екип успяха да покажат на избирателите, че дори и при тези обстоятелства Белград е в състояние да продължи да балансира между Запада (ЕС и САЩ) и Изтока (Русия и Китай), което впрочем формира и основата на високия рейтинг на управляващата коалиция.

Между другото, това позволи и неутрализирането на възможния сценарий за "цветна революция в Белград, който буквално витаеше във въздуха през последните две години. В същото време, подобен "печеливш за всички" вариант, на фона на сериозните проруски настроения сред сръбските избиратели, говори за това, че пропрезидентската партия ше бъде принудена да се трансформира вътрешно и най-вероятно да търси нови комбинации в рамките на парламента.

Ще припомня, че преговорите за формиране на управляваща парламентарна коалиция, както и на такава коалиция в рамките на столичната община, са тясно свързани, освен това се усложняват от негласните препоръки на Брюксел за изваждане на смятаната за силно проруска Социалистическа партия от властта. Ако "еврократите" принудят Вучич да предприеме подобна стъпка, това може да доведе до радикално преструктуриране на сръбската политическа сцена, подобно на "преврата" от 2008, в резултат от който се оформи окончателно сегашният политически модел в Сърбия, в чиито рамки социалистите задължително присъстваха във всички управляващи коалиции както на национално, така и на местно равнище. След априлските избори обаче са налице редица признаци, че Брюксел и Вашингтон вече не смятат този модел за приемлив. Което пък поставя пред Вучич трудната задача да си търси коалиционен партньор от "прозападната" част на политическия спектър. Като възможен партньор там се очертава "зелената" коалиция "Морамо" ("Длъжни сме"), превърнала се във водещата ляволиберална прозападна сила в страната, заменяйки играещата досега тази роля Либерално-демократическа партия на Чедомир Йованович. Тоест, Вучич би могъл да реши да избере "по-малкото зло", разчитайки, че "зеленият дневен ред" на „Морамо” ще засенчи нейната антируска и прозападна ориентация в очите на собствените му избиратели.

Разбира се, ключовият проблем след изборите си остава външнополитическият курс на Белград. Вучич вече даде да се разбере, че не възнамерява да се отказва от досегашната си "балансираща" външна политика, която до голяма степен напомня подхода на някогашната социалистическа Югославия към международните отношения. Досега сръбският президент провеждаше мултивекторна външна политика, позволяваща на Сърбия да получава значителна изгода от неутралния си статут в бързо поляризиращия се съвременен свят. Сред началото на войната в Украйна и кризата в отношенията между Запада и Русия обаче, позицията на ЕС и САЩ към Белград силно се втвърди. Очевидно е, че натискът върху Сърбия, чиито балансиран подход все повече дразни Брюксел, само ще нараства. О друга страна, мултивекторната стратегия на Белград не се изчерпва само с взаимодействието му с Москва, но и в не по-малка, а в редица случаи и в по-голяма степен - от това с Пекин, Анкара и арабските държави. А техните позиции към руските действия в Украйна съвсем не са еднозначсни. Освен това, в момента Русия не би искала в никакъв случай да "загуби" Сърбия, дори ако тя взема някои неизгодни за Москва решения. Тоест, трудно би могло да се очаква, че дори и след поредните антируски санкции Сърбия и Русия биха прекратили сътрудничеството си.

В сегашната сложна международна ситуаци за Белград е изключително важно да продължи да следва стратегията на балансиране между Запада и Изтока. Именно това обяснява и редица действия на сръбското ръководство както на международната сцена, (подкрепата за редица критични спрямо Русия резолюции на Генералната асамблея на ООН), така и на вътрешната (преговорите за евентуално повторение на общинските избори в Белград). При всички случаи, въпреки натиска и вътрешните спорове, Сърбия едва ли ще склони доброволно да се откаже от мултивекторната си външна политика. На този фон, възможно решение на Москва да използва именно Белград като домакин на евентуални бъдещи мирни преговори с Киев, би облекчило значително сегашният западен натиск върху Вучич.

Междувременно, според редица, включително западноевропейски, анализатори, Сърбия се намира в подем. Тя привлича вниманието на големи инвеститори, развива се и активно действа както в региона, така и извън него. Резултат от успешната мултивекторна икономическа стратегия на президента Вучич са притокът на външни инвестиции, стабилизирането на курса на динара и осезаемото намаляване на инфлацията. През 2020 страната регистрира 4%-ов икономически растеж, а през 2021 - рекордните 7,5%. Според публикувания през миналата година двоклад на ЕК относно страните кандидати за членство в ЕС, сръбската икономика е най-бързорастящата в региона. А като основен източник на тази растеж се посочва значителното увеличаване на чуждестранните инвестиции.

Ето само един пример. Доскоро се смяташе, че Европа почти не разполага със сериозни находища на литий, докато в средата на 2010-те в района на река Ядар, край град Лозница, в Западна Сърбия, австралийско-британската компания Rio Tinto не откри залежи, съдържащи до 10% от от всички доказани запаси от литий в света. През 2021 компанията обяви, че планира да инвестира 2,4 млрд. долара в разработката на находището, което е много сериозна сума за страната (само до края на миналата година вече са инвестирани 450 млн долара). При това, Rio Tinto се ангажира да спазва както националното законодателство на Сърбия, така и препоръките на ЕС за защита на околната среда. На свой ред, президентът Вучич обеща, че производството ще отговаря на "най-високите екологични и технологични стандарти" и дори обеща да проведе референдум по въпроса.

Интеграционните проекти

Въпреки катастрофалните за страната геополитически промени през 90-те и началото на 2000-те, Сърбия се опитва да формира в региона на Балканите конструктивни рамки за осъществяване на взаимноизгодни обмени и контакти със съседите. Независимо от наличието на определена съпротива, Белград все пак съумява да постигне някои положителни резултати, които в перспектива могат да се окажат още по-осезаеми. През 2019 например, Сърбия, с подкрепата на Северна Македония и Албания, стартира инициатива за премахване на преградите пред „четирите свободи”, на които се основава и общият пазар на ЕС: свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. Тя стана известна като „мини Шенген”, макар че официално се нарича „Отворени Балкани”. Както е известно, и трите държави искат да влязат в ЕС, но докато по отношение на Белград и Тирана са налице известни, макар и не съвсем ясни, предпоставки за това, Скопие засега тъпче на място, заради нежеланието си да изпълни условията, поставени му от София. В подобна ситуация, трите страни не без основание смятат, че нищо не им пречи да се опитат да приложат принципите на ЕС в Западните Балкани – например, да гарантират свободен достъп до трудовите пазари на всяка от тях. Както посочва в тази връзка сръбският президент Вучич: „При положение, че всяка от нашите икономики губи милиони, заради забавения трансграничен трафик и, че хиляди наши работници могат да печелят повече при съседите, но ги спират граничните бариери, защо трябва да чакаме някой друг да ни реши проблемите?”. Именно поради това, през 2019 ръководствата на Сърбия, Албания и Северна Македония взеха решение да формират т.нар. „мини Шенген” в Западните Балкани, създавайки максимално благоприятни условия за икономическо и хуманитарно взаимодействие. Разчита се, че инициативата ще улесни тристранната  търговия, ще позволи на участниците да отворят един за друг трудовите си пазари и ще укрепи сътрудничеството в борбата с природните бедствия.

Първоначалните планове бяха, в новия формат да се включат и Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово. В случая, Белград нямаше нищо против участието на Прищина, предвид сремежа му да създаде приемливи рамки на взаимодействие с бившата си провинция, която продължава да смята за своя. Според сръбското Външно министерство: „Когато става дума за разширяването на „Отворените Балкани”, очакваме, че в най-близко бъдеще към формата ще се включат Черна гора и Босна, още повече, че инициативата беше адресирана и към тях. Убедени сме, че идеята ще е от полза за всички участици, които се стремят да задълбочат регионалното сътрудничество. Впрочем, покана за присъединяване към формата беше отправена и към временните институции за самоуправление в Прищина”.

Що се отнася до поканата до Босна и Херцеговина, две години и половина след отправянето и, тя все още няма отговор. Докато сръбският член на Президиума на Федерацията Милорад Додик подкрепя присъединяването и към инициативата, заради колебанията на представителите на бошнаците и хърватите, засега Сараево се задоволява само със словесна подкрепа за нея. Чисто формално, на централното правителство беше възложено да "анализира" предимствата от присъединяването към "Отворени Балкани". Всъщност, истината е, че най-големият противник на това е основната политическа сила на босненските мюсюлмани - Партията на демократичното действие на Бекир Изетбегович, която е известна с антисръбските си позиции.

На свой ред, косовският премиер Албин Курти определя проекта като "безперспективен", призовавайки страната му да се ориентира на първо място към интеграция в ЕС. Освен това, той обвинява Вучич, че се опитва "да отвори региона за Русия и Китай". Според него, общият пазар е невъзможен, "докато Сърбия не се съгласи да погледне открито към миналото". Този подход на косовския лидер нагледно илюстрира стремежа му да постави политическите и идеологически мотиви над икономическите. Впрочем, тази негова позиция почти открито го конфронтира и с албанския премиер Еди Рама, който е сред основните "промоутъри" на инициативата "Отворени Балкани".

Както е известно, поредната среща в рамките на инициативата "Отворени Балкани" се проведе в Охрид в началото на юни 2022, като на нея за първи път присъства и премиерът на Черна гора Дритан Абазович (досега отношението на страната му към проекта беше по-скоро скептично).

Следва да отбележа, че Европейската комисия гледа положително към намерението на част от страните от Западните Балкани да създадат механизъм, аналогичен на Шенгенския. Според повечето западни анализатори, инициативата "Отворени Балкани" е изцяло в руслото на евроатлантическата политика и следва основните принципи на "европейските свободи" и, на първо място, либерализацията на пазарите и отварянето на границите. Тоест, след като ЕС влага значителни средства в Западните Балкани, смята, че регионът следва да създаде собствен пазар, съобразно европейските правила. При това положение, какви са реалните ползи за Сърбия от реализацията на проекта? Самият Вучич неколкократно коментира, че противниците му в страната го обвиняват "в подкрепа на албанските интереси" и, едва ли не, че "помага за създаването на Велика Албания". Истината е, че отварянето на границата вече доведе до притока на евтина работна ръка от Албания, особено в сръбския строителен сектор. В тази връзка, някои сръбски анализатори изразяват опасение, че безконтролният прием на албански "гастарбайтери" може да наруши етническия баланс в страната. На свой ред, икономистите отчитат значителен интерес от страна албанските компании към бързо развиващия се сръбски пазар. Според някои данни, в Сърбия вече работят над 700 албански фирми. Впрочем, следва да отбележа, че и в Тирана се чуват предупреждения във връзка с "прокарването на интересите на Велика Сърбия" в рамките на инициативата. В Белград пък се опасяват, че създаването на определени преференции за Албания в рамките на "Отворените Балкани", би и позволило да лобира за интересите на Косово. По принцип, голямата близост между Тирана и Прищина, действително крие определени рискове за Белград, тъй като създава по-добри икономически и хуманитарни условия за Косово (въпреки че страната не е част от инициативата), именно благодарение на участието на Албания в "Отворени Балкани". Впрочем, практиката сочи, че всички подобни икономически, политически и други проекти включват както позитивни моменти, така и определени рискови аспекти и в това отношение интеграционната инициатива на Белград, Скопие и Тирана не е изключение. Засега амбициозният проект едва набира скорост, но при всички случаи не поражда съмнение, че Вучич вижда в него преди всичко инструмент за прокарване нациионалните интереси на Сърбия.

Балканска Швейцария?

Както е известно, сръбската делегация в ООН беше единствената от региона на Балканите, която отказа да подкрепи санкциите срещу Русия, при това Вучич ясно даде да се разбере, че това е и негова лична позиция, от която не възнамерява да отстъпва. В същото време, Сърбия гласува за резолюцията, осъждаща нарушаването на териториалната цялост на Украйна. Това даде основание на част от опозицията да упрекне президента в лицемерие и опити да угоди на всички. Всъщност, истината е, че Белград беще подложен на огромен натиск да подкрепи санкциите, като според самия президент Вучич в резултат от това "само за три дни остарях с десет години". Причината за последователно отстояваното му нежелание да се включи в изграждането на нова "желязна завеса" между Европа и Русия е осъзнаването на факта, че по правило във всяка подобна "завеса" следва да има поне една или няколко "вратички". От наличието им са заинтересовани както Русия, така и и "колективният Запад". Зашото истината е, че никой не печели от рязкото и дългосрочно прекъсване на всички контакти и връзки между Русия и Европа. ЕС е заинтересован да пострада минимално от наказателните санкции, които налага на Москва, и затова се нуждае от държава посредник или медиатор. Която да продължи да осъществява самолетни полети до Русия, дори ако всички останали европейски държави ги прекратят, или пък да позволи на руските и европейски компании да осъществяват транзакции през дъщерните си компании в Сърбия. Навремето, един от предшествениците на Вучич на президентския пост - Воислав Кощуница беше превърнал тезата, че Сърбия следва да стане "балканската Швейцария" в своеобразна мантра. Преди петнайсетина година това пораждаше доста критики и дори подигравки, но в сегашните геополитически реалности вече не изглежда чак толкова утопично.

Отношенията с Китай

Китай е най-големия търтовски партньор на Сърбия в Азия, като през миналата 2021 стокооборотът между двете страни е надхвърлил 4 млрд. евро (през 2020 той беше 3,2 млрд. евро). Паралелно с това нарастват и китайските инвестиции в сръбската икономика. По данни на Агенцията за развитие на Сърбия, на Китай се падат 9% от всички преки чуждестранни инвестиции в страната. Ще припомня, че при посещението на китайския лидер Си Дзинпин в Белград през 2016, Вучич (който тогава беше премиер) не криеше очакванията си, че сътрудничеството с Пекин ще създаде повече работни места и ще съдейства за повишаване жизненото равнище и ускоряване на икономическия растеж в Сърбия. На свой ред, китайците имат достатъчно причини да развиват сътрудничеството именно с Белград, като сред тях са ниските данъци и наеми (корпоративният данък е само 15%), освен това в Сърбия са регистрирани най-ниските в Европа разходи за електричество, газ и други енергоносители. Основновният мотив обаче е, че на практика страната е врата за китайската експанзия в Европа. Като кандидат за членство в ЕС, Сърбия е в уникално положение: за нея не важат определени правила, които са задължителни за страните членки, но в същото време има достъп до европейския пазар. Проникването в Сърбия позволява на Китай да сондира до каква степен би могъл да разпространи влиянието си на европейските пазари. Разбира се, Пекин действа активно в целия регион на Балканите. Китайците държат контролния пакет акции в гръцки пристанища, като Пирея, техни компании изграждат високоскоростната железопътна линия между Белград и Будапеща, построиха стратегическия мост Пелешац в Хърватска и изграждат ТЕЦ на въглища в Босна, както и високоскоростни автомагистрали в Черна Гора и Северна Македония. Китайската държавна компания HBIS Group купи за 46 млн. долара стоманодобивния завод в Смедерево и в момента осигурява над пет хиляди работни места в стохилядния град (ще припомня, че през 2018 тогавашният собственик на завода - американската компания US Steel го продаде обратно на сръбската държава за 1 долар). През 2018 китайската компания Zijin Mining купи единственото в страната медодобивно предприятие, което беше затънало в дългове. Освен това китайците са активно ангажирани с изграждането на инфраструктура в Сърбия. China Road and Bridge Corporation (CRBC) построи моста Земун-Борча на Дунав, а през 2021 Power Construction Corporation подписа със сръбското правителство меморандум за участие в изграждането на белградското метро, съвместно с френските компании Alstom и Egis. Впрочем, Пекин се ангажира и с хуманитарно сътрудничество. Така, през пролетта на 2020 в Белград пристигнаха група китайски лекари, които помогнаха при създаването на две лаборатории за тестване на коронавирус. Малко по-късно Сърбия получи един милион дози от китайската ваксина Sinopharm, както и маски, респиратори и медицинско оборудване.

През април 2022 шест самолета на китайските военновъздушни сили Y-20 доставиха в Cъpбия paĸeтни cиcтeми зeмя-въздyx НQ-22. Според експертите, преизбирането на Вучич е изиграло ключова роля за ускоряването на доставката. Междувременно, стана ясно и, че Сърбия планира да се снабди и с 12 нови френски бойни самолета Rafale. Това ще позволи на Белград да модернизира своите ВВС, включващи МиГ-21 и МиГ-29, както и 30 стари югославски бойни самолета Soko J-22 Orao и Soko G-4 Super Galeb.

Както е известно, още през 2020 САЩ предупредиха Белград да не купува китайските зенитни системи HQ-22, чиято експортна версия е известна като FK-3, изтъквайки като аргумент, че ако Сърбия наистина иска да се присъедини към ЕС и други западни съюзи, следва да приведе военното си оборудване в съответствие със западните стандарти. Въпросната китайската ракетна система е сравнявана с американската Patriot и руските ракетни системи земя-въздух С-300, въпреки че има по-малък обсег от тях. Сърбия е първата държава в Европа, разполагаща с подобни ракети. Впрочем, през 2020

тя се сдоби и с китайски дронове Chengdu Pterodactyl-1, известни и като Wing Loong.

В отговор на критиките от страна на черногорския президент Джуканович и косовския премиер Курти срещу тези сделки, Вучич заяви: "Отвсякъде сме заобикоени с държави членки на НАТО или територии, контролирани от пакта. Те самите, не могат да обяснят, как бихме могли да ги заплашваме с оръжия, предназначени за отбрана, защото истината е, че нашата система за ПВО ще се използва само за унищожаване на крилатите ракети и авиацията на противника, нарушили въздушното пространство на Сърбия. Много ми е интересно, как бихме могли да застрашим Прищина или Подгорица по този начин?".

Отношенията с Русия

В началото на април Сърбия гласува за изключването на Русия от Съвета по правата на човека на ООН, което нямаше как да не породи критики в Москва. В края на месеца пък, вагони с небойно военно оборудване от Великобритания и Франция преминаха през териториятя на Сърбия на път за Украйна. Това бе първият случай, след началото на руско-украинската война, когато сръбските власти разрешават транзита на средства от списъка на въоръженията и военното оборудване да премине през територията на страната.

От една страна, това действително не бе очаквано от руснаците, от друга обаче Белград имаше сериозни причини да действа по този начин. Както е известно, формалната причина Сърбия да не участва в санкционната война на Запада срещу Русия е нейният конституционно закрепен неутрален и извънблоков статут. Наистина, първоначално президентът Вучич твърдеше, че страната му ще гласува в ООН "въздържал се". В навечерието на заседанието на Съвета по правата на човека обаче, Сърбия беше подложена на безпрецедентен натиск, а икономиката и бе застрашена. Ще припомня, че Белград, който активно работи за укрепване на финансовите си позиции, има подписани споразумения за Зони за свободна търговия, както с ЕС, така и с Евразийския икономически съюз (ЕАИС), което го поставя в наистина уникална ситуация. Стокооборотът между Сърбия и Русия нарастваше постоянно, чак до срива на пазарите през 2020, когато падна със 17%, в сравнение с 2019, достигайки 2,134 млрд. долара. През 2021 той нарасна до 2,342 млрд. долара т.е. с 9,74%. През 2021 руският износ в Сърбия беше почти 1,285 млрд. долара, т.е. с 36,03% повече, отколкото през 2020. Сръбският износ в Русия пък надхвърли 1,057 млрд. долара, намалявайки с 11,14%. В същото време страната изпреварва ЕС по темпове на икономическо развитие. Както обобщи Вучич по време на последната си предизборна кампания: "През последните две години Сърбия беше държавата с най-бързо развиваща се икономика в Европа. Въпреки кризите, външният ни дълг е под контрол. Нивото на безработицата падна двукратно (от 25,9% на 12%), а заплатите и пенсиите нараснаха значително. Средните заплати например, нараснаха двойно, достигайки през декември 2021 над 660 евро. Минималните заплати пък нараснаха от 130 на 300 евро. Само през последната година осигурихме чуждестранни инвестиции за над 3,9 млрд. евро, което е повече, отколкото са постигнали всички останали балкански държави, взети заедно.

Както е известно, преговорите за присъединяване на Сърбия към ЕС се водят от 2005 насам. През 2017, тогавашният еврокомисар по разширяването и политиката на добросъседство Йоханес Хан дори обяви, че страната може да влезе в Съюза до 2025, макар че преговорният процес едва ли ще приключи преди 2023. Срещу това обаче, брюкселските "еврократи" се опитват да диктуват действията на Белград. В момента те изискват от кандидатите за членство да се присъединят към всички антируски санкции, шантажирайки ги, че в противен случай интеграционният процес може да се окаже под въпрос. Ще припомня например, че ЕК поиска до 15 май 2022 да бъдат прекратени доставките на петрол от Хърватска за заводите на Нефтена Индустрия Сърбия (НИС), чиито мажоритарен акционер (56,15% от акциите) е руската "Газпром нефт" (ГПН). Именно с това беше свързано и гласуването на Белград за замразяване на членството на Русия в Съвета по правата на човека на ООН. Още на следващия ден стана ясно, че Сърбия няма да бъде засегната от санкциите на ЕС, забраняващи транзита на руски петрол. Което означава, че до ноември 2022 страната ще продължи да получава тази суровина по Адриатическия тръбопровод JANAF, свързващ хърватското пристанище Омишал с транспортната система на сръбската държавна компания "Транснафта", откъдето петролът постъпва в нефтопреработвателните заводи на НИС в Нови Сад и Панчево (след това обаче, проблемът отново ще възникне и то с пълна сила). Тоест, поне засега, въпросът за структурата на собствеността в НИС не стои на дневен ред. С други думи, сръбските власти отстъпиха на ЕС по сравнително маловажен въпрос, но продължиха да подкрепят Русия по основния, т.е. по този за санкциите.

Без съмнение за сръбското правителство никак не е лесно да маневрира по този начин. От една страна, ако външнополитическите стъпки на Белград доведат до проблеми в икономиката и понижаване на материалното състояние на населението, Вучич със сигурност ще бъде засипан от критики от страна на прозападната опозиция. От друга страна, голямото мнозинство сърби не искат Белград да влоши отношенията си с Москва. Безпроблемната работа на петролната индустрия е от изключително значение за икономиката на страната, тъй като от това зависи транспортът, селскостопанският сектор и практически цялата сръбска индустрия. Затова за Сърбия е изключително важно, че поне до ноември, съумя да избегне петролното ембарго.

Междувременно, във връзка с изтичането (на 31 май) на десетгодишния договор на Сърбия с руския Газпром, президентът Вучич обяви пред Reuters, че страната му се е споразумяла с Путин цената на природния газ да бъде обвързана с цената на петрола. Сръбският и руският лидери са обсъдили и увеличаването на капацитета за съхранение на природен газ в балканските държави. Цената ще бъде определяна изцяло по формулата за петрола, което означава между 310 и 408 долара за хиляда кубически метра газ. "Това е цената за 2,2 милиарда кубически метра газ – най-добрата цена в Европа“ -заяви Вучич след разговора с руския си колега. По думите му, остава да се уточни цената за допълнителните количества от 800 милиона кубически метра природен газ, който страната ще получи заради ръста на потреблението.

В същото време обаче, сръбският президент предупреди, че ситуацията в енергийната сфера, както за Сърбия, така и за цяла Европа вероятно ще се окаже "най- трудната от 50-те години на миналия век насам".

"При всичко това, в момента ние сме единствената страна в Европа, която не е наложила никакви санкции срещу Русия. Ние сме под огромен натиск, това ни създава големи проблеми и те ще бъдат все повече", каза Вучич.

Според него, Сърбия ще запази мира на "почти на всяка цена", като в същото време ще се стреми да "запази бъдещето на живота на сръбските деца" и собствените си морални ценности. "В политическия си живот никога не съм виждал, дори не съм си въобразявал, че мога да видя такова нещо. Изправени сме пред безпрецедентна истерия. Всички граници са преминати, дипломацията вече не съществува в нищо", заяви Вучич.

По-рано в обръщение към нацията, след заседание на Съвета за сигурност, президентът каза, че Сърбия подкрепя териториалната цялост на Украйна, но няма да налага санкции срещу Руската Федерация. Той съобщи също, че страната му временно спира ученията на армията и полицията с всички чуждестранни партньори. Според Вучич, Сърбия смята Русия и Украйна за братски държави, съжалява за случващото се в Източна Европа и е готова да предостави хуманитарна помощ на Киев.

Както посочва сръбския анализатор Никола Белич, "президентът Вучич ежедневно се сблъсква с многобройни заплахи - от възможните последици за националната икономика, породени от изолацията, до прекъсванията на петролните доставки през Хърватия или на газа, през България, без да забравяме и спорадичните атаки срещу сърбите живеещи в триъгълника Сараево-Подгорица-Прищина, чиито официални представители само подливат масло в огъня с антисръбските си изказвания. Агресивните опити да бъдат лишени от управленските им пълномощия институциите в Република Сръбска и да бъдат провокирани нови сблъсъци между сърби и албанци в Северно Косово са само част от този "пакет" от ежедневни заплахи".

Въпреки това, според редица анализатори, при управлението на Вучич, Сърбия е успяла да се превърне от "маргинализиран и демонизиран остатък от някогашната Югославия" в ключов играч на регионалната геополитическа сцена, от чиито действия до голяма степен зависи и развитието на сегашното противопоставяне между ЕС и Русия. Както достатъчно откровено отбелязва в тази връзка проф. Екатерина Ентина, която ръководи Отдела за черноморски и средиземноморски изследвания в Института за Европа на Руската академия на науките: "Хитрата и емоционална и невинаги приятна за Москва позиция на Вучич на практика ерозира опитите за формиране на единна европейска позиция по въпроса за енергийното сътрудничество с Русия. Едно е, когато за продължаване на това сътрудничество се обявяват една или две страни членки на ЕС, които винаги могат да бъдат "дисциплинирани" или "изкушени" от Брюксел да променят или смекчат позицията си. Друго е, когато към тяхната позиция се придържа и европейска страна извън Съюза, при това разположена в центъра на транзитните енергийни вериги. Чисто институционално, Брюксел не разполага с механизми за натиск върху Белград: Сърбия още не е отворила преговорната глава за общата външна политика и политика за сигурност и няма достъп до разширените финансови фондове на ЕС. В този смисъл, Съюзът не може да я накара да подкрепи налаганите от него санкции. Времето, което Сърбия осигурява със своята балансирана политика на Русия е безценно за Москва".

Европейският вектор

В началото на май президентът Вучич потвърди, че Сърбия ще продължи по пътя си към членство в ЕС, въпреки нежеланието на мнозинството от жителите на страната да се присъединят към Съюза: "Ще продължим пътя си към ЕС, въпреки че той е непопулярен в Сърбия, а според последните проучвания на общественото мнение за първи път мнозинството от гражданите са против присъединяването към ЕС. Но нашата работа не е да се подчиняваме на общественото мнение, а да го чуваме. Сърбия ще бъде по-силна на европейския път", заяви Вучич и добави, че търговският оборот между Сърбия и ЕС е около 30 милиарда евро. По-рано, в интервю за германския вестник "Ханделсблат", президентът изрази загриженост, че ако в момента се проведе референдум за членството на Сърбия в ЕС, 44% от гражданите биха гласували "против", а само 35% биха гласували "за". Според него, причината за подобно отношение е, че напоследък сърбите чуват от ЕС само едно: страната трябва да признае Косово за независима държава: "Сърбия се сблъсква с огромен натиск и лицемерие от страна на Запада по въпроса за Косово". И на много сърби им е писнало от това, защото виждат съвсем различен подход на западните сили в Украйна, така че имат усещането за двойни стандарти, подчертава Вучич.

Действително, по време на посещението на сръбския президент в Германия, в началото на май, и срещата му с канцлера Шолц и редица немски министри, Берлин открито обеща на Белград (както и на останалите страни от Западните Балкани) ускоряване на интеграцията в ЕС. Въпросът обаче отново опира до цената, която се иска от Сърбия, а именно - признаването на независимостта на Косово. И макар че през последните пет години Вучич на няколко пъти беше много близо до подписването на договор с Прищина, днес когато очевидно сме свидетели на ерозията и очертаващия се крах на досегашния световен ред, предприемането на стъпки към признаването на Косово едва ли би било най-рационалното решение за Белград. Освен това, сърбите (както впрочем и останалите балкански държави, включително онези, които вече са членове на Съюза, като България) още дълго време ще продължат да бъдат третирони от брюкселските "еврократи" като втора категория европейци.

Американският фактор

Ще припомня, че в края на 2017 САЩ представиха новата си стратегия за региона на Балканите. Става дума за доклада, озаглавен "Напред Балкани: новата стратегия на САЩ за региона" (1), на Атлантическия съвет. Както е известно, Съветът се смята за основния мозъчен център на НАТО, който оказва голямо влияние върху формулирането на неговата идеология и стратегия, както впрочем и върху външната политика на самите Съединени щати. Стратегията включва три основни елемента: помирението между Вашингтон и Сърбия, която "може и следва да се превърне в близък партньор и съюзник на САЩ в региона, ако се дистанцира от Русия", активното американско посредничество за разрешаване на регионалните спорове (като този между Сърбия и Косово или между България и Северна Македония например) и постоянното военно присъствие. Според авторите на документа, то следва да бъде концентрирано най-вече във военната база Бондстийл в Косово, но след началото на войната в Украйна това присъствие очевидно ще се разширява и на териториите на Гърция, България и Румъния.

Възприемането на тази стратегия означаваше връщане на САЩ на Балканите и активни действия от тяхна страна за изтласкване на Русия и Китай от региона. Разбира се, авторите и отчитат, че сръбското население е негативно настроено към НАТО и членството на страната в алианса не стои на дневен ред, поне в обозримо бъдеше, но акцентират върху "необходимостта от разширяване на сътрудничеството между Белград и Вашингтон".

Честите посещения или пък поканите, от страна на американски официални лица и най-влиятелните институции на ЕС, също говорят за силния интерес на "колективния Запад" да привлече Сърбия на своя страна. От друга страна, тази ситуация илюстрира до каква степен е укрепнал суверенитетът на страната, в сравнение с положението отпреди 10-15 години.

Така, през април, в Белград се появиха американските сенатори (и членове на Комисията по външните работи) Крис Мърфи и Джийн Шейхин, както и Том Тилис от Комисията по отбраната. Непосредствено след тях в сръбската столица  пристигнаха помощникът на държавния секретар за Европа и Евразия Карън Донфрид и специалният пратеник на Държавния департамент за Западните Балкани Габриел Ескобар.

Тук е мястото да отбележа, че наред с твърденията, че заради балансираната си мултивекторна политика Сърбия, която е заобиколена от членове на НАТО и няколко нестабилни държави, рискува да остане без енергоносители и инвестиции и дори да бъде вкарана в регионален конфликт, местните опозиционни медии спекулират и с въпроса за антируските санкции. Сред последните примери за това е погрешната интрепретация на думите на американския сенатор Мърфи, че президентът Вучич му е обещал страната да подкрепи санкциите след два масеца, която по-късно беше опровергана както от сръбските власти, така и от посланика на САЩ в Белград Кристофър Хил. Фалшивата информация обаче провокира вълна от коментари в сръбското общество, относно "неизбежността" на присъединяването на Сърбия към антируските санкции, което бе интерпретирано от либералната прозападна опозиция като успех на прокарвания от нея дневен ред, но в същото време предизвика протестите на проруската консервативна десница.

Заключение

Резултатите от последните избори в Сърбия, както и последвалите ги събития, позволяват да бъдат направени няколко важни извода.

На първо място, изострянето на противопоставянето между Запада и Русия, може да се отрази сериозно върху структурата на властта в Сърбия. Брюксел очевидно се стреми да "неутрализира" Сръбската социалистическа партия, като основен коалиционен партньор на Вучич, най-вече заради проруската и ориентация. Силните проруски настроения в сръбското общество и стабилният мултивекторен външнополитически курс на президента стимулират ЕС и САЩ да се опитат да му наложат нови и неособено удобни за него коалиционни партньори в управлението на страната.

На второ място, и без намесата на Брюксел, сръбската политическа система се намира в процес на преход. Промяната на международната ситуация стимулира формирането на по-ясно изразени полюси на политическия спектър. В резултат от това, в рамките на следващия избирателен цикъл, Сърбия може да премине от сегашната система на доминираща широкоцентристка коалиция към система, разделена на три-четири идейно устойчиви и ефективни, в очите на избирателите, блокове, както и - и то в съвсем близко бъдеще - към формиране на нови парламентарни коалиции.

В тези условия пропрезидентската (и най-голяма в страната) формация - Сръбската прогресивна партия, вероятно ще преживее период на вътрешна структурна и идейна трансформация, при това инициирана именно от Вучич и хората около него.

При всички случаи изборите и предшестващата ги кампания показаха, че в сръбското общество се запазват силни проруски настроения, което вероятно ще доведе до системно усилване на натиска от страна на ЕС и САЩ с цел тяхното ограничаване. Въпреки това обаче, Белград едва ли ще се откаже доброволно от досегашната си мултивекторна външна политика.

Бележки:

1. https://css.ethz.ch/content/dam/ethz/special-interest/gess/cis/center-for-securities-studies/resources/docs/Atlantic%20Council-Balkans%20Forward,%20A%20New%20Strategy%20for%20the%20Region.pdf

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите