Очевидно през 2022 няма да станем свидетели на сериозно подобрение нито по отношение на инфлацията, нито на дефицита, който всъщност е скрита форма на същата тази инфлация, но и стимулатор на доста спадналото по време на пандемията потребителско търсене.
В края на миналата 2021 президентът на САЩ Байдън се похвали, че е предотвратил кризата във веригата на доставки, а шефът на администрацията на Белия дом Рон Клайн обяви въпросната криза за "прекалено раздута тема". В същото време обаче, проведена наскоро анкета на Fox News показва, че според мнозина американци: "празните рафтове в супермаркетите все повече напомнят ситуацията в Съветския съюз в навечерието на разпадането му и това е ужасно".
Скокът в цените на продоволствените стоки
Междувременно, стана ясно, че през 2021 световните цени на продоволствените стоки са нараснали с 28%, което е няколко пъти повече (или дори с цял порядък) от обичайната за последните десетилетия годишна инфлация. При това, както посочва главният икономист от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) Абдулреза Абасян, "в нормални условия високите цени водят до повишаване на производството, само че ръстът на цените на ресурсите, продължаващата глобална пандемия и все по-непредсказуемите природни условия на практика не дават надежди за стабилизиране на ситуацията на пазарите през 2022".
Цените на хранителните масла постигнаха нови исторически рекорди на фона на неблагоприятните за производителите им климатични условия, стимулирайки тревожните очаквания за ескалираща "хранителна инфлация", които едва ли ще утихнат до края на настоящата година. Екстремалните природни явления през миналата 2021 провокираха ръст на цените на селскостопанските стоки, а през 2022 тази тенденция ще се запази, защото в резултат от унищожените реколти на пазара възникна дефицит на някои стоки. Така, заради екстремните температури и наводненията рязко скочи цената на бразилското кафе, белгийските картофи и канадския жълт грах, който често се използва като заместител на белтъците във вегетарианските продукти. При това учените предупреждават, че тези условия съвсем скоро ще ще превърнат в норма заради глобалните климатични промени. На свой ред, пандемията повлия не само върху логистичните вериги, но и промени хранителните навици на потребителите, което пък доведе до ръст в цените на такива базови хранителни продукти, като захарта и пшеницата.
Както изглежда, през следващите години промените в климата и екстремните природни явления ще се превърнат в сериозно предизвикателство за глбалните вериги на доставки, дори и след края на пандемията и възстановяването на производствените процеси - да си припомним например такива събития от миналата 2021 като урагана Ида, тайфуните в зоните около големите китайски пристанища, екстремно ниските температури в Тексас, наводнението в Британска Колумбия или декемврийските торнада в САЩ. С повишаването на глобалните средни температури природата вероятно ще ни поднася все по-мащабни и труднопрогнозируеми изненади. Анализът на 405 природни катаклизми от последните десетина години показва, че климатичните промени са направили 70% от тях по-вероятни или пък е разширило мащаба им.
Разбира се, случващото се съвсем не е свързано само с климата, но и с много други фактори, по-важното обаче е, че глобалните логистични вериги ще продължат да се променят и това неминуема ще доведе до трайни проблеми под формата на дефицит и инфлация. При това, според експертите, решението им ще изисква поне 25-30 години.
Впрочем, ето и друг много показателен пример за случващото се: нараства дефицитът на чипове, тъй като, според доклада на Susquehanna International Group доставките вече отнемат средно 26 седмици, а по отделни позиции - и над година. На свой ред iResearch electronics публикува таблица, от която се вижда, че при 30 от общо 34 позиции доставките се забавят, а при 28 е налице ръст на цените. В частност, времето за доставка на чиповете voltage regulator варира между 31 и 35 седмици, на 8-битовия MCU - между 30-48 седмици, на 32-битовия MCU - 24-41 седмици, а на FPGA чиповете - между 45-65 седмици (т.е. над година!).
В глобален план, през 2021 цените на пшеницата са нараснали с 23,2%, на растителните масла - с 53%, на млечните продукти - с 19,1%, на месните - със 17,6%, а на захарта - почти с 40%. Според доклад на ФАО, през миналата година обемът на глобалния внос на продоволствени стоки е достигнал рекордното ниво от 1,75 трлн. долара, т.е. с 14% повече, отколкото през 2020 и с 12% повече от прогнозираното през юни 2021.
Според експертите, този ръст се дължи на "повишаване стойността на продоволствените стоки на международния пазар, както и на трикратното увеличаване на транспортните разходи". Към това следва да добавим недостига на торове, слабата реколта и голямото вътрешно търсене. В резултат цените на селскостопанската продукция рязко скочиха. Следва да отбележа, че около 40% от общия обем на вноса се пада на развиващите се региони. Според прогнозата на ФАО, съвкупната стойност на продоволствения внос през 2022 ще нарасне с 20%, в сравнение с 2021.
При това в страните с ниски ниво на доходите и дефицит на продоволствени стоки се очаква още по-значителен ръст, "който до голяма степен е обусловен от по-големите разходи, отколкото от увеличаването на обема на вноса на продоволствие". Развиващите се държави се сблъскват с рязко нарастване на цените на основните хранителни продукти - зърнени култури, животински мазнини, растителни масла и маслодайни семена, докато в развитите региони ръстът на цените е предимно при продуктгите с висока добавена стойност, като плодовете, зеленчуците, рибните продукти и напитките.
Ролята на Китай
Както посочва старшият научен сътрудник от Университета на Уоруик Алистър Смит, "храната в света поскъпва със скорост, каквато не сме наблюдавали от половин век насам". Допълнителен риск в тази сложна ситуация внасят огромните апетити на Китай. Данните сочат, че тази страна е изкупила почти половината от всички продоволствени запаси в света. Според Департамента по земеделието на САЩ, в момента в китайски складове се намират 69% от световните запаси от царевица, 60% - на ориз, 51% -на пшеница и над 30% на соя. През последното десетилетие делът на продоволствието, купувано от китайците на световния пазар, е нараснал с 20%. През 2020 Китай е купил продоволствени стоки за рекордните 98,1 млрд. долара (годишен ръст от 22%), а за последните десет години вносът му е нараснал с 360%.
Впрочем, шефът на китайската Национална администрация на зърнения резерв Цин Юйюн също потвърждава, че държавните запаси в страната са достигнали безпрецедентни равнища - тези от пшеница например, покриват потребностите на страната поне за година и половина напред.
Според професора от японския Университет Аичи - Горо Такахаши, тези впечатляващи покупки са по-скоро принудителна мярка, тъй като вътрешното производство е в стагнация от 2015 насам - реколтите в Китай не са добри, включително заради замърсяването на почвата и масовата миграция на фермерите в големите мегаполиси.
Впрочем, нарастването на китайските запаси от хранителни продукти може да е свързано и редица други причини: така Пекин се застрахова както от последиците на търговската война със САЩ, така и от тези, свързани с продължавщата пандемия, лошите реколти или енергийната криза. Ще припомня, че през 2020 и 2021 цели градове бяха "карантирани", а техните жители трябваше да бъдат снабдявани с храна за да се избегнат евентуални гладни бунтове.
На свой ред, енергийната криза доведе до спад в натоварването на заводите, произвеждащи минерални торове и прекратяване на износа им. Вносната продукция пък е скъпа, освен това закупуването и вече не е чак толкова лесно - химическите предприятия в Европа също не работят на пълна мощност, а в Русия бяха наложени квоти на износа на азотни и сложни торове, налице са и трудности с транспортирането и претоварнането на агрохимикалите. Следователно, можем да очакваме намаляване на засетите със селскостопански култури площи в Китай и други страни по света, както и спад на добивите.
Освен това енергийната криза доведе до спиране работата на редица предприятия в различни индустриални отрасли, последица от което е очакваният ръст на безработицата. При подобни обстоятелства натрупването на значителни продоволствени запаси е най-простия и сигурен начин за гарантиране нуждите на населението от храни в случай на извънредни ситуации.
Кои ще пострадат първи
Както посочва в тази връзка президентът на японския Natural Resource Research Institute Акио Шибата: "натрупването на хранителни запаси в Китай е сред причините за ръста на цените на продоволствените стоки в света". На свой ред, Bloomberg отбелязва, че "ненаситният апетит на Китай към закупуване на пшеница води до по-нататъшното съкращаване на глобалното предлагане и създава условия за продължителен растеж на цените на хранителните продукти".
Последиците от това се усещат първо в най-бедните държави. Според The Wall Street Journal, ситуацията е особено трудна в Латинска Америка, "където повсеместната инфлация доведе до ръст на цените на повечето стоки, в резултат от което - по данни на ООН - милиони хора страдат от недохранване". Впрочем, сред засегнатите може да се окаже и всяка друга държава. Като потенциални потърпевши се сочат Бразилия, САЩ и Канада, но също и ЕС и Япония.
Недостигът на продоволствие и проблемът с глада
Макар че, според генералния секретар на ООН Антониу Гутиереш, броят на гладуващите по света е достигнал почти 90 милиона души, данните, изнесени от различни неправителствени организации и медиите сочат, че броят им е много по-голям.
Само според данните на специализираните агенции на ООН, около три милиарда жители на планетата не получават здрава и балансирана храна. Основната причина да се хранят непълноценно е бедността. При това, ако обедняващото население в Европа "свива" потребителската си кошница, стремейки се да покрие основните си потребности, в развиващите се региони на света ситуацията е далеч по-драматична, тъй като там населението е застрашено от глад и системно недояждане.
Твърди се, че броят на гладуващите на планетата всъщност варира между 690 и 820 млн. души, т.е. около 10% от цялото население. При това тенденцията за недостиг на продоволствие се запазва въпреки съвременните агропромишлени технологии. Според експертите от ФАО, поставената преди цел за разпрешаване на проблема с глада до 2030, няма да бъде изпълнена. В публикуван наскоро доклад за глобалния глад на Concern Worldwide и Welthungerhilfe се посочва, че: "С наближаването на 2030 постигането на световния ангажимент за изкореняване на глада се оказва непостижимо далеч". Въз основа на текущите експертни прогнози, в доклада се твърди, че светът, като цяло, и 47 държави, в частност, няма да са в състояние да постигнат до 2030 дори "значително понижаване нивото на глада".
Освен Африканския континент и някои региони на Азия и Латинска Америка, за първи път се очертават застрашени от глад зони и в Западните Балкани, както и в някои части на постсъветското пространство и, в частност, Украйна и Грузия. Така, по данни на официални украински институции и международни организации (при това далеч преди войната с Русия), в страната има над милион души, които гладуват. Предвид патовата ситуация в украинската икономика, тази цифра вероятно ще нарасне. Според UNICEF, 9,8 млн. украинци, т.е. 25% от цялото население, изпитват недостиг на финансови средства и храна, макар че официално не се смятат за бедни или гладуващи.
На свой ред, опирайки се на докладите на ФАО, ООН предупреждава, че десетки милиони афганци са застрашени от глад. Според ръководителя на отдела на мисията на UNICEF в Афганистан Саманта Морт, над един милион деца са на ръба на тладната смърт: „В момента с недостиг на продоволствие се сблъскват около 22,8 млн. души в цялата страна. А това е над половината от населението и. Мнозина афганци не могат да си купят хранителни продукти. Афганските деца са лишени от детство. При това не става дума само, как да оцелеят, но и как да доживеят до утрешния ден”. Впрочем, ООН предупреждава за заплаха от продоволствена катастрофа и в Йемен, където около три милиона деца са на ръба на гладната смърт в разрушената от войната най-бедна държава в света.
Ще припомня, че през 2021 Пакистан бе на 92-ро място в Глобалния индекс на глада (GHI), с 24,7 точки, което означава „сериозен глад”. Той обаче изпреварва Индия, която е на 101 място. Според Der Spiegel, ситуацията в Северна Корея през зимата на 2021-2022 също е била крайно напрегната, заради затворените след началото на пандемията граници, спирането на търговията, стихийните бедствия и западните санкции, за което признава дори и диктаторът Ким Чен Ун.
Истината обаче е, че не само развиващите се страни са застрашени от глад. Проблемът директно засегна дори и САЩ. Както посочват от ABC News, американските хранителни банки са в криза и в момента 42 милиона американци не си дояждат или направо гладуват. По данни на ФАО, през октомври 2021 световните цени на продоволствените стоки са достигнали максимума си от юли 2011 насам.
Глобалната продоволствена сигурност е застрашена в резултат на опасната комбинация между ескалиращи конфликти, екстремални природни явления, свързани с климатичните промени, икономическите проблеми и тези в здравеопазването, породени от пандемията от Covid-19. При това сегашната продоволствена нестабилност не се изчерпва с пазарния дефицит на ключови хранителни продукти. Кризата доведе до скок в цените на продоволствените стоки, наруши веригите на доставки и разори фермерите в много държави по света. Заради енергийната криза и високите цени на газа и електричеството селскостопанският сектор се сблъсква със сериозни проблеми, например с недостиг на химически торове, чието производсто се затваря на цялата територия на ЕС. Липсата им обаче означава спад на добивите. Според редица оценки, сегашната криза може да увеличи броя на гладуващите по света със 132 млн. души.
В същото време днешната ситуация с глобалната заплаха от глад и необяснимото забавяне на мерките за борба с нея, няма как да не поражда тревога. Още повече, че ако през 2020 в света имаше 20,8 млн. души, чието състояние надхвърля милион долара, през периода на кризата броят им е нараснал с 6,3%. Тези данни се съдържат в публикувания наскоро доклад за глобалното богатство (World Wealth Report) на компанията Capgemini SA. На първо място сред държавите с най-много милионери са САЩ, като само през 2020 броят им е нараснал с 11,3%, достигайки 6,575 млн. души. Сред първите пет страни по този показател са Япония (3,537 млн. души), Германия (1,535 млн.), Китай (1,461 млн.) и Франция (714 хил. души). Броят на милиардерите в света пък още през юли 2020 достигна рекордните 3228 души, а днес е значително повече. Както посочва в интервю за CNN директорът на Световната продоволствена програма на ООН Дейвид Бийзли, този малка група от свръхбогати хора е в състояние да реши проблема с глада по света, отделяйки за целта малка част от богатството си. Според него, за подпомагането на 42 млн. души, застрашени от гладна смърт, са необходими 6 млрд. долара, т.е. около 2% от състоянието на Илън Мъск например: "с тези средства няма да бъде решен проблемът с глада, но те ще помогнат за предотвратяване на глобалната нестабилност и масовата миграция и ще спасят 42 млн. души, намиращи се на ръба на гладната смърт. В момента преживяваме безпрецедентна криза и своеобразна "перфектна буря", в резултат от комбинацията между Covid-19, въоръжените конфликти и климатичните промени".
Скокът в пъти на цените на газа през 2021-2022 в ЕС и Великобритания не само актуализираха дискусията относно целесъобразността на т.нар. "зелен преход" в енергатиката, но и очертаха переспективите за много сериозна продоволствена криза, чиито връх вероятно ще бъде достигнат през есента на 2022, т.е. по време на събирането на реколтата на основните селскостопански култури, макар че някои очевидни нейни симптоми се виждат и днес.
В същото време продоволствената сигурност на ЕС ще се окаже силно зависима от вноса на торове от Китай, стига разбира се, китайците да разполагат с достатъчно собствено производство. При всички случаи хранителните продукти в Европа, Великобритания и САЩ ще продължат да поскъпват макар че мащабите на този процес пораждат спорове, заради големия брой параметри, от които зависят.
Ефектът на доминото
Както е известно, през март в ЕС започна сеитбената кампания, която е свързана с вноса на торове, като от ключово значение са азотните, за чието производство се използва природен газ. Тоест, повишаването на цената на газа автоматично води до повишаване себестойността на производството на торове, т.е. фермерите следва или да заложат в стойността на бъдещата си продущци по-скъпи торове, или да се откажат от използването им, което обаче ще доведе до спад на добивите, поява на продоволствен дефицит и, отново, скок в цените на хранителните продукти.
По данни на редица европейски банки, през първата половина на 2022 недостигът на химически торове на пазара на ЕС може да достигне 7 млн. тона. На свой ред, Bloomberg прогнозира ръст на цените на торовете с най-малко 10%, както и спад на добивите на отделни земеделски култури с до 50% от обичайните и предупреждава, че "продоволствените стоки могат да поскъпнат допълнително, ако станем свидетели на слаба реколта".
Както е известно, азотните торове помагат на растенията да понасят по-леко периодите на засушаване. В Унгария обаче се очаква използването на тези торове да намалее с 30-40% и, ако през април и май времето отново е прекалено сухо, ефектът може да се окаже още по-разрушителен. Както посочва в тази връзка директорът по стратегиите на унгарския производител Nitrogenmuvek Золтан Биге, без използването на азотни торове, реколтата на някои земеделски култури може да падне двойно. Ще припомня също, че от есента на 2021 насам около 70% от оранжериите в България са спрели да работят заради високите цени на електричеството и газа, което няма как да не се отрази върху дела на българските плодове и зеленчуци на местния пазар. Освен това, по данни на Националната асоциация на оранжерийните производители, през зимата в сектора са били уволнени или ще бъдат уволнени десет хиляди души. От Асоциацията настояват за компенсации от държавата, но такива засега липсват.
Дори ако времето се окаже благоприятно, проблемите с достъпността на азотните торове ще доведат до промени в структурата на производството на хранителни продукти, както и на тяхното качество. Отгледаната без използването на торове пшеница например, ще е с влошени хранителни качества заради по-ниския белтъчен дял, т.е. фермерите ще се ориентират към продукция, която е по-малко чувствителна към използването на торове. Така американските фермери, отглеждащи царевица, се насочват към други култури, като соята например. На провелия се през януари 2022 годишен конгрес на Федерацията на фермерите в САЩ бе констатирано, че повишаването на цените на торовете вероятно ще продължи още дълго
Тук е мястото да напомня, че европейският пазар на изкуствени торове понесе няколко сериозни удара, свързани с едновременното решение на Русия, Китай, Турция и Египет да органичат износа на азотни и сложни торове до средата на 2022. В същото време, собственото производство на азотни торове в ЕС едва ли ще може да преодолее последиците от скока на цените поне до края на 2022. По предварителни данни, то ще може да покрие до 70% от потребностите на основните икономики в Съюза - тези на Германия и Франция. Според Bloomberg, този показател за държавите от Черноморския регион, като България, Румъния и Украйна, ще бъде още по-нисък.
Както е известно, през юни 2021 ЕС прие още едно крайно неразумно, предвид ситуацията, решение, налагайки санкции на Беларус, като през декември 2021 същото сториха и САЩ. При това санкциите касаят не само петролната и тютюнева индустрии на страната, но и производсвото на калиеви тори. Както посочва американският експерт Рос Куин обаче, проблемът е, че "Беларус е третия най-голям производител на калиеви торове в света, като през 2019 страната е произвела почти 12 млн. метрични тона, т.е. 18% от цялото световно производство. Освен това, тя беше втория най-голям износител на калий, като през 2019 достави на световните пазари 10,3 млн. тона, т.е. 21% от световната търговия с този продукт".
Сега САЩ възлагат надеждите си за алтернативни доставки на Канада, която също е голям производител на калий. Много е съмнително обаче, че тя разполага с достатъчно свободни количества.
Глобалната криза
Глобализацията води до това, че провокирания от редица санкции, борсови спесулации и други нерационални решения ръст на цените на торовете ще окаже влияние върху целия свят - от Южна Америка до Индия и Югоизточна Азия. Според Wall Street Journal, макар че през 2021 световните цени на продоволствените стоки достигнаха десетгодишен връх, през 2022 и 2023 ръстът им ще продължи и ще е още по-осезаем. По данни на изданието, цените на масово изнасяния от източноевропейските държави карбамид през декември 2021 са били почти четири пъти над средия показател за 2020. По същото време диамониевият фосфат (масово използван фосфатен тор) е струвал 745 за метричен тон, т.е. два пъти повече от средната цена за 2020.
Както в повечето подобни случаи, и сега най-много ще пострадат най-слабите икономики, където фермерите на могат да си позволят кредит за закупуване на торове, разплащайки се след реализацията на продукцията. Заради ръста на цените в африканските държави на юг от Сахара, 30% от местните фермери няма да могат да използват торове, което пък ще доведе до драстичен спад в производството на хранителни продукти, еквивалентен на потребностите на 100 млн. души.
В момента производителите на кафе в Бразилия изразходват за доставка на торове три пъти повече, отколкото преди година и евентуална суша може да се окаже фатална за тях. Впрочем, ръстът на цените на торовете вероятно ще повлияе и върху реколтата от царевица в Бразилия през 2022. Както е известно, тази култура се нуждае от големи количества азотни торове, т.е. налице са всички основания да очакваме поскъпването и в глобален мащаб.
Съобразявайки се с изискванията на европейското и американско законодателства, норвежката компания Yara International ASA, която е сред най-големите производители на торове в света, обяви, че от април 2022 спира доставките на калий от Беларус.
Пандемията, скокът в цените на газа и ред други фактори доведоха до затварянето на редица големи производители на торове. Така, през септември 2021 един от най-големите американски производители CF Industries Holdings Inc. затвори всичките си заводи във Великобритания, като през 2022 е възстановил работата само на един. Споменатата по-горе Yara International ASA е свила производството си с 40%, а германската корпорация BASF SE - с 30%
При това тези обеми просто няма с какво да бъдат заменени. Китай, който е водещия световен доставчик на торове наложи ограничения на износа, задължавайки въглищните и газови компании да дадат приоритет на договорите с местните производители на химически торове. В същото време Индия внася 60% от необходимите и 10-12 млн. т диамониев фосфат годишно, а 40% от вноса и идва от Китай. Освен това, високите цени на газа засягат изключително болезнено Индия, където производството на пшеница се осъществява най-вече през зимните месеци, впрочем индийската торова индустрия също зависи на 70% от вноса на газ.
В края на 2021 стана ясно, че средните цени на хранителните продукти в ЕС са нараснали с над 3%. В редица държави от Централна и Източна Европа обаче, този ръст е значително по-голям: 5,4%, в Унгария, 6,1%, в Полша, 6,2%, в Румъния и 6,8%, в България. Предвид огромния брой регулаторни механизми в рамките на Съюза подобни данни пораждат сериозна тревога.
На този фон много страни членки налагат държавно регулиране на цените на продоволствените стоки. В Унгария например, цените за захарта, брашното, млякото, олиото, свинското и птичето месо изкуствено бяха свалени до нивото от октомври 2021. Впрочем Сърбия и Северна Македония също замразиха цените на хляба, захарта и олиото. В Полша, Румъния и Чехия обсъждат възможността за понижаване на ДДС на електроенергията и газа, което би довело и до намаляване на цените на супермаркетите. Полският премиер Моравецки предложи да бъде премахнат ДДС на хранителните стоки и торовете, въз основа на решението на финансовите министри на ЕС от декември 2021, даващо възможност "при определени условия" на правителствата на страните членки да свалят до нула данъците за хранителните продукти.
Влияниета на войната в Украйна и антируските санкции върху хода на продоволствената криза
Междувременно, започналата в края на февруари руска военна операция в Украйна и наложените в тази връзка на Москва "драконови санкции", от страна на т.нар. "колективен Запад" могат да окажат катастрофално въздействие върху вече очерталата се глобална продоволствена криза. Неслучайно преди известно време германският експерт по суровинните пазари Олаф Зинке предупреди за заплаха от такава криза, обвързвайки я именно с евентуално втвърдяване на санкциите срещу Русия.
На свой ред, в интервю за списание Focus, неговият сънародник и световно признат икономист Даниел Щелтер твърди, че макар реакцията на ЕС на руската инвазия да е била по-твърда, отколкото той самият е очаквал, последиците от нея за Русия не са се оказали чак толкова критични. За сметка на това, според Щелтер, ситуацията в ЕС осезаемо се е влошила, включително защото се изчерпват запасите от такива важни експортни стоки, идващи от Украйна, като селскостопански суровини, полупроводници или неонови тръби например. В тази връзка, той очертава два сценария за развитие на събитията в бъдеше, определяйки ги като- "лош" и "много лош".
Както твърди Щелтер, "при лошия сценария, ще станем свидетели на стагфлация, т.е. ръст на цените на фона на икономическа стагнация. Инфлационният бум е очевиден и в момента, а истината е, че се сблъскваме с огромен проблем в продоволствената сфера. Русия и Украйна покриват около 25% от световния износ на пшеница, а Украйна - и 90% от износа на слънчогледово семе, без да споменавам значителните количества царевица и ечемик".
Тук е мястото да припомня, че началото т.нар. "арабска пролет" през 2010-2011 в Северна Африка и Близкия Изток беше свързано именно с бунтовете, провокирани от ръста на цената на хляба. Според експертите, сега можем да станем свидетели на същата ситуация, тъй като арабските държави са основните вносители на зърно от Украйна, чиито износ обаче ще падне драстично в резултат от военните действия. В същото време, нови вълнения в Близкия Изток биха застрашили Европа с поредна мощна бежанска вълна. За да се избегне подобно развитие, някои предлагат ЕС да започне масово да изкупува скъпата пшеница и след това да я препродава евтино на държавите от региона. Между другото, именно сега става ясно и, че Китай е действал изключително умно, решавайки да изгради гигантски складове, които вече са запълнени със суровини и продоволствие за няколко години напред. Твърде вероятно е, в Пекин да са били наясно, какво точно предстои. За сметка на това обаче, както посочва и Даниел Щелтер: "ние, в Европа, почти не разполагаме със запаси, а цените на газа, въглищата и хранителните продукти неизбежно ще скочат значително".
Според него, още по-разрушителният за Европа сценарий ще се реализира, ако Западът (както настояват САЩ) наложи пълно ембарго на руските енергоносители: "Това би означавало двуцифрена инфлация и срив на ивропейската икономика. Истината е, че санкциите винаги вредят и на двете страни и в крайна сметка въпросът е, коя от тях ще издържи по-дълго. А Германия ще бъде сред най-силно пострадалите, защото зависимостта и от Русия е прекалено голяма".
Тоест, Европа е изправена пред крайно непритния избор между стагфлацията и стагфлационната рецесия, в комбинация с реална заплаха от нови бунтове и хаос в Северна Африка. В същото време, Русия очевидно ще се сближи още по-тясно с Китай, което също не носи нищно добро на Европа.
Заключение
Още в началото на сегашната пандемична криза мнозина прогнозираха, че след като нейният медицинска аспект отиде на заден план, тя ще се трансформира в опасна и разорителна икономическа криза, която ще разтърси света из основа. Тази мащабна екзистенциална криза се съпътства с ръст на цените на енергоносителите, при това не може да се твърди, че именно пандемията е причината за това. Както и във всички други случаи, например, когато става дума за инфлация, дефицит, прекъсвания на логистичните вериги и т.н., пандемията е една от причините, но не и единствената. Да вземем за пример драматичният ръст на инфлацията в САЩ, който ще отрази крайно негативно и върху качеството на живота в Европа, също както и всички останали американски кризи. Основната причина е непръкъснатото печатане на все повече книжни долари. В течение на последните няколко десетилетия това "не изглеждаше проблем" - макар че проблемът бе съвсем реален, тъй като след отмяната на златното обезпечение на долара, като световна резервна валута, той се крепеше единствено на вярата, че САЩ и занапред ще си останат водещата държава на планетата.
Пандемията и свързаните с нея проблеми са само катализатори на натрупаните отпреди проблеми. Те рано или късно, щяха да бъдат усетени от света, само че сега негативният ефект ще е много по-силен, тъй като няма време за адаптация.
Ключовият въпрос в случая, е как правителствата възнамеряват да смекчат този ефект, например като замразят цените на основните продукти или по друг начин? Твърде е вероятно да се ангажират с подобни мярка едва, когато осъзнаят, че са изправени пред мощни социални сътресения и бунтове. Истината е, че в момента Европа сама си връзва ръцете и краката и то намирайки се буквално на ръба на пропастта. Както е известно, качеството на живот е тясно свързано с такъв основен ресурс, като енергията, а днес ставаме свидетели как ЕС е на път тотално да пренебрегне собствената си енергийна сигурност в името на цели и интереси, които дори не са нейни.
Очертава се ситуация, в която Съюзът бива принуждаван да купува изключително скъпия американския втечнен шистов газ (LNG), доставян през океана, с единствената цел да бъде реализиран планът на САЩ за изолация и "сдържане" на Русия. Тоест, ЕС едновременно се отказва от евтиния руски газ и - в разгара на здравната и икономическа криза - е готов да пълни джобовете на американските корпорации.
Разбира се, тези необмислени действия на Съюза далеч не са единствения фактор за ескалирането на сегашната криза. Друг много сериозен проблем е изключително зле организираният преход към възобновяеми енергийни източници, както и стратегията за борба с климатичните промени, като цяло. Този глобален проблем е абсолютно реален, но методите за борба с него често са напълно погрешни и измислени най-вече за да се впишат в т.нар. "зелена икономика".
На теория, зелената икономика би могла да помогне в борбата с климатичните промени, но истината е, че тя преследва най-вече собствените си интереси, а едва след това тези на хората по света, които при това ще трябва да поемат основната гежест на прехода към нея. Впрочем, някои правителства вече предупреждават гражданите си за това, какво ги очаква. В Полша например, вече изпращат сметките за електричество с писма, в които се обяснява, че над 200%-ното поскъпване на цените на тока се дължи на "климатичната политика на ЕС". При всички случаи, следва да сме наясно, че преходът към т.нар. "зелена икономика" ще бъде съпроводен с драстичен спад на условията на живот в сравнително благополучните страни членки от ЕС, една от които е и България.
Сегашната ситуация е тежка не само заради пандемията. Тя се влошава, при това съзнателно, с вземаните от правителствата и наднационалните структури (какъвто е и ЕС) погрешни решения. От друга страна, би било наивно да очакваме нещо друго. Пандемията от коронавирус само задълбочи вътрещните противоречия и ерозията на либерално-капиталистическия модел. Самият факт, че по време на сегашната глобална катастрофа състоянията на най-богатите хора на планетата нарастват толкова драстично е очевидно доказателство за това, че тази система е изгодна само за изключително тясна прослойка от хора, докато останалите са обречени да станат жертви на все по-мощни икономически и социални сътресения и кризи. Разбира се, мащабните кризи, като сегашната, дават и големи възможности, но в същото време представляват гигантска опасност. Просто защото могат да се окажат трамплин в голямата политика за изключително опасни политици, на които тълпите от отчаяни избиратели лесно могат да дадат шанса да унищожат и собствените си държави и света, като цяло.
*Българско геополитическо дружество
