13
Чет, Юни
7 Нови статии

Геополитиката на Малайзия на фона на глобалния американско-китайски сблъсък

брой 3 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Малайзия е една от трите най-развити държави членки на АСЕАН, наред с Индонезия и Сингапур. Страната с площ от 330 хил. кв. км и население около 25 млн. души разполага с много дълга брегова линия и обширна изключителна икономическа зона, притежава важни участъци от континентални шелф, контролира частично стратегически важните Джохорски и Малакски проливи и обвързва повечето си планове за развитие именно с оптималното използване на морските пространства.

Очертаващите се геополитически трансформации в Югоизточна Азия повишават стратегическото значение на Малайзия за водещите световни сили. Доскоро Куала Лумпур провеждаше сравнителна сдържана външна политика. Причината беше, че приоритет за страната бяха вътрешнополитическите и проблеми и, в частност, необходимостта да бъде укрепено единството на нейната западна и източна части и множеството пръснати между тях острови, за да не се допусна евентуална поява на сецесионистки и автономистки настроения.

Тоест, Малайзия съзнателно избягваше външнополитическото свръхнапрягане на силите, пестейки ресурсите си за решаване на вътрешните проблеми. Днес обаче, точно обратното, тя демонстрира нарастваща активност на международната сцена, стремейки се да постигне изгоден за нея баланс на интересите на фона на ескалиращата конфронтация между САЩ, Русия и Китай.

В тази връзка сериозна тревога в Куала Лумпур поражда изострянето на американско-китайските противоречия в Южнокитайско море, съпроводено с демонстрации на военния потенциал на двете суперсили. Подобни действия затрудняват ефективното използване на ресурсния, производствен и транспортен потенциал на Малайзия, освен това я принуждават да застане открито зад някой от двамата играчи, за което малайзиското ръководсто очевидно не е готово.

Спецификата на малайзийската геополитика

За да бъдат разбрани по-добре нюансите на малайзийската външна политика, следва да отчитаме интересите на нейните съседи и, в частност, на Сингапур и Филипините. През 2019 Сингапур и САЩ удължиха срока на споразумението, позволяващо на американците да използват военноморските и военновъздушни бази в тази страна до 2035. Следва да отбележа обаче, че Вашингтон и Сингапур говорят за партньорство в сферата на сигурността, но не и за военен алианс. Неслучайно, сингапурското правителство упорито определя въпросните бази като свои, а не като американски. Което означава, че Сингапур, който има важно стратегическо значение за американското присъствие в акваторията на Южнокитайско море, се стреми да избегне прекалено тясното обвързване със САЩ, оставяйки си пространство за геополитическо маневриране.

При това динамиката на американско-сингапурските контакти в сферата на отбраната зависи в пределена степен и от развитието на сътрудничеството между САЩ и Филипините. Както е известно, Филипините "преграждат" излаза на Китай от Южнокитайско море към Тихия океан, т.е. евентуалната загуба на тази страна като американски съюзник би означавало отслабване на стратегическия контрол на Съединените щати над региона. Затова разширяването на сътрудничеството по линията Вашингтон-Сингапур върви паралелно и пропорционално на свиването на сътрудничеството на Вашингтон с Манила. Тоест, САЩ разчитат да компенсират очерталия се застой в отношенията им с Филипините, развивайки тези със Сингапур.

Самият Сингапур обаче, се стреми да провежда мултивекторна политика, включително укрепвайки отношенията си с Пекин. И тъкмо понеже, този мултивекторен курс се разминава с интересите на САЩ в региона, Малайзия придобива ново ключово значение за Вашингтон.

Спецификата на малайзийското стратегическа и геополитически култура изисква страната да определя поведението си и характера на отношенията с партньорите, съобразно спецификата на своето географско положение, тъй като нейните две съставни части (западната заема Малайския полуостров, а източната - северната част на остров Борнео) са разделени от Южнокитайско море. Доскоро в Куала Лумпур доминираше "континенталното мислене", ограничаващо до известна степен възможностите за социално-икономическо развитие на страната.

От друга страна, по-голямата част от запасите на петрол и природен газ са концентрирани в зоната на шелфа, т.е. в границите на териториалните води и изключителната икономическа зона на Малайзия, а около 12% от нейния БВП идват от добива и преработната на морски биоресурси. Освен това, практически цялата и външна търговия се осъществява по море. В тази връзка ръководството на страната се опитва да промени приоритетите си, концентрирайки се върху морската съставляваща на националната сигурност, включително защитата на собствените интереси в своята изключителна икономическа зона.

Така, в Бялата книга за отбраната от 2019 се акцентира върху три основни заплахи за сигурността и развитието на Малайзия до 2031. Това са: неясният характер на отношенията между водещите световни сили, нееднородността на държавите от Югоизточна Азия и техните разминаващи се интереси, както и нарастващото влияние на такива нетрадиционни аспекти на сигурността, като климатичните промени, недостига на ресурси, киберпрестъпността, екстремизмът и т.н. Бялата книга дефинира Малайзия като „морска държава с континентални корени”, което отразява и спецификата на нейната стратегия за развитие, както и външнополитическите и приоритети. В т.нар. „Външнополитическа концепция на нова Малайзия” от 2019 се отделя специално внимание на въпросите за защитата на суверенитета и териториалната цялост, включително в спорните райони на Южнокитайско море, за които претендират и други държави.

Така очертаните тези обуславят редица практически действия на Малайзия за защита на морските и пространства. През 2019 например, страната подаде заявка в Комисията за границите на континенталния шелф към ООН за разширяване на своята 200-милна зона в северната част на Южнокитайско море. Освен това, Куала Лумпур подкрепя практическото прилагане на Декларацията за поведение на страните в Южнокитайско море от 2002, както и приемането на кодекс, регламентиращ правилата за взаимодействия между всички играчи, включителн онези извън региона. Правителството на Малайзия твърди, че ще работи активно за неговата демилитаризация и гарантирането на максимално свободно корабоплаване в интерес на регионалните държави. През ноември 2019 страната отново беше включена в съвета на Международната морска организация. Малайзийското ръководство разглежда тази структура, като инструмент за интеграция на големите морски държави в общността. Освен това, през 2020 Външното министерство на страната обяви плановете си за създаване на Център за морско превъзходство (Maritime Center of Excellence), който да съдейства за реализацията на националните интереси в морските пространства. В крайна сметка, в центъра влязоха представители на различни научно-изследователски структури, университети, специализирани институции и търговски организации, които ще се ангажират с разработването на предложения в сферата на държавната политика в областта на усвояването и защитата на морските пространства.

За да гарантира реализацията на приоритетите в своя курс „на морска държава”, малайзийското правителство концентрира усилията си за повишаване ефективността на патрулирането на силите на ВМС, ВВС и Бреговата охрана в Изключителната икономическа зона на страната. Многобройните случаи на „нежелателна активност” от страна на Пекин в Южнокитайско море, карат малайзийските военни да усилват присъствието си там. През 2021 например, 16 китайски военно-транспортни самолети преминаха през въздушното пространство над плитчините Лусония, в близост до малайзийския щат Саравак, които са в сферата на интересите на Куала Лумпур. Иронията е, че това се случи точно, когато беше отбелязана 47-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Малайзия и Китай.

В момента страната, която се смята за „сърцето на Югоизточна Азия”, разполага с доста малко възможности да ограничи или забрани достъпа и маневрите в рамките на собствената и Изключителна икономическа зона. Поради това правителството активно работи по модернизацията на националните въоръжени сили. Според плановете му, до 2030 гръбнакът на малайзийските ВМС ще се формира от модерни подводници, фрегати, кораби за контрол на бреговата зона, както и големи патрулни кораби. Предвижда се и изграждане на мултицелеви кораб за подкрепа, който ще може да се използва за десантни операции. Разчита се максималната ефективност на този модернизиран флот да се постигне чрез въоръжаването му с модерна ракетна техника и електронни средства, както и чрез подобряване на взаимодействието с авиацията и дроновете.

Отношенията с Китай

Малайзийско-китайските отношения са доста нееднозначни. Според местните експерти, въпреки сериозните разногласия, Куала Лумпур е силно заинтересована от развитието на сътрудничеството с Пекин и по никакъв начин не би искала конфликт с него. Затова и опитите и да се противопостави на китайския натиск в Южнокитайско море не са особено сериозни и вероятно имат по-скоро демонстративен характер. В икономическата сфера обаче, антикитайските настроения са по-осезаеми. През последните няколко години острата вътрешнополитическа борба в Малайзия оказваше съществено влияние върху външната политика на страната, включително и върху отношенията с Китай. От 2013 насам Куала Лумпур вече неколкократно коригира и ограничи участието си в китайския суперпроект „Един пояс, един път” (ЕПЕП). Впрочем, пандемията от Covid-19 също се отрази негативно върху развитието на външнокономическите връзки.

Развивайки сътрудничеството с Пекин, управляващата от 2018 насам коалиция, разчиташе да подобри икономическото състояние на страната, благодарение на модернизирането на съществуващата и изграждане на нова транспортна инфраструктура. В същото време, през 2019, вече бившият премиер Махатхир Мохамад се отказа от реализацията на редица съвместни с Китай проекти на обща стойност над 30 млрд. долара. В частност, беше замразено изграждането на железопътната линия по източното крайбрежие на страната (East Coast Rail Link), от Южнокитайско море до Малакския пролив, както и на газовия и мултипродуктов тръбопроводи на остров Борнео. Причината е, че при реализацията им бяха разкрити мащабни корупционни схеми, което постави въпроса за тяхната целесъобразност и приноса им за икономическото развитие на Малайзия.

Наследилият Мохамад премиер Мухидин Ясин не се съмняваше в общата полза от участието в ЕПЕП, но разчиташе да разшири сътрудничеството с китайците по линия на внедряване на информационните технологии, развитие на енергоспестяващите производства и модернизация на системата за здравеопазване. В Куала Лумпур смятаха, че китайските капитали, технологии и кадри ще помогнат за повишаване на нивото и печалбите на местните предприятия, което пък ще позволи да бъде прекратено субсидирането им от бюджета, така че да бъдат отделени повече средства в социалната сфера.

Поелият властта през август 2021 сегашен премиер Исмаил Сабри е известен с твърдата си позиция срещу китайския бизнес, въпреки многобройните протести на живеещите в страната етнически китайци (почти ¼ от населението). В тази връзка бъдещето на големите инфраструктурни проекти в страната продължава да е под въпрос. Правителството възнамерява да проведе експертна проверка и да ревизира условията на сътрудничеството с китайските партньори. Символичен в това отношение бе отказът, в края на 2020, от реализацията на проекта „Малакската врата” (Melaka Gateway), смятан за „визитната картичка” на ЕПЕП в Малайзия. Той предвиждаше в пристанището на Малака да бъдат създадени три изкуствени острова, на които да се изградят хотели, развлекателни комплекси, луксозни жилища, складове, терминал за круизни кораби и дълбоководно търговско пристанище. Като причина за отказа от него се изтъкват некомпетентността на местните подизпълнители и неподготвеността им за изграждането на толкова сложни обекти, както и проблемите с подбора на местните партньори на китайските инвеститори. Не е изключено обаче, в основата на решението да са най-вече политически причини, т.е. малайзийското ръководство изглежда е останало недоволно от условията, предложени му от китайските партньори.

Истината е, че повечето мащабни проекти, лансирани от китайците, не бяха съобразени с местните реалности, не отчитаха нуждите на населението и преследваха най-вече интересите на Пекин. От друга страна обаче, властите в отделните щати активно се сремяха да привлекат китайските инвестиции, което бе свързано както с корумпираността на местните елити, така и с интересите на бизнеса и влиянието на мощното китайско лоби.

В условията на ескалираща търговска война между САЩ и Китай, правителството на Исмаил Сабри вижда допълнителни възможности за стимулиране на националните производители чрез изтласкването на китайските конкуренти от редица сектори, а също развивайки икономическите отношения със САЩ, Япония и Индия за да „балансира” китайското влияние. В същото време обаче, малайзийците са обезпокоени от прекаленото идеологизиране на противоречията с Китай от страна на САЩ, което на практика ги принуждава да си изберат Вашингтон за приоритетен партньор и еднозначно да подкрепят американските планове за създаване на „свободен и отворен Индо-Тихоокеанския регион”.

Прекалената зависимост на държавите от Югоизточна Азия от американските доставки на въоръжение, се отразява негативно на отбранителната способност на Малайзия, тъй като евентуален отказ на Куала Лумпур да следва стриктно фарватера на регионалната геополитика на САЩ може да доведе до налагане на едностранни санкции, включително спиране на оръжейните доставки (нещо, което вече изпитаха на гърба си страни като Тайланд или Индонезия например). Малайзия се стреми да избегне подобно развитие, акцентирайки върху модернизацията на своите въоръжени сили и повишаване нивото на самообезпечаване на собствения си военно-промишлен комплекс, включително с помощта на трети страни, като Русия например.

На фона на американско-китайската конфронтация в Южнокитайско море, Малайзия възнамерява да повиши автономията си в гарантирането на своите интереси в сферите на сигурността и развитието, свързани с използването на морските пространства. За целта се акцентира върху активизирането на изследванията, търсене на нови възможности за търговия, дейно участие в работата на международните организации, както и усъвършенстването на средствата за контрол, включително и военните. В тази връзка в Куала Лумпур не изключват възможността за изостряне на отношенията с другите страни членки на АСЕАН, които също имат претенции към някои участъци от акваторията.

Въпреки проблемите в отношенията си с Пекин обаче, Малайзия продължава да се придържа към стратегията „да бъде приятел с всички и враг с никого” и се въздържа от стъпки, които биха могли да навредят непоправимо на двустранните отношения. Така, критиките срещу претенциите на Китай в Южнокитайско море, решаването на „уйгурския въпрос” и прекратяването на редица проекти се редуват с демонстриране на готовност за разширяване участието на страната в ЕПЕП. Освен това, Пекин успя значително да подобри имиджа си, оказвайки мащабна помощ на Малайзия в борбата срещу пандемията от коронавирус.

От стратегическа гледна точка, за Малайзия е важно да контролира ситуацията в зоната на моретата Сулу и Сулавеси, особено предвид традиционната пиратска активност в този регион. Това изисква постигане на съответните договорености със съседните държави - Филипините и Индонезия. Проблемът обаче е, че Филипините претендират за малайзийския щат Сабах, което затруднява двустранния диалог. Именно затова, търсейки си други външни "опори", Куала Лумпур подкрепя по-широко участие на външни играчи, като Русия например, в дейността на АСЕАН, чиито членове са и Малайзия, и Филипините. В случая не става дума за ангажирането на тези играчи в споровете за принадлежността на Сабах, а за стремеж към формиране на опираща се на няколко "стълба" конструкция на националната сигурност с цел укрепване на политическия и дипломатически авторитет на Малайзия в диалога и със съседите. При това, съдейки по всичко, готовността на САЩ, Австралия и Индонезия да участват в патрулирането в зоната на моретата Сулу и Сулавеси, не противоречи на визията на малайзийското ръководство за формата на подобна мисия.

Новите тенденции в малайзийската външна политика са свързани и с активизирането на сътрудничеството между страните членки на АСЕАН и Русия. Освен традиционния диалог, касаещ търговско-икономическото и инвестиционно сътрудничество, все по-осезаема е и ангажираността на Москва с проблемите на регионалната сигурност, сред примерите за което бяха провелите се през декември 2021 съвместни военноморски учения на АСЕАН и Русия. Въпреки скромния дял от 1% от общия обем на външната търговия на всички членове на Асоиацията, образът на Москва в региона е по-скоро положителен (дори на фона на войната в Украйна), тъй като между нея и страните от Югоизточна Азия няма някакви сериозни проблеми и разногласия. С утвърждаването на Комплексния план за развитие на стратегическото партньорство между Русия и АСЕАН през 2021-2025, както и на Пътната карта в сферата на търговията и инвестициите, перспективите за развитието на малайзийско-руските връзки се очертават по-ясно, тъй като вече е налице институционална основа за реализация на съвместни проекти. Не бива да се изключва също, Русия да поеме ролята на посредник за мирното и взаимноизгодно разрешаване на споровете между Китай и държавите от АСЕАН, включително Малайзия. В крайна сметка всички те имат общ интерес – установяването на справедлив и неразделен на блокове многополюсен свят.

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024