Геополитиката на полско-беларуския мигрантски конфликт

В тази напрегната ситуация  е достатъчен  само един случаен куршум, който да улучи някой от тях и да предизвика пълномащабен военен конфликт”.

Поредната мигрантска криза?

Както е известно, първите вълни на мигрантската криза заляха Европа още в началото на 2011 на фона на т.нар. „арабска пролет”. Още тогава като най-приемлива за страните членки на ЕС мярка беше възприето създаването на бежански лагери в съседните на кризисния регион държави и оказване на съдействие за нормализация в страните, генериращи бежанци и мигранти, включително чрез създаване на работни места и възможност за по-нататъшна социална реабилитация на хората, пострадали от конфликтите. Тези предложения обаче, бяха игнорирани от „еврократите”, включително, защото изискваха реални и то доста сериозни финансови инвестиции. Вместо това, Брюксел реши (най-вече по внушение на Германия) да приеме бежанците, още повече, че те се разглеждаха като потенциална работна сила, от каквато развитите държави от Съюза се нуждаеха, особено през летния сезон.

През последните десет години Европа продължи да приема все нови вълни от мигранти от Близкия Изток и Африка, като най-силният удар се стовари върху средиземноморските държави – Италия, Испания и Гърция. Но тъй като основната цел на мнозинството от пришълците си оставаха проспериращите Германия, Великобритания и Франция, нашествието им засегна и останалите държави, разположени по техния маршрут. Кризата нарастваше паралелно с разширяването на зоната на въоръжените сблъсъци в Близкия и Средния Изток, достигайки първия си връх през лятото на 2015, когато Европа бе залята от стотици хиляди мюсюлмани.

В изказването си на последния конгрес на управляващата партия Фидес, провел се в средата на ноември 2021, унгарският външен министър Петер Сиярто напомни, че преди шест години в Унгария нахлуха над 400 хиляди нелегални мигранти, които пресякоха цялата страна „без да проявят каквото и да било уважение към нас, нашите закони, нашите правила и култура”. Според него, оттогава насам Унгария защитава южната граница на Европа и, „ако не бяхме го направили, сега на континента щеше да има още стотици хиляди или милиони нелегални имигранти. Затова държим на правото си сами да решаваме, кого да пускаме тук и с кого искаме или не искаме да живеем в собствената си страна”.

Преди шест години Будапеща категорично отхвърли лансираната от Брюксел програма за квотно разпределяне на мигрантите и започна да изгражда преградни съоръжения по южната си граница за да спре мигрантския поток. На свой ред, тогавашният словашки премиер Роберт Фицо се опита да подаде иск в европейския съд срещу натрапваните от „еврократите” мигрантски квоти. Държавите от Вишеградската четворка обаче бързо осъзнаха, че усилията им да се противопоставят на политиката на ЕС за разпределяне на мигрантите очевидно са обречени и са необходими съвместни действия за защита на собствените им граници, превърнали се на практика в югоизточни граници на самия Съюз. Днес, както подчертава и унгарският външен министър Сиярто, „ние отново сме поставени под безпрецедентен натиск и нашите полски братя са принудени героично да защитават собствените си граници, нас и Европа, за което можем само да им благодарим”.

Сегашната мигрантска вълна по източните граници на ЕС се очерта през лятото на 2021. На фона на рязко влошилите се отношения със Съюза, който открито подкрепи беларуската опозиция, президентът на страната Александър Лукашенко, неколкократно обвини Европа в „неблагодарност към Беларус, която сдържа миграционната вълна към ЕС”. Както е известно, през последните години към подобна тактика в преговорите с Брюксел се придържаше и турският президент Ердоган. През ноември 2021 обаче ситуацията на беларуско-полската граница придоби наистина драматични измерения, а фактът че това стана на фона на подписването на споразумението между Минск и Москва във връзка с т.нар. Съюзна държава, даде основание на някои русофобски настроени западни политици да твърдят, че Лукашенко действа против ЕС съгласувано с руския си колега Путин.

Факт е, че мигрантската атака през границата с Беларус започна в може би най-неблагоприятия за Полша, Централна Европа и ЕС, като цяло, момент - на фона на енергийната криза и острия недостиг на енергоносители в навечерието на зимата; оттеглянето на Ангела Меркел от канцлерския пост и очакваната промяна в курса на Германия; върха на кризата в отношенията между Полша и Брюксел, както и между Унгария и Брюксел, без да споменавам поредните проблеми в правителството на Словакия и смяната на това в Чехия.

Напрежението по източната граница на Полша ескалира от края на август, като до средата на ноември 2021 полските гранични служби бяха засекли над 33 хиляди опити за нелегално преминаване на границата с Беларус: 3 500 – през август, 7 700 – през септември, 17 300 – през октомври и около 6 000 – до средата на ноември. В отговор, още на 2 септември властите въведоха извънредно положение в петкилометровата гранична зона в Подляското и Люблинско воеводства – първоначално за 30-дневен срок, а след това – за още 60 дни.

Според данните, изнесени в полските медии, средностатистическият мигрант, опитващ се да влезе в страната от Беларус, изглежда достатъчно материално обезпечен, поне по стандартите на Ирак или Сирия – т.е. може да си позволи да купи самолетни билети за себе си и своето семейство до Минск, както и да плати за няколкодневния им престой в хотел, а също и на трафикантите на хора в самата Полша, които да го преведат до германската граница (защото огромната част от мигрантите се стремят да попаднат именно в Германия).

Истината е, че - без оглед на маневрите на Лукашенко - голямата вина за сегашнната (както и за предишните) миграционна криза следва да бъде поета от т.нар. "колективен Запад", част от който е и ЕС. Именно коалицията на САЩ и европейските им съюзници, включително Полша, провокира хаоса в Големия Близък Изток, сваляйки светските режими в Ирак и Либия, подкрепяйки ислямистите в Сирия и окупирайки Афганистан за да го изостави двайсет години по-късно на произвола на съдбата. Именно Западна Европа отвори границите си за мигрантите и дълго време обещаваше да приеме всички бежанци. А сега ЕС се опитва да отхвърли от себе си отговорността за случващото се по източната му граница, прехвърляйки вината на Беларус и - кой знае защо - на Русия.

Както е известно, повечето оказали се в Беларус мигранти са иракски кюрди. Поне на пръв поглед, това изглежда странно, тъй като ситуацията в създадената с американска помощ квазидържава в Ирак - т.нар. Кюрдска Автономия, се смята за безпроблемна. Тогава, защо населението бяга оттам? Възможно ли е например, тези хора да се опасяват, че Иракски Кюрдистан може да бъде сполетян от съдбата на Афганистан?

Ще припомня, че според споразумението между САЩ и правителството на Ирак, бойните части на американския военен контингент следва да напуснат страната до края на 2021, като там ще останат само съветници и инструктори в рамките на учебно-тренировъчните програми на иракската армия и като охрана на посолството на САЩ.

Сред иракските кюрди обаче, нарастват опасенията, че американците могат - също както сториха в Афганистан - да оставят на произвола на съдбата "недовършените си проекти" за създаване на кюрдска държавност в Ирак и Сирия. Тези проекти още не са се провалили напълно, но първите потоци бежанци вече се насочват към Европа. Кюрдите имат всички основания да смятат, че "организираното изтегляне" на американците от Ирак и Сирия лесно може да се превърне в хаотично бягство.

Кюрдите са най-големия етнос на планетата без собствена държава. Числеността им варира между 30 и 40 млн. души, които живеят предимно на територията на Ирак, Сирия, Турция и Иран. Дали и кога все още ограничените потоци кюрдски мигранти ще се трансформират в мощна вълна, която да залее Европа, зависи от много фактори. Но най-вече от това, колко бързо ще бъдат ликвидирани квазидържавните структури на Кюрдската Автономия в Ирак и на т.нар. Демократична федерация на Северна Сирия (в района на Рожава) след изтеглянето на американските части. Правителствата в Багдад и Дамаск смятат, че тези структури имат прекалено големи пълномощия, както и, че кюрдите би следвало да понесат отговорност заради подкрепата си за западната коалиция, разрушила Ирак и Сирия. Тоест, и в двете страни, рано или късно, ще започне да нараства натискът за пълно възстановяване прерогативите на централната власт върху цялата национална територия. При това, и Багдад, и Дамаск могат да разчитат в това отношение на подкрепата на такива силни регионални играчи, като Турция и Иран, за които кюрдите също представляват проблем, както и на солидарността на редица арабски държави.

Как поляците гледат на миграционния проблем

Както споменах, властите във Варшава интерпретират сегашната криза, от една страна, като отмъщение на беларуския лидер за оказаната от ЕС (и най-вече от Полша) подкрепа за антиправителствената опозиция и наложените на Беларус санкции от Брюксел, а от друга страна – като опит Съюзът да бъде принуден да започне диалог с Минск. Според поляците, това би легитимирало Лукашенко като лидер на Беларус, което обаче е в разрез със сегашната политика на ЕС. Тоест, засега полското правителство няма намерение да започва диалог с управляващите в Минск. Вместо това, на границата бяха изпратени 15 хиляди граничари, полицаи и военни, както и специална техника. Освен това властите издигнаха временни огради от бодлива тел в най-проблемните гранични участъци и възнамеряват до средата на 2022 да изградят 180-километрова стоманена ограда с бодлива тел, снабдена с електронни устройство и видеокамери, по цялата сухопътна граница с Беларус (останалата част от границата минава по река Буг). Междувременно, Варшава постигна прекратяване на преките самолетни полети между Ирак и Беларус, както и ограничаване на превозите на граждани на Ирак, Сирия, Йемен и Афганистан с полети на турските авиолинии до Минск.

Ще припомня, че според правилата на ЕС (Дъблин II), всеки чужденец, претендиращ за убежище в Съюза следва да подаде молба за това в първата държава, през която е влязъл за територията му. Но тъй като огромното мнозинство мигранти се насочват към Германия, броят на молбите за предоставяще на убежище в Полша е нищожен. Впрочем, дори ако мигрантите успеят до стигнат до Германия и да подадат там молби, те най-вероятно отново ще бъдат върнати в Полша (през 2020 Берлин върна на Варшава над 3000 мигранти). А тъй като междувременно Беларус анулира споразумението за ремисия с ЕС, всички оказали се в Полша мигранти автоматично се превръщат в огромен проблем за Варшава.

Ще припомня, че полското правителство направи всичко за да привлече вниманието на световната общност, включително това на НАТО и ЕС, към миграционната криза по източната си граница, но засега не е отправило до никого официално искане за помощ. В същото време Варшава обвинява за ескалацията на конфликта не само Беларус, но и „ръката на Москва” – така редица полски политици твърдят, че страната им е обект на руско-беларуско хибридна атака. Впрочем, има и други мнения. Депутатът в полския Сейм и лидер на консервативната Конфедерация за свобода и независимост Януш Корвин-Мике например, квалифицира управляващите във Варшава като „полезните идиоти” на Путин, посочвайки, че с необмислената си намеса във вътрешните работи на Беларус са провокирали сегашнита мигрантска криза и са тласнали Минск в обятията на Москва.

Редица полски експерти и анализатори призовават за налагане на санкции не само срещу Беларус, но и срещу Русия, твърдейки, че Беларус трябва да бъде превърната в „толкова токсичен актив”, че за руснаците да стане неизгодно да я подкрепят.

В същото време мигрантската криза отново потвърди съществуващото разделение в полското общество. Избирателите на упрявляващата партия "Право и справедливост" (PiS) и симпатизиращите им граждани изпитват сериозни опасения във връзка със случващото се на границата с Беларус и нямат никакво желание да приемат мигранти от мюсюлманския свят. Мнозина с основание се боят, че по този начин в страната могат да проникнат терористи или престъпни елементи.

На свой ред, полската опозиция и голяма част от медиите критикуват правителството, че не подава цялата информация за случващото се на границата и се опитва да прикрие нехуманното отношение към мигрантите (впрочем полското правителство отказва да допусне в граничната зона дори представители на граничната агенциа на ЕС Frontex). Част от обществото е шокирано от съобщенията за тежкото състояние, в което са намират онези от тях, които са успели да проникнат в Полша и смъртта на някои от студ, умора и нечовешките условия в които ги държат граничните власти.

Ще припомня, че още в разгара на миграционната криза от 2015 Полша се отнасяше крайно скептично към идеята да приеме бежанци от Италия и Гърция. По време на предизборната си кампания през същата година PiS използваше мигрантския фактор за да разпалва страх от бежанците сред обществото. Така, лидерът на PiS Ярослав Качински твърдеше, че мнозина от мигрантите от Африка и Близкия Изток са заразени с опасни болести и могат да провокират епидемии в страната. Управляващата партия традиционно позиционира Полша като един от бастионите, защитаващи Европа от всевъзможни заплаха - като започнем с Русия и свършим с наплива на нелегални мигранти от горещите точки на Северна Африка и Близкия Изток.

Освен това сегашната миграционна криза се оказа донякъде от полза за управляващите във Варшава. От дълги години насам PiS води откровено конфронтационна политика както спрямо вътрешните, така и спрямо външните си опоненти. Благодарение на мигрантската вълна на границата с Беларус, вниманието на полската общественост беше изместено от актуалните вътрешни проблеми на страната, към "външната заплаха". Ще припомня също, че съвсем доскоро Европейската комисия отправяше остри критики и дори заплахи за финансови санкици към Полша заради това, че съдебната власт в страната е подчинена на изпълнителната, но днес цяла Европа демонстрира съчувствие и солидарност с нея, а в Брюксел обмислят да я подпомогнат за изграждането на защитна гранична инфраструктура.

В случая е особено важно поведението на т.нар. Вишеградска група (В-4), част от която е и Полша. Както е известно, по време на мигрантската криза през 2015 всички страни членки демонстрираха солидарност с най-силно засегнатата от нея Унгария, като взеха решение за съвместно патрулиране по границите и отпускане на средства да изграждане на преградни съоръжения.

В момента именно Унгария е председател на В-4. В началото на ноември 2021 тя организира в Будапеща среща на вътрешните министри на държавите от групата, чиято основна тема бе "ситуацията на полско-беларуската граница, инструментализацията на миграцията от режима в Минск и възможните последици от новата ситуация в Афганистан". Бяха обсъдени и текущи въпроси, касаещи управлението на европейските граници, новата Шенгенска стратегия на ЕС и, в частност, възстановяването на вътрешния граничен контрол, и влиянието на пандемиято от Covid-19 върху вътрешния и външния граничен контрол в Съюза. Министрите декларираха солидарността си и по-нататъшната подкрепа за Полша, Латвия и Литва (които пострадаха най-много от "хибридните" действия на беларуските власти по границата, предприети в отговор на наложените от ЕС санкции) в техните усилия за защита на външните граници на Европейския съюз. Според тях, сегашната ситуация изисква постоянен мониторинг и координирани мерки и действия, а ЕС следва да извлече сериозни поуки от мигрантската криза и да усъвършенства общата политика на Съюза.

Ше припомня и, че по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел през октомври 2021, външните министри на страните от В-4 проведоха извънредно съвешание, на което Чехия, Унгария и Словакия също изразиха солидарност и потвърдиха подкрепата си за Полша.

Негативният сценарий

Кризата по западните граници на Беларус сериозно усложнява отношенията с ЕС не само на Минск, но и на Москва. Истината е, че ситуацията е от полза най-вече за политиката на беларуския лидер Лукашенко, който по този начин на практика продължава пазарлъка не само с Брюксел (подкрепил местната опозиция и отказал да признае самия Лукашенко за президент), но и с Москва (доказателство за това бяха заплахите за прекъсване на газовия транзит през територията на Беларус). Русия не е заинтересована от подобно развитие, тъй като отношенията и с редица страни членки на ЕС, както и със самия Съюз, почти достигнаха дъното. Що се отнася до държавите от Вишеградската група, на фона на спорадично появяващите се прогнози за скорошния и разпад, те се сдобиха със сериозен аргумент за укрепване на регионалното единство в лицето на "заплахата от Изток". Това, както и съществуващите разногласия с Брюксел, представлява важен фактор за по-нататъшното укрепване на централноевропейския алианс. Неслучайно, на последния конгрес на управляващата в Унгария партия Фидес, премиерът Виктор Орбан увери, че "дори не помисляме да напуснем ЕС". В тази връзка може да се прогнозира, че натискът върху страната, във връзка с нейните съвместни с руснаците енергийни проекти, тепърва ще нараства. Което пък би се отразило негативно върху икономическите интереси на Москва в региона.

Тоест, можем да очакваме, че Кремъл ще се опита да упражни влиянието си върху намиращото се в изолация правителство в Минск и да съдейства за установяването на ефективен диалог с ЕС относно мигрантите. Още повече, че сегашната мигрантска вълна се отличава от предишните по това, че хората все по-често бягат не само заради войните, но и заради икономическата криза. А това е друг потенциално консолидиращ дневен ред за преговори на международните институции на всички нива.

Междувременно, решението на Меркел да разговаря по телефона с Лукашенко, въпреки че Западът го смята за "нелегитимен диктатор" показа, че отиващият си канцлер осъзнава опасността евентуална провокация на полско-беларуската граница да има същия ефект като атентата в Сараево през 1914, превърнал се в пролог към Първата световна война. Отделни детайли от този разговор бяха изнесени от естонския външен министър Ева-Мария Лиметс, според която Лукашенко е заявил на Меркел, че не е склонен да помогне за разрешаване на миграционния проблем, докато не бъдат изпълнени исканията му ЕС да се откаже поне частично от санкциите срещу Беларус и да признае за легитимни резултатите от президенските избори през 2020

Както е известно, на 17 ноември Минск обяви, че се е споразумял с Берлин за решаването на миграционната криза, като Германия е поела ангажимент да създаде хуманитарен коридор за прехвърлянето на 2 хиляди бежанци от полско-беларуската граница, докато Беларус ще се опита да върне останалите 5 хиляди обратно в родината им. Само няколко дни по-късно обаче, съобщението беше квалифицирано като "фалшива новина" от немския външен министър Хорст Зеехофер, а Жозеп Борел подчерта, че "нито един мигрант няма да бъде допуснат в ЕС", събщавайки, че предстаи въвеждане на пети пакет от санкции срещу Беларус.

Според някои анализатори, мигрантската криза и двата нови пакета от санкции, наложени от ЕС на Беларус, обвинявана че се опитва да "инструментализира" кризата, са само прелюдия към подготвяната от Варшава, Рига и Вилнюс ескалация на противопоставянето в Източна Европа, включително въвличането на НАТО в конфликта. Тоест, миграционната криза на полско-беларуската граница може да даде тласък на реализацията на сценарии, към които доскоро нито ЕС, нито дори НАТО бяха склонни да се обърнат. Нещата не опират до санкциите срещу Минск, които са само въпрос на време, нито дори до възможността Варшава да се възползва от ситуацията за да получи от брюкселските еврократи правото да провежда собствена мигрантска политика, която не се контролира от ЕС. Както изглежда, Полша, Латвия и Литва се опитват да прокарат далеч по-стратегически мерки, излизащи извън рамките на сегашния колапс. Ако те бъдат приети обаче, граничната криза не само ще се проточи, но и може да се трансформира в перманентна.

Сред доказателствата за това е интерпретацията на кризата като "хибридна атака" - първо от страна на Варшава, а след това и на Вилнюс и Рига. Малко по-късно НАТО също осъди "хибридните" действия на Беларус, която уж "инструментализира" (т.е. насочва) "стихийнити мигрантски потоци". Впрочем, същата терминология беше възприета и от брюкселските "еврократи", включително председателите на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Шарл Мишел. Истината е, че определянето на едни или други заплахи като "хибридни" представлява чисто политическо решение, тъй като самата тази толкова модна напоследък концепция е също толкова нееднозначна, както и ситуациите, към които се опитват да я прилагат.

В тази връзка ще припомня, че в интервю за агенция ПАП, дадено през ноември 2021, полския премиер Матеуш Моравецки зяяви, че: "В момента обсъждаме с Латвия и Литва дали да не задействаме чл.4 от Северноатлантическия договор, подписан през 1949 във Вашингтон (въпросният член предвижда провеждане на консултации на Съвета на НАТО, ако някоя страна членка смята, че сигурността и е застрашена - б.р.). Струва ми се, че това става все по-необходимо, т.е. нужни са конкретни стъпки и ангажирането на целия алианс". По-важното в случая е, че активирането на чл.4 е стъпка към задействането на прословутия чл.5, предвиждащ действия на целия Северноатлантически  алианс в защита на една страна членка. Ще напомня, че редица източноевропейски държави, включително Полша, отдавна настояват за включването на "хибридните атаки" в списъка на заплахите, които могат да доведат до колективен отговор на пакта. Нещо повече, на срещата на върха на НАТО, провела се през юни 2021 в Брюксел, това стана факт - макар и само на думи. Така, в заключителната декларация на срещата се посочва, че: "Ако е налице решение на Северноатлантическия съвет, НАТО е готова да окаже съдействие на всяка страна членка, на който и да било етап от провежданата срещу нея хибридна кампания... В случай на хибридна война, Северноатлантическият съвет би могъл да реши да задейства чл.5 от Вашингтонския договор, също както и при военно нападение".

Ключовият въпрос в случая е, как и по какви критерии се оценява заплахата, предвид неяснотата на самото понятие "хибридна война" и, колко далеч може да стигне тази реторика след като липсват ясни критерии? Възможно е, тъкмо това да се опитва да си изясни полското ръководство, а кризата с мигрантите, опитващи да влязят в Европа през Беларус, беше отличен повод да го направи. Впрочем, ако го нямаше, вероятно шеше да се появи някой друг, защото когато Варшава се конфронтира с Брюксел (което напоследък става все по-често), тя обикновено активира и конфронтацията с източните си съседи, напомняйки на всички, че "защитава Европа". По сходен начин действат Литва и Латвия - последната например започна военни учения по границата с Беларус точно в разгара на мигрантската криза.

Залозите в тези геополитически сценарии, които се опитват да разиграват Полша и балтийските постсъветски държави са толкова високи, че дори трагичната ситуация с бежанците остава на заден план. Опитът за ангажирането на НАТО в поредния конфликт на тези страни с източните им съседи и апелирането към чл.4 и чл.5, може да доведе до появата - с повод и без повод -  на постоянно стратегическо напрежение, на основата на произволната и субективна интерпретация на политическата конюнктура. Да не говорим, че на този фон автоматично отпада и въпросът за евентуалното съкращаване или дори премахване на европейските субсидии за Полша. Тоест, може да се окаже, че правилата на играта в ЕС вече не се определят само в Брюксел, Париж и Берлин, но и във Варшава, която държи повече на НАТО и САЩ, отколкото на Съюза.

Както е известно от август 2020 насам Беларус е обект на ескалиращи критики от страна на ЕС. Брюксел обвинява Минск, че е провалил проектите за сътрудничество в рамките на Инициативата "Източно партньорство" и сериозно е навредил на самата инициатива. Всъщност, това е по-скоро признание за провала на амбициите на самия Съюз в постсъветското пространство, както и за реалните ограничения пред политиката на експанзия на правните норми и ценности на ЕС. От друга страна, докато преди в Брюксел разграничаваха позициите си спрямо Беларус и Русия, като затоплянето в отношенията с Москва обикновено се съпровождаше с влошаване на тези с Минск, именно след август 2020 тези позиции бяха синхронизирани, т.е. в момента и Беларус, и Русия едновременно са обект на остри критики от страна на Съюза Нещо повече, действията на двете страни се разглеждат като тясно взаимносвързани.

Тази тенденция се прояви особено отчетливо и в хода на миграционната криза между Беларус и съседите и от ЕС. Така, според полския премиер Матеуш Моравецки, ситуацията на границата е част от усилията на Русия да разруши региона, който е контролирала по съветско време. Именно в този контекст (включително и благодарение на усилията на Варшава) ситуацията се представя и от самия Съюз, който обяви, че следи 20 държави, включително Русия, относно евентуалната им роля за транспортирането на мигрантите в Беларус.

Към аналогична позиция по отношение на мигрантската криза се придържат и управляващите в Литва и Латвия, в лицето на своите премиери Ингрида Шимоните и Артурс Каринш, които периодично се консултират взаимно и изпращат данни за ситуацията на границата в Брюксел (според литовските власти например, през есента, през границите на страната са прониквали над сто мигранти дневно). Именно тяхната позиция формира и политиката на ЕС спрямо Беларус. Официалната позиция на Брюксел е, че мигрантското нашествие по източната граница на Съюза представлява хибридна атака срещу него.

Тоест, без да изискват реални доказателства за кризисната ситуация на границата с Беларус, ЕС и повечето страни членки решиха да се солидаризират с властите във Варшава, Вилнюс и Рига и дори да им отпуснат средства за изграждане на гранични прегради срещу мигрантите. За разлика от политиката на взаимодействие с Турция за предотвратяване на мигрантската криза, Брюксел по ред причини не е склонен на аналогично сътрудничество с Минск.

На първо място, ЕС многократно е изтъквал, че е готов да работи само с беларуското гражданско общество, но не и с официалната власт.

На второ място, миграционният поток през Турция е десетки пъти по-мощен и сериозен и от позицията на Анкара наистина зависи, колко голяма мигрантска вълна може да залее общото европейско пространство.

На трето място, в случая с Беларус, Брюксел вече е тръгнал по пътя на санкциите, затова и занапред ще е по-склонен да се придържа към този инструмент, отколкото да промени позицията си.

На четвърто място, изглежда твърде вероятно, че "еврократите" наистина не разглеждат Минск като самостоятелен играч, а като играч, действащ съвместно с Москва, затова нямат намерение да променят отношението си и да преговарят с него. Тоест, според брюкселските чиновници, санкциите си остават единствения инструмент, за оказване на директен натиск върху Беларус.

Някои изводи

В заключение, за пореден път ще отбележа, че миграционният проблем, като цяло, бе създаден от Запада, включително от големите държави от ЕС, действащи в тесен съюз със САЩ. Сега обаче, американците се отдръпнаха от всички основни зони на военни действия, самоотстранявайки се и от решението на миграционния проблем. А за разрешаването на последния очевидно е необходим комплексен подход, т.е. няма как да се мине без многостранни преговори. Неприемливо е за възникването на миграционната криза да се обвинява една или друга държава, игнорирайки собствените си грешки. На практика, станахме свидетели на формирането на поредния мит за "хибридната заплаха" от Изток. Големият въпрос обаче е, дали такава действително съществува, или става дума за (дез)информационна политика на конкретни държави? Отговорът не изглежда особено труден.

Факт е, че в рамките на ЕС се осъществяват много сериозни промени. Американско-британският алианс може да ускори дистанцирането на континенталните съюзници на Вашингтон и Лондон, както и да доведе до спад в интереса на Брюксел към доминираните от англосаксонската ос блокове. На този фон миграционната криза на полско-беларуската граница може да провокира сериозна дискусия вътре в Съюза относно новата архитектура на сигурност както в Централно-Източна Европа, така и в триъгълника ЕС-Беларус-Русия.

Междувременно, постепенно става ясно, че сблъсъкът между участниците в граничния мигрантски конфликт между Полша и Беларус вероятно ще приключи без "победител" и е на път с течение на времето да отшуми. Лукашенко не успя да постигне това, което искаше от ЕС (т.е. отмяна на санкциите и признаването му за легитимен държавен глава), но и полско-американският план за преформатиране на мигрантската криза в европейска война с участието на Русия на беларуска територия върви към провал. Както известно, самолетите на беларуската "Белавия" започнаха да извозват мигрантите обратно в Ирак. Разбира се, възможно е много малка част от тях да останат в Беларус - най-вече за да могат властите в Минск да демонстрират своята "хуманност". Изглежда обаче, че ако вече започналият процес на деескалация не бъде прекъснат по някаква - не очевидна в момента - причина, до пролетта на 2022 граничната криза би трябвало да приключи.

*Българско геополитическо дружество