Единната разузнавателна общност „Пет очи”

Разузнаването е сред най-древните професии в света. То се появява далеч преди възникването на държавната структура – още в зората на човечеството, защото нуждата от самосъхранение и оцеляване е основна човешка потребност. Да притежава информация за това, къде се намира врагът, с какви сили разполага и какво възнамерява да прави, е от полза за всеки политически лидер или военен командир.

Историята на военното дело показва, че всеки голям пълководец разчита на добро разузнаване, за да знае как да усили бойната си мощ и да съобрази, кога и къде да удари най-ефективно своя противник. Онези, които пренебрегват това или са не разполагат с добро разузнаване, са обречени на поражение.

В постмодерната епоха разузнаването се разглежда като активна работа по придобиване, обработване и предоставяне на държавното ръководство на разузнавателна информация с цел противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност на конкретната страна. А под термина „разузнавателна общност“ се разбира съвкупност от органи и подразделения на няколко държави, ангажирани със събирането, обработката, анализирането и обмена на информация чрез различни открити и други източници, способи и оперативни методи.

Въпреки че разузнаването води началото си още от дълбока древност, съществено повишаване на ролята му се наблюдава по време на Първата световна война. В периода между двете световни войни в сферата на разузнавателните служби навлизат много нови методи, като диверсиите и контрадиверсионните мероприятия, психологическите акции и мерките срещу тях. Разузнаването започва да поема все по-голяма отговорност пред правителствата, а дейността му обхваща все повече сфери, като външната и вътрешната политика, настроенията сред населението, военните способности, икономическия (и най-вече военно-техническия) потенциал и иновациите в областта на науката и техниката.

Американската Агенция за национална сигурност

По своята същност, Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) е разузнавателна агенция, създадена към Департамента по отбраната, която отговаря за криптографското и комуникационното разузнаване и сигурност. Тя израства от комуникационната разузнавателна дейност на американските военни части по време на Втората световна война. Създадена е през 1952 с директива на президента Хари Труман, в която е посочена нейната мисия, включваща защита и формулиране на кодове, шифри и друга криптология за американските военни и цивилни правителствени агенции, както и прихващане, анализиране и разрешаване на кодирани предавания по електронен или друг начин. Агенцията осъществява изследвания на всички форми на електронни предавания и управлява постове за прихващане на сигнали по целия свят.

Създаването на американската NSA е мотивирано от убеждението, че значението и отчетливият характер на комуникационното разузнаване са основание за организация, различна както от въоръжените сили, така и от другите разузнавателни агенции. Въпреки че работи в Департамента по отбраната, тя също принадлежи към американската разузнавателна общност и като такава действа под надзора на директора на националното разузнаване.

Създаването на единната разузнавателна общност ,,Пет очи”

Традицията за споделяне на разузнавателна информация между американската NSA и нейните партньори има дълбоки и широко разклонени корени, които се култивират в продължение на почти осемдесет години. По време на Втората световна война армията и флотът на Съединените щати развиват независими чуждестранни отношения с британците и техните доминиони Канада, Австралия и Нова Зеландия. Връзките, изковани в разгара на войната, са улеснени от десетилетията доверие и съвместна работа на англосаксонците, които се подържат и развиват през годините и са изключително важни за бъдещите им съвместни успехи в разузнаването.

Произходът на общността следва да се търси в Атлантическата харта, подписана през август 1941 от американския президент Франклин Делано Рузвелт и британския премиер Уинстън Чърчил, с цел оповестяване целите на двете велики англосаксонски сили за следвоенния свят. Особено важно за сътрудничеството им във военновременните условия се оказва необходимостта от обмен на жизненоважна информация.

След влизането и на САЩ във войната, на 17 май 1943, е подписано междуправителствено англо-американско споразумение за комуникационно разузнаване, известно още като споразумението BRUSA. Преследваната с него цел е улесняване на сътрудничеството между американския Департамент по отбраната, от една страна, и британския правителствен кодекс и британския Government Code and Cypher School (GC&CS, преименувано по-късно на GCHQ), от друга.

Скоро след приключването на войната, във връзка с излизащите на преден план противоречия между англосаксонските велики сили и Съветския съюз, на 5 март 1946 е официализирано тайно Споразумение UKUSA (United Kingdom – United States of America Agreement). Подписването на споразумението затвърждава жизненоважното сътрудничество между двете страни, поставяйки основата на тясното сътрудничество в разузнавателната сфера между американската NSA и британската GCHQ, което продължава до днес.

През следващите десет години са изготвени и преработени множество приложения към споразумението. Те уреждат детайлите на работните взаимоотношения между страните-партньори, освен това касаят и договореностите им с другите три англосаксонски страни - Канада Австралия и Нова Зеландия.

Първоначално към двустранната разузнавателна общност се присъединява участващата в преговорите за създаване на Организацията на Северноатлантическия договор Канада (през 1948), а през 1956 форматът се разширява още повече за сметка на другите два британски доминиона Австралия и Нова Зеландия, които са военно-политически съюзници на САЩ в създадената през 1951 Организация на Договора за регионална сигурност в Тихия океан (АНЗЮС). Канада, Австралия и Нова Зеландия обаче, участват в американско-британската разузнавателна общност като „трети страни“. Официалният им статут, фиксиран в по-новата версия на Споразумението UKUSA, се уточнява в следното изявление: „Понастоящем само Канада, Австралия и Нова Зеландия ще се считат за сътрудничещи на UKUSA държави”.

Взаимодействието с тези три англоезични държави е улеснено от общото им членство в британската Общност на нациите, личната им уния с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и от политическите им системи, които са сходни с британската.

По този начин се утвърждава секретната програма за наблюдение с кодово име ECHELON. Впоследствие то е заменено от термина „Пет очи“ (FVEY) като ниво на класификация, включващо „очите“, които биха могли да имат достъп до важни поверителни документи и информация.

Общността „Пет очи“ печели признание като една от най-успешните разузнавателни организации в света. Тя представлява разузнавателен алианс между САЩ и Великобритания, включващ също Австралия, Канада и Нова Зеландия, които са страни по многостранното Споразумение за съвместно сътрудничество за разузнаване и прихващане на сигнали.

Членовете на ,,Пет очи” са с близки култури, споделят общи либерални и демократични ценности и имат общи или допълващи се национални интереси, а също сходни геоикономически, геополитически и геостратегически стремежи. Впрочем, след Втората световна война петте англоезични държави се сблъскват и с общи заплахи за националната си сигурност - конвенционални и неконвенционални. Без наличието на тази обща култура на гарантиране на своята и на общата сигурност подобно сложно споразумение никога не би могло да възникне.

Всички тези характеристики обединяват усилията на държавите, принадлежащи на тази разузнавателната общност, и улесняват постигането на необходимото взаимно доверие. Именно в този контекст може да се приеме, че петимата партньори не се шпионират взаимно, макар да няма механизма, които да гарантират това.

Същност на  единната разузнавателна общност „Пет очи“

Повече от 70 години тайният следвоенен съюз на петте англоезични държави е инфраструктура за наблюдение с глобален обхват, която продължава да функционира ефективно, въпреки изминалите десетилетия. Общността остава един от най-сложните и успешни разузнавателни и шпионски алианси в световната история.

Въпреки факта, че разузнавателната общност е известна по целия свят и съществуването и е обект на безкрайни дебати, данните за това как работят „Пет очи“ все още не са достъпни, поради разбираеми мерки за сигурност. Секретността е толкова строга, че дори и договорът, с който е създадена разузнавателната общност, оставаше в тайна в течение на дълги години. Едва през юни 2010 пълният текст на Споразумението е публикуван от британското и американското правителство и за първи път е официално признато съществуването на единната разузнавателна общност.

Съвместната работа на САЩ и Великобритания в изпълнение на Споразумението изиграва ключова роля за изграждане на надеждна основа за по-тясно сътрудничество между двете англосаксонски велики сили в периода на Студената война, насърчавайки взаимното доверие, задълбочавайки двустранните връзки и консолидирайки наистина ,,специалните отношения” между тях.

Сътрудничеството между американци и британци се оказва от решаващо значение за двете страни по време на Студената война. „Петте очи“ осигуряват на Великобритания допълнително разузнаване за проследяване движението на съветски подводници с балистични ракети в Северния Атлантик и в Северно море, а Съединените щати се ползват от отдавна установените британски подслушвателни постове в редица територии, които са част от Британската империя, особено в Близкия Изток.

Според първоначалния договор от 1946, „страните се договарят за обмен на резултати и данни от проведени операции, свързани с чуждестранни комуникации, а именно събиране на трафик, придобиване на комуникационни документи и оборудване, анализ на трафика, криптоанализ, дешифриране и превод, придобиване на информация относно комуникационни организации, практики, процедури и оборудване“. Това илюстрира първоначалния обхват на договора и неговите амбиции.

Известно е още, че всеки член на единната разузнавателна общност е отговорен за събирането и анализирането на разузнавателни данни за определени региони на света. Великобритания например, наблюдава Европа, Западна Русия, Близкия Изток и Хонконг. На свой ред, Съединените щати поемат главната отговорност за Карибите, Африка, Китай и Русия и също наблюдават Близкия Изток. Канада пък наблюдава вътрешността на Русия и Китай и части от Латинска Америка. Австралия поема ангажимента за Южна и Източна Азия, а Нова Зеландия - за южната част на Тихия океан и Югоизточна Азия. Регионалното разделение обаче не означава, че страните са задължени да насочват усилията си само към определените региони и, че не могат да проявяват активност и спрямо други, представляващи интерес от гледна точка на собствената им национална сигурност.

Въпреки съгласуваното разделение на труда, ,,Петте очи” работят най-вече заедно и „крайният продукт“ обикновено е резултат от усилията на повече от един от членовете на общността. Взаимното подпомагане е съществена част от това споразумение.

,,Петте очи” по време на Студената война

В продължение на няколко десетилетия мрежата за наблюдение на ECHELON (впоследствие „Пет очи“) е разработвана за наблюдение на военните и дипломатическите комуникации на Съветския съюз и неговите съюзници от Източния блок. GCHQ и NSA споделят информация за СССР, Китайската народна република и няколко източноевропейски страни (обознаавани като „Екзотика”).

Един от основните методи на „Пет очи“ за набиране на информация е програмата PRISM, която събира потребителска информация от технологични фирми, като Google, Apple и Microsoft, докато системата Upstream събира информация директно от комуникациите на цивилни субекти чрез оптични кабели и инфраструктура при преминаване на данните. Първото разкриване на програмата пред обществеността е през 1972, когато бивш анализатор на комуникациите на АНС разкрива пред списание Ramparts, че NSA е разработила технология, която „може да пробие всички съветски кодове“.

По време на войната във Виетнам австралийските и новозеландските оператори в Азиатско-Тихоокеанския регион работят директно в подкрепа на Съединените щати, докато операторите на GCHQ, разположени в тогавашната британска колония Хонконг, имат задачата да наблюдават мрежите за противовъздушна отбрана на Северен Виетнам.

По време на Фолклендската война (1982) британците получават разузнавателни данни от своите съюзници от „Пет очи“, като Австралия, както и от трети страни, като Норвегия и Франция.

Единната разузнавателна общност ,,Пет очи” играе съществена роля и при други, широко отекнали в света, събития. През 50-те години ASIS (австролийското Агентурно разузнаване) и ЦРУ съвместно организират свалянето на иранския премиер Мохамад Мосадък. Тяхно съвместно дело от 60-те години е организирането на убийството на конгоанския лидер и борец за независимост Патрис Лумумба., а през 70-те години – организирането на преврата срещу чилийския президент Салвадор Алиенде. По време на протестите на площад Тянанмън през 1989 ASIS и ЦРУ участват в операция ,,Жълта птица" за спасяване на дисиденти от китайския режим. След войната в Персийския залив, техник на ASIS е използван за подслушване на кувейтски правителствени служби.

Дебатите за дейността на ,,Пет очи” след края на Студената война

През 1988, когато вече се очертава краят на Студената война, Дънкан Кембъл разкрива в New Statesman съществуването на системата за глобално подслушване ECHELON - продължение на Споразумението UKUSA. Историята „Някой слуша“ подробно описва как операциите по подслушване се използват не само в интерес на „националната сигурност“, но редовно се злоупотребява с тях за корпоративен шпионаж в услуга на бизнес интересите на американски компании. Въпреки това този факт до голяма степен остава незабелязан извън журналистическите кръгове. 

През 1996 подробно описание на ECHELON е представено от новозеландския журналист Ники Хагър в книгата му „Тайната сила: ролята на Нова Зеландия в международната шпионска мрежа“. Разкриването пред света на съществуването на първата глобална система за наблюдение провокира голям дебат в Европейския парламент и в Конгреса на САЩ.

През 1998 Европейският парламент излиза с доклад, озаглавен „Оценка на технологията на политическия контрол", а на 16 март 2000 призовава за резолюция относно общността „Петте очи“ и нейната мрежа за наблюдение ECHELON, която очертава риска от „пълното декомпозиране на ECHELON“. Три месеца по-късно е създадена Временна комисия на Европарламента относно ECHELON с цел разследване на мрежата й за наблюдение. Според редица европейски политици, като Еско Сепанен от Финландия, тези разследвания са възпрепятствани от Европейската комисия.

В крайна сметка, рисковете от тотално разобличаване и прекратяване на редица практики на ,,Пет очи” са преодолени. Към това време - края на ХХ век, мрежата за наблюдение на ECHELON е трансформирана в глобална система, способна да „погълне” огромни количества частни и търговски комуникации, включително телефонни разговори, факсове, електронна поща и друг трафик на данни. Това е постигнато чрез прихващане на носители на комуникация, като сателити и обществени телефонни мрежи. Нещо повече. В началото на ХХІ век възможностите за наблюдение на „Петте очи“ значително нарастват като част от глобалната „война срещу тероризма“, стартирала след атентатите срещу САЩ от 11 септември 2001. Набляга се най-вече на наблюдението на световната мрежа, а впоследствие - и на частни комуникации по целия свят.

В обхвата на ,,Пет очи” попадат терористичните организации и сделките с оръжия, сключени в „проблемни региони“. Тези два компонента се наблюдават особено стриктно, тъй като са основен източник на притеснения за всичките членове на разузнавателната общност. В тази сфера разузнавателното сътрудничество между тях е от съществено значение, за да могат да снабдяват правителствата си с актуална информация. Това е необподимо за формулиране на политики, тъй като данните, събрани и анализирани от единната разузнавателна общност, могат да се окажат жизненоважни както при възникване на кризи, така и за ежедневната база на управление. Текущите усилия на ,,Пет очи” включват най-вече проследяване и идентифициране на възможни източници на тероризъм и други неконвенционални заплахи.

Развоят на международния живот и амбициите на двете англосаксонски велики сили бързо водят до ново съществено разширяване на правомощията на единната им разузнавателна общност. По време на подготовката на инвазията в Ирак от САЩ и Великобритания под наблюдение на ,,Пет очи” е поставена комуникацията на инспектора на ООН по въоръженията Ханс Бликс. Кабинетът на генералния секретар на ООН Кофи Анан пък е подслушван от британски агенти. В меморандум на NSA са застъпени подробни планове на „Петте очи“ за засилване на подслушването на делегациите в ООН на шест държави членки на Съвета за сигурност на ООН като част от кампанията „мръсни трикове“ за оказване на натиск върху въпросните държави да гласуват в подкрепа на проекторезолюцията за използване на сила срещу Ирак.

ASIS и ЦРУ сключват партньорство за наблюдение с либийския диктатор Муамар Кадафи, за да шпионират либийските дисиденти на Запад, в замяна на разрешение за използване на Либия като база за извънредни предавания на данни.

През 2010 ,,Пет очи” получават достъп до SIPRNet, класифицираната версия на правителството на САЩ в Интернет.

С други думи, случва се точно обратното на очакванията на международната общност след приключване на Студената война – вместо премахване на някои скандални практики или поне ограничаване на англосаксонския шпионаж, ,,Пет очи” тихомълком прдобиват  безпрецедентни нови правомощия.

Но точно в момента, когато единната разузнавателна общност на англоговорещите страни работи свръхактивно и с усещане за недосегаемост, през 2013, бившият сътрудник на NSA Едуард Сноудън прави чрез най-авторитетните западни медии обществено достояние автентични документи за съществуването на множество програми за наблюдение, реализирани съвместно от „Петте очи“. Изпратеният на медиите от Сноудън списък включва: PRISM - управлявана от NSA, съвместно с GCHQ и ASD (австралийското радиоелектронно разузнаване); XKeyscore - управлявана от NSA с „принос” от ASD и GCSB (новозеландското радиоелектронно разузнаване); Tempora - управлявана от GCHQ с „принос” от NSA; MUSCULAR - управлявана от GCHQ и NSA; STATEROOM - управлявана от ASD, CIA (ЦРУ), CSE (канадското радиоелектронно разузнаване), GCHQ и NSA.

През март 2014 Международният съд на ООН нарежда на Австралия да спре да шпионира Източен Тимор, което бележи първото подобно ограничение, наложено на член на единната разузнавателна общност „Пет очи“.

На 1 декември 2018 изпълнителният директор на Huawei Мън Уанджоу е арестуван от канадските власти на международното летище във Ванкувър, за да му бъдат повдигнати обвинения за измама и конспирация в САЩ. Китай реагира, като арестува двама канадски граждани. Според South China Morning Post, този конфликт се възприема от анализаторите като начало на пряк сблъсък между членовете на ,,Пет очи" и новия им главен икономически и стратегически конкурент - Китай. През следващите месеци Съединените щати поставят ограничения върху технологичния обмен с Китай. След подкана от австралийски парламентаристи и от държавния секретар на САЩ Майк Помпео, правителството на Обединеното кралство обявява, че ще намали присъствието на технологията Huawei в своята 5G мрежа до нула. Вестникът съобщава, че Пекин разглежда тези събития като политическа война, ,,водена от най-стария разузнавателен съюз в света" - ,,Петте очи". Своеобразно продължение на тази ,,война” е отправената през ноември 2020 от алианса ,,Пет очи" критика срещу наложените от Пекин правила, дисквалифициращи избраните законодатели в Хонконг.

Понастоящем общността „Пет очи“ провежда много операции, даващи положителни резултати за участващите в нея държави. Примери за това са „морският домейн“, където тя наблюдава корабния трафик, преминаващ през стратегически морски райони, и „аерокосмическият домейн“, включващ тестове на балистични ракети, разполагане на чужди сателити и военни дейности на въздушни сили.

Въпреки продължаващото остро оспорване на методите на общността „Пет очи“, тя си остава един от най-мащабните и значими разузнавателни алианси в историята, тъй като обработенте разузнавателни данни се събират от множество източници, а споделянето не се ограничава до разузнаване на сигнали и често включва разузнаване на отбраната, както и човешко и геопространствено разузнаване.

Допълнителни споразумения за присъединяване към „Пет очи“

„Пет очи“ е много специфично споразумение между петте англоговорещи държави. Негови своеобразни допълнения са други споразумения за споделяне, които не са част от единната англосаксонска разузнавателна общност, а са създадени отделно и за конкретни цели. Така, Едуард Сноудън осветява „масивен орган“ на NSA, наречен „Дирекция за външни работи“, който отговаря за партньорството с чужди държави.

Според списание L'Obs, през 2009, когато Франция се връща във военните структури на НАТО (напуснати от нея през 1966), САЩ са и предложили да се присъедини към „Петте очи“, които да станат "Шест очи". Френският президент Никола Саркози обаче поставил изискването да получи същия статут като другите съюзници, включително подписване на ,,споразумение за нешпиониране". Това изискване било одобрено от директора на NSA, но не и от директора на ЦРУ, нито пък от президента на САЩ Барак Обама, което води и до окончателния отказ на Франция.

През 2013 се появяват съобщения, че Германия е заинтересована да се присъедини към общността "Пет очи". По това време няколко членове на Конгреса на САЩ, включително Тим Райън и Чарлз Дент, настояват за присъединяването и към общността.

Оставайки си ,,Пет очи”, общността работи с различни партньори от „трети страни“. Известно е сътрудничеството с Норвегия (1952), Дания (1954), Нидерландия и Франция, осъществявано под името „Девет очи“.

Друг документ, изтекъл от Едуард Сноудън, разкрива още едно работещо споразумение между 14 държави, официално известно като SIGINT Seniors Europe, или "SSEUR". Тези ,,Четиринадесет очи" включват, освен членовете на „Девет очи“, Белгия, Германия, Италия, Испания и Швеция. Основната цел на тази по-широка конфигурация е координиране на обмена на военна разузнавателна информация между нейните членове.

Важно е да се спомене, че повечето от гореспоменатите държави към момента имат и други връзки за разузнавателно сътрудничество, особено чрез Специалния комитет на НАТО по разузнаването (Civilian Intelligence Committee – CIC), който събира ръководителите на службите за сигурност на своите членове.

Отделно от европейските формати на своето сътрудничество, ,,Пет очи” си партнира с Израел, Сингапур, Южна Корея и Япония. Това придава нов, още по-голям размах на дейността на единната разузнавателна общност.

От началото на 2018 „Пет очи“ и група други „съмишленици“, като Франция, Германия и Япония, въвеждат рамка за обмен на информация за противодействие на заплахите, произтичащи от чуждестранни дейности на Китай, както и на Русия.

На същия принцип ,,Пет очи” си сътрудничи с Франция, Япония и Южна Корея с цел обмен на разузнавателна информация за военните дейности на Северна Корея, включително нейните балистични ракети.

Заключение

„Пет очи“ е разузнавателен съюз, включващ Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и САЩ. За по-мащабно и ефективно постигане на конкретни цели „Пет очи“ разчита и на други държави, които участват в общността под една или друга форма.

 Гръбнакът на ,,Пет очи” си остава съюзът между САЩ и Обединеното кралство, тъй като останалите трима членове са парламентарни монархии в лична уния с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Въпреки изключително сложните взаимоотношения от миналото (САЩ се появяват на политическата карта след Войната за независимост с метрополията Великобритания и над век и половина след своето създаване се придържат към политика на изолационизъм), Обединеното кралство приема да стане ,,младши партньор” на САЩ (с Договора от Насау от 1962) и този труден избор утвърждава ,,специалните отношения” между тях. Най-респектиращата проява на тези ,,специални отношения” е сътрудничеството, осъществявано в рамките на единната разузнавателна общност на англоезичните държави ,,Пет очи”. Макар че, следвайки своите национални интереси, двете страни работят в условия не само на тясно сътрудничество, но и на съпътстваща взаимна  конкуренция.

След повече от 70 години от създаването си, съюзът „Пет очи“ е широко разглеждан като „златен стандарт“ на разузнавателните алианси. Обхватът му нараства с навлизането на новите технологии и породените от това опасения за националната, общностната, регионалната и глобалната сигурност.

Обработването на разузнавателните данни, които се събират от различни източници, и споделянето им не се ограничава до радиоелектронното разузнаване, както е в миналото, а - напротив, с напредъка на информационно-комуникационните технологии и Интернет, то става по-лесно и по-мащабно и се разпростира във всички сфери на разузнаването.

Единната разузнавателна общност „Пет очи“ – резултат от над половинвековно сътрудничество, основано най-вече на взаимното доверие, се оказва огромно предимство на „англоезичния свят“ в съвместните му усилия за гарантиране на националната и общностната сигурност, както и за постигане на общите геоикономически и геополитически цели.

Същевременно, извън съмнение е тезата на бившия служител на NSA Едуард Сноудън, че „Пет очи“ са „наднационална разузнавателна организация, която не отговаря на известните закони на собствените си страни“. Документите, изтекли от Сноудън през 2013, разкриват, че „Пет очи“ шпионира взаимно гражданите си и споделя събраната информация между страните участници, за да заобиколи ограничителните вътрешни разпоредби за наблюдение на гражданите. За съжаление, породените от тези стряскащи разкрития дебати в международната общност са приглушени, но повдигнатият от тях проблем за границите на правомощията на разузнавателите служби остава изключително чувствителен за гражданите, включително тези на западните държави. Проблемът очевидно ще се изостря, имайки предвид методите на ,,Пет очи”, почти неограничения й потенциал и явното нежелание на съставляващите общността държави да поставят дейността й под строг конституционен контрол.

В крайна сметка, единната разузнавателна общност на англоговорещите страни „Пет очи“ остава завладяващ пример за най-всеобхватния и влиятелен шпионски съюз в световната история и, същевременно, като огромен риск за почти всички страни, както и за всички хора по света, включително гражданите на съставляващите общността държави.

Източници и литература:

1. Григоров, П., Р. Тодорова. Специалните служби - тайните господари на човечеството. София, 2017.
2. Хюз-Уилсън, Д. За разузнаването. История на шпионажа и тайния свят. София, 2017.

      3. Richelson, J. and D. Ball. The Ties That Bind: Intelligence Cooperation Between the UKUSA Countries. Sydney, 1985. 

4. Millenium, Енциклопедия на шпионите.
5. National Security Strategy of USA.
6. Richelson, J. The U.S. Intelligence Community.
7. https://www.jagranjosh.com/current-affairs/what-is-five-eyes-fvey-alliance-know-its-origin-history-1606821971-1
8. https://bulmedia.net/svjat/kitaj-predupredi-razuznavatelnija-sajuz-pet-ochi-che-shte-mu-izvadi-ochite/855491/

9.https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82_%D0%BE%D1%87%D0%B8

10. www.britannica.com
11. www.nsa.gov
12. www.wikipedia.org

* Бакалавър по Национална сигурност и културно-историческо наследство          

** Бакалавър по Национална сигурност