04
Сря, Авг
2 Нови статии

Анализ на риска от радиационен тероризъм

брой 3 2021
Typography

В свое изявление от февруари 2002 държавният секретар по вътрешната сигурност на САЩ Том Ридж изразява загрижеността на специалните служби, че измежду всички оръжия за масово поразяване, терористите най-вероятно биха се насочили към ядреното. През 2005 работна група от експерти по тероризъм и оръжия за масово поразяване, специално назначена от Сената на САЩ, провежда проучване на риска от радиационен и ядрен тероризъм.

Резултатите недвусмислено показват, че този риск е почти два пъти по-голям, отколкото риска от използване на химическо или биологическо оръжие от терористите. Според ръководителя на групата сенатор Ричард Лугар, председател на Комисията по външна политика, през следващите десет години се очаква рискът от радиационен тероризъм да нарасне от 25-27.1% до 40%.

Досега не е осъществен акт на радиационен или ядрен тероризъм. Това обаче не намалява загрижеността на международната общественост. В Заключителната декларация на Международната конференция по ядрена сигурност, състояла се през юли 2013 във Виена, се подчертава, че държавите-членки на МААЕ продължават да са обезпокоени от „заплахата от ядрен и радиационен тероризъм и други злоумишлени действия и диверсии, свързани с обектите и операциите, имащи отношение към ядрените и другите радиоактивни материали“ (12). В този документ се дават и насоки за укрепване на ядрената безопасност в света. В редица международни програми, включително под егидата на МААЕ, се реализират мерки, които да предотвратят самата възможност за организиране и осъществяване на радиационен или ядрен терористичен акт.

За да анализираме риска от радиационен тероризъм, е необходимо най-напред да определим, какво съдържа понятието „риск“. В ежедневието, а също и в някои литературни източници, това понятие се използва до голяма степен произволно, т.е. неговото съдържание е различно в зависимост от контекста, в който е употребено - например „риск за живота“, „риск от загуба“, „риск от аварии“ и др. Подобна употреба на понятието не вреди на никого, докато не се наложи, въз основа на него, да се направят сериозни изводи и да се приемат отговорни решения, какъвто е случаят с риска от радиационен тероризъм. Правилното, еднозначно и адекватно определяне на този риск и неговото анализиране би дало възможност да се намерят и пътища за понижаване на нивото му.

В научната литература понятието „риск“ съчетава в себе си две вероятности – вероятността от реализация на неблагоприятно въздействие и вероятността от поражения, загуби, нанесени от това въздействие на хората и окръжаващата среда. Рискът се опреля като вероятност от възникване на конкретен ефект в течение на определено време или при определени обстоятелства. Следователно, той е количествена или качествена оценка на опасността (10) и, съответно, радиационният (ядрен) риск представлява количествена или качествена оценка на опасността от осъществяване на радиационен (ядрен) терористичен акт и неговото въздействие върху хората и околната среда.

От съществено значение за т. нар. „управление на риска“, включващо приемане на политически решения, процедури и практически мерки за решаване на задачите за предупреждение или намаляване на опасността за живота и здравето на човека, както и вредите за имуществото и окръжаващата среда, е анализът на риска. Той се определя като системно използване на наличната информация за възникване на определена опасност и оценката на риска за хората, имуществото и околната среда. Или, чрез анализа на риска се осъществява идентификация на опасността, определяне на нейните характеристики и оценка на нивото на риска, основана на изследването на вероятността за възникване на конкретно неблагоприятно събитие (в случая - акт на радиационен или ядрен тероризъм), анализа на последиците и тяхното съчетание.

Анализ на риска от ядрен тероризъм

Нека започнем с анализа на риска от ядрен тероризъм. Както вече посочих, по ред причини, този риск се оценява от водещите международни експерти в областта на антитероризма като много малък, но не и пренебрежим. Според Международната конвенция за борба с актовете на ядрен тероризъм, приета от Генералната Асамблея на ООН на 13.04.2005, едно лице извършва престъплението, квалифицирано като акт на ядрен тероризъм, ако незаконно и умишлено:

  • притежава радиоактивен материал, изработва или придобива ядрено устройство с цел: да причини смърт или сериозно увреждане или да нанесе сериозна вреда на собствеността и окръжаващата среда;
  • използва радиоактивен материал по различни начини или използва или поврежда ядрен обект така, че да освободи или да създаде опасност за освобождаване на радиоактивен материал с цел: да причини смърт или сериозно увреждане, да нанесе сериозна вреда на собствеността и окръжаващата среда или да принуди физическо или юридическо лице, международна организация или държава да извърши някакво действие или да се въздържи от него.

Има две възможности за осъществяване на ядрен терористичен акт: или терористите да се опитат да създадат импровизирано ядрено устройство, или да се опитат да откраднат или купят ядрено оръжие. Нека анализираме опасността от създаване на самоделно ядрено устройство от терористите. За да създадат такова устройство, те трябва да притежават достатъчно количество оръжейни радиоактивни материали – уран-235, обогатен повече от 90% и плутоний-239 с изотопна чистота, не по-малка от 94%. Според експертите в сферата на ядрената физика (12), за създаване на ядрен боен заряд са необходими 4-5 кг плутоний или 16 кг високообогатен уран. Придобиването на такива материали е сложна задача, тъй като нито една терористична организация не разполага с научно-технически възможности за обогатяване на уран или осигуряване на плутоний в такова количество. Но дори и да успеят да се снабдят с необходимото количество радиоактивен материал с нужните параметри, терористите трудно биха могли да създадат достатъчно качествено ядрено оръжие поради необходимостта от прецизна апаратура, специалисти и възможности за изпитания. А като се прибави необходимостта от опериране с големи финансови средства в процеса на създаване на оръжието, което би привлякло вниманието на специалните служби в съответните страни, терористичната организация, замислила осъществяването на ядрен терористичен акт, ще трябва да се примири с неопределеността на резултатите от своите усилия.

Все пак, следва да посоча, че в наше време, предвид възможностите на Интернет и високите технологии, задачата на терористите би се оказала по-проста и изпълнима. Но активното използване на тези технологии ще повиши риска те да бъдат проследени и разобличени.

Според експерта от Световния антикриминален и антитерористична фонд Олег Нечипоренко (12), „няма нито едно убедително доказателство за създаването на самоделно ядрено оръжие от терористите и ако в медиите и Интернет е публикувана такава информация, това е злоумишлено дело на самите терористите, с цел да посеят в умовете на хиляди хора страх и паника и да предизвикат политическа нестабилност. Не бива да се забравя, че тероризмът е не само насилие, но и заплаха за насилие. Понякога не е необходимо да се извършва терористичният акт, достатъчно е да се пусне информация за неговата подготовка. И това би имало по-голям ефект, отколкото, да кажем, взривяването на сграда или убийството на държавен функционер. А ефектът от заплахата да се използва ядрено устройство е и доста по-голям.“

Както посочих по-горе, другата възможност за осъществявване на ядрен терористичен акт е кражбата или покупката  на ядрено оръжие. Тук отговорност за международната сигурност носят страните, притежаващи такова оръжие. Може да се каже, че защитата на ядрените установки и складовете, в които се съхранява ядрено оръжие е на високо ниво – съвременните системи за защита гарантират, че нежелан ядрен взрив не би могъл да се случи при никакви обстоятелства. Освен това, кражбата, като начин на придобиване на ядрено оръжие, би била съпроводена с твърде голям риск за терористите, ще изисква участrето на много хора, значителни разходи и сериозна организация (5). Затова опасността от такъв вид кражба е минимална, като не се изключва по-голямата вероятност терористите да постигнат целта си по време на транспортирането на ядрено оръжие или негови компоненти.Но даже да успеят да придобият такова оръжие, те трудно биха могли да го използват за целите си, защото ще трябва да извършат поредица от операции по деблокирането му, които са част от системите за защита и съхранение на този вид въоръжение.

От възможните сценарии на ядрен тероризъм не трябва да се изключва евентуален взрив в ядрена електроцентрала. Този вид терористичен акт е особено трудно осъществим поради силно ограничения достъп на външни лица и автоматизираните системи за безопасност, които автоматично изключват инсталациите при аварийна ситуация. Съвременните АЕЦ са конструирани така, че дори при попадение на самолет в тях, не могат да се предизвикат поражения, които да доведат до сериозно радиоактивно замърсяване в района на централата. Но това не означава, че АЕЦ са напълно и в еднаква степен обезопасени – има какво да се работи и в тази посока.

В този ред на разсъждения може да се направи изводът, че опасността от ядрен тероризъм не може да бъде напълно изключена. Във всяка една държава с военна ядрена програма съществува опасност от частична загуба на контрола над нея, което би създало възможност терористите да се сдобият с ядрено оръжие. В действителност нито една държава не може да гарантира, че на нейна територия е напълно изключена такава възможност, която включва и установяване на контакти между хората, заети с ядрената програма и терористите, както и проникването на терористи в ядрените обекти. В подкрепа на това твърдение могат да се дадат и някои примери на инциденти с ядрено оръжие, за щастие, без сериозни последици:

  • През август, 2006 бомбардировач B-52 с 12 крилати ракети извършва полет от авиобазата в Северна Дакота до авиобазата в Луизиана. По погрешка 6 от ракетите били снабдени с ядрени бойни глави, което станало известно при приземяването на самолета.
  • През юли, 2012 на ядрения обект Y-12 в Тенеси, където се съхранява високообогатен уран, незаконно са проникнали трима пацифисти.
  • През декември, 2015, по време на антитерористична операция, френската полиция открива доказателства за плановете на терористите, извършили терористичните актове в Брюксел на 22.03.2015, да извършат атаки в две белгийски АЕЦ. От тази идея те се отказали след задържането на главния заподозрян за атаките в Париж по същото време и са побързали да извършат взривовете в аерогарата и метрото на Брюксел. Ако бяха реализирали първоначалния си план, последствията можеха да бъдат много по-тежки, пише в Derniere Heure (1).

 За да се оцени правилно рискът от ядрен тероризъм, трябва да се анализира и вероятността от поражения, като елемент на понятието „риск“. Ясно е, че пораженията от осъществен акт на ядрен тероризъм за хората и окръжаващата среда биха били много големи, дори катастрофални – за това свидетелстват последствията от големите ядрени инциденти в миналото – Чернобил, Фукушима и др.От една страна, този неоспорим факт повишава нивото на риска, но от друга, намалява вероятността самите терористи да предприемат действия, които биха застрашили собствения им живот, а също и живота и здравето на близките им.

Като обобщение може да се каже, че рискът от ядрен тероризъм е малък, но не трябва да се пренебрегва.

Радиационнят тероризъм

Значително по-голям е рискът от радиационен тероризъм – вероятността терористична организация да извърши радиационен терористичен акт в никакъв случай не е за подценяване.

Най-важните фактори, определящи степента на потенциална опасност от използването на радиоактивни вещества за терористични цели, са:

  • широкото приложение на източници на йонизиращи лъчения в различни сфери - в промишлеността, селското стопанство, медицината, автономните захранващи източници, научните институти, геологопроучвателните предприятия и други обекти извън атомната индустрия
  • проблемите за техния отчет, контрол и пресичане възможността на терористите да се сдобият с тях.

Всяка година МААЕ получава от страните членки на организацията поне 150-200 сигнала за изчезване, кражба или загуба на контрол над радиоактивни материали. В днешно време в повече от сто страни се намират десетки хиляди радиационни източници. Радиоактивни материали се съхраняват и широко се използват в целия свят и терористите нееднократно са демонстрирали интерес към придобиването им с цел направата на „мръсна бомба“ или използването им за осъществяване на някой от другите посочени по-горе актове на радиационен тероризъм. Терористичните организации могат да се опитат да се възползват от недостатъците в системите за физическа защита на съответните обекти или да задействат криминални групи, за да получат необходимите им материали. От гледна точка на заплахата за живота и здравето на хората, най-голяма опасност представляват радиоактивните източници иридий-192, кобалт-60, прометий-147, стронций-90, цезий-137, церий-144, а от гледна точка на заплахата от замърсяване на територии – америций-241, иридий-192, калифорний-252, кобалт-60, прометий-147, рутений-106, стронций-90, тулий-170, цезий-137 и церий-144. Загубата на контрол върху тези радиоактивни източници би довела до сериозен риск за хората и околната среда. По тази причина през 2005 МААЕ представя категоризация на тези източници въз основа на тяхната активност. На базата на тази категоризация е разработен „Кодекс за поведение по осигуряването на безопасността и съхранението на радиоактивните източници“ (13), към който се придържат повечето държави при разработката и внедряването на националните мерки за безопасност. 

Сведения за инциденти със загуба на контрол върху източници на йонизиращи лъчения идват от много държави, притежаващи такива източници. Комисията за ядрено регулиране на САЩ е изчислила, че приблизително всеки ден от годината един източник на йонизиращо лъчение в страната бива изгубен, изоставен или откраднат. В рамките на ЕС тази цифра е приблизително 70 източници годишно (14). По целия свят са пръснати хиляди изоставени източници, но от тези, за които има сведения, че са изгубени, само 20% могат да бъдат класифицирани като потенциален проблем за сигурността, т. е. да се използват за радиационен тероризъм. Смята се, че Русия разполага с хиляди такива източници, изгубени или изоставени при разпадането на Съветския съюз.От една страна, инцидентите с източници на йонизиращи лъчения са доказателство за повишената вероятност от попадане на радиоактивни материали в ръцете на терористи, а от друга – предпоставка за формиране на по-отговорно отношение у международната общост и отделните страни към този проблем.

Ето някои примери за такъв тип радиационни инциденти.

През 2016 в Грузия, със съдействието на специалните служби на САЩ, са арестувани три отделни групи терористи, опитващи се да внесат радиоактивни материали. Първата е задържана през януари  2016, при опит да пренесе нелегално през границата с Турция цезий – 137, който може да се използва за направа на „мръсна бомба”. Втората е арестувана на 17.04.2016, докато опитва да продаде уран на стойност 200 млн. долара, а

третата – в края на април, при опит за продажба на малко количество уран-235, което, въпреки че не е достатъчно за направа на ядрено оръжие, съчетано с мощни експлозиви, може да послужи за направа на „мръсна бомба”, способна да замърси цял район извън зоната на взрива с опасни нива на радиация (18).

На 8 май 2002 в САЩ е арестуван членът на Ал Кайда Хосе Падийа, обвинен в заговор за изработване на „мръсна бомба”, която да бъде взривена в САЩ. Независимо, че обвинението не е доказано, на преден план излиза терористичната организация Ал Кайда като потенциална заплаха за осъществяване на акт на радиационен тероризъм.

През 2006 Дхирен Барот от Северен Лондон се признава за виновен в заговор за убийство на невинни хора във Великобритания и САЩ с помощта на „мръсна бомба”. Той е планирал да атакува подземни паркинги в Обединеното кралство и сгради в САЩ – на Международния валутен фонд и на Световната банка във Вашингтон, на Нюйоркската фондова борса и др. Според експертите, ако терористичните актове са били осъществени са щели да засегнат минимум 500 човека.

През януари, 2009, в доклад на ФБР са изнесени резултатите от претърсването в дома на Джеймс Г. Къмингс от Мейн. Открити са 4 контейнера с 35% водороден пероксид, уран, торий, алуминиев прах, берилий, бор, железен оксид и магнезий, както и упътване за направата на „мръсна бомба”, а също информация за радиоактивните материали цезий-137, стронций-90 и кобалт-60. Данните в доклада са потвърдени от длъжностните лица, но и в този случай не се е стигнало до създаване на „мръсна бомба” и осъществяване радиационен терористичен акт.

През април, 2009 Службата за сигурност на Украйна обявява ареста на депутат и двама бизнесмени от Тернополска област, като при операцията са иззети 3.7кг америций - радиоактивен материал, който може да се използва за направата на „мръсна бомба” (18).

Ето и няколко примери за инциденти с радиоактивни материали в СССР/Русия  (14):

  • през 1987 в задната част на фотьойл е поставен Cs-137, сериозно наранявайки трима души в Норилск.
  • през 1988 в московски апартамент са открити два източника на цезиев хлорид и поради радиоактивното замърсяване се налага да се извърши основно почистване на част от 13-етажна сграда.
  • през 1993 Cs-137 е поставен в гърба на фотьойл, причинявайки смъртта на един човек в Москва.
  • през 1995 Cs-137 е открит в контейнер в обществен парк в Москва.
  • през 1999 източници на йонизиращи лъчения са откраднати от специална комбинирана химическа фабрика в Радон, в Чечения.
  • през 2002 са открити планове за инцидент с „мръсна бомба”, който да се осъществи с помощта на един или повече откраднати източници на йонизиращи лъчения от нефтохимическо съоръжение в Чечения.

 

Радиационни инциденти в Русия извън ядрената промишленост, включващи източници на йонизиращи лъчения от 1997 до 2001 (16)

 

Инцидент

1997

1998

1999

2000

2001

Унищожаване на източници

8

5

6

10

17

Кражба на източници

13

22

3

6

6

Откриване на изоставени източници

14

16

5

1

2

Загуба на източници по време на геоложки проучвания

9

10

14

18

24

Загуба на източници по време на транспортирането им

-

5

1

2

1

 

Обобщена информация за инцидентите с радиоактивни материали  за периода от 1993 до 2016 е представена от МААЕ по данните, постъпили в ITDB (База данни по инцидентите и незаконния оборот)  - фигура 1 и фигура 2, (13).

 

                                                            

Легенда:

Гаре

Фигура 1 Категории инциденти, информация за които е предадена на МААЕ

Потвърдени или вероятни актове на нелегален трафик или злонамерено използване

Иннциденти, за които липсва достатъчна информация за да се каже, дали е предприет опит за нелегален трафик или злонамерено използване

Инциденти, несвързани с нелегален трафик или злонамерено използване

Източник: База данни на МААЕ за инциденти и нелегален трафик

 

                                                                

Легенда

Фигура 2. Инциденти, свързани с нелегален трафик или злонамерено използване, 1993-2016

Източник: База данни на МААЕ за инциденти и нелегален трафик

                                                             

От представените примери, обобщени данни и диаграми може да се направи изводът, че вероятността за използване на радиоактивни материали  от терористите и, съответно, заплахата от радиационен тероризъм, не намалява. За щастие, както вече посочих, досега няма успешно изпълнен радиационен терористичен акт. Ако се опитаме да анализираме този факт, можем да посочим и някои от причините, поради които терористите все още не са постигнали успех в тази посока.

Съществуват редица изисквания към свойствата на радиоактивния материал, които терористите трябва да вземат под внимание. На първо място, има редица пречки за осигуряване на използваем радиоактивен материал – той трябва да е „достатъчно“ радиоактивен, за да породи сериозни щети при терористичния акт. Според експертите, само девет от радиоактивните източници са подходящи за радиационен тероризъм – америций-241, калифорний-252, цезий-137, кобалт-60, иридий-192, плутоний-238, полоний-210, радий, стронций-90.

На второ място, източникът трябва да може да се транспортира с достатъчна защита, за да се гарантира сигурността на приносителя, но не толкова, че да бъде прекалено тежък за транспортиране.

На трето място,  източникът трябва да е достатъчно диспергиращ, за да замърсява ефективно района около експлозията.

Разбира се, ако терористите са от т. нар. „самоубийци“, те не биха се притеснявали да изработват и използват мръсни бомби за постигане на целите си. В този случай разходите и сложността на защитните системи, необходими, за да оцелее извършителят достатъчно дълго, за да изгради бомбата и да извърши атаката, биха били значително по-малки.

Може да се предположи, че терористите все още не са осъществили радиационен терористичен акт и по друга причина. Разчитайки на страха от радиацията, изграден у хората след известните в миналото радиационни катастрофи и усилено поддържан от медиите, за да постигнат целите си, терористичните организиции могат да обявят  подготовката на такава атака, без в действителност да възнамеряват да я проведат. Дори простата кражба на радиоактивни  материали или изхвърлянето им на малка територия биха предизвикали сериозна паника и подобно действие би могло да се възприеме като акт на радиационен тероризъм.

Независимо от препятствията, които стоят пред терористите за осъществяване на радиационен терористичен акт, както и от изложените по-горе начини за сплашване и предизвикване на паника у населението с обявяването на подготовката за такъв, според водещите експерти в областта на радиационната безопасност, рискът от него в настоящето е реален и не бива да се подценява.

Възможните последици от радиационен терористичен акт

Както вече отбелязах, за адекватната оценка на този риск трябва да се анализират и възможните последствия от осъществяването на радиационен терористичен акт за хората и околната среда. Ясно е, че оценката на  риска при различните сценарии на радиационен тероризъм следва да е съобразена с тяхната специфика, която зависи от физическите и биохимични свойства на радиоактивните материали, които терористите биха използвали, от начините на тяхното получаване и използване в съвременните технологии, от възможностите за придобиването им от терористичните организации и от особеностите на провеждането на самата терористична атака.

Тъй като става дума за радиационен тероризъм, особено важно при анализа на  риска е да се определи вероятността за радиационни увреждания на пострадалите от евентуален терористичен акт в различните му варианти.

Нека да започнем с „мръсната бомба“. Ако подобно устройство бъде взривено на оживено място в София (или друг голям град) например , намиращите се в огнището на поражение и в близост до него хора ще бъдат подложени на вътрешно и външно радиоактивно заразяване в различна степен в зависимост от редица фактори, свързани с изброените по-горе обстоятелства. Без съмнение дълговременното въздействие на радиацията върху човешкото здраве представлява голяма опасност, но в този случай, поради краткото време на това въздействие (особено при добре организирана своевременна евакуация и адекватна медицинска помощ), вероятността от сериозни радиационни увреждания е много малка. Математическите модели (5) показват, че очакваната максимална мощност на дозата на облъчване в мястото на взрива на „мръсна бомба“ е около 10 mSv/h, като, разбира се, този показател зависи от хипотетични параметри, като активността на метеорологичните условия и мощността на взрива. При подобна ситуация се смята, че човек би трябвало да пребивава 100 часа в епицентъра на взрива, за да се появи 5%-на вероятност да получи симптоми на тежка лъчева болест. Този факт води до заключението, че на практика е много малко вероятно хората от пострадалия район да получат толкова висока доза радиация, че да заболеят от лъчева болест или да умрат.

Отделен проблем при анализа на риска от радиационни увреждания са отдалечените във времето последици от облъчването (това се отнася за всички възможни сценарии на радиационен тероризъм) - злокачествени образувания и наследствени болести, които могат да се проявят и сред групи от хора, подложени на нискоинтензивно облъчване с малки дози. Вероятността за поява на такъв род отдалечени последствия се измерва в части от процента до няколко процента от нивото на последствията при спонтанно облъчване (7). Други подобни проучвания (9) дават и конкретна оценка на тази вероятност при пострадалите при взрив на „мръсна бомба“ - те биха се проявили едва при 1 на 10 000 човека.

Рискът от сериозни радиационни увреждания при някои от другите варианти на радиационен тероризъм също би могъл да се определи като сравнително нисък. Изследванията показват, че  радиоактивното замърсяване на храна и питейна вода не би довело до сериозни последици за здравето на хората, които са ги консумирали (5), още повече, че в тези случаи терористите биха обявили извършването на терористичния акт с цел да усилят паниката сред населението.

По-сериозна заплаха за здравето на хората би възникнала, ако:

  • Терористите използват за осъществяване на целите си скрит източник на радиоактивно излъчване продължително време (например в сграда, предприятие, институция). В този случай, макар и ограничен брой хора, ще бъдат подложени на продължително неконтролируемо облъчване.
  • Бъдат разпръснати големи обеми радиоактивни вещества, които могат да се разпространят на обширни територии и сгради и, където трудно би могла да се осъществи незабавна евакуация на населението.
  • Въздухът бъде заразен с помощта на аерозоли, например в голяма обществена сграда.

Тоест, налице е реална възможност за проява на детерминирани и стохастични (отдалечени във времето) увреждания на здравето на хората, изложени на радиационно облъчване  при различните варианти на радиационен тероризъм, но тези увреждания ще са доста ограничени. Според водещите специалисти в областта на радиационната безопасност (7, 5, 15), при актове на радиационен тероризъм e по-голяма опасността от поява на психологичeски ефекти у пострадалите, техните семейства и обществото, като цяло. Част от тези ефекти, които биха възникнали по време или след радиационен терористичен акт, като страх, ужас, паника, объркване, тревожност и други, могат да се окажат емоционално преодолими, но биха могли да доведат и до сериозни психиатрични заболявания.

Реализацията на радиационен терористичен акт от типа на взривяване на „мръсна бомба“, разпръскване на радиоактивни вещества или заразяване на въздуха, задължително ще доведе до радиоактивно замърсяване на определени територии, което също е елемент на риска от радиационен тероризъм. В условията на големите градове, този риск се снижава от  широкото използване на стомана и бетон при строежа на сградите, които поглъщат радиоактивното излъчване. Големината на заразените територии вследствие на радиационен терористичен акт зависи и от множество други фактори – начина и средствата за осъществяване на терористичния акт, количеството и вида на радиоактивните вещества, климатичните условия и други. Но при всички случаи определена част от средата на местообитаване на хората от пострадалия район ще бъде компрометирана.Това ще доведе до ред негативни последствия, свързани, на първо място, с големи материални загуби за деконтаминацията на заразените територии или сгради, и на второ,  с увреждане на физическото и психическо здраве на пострадалите.

Съществен аспект при анализа на риска от радиационен (и ядрен) тероризъм е възприемането му от обществата. Съвременното общество, включително някои негови ръководни и информационни структури, проявяват не само сериозна загриженост по този проблем, но в някои случаи – и откровена паника, което е заложено в тактиката на терористите. Силното преувеличение у голяма част от хората на реалната опасност от въздействието на радиацията, коренящо се в обществената памет за реалните ядрени и радиационни катастрофи (Хирошима, Чернобил, Фукушима и други), както и масовата некомпетентност по въпроса и липсата на точни и ясни правила за ответни действия при подобни ситуации, биха могли да породят неадекватна обществена реакция на радиационния тероризъм. И колкото по-неадекватна е тя, толкова по-големи са шансовете за успех на терористите, т.е. реакцията на обществото се явява сред сериозните предпоставки за повишаване нивото на риска от радиационен (ядрен) тероризъм.

Механизми за понижаване нивото на риска

В заключение ще се спра на механизмите за понижаване нивото на риска. На основата на ясно и точно законодателство, съобразено с международните нормативни документи в сферата на радиационната безопасност и подкрепено от най-добрите практики в международното сътрудничество в тази област, е наложително да се предприемат следните мерки:

  • Да се разработят и използват най-новите методи за моделиране, измерване и анализ на радиоактивно замърсяване в условията на София и другите големи градове у нас, които са най-вероятните мишени на радиационни терористични актове.
  • Да се разработят оперативни и високоефективни системи за подкрепа на вземането на решения, основани на най-съвременните средства за комуникация и техники за наблюдение.

Във връзка с тези мерки могат да бъдат определени следните приоритетни задачи:

  • Разработване на системи за откриване на незаконно движение на радиоактивни вещества
  • Разработване и производство на необходимото детекторно оборудване
  • Създаване на съответната методологична база, софтуерна и хардуерна поддръжка и система за експертна подкрепа при вземане на решения относно защитата на населението
  • Разработване на препоръки за регулаторна основа в областта на радиационната безопасност, която ще осигури ефективна защита на здравето на хората и предотвратяване на неоправдани социално-икономически последици
  • Разработване на методология и оборудване за радиационно проучване и мониторинг в големите градове
  • Разработване на стратегия и създаване на система за реагиране и защита на населението и териториите в случай на радиационен тероризъм
  • Създаване на национална система за обективно информиране на обществеността за радиационните рискове, свързани с актовете на радиационен тероризъм.

Изпълнението на тези задачи ще позволи да се намали вероятността от радиационни терористични актове или, ако те все пак бъдат осъществени, да се сведат до минимум преките и косвени последици.

 

Abstract:

Radiological terrorism risk analysis

To date, no act of radiological or nuclear terrorism has taken place in the world. But this does not diminish the international community's concern on this issue. It can be said that the risk of nuclear terrorism is small, but it should not be neglected. The risk of radiological terrorism is significantly higher - the probability of a terrorist organization committing a radiation terrorist act is by no means to be underestimated. It is imperative that measures be taken to reduce the level of risk. The implementation of these measures will make it possible to reduce the likelihood of radio terrorist acts and, if they are carried out, to minimize their direct and indirect consequences.

Key Words: Radiological terrorism, potential danger, risk, analysis.

 

Използвана литература:

 

  1. Василева Е., Терористите от Париж планирали атентат срещу АЕЦ, Dnes.bg, 17.02.2016
  2. Долчинков Н., Радиационната безопасност на България в контекста на мигрантската криза, Сборник доклади от годишната научна конференция на факултет „Национална сигурност и отбрана“, 2016г., Военна академия „Г.С.Раковски“, издател, 2017
  3. Колев Н., Ст. Чупетловски, Ст. Узунов, А. Димитров, Медицинско осигуряване на населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер,„Военно издателство“, ЕООД, 2008
  4. Медицина на бедствените ситуации, под редакцията на доц. д-р И. Михайлова, дм и доц. д-р Р. Чакърова, дм, медицинско издателство „АРСО“ - „АРСО – КП“ ЕООД –София, 2011
  5. Вирц Кр., Э. Эгер, Сумеют ли террористы использовать ядерное и радиологическое оружие?, Международный журнал красного креста, т.87, №859, 09.2005
  6. Гаврилов В.В., „Грязная бомба“ ...... в сумке, Ciberlenrnka, 2007
  7. Ильин, Л.А., Радиологический и ядерный терроризм – медико-биологические и гигиенические проблемы, Hygiene & Sanitation (Russian Journal), 2007; 96(2)
  8. Казнин Ю.Ф., Медико-биологические аспекты ядерного и радиационного терроризма, Санкт-Петербургская медицинская академия последипломного образования Росздрава, Россия, 2010
  9. Мендкович Н.А., Угроза супертерроризма с использованием оружия масового уничтожения, Интернет издание „Перспективы“, 2014
  10. Сыса А.Г., Н.М. Новикова, Е.Г. Бусько, Радиационная эпидемиология и гигиена, Минск, ISEI BSU, 2017
  11. Старчик Л., Грязная бомба, СПЕЦНАЗ России, 11.2020, №11(289)
  12. Топычканов П., Ядернный терроризм – жупел или угроза?, РСМД, 23.01.2014
  13. Устойчивое обеспечение безопасности радиационных источников в Центральной Азии, Региональный семинар центра энергетики и безопасности и инициативы по сокращению ядернной угрозы, сопредседатели А. В. Хлопков, Лора Холгейт, 12.2018
  14. Ahearne John F.,Laurin Dodd,Siegfried S. Hecker, Darleane C. Hoffman,Roger Kasperson,George Perkins,Leroy E. Leonard, Glenn E. Schweitzer, A. Chelsea Sharber, Kelly Robbins,U.S.-Russian Collaboration in Combating Radiological Terrorism, Security of Ionizing Radiation Sources in Russia, 2007
  15. Khripunov, I., The social and psyhological impact of radiological terrorism, Nonproliferation Review (Journal), vol.13, №2, 06.2006
  16. Schweitzer Glenn E., A. Chelsea Sharber, Countering Urban Terrorism in Russia and the United States: Proceedings of a National Research Council. 2006., DC: The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/116
  17. https://fas.org/issues/nuclear-and-radiological-terrorism/
  18. Webcafe.bg,“Мрачните тайни на мръсните бомби“,09.04.2017,19:30ч.

 

*Докторант във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София

 

Поръчай онлайн бр.4 2021