09
Нед, Май
24 New Articles

Румъния: новият фаворит на Вашингтон в Черноморския регион

брой 2 2021
Typography

В началото на януари 2020 САЩ разположиха за няколко месеца отряд от безпилотни самолети MQ-9 Reaper и приблизително 90 американски военнослужещи в авиобаза 71 "Генерал Еманоил Йонеску" в Кампия Турзий (Сверозападна Румъния).

Според Министерството на отбраната в Букурещ: "Американските военни ще извършват мисии за събиране на информация, наблюдение и въздушно разузнаване в подкрепа на операциите на НАТО“. На свой ред, румънските ВВС, ще осигурят необходимата техническа, оперативна и логистична подкрепа за тези задачи през целия период на разполагането им в страната.

Легенда: Венгрия – Унгария, Молдавия – Молдова, Румыния – Румъния, Сербия – Сърбия,

Мълина (Смардан), Фетещи, Къмпия-Турзий, Чинку, Брашов, Бабадаг, Михаил Когълничану, Констанца, Меджидия, Отопени, Букурещ, Девеселу, Крайона

 

Както е известно, във въпросната база са постоянно разположени американски военни пилоти. Според румънските медии, САЩ възнамеряват да инвестират над 130 млн долара за модернизацията и, като това ще е най-голямата американска военна инвестиция в Европа през 2021. Предвижда се базата Кампия Турзий да се използва като транзитен център за операциите на американските военновъздушни сили в Югоизточна Европа. Дроновете МQ-9 Reaper, които се произвеждат от General Atomics Aeronautical Systems, тежат 2,22 тона, обхватът на полета им е 1850 км, максималната височина е 15 240 м, а максималната скорост е 370 км/ч. Те могат да носят до 8 ракети.

Малко по-късно, на 14 януари, румънското правителство изпрати за одобрение в парламента законопроект, позволяващ на страната да придобие по линия на американската програма FMS (програма за продажба на въоръжение в чужбина, реализираща се под егидата на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността - DSCA) две батареи брегови подвижни противокорабни ракетни комплекси Coastal Defense System (CDS) с ракети Naval Strike Missile (NSM). Общата стойност на сделката (вече одобрена от Държавния департамент на САЩ), в която са включени пакет за обучение и техническа поддръжка, е 300 млн. долара. Основен доставчик е корпорацията Raytheon. Става дума за четири самоходни пускови установки Mobile Launch Vehicle, два командни пункта Coastal Defense System Fire Distribution Center и неуточнен брой транспортно-зареждащи машини и противокорабни ракети, както и десет терминала за предаване на данни Multifunctional Information Distribution System - Joint Tactical Radio Systems (MIDS-JTRS) по стандарта Link-16. NSM е разработена от американската компания Raytheon съвместно с норвежкия концерн Kongsberg Defense Systems и представлява малка противокорабна ракета, способна да поразява надводни цели на разстояние до 550 км. Което означава, че занапред ракетите на НАТО ще могат да атакуват корабите на руския Черноморски флот от още по-голямо разстояние.

Срещу кого се въоръжава Румъния

През септември 2020 американците доставиха в Румъния първата ракетно-зенитна система Patriot, като до края на 2022 страната ще получи още три от поръчаните общо седем такива системи (доставката следва да приключи през 2024). Първите три от тях са за румънските ВВС, а останалите - за армията. Сделката с компанията Raytheon беше постигната в края на 2017, като стойността и е почти 4 млрд. долара. С това обаче плановете на Букурещ не приключват. Румънските стратези възнамеряват да изградят интегрирана с НАТО система за противовъздушна отбрана, включваща, освен системите Patriot, още шест изтребители F-16. Което поражда закономерния въпрос, кой точно застрашава Румъния, принуждавайки я да харчи толкова сериозни за държава от нейния ранг средства за отбрана?

Според управляващите в Букурещ , заплахата за сигурността на страната идва най-вече от Русия, но мнозина, включително и румънски, експерти смятат, че въпросните действия се предприемат единствено в угода и под натиска на "стратегическите съюзници и приятели" на Румъния, в лицето на САЩ. В тази връзка те посочват, че системите Patriot ще се използват за прикриване на компонентите на системата за противоракетна отбрана Аеgis Ashore, разположена от американците в базата на НАТО в Девеселу (известна и като База 99, намираща се на 180 км западно от Букурещ) още през 2015. Плановете на Букурещ за военно сътрудничество със САЩ на румънска територия се правят, като минимум, в средносрочна перспектива. Според министъра на отбраната Николае Чука: "Разполагането на системите Patriot е само първата стъпка към изграждането на сериозен обранителен капацитет на националната противовъздушна отбрана, която ще допринесе значително за консолидирането на усилията за защитата на източния фланг на НАТО".

Тезата, че доставката на системите Patriot е свързана именно със "заплахата от Изток", и най-вече от Русия, беше потвърдена и от американския посланик в Букурещ Ейдриън Цукерман, според който: "Доставката на комплексите ще позволи на Румъния по-добре да защити и себе си, и съюзниците си от НАТО от заплахите. Сред тези заплахи ще акцентирам върху свързаните с Русия и Китай". Не ясно, как точно Китай застрашава Румъния, но е повече от ясно, че и Пекин, и Москва се възприемат от Вашингтон като най-голямата заплаха за САЩ.

Въпреки това, Румъния, наред с останалите постсоциалистически държави от Източна Европа, включително България, активно се готвят да се противопоставят на "руско-китайската експанзия", най-вече купувайки въоръжение от западноевропейските държави и САЩ. Букурещ например, обяви, че купува от френската компания Naval Group четири корвета Govind 2500 (срок за доставка 2022), като част от средствата ще бъдат за румънските корабостроители, които ще произведат три от корабите в Констанца. Освен това, договорът на стойност 1,3 млрд. долара, включва модернизацията на две румънски фрегати и изграждане на съоръжения за техническо обслужване на корабите и център за подготовка. В последно време в страната пристигат десетки военни инструктори от Великобритания, с която Румъния планира да разшири сътрудничеството си след т.нар. Brexit. Ще добавя, че през 2022 румънците ще започнат да получават и американските реактивни системи за залпов огън HIMARS, а според вече бившия секретар по отбраната на САЩ Марк Еспър "армията планира да изпрати повече сили, на ротационна основа, в региона на Черно море и, в частност, в Румъния". Както е известно, двата основни обекти на САЩ и НАТО в страната са базата на системата за ПРО Aegis Ashore в Девеселу и военновъздушната база "Михаил Когълничану". В Румъния е базирана и многонационалната дивизия на НАТО "Югоизток", включваща румънска пехотна бригада, подсилена с няколко подразделения на други държави от пакта, включително България.

Според стратезите на НАТО, основната роля на Румъния е формирането на "спящ потенциал", под формата на готови, но непопълнени с личен състав и военна техника, райони на базиране, като периодично - по време на ученията - се тренира прехвърлянето и разполагането там на реални военни части. Този модел, при който НАТО не разполага постоянни сили, но подготвя инфраструктурата за тях, е характерен за последните инициативи на пакта за сдържане на Русия.

Любопитно е, че базата в Девеселу е изградена през 1952, като съветско военно летище. След 2010 американците постепенно я трансформираха във впечатляващ военен обект, инвестирайки за целта 800 млн. долара. Именно там са разположени универсалните пускови установки Мk-41, които следва да бъдат снабдени с прихващащи ракети SM-3. От ключово значение е, че въпросните установки могат да бъдат използвани за изстрелване на всякакви стандартни ракети, включително Tomahawk, което автоматично превръща базата в Девесалу от "дефанзивен" в "офанзивен" обект, от който срещу Русия могат да се изстрелват крилати ракети, чието използване доскоро беше забранено от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, денонсиран от Тръмп през 2019.

На целия този фон, трудно могат да бъдат напълно игнорирани и периодично появяващите се твърдения, че още през 2019 САЩ са прехвърлили ядрените си заряди (или част от тях) от турската база Инджирлик именно в Румъния. Във Вашингтон и Букурещ категорично отричат това, но е факт, че базата в Девеселу вече се е превърнала в мишена на руската авиация и ракетните системи, разположени в Крим. Американците и румънците са наясно с това и то е сред причините в новата концепция за национална сигурност на Румъния да се акцентира върху "милитаризирането на Крим" и "агресивната политика на Русия". Ще припомня също, че в наскоро приетата си стратегия за национална отбрана до 2024 Букурещ, за първи път от Втората световна война насам, официално декларира, че възприема Москва като противник.

В нея се говори за "агресивното поведение" на Русия и "милитаризацията на Черноморския регион", което, според авторите и, застрашава сигурността на Румъния, също както и руското въоръжение, складирано в Приднестровието. Разбира се, в стратегията не се споменава нищо за увеличаването на силите на НАТО в непосредствена близост до руските граници. Нито пък се посочват държавите, които руснаците уж се готвят да нападнат. Вместо това, в нея се съдържат абстрактни формулировки, лишени от конкретика и контекст. Посланието обаче е ясно, също както и мотивите за появата на подобна концепция. Румъния изглежда има амбициите да се превърне в своеобразна втора Полша, в рамките на ЕС, както по отношение на антируската реторика, така и на плътната си ориентация към все по-тесен алианс със САЩ (в или извън НАТО).

Както е известно Полша, Румъния и трите балтийски постсъветски държави, формиращи гръбнака на т.нар. "Източен фронт на НАТО срещу Русия" (към който напоследък САЩ все по-усилено се опитват да привлекат и България) от дълги години насам тръбят за "руска заплаха", включително и за да бъдат признати за "последната опора и най-важната преграда на западния свят срещу руските агресори" и да извлекат съответните (включително финансови) дивиденти от това. Тази стратегия донякъке сработва. Поне що се отнася до Румъния, тя разглежда позиционирането си като твърд противник на Русия именно като средство да си осигури по-сериозна помощ от Запада, както и като допълнителна възможност да оказва натиск върху Молдова и сепаратистите от Приднестровието. Защото истината е, че в Букурещ въобще не са се отказали от идеята за обединяването (т.е. поглъщането) на бившата съветска република, чиито днешен президент е откровеният "юнионист" (|т.е. привърженик на обединението с Румъния) Мая Санду.

Впрочем, тезата за Русия като "естествен противник" традиционно присъства в румънската геополитика, която винаги е била антируска, включително в онези моменти, когато руските действия обективно са били от полза за Румъния. А сред основните причини за това е, че със самото си съществуване, Русия ограничава шансовете на Букурещ отново да реализира на практика мечтата за "Велика Румъния" (т.е. румънската държава в периода между двете световни войни, включваща Молдова, украинската Буковина и българската Южна Добруджа). Според румънските геополитици, задължително условие страната да се превърне в регионален лидер в Югоизточна Европа е контролът и над три ключови региона - Карпатите, Дунав и Черно море. Те например, разглеждат Карпатите като своеобразен румънски "преграден вал" по източните граници на Европа. Дунав пък свързва Румъния със Западна Европа, а чрез канала Рейн-Майн-Дунав - със Северно море и оттам със Северния Атлантик. Черно море пък, свързва Румъния, чрез Кавказ, с Каспийския регион, а чрез Босфора и Дарданелите - със Средиземно море и Световния океан.

Тоест, Румъния не може да използва пълноценно географския си потенциал докато в близост до нея е разположена една силна Русия и това е постоянен фактор при формулирането на външната политика на Букурещ. За да реши стратегическите си задачи, Румъния е заинтересована от изтласкването на Русия колкото се може по-далеч от река Днестър, която румънските геополитици разглеждат като „естествена граница” на страната. Това означава и, че Букурещ не е склонен да търси точки на съприкосновение с Русия. Не бива да забравяме обаче, че тези прекалено амбициозни планове (или по-скоро мечти) биха могли да се сблъскат с прагматичните съображения на САЩ, които да предпочетат да заложат на някой друг свой „фаворит” в зоната на Югоизточна Европа. Без оглед на това, че Румъния беше сред първите които приеха да разположат елементи на американската система за ПРО на своя територия. Според някои експерти, както желанието на Букурещ, съвместно с Вашингтон, да противодейства на руските енергийни проекти в Европа, така и стремежът да разположи на своя територия още американски военни, всъщност обслужват повече интересите на САЩ, а не на самата Румъния. На практика, северната ни съседка се превръща в мощен американски плацдарм в Черноморския регион, позволяващ на САЩ, в „случай на нов конфликт в Кавказкия регион”, да прехвърлят свои части от Констанца в Грузия например, възползвайки се от изгодното географско положение на Румъния.

След присъединяването на Крим към Русия, Румъния демонстрира все по-негативно отношение към цялостната политика на Москва в Черноморския регион. Включително, защото Крим представлява ключов геополитически фактор за влияние в зоната на Черно море. Както отбелязват редица руски анализатори, на практика, Крим се превърна в „непотопяем самолетоносач” за Русия (подобно на Япония за САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион), което много сериозно промени силовия баланс в региона в полза на руснаците. А това няма как да не тревожи Букурещ и Вашингтон.

Румъния като регионален фаворит на САЩ

Според редица военни експерти, американските стратези са склонни да "заложат" на Румъния в битката си с Москва, като сред доказателствата за това е политиката, която в момента НАТО провежда спрямо Русия. В тази връзка северната ни съседка се разглежда от пакта като "стълб и център за сдържане на Русия в Черноморския регион".

Това отлично се вписва в преразпределянето на зоните на влияние в света, на което сме свидетели напоследък. Мнозина смятат, че САЩ се опитват да формират "нов, собствен блок, вътре в НАТО", в който се стремят да влязат и редица малки или средни източноевропейски държави. В резултат от това Северноатлантическият алианс продължава да усилва военното си присъствие по руските граници, като този процес тече по цялата "линия на съприкосновение" между Русия и НАТО. Неслучайно в алианса акваторията на Черно море все по-често се определя като негов "южен фланг".

Както е известно, Румъния, в тандем с България, влезе в НАТО през 2004, а през 2007 - и в ЕС. Румънският исторически опит сочи, че конфронтацията с Русия не е носила нищо добро на страната, но в Букурещ очевидно са решили да го игнорират, разчитайки на покровителството на САЩ. Въпросът е, дали румънците действително разполагат с реална военна мощ за сдържане на "руската експанзия" или прекалената им обвързаност с антируската стратегия на Вашингтон ги обрича да се превърнат в една от основните мишени на евентуален ответен удар на Москва?

В тази връзка ще припомня, че вече след разпускането на Варшавския пакт и разпадането на СССР, в началото на 90-те години на ХХ век,  Румъния завърши с руска помощ производството на бронетранспортьорите ТАВ-77 и ПЗРК СА-94 и получи от руснаците два самолета МиГ-23УБ, един Миг29, както и два ракетни катера от проект 1241. Впрочем, румънците получиха още един Миг-29 от Молдова, срещу което, по време на войната с откъсналата се Приднестровска република, предоставиха на молдовската армия 161 бронетранспортьора ТАВ-71 и 50 оръдия и минохвъргачки от арсенала на румънските въоръжени сили (през 2015-2016 Молдова получи от Румъния между 12 и 16 бойни машини на пехатата MLVM). През 90-те румънците се задоволиха да купят от западните държави само 72 швейцарски зенитни оръдия GDF-003, както и четири американски транспортни самолети С-130В. По-активното превъоръжаване на румънската армия със западна техника стартира едва след присъединяването на страната към НАТО през 2004. Тогава тя купи 21 швейцарски БТР Piranha III и 12 спомагателни автомобила на негова основа, над 80 американски, френски и швейцарски бронирони коли, 8 батареи американски зенитно-ракетни комплекси Hawk от нидерландската армия, 36 германски самоходни зенитни установки Gepard 14 изтребители-бомбардировачи F-16A/B от португалските ВВС, 7 италиански транспортни самолети С-27J, два британски фрегата от клас Broadsword, както и израелски противотанкови ракетни комплекси Spike (освен това Израел модернизира румънските Миг-21 LanceR). Сред всички тези въоръжения обаче, сравнително по-нови са само комплексите Spike и БТР Piranha и, донякъде, американските бронирани автомобили МRАР МаххРrо (поне един такъв румънците загубиха в Афганистан), макар че те са по-скоро транспортно средство, а не въоръжение. Впрочем, румънците загубиха най-малко по един бранетранспортьор ТАВ-77 в Афганистан и Ирак. Според руските военни експерти „по отношение на военното строителство, Румъния, като цяло, силно напомня някоя латиноамериканска държава. Нейната армия и досега разполага с танкове от 50-те години на ХХ век, а ВВС – с изтребители от 60-те и 70-те години (американските F-16А/В не са кой знае колко по-модерни от руските МиГ-21). По правило, оръжието, което румънците купуват на Запад, е или остаряло, или много остаряло”.

На този фон планираната покупка от Швейцария на над 200 БТР Piranha (вече са получени 32, а останалите би трябвало да се произведат в самата Румъния), а също на седем батараи зенитно-ракетни комплетси Patriot, всяка с по 4 пускови установки (първата беше доставена през август 2020), както и производството в Румъния на поне 15 френски хеликоптера AS532, едва ли ще променят общата слабост и архаичното въоръжение на румънската армия.

През последния над четвърт век партньорството с Вашингтон е основен приоритет и ориентир на румънската външна политика. Както посочва в тази връзка търговският директор на голямата румънска мебелна компания Simex Габриел Лавринчик: "румънските управляващи разчитат да привлекат ресуртите на Запада за сдържането на "руските агресори", но тази стратегия може да не проработи. Парадът се командва от Белия дом, а засега от тази политика ние търпим само вреди. Така, Румъния трябва да внася в НАТО 2% от своя БВП, а също да купуваме за луди пари стара военна техника от САЩ, която става само за лов. Истината е, че между Русия и Румъния има повече неща, които ни обединяват, отколкото ни разделят". На практика обаче, ситуацията е по-различна. Както посочва пресцентърът на румънското Министерство на отбраната: "В контекста на процеса на промени на военната позиция на САЩ в Европа, министър Николае Чука потвърди изразената на най-високо ниво готовност на Румъния да приеме американски войски, като в тази връзка напомни за модернизацията на военните летища "Михаил Когълничану" и "Кампия-Турзий"”.

Още през есента на 2019 Букурещ обяви, че през следващите 20 години ще инвестира 2,5 млрд. евро за модернизацията на базата "Михаил Когълничану" на брега на Черно море в съответствие със стандартите на НАТО. В частност, ще бъдат изградени нови хангари и писта за военни самолети, складове за гориво и много други инфраструктурни обекти. Румъния заема важно стратегическо положение в Източна Европа, което пактът и САЩ искат да използват за оказване на военно-политически натиск върху Русия. Всичко говори за това, че и занапред НАТО ще залага в региона най-вече на Румъния и стратегическите възможности, които страната може да предостави на алианса.

Ще припомня, че ако първоначално обектите на американската ПРО в румънската база Девеселу (както и в полската Редзиково) се представяха като защита от евентуална иранска ракетна атака (макар, че за Техеран не би имало никакъв смисъл да атакува именно Полша и Румъния), сега нещата окончателно се изясниха. САЩ открито декларират, че обектите ва ПРО в Източна Европа са предназначени именно за сдържането на Русия.

На свой ред, военният министър Чука подчертава, че страната му е 17-та държава в света и 7-мата в НАТО, разполагаща с американска система за противоракетна отбрана Patriot, доказала ефективността си практика. Според него, купените от Румъния батареи включват най-модерните версии на Patriot и допринасят за повищаване ефективността на противовъздушната и противоракетна отбрана и сдържането на "източния фланг" на алианса.

В Румъния обаче се чуват и други интепретации на случващото се. Според, румънския представител в Европейската федерация на психолозите Юлиян-Лауренциу Щефан, "американската политика цели най-вече да осигури повече пари за бизнеса в САЩ, най-вече от продажбите на остаряло оръжие. В същото време Германия, която е най-голямата европейска икономика, както и другите западноевропейски държави, вече не са склонни да поемат бремето на военните разходи на САЩ. В тези условия Вашингтон изисква от източноевропейските си съюзници договори и авансово прехвърляне на средства за въоръжение, гаранции за сигурност, енергийни и инфраструктурни инвестиционни проекти.

Сред "първенците" по изплащаните на САЩ милиарди долари са Румъния, Литва, Латвия и Полша, които напук на здравия смисъл, осъществяват мащабни покупки на остаряло американско въоръжение и то по време на остра икономическа криза, подписвайки все нови споразумения за кредити за технологии и договори с компании от Съединените щати. Тук е мястото да напомня, че по икономическите си показатели Румъния е на предпоследно място в ЕС, като зад нея е само нашата страна, където обаче няма толкова природни ресурси. Над 35% от румънското население живее под чертата на бедността. В същото време, както посочва Юлиян-Лауренциу Щефан: "Патритотите, които продължават и днес да се борят с комунизма в Румъния, изглежда са склонни да изразходват всички ресурси на страната за да и гарантират "сигурността и просперитета", обещавани ни от САЩ".

Проамериканският курс на Букурещ и призракът на "Велика Румъния"

Както е известно, през декември 2020 в Румъния се проведоха избори за двукамарния парламент на страната. Въпреки постоянните нападки в медиите срещу бившия лидер на социалдемократите Ливиу Драгня, оказал се в затвора заради корупция, партията му спечели 29% от гласовете както в Камарата на депутатите, така и в Сената. Второто място зае фаворизираната от Брюксел Национал-либерална партия с над 25%, а трети стана либерално-популисткият блок USR-PLUS. Именно последните две партии, подкрепени от Демократичния съюз на унгарците в Румъния (6% от гласовете), формираха новото румънско правителство, начело с бившия финансов министър Флорин Кицу (НЛП). Голямата изненада обаче, беше четвъртото място на радикално-националистическата партия Алианс за единство на румънците (AUR), създадена през 2019, която спечели над 9% от гласовете. При това, прогнозите направени непосредствено преди изборите сочеха, че AUR може да разчита на 5,3%, което говори за значителния ръст на националистическите настроения в Румъния. Тук е мястото да напомня, че всички румънски правителства през последните трийсетина години, без оглед на партийната им принадлежнаст, прокарваха политика на "пълзяща анексия" по отношение на съседна Молдова. И няма съмнение, че ще продължат да го правят, особено след като президент на Молдова стана Мая Санду, която има и румънско гражданство. В същото време обаче, появата на радикални националисти в парламента в Букуреш, пък макар и като опозиция, би могло да актуализира и мечтите за възстановяването на т.нар. "Велика Румъния, съществувала в периода между двете световни войни и включваща украинската област Буковина и българската Южна Добруджа, както и претенциите за "протекция" на влашките общности в Задкарпатието (т.нар. "Северен Марамуреш"), в Западен Банат (Сърбия) и Северозападна България. За партията AUR, идеята за "Велика Румъния" има основополагащ характер. Ще припомня, че учредителният конгрес на AUR се проведе на 1 декември 2019 в емблематичния трансилвански град Алба Юлия, точно 101 години след като там е обявено "обединяването" (Unirea) на всички румънски земи". Още преди да влезе в Парламента, през юни 2020, партията остро разкритикува бездействието на правителството по въпроса за защитата на правата на румънските общности в Сърбия и Украйна. В тази връзка лидерът на AUR Георге Симион призова управляващите бързо да предприемат необходимите мерки за увеличаване финансирането на румънските исторически общности "в съседните държави и на Балканите" (т.е. и в България). Тоест, за предоставяне на необходимите средства (финансови, материално-технически и дипломатически) за "подкрепа и укрепване на националната идентичност, сериозно пострадала от асимилационните действия на държавите, където живеят тези големи румънски общности". Както можеше да се очаква, най-остра беше критиката на AUR срещу приетите в Украйна закони за езика и образованието, т.е. против политиката на "украинизация", провеждана от Киев.

Новият румънски премиер Флорин Кицу е завършил икономика в САЩ, където защитава и докторска дисертация. Любопитно е, че през 2011 той беше изгонен със скандал от поста директор за финансовите пазари на румънския клон на нидерландската банкова група ING, във връзка с подозренията, че е участвал в спекулативната атака срещу румънската лея през 2008, в резултат от която значително се повишиха лихвените проценти по заемите в румънска валута, а това силно затрудни връщането на банковите кредити. Като последица, само за един месец валутните резерви на румънската Национална банка се стопиха с 1 млрд. евро. Разследването срещу Кицу беше прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Междувременно той създаде собствена консултантска компания, сред чиито клиенти бяха американските финансови корпорации Goldman Sachs и JP Morgan, след което внезапно реши да влезе в голямата политика. Както можеше да се очаква, в първото си изявление, след като оглави румънското правителство, Кицу обяви, че в основата на външната политика на страната си остава евроинтеграцията и поддържането на специални отношения със САЩ: "продължаваме стриктно да се придържаме към реализацията на всички наши съвместни проекти - военни или икономически". Впрочем, за това говори и фактът, че постовете си в новото правителство запазиха такива откровено проамерикански ориентирани политици от НПЛ като министърът на отбраната Николае Чука и външният министър Богдана Ауреску.

 

*Българско геополитическо дружество