03
Вт, Авг
1 Нови статии

Кризата на световния ред и Глобалният Юг

брой 6 2020
Typography

В настоящата статия разглеждам като принадлежащи към „Глобалния Юг” онези държави от Азия, Африка и Латинска Америка, които преди се дефинираха като „Трети свят”, т.е. оставаха както извън „Първия свят” (развитите западни държави), така и извън „Втория свят” (социалистическите държави от Европа и Азия, плюс Куба). Независимо от голямоото разнообразие на страните, принадежащи към Глобалния Юг, те притежават редица особености, отличаващи ги от държавите от Глобалния Север.

Легенда: Deleloped – развити държави Deveoping – развиващи се страни

Ако отделим Китай от страните, принадлежащи към Глобалния Юг, и анализираме вероятните последици от световната системна криза не по оста "Запад - не-Запад", а по оста "Север-Юг", привичните представи за фундаменталните тенденции в глобалната политика и икономика след кризата неизбежно започват да се променят.

Става ясно например, че кризата не ускорява, а по-скоро забавя преразпределянето на сили и ресурси от световния център (Севера) към световната периферия (Юга) и усилва, а не отслабва зависимостта на периферията от центъра. Именно Югът, а не Северът, се оказва особено уязвим за неизбежните промени в международната система, именно на Юг се очертават и основните източници на глобална нестабилност в посткризисния свят. Съответно, това налага корекции или, поне, нова обосновка на много разпространени представи за настъпването на епоха на многополюсния (полицентричен) свят, за "постзападен етап" в световната политика и т.н.

За Юга кризата през 2020 има няколко взаимносвързани измерения. След основните са пандемията от коронавирус, глобалната икономическа рецесия и резкият спад на световните цени на въглеводородните енергоносители и други суровини, традиционно формиращи основата на износа на много държави от Глобалния Юг. Съпътстващи фактори бяха изострянето на конфликтните ситуации в Близия Изток (Сирия), Северна Африка (Либия), Латинска Америка (Венецуела) и някои други точки на Глобалния Юг. Изострянето на геополитическото и икономическо противопоставяне между САЩ и Китай би могло да предостави някои допълнителни тактически възможности на страните от Юга, но като цяло ще има по-скоро негативни, отколкото позитивни последици за тях, превръщайки ги от субекти на световната политика в обекти на манипулации от страна на свръхдържавите.

Предварителният анализ на най-близките и средносрочни последици от системната криза за Глобалния Юг позволява да бъдат направени няколко предположения. На първо място, излизането на Глобалния Юг от кризата ще се окаже по-сложно и бавно, в сравнение с това на Глобалния Север. Съответно, общото съотношение на силите между Севера и Юга ще се променя в полза на първия (макар да са напълно възможни отделни изключения, т.е. успешно преодоляване на последиците от кризата от едни или други развиващи се държави).

На второ място, системната криза ще усили многобройните негативни тенденции въздействащи върху Глобалния Юг през предходния период. Тя може да катализира множество нови политически, икономически и социални кризи на национално или регионално равнище, а редица латентни хронични проблеми, съществували в Юга преди 2020, мога да се изострят.

На трето място, в средносрочна перспектива,заинтересоваността на Севера от развитието ан Юга, като цяло, ще намалява. Повечето страни от глобалната периферия ще се окажат частично или дори напълно изключени от новата система на икономически и технологични вериги, формиращи се в посткризисния свят.

На Север ще възприемат Глобалния Юг повече като проблем, отколкото като възможност. При това обемът на ресурсите, които Северът ще бъде склонен да представи на Юга под формата на програми за техническа и хуманитарна помощ, търговски преференции, изгодни кредити и т.н., ще намалява, а няма да нараства.

Повечето от сегашните междудържавни и граждански въоръжени конфликти в Глобалния Юг няма да бъдат разрешени, т.е. те вероятно ще продължат под една или друга форма, като тяхната интензивност периодично ще намалява или пък ще ескалира.

В същото време, не може напълно да се изключва възможността за мощен икономически и социален скок на Глобалния Юг, постигането на значителни успехи в прехода към нов технологичен модел, социална стабилност и модернизация на държавните институции, като вероятността за подобен оптимистичен сценарий зависи от широк набор независими вътрешни и външни променливи.

Най-важна задача за Глобалния Юг през посткризисния период ще се окаже излизането му на траектория на устойчиво социолно-икономическо развитие, при наличието на приемливо ниво на международна стабилност. Това обаче ще изисква от държавите от Юга да реализират дългосрочни и болезнени мерки за преминаването си към нов технологичен модел. Тяхната успешна социално-икономическа модернизация е невъзможна без реформиране на международната икономическа система и формиращите я институции, т.е. необходима е нова "Голяма сделка" между Севера и Юга.

Пандемията в Глобалния Юг

Пандемията от коронавирус засегна Глобалния Юг по-късно от Глобалния Север. Все още не е ясно, защо в периода март-април 2020 коронавирусът, като цяло, заобикаляше развиващия се свят (с изключение на бързо превърналия се в мащабно огнище на инфекция Иран). Някои експерти смятаха, че коронавирусът не обича високите температури. Други твърдяха, че причината е по-слабата степен на интегриране на мнозинството слаборазвити държави в международните икономически, хуманитарни, туристически, образователни и други вериги, свързани с движението на голямо количество хора през националните граници. Трети акцентираха върху възрастовата асиметрия между Глобалния Север и Юга - на Юг просто липсва такава концентрация на възрастни хора, каквато има на Север, а именно тази възрастова категория е най-уязвима пред коронавируса. Четвърти търсеха обяснение в дефицита или пълната липса на надеждни тестове за вируса в много страни от Глобалния Юг. Пети пък смятаха, че причината за сравнителна устойчивост на много развиващи се държави към разпространението на вируса следва да се търси на генетично ниво (2).

В крайна сметка обаче, още през май 2020 се изясни, че става дума именно за изоставане, а не за някакъв имунитет на Глобалния Юг. В началото на юни пандемията се стовари върху Южна Азия: на 7 юни например, броят на заразените в Индия достигна 248 211 души, в Иран - 171 789, в Пакистан - 98 943, в Бангладеш - 65 769. Още по-тревожна динамика демонстрира Латинска Америка: Бразилия - 678 494, Перу - 191 758, Чили - 127 745, Мексико - 113 619. С известен разрив от водещите региони, пандемията се разпространи и в Близкия Изток. На 7 юни например, в Турция бяха регистрирани 169 218 заразени, в Саудитска Арабия - 101 914, в Катар - 68 790, в ОАЕ - 38 808.

Единственият регион, останал в периферията на пандемията от Covid-19, се оказа Африка, където очевидни лидери по брой на заразените станаха ЮАР - 45 973 души и Египет - 32 612. При това следва да имаме предвид, че в средата на 2020 в повечето страни от Глобалния Юг пандемията още не бе стигнала върховите си показатели.

От гледна точка на глобалната епидемиологична ситуация, появата на големи огнища на пандемията на Юг изисква ревизиране на предишните прогнози за мащабите на заболяването, продължителността на пандемията и нейната цена. Сроковете за приключване на световната епидемиологична криза се изместват, като минимум с няколко месеца или дори година, а предполагаемият брой на жертвите нараства в пъти, като вече се измерва със седемзначни цифри (3). Не може да се изключва и сценария, при който следващият глобален епицентър на Covid-19 ще стане Африка, където борбата с коронавируса ще бъде особено трудна и продължителна. Колкото по-асинхронно, в резултат от това, ще се окаже развитието на пандемията на Юг и на Север и колкото по-голямо стане изоставането на първия от втория, толкова по-продължителен ще бъде разривът на привичните икономически, политически, културни, хуманитарни и други връзки между двете съставни част на световната общност.

Разбира се, най-сложните задачи във връзка с предотвратяване разпространението на пандемията възникват в онези точки, където възможностите за оказване на оперативна хуманитарна помощ са ограничени или въобще липсват - в зоните на конфликти, в лагерите за бежанци и преместени лица, на територията на непризнатите държави и т.н. (4). За щастие, засега най-апокалиптичните прогнози за разпространението на пандемията в тези точки не се оправдават, но заплахата от подобно развитие на събитията остава. Освен това, според някои експерти, широко разпространената през последните години практика за използване на чуждестранни наемници в регионалните конфликти също може да стимулира по-нататъшното разпространение на инфекцията и последвалите във връзка с това хуманитарни катастрофи в конфликтните зони (5).

В момента сме свидетели на широк спектър от прогнози - от сравнително оптимистични, до силно алармистки, касаещи разпространението на коронавируса на територията на Глобалния Юг в най-близка перспектива. Като илюстрация за алармисткия подход могат да се посочат изследванията на Международния комитет за спасение (IRC), в които се анализират заплахите от пандемията за 34 "крехки" държави и развиващи се страни, разположени в зони на въоръжени конфликти (6). Експертите от IRC стигат до извода, че броят на заразените от коронавирус в тези страни може да достигне между 500 млн. и 1 млрд. души, а броят на умрелите между 1,7 и 3,2 млн. (7). При това, от IRC твърдят, че тези цифри не включват броя на умрелите в резултат на съпътстващи пандемията проблеми (като масов глад например).

Дори ако приемем, че тази и други подобни прогнози са политически мотивирано преувеличение, със сигурност можем да заключим, че Глобалният Юг не успя да остане встрани от основните епицентрове на пандемията от коронавирус и, че именно на Юг борбата с пандемията ще се окаже най-трудна и най-продължителна. Като ситуацията ще стане особено тежка, ако през следващите месеци не бъде осъществен решаващ пробив в създаването, изпитването и производството на афективна антивирусна ваксина и, ако пандемията придобие сезонен характер. Covid-19 ще оказва съществено негативно въздействие върху икономическите, социални и политически процеси в страните от Азия, Африка и Латинска Америка.

Пандемията, в частност, може да стимулира усилването на религиозния фундаментализъм, политическия екстремизъм и международния терориръм, засягащи на първо място държавите от Глобалния Юг. В комбинация с резкия спад на икономическата активност, ръста на безработицата и ерозията на социалната инфраструктура, разочарованието от традиционния политически дневен ред и дискредитирането на държавните институции, пандемията на практика създава идеалните условия за терористичните групировки да вербуват нови членове (8). Допълнителни възможности за тези групировки възникват и във връзка с това, че пандемията принуждава членовете на международната общност да се концентрират върху вътрешните си проблеми и борбата с международния тероризъм временно губи мястото си в йерархията на националните приоритети на основните играчи в глобалната геополитика.

На свой ред, факторът на религиозния фундаментализъм е в състояние, сам по себе си, да се превърне в катализатор за разпространение на пандемията. За мнозина фундаменталисти, епидемиите са наказание на човечеството заради греховете му, под формата на отдавна обещания Армагедон, като спасението на праведните и смъртта на грешниците зависят единствено от Божията воля, намесата в която не само е безмислена, но и недопустима (9). Дори ако не става дума за пряко противодействие на съвременната медицина, игнорирането на нейните изисквания при осъществяване на религиозните церемонии може да се окаже също толкова пагубно за ограничаването на разпространението на пандемията (10).

Сегашната криза ще се превърне в съдбоносна проверка за издръжливостта на доста крехките политически институции в страните от Глобалния Юг и може да доведе до дългосрочно усилване на авторитарните тенденции в развитието им. Някои подобни тенденции вече присъстват в политическата практика на много развиващи се държави. В Етиопия например, която беше засегната сравнително слабо от пандемията и икономическата криза, още през март 2020 беше взето решение да бъдат отложени за неопределен срок, планираните за август парламентарни избори. Пак тогава, в Боливия бяха отложени за неопределен срок планираните преди това за май 2020 президентски избори. В Египет пък, през април разпространението на коронавируса беше използвано като основен аргумент за поредно удължаване на извънредното положение (съществуващо в страната от април 2017 насам).

От друга страна, в някои развиващи се страни, по време на борбата с коронавируса, политическите лидери изпитват особено силна нужда от подкрепата на местните военни, защото армията си остава сред най-ефективните държавни институции. Усилването на военните може да се окаже дългосрочен феномен, т.е. да не бъде ограничено само в периода на пандемията, като такава (11). При това въпросът за ефективността на военните както в борбата с Covid-19, така и в управлението на икономиката в условията на структурна криза, остава открит. Тоест, продължаващата пандемия от коронавирус поставя пред страните от Юга цял ред предизвикателства, с които повечето от тях не са се сблъсквали досега. При това, те ще трябва да реагират на тях в новите, съществено усложнени геоикономически условия.

Структурната криза на световната икономика

През пролетта на 2020 светът навлезе в поредната икономическа рецесия, която повечето експерти отдавна прогнозираха, но очакваха едва през 2021 или дори по-късно. До март 2020 се смяташе, че най-лошото, което може да се случи с глобалната икономика през тази година е известното и забавяне (от 3,5% ръст, през 2019, до 2,5-3%). Големи надежди се възлагаха на постигнатото между САЩ и Китай търговско споразумение, което трябваше да засили оптимизма на инвеститорите и да съдейства за устойчив икономически растеж в течение на годината. Още през март обаче стана ясно, че тези оптимистични прогнози нямат общо с реалността.

Както показва икономическата история, глобалните рецесия засяга най-силно слабите и крехки икономики. Повечето държави от Глобалния Юг зависят в най-голяма степен от четири източници на външно финансиране: преките и портфейлни чуждестранни инвестиции, паричните преводи на трудовите мигранти, постъпленията от туризма и програмите за подпомагане на частните, държавни и международни донори. Кризата нанесе силен удар и по четирите. За съжаление, в момента няма кой знае какви основания да разчитаме на бързото възстановяване на поне един от тях.

Най-бързо на новата ситуация реагираха финансовите пазари на развиващите се страни: още през март 2020, далеч преди пандемията от коронавирус да засегне Глобалния Юг, неговите пазари загубиха около 100 млрд. долара (12). Бягството на капиталите от тези пазари продължи. До края на 2020 спадът на частните портфейли инвестиции в някои развиващи се страни може да достигне 80%, което несъмнено ще създаде реални заплахи за стабилността на много национални финансови системи (13). Спадът на обемите на преките чуждестранни инвестиции, най-вероятно, няма да бъде чак толкова драстичен, но и тук се очаква съкрашаване с 35% до края на годината.

По всички показатели, пълното възстановяване на тези пазари до края на 2020 със сигурност е невъзможно и най-вероятно ще се проточи няколко години. Предвид наличието на многобройни фактори на неопределеност, традиционно съпътстващи кризите, в основен приоритет за инвеститорите се превръща не доходността от направените вложения, а тяхната стабилност и надеждност. Нарастването на финансовите проблеми в държавите от Глобалния Юг е особено показателно на фона на факта, че, като цяло, глобалната финансова криза не можа да бъде избегната. Финансовият център на съвременния свят ще продължи да поддържа собствената си относителна устойчивост, включително за сметка на повишената волатилност на финансовата периферия. Което означава, че Глобалния Юг следва да е готов не само за бавно възстановяване на финансовите си пазари, но и за вероятна финансова нестабилност.

Несъмнено, сериозен проблем, свързан както с пандемията от коронавирус, така и с глобалната рецесия, се оказа затварянето на границите на държавите от Севера, включително за трудовите мигранти, идващи от Юга. Икономистите прогнозират глобален спад в обема на средствата, които мигрантите превеждат от развитите към развиващите се страни, с около 20%, което означава загуби от над 100 млрд. долара (спад от рекордното равнише от 554 млрд. през 2019 до 445, през 2020) (14). Ще напомня, че през 2019 преводите от трудовите мигранти достигнаха 8,9% от БВП на развиващите се дърржави, като за първи път надхвърлиха обемите на преките чуждестранни инвестиции в тях.

Ограничаването на международните миграционни потоци по направлението Юг-Север вероятно ще се превърне в устойчива тенденция, която ще се запази и след края на пандемията от Covid-19 и цикличната рецесия. Обективно, пандемията съдейства за укрепване на позициите на онези сили в Европа и САЩ, които традиционно се обявяват за максимално втвърдяване на миграционното законодателство. Днес мигрантите от всички страни вече се разглеждат като потенциални приносители на вируса. А в условията на преход на икономиката на Севера към нов технологичен модел, необходимостта от допълнителна работна ръка неизбежно намалява, включително и в онези сфери, които традиционно привличаха трудови ресурси от Глобалния Юг.

От друга страна, още днес е ясно, че 2020 ще се окаже катастрофална за световния туризъм. Според Световната туристическа организация на ООН (UNWTO), спадът на туристическите потоци варира между 20% и 30%, което означава намаляване на приходите от туристическия сектор на глобалната икономика с 300-450 млрд. долара. Обемът на този сектор се оценява на около 1,5 трлн. долара, от които не по-малко от 420 млрд. се падат на развиващите се страни. Съответно, загубите на последните през 2020 ще достигнат около 100 млрд. долара (15).

Извеждането на преден план в глобалния дневен ред на въпросите, свързани по един или друг начин с пандемията, неизбежно измества на заден план традиционните приоритети на развиващите се страни, свързани с нерешените задачи на социално-икономическата им модернизация. Ще стане по-трудно тези приоритети да останат в центъра на вниманието на международните организации, мултилатералните институции за развитие,  националните агенции за техническо съдействие, държавните и частни благотворителни фондове. В близко бъдеще съвкупното равнище на финансовите ресурси, прехвърляни от богатия Север към бедния Юг, по-скоро ще пада, вместо да се повишава, докато мащабите на "бягството на капитали" от Юг на Север ще нарастват.

Стремейки се да изпревари подобно развити на събитията, още в средата на март 2020 МВФ взе решение за отлагане, от 1 май, на плащанията на 25 най-бедни държави на обща сума над 1 млрд. долара. Примерът на фонда беше последван и от големите кредитори - държавите от Г-20, които съгласуваха аналогични промени в графика на плащанията за 76-те най-бедни страни, на сума 20 млрд. долара.

Ръководството на МВФ има амбициозни планове за съществено увеличаване на капитала на Фонда, така че той да разполага с ликвидни ресурси в случай на бързо разпространение на пандемията в страните от Глобалния Юг. Но макар че тези планове се ползват с подкрепа в Европа, практическата им реализация е малко вероятна заради отрицателното отношение на САЩ и Китай. Както във Вашингтон, така и в Пекин смятат, че развиващите се страни не се нуждаят от опрощаване на дълговете и финансово "напомпване", а от конкретни инвестиционно проекти. Още повече, че предполагаемите потребности на развиващите се страни се оценяват от международните организации (включително от UNCTAD) дори не в стотици милиарди, а в трилиони долари. При това в списъка на нуждаещите вече се включват не само най-бедните региони на Екваториална Африка и Южна Азия, но и сравнително благополучни държави от Латинска Америка и Близкия Изток. Ако Глобалният Юг не успее да се споразумее с кредиторите, можем да станем свидетели на верижна реакция от национални дефолти с непредсказуеми последици за международната финансова система, като цяло.

Прогнозите за вероятните резултати от 2020 за глобалния Юг показват, че дори най-слабо засегнатите от пандемията от коронавирус страни ще регистрират съществен спад на икономическия растеж, в сравнение с "предкризисните" прогнози. Така например, прогнозите на МВФ за икономическия растеж на Етиопия през 2020 бяха намалени от 7,2% до 3,2% (16) и, вероятно, ще претърпят още корекции в посока надолу. Очакванията за икономическия растеж в Египет също бяха понижени от 5,6% до 2% (17). Най-сериозната ревизия на прогнозите за резултатите от настоящата година ще засегне Латинска Америка и Южна Азия (18). Междувременно, вече се коригират и прогнозите за 2021 - отново в посока надолу. Не може да се изключва възможността, че през следващата година някои водещи икономики на Глобалния Юг няма да успеят да компенсират напълно загубите през настоящата и устойчивият икономически подем там ще започне по-късно от този на Север.

Спадът в цените на петрола

В течение на дълги години за много страни от Глобалния Юг единствената стабилна връзка със световната икономика беше износът на енергийни и други суровинни ресурси. Затова спадът на търсенето и цените на тези ресурси неизбежно поставя икономиките на въпросните страни в изключително тежко положение. Разбира се, намаляването на глобалното търсене на петрол с почти 1/3, на което станахме свидетели през пролетта на 2020, не може да продължи дълго. Но, дори и стабилизирането на глобалното потребление на петрол през 2020-2021 на ниво от (примерно) 90% от предкризисните показатели, ще има изключително сериозни последици за половин милиард жители на петролните държави от Глобалния Юг (Нигерия, Ангола, Мексико, Венецуела, Иран, Ирак, Саудитска Арабия и др.). Още повече, че тези държави, подобно на останалите големи износители на петролни продукти, ще бъдат подложени на нарастващ натиск от производителите на шистов петрол от страните от Севера и най-вече от компаниите от САЩ, подкрепяни по един или друг начин от американската държава.

Показателно е, че дори страните, които през първото десетилетие на ХХІ век успяха да създадат сериозен финансов "еърбег", могат да се сблъскат с трудноразрешими проблеми. Ярък пример за това са богатите арабски монархии от Залива, които изпитваха осезаеми финансови трудности дълго преди сегашния колапс на петролните цени. През последните пет години средните годишни разходи на тези страни бяха 550 млрд. долара, при положение, че приходите им варираха между 400 и 500 млрд. (в сравнение с годишните постъпления от 700 млрд. долара, през 2012-2013) (19). През всички тези години държавите от Залива се надяваха, че световните цени на петрола отново ще доближат върховите си показатели от 2008 и 2011-2013. Днес, подобни надежди вече няма.

В сегашните условия намаляването на обемите на "петролната рента" придобива много по-драматични измерения, отколкото през 2014-2019. Още през тази година това намаление ще доведе до съществени бюджетни дефицити, ще наложи на правителствата да предприемат безпрецедентни мерки за спазване на финансовата дисциплана и радикално съкращаване на текущите социални програми. На свой ред, дори и частичният отказ от социалния патернализъм и увеличаването на данъчното бреме върху населението могат да доведат до активизиране на протестните настроения, както и на опозиционните политически движения. Това се отнася най-вече за страните със значително и бързо нарастващо население (Нигерия, Иран, Мексико, Ирак и т.н.), в които възможностите за социално маневриране са силно ограничени. Политическата стабилност в много страни - износители на енергоносители, става още по-крехка, отколкото когато и да било от началото на ХХІ век насам.

Намаляването на "петролната рента" създава и допълнителни трудности в борбата с пандемията от коронавирус (20), а пандемията повишава очакванията на населението, че ще получи социална подкрепа. Вероятната корекция на цените на петрола до средни нива от 40, 45 и дори 50 долара за барел, на фона на промяната на структурата на петролния пазар, не може да се смята за дългосрочно решение на проблема за повечето производители от зоната на развиващите се страни, защото делът им на пазара при всички случаи ще е съществено по-малък, в сравение с 2019, с всички произтичащи от това последици за общите обеми на "петролната рента".

Един от позитивните странични ефекти от спада на "петролната рента" може да се окаже ограничаването на възможностите на богатите петролни държави от Глобалния Юг да осъществява скъпоструващи въоръжени интервенции (като тази на Саудитска Арабия в Йемен) или да финансират някоя от страните в гражданските конфликти (ролята на ОАЕ в Либия). Едва ли обаче можем да разчитаме на прекратяването на подобна активност в обозримо бъдеще, нито дори на сериозното и ограничаване.

За онези страни от Глобалния Юг, които са вносители, а не износители на енергоносители, спадът в цените на петрола и природния газ, може да има благоприятни последици. Обратната страна на спада на разходите за внос обаче, неизбежно ще се окаже по-нататъшното забавяне на развитието на алтернативната енергетика (възобновяеми източници, атомна енергетика), където Глобалният Юг и без това изостава съществено от Севера. Още днес, дори и в сравнително богатите страни от Юга, се преразглеждат или отлагат амбициозните проекти в тази сфера, изместват се за неопределеното бъдеще и националните програми за повишаване на енергийната ефективност.

Интересна илюстрация за двойнствения ефект от спада на глобалните зени на петрола за държавите-износители на енергоносители представлява Индия. Тази страна внася около 1,4 млрд. барела петрол годишно. Предишният рязък спад в петролните цени от 110 до 60 долара за барел позволи на Индия да икономисва годишно 75 млрд. долара. В същото време обаче, Индия е и най-големия получател на финансови средства от трудовите мигранти - 79 млрд. долара, през 2018. Основната част от тези постъпления идват от богатите арабски държави от Персийския залив, където работят 8 млн. индийци. Случилият се през 2020 срив в цените на петрола неизбежно ще нанесе силен удар по индийските трудови мигранти и ще намали техните финансови преводи в родината (21).

При всички случаи, мащабното развитие на алтернативна енергетика ще изисква поне няколко години настойчиви усилия, както и привличането на значителни външни източници на финансиране и челни западни технологии. Освен това, всяка енергийна диверсификация ще изисква постепенен отказ от държавни дотации за енергоносителите както за бизнеса, така и за населението. "Раздържавяването" на енергийния сектор в много страни от Глобалния Юг ще се окаже не просто болезнено, но и политически рисковано в условията на сегашната рецесия. Най-вероятно, струкурната трансформация на енергетиката на Юга ще бъде отложена, като минимум, за няколко години, а "енергийният разрив" между Севера и Юга не само няма да бъде преодолян, но ще се задълбочи още повече.

Вероятното намаляване на зависимостта на Глобалния Север от енергийните и други суровинни ресурси на Глобалния Юг ще отслаби преговорните позиция на Юга на много международни форуми - не само икономически, но и политически. Северът (и по-точно САЩ и Китай) във все по-голяма степен ще може да диктува своите условия и правила на играта на енергийните и суровинни пазари. В политически план, това ще усили привържениците на "изтеглянето" на САЩ от региона на Близкия Изток (още повече, че значението на близкоизточния регион, като пазар за американското оръжие, ще намалява заради принудителното съкращаване на военните бюджети на страните в него). ОПЕК и подобните и алианси на износители на суровинни продукти ще се окажат в изключително сложна ситуация, а някои от тях вероятно ще прекратят съществуването си.

Ако част от адаптацията към новата ситуация на енергийните пазари се окаже ускореното изграждане на атомни електроцентрали в Глобалния Юг, това може да повиши рисковете от глобално разпространение на ядреното оръжие (особено в условията на фактически разпад на международния режим за неразпространение на ядреното оръжие). От друга страна, положителен резултат от дългосрочния спад в търсенето на близкоизточния или латиноамериканския петрол може да се окаже намаляването на стимулите за чуждестранна и на първо място американска намеса в работите на тези региони, което ще позволи на местните играчи да поемат по-голяма отговорност за собственото си бъдеще.

Разбира се, в момента е много трудно да се прогнозира със сигурност вероятната динамика на световните цени на енергоносителите дори за няколко месеца напред. Струва ми се достатъчно обосновано да предположа обаче, че от превръщането на енергийния пазар в потребителски ще спечелят на първо място най-големите вносители на петрол и газ - държавите от Европа и Източна Азия. За другите купувачи печалбата няма да е чак толкова голяма, а ролята им в ценообразуването ще е по-малко активна. Можем да предположим също, че осъществяващите се промени в световната енергетика ще доведат до промяна на регионалните и континентални баланси в зоната на развиващите се страни - например, относителното усилване на Етиопия и отслабването на Нигерия, в Африка, усилването на Бразилия и Чили, за сметка на Мексико и Венецуела, в Латинска Америка и т.н.

Основните проблеми

Според широко разпространеното мнение, сред дългосрочните последици от сегашната криза ще бъде "регионализацията" на международния икономически живот, формирането на частично затворени интеграционни групировки на фона на ерозията на глобалните институции и принципите на свободната търговия, чиито символ си остава Световната търговска организация. Ако тези прогнози са верни, за повечето развиващи се страни формирането на собствен икономически регион може да се окаже непосилна задача. В рамките на този сценарий за развитие на световната икономика, като "пълноценни" региони се очертават Северна Америка (САЩ, Канада, Мексико), Европа (ЕС и свързаните с него икономики на малките прилежащи държави) и Източна Азия (освен ако по геополитически причини не се стигне до рязко намаляване на икономическата взаимозависимост между Китай и такива търговско-икономически партньори на Пекин като Япония, Южна Корея и Тайван).

Значително по-трудно ще се окаже достигането до нивото на "пълноценните" региони за онези групи от държави, които силно зависят от нерегионалните пазари и източници на инвестиции (например групата АСЕАН в Югоизточна Азия или Mercosur, в Латинска Америка). Останалите региони на Глобалния Юг (Южна Азия, Близкия Изток, Африка) едва ли ще съумеят да създадат "пълноценни" регионални системи за икономическо сътрудничество, затова ще им се наложи да опитат да се интегрират в обединенията на икономическите лидери при очевидно неблагоприятни за себе си условия (22). В повечето случаи "регионализацията" ще означава влошаване на условията на международна търговия за Глобалния Юг, който често е лишен от "защитни" механизма под формата от съвкупност от отделни споразумения с всички основни участници в световната търговия.

Сложността на формирането на "пълноценни" икономически региони се задълбочава и от факта, че светът навлиза в епохата на цифровата икономика, което радикално променя правилата на играта на глобалните пазари. Процесите на автоматизация и използването на изкуствения интелект в производството ще породят сложни проблеми за всички икономики на планетата, но процесът на адаптация може да се окаже много по-продължителен и болезнен на Юг, отколкото на Север. Проблемът с безработицата и без това е достатъчно остър за повечето развиващи се държави, а автоматизацията и съпътстващото я "връщане" на част от производствените мощности обратно на Север, несъмнено ще доведе до задълбочаване на проблема и ще усили поляризацията както между държавите от Юга, така и вътре в отделните страни.

В случай че управляващите се окажат неспособни да създадат ефективни механизма за социална и професионална мобилност, значителни групи от населението ще започнат да се превръщат в нови маргинали, склонни към политически радикализъм и протестна активност в различните и форми. Това, на свой ред, би могло да тласне властите към втвърдяване на авторитарните механизми на държавно управление. Друг очертаващ се проблем е вероятното изпадане на младите професионалисти, интегрирани в отдалечените международни вериги за производство на стоки и услуги, от производствените цикли в собствените си страни - т.е. до своеобразна "производствена емиграция" без промяна на местожителството.

Отделно следва да посоча вероятното изостряне на проблемите с неравенството по отношение на достъпа до висше образование в Глобалния Юг в посткризисния свят. От една страна, възможното ограничаване на международната студентска мобилност ще засегне най-силно младежите от бедните развиващи се държави, които ще бъдат лишени от много съществени източници на финансиране на обучението си на Север и ще се сблъскат с втвърдяването на миграционното законодателство в развитите страни. От друга страна, бюджетните проблеми в държавите от Юга ще доведат до дисбаланс в структурата на националното висше образование в полза на частните университети, предлагащи сравнително евтино, но некачествено образование (23). Завършилите елитните университети, осигуряващи качествено и търсено на световните пазари образ ование, ще се стремят да си намерят работа на Север, а не на Юг. Съответно, ще се изостри проблемът с кадровото осигуряване на основните направления на социално-икономическата модернизация.

Също както и на Север, на Юг развитието на информационните технологии създава допълнителни възможности не само за комуникациите, прозрачността, образованието и т.н., но и за различни форми на политически контрол, цензура, манипулации и репресии. В повечето страни от Юга управляващите имат повече възможности да се възползват от новите технологии за решаване на собствените си задачи, отколкото обществото - за решаване на своите.

Вероятните последици от регионализацията на световната икономика за екологичната ситуация в страните от Юга трудно могат да се преценят, но изглежда почти неизбежно, че отказът от опитите за създаване и спазване на общи глобални екологични стандарти ще ускори деградацията на природната среда в много развиващи се държави. Тази деградация, в комбинация с бързото нарастване на населението, ще доведе до сериозно влошаване на качеството на живот, което - на свой ред - ще има значителни социални, икономически и политически последици (24).

Както изглежда, най-значимият фактор ще се окаже глобалното затопляне, последиците от което доскоро бяха тотално игнорирани от лидерите на повечето развиващи се страни. Климатът на Юг ще стане още по-сух, отколкото днес, водният дефицит ще засегне почти всички държави. Но дори и онези от тях, където климатичните промени ще доведат до по-чести дъждове и повишаване на обема на речните водни ресурси, няма да могат да се възползват от допълнителни водни ресурси за да повишат ефективността на селското стопанство заради повишаването на средните годишни температури и нарастващото замърсяване на водните ресурси.

Сравнително по-благополучните държави ще могат да отложат водния дефицит, реализирайки скъпоструващи проекти за опресняване на морската вода, но този вариант не изглежда възможен за бедните страни. В много от тях ефективността на селскостопанското производство ще намалява, а зависимостта на Юга от вноса на продоволствие от Севера ще нараства (25) на фона на паралелния спад на платежоспособното търсене. В същата посока работи и процесът на опустиняване, който - както изглежда - значително ще се ускори. Основната социална последица от екологичната и ресурсната кризи ще стане ускоряването на процеса на стихийна урбанизация, когато значително маси от доскорошни селяни, неспособни да запазят традиционния си начин на живот, ще бъдат принудени да се преселят във вече пренаселените градски агломерации. Съответно, ще нараства социалното напрежение в градовете.

В по-отдалечена перспектива глобалните климатични промени ще засегнат, по един или друг начин, всички региони на планетата, но мащабите на последиците за отделните държави ще бъдат различни. Глобалният Юг неизбежно ще се окаже сред най-пострадалите: в дългосрочна перспектива там ще зачестят природните катаклизми, сушите и рекордните температура, ще продължи процесът на опустиняване и ще нарасне дефицитът от питейна вода. Голямо влияние върху развиващите се страни ще окаже промяната на нивото на Световния океан. На държавите от Юга ще се наложи да се сблъскат с нарастващ недостиг на природни ресурси, включително продоволствие, с колебанията в цените на тези ресурси и с постоянната заплаха от нови пандемии. Много сериозна тревога поражда фактът, че екологичната деградация ще се комбинира с продължаващото бързо нарастване на населението в Африка и Южна Азия.

В близкото минало развитите държави от Севера позволяваха и дори поощряваха прехвърлянето на "мръсните" и енергоемки производства на Юг, повишавайки собствените си екологични стандарти. В посткризисния свят обаче, те все по-често ще налагат преки или косвени данъци върху вносната продукция, чието производство не отговаря на вътрешните стандарти в ЕС или САЩ. Така повишаването на "екологичната отговорност" на Севера ще съдейства за "изпадането" на Глобалния Юг от международното разделение на труда. При това ще бъде засегнат не само експортният сектор на индустрията, но и туризмът и селското стопанстов, формиращи основата на много икономики от Юга. В същото време, разрушаването на природните екологични системи ще се ускори, изпреварвайки аналогичните процеси в повечето развити сдържави (26).

Многобройните икономически и социални проблеми, свързани с климатичните промени, ще ерозират политическата стабилност. Вината за нарастващия дефицит на продоволствие и питейна вода и за природните катаклизми ще се стоварва върху правителствата, лишавайки ги от легитимност и провокирайки насилие и преврати, както и международни конфликти (27). При това нито Югът, нито Северът разполагат със сериозен опит в предотвратяването или разрешаването на конфликтите, възникващи в резултат от екологични проблеми и промените в климата (28).

Тоест, продължававането на процесите на глобализация под формата на регионализацията няма да разкрие някакви нови възможности пред държавите от Глобалния Юг. Напротив, този глобализационен формат затруднява процеса на интегриране на икономиките на развиващите се страни в световното стопанство и ги лишава от много сравнителни предимства, с които разполагаха в рамките на предишния формат. Впрочем, регионализацията ще нанесе сериозна вреда и на Глобалния Север, но той, като цяло, е по-добре подготвен за регионализацията, в сравнение с Юга.

Социална поляризация и нестабилност

Глобалният Юг винаги се е характеризирал с висока степен на социално-икономическа поляризация на обществата. Същественият разрив в доходите на бедните и богатите беше налице не само вътре в отделните държави (29), но и между тях (като пример можем да посочим съседните Саудитска Арабия и Йемен или Коста Рика и Хаити). Регионалните диспропорции (между столиците и перифериите, градовете и селските територии) на Юг също традиционно бяха по-големи, отколкото на Север. Има всички основания да смятаме, че сегашната криза ще усили социалната поляризация, ускорявайки концентрацията на националните богатства в ръцете на тесни прослойки от елита и увеличавайки броя на хората, живеещи под линията на бедност.

В резултат от кризата съществуващият разрив между елитите и мнозинството от населението ще се задълбочи, възможностите за социална мобилност в повечето случаи ще останат крайно ограничени, също както и перспективите за намиране на работа - особено за младите хора и жените (30), а в много случаи - и за националните и етнически малцинства. Всичко това ще ерозира социалната стабилност, особено в условията на ниско качество на държавното управление, масова корупция и непотизъм.

Не бива да се изключва възходът на леви и други популистки движения, призоваващи за преразпределяне на ресурсите в полза на най-бедните слоеве - например в Латинска Америка и Близкия Изток. Трудно е да си представим обаче, че в средносрочна перспектива в Глобалния Юг ще се повтори нещо подобно на латиноамериканската "лява вълна" от началото на века или на "арабската пролет" от 2010-2011, защото в момента в повечето страни от Глобалния Юг възможностите за общонационална социално-политическа мобилизация на основата на някаква лява платформа са по-скромни, отколкото преди двайсет или дори десет години. По-вероятна изглежда ерозията на фактическия (а не юридическия) контрол на централната власт над периферните региони и появата на местни харизматични лидери, претендиращи за легитимност и власт на "своите територии".

Тези процеси могат да бъдат задълбочени от периодичните експлозии на Covid-19, ако пандемията придобие сезонен характер, а противовирусните ваксини не се окажат достатъчно ефективни. В развиващите се страни са налице всички предпоставки за нови вълни на пандемията. За повечето държави от Юга са характерни липсата на съвременни системи за обществено здравеопазване, дефицитът на достъпни лекарства, особено на фона на прогресивната концентрация на населението и най-вече в стихийно нарастващите и зле управлявани градски агломерации. През 2020, в развиващия се свят, около два милиарда души продължават да нямат достъп до питейна вода, да не говорим за модерна здравна система. Не е ясно, доколко Глобалният Юг може да разчита на международно подкрепа в тази сфера, предвид кризата в Световната здравна организация и предстоящото съкращаване на нейния бюджет след излизането на САЩ от СЗО.

Сериозен дългосрочен социален проблем за Глобалния Юг е много високия дял, в сравнение с Глобалния Север, на сенчестия сектор в икономиката. Дори в сравнително развит регион, като Латинска Америка, в сенчестият сектор работят над половината от всички заети, а около 40% от младите хора не учат и нямат постоянна работа. Разбира се, в някои случаи сенчестият сектор позволява да се оцелее в условията за остра криза, но в същото време понижава ефективността на всички социални програми и икономически реформи. Освен това, именно сенчестият сектор се оказва плодородна почва за разцвета на организираната престъпност, включително и транснационалната. Неслучайно, експертите прогнозират бурен ръст на нелегалния наркотрафик в посткризисния свят.

След края на сегашната системна криза, икономическата и епидемиологическа ситуация ще продължи да се усложнява от такива вече споменати по-горе фактори като масовата корупция, слабата ефективност на държавното управление на всички равнища, както и запазването и, възможно, втвърдяването на международните санкции срещу някои държави и територии от Глобалния Юг (американските санкции срещу Иран, Венецуела, Сирия и т.н.). Дори наличието на финансови ресурси не гарантира ефективното им използване - така например, опитите за усвояване на отпуснатите от либийското правителство в Триполи 350 млн. долара за борба с пандемията се сблъскаха с тоталния дефицит на медицински кадри, породен от дългогодишната гражданска война (31). Вътрешният конфликт във Венецуела също доведе до значително съкращаване на материалната и кадрова база на националната здравна система. За много развиващи се страни е характерно ниско ниво на обществено доверие към държавните институции, което пречи населението да изпълни препоръките на държавата и по този начин способства за разпространение на епидемията (32).

Сред дългосрочните последици от разпространението на пандемията в регионите на Южна Азия, Близкия Изток и Африка, в комбинация с ръста на икономическите проблеми, ще бъде увеличаването на броя на т.нар. "пропаднали държави". В много страни от тези региони (Афганистан, Сирия, Йемен, Либия, Судан, Сомалия) продължават дългогодишните конфликти - частично или напълно е разрушена икономическата и социална инфраструктура, ограничен е достъпът на международните хуманитарни организации. Борбата срещу разпространението на нови инфекциозни заболявания в Глобалния Юг е много по-трудна, отколкото в Европа или Източна Азия. Както показва опитът ни с Covid-19, дори такава държава с развита здравна система като Иран, може да се окаже в ситуация, близка до хуманитарната катастрофа. На свой ред, по-нататъшната ерозия на държавността в тези страни ще провокира ескалация на съществуващите там конфликти.

Някои експерти смятат, че кризата през 2020 ще се превърне в катализатор на отдавна назрелите социални преобразувания в държавите от Глобалния Юг с цел преодоляване на неравенството, противопоставяне на корупцията, борба със сенчестата икономика, повишаване ефективността на държавното управление и модернизация на социалната инфраструктура (33). Освен това кризата би могла да стимулира децентрализацията на властта, провеждането на назрелите административни реформи и укрепването на органите за местно самоуправление (34). За това ще съдейства и съпътстващото кризата ускоряване на смяната на поколенията в политическите и бизнес елитите в много държави от Глобалния Юг.

В условията на остър дефицит на финансови ресурси и паралелното бързо нарастване на населението обаче, ще бъде много трудно да бъдат решени задачите, свързани с комплексната социално-икономическа трансформация. Натоварването на социалната инфраструктура ще нараства и заради интензивния и до голяма степен стихиен процес на урбанизация. В страните от Глобалния Юг ще нараства броят на градските агломерации с население от десетки милиони, като този процес ще бъде допълнително ускорен от климатичните промени и увеличаващите се екологични проблеми, ограничаваши възможностите за запазване на заетостта в традиционното селско стопанство.

Макар че стремителният процес на урбанизация може да съдаде нови социални възможности и да съдейства за укрепване на общонационалната идентичност, той би могъл да доведе и до противоположни резултати, усилвайки съществуващото социално разслояване и задълбочавайки неформалната социална сегрегация. Още днес е налице процес на преместване на елитите и средната класа в затворените градски райони, докато доскорошните селяни и бежанци стихийно формират бидонвили в покрайнините на мегаполисите, лишени от достъп до градските служби или инфраструктура и дори от юридическия статут на градски жители. Не е съвсем ясно, доколко добре премисленото градско планиране е в състояние да спре, още повече пък - да обърне тези негативни тенденции.

Напълно вероятно изглежда нарастването на напрежението между привилегированите столични агломерации и всички останали градски центрове, финансирани на остатъчен принцип и настояващи за преразпределяне на ресурсите в своя полза. В конфликтните и постконфликти ситуации градското развитие може да се окаже допълнителен източник на напрежение (например изграждането на нови селища в спорните територии в Израел или новите планове за развитие на Йерусалим). Накрая, съществуващата политическа нестабилност в една или друга страна може да попречи на развитието на градската автономия и да блокира необходимата за ефективно градско управление децентрализация.

Като цяло, можем да констатираме повишаване на рисковете в повечето държави от Глобалния Юг, свързани със социалната поляризация и съпътстващото я политическо напрежение. В същото време е малко вероятно да станем свидетели на национални социални революции, подобни на революциите в Глобалния Север през ХІХ-ХХ век. Политическият радикализъм ще бъде по-тясно свързан с груповите идентичности, отколкото със социално детерминираните (класови) интереси. Това ще се окаже сериозна пречка пред постигането на какъвто и да било "обществен договор" през посткризисната епоха - винаги е по-лесно да постигнеш компромис с интересите, отколкото компромис, касаещ идентичността.

Заплахите от политически радикализъм

Историческият опит свидетелства, че при сблъсък със сериозна криза (войни, терористични атаки, стихийни бедствия, епидемии) обществата, по правило, са склонни да се обединяват около националните лидери, измествайки временно на заден план съществуващите политически, икономически, идеологически и други разногласия. Началото на системната криза през 2020 съдейства за социално-политическото сплотяване на само в Европа или в Източна Азия, но и в Глобалния Юг. В много държави беше отбелязан спад на уличната протестна активност, повишване на рейтингите на националните лидери и дори призиви на опозиционните сили за "коронавирусно примирие".

Историческият опит обаче показва, че подобно сплотяване може да се окаже краткотрайно, особено ако държавното ръководство не демонстрира явни и значими за основните социални групи успехи в борбата с кризата. Това е характерно най-вече на бедните страни, чието население не разполага със сериозни спестявания, които да му помогнат да оцелее по-дълго време в тежките икономически условия. След краткотрайните периоди на национално единство отново ставаме свидетели на разочарование и гняв, породени от неоправдалите очакванията действия на държавното ръководство. Текущите високи рейтинги на националните лидери не бива да ни заблуждават: също толкова високи бяха и рейтингите на мнозина близкоизточни автократи в самото навечерие на "арабската пролет".

За някои държави от Глобалния Юг (като Иран и Бразилия) политическите рискове се задълбочават, тъй като още в началния етап на разпространението си пандемията силно засегна политическия и управленски елит, ерозирайки ефективността на държавното управление. Възникналият вакуум във властта разкрива допълнителни възможности пред левите и десни радикали, популистите и религиозните фундаменталисти.

В случай на по-нататъшно отслабване на и без това слабите държавни институции и съпътстваща ерозия на държавната идентичност можем да прогнозираме възраждане на трайбализма и други форми на груповата идентичност, включително религиозни, етнически, регионални, племенни и дори възрастови и джендърни. Тази тенденция допълнително ще отслабва държавните институции и формално-правните механизми за инкорпориране на груповите интереси в общонационалните политически процеси, пораждайки негативен затворен цикъл от причинно-следствени връзки.

Съвсем не е задължително кризата на държавността, възникнала много преди 2020, да придобие формите на класическия сепаратизъм, както показват и многобройните примери в Близкия Изток и Африка. В много отношения обаче, предизвикателството на груповата идентичност може да се окаже още по-опасно, защото трудно може да се фиксира достатъчно ясно, а още по-трудно е да бъдат открити ефективни мерки за противодействие в условията на влошаваща се икономическа ситуация и усилваща се социална поляризация.

Малко е вероятно архаичните авторитарни режими, "хибридните" режими или незрелите демокрации, характерни за повечето държави от Глобалния Юг, да успеят достатъчно бързо да намерят адекватни отговори на това предизвикателство. Повечето от тях продължават да възприемат многообразието не като източник на сила, а като източник на слабост. Затова вероятната им реакция на подема на груповите идентичности ще бъде усилването на скритата или открита дискриминация и сегрегация на малцинствата, потискане на дисидентските настроения, принудително налагане на "общонацоналната" идентичност и т.н.

Сред възможните последици от подобен курс ще стане ръстът на привлекателността на радикалните религиозни течения (35). Ролята на религиозния фактор в Глобалния Юг може да варира в широки граници и до голяма степен ще зависи от това, доколко обмислени и рационални са решенията, които вземат политическите елити в една или друга страна. Можем да предположим, че в обща дългосрочна тенденция ще се превърне по-нататъшната религиозна фрагментация, центробежните тенденции в религиозния живот и спада на влиянието на официалните религиозни йерархии върху релизиозния избор на индивида.

Съвсем не е задължително обаче възходът на религиозния плурализъм да доведе до хармонизиране на конфесионалните отношения. При негативно стечение на обстоятелствата то може да провокира нова фрагментация и дори поляризация, разделяща привържениците на секуларизацията и религиозните ортодокси, като това ново разцепление би могло де излезе изпод контрола на държавните власти и лидерите на местните общности.

В стремежа си да съдействат за укрепване на националната идентичност, управляващите в развиващите се страни могат да се върнат към традиционния светски авторитаризъм, жертвайки правата на индивида и на малцинствата. В отсъствието на силни държави институции и опит в постигането на компромиси, плурализмът може да провокира стремеж на властта да възстанови националното единство "на всяка цена", което пък да доведе до локални религиозни прочиствания и дискриминация на религиозните малцинства. Някои експерти смятат, че именно по този път (и то още преди началото на пандемията от Covid-19) върви Индия пъд ръководството на премиера Нарендра Моди.

Пандемията и икономическите трудности вече активно се използват от радикалните екстремистки и дори терористични групировки за да повишат легитимността си на фона на бездействието или недостатъчната ефективност на официалната власт. Още през март 2020 афганистанското Движение "Талибан" се обяви за влаимодействие със СЗО и Международния комитет на Червения кръст и дори се ангажира да прекрати огъня при нови експлозии на инфекцията. Готовност за "коронавирусно примирие" обявиха индийските маоистки групировки, антиправителствените въоръжени групи в Мианмар и ливанското движение "Хизбула" (36).

В същото време, в условията на слаба ефективност на държавните институции, неспособни да гарантират дори основните социални услуги на населението, на мястото на държавата идват недържавните структури, включително организираните престъпни групировки. В Северна Африка например, вече е ежднавна практика местните наркотрафиканти или ангажираните с нелегалния мигрантски трафик групи, паралелно с това да подкрепят локалните общности, предоставяйки им възможност за "неформална трудова заетост" и т.н. (37). Със същите функции често се нагърбват и наркобароните в Мексико, Бразилия и други страни от Латинска Америка.

Макар че шансът за общонационални социални революции изглежда малък, вероятността за рязко повишаване на политическата активност на различни, включително и радикални, групировки може да се оцени като висока. Много е вероятно усилването на радикалните трансгранични политически движения, които също поставят под въпрос приложимостта на "вестфалските" принципи в обширни региони на Глобалния Юг. Съответно, възниква въпросът, доколко универсална е тенденцията за усилване на националните държави в света след системната криза?

Настъплението на авторитаризма

Както посочих по-горе, в обозримо бъдеще много проблеми на Глобалния Юг ще бъдат породени от институционалните слабости на страните в него, някои от които на практика вече представляват "провалени държави". Въпреки това, няма никакво съмнение, че в поскризисния свят държавите ще продължат да претендират за ролята на основни играчи в политическата, социалната и икономическа сфери, позиционирайки се като основните, ако не и единствеи, гаранти за оцеляване на националните елити.

По отношение на Глобалния Юг това означава, че държавата, дори и без да демонстрира ефективност в борбата с пандемията от коронавирус и минимизиране на последиците от икономическата криза,  ще се стреми да изглежда силна, от гледна точна на способността си да контролира националното политическо и икономическо пространство. Това се отнася както за отделните компоненти на държавната машина (чиновниците, силовите структури, държавният сектор), така и за различните форми на държавната система за контрол (клиентските отношения, имитацията на демократични процедури и институции, "вертикалата на властта", "ръчното управление на икономиката" и т.н.).

Сред вероятните реакции на заплахите от политически радикализъм и усилване на груповите идентичност в Глобалния Юг може да стане връщането към авторитаризма, като единствен надежден инструмент за запазване на държавността. Тази тенденция е присъща не само за регионите с вкоренени традиции на авторитарно управление (като Близкия Изток например), но и за тези, където в момента функционират демократични режими (Латинска Америка, Южна Азия) (38). Изкушението да се използват авторитарни методи на управление ще нараства с изострянето на нерешените проблеми на социално-икономическата и политическа модернизация - като споменатата по-горе социално-икономическа и политическа поляризация, безработицата, корупцията и слабата ефективност на държавните институции.

В краткосрочна и средносрочна перспектива последователната и устойчива демократизация на политическия живот за мнозиството авторитарни и хибридни режими от Глобалния Юг изглежда малко вероятна - не толкова заради ефективността на политическите репресии, колкото поради раздробеността на опозиционните движения и несъвместимостта между програмите на много от тях. Нуспешният опит от "арабската пролет" продължава да е актуален. Освен това, можем да предположим, че през следващите няколко години в Глобалния Юг ще бъде осъществен качестен пробив в технологиите на социално-политическите манипулации, включително по-активното използване на съвременните информационно-комуникационни технологии - в частност, чрез вноса им от Китай.

Следва да вземем предвид и неизбежният ръст на популярността на китайския модел на авторитарна модернизация в контекста на широко разпространените представи, че Китай демонстрира по-успешен модел за справяне с Covid-19, в сравнение с повечето западни либерални демокрации (39). Разочароваванието от либералните модели на развитие ще се подхранва от ръста на антизападните настроения, като цяло, които са неизбежни при положение, че водещите западни държави все повече ще концентрират вниманието си върху своите вътрешни проблеми, ограничавайки участието си в решаването на многобройните проблеми на Глобалния Юг. Освен това, в посткризисния свят както САЩ, н така и държавите от ЕС, най-вероятно, няма да се опитват да прокарват модната доскоро стратегия за "износ на демокрация", съзнавайки ограничените си възможности и сблъсквайки се с многобройни предизвикателства пред политическия либерализъм в собствените си общества.

Впрочем, бързото разпространение на информационно-комуникационните технологии в Глобалния Юг създава допълнителни възможности за социална и политическа мобилизация на опозиционно настроената част от населението. В случаите, когато авторитарните режими не съумяват да поставят под свой контрол Интернет, възникват предпоставки за бързо развитие на "виртуално гражданско общество" с участието на традиционно най-слабо активните групи от населението (жените, безработните, етническите и религиозни малцинства). Активността на тези групи може да се окаже ключов фактор, ускоряващ социалната и политическа трансформация на развиващите се страни. Както показва историята, мащабното използване на новите информационно-комуникационни технологии за политически цели създава както нови възможности, така и допълнителни рискове.

Ако привържениците на запазването на политическо статукво съумеят, по един или друг начин, да се справят с масовите протестни движения, най-големият източник на нестабилност в държавите от Глобалния Юг вероятно ще се окажат многобройните конфликти вътре в управляващите елити - между военните и технократите, националистите и "компрадорите", религиозните и светските лидери и другите противостоящи си групировки. В много от тези страни проблемите на политическия преход остават нерешени, което създава предпоставки за всевъзможни дворцови преврати, военни метежи, заговори и т.н.

Хроничната политическа нестабилност ше ограничи още повече ефективността на държавното управление, ще стимулира корупцията, ще подхранва радикалната опозиция и ще пречи на социално-икономическата модернизация. Използването, от авторитарните режими, на жестоки репресивни механизми по отношение на собствените си граждани може да доведе до лишаване на управляващите лидери от легитимност и да стимулира допълнително центробежните политически процеси. Освен загубата на легимност в собствените си страни, твърдите авторитарни лидери ще започнат да губят легитимност и в очите на Запада, което ще доведе до съкращаване на програмите за техническа и финансова помош и налагане на разнообразни санкции.

Много държави от Глобалния Юг могат да се окажат в капана на нарастващите очаквания на населението и намаляващите възможности на управляващите да ги удовлетворат. Населението разчита на запазване на патерналисткия социален договор, както и на появата на нови социални механизми, а на практика е подложено на усилване на държавния контрол. Това противоречие неизбежно разширява пропастта между управляващите елити и обществото с всички негативни последици за социално-политическата стабилност. Опитите за усилване на държавите с цел реализацията на ускорена социално-икономическа стабилизация от авторитарен тип, също могат да доведат до ожесточаване на репресиите, особено, когато държавата е принудена да взема непопулярни решения, възлагайки върху населението допълнително бреме, свързано с модернизацията.

Репресивните държави от Глобалния Юг ще обменят опит и ще усъвършенстват технологиите за потискане на опозицията, но формирането на стабилни алианси и съюзи от автократични режими не изглежда особено вероятно. На регионално равнище, силните държави от авторитарен тип твърдо ще отстояват своя суверенитет, изграждайки отношенията със съседите си върху принципите на "играта с нулева сума" и опитвайки се да използват в свой интерес разногласията между великите държави. Този подход прави крайно малко вероятно създаването на каквито и да било регионални системи за колективна сигурност в Глобалния Юг.

Рисковете от изостряне на регионалните конфликти

Първата последица от пандемията от коронаверус на регионална равнище беше промяната в регионалните баланси и появата на допълнителни възможности за някои играчи и на допълнителни трудности за други. В Близкия Изток например, значителните размери на разпространението на коронавируса на територията на Иран породиха нов проблеми с влиянието на Техеран в страни като Ирак, Ливан и Сирия. Политически мотивираните антиирански настроения в тези държави вече се допълват и от опасения от "внасянето" на коронавируса от Иран.

В същото време обаче, основният регионален геополитически противник на Иран - Саудитска Арабия, също се оказа един от епицентровете на пандемията, което затруднява възможностите на Рияд за лидерство в Близкия Изток. Двамата най-очевидни претенденти за континентално лидерство в Африка - ЮАР и Египет, също бяха най-силно засегнати от пандемията, което ограничава възможностите им по отношение на другите страни от континента. В Латинска Америка пандемията силно ерозира позицията на Бразилия като безусловен континентален лидер, а в Южна Азия същото се случи на Индия. Демонстрацията на слабост от страна на регионалните хегемони може да тласне противниците им към по-решителни действия или поне към по-активно отстояване на собствените позиции (Катар - в зоната на Залива, Пакистан - в Южна Азия, Венецуела - в Латинска Америка).

Извънредната ситуация с глобалната пандемия и необходимостта да бъде демонстрирана решителност пред собственото население, може да тласне авторитарните политически режими към "показна" ескалация на регионално равнище. Според редица западни експерти, с подобни мотиви може да бъде обяснено решението на севернокорейското ръководство да осъществи шест изстрелвания на балистични ракети през март 2020 (40). Лансира се и хипотезата, че на фона на пандемията Северна Корея може съществено да се активизира в киберпространството, включително като рязко увеличи мащабите на кибератаките срещу държавни и частни финансови институции и корпорации (41).

Разбира се, пандемията стимулира и опитите за споразумение по различни политически въпроси, предвид надигащата се хуманитарна катастрофа. В края на март 2020 например бяха установени контакти между ръководството на Сирия и ОАЕ за координиране на усилията в борбата срещу коронавируса (42). Хуманитарното сътруднчество може да се окаже удобен формат за водене на диалог и по по-широки политически въпроси, по които позициите на Сирия и ОАЕ съвпадат, в частност, за противодействието на турската активност в Сирия и други точки на арабския свят. Експлозията на епидемията в Иран накара лидерите на ОАЕ и Кувейт да предложат хуманитарна помощ на Техеран. Заплахата от разпространение на коронавируса в разрушения от гражданската война Йемен стимулира прокарването на предложения за "коронавирусно примирие" в тази страна, които бяха подкрепени и от генералния секретар на ООН (43).

От друга страна, има и обратни примери - пандемията налага допълнителни ограничения върху възможността за сътрудничество между съседните държави. Така например, в течение на дълго време Бразилия и Колумбия поддържаха отворени границите си с Венецуела и подпомагаха идващите от тази страна бежанци. Появата на пандемията обаче ги принуди да затворят границите.

На свой ред, продължаването на въоръжените конфликти рязко ще ограничава възможностите за борба с пандемията. Болниците, поликлиниките и другите здравни обекти често се оказват приоритетна цел на воюващите страни. В Сирия например, в началото на пандемия функционираха само 57 болници и клиники (44).

Друга вероятна последица от пандемията, която ще се отрази върху регионалните кофликти, е промяната на баланса между военните действия по суша и военновъздушните операции. Коронавирусът оказва най-силно сдържащо въздействие върху бойни действия по суша, предполагащи тесни контакти между голям брай военни, застрашени от зараза. Затова пък полетите на бойната авиация могат да се осъществяват в "стерилен" режим, максимално защитаващ пилотите от инфекцията. Тоест, ако в условията на пандемията интензивността на бойните действия по суша неизбежно намалява, военновъздушните операции могат да се поддържат на предишното си ниво. Съответно, силовият баланс на бойното поле, в условията на пандемията, ще се промени в полза на играчите, разполагащи с ефективни военновъздушни сили или разчитащи на подкрепата на външни партньори с такъв потенциал.

Никой не може със сигурност да прогнозира, кои от многобройните сегашни конфликти в Глобалния Ю ще бъдат успешно разрешени в обозримо бъдещ и кои - не. Още по-сложно пък е да се прогнозира, какви нови кризи и противопоставяния ще се окажат най-сериозни. Най-вероятно, конфликтните ситуации във все по-голяма степен ще бъдат свързани с борбата за ресурси (включително водни), с положението на национално-етническите и религиозни малцинства, с управлението на миграционните потоци и с опитите за укрепване на собствените позиции на територията на т.нар. "пропаднали държави". Все повече ще стават опитите за "интернационализация" на гражданските войни и другите вътрешни конфликти - както от страна на съседните държави, така и на претендентите за регионална хегемония.

Ясно е обаче, че сегашните конфликти (дори, ако бъдат намерени някакви удовлетворителни решения за тях) ще продължатг да влияят на развиващия се свят още дълги десетилетия. Не по-малко очевидно е, че много от изброените по-горе тенденции, по един или друг начин, ще генерират допълнителен конфликтен потенциал и ще пораждат рискове от възраждане на старите вражди, национални стереотипи и исторически обиди (45).

Милитаризацията на Глобалния Юг и усилията за преодоляване на разрушителните последици от конфликтите могат да отвлекат ограничените ресурси от не по-малко важните социални и екологични задачи. Паралелно ще намалява привлекателността на разположените в конфликтни зони държави за чуждестранните инвеститори. В резултат много страни от Глобалния Юг могат да пропуснат времето, необходимо за да се подготвят за предизвикателствата в средата на века. Те са застрашени от комплексна криза на развитието, с която вече няма да бъдат способни да се справят.

В същото време, сравнително успешните държави от Юга ще обмислят възможността да се сдобият с ядрено оръжие, разглеждайки го като единствената надеждна гаранция за националната си сигурност. Тенденцията към ядрено разпространие ще стане особено осезаема, ако САЩ продължат и след края на "ерата Тръмп" неговия курс за ограничаване на американските гаранции за сигурността на партньорите в зоната на развиващите се страни (това се отнася на първо място за хронично нестабилния регион на Близкия Изток и Северна Африка). Впрочем, за повечето страни от Глобалния Юг по-привлекателна може да се окаже перспекивата да се сдобият не с ядрено, а с химическо оръжие, което е по-достъпно, по-евтино и по-пригодно за практическа употреба.

Възможните решения, устойчивото развитие и политическата стабилност

Както е известно, всяка криза означава не само нови заплахи и предизвикателства, но и нови възможности. Ситуацията на "идеалната буря" може и трябва да стане стимул за търсене на нови модели и стратегии за модернизация, за вземане на непопулярни и рисковани, но необходими решения, за разширяване на международното сътрудничество и за формиране на широки социално-политически коалиции, които не могат да бъдат създадени при други обстоятелства. Държавите от Глобалния Юг могат да се възползват от създалите се кризисни условия за да осъществят форсиран преход към нови алгоритми на икономическо и социално развитие, адекватни на реалностите на ХХІ век.

Използвайки понятието, въведено от Йозеф Шумпетер, можем да предположим, че моментът на системна криза може едновременно да се окаже и момент на "съзидателно разрушение". Осъзнаването на общите заплахи за Глобалния Юг може да помогне за преодоляване на текущите политически разногласия, формулиране на общ дневен ред и появата на липсващата в момента групова солидарност между развиващите се страни. Както изглежда, в основата на новите стратегии следва да бъдат заложени идеите за устойчиво социално-икономическо развитие и политическа стабилност в хода на отдръпването от традиционните алтернативи на ХХ век ("демокрация-либерализам", "пазарна икономика-държавна икономика", "либерализъм-социализъм" и т.н.).

Във всеки от изброените по-горе икономически и социални проблеми се съдържа и потенциал за развитие. Така например, стартиралата енергийна революция дава възможност на Глобалния Юг не само да се присъедини към усилията за създаване на нова енергетика, но и да си извоюва лидерски позиции по някои направления. Сравнителните предимства на Юга - географски, климатични, ресурсни - при развитието на новата енергетика са повече от очевидни. Възникват нови потенциални възможности за разширяване на сътрудничеството между страните от Глобалния Юг и Китай (слънчевата енергетика), ЕС (вятърната енергетика) и Русия (хидроенергетика и ядрена енергетика).

Намаляването на ролята на Юга в традиционната въглеводородна енергетика ще ограничи стимулите за съхраняване на икономиката, базирана на получаването на "природна рента". Процесите на цифровизация и автоматизация създават не само нови проблеми за Юга. Те разкриват и възможности за интегрирането му във формиращите си нови глобални производствени вериги, особено на фона на посткризисния икономически подем и реализацията на китайския проект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). Както показва опитът на много страни от Източна и Югоизточна Азия, формирането на благоприятна за цифровата икономика среда, генерира голям брой нови работни места, намалява работната седмица, новите сектори на икономиката започват да влияят положително и върху традиционните отрасли, възникват перспективи за по-активно включване на жените и младите хора в икономическия живот.

При благоприятно стечение на обстоятелствата преходът към нов технологичен модел ще намали сегашния разрив между селското и градското население; новите технологии ще създадат допълнителни стимули за бизнеса извън градските центрове, а жизненото равнище в селските райони ще се повиши. Ще бъде нанесен силен удар по държавните монополи и клановите икономически системи, което ще доведе до повишаване ефективността на икономиките на Глобалния Юг, като цяло, Развитието на цифровата икономика ще компенсира частично неизбежното намаляване на географската мобилност и свиването на миграционните потоци в света след Covid-19.

Eкологичният дневен ред може да създаде допълнителни стимули за разширяване на сътрудничеството между Юга и Севера, като последният ще бъде принуден да отделя по-голямо внимание и повече ресурси (финансови и технологични) за страните от Юга. Екологично ориентираните обществени движения могат да дадат нов импулс на развитието на гражданското общество в държавите от Юга. Търсенето на ефективни средства за минимизиране на негативните последици от климатичните промени може да се окаже катализатор за нови технологични и управленски решения, диверсификация на националните икономики и създаване на нови работни места. Необходимостта от съвместно използване на природните ресурси може да повиши заинтересоваността на съседните страни от взаимно сътрудничество, реализация на трансгранични проекти, обмен на добри практики и т.н.

При благоприятно стечение на обстоятелствата, стремителната урбанизация също може да се окаже по-скоро предимство, отколкото недостатък на Глобалния Юг. Големите градове и градски агломерации ще се окажат най-привлекателните точки за чуждестранните инвестиции заради наличието на достъпни трудови ресурси, големи локални пазари и сравнително развита инфраструктура. По правило, градската среда дава повече икономически и социални възможности за младите хора и жените. В тях социалните и професионални фактори дейсват по-ефективно, отколкото в малките градове и селските зони. Столичните агломерации могат да се превърнат в своеобразни лаборатории за търсене на решения на социалните и екологични проблеми, особено ако градските власти разполагат с достатъчна финансова и административна автономия за да реализират плановете си. В големите градове може да израсне ново поколение политици, способни да разширят хоризонтите на политическото пространство и да отправят предизвикателство към консервативните и архаични стари елити (46).

Както изглежда, в обозрима перспектива, Китай ще си остане основния външен играч, способен да съдейства за прехода на Глобалния Юг към траектория на устойчиво развитие. Китайските инвестиции могат да изиграят ключова роля за модернизацията на инфраструктурата, улеснявайки достъпа на държавите от Юга към разширяващите се пазари на Източна Азия. Ако Пекин съумее да запази стабилни темпове на икономически растеж, въпреки всички съпътстващи този растеж проблеми, успешната реализация на проекта ЕПЕП радикално ще трансфорлмира социално-икономическия пейзаж не само на евразийския континент, но и на много региони в Африка и Латинска Америка (47).

Заинтересоваността на националните елити от сътрудничество с Китай ще нараства, а китайският стремеж за формиране на алтернативни на западните международни икономически и финансови институции и режими ще импонира на значителна част от тези елити. Същото може да се каже за отказа на Пекин да възприеме универсализма на западните либерални ценности. Ако се ориентират към последователно сближаване с Китай, автократите от Глобалния Юг ще се опитат да използват и модерните китайски технологии за политически контрол (като социалния скоринг например) за да консервират властта си и предотвратят радикалните политически промени. Естествено, системното интегриране на Глобалния Юг в проекта ЕПЕП ще усили асиметрията в икономическите връзки между Китай и неговите партньори. Консолидирайки позициите си в зоната на развиващите се държави, Пекин може да се опита да ги затвърди с помощта на неравноправни икономически споразумения или пък да започне да претендира за политическа и военно-стратегическа хегемония в Глобалния Юг.

Китайската икономическа експанзия може да доведе до изостряне на конкуренцията между страните от Юга за позициите на "стратегически партньори" на Пекин. Възможността за формулиране на някаква консолидирана позиция на развиващия се свят по отношение на Китай изглежда малко вероятна, макар че по принцип е възможна. В противен случай, развиващите се страни ще се конкурират помежду си, предоставяйки на Пекин максимални облекчения и преференции, което още повече ще усили асиметрията в сътрудничеството на Глобалния Юг с Китай.

Съвременните стратегически мислещи лидери могат да използват държавните институции за ефективна социално-политическа мобилизация, без каквато успешните национални проекти за модернизация са невъзможни. Силната и самоуверена държава може да действа като легитимен арбитър и балансьор по отношение на различните и често противопоставящи се икономически и социални интереси. По същия начин, само силната държава може да осигури устойчив и ефективен баланс между центъра и периферията, да осъществи управлявана и последователна децентрализация, избягвайки риска от неконтролируем разпад на страната. Силната държава може да стане отговорен участник в международните отношения, включително в регионалните споразумение и алианси. Ако стабилният регионализъм въобще е възможен в Глобалния Юг, той задължително изисква участието на силни държави.

Религиозният плурализъм и движението в посока към индивидуалния избор по религиозните въпроси ще тласкат обществото към по-голяма толерантност и преодоляване на последиците от старите конфесионални конфликти. Макар че груповите субнационални идентичности ще продължат да играят значителна роля в Глобалния Юг, постепенното усилване на акцента върху индивидуалните права и свободи ще позволи утвърждаване на приоритета на общонационалната идентичност по отношение на другите групови идентичности. Изправени пред необходимостта да се борят за лоялността на вярващите, религиозните организации ще бъдат принудени да се дистанцират от държавата в своята практическа дейност, отказвайки се от политизирането на религиозните спорове и ориентирайки се към непосредствените потребности на местните общности. Всичко това може да стимулира по-активния и продуктивен междуконфесионален диалог.

Накрая, слабата вероятност, че в обозримо бъдеще в Глобалния Юг ще се появят надеждни системи за колективна сигурност не означава, че в сферата на сигурността не може да се направи нищо. В момента общата потребност от някакви регионални механизми за разрешаване на кризисните ситуации, способни да смекчат потенциалните последици от нови инциденти и грешки и да намалят риска от ескалация в Глобалния Юг, е по-голяма от всякога. Липсата на подобни механизми, само по себе си, е съществен фактор на нестабилност, защото постоянно поражда недоверие и подозрения относно намеренията на потенциалните противници. Най-непосредствената цел не е да бъдат разрешени всички съществуващи проблеми със сигурността в Глобалния Юг, а да бъде постигнато по-високо ниво на предсказуемост и взаимна увереност във възможностите за ефективно разрешаване на неизбежните микро-, мини- и мегакризи.

В начална точка за "поставяне под контрол на рисковете от ескалация" следва да се превърне създаването на канали за връзка и формирането на групи за разрешаване на кризисните ситуации, които да могат да обменят данни на достатъчно ранен етап, както и информация, базирана на надеждните инструменти на техническия мониторинг. Макар че постигането дори на една толкова ограничена цел ще изисква смели политически решения от страна на потенциалните противници, постигането и изглежда напълно възможно (48).

"Голямата сделка" с Глобалния Север

Пандемията от коронавирус за пореден път потвърди наличието на планетата на глобален социум, взаимната зависимост дори между най-отдалечените една от друга страни и региони на света, необходимостто от колективни действия на държавите и ценността на принципа на мултилатерализма в глобалната политика (49). В същото време сегашната криза се оказа безпрецедентно за сегашния век предизвикателство за либералния световен ред - далеч по-значимо, отколкото отправеното от "ревизионисткото" ръководство на Китай или от сегашния президент на САЩ (50). Парадоксът на днешната ситуация е, че именно когато необходимостта от колективни действия е по-голяма отвсякога, готовността на основните играчи на световната политика и икономика е паднала до най-ниските си равнища от края на студената война насам.

Системната криза е както очевидно доказателство за крехкостта и слабата ефективност на мултилатералните международни институции, така и демонстрация на крайните прояви на националния егоизъм в Европа и САЩ (51). Този егоизъм се прояви както в начина, по който страните от Глобалния Север се отнасяха помежду си, така и в поведението им към Глобалния Юг - поне в началните етапи на кризата. На теория, пандемията би трябвало да тласне всички страни по света към по-активно взаимодействие помежду си, демонстрирайки очевидните предимства на многостранните подходи (52). На практика обаче, сред най-очевидните странични ефекти от пандемията станаха усилването на антиглобалистите, ръстът на изолационистките и ксенофобски настроения и демонстрацията на слабата ефективност на многостранните формати на взаимодействие между държавите.

Най-нагледният пример за отдръпването от многостранния подход бе решението на администрацията на Тръмп да затвори границите на САЩ за гражданите на ЕС, взето без каквито и да било консултации с американските съюзници в Европа (53). Това решение моментално стана обект на жестоки критики не само от страна на европейските политици, но и в самите САЩ, където го квалифицираха като предизвикателно, провокационно и безмислено (54). Впрочем, малко по-късно страните членки на ЕС последваха американския пример, ограничавайки международните полети. Естествено, бяха прекратени и комуникациите между Севера и Юга, което създаде многобройни проблеми за туристите, студентите, бизнеса и други категории от населението. С много редки изключения, ограничителните мерки се приемаха едностранно и без да отчитат интересите на страните-партньори (55).

Ролята на ефективен глобален щаб за борба с пандемията не можа да бъде поета нито от Съвета за сигурност на ООН (56), нито от Г-20 (57). В такива обединения като ЕС, АСЕАН и ЕАИС още от първите седмици на пандемията се очертаха различни и понякога съществено разминаващи се национални стратегии за противопоставяне на коронавируса. Изпитанието с пандемията демонстрира наличието на редица институционални, политически и икономически проблеми в многостранните организации, които при по-благоприятни условия биваха игнорирани или разрешавани. Обединяващата и координираща роля на Световната здравна организация (СЗО) в борбата са пандемията засега остава крайно ограничена, а предвид последните решения на администрацията на Тръмп, дори и бъдещето и е поставено под въпрос.

Липсват основания да се надяваме, че в близко бъдеще Глобалният Север ще лансира последователна и комплексна стратегия за подпомагане на Глобалния Юг, подобна на Плана Маршал, реализиран от САЩ в Западна Европа след Втората световна война. Макар че Вашингтон продължава да е важен играч в Глобалния Юг, значението на Юга в американската глобална стратегия очевидно ще намалява без оглед за разположението на политическите сили във Вашингтон. Сравнителното отслабване на САЩ по отношение на възходящите центрове на сила ще принуди Вашингтон да подхожда крайно избирателно и предпазливо към ангажиментите си в зоната на развиващите се страни, фокусирайки се върху по-важните са себе си географски направления. Постепенното свиване на американските задължения към Юга, на фона на липсата на алтернативен "външен хегемон", може да стимулира усилията на държавите от Глобалния Юг в търсенето на самостоятелни решения на наболелите проблеми на сигурността в региона и дори опитите за създаване на нови системи за сигурност. Както посочих по-горе обаче, подобни опити едва ли ще се окажат успешни. В обозримо бъдеще ЕС ще остане предимно второстепенен играч в Глобалния Юг. На първо място, заради излизането от Съюза на Великобритания, която беше сред най-последователните привърженици на разширяването на сътрудничеството между ЕС и Глобалния Юг. На второ място, зарали наличието на сериозни разногласия вътре в Съюза относно стратегията му по южното направление, илюстрация за което е например позицията на Франция и Италия по либийския въпрос. На трето място, политико-психологическите последици от пандемията от коронавирус (особено ако тя бъде потисната в Европа, но тлеещите и огнища в Глобалния Юг се запазят) ще бъдат пречка за отварянето на европейците към развиващите се страни (58).

Не може да се изключва евентуален подем на расизма и ксенофобията както в Европа, така и в САЩ, който също ще съдейства за дистанцирането на "колективния Запад" от проблемите на Глобалния Юг. При най-лошия вариант ще станем свидетели на практическата реализация на стратегиите за крепостите "Европа" и "Америка", предполагащи свиване на икономическите, политически и хуманитарни връзки с повечето развиващи се страни, втвърдяване на контрола върху границите и ограничаване на генерираните от Юга миграционни потоци.

Подобна позиция на самоотстраняване обаче ще доведе до многобройни проблеми не само за Юга, но и за Севера. На първо място, екологичните проблеми и проблемите с климатичните промени, които в този случай неизбежно и бързо ще се изюстрят на Юг, ще започнат да оказват все по-серизно въздействия върху Глобалния Север. На второ място, все по-мощните вълни на международния тероризъм, възникващи на Юг, все по-често ще преливат в сравнително по-благополучния Север. На трето място, политиката на самоотстраняване неизбежно ще лиши Севера от един от най-перспективите източници на собственото му развитие.

Тоест, държавите от Севера няма да успеят да се "самоизолират" от Глобалния Юг. В дългосрочна перспектива влиянието на Севера върху Юга ще зависи най-вече от способността на Севера да действа като единен, надежден, великодушен и предсказуем партньор. Политическите проблеми в много развиващи се страни правят особено значимо за Севера взаимодействието с развиващия се свят на недържавно равнище, в което голяма роля могат да изиграят гражданите на северните държави, чиито произход е свързан с Глобалния Юг. Развитието на самия Север към по-широк културен и религиозен плурализъм ще увеличи притегателността на "северния модел" на развитие за страните от Глобалния Юг, създавайки допълнителни възможности за сътрудничество.

В условията на остра системна криза "Голямата сделка" между Глобалния Север и Глобалния Юг би могла да включва няколко основни точки. На първо място, максимално широко и отворено за всички страни сътрудничество в борбата с коронавируса. Тъй като държавите от Юга преживяват пик на пандемията, докато на Север поне доскоро се очертавше известен спад, прехвърлянето на финансови ресурси, медицинско оборудване и необходимата инфраструктура от Север на Юг изглежда логична и оправдано. Трябва да бъде постигнато споразумение за оперативно използване на антивирусната ваксина (когато бъде създадена на Север) и на Юг. В по-дългосрочна перспектива е необходимно рязко да бъде разширена ресурсната база за съществено повишаване на ефективността и достъпността на националните здравни системи в страните от Глобалния Юг. Сред поуките от пандемията е, че състоянието на националните здравни системи не може да е изключителна отговорност на националните правителства.

В сферата на международните икономически отношения по линията "Север-Юг" е критично важно да бъдат максимална съхранени принципите на свободната търговия и да не се допусне окончателното разпадане на Световната търговска организация. Реформите в СТО трябва да продължат да обединяват усилията на основните участници в глобалната търговия (Европа и Азия), дори ако засега е трудно да разчитаме на конструктивното участие на САЩ в този процес.

Глобалният Юг трябва да избегне участта да стане основната жертва на търговските войни и да остане съставна част от световните производствени вериги. Съществуващите търговски преференции за най-бедните страни следва, по възможност, не само да бъдат съхранени, но и разширени. От своя страна, държавите от Юга трябва да поемат допълнителни ангажименти да спазват международните трудови, екологични и други стандарти в производството на експортни стоки и услуги.

Очевидно няма да се мине и без мащабни мерки за намаляване на дълговото бреме върху държавите от Глобалния Юг. Първите стъпки в това отношение, обявени на виртуалната среща на Г-20 през март, следва да бъдат последвани от още по-всеобхватни мерки за преструккуриране или опрощаване на дълговете на най-бедните страни - както държавни, така и частни. В момента сред международните кредитори не се забелязва особена склонност да проявят подобна щедрост, но алтернативата на тези мерки може да се окаже поредица от национални дефолти и ерозия на стабилността на международните финанси, като цяло.

Наред с това МВФ и другите международни финансови институции следва да преразгледат пакета от мерки за модернизация на световната финансова система и въвеждане на ред в международните финансови операции. Добре е да си припомним "ненаучените уроци" от глобалната финансова криза през 2008-2009. Трябва да бъдат минимизирани рисковете от резки и неочаквани колебания на валутните курсове, да се ограничат възможностите за спекулативни финансови операции, да се създадат по-ефективни механизми за борба с финансовата престъпност и, в частност, с практиката на "пране" на финансови средства от Глобалния Юг в държавите от Глобалния Север. Развиващите се страни следва по-твърдо и последователно да се борят с финансовата престъпност, развиваща се в зоните под тяхна юрисдикция. Реформирането на международната финансова система ще отнеме много години, но дори и първите стъпки по този път ще са от голямо значение за всички играчи на глобалните финансови пазари.

Освен това трябва да бъде постигнато международно споразумение между държавите-износители и държавите-вносители за стабилизиране цените на енергоносителите и другите суровинни ресурси. Без преодоляване на сегашната волатилност на световните суровинни пазари трудно могат да бъдат реализирани дългосрочни балансирани програми за икономическо развитие на страните от Глобалния Юг, нито може да се разчита на стабилен растеж на световната икономика, като цяло. Разбира се подобни споразумения не бива да се възприемат в Глобалния Юг като алтернатива на енергичните усилия за диверсификация на националните икономика и намаляване на зависимостта от износа на суровини.

Като оптимална площадка за постигане на т.нар. "Голяма сделка" се очертава Г-20, в която са представени водещите икономики както на Севера, така и на Юга (59). Важна роля за реализацията на отделни аспекти на сделката биха могли да изиграят МБВР, МВФ, СТО и други специализирани многостранни институции, повечето от които също се нуждаят от реформиране и модернизация. СЗО пък си остава незаменим център за координация и информационен обмен по въпросите, касащи борбата с пандемията, въпреки че в края на май Тръмп обяви, че САЩ напълно прекратяват сътрудничеството с тази организация.

В момента перспективите за "Голяма сделка" между Севера и Юга не изглеждат особено обнадеждаващи. Можем да цитираме множество аргументи, убедително доказващи, че тя е неъвъзможна поради редица непреодолими политически, икономически, финансови, правни, организационни и друти пречки. Разбира се, поне в най-близко бъдеще, не бива да се разчита на постигането на глобален консенсус по изброените по-горе въпроси. Въпреки това, щателното им проучване, макар и само на експертно равнище, би било голямо постижение.

Заключение

Днес е модерно да се твърди, че системната криза ще ускори движението на световната политика и икономика към нов двуполюсен (китайско-американски) модел и, че основният въпрос на бъдещия световен ред се свежда до това, доколко твърда или гъвкава ще се окаже в крайна сметка тази биполярна конструкция. Бихме могли да приемем подобна логика, ако става дума за съвсем близко бъдеще, т.е. за следващите няколко година. В по-далечен план обаче, изглежда по-вероятно, че биполярният модел на световната политика все повече ще се формира не по оста "Запад-Изток", а по оста "Север-Юг".

Разбира се, границите между Изтока и Запада дълго време няма да изчезнат. В течение на дълги десетилетия китайският модел на модернизация ще продължи да се различава съществено от западния модел. Все пак, колкото по-далеч в бъдещето гледаме, толкова повече основания намираме да разглеждаме Китай (както и Русия) като част от условния Глобален Север. Постигането на исторически компромис между САЩ и Китай ще изисква политическа воля, настойчивост, търпение и гъвкавост от двете страни, но общите контури на този компромис, като цяло, са ясни.

Затова пък общите контури на компромиса между Глобалния Север и Глобалния Юг засега не са съвсем ясни. Очертаната по-горе "Голяма сделка", дори ако бъде сключена под една или друга форма, е само първата стъпка по един много дълъг път. Тя ще позволи да бъдат смекчени много проблеми в отношенията между двете части на съвременния свят, но няма да ги премахне напълно.

Подчертавам, че не става дума изостаналият Глобален Юг да бъде "изтеглен" до нивото на напредналия Глобален Север или, ако използване терминологията на Франсис Фукуяма, да прехвърлим развиващите се страни от "историческия свят" в "постисторическия свят". Това е невъзможно дори и само, защото превръщането на сегашния "златен милиард" в "златни осем милиарда", т.е. разпространяването на стандартите на потребление на западната средна класа върху цялото човечество означава да стоварим непоносимо бреме върху екологичната система на планетата, обричайки я на необратима деградация.

Това е невъзможно и, защото либералният модел отдавна не работи толкова ефективно, както някога. Стъпка по стъпка, Северът губи предишния си монопол върху "модерността" и затова все по-малко бива разглеждан като пример за подражание от Юга. Ако някога на Юг се водеха ожесточени спорове за възможните траектории на модернизационния процес, но крайната цел не предизвикваше съмнение (да бъдат настигнати "развитите" страни от Севера), сега споровете касаят именно крайната цел, която вече не изглежда толкова очевидна и безалтернативна, както преди.

Освен това, географската граница между Севера и Юга става все по-условна. Северът все повече прониква на Юг, през мегаполисите на Южна Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка, чрез новите сектори на икономиката и новите модели на потребление. На свой ред, Югът се промъква на Север под формата на миграционните потоци, новите модели на поведение и своите религии и култури. Нито Северът може да се "загради" от Юга, нито пък Югът - от Севера, каквото и да се говори за края на глобализацията или за връщането към традиционните ценности. Ако човечеството не може да се споразумее за цивилизационен синтез, ни очакват огромни неприятности.

Освен всичко друго, развиващата се пред очите ни системна криза, нагледно демонстрира, че би било безотговорно лекомислие да разчитаме на някакви автоматични механизми, водещи до синтеза на Севера и Юга. Нито продължаващата глобализация, нито очерталата се регионализация на световната икономика, нито "невидимата ръка" на пазара, нито "видимите ръце" на водещите държавни играчи в световната икономика и политика, взети поотделно, не са достатъчни за решаването на тази цивилизационна задача, която вероятно е сред най-сложните, с които човечеството се е сблъсквало. Решаването и е възможно само в контекста на излизането на човешкия социум на ново ниво на глобално управление. Колкото и утопично да звучи подобна сентенция, поне според мен, друг път просто няма.

 

Бележки:

 

1. Нагледно свидетелство за принципните разлики между Китай и Индия и Бразилия е сегашното състояние на епидемиологичната ситуация в трите страни. Китай беше първата страна, където се появи Covid-19, докато в Индия и Бразилия пандемията дойде четири месеца по-късно, давайки им време да се подготвят за справяне на коронавируса. Въпреки това, по данни от 7 юни 2020, броят на заболелите в Китай (83036) е три пъти по-малък, отколкото в Индия (248 211) и осем пъти по-малък, отколкото в Бразилия (676 494). През следващите месеци този разрив несъмнено само ще нараства.

2. Кортунов А.В., Цайзер Н.Г. Будущее Африки на фоне пандемии: два сценария / Рабочая тетрадь РСМД и Союза «Африканская деловая инициатива» №56, М., 2020, с. 7-8.

3. Виж: Кортунов А.В. Глобальная победа над COVID-19: мы за ценой не постоим? /РСМД, 20.04.2020.

4. F. Z. Brown, J. Blanc. Coronavirus in Conflict Zones: A Sobering Landscape// the Carnegie Endowment for International Peace.14.04.2020.

5. Виж: Юшков М. Силы Сараджа увидели угрозу заражения Ливии коронавирусом из-за наемников // РБК. 24.03.2020.

6. Афганистан, Бурунди, Бангладеш, Буркина Фасо, Чад, Камерун, ЦАР, Колумбия, Кот-д’Ивоар, Демократична Република Конго, Салвадор, Етиопия, Гърция, Ирак, Иордания, Кения, Ливан, Либерия, Либия, Мали, Мианмар, Нигер, Нигерия, Пакистан, Сиера-Леоне, Сомалия, Судан, Южен Судан, Сирия, Танзания, Таиланд, Уганда, Венецуэла, Йемен.

7. IRC: World risks up to 1 billion cases and 3.2 million deaths from COVID-19 across fragile countries// The International Rescue Committee. 28.04.2020.

8. I. Kfir. A Perfect Storm for Recruitment: COVID-19 and Low Crude Oil Prices// European Eye on Radicalization. 4.05.2020.

9. Ch. Littlewood. How Religiosity Hinders the Fight Against COVID-19// European Eye on Radicalization. 24.04.2020.

10. P. Aitken. Bangladesh funeral attracts 100000 people shattering coronavirus social distancing rules// Fox News. 19.04.2020.

11. Ch. Rininta Anindya. The Philippine and Indonesian Militaries’ War on Covid-19, and what it Means for Reform// Pacific Forum. 15.04.2020.

12. Capital Flows Report: Sudden Stop in Emerging Markets// Institute of International Finance. 09.04.2020.

13. Като пример можем да посочим такава сравнително благополучна страна като Египет. За разлика на затъващите в кризата Нигерия или ЮАР, при благоприятни условия, Египет може да приключи 2020 с икономически растеж от 2-3,5% (в сравнение с планираните 5,6%). Бюджетният му дефицит през 2020 обаче ще достигне поне 7,7% от БВП, а нацоналният дълг, който вече надхвърли 9% от БВП, ще продължи да расте. Правителството помоли МВФ да преразгледа условията за изплащане на кредити на сума 12 млрд. долара. Egypt — Seizing a crisis// The Signal Room. 08.05.2020.

14. O. Canuto. le coronavirus a plongé les pays en développement “en pleine tempête”// Center for macroeconomics & development. 05.05 2020.

15. Channels of transmission of coronavirus to developing economies from abroad// The Center for Macroeconomics and Development. 28.04.2020.

16. Ethiopia — Constitutional crisis// The Signal Room. 21.05.2020.

17. Egypt — Seizing a crisis// The Signal Room. 08.05.2020.

18. Ако в края на март експертите прогнозираха ръст на индийската икономика за 2020 от 1,5-2%, в средата на май прогнозите бяха за спад на БВП на страната с 5%, което е най-голямата криза в индийската икономика от 1979 насам. S. Nagarajan. Goldman Sachs: India's economy will shrink 45% this quarter and suffer a brutal recession this year// Business Insider. 18.05.2020.

19. K. Young. Saudi Arabia braces for economic impact// Al-Monitor. 06.05.2020.

20. F. Neve. Saudi Arabia’s Response to the COVID-19 Pandemic// King Faisal Center for Research and Islamic Studies. 27.05.2020.

21. Amit Bhandari. Good and bad of low oil prices// Gateway House. 19.03.2020.

22. Това не означава, че проектът за създаване на Африканска зона за свободна търговия (AfCFTA) например, е обречен на провал. Но превръщането на AfCFTA в пълноценно интеграционно обединение с континентални мащаби едва ли е възможно в обозримо бъдеще заради сравнително ниските нива на взаимната търговия и неспособността да се изградят пълноценни континентални производствени и технологични вериги. Приблизително същата ситуация се очертава и в Близкия Изток и Южна Азия.

23. P. G. Altbach, H. de Wit. Post pandemic outlook for HE is bleakest for the poorest// University World News. 04.04.2020.

24. См.: M. Stauder. Can Africa Survive Climate Change? //The Eurasia Center’s Uplifting Africa Program. March 2020.

25. В момента само Африка е принудена да внася храни на обща стойност 35 млрд. долара годишно. Очаква се този внос до нарасно до 2025 до 110 млрд. долара годишно. Виж: A. Tchie. Africa Needs a United, Multidimensional Approach to Coronavirus// RUSI. 24.04.2020.

26. D. W. Sintayehu. Impact of climate change on biodiversity and associated key ecosystem services in Africa: a systematic review // Ecosystem Health and Sustainability. Vol 4. No 9. 2018.

27. R. Malley. Climate Change Is Shaping the Future of Conflict// International Crisis Group. 05.05.2020.

28. T. H. Lippert. NATO, Climate Change and International Security// RAND. 2016.

29. Сравнителните данни съобразно коефициента на Джини за страните по света са достатъчно красноречиви

30. Известни възможности за социална и професионална мобилност могат да възникнат във връзка със споменатия по-горе преход към цифрова икономика. Този преход ще играе ролята на "големия изравнител", позволяващ на населението на развиващите се страни, включително жените и младежите, да се конкурират по-активно както на националните, така и на глобалните трудови пазари. Особено важно за бъдещето на Глобалния Юг е включването на жените във формиращите се сектори на цифровата икономика. Социалните, икономическите и демографските последици от този процес трудно могат да бъдат подценявани.

31. COVID-19 and Conflict: Seven Trends to Watch// Crisis Group/Special Briefing 4. 24.04.2020.

32. Някои експерти смятат, че пандемията дава шанс за сключване на нов обществен договор между властта и обществото поне в някои развиващи се държави и, че появилото се в хода на борбата срещу коронавируса чувство на солидарност и национално единство може да бъде съхранено и в след коронавирусната епоха. Виж. J. M. Dorsey. Will Gulf States Learn From Their Success in Handling the Pandemic? // Inside Arabia. 27.05.2020.

33. S. Houerbi. Can Tunisia Shake Off “Business As Usual” Following Covid-19? //Arab Reform Initiative. 20.05.2020.

34. N. El-Mikawy. From risk to opportunity: Local governance in the southern Mediterranean// CIDOB Notes. June 2020.

35. Extremism and Terrorism in a Time of Pandemic// ISPI. 20.05.2020.

36. Шакиров O., Соловьев Д. Черные санитары: как мафия и повстанцы помогают бороться с пандемией// РБК. 30.03.2020.

37. A. Reid, M. Williams. A Human Security Approach to Illicit Trafficking in a Post-Pandemic North Africa// ISPI. 08.05.2020.

38. A. Rafi. COVID-19 Will Leave South Asia Poorer, Weaker and Less Democratic// World Politics Review. 02.06.2020.

39. Кортунов А.В. Битва «коронавирусных нарративов»: три оборонительных рубежа Запада против Китая/ РСМД. 24.04.2020.

40. P. Aitken. North Korea fires suspected ballistic missiles, continues test during coronavirus pandemic// FOX News. 29.03.2020.

41. T. Wiesel. Keep an eye on North Korean cyber-crime as the Covid-19 spreads// Pacific Forum. 17.03.2020.

42. M. K. Bhadrakumar. Coronavirus hastens an Arab rapprochement// Indian Punchline. 28.03.2020.

43. A Coronavirus Ceasefire Offers a Way Out for War-torn Yemen// International Crisis Group Statement. 27.03.2020.

44. M. Asseburg, H. Azizi, G. Dalay, M. Pieper. The Covid-19 Pandemic and Conflict Dynamics in Syria: Neither a Turning Point, Nor an Overall Determinant// SWP Comment 2020/C. 21.05.2020.

45. Where the Pandemic Hits the Hardest: fragility, Conflict and COVID-19 in Asia// ISPI. 30.05.2020.

46. Global Cities in the Age of Covid-19: Agenda 2030 and Sustainable Development// ISPI, 19.04.2020.

47. Следва да се има предвид, че в посткризисния свят икономическите възможности на Китай в Глобалния Юг ще бъдат съществено ограничени от повишените икономически и политически рискове там и възможното задълбочаване на разрива между интересите на Пекин и на развиващите се страни, които са обект на китайската икономическа и финансова активност. F. K. Chang, Lack of Demand: The Coronavirus Pandemic and China’s Belt and Road Initiative// Foreign Policy Research Institute. 27.04.2020.

48. Като пример може да се посочи предложението за създаване на механизми за управление на рисковете от ескалация в зоната на Персийския залив. Виж: Кортунов А.В., Дюкло М. Механизм урегулирования кризисных ситуаций на Ближнем Востоке нужен как никогда/ РСМД, 12.02.2020.

49. F. Mogherini. Listening to the Pandemic// Project Syndicate. 17.03, 2020.

50. C. Norrlof. COVID-19 and the liberal international order: exposing instabilities and weaknesses in an open international system// FIAA Comment. April 2020.

51. P. Mason. How coronavirus could destroy the Western multilateral order. New Statesman, 25.03.2020.

52. Antonenko O. Coronavirus Pandemic Offers Opportunity to Change Russia's Relations with the West. The Russia File// Kennan Institute. 13.03.2020.

53. G. Orr. Trump announces 30-day suspension of most travel from Europe// Politico. 13.03.2020.

54. T. McTague. Trump’s European Travel Ban Doesn’t Make Sense// The Atlantic. 12.03.2020.

55. Коректността изисква да добавя, че едностранни решения за "национална самоизолация" се вземаха не само на Север, но и на Юг. Лидерите на много развиващи се държави се надяваха, че те ще избегнат пандемията, прекратявайки контактите с Китай и Европа. В повечето случаи тези надежди не се оправдаха.

56. Виж: Кортунов А.В. Почему молчит Совбез? / РСМД. 31.03.2020.

57. Кортунов А.В. Почему «двадцатка» не спасет мир/ РСМД. 1.04.2020.

58. Ch. Grant. Coronavirus is pushing the EU in new and undesirable directions// Centre for European Reform. 15.05.2020.

59. E. Greco. G20 in the Spotlight: The Fight Against COVID-19// Istituto Affari Internazionali. May 2020.

 

* Авторът е генерален директор на Руския съвет за международни отношения