През лятото в специализираните медии бяха публикувани някои данни за новата Национална стратегия за отбрана на Румъния за периода 2020-2024 (1). В нея се потвърждава курсът към укрепване на отбранителната способност на Европейския съюз, подкрепата за стратегическото партньорство между Съюза и САЩ, а (както можеше да се очаква)Черно море се дефинира като "зона на максимален стратегически интерес" на Букурещ.
В Стратегията се предлага, като основен дипломатически инструмент за разширяване на румънското влияние по източния фланг на НАТО, да се използват лансираните през последните години инициативи и вече съществуващи структури, като "Източно Партньорство", "Букурещката девятка" (Б-9) и проектът "Три морета", като паралелно с това се акцентира върху активизирането на военното сътрудничество между "тримата ключови членове на алианса - Румъния, Полша и Турция".
Тезата за "руската заплаха"
Показателно е, че в новата национална стратегия за отбраната на Румъния Русия се характеризира като враждебна държава, осъществяваща "хибридни действия за милитаризацията на Черноморския регион" и ерозия на основите на регионалната сигурност и либералния международен ред. Като заплахи за румънската национална сигурност, в частност, се посочват създадената от Москва система на баланс на силите, ограничаваща военните възможности на НАТО в региона, и развитието на сътрудничеството и с Молдова, чиято "интеграция с Румъния" е сред стратегическите приоритети на Букурещ.
Както е известно, стартиралата през 2009 програма "Източно партньорство" на практика цели откъсването на шест постсъветски държави (Украйна, Молдова, Беларус, Грузия, Азербайджан и Армения) от интеграционните процеси в евразийското пространство, т.е. от руската сфера на влияние.
Б-9, която включва Румъния, България, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвиа и Естония, пък бе създадена през 2015 с подкрепата на САЩ, с цел изтласкване на руснаците от Балканите и недопускане появата на геополитически алианс между Белград и Москва. Неслучайно, в новата Национална военна стратегия на Румъния, като един от ключовите вектори на румънската военна политика, освен Русия, се посочват и Западните Балкани. Букурещ подкрепя членството на Сърбия, Черна гора, Албания и Северна Македония в ЕС именно с цел да не се допусне появата в региона на автономен от "евроатлантическата ос" силов център, в лицето на традиционно подкрепяната от Москва Сърбия.
Що се относя до проекта "Трите морета", формално иницииран от Полша и Хърватска и мощно подкрепян от Вашингтон, той цели формирането на своеобразен антируски "санитарен кордон", включващ 12 страни членки на ЕС, разположени в зоната между Балтийско, Черно и Адриатическо море, сред които е и България. Още от самото начало Румъния е сред най-активните му "промоутъри".
На този фон, изборът на основните геополитически партньори на Букурещ, изложен в новата доктрина, е съвсем закономерен. Турция е необходима на румънците с цел натискът върху Русия в Черноморската зона да бъде упражняван както от север, така и от юг. Освен това, те отчитат възможността до 2023 или 2025 Анкара да изгради широко рекламирания канал "Истанбул", който трябва да свърже Черно и Мраморно (т.е. и Средиземно) морета, заобикаляйки Босфора. Това вероятно ще доведе до ревизия на Конвенцията от Монтрьо от 1936, която ограничава класа, тонажа и сроковете на присъствие на военни кораби на нечерноморските държави в пролива Босфор, при преминаването им от Черно в Средиземно море и обратно. Тоест, турците ще могат сами да регулират преминаването на чуждестранни военни кораби през новия канал, без да се съобразяват с Конвенциято от Монтрьо. На свой ред, Румъния, която се обявява за усилване на военното присъствие на САЩ и НАТО в Черноморския регион, може да извлече полза от това. Според някои експерти, сред начините да бъде разширено румънското влияние е формирането на мини алианс, вътре в НАТО, между Румъния и България, под егидата на САЩ, в чиито рамки ще бъдат усилени системите за противовъздушна отбрана и бреговата артилерия по черноморското крайбрежие на двете страни. Тук е мястото да припомня, че в появилия се в края на май 2020 обширен доклад на един от водещите американски "мозъчни центрове" - Центърът за европейски политически анализи (CEPA), озаглавен „Един фланг, една заплаха, едно присъствие. Стратегия за Източния фланг на НАТО” (2), се посочва, че Румъния следва да се превърне в основния регионален център на НАТО, измествайки дори Турция, чиято лоялност към пакта (поне докато в Анкара управлява Ердоган) очевидно поражда нарастващи съмнения във Вашингтон. При това положение е повече от очевидно, че Букурещ тотално ще доминира в рамките на хипотетичния миниалианс със София.
Както е известно, преди време Румъния официално предложи на Турция да подкрепи идеята за разполагане на постоянна база на НАТО в Черноморския регион, но получи отказ, заради нежеланието на турците да развалят отношенията си с Москва. Букурещ обаче не се е отказал от опитите в тази посока.
В момента Анкара блокира плана на НАТО за гарантиране сигурността на Полша и балтийските постсъветски държави, настоявайки той да бъде обвързан с признаването на Кюрдската работническа партия и Партията на демократичното единство (на сирийските кюрди) за терористични организации. Поне засега, румънците гледат да не се месят в решаването на този проблем.
Без оглед на предположенията за "миниалианс" с България, истината е, че ключовият европейски съюзник на Румъния в рамките на НАТО не е страната ни, а Полша. Букурещ и Варшава координират покупките си на американско въоръжение (например на изтребители Ф-16 или артилерийски системи) и модернизацията на транспортно-логистичната инфраструктура между Балтийско и Черно море (коридорът, известен като Via Karpathia). И Румъния, и Полша възнамеряват да увеличат военните си разходи до 2,2% от своя БВП.
В състава на батальонната група на НАТО в Североизточна Полша има и румънски контингент, а полски контингент е разположен в базата на пакта в Крайова. Освен това двете страни активизират военните си контакти с България и балтийските постсъветски държави с цел формиране на "пространство на непрекъснат геостратегически контрал на НАТО от Балканите до западните граници на доминирания от Русия Евразийски съюз".
Показателно в тази връзка е, че в новата румънска отбранителна доктрина се споменава и Южен Кавказ (където в момента се води поредната арменско-азербайджанска война) като едно от "нестабилните въшнополитически направления", заслужаващи специално внимание. Тоест, Румъния разчита да допринесе значително за укрепването на изгражданата под егидата на САЩ антируска балтийско-черноморска дъга от Финския залив до Южен Кавказ. Неслучайно руските анализатори, определиха плановете на Букурещ, съдържащи се в новата Национална стратегия за отбрана, като инструмент за усилване на военното присъствие на САЩ и НАТО в Черноморския регион, т.е. за неговата милитаризация.
Ролята на Румъния в американската стратегия в Източна Европа
Стриктно следвайки (подобно на Полша) руслото на американската политика, Букурещ съзнателно изостря отношенията си с Русия и, защото вижда в нея една от основните пречки пред "мирното обединение" с Молдова (т.е. поглъщането и от Румъния), както и за разширяване на румънското влияние в Бесарабия и Северна Буковина, които днес са част от Украйна. До 1940 обаче, Буковина е била в границите на т.нар. "Велика Румъния", съществувала в периода между двете световни войни (впрочем, тя е включвала и българската Южна Добруджа).
Истината е, че румънската геополитика е традиционно антируска, като това не се променя радикално, дори по времето на комунистическия режим на Чаушеску. В основата и е заложена тезата, че трите основни стълба на стабилното съществуване на румънската държава са Дунав, Карпатите и Черно море. Контролът над Карпатите следва да гарантира прокарването на източната граница на Румъния по река Днестър (т.е. присъединяването на Молдова), а този над Дунав, в качеството и на артерия, свързваща Румъния с Черно море, превръща румънците в черноморска нация. Както посочва в статията си "Източният въпрос от гледна точка на географията и етнографията" бащата на румънската геополитика проф. Симион Мехединци (1868-1962), източната политика на страната зависи не само от влиянието и в региона на Егейско и Черно море, но и в цялата зона "от Константинопол до Кьонигсберг", т.е. от Балтийско до Черно море. Според него, историческата и геополитическа мисия на румънците е да изпълняват ролята на своеобразна отбранителна крепост по източните граници на Европа и по-точно по река Днестър, която самият Мехединци разглежда като граница между латинизираната Румъния и славянска Русия.
На своя ред, през 1940 известният румънски историк и политик Георге Братиану лансира понятието "пространство на сигурност", което според него е необходимо за гарантиране съществуването и укрепването на румънската държава (4). Интересно е, че Братиану разглежда Босфорския пролив и Крим като ключови пунктове на румънското "пространство на сигурност", тъй като косвеният контрол над тях автоматично би превърнал Румъния в регионален лидер, способен да проектира влиянието си дори в зоната на Средиземноморието.
Очевидно днес тези идеи отново са актуални. Според съвременните румънски стратези, самото географско положение на страната им, която е еднакво отдалечена от Уралските планини, Атлантическия и Северния Ледовит океан, я "обрича" да бъде лидер в пространството между Егейско, Черно и Балтийско море и тя разполага с потенциал да проектира влиянието си по целия "източен фланг на НАТО". По-важното в случая е, че тези румънски "мечти" се ползват с подкрепата (включително военна и финансова) на САЩ. През 2019 например Департаментът по отбраната отпусна 21,6 млн. долара за оборудването на американската военна база в Румъния "Михаил Когълничану" и летишето на Констанца, както и 12,9 млн. за ракетната база в Девеселу.
Докато през 2018 румънският военен бюджет бе 4,8 млрд. долара, очакванията са до 2023 той да нарасне до 7,6 млрд., което е повече отколкото военните бюджети на Унгария и Чехия, взети заедно. 33% от тези средства са предназначени за закупуването на ново въоръжение (предимно амеиканско), като по този показател страната е на първо място в Източна Европа.
Американският военнопромишлен гигант Lockheed Martin, планира да изгради в Букурещ център за техническа поддръжка на парка от бойни хеликоптери на държавите от НАТО. В тази връзка посланикът на САЩ в Румъния Адриан Цукерман подчерта, че: "за да може да съхрани и укрепи своята свобода и демокрация, пред лицето на враждебното влияние на Русия, Китай и други, е критично важно страната да разполага с гъвкава икономика и ефективна армия".
До края на септември румънците възнамеряват да подпишат първия договор за доставката на 12 хелиптера Black Hawks, произведени в Полша по лиценз на Lockheed Martin. Според Цукерман, сделката ше повиши военния потенциал на европейските членове на НАТО и ще направи по-динамични икономиките на Румъния и Полша, които изпълняват ролята "на гръбнак на отбранителната система в Източна Европа".
В рамките на военния бюджет на САЩ за 2021 Пентагонът поиска от Конгреса да отпусне 130,5 млн. долара за разширяването на ключовата румънска военновъздушна база Къмпия Турзий с цел там да бъдат разположени значителни сили на американските ВВС. Това е най-големият чуждестранен инфраструктурен проект на Пентагона в рамките на т.нар. "Европейска инициатива за сдържане", чиито общ бюджет за 2021 е 3,8 млрд. долара. За сравнение, за модернизацията на базите на територията на Германия в Рамщайн (където е щабът на ВВС на САЩ в Европа) и Шпангдалем, са предвидени, съответно, само 36 и 25 млн. долара.
Авиационната база Къмпия Турзий може да се превърне в основния опорен пункт за операциите на САЩ и НАТО в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Предвижда се тя да разполага с модерна система за контрол на въздушното пространство, разширена писта за приемане на тежки самолети, новоизградени хангари за голям брой изтребители, както и с допълнителни арсенали, резервоари за гориво и технически складове. През миналата 2019 американските ВВС инвестираха в модернизацията на базата около 40 млн. долара, но сегашните и възможности не удовлетворяват Пентагона, тъй като не му позволяват "да изпълнява мисии и да поддържа достатъчно висока степен на бойна готовност в Източна Европа.
През последните години Европйската командване на САЩ изразходва доста средства и за модернизацията на румънската военновъздушна база "Михаил Когълничану" в предградията на Констанца, която се използва най-вече от американската армия. Впрочем, новият етап от разширяването и модернизирането на румънските авиационни бази вероятно е свързан и с изтеглянето на част от американските сили от Германия (12 хил. души), като някои от тях ще бъдат прехвърлени по близо до Черноморския регион с цел "по-ефективното сдържане на Русия". Както посочва в тази връзка изданието на Пентагона Stars and Stripes: "Всичко говори за това, че САЩ и съюзниците им от НАТО планират да разширят военната си активност в Източна Европа".
Истината обаче е, че тези проекти на Пентагона само ускоряват милитаризацията на Черноморския регион и държавите в него и способстват за по-натъшната ескалация на напрежението и военните заплахи там.
Заключение
Трите основни направления на румънската външна политика са експанзията към Западните Балкани, Молдова и Черно море. Усилията по първото направление целят неутрализирането на сръбското влияние в региона и ерозиране на сръбско-руската ос, по второто - изместването на източната румънска граница до река Днестър, която стратезите в Букурещ разглеждат като "естествена етнографска граница на румънската нация", а по третото - излизането на Румъния от сегашното и "затворено" положение и "отварянето и към света". И по трите направления обаче, румънската експанзия се сблъсква с руската сфера на влияние и тъкмо поради това в новата военна доктрина за страната като основен неин противник се посочва именно Москва.
Бележки:
- https://www.esjnews.com/romania-s-new-national-defence-strategy-a-call-for-greater-black-sea-nato-presence
- One Flank, One Threat, One Presence: A Strategy for NATO's Eastern Flank, 25.05.2020 https://www.cepa.org/one-flank-one-threat-one-presence
- Simion Mehedinți (1914), Chestia orientală, din punct de vedere geografic și etnografic, în „Buletinul Societății Române Regale de Geografie”, reluată în 1941, cu titlul România în marginea continentului. O problemă geopolitică românească și europeană în „Geopolitica și Geoistoria. Revistă română pentru sud-estul european”, Anul I, nr. 1, septembrie-octombrie,
Societatea Română de Statistică, București, p. 59.
- Gheorghe Brãtianu, Marea Neagră. De la origini până la cucerirea otomană
